star chick-chat.org star Свободна зона star На лафче :-) star Самоопределяте ли се вече само като родители?
Страници: [1] 2  Всички   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Самоопределяте ли се вече само като родители?  (Прочетена 7482 пъти)
paiachka
Newbie
*
Публикации: 2741


The awesomest, most best lookingest, greatest!


« -: Ноември 22, 2018, 10:17:03 »

Здрасти. Не съм писала от векове Shocked Обаче ви чета, общувам с някои повече въф фейсбук. Имаме много нови бебета, някои повторихме, други потретиха.
Та, не виждам защо да не попитам, пък който иска да се включи. Олицетворявате ли се напълно вече с образа си на майка/баща? Защото гледам масово хора, които буквално съществуват само заради децата си, светът се върти около тях, сякаш забравили, че на първо място те са някакви нормални хора все пак, с желания, нужди..
Аз се стремя с всички сили да не се превръщам САМО в майка. Гледам да пласирам децата при баби (което с болната ми майка и работещата такава на В. е доста трудно вече и при положение, че са ми от различни бащи..), излизаме, ходим сами на почивка ако можем, дори не физически - ментално държа да не се променям в майка орлица/квачка/закрилница. Не искам да изгубя себе си в процеса, а искам и трето дете, та е особено важно!
Какви механизми имате за справяне с нервите? Как отпускате понякога от всички домакински задължения, от истерии, от битовизми? Правите ли секс?  Cheesygrin И ако някой каже, че #сисипва, заклевам се, ще крещя Lol След всичкия алкохолизъм на света, не е необходимо и майките да се пропиват, нали.
За тези с попораснали деца, как се справяте с tween-овете? Аз изпитвам ужас от идеята, че ще имам дъщеря тийн Unsure
Но основния ми въпрос и тема си остава фокусиран върху това дали сте, хъм, запазили младежкия си дух, разбирате ли се с половинката, или винаги ще се намери повод да мрънкате от него и децата, и олицетворявате ли се единствено с ролята си на родител? Или все още осъзнавате, че сте отделни човешки същества, на които след има няма 15тина до 18 години децата ще се изнесат или поне така и така няма да искат да общуват особено много с вас Lol Razz
Провокирана съм от една група във фб, където се надпреварват да се оплакват от децата, мъжете и света като цяло и общо взето повечето са станали вече 'лелки' на по 30-35г.
Активен





 
Децата не са даденост и е привилегия да ги имаш!
Catherine
Newbie
*
Публикации: 7797


Heart follower


« Отговор #1 -: Ноември 22, 2018, 13:54:40 »

Такааа, аз ще си кажа.  Cheesygrin Дали нещата са такива, каквито съм си ги представяла преди да родя? Категорично НЕ. Просто НЯМА КАК човек да не е поне малко влюбен и обсебен от малкото човече. Просто някак естествено ти отпадат някои интереси и колкото и да ти се иска на теория да зарежеш детето и да отидеш на бар в София, стигне ли се дотам не си много надъхан, или поне аз не съм. Малко искАх да отида на бар, ама немАх желание  Lol Защото бебееее  Love eyes Ако човек съди по фейсбука ми, съм поредната изтрещяла майка, която само за детето си поства нали и нищо друго не я интересува. В действителност от фейсбука ми не може да се съди каква е реално ситуацията. Аз правя ужасно много други неща. Ужасно много, нали, предвид факта, че имам дете на година и 4 месеца. Просто във фейса си пускам някакви неща, които на мен ми се струват милички и сладки, и готини, и съм решила, че си заслужава и приятелите ми да ги видят. В 90% от случаите това са снимки на дребния, така е. Но това не променя факта, че всъщност правя други неща, имам социален живот и интереси. Аз работя, гледам филми, ходя на кино, на ресторант, каня приятели и приятелки вкъщи, правим си романтични вечери с мъжа, правим и секс (макар и не толкова често, просто защото съм постоянно скапана, но пък качеството е на ниво, та не се оплаквам Cheesygrin), чета, разхождам се, спазвам диета, понякога ям суфле и пица, понякога правя упражнения, понякога си открадвам час-два, за да поиграя Heroes или да пообсъждам с някоя приятелка любим анимационен сериал, играя настолни игри с приятелите и мъж ми, ходя на концерти и т.н.  Cheesygrin И всъщност доста рядко #сисипвам  Lol Да, не покорявам върхове и не правя някакви супер интересни уау неща. Обаче съм ужасно щастлива и се чувствам пълноценна. И категорично НЕ се идентифицирам само с ролята на майка. Смятам се за прекалено интересен човек, за да е така.
Това, че съм майка, обаче ме направи много по-добър човек (в смисъл на по-качествен). Придобих умения и открих страни от характера си, за които не съм подозирала, че съществуват. Станах много по-организирана и мога да се справям много по-бързо и качествено със задачи, противно на очакванията ми в момента съм в състояние да се мобилизирам и да направя много по-бързо един превод, отколкото съм мислела, че е възможно, когато нямах дете. Че и време за себе си винаги намирам, задължително. И Хасан е хора. Много държа да имам време за себе си и за релакс, за някоя глупост, за шопинг или пица с приятелка, за книжка, за кафе и сладки с любим сериал. Такива мънички мои си неща.
Държа и да правя неща с половинката, отношенията ни са прекрасни, за щастие, имало е трудни моменти, но ние винаги сме успявали да ги превъзмогнем заедно и без някакви караници. Обикновено аз скръцвам със зъби, но мъжът ми бързо ме умилостивява с това, че е толкова прекрасен и искам още дузина бебета от него, макар и не точно сега  Cheesygrin Той също прави неща сам, излиза с приятели, свири в група, ходи на кино по мъжки и понякога даже не се прибира (!!!). Аз съм напълно ок с това. Понякога ме перат хормоните и ми става мъчно, но, отново, много бързо ми минава, защото го обожавам и знам, че и той ме обожава и че ако го помоля да не прави нещо, няма да го прави. Но аз не искам така, защото искам да е щастлив. И той все пак ме прави много щастлива, дал ми е най-прекрасното щуро детенце на света и като цяло е толкова добър човек, баща и съпруг, че заслужава да има време за себе си. Сега съм особено разнежена, защото две седмици беше в командировка и утре си идва.  Wub И общо-взето така. Сигурно още мога да пиша, но зверчето спи и трябва да поработя малко.  Cheesygrin
Активен

Korneliq
Newbie
*
Публикации: 9274



« Отговор #2 -: Ноември 22, 2018, 17:28:56 »

Е, Паяк, ти очакваш някой да ти каже "ааа не, аз съм само майка-орлица и нямам друг живот"  Lol Много ясно, че няма да стане така.

Истината е, че всичко е на периоди. Вече го разбирам напълно и много по-спокойно приемам нещата, не се обвинявам, че в даден период съм твърде апатична/майчинска, а в друг- твърде активна/не отделям време вкъщи.

Първите 1.5 години, близо 2, докато не се върнах на работа и малкият не започна ясла, няма какво да се лъжем-бях преди всичко майка. После обаче нещо изтрещях и толкова енергия бях събрала, че се развихрих в куп други направления. Започнах да взимам нови задачи на работа, направих курс по немски, после ме повишиха, после записах и завърших още едно висше, после смених изцяло отдела. Междувременно започнах яко да чета научна литература и открих колко много не знам. В същото време открих и излизанията без мъжа- че са не по-малко яки, различно яки. Редовно имаше пиене с колеги, флиротве, навъдих доста нови приятели (или познати да кажем) и ухажори   Cheesygrin Като цяло някакви втори тийн години изживях, от които явно съм имала нужда, след 13 години връзка със същия човек и още повече години- същия кръг приятели.

Този период започна да отминава и сега преоткрих мъжа си и много ценя времето с него. Секса няма да коментирам, че някак не ми е удобно, но и там минахме през положителен период  Cheesygrin
Опитваме се почти всеки петък да оставим детето и да излизаме само двамата (ресторант, кино). В неделя пък е семеен ден и сме тримата цял ден. В събота всеки прави каквото иска, често поотделно,през седмицата времето минава твърде бързо и най-много да се гушнем с някой филм.

В битовизми не се вглеждам, случват се кофти периоди, но като цяло не се оплаквам от ежедневието. По-скоро още ме мъчи това, че не съм открила себе си, бях пускала и тема затова. Още чакам да измисля великото си дело  Cheesygrin Междувременно гледам да бъда поне прилична майка и съпруга..и човек.

Активен



kateto
Newbie
*
Публикации: 4357


« Отговор #3 -: Ноември 22, 2018, 17:55:54 »

После ще Ви чета..
като цяло не се олицетворявам само като майка.. даже от миналата година ходя на маникюр ;) нещо нетипично за мен.. да стоя 1 час и да не правя нищо..
Общо взето ми идваше нагорно миналата година, когато Дея беше от понеделник до петък всеки ден с някакво занимание след градина.. видя ми се сметката.. сега е по-малко, Яна си е предимно в нас /ходеше и тя ня акробатика,с ега не/.. и ми е по-спокойно. Никога не съм се смятала само за майка - все пак съм жена, съпруга, дъщеря, такси, шеф, телефонен секретар и система за пускане на синя зона Smile
С мъжо си поделяме нещата, че иначе.. днес сме в къщи с двете деца и върпим сумати работа.. утре ще ги оставя на свеки за малко, че аз имам работа в офиса, която не мога да свърша от нас, а мъжо е извън града.. И мен ме плаши момента с тийн..ама се надявам, че дотогава ще сме вляли малко акъл в главите им.
И кх-кх - не пия ;)

От 2 правим бисквитки.. заболя ме гърба и съм готова да заспа права, ама децата не са изморени...
Активен



utopia
Newbie
*
Публикации: 17649

A believer


« Отговор #4 -: Ноември 22, 2018, 19:52:49 »

Трябва ли да пиша? Не може ли просто да кажа всичко, точно обратното на това, което Катрин каза...

Самоопределям се като нещо, довлачено от котка. Нямам желание за НИЩО. Буквално съм се побъркала от нерви по безкрайните боледувания на детето, търчането по лекари, болнични, работа, баби, прибирам се, гледам да я изведа, защото има нужда, да сготвя, да оправя из нас и чак в 22.30 сядам с чаша вино да си взема въздух. Не знам кога имате време и желание за каквото и да е. Мм пък се претрепва от работа и той е едно кълбо от нерви, прибира се късно, обстановката е напрегната. Не правим нищо за себе си. Вчера излязох с триста зора с приятелки и умрях от гузна съвест, че не съм с детето, а то е нещастно с бабата. Нашите я взимат от 13 до 20ч единия ден уикенда и пак не правим нищо смислено - мол, пазар, разходка, секс. Ебаси, направо се депресирам колко е смотан тоя живот, честно.

Аз винаги съм си била мрънкало, де, не е нещо ново, нито преди съм имала двеста хобита. Сега вечер си открадвам веме да изплета нещо, приятно ми е и ме разтоварва, това брои ли се? Също ходя редовно на фризьор, маникюр, това също ми доставя удоволствие, но общо взето това е. Осъзнавам, че общо взето това е животът на масовия човек, работа, вкъщи, децата, у, а, но аз лично искам да се обеся на кабел в последно време при тази мисъл. Сега и скапаната есен съвсем...прави ми се нещо вълнуващо, приключение, нещо ново, интересно, пъуване! Но самата мисъл, че няма как да стане, ме кара ей така да си съществувам и да чакам по-добри времена.
« Последна редакция: Ноември 22, 2018, 20:00:32 от utopia » Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Korneliq
Newbie
*
Публикации: 9274



« Отговор #5 -: Ноември 23, 2018, 09:01:15 »

Самоопределям се като нещо, довлачено от котка.

 Lol  Cheesygrin Ще умра от смях, много добро   Lol
Активен



black_berry
Newbie
*
Публикации: 1460



« Отговор #6 -: Ноември 23, 2018, 10:16:01 »

Ути, ти си още в онзи период с малкото дете и много грижи (боледувания)
Догодина ще е по-добре...
Аз също не смятам, че живота ми е УАУ... не знам Корни как е успяла за изкара и курс и висше, но може би мъжа й е малко по-помагащ от моя Smile
Не се определям само като майка - работя, развивам се в работата, взимам нови задачи, очаквам скоро да ме оценят... Имаме моменти с ММ сами, което е рядко с работящи баба и дядо - частен бизнес и ангажименти почивните дни (да не говорим, че са на 50г и на тях още им се обикаля), а майка ми е на 200км и няма как да помага, защото се грижи за баба и дядо (на по 85г).... Баща ми е в командировка извън БГ е 50% от времето... Но някакък успяваме да имаме 1-2 дни в месеца само за нас...
През другите почивни дни, често ММ е на лов, а аз сама с децата, но вече са сравнително големи и си имаме нашо занимания Smile и така
Активен
Pupi
Newbie
*
Публикации: 13815


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #7 -: Ноември 23, 2018, 22:08:52 »

Факт е, че животът ми е концентриран около и с децата. Факт е и че за дълъг период се лишаваме от баби, което автоматично изключва излизания, барове и събирания извън домашна обстановка. Обаче децата вече са големи, с интереси, различни от бибата, памперса, тръшкането и безсънието и правим всичко с тях. Време за мен намирам, за нас двамата също. Чета, записвам се на разни курсове, участвам в училищното настоятелство, в училищни клубове, макар и пак предимно заради децата. И се чувствам пълноценна и ангажирана.
Аз съм леко изтрещяла в другата крайност. Давам си сметка, че децата растат светкавично, ще ми липсват разни по-бебешки моменти, носталгично ми е за други и гледам максимално да прекарвам време с децата. И съм влюбена в тях, в това как си общуваме, играем, разхождаме и всякакви подобни занимания.
Като бяха бебета, много разчитах на бабите, много боледуваха децата и все някоя баба или дядо беше на разположение. Уикендите също ни ги взимаха. Обаче сме станали толкова организирани сега, че всичко ми е под конец и честно казано сега, докато си бяхме в България, ми беше в пъти по-стресово да обикалям и да угаждам на бабите, че да няма сърдити  Lol
Активен


D.Dimitrova
Newbie
*
Публикации: 3178


« Отговор #8 -: Ноември 23, 2018, 23:14:22 »

Къпане,ресане,четене ,спорт за всичко имам време. Но тъй като наистина няма на кой да ги оставя, не мога да изляза с мъжа ми сами. Затова се събираме с други хора с деца, за да е нещо като полу купон. Не ми тежи да се занимавам с децата, даже често имам организирано и детско гости т.е ощее повече деца у нас. Не се караме у дома за нищо свързано с деца т.е ако трябва да се караме на тях,сме единодушни ,разногласия за възпитание, дрехи,учене и кой да бъде наказан, нямаме. Не сме се изгубили,даже сме се намерили, не се караме за нищо. Опитваме се да се разхождаме заедно и единствената причина да не пътуваме е,че бебето реве унищожително и скапва цялото удоволствие от пътя. Тази година сме били и на най много почивки,защото съм свободна и не трябва да съобразявам отпуск. И ако това не се двреше така,щяхме още да ходиме. Като Пупи съм, няма на кой да разчитам,организирана съм за всичко ,но не ми тежи.
« Последна редакция: Ноември 23, 2018, 23:25:27 от D.Dimitrova » Активен

Smiley
Newbie
*
Публикации: 6371


Усмивка


« Отговор #9 -: Ноември 24, 2018, 19:23:55 »

Имах един период, в който се бях депресирала, че животът ми е само детето и никога повече няма да съм личност. Трудно излязох от него, не без помощ. Сега се чувствам комфортно с живота си и със себе си. Майка съм, работя, уча, излизам отвреме-навреме, правим секс с мъжа. Има на кого да го оставяме, когато ни се наложи, но като цяло го избягваме. В месеца веднъж-два пъти. И ми е доволно.
И съм си сипала Cheesygrin пия вино, боцкам миризливо сирене, а дечонак вилнее в другата стая.
Активен
juliet
Newbie
*
Публикации: 1762



WWW
« Отговор #10 -: Ноември 24, 2018, 21:53:09 »

Кърмя и отивам да си сипя, сорЕ  Lol
Иначе, ако трябва да съм сериозна, да, в момента съм предимно майка и ми е комфортно от този факт. Първата година с Митака работех здраво във всяка свободна минута. Сега съм свела работата до минимум. Обгрижвам двата звяра и къщата, излизаме по разходки, големият ходи на ясла в редките моменти, в които е здрав и така. Секс правя, ако никой не пиши и аз съм будна, не мога да се оплача никак даже. Срещите с приятели са кът. Фризьорът е лукс, но стигам от време на време. Сами почти не сме излизали откакто София се роди, демек десет месеца, но вече става по-възможно да ги оставим и двамата за някой друг час. Общо взето съм изморена, но не ме тормози ситуацията, защото знам, че скоро ще свърши и всеки ще има своите ангагажименти и те далеч няма да имат такава нужда от мен.
Активен

Лора
Newbie
*
Публикации: 12078



WWW
« Отговор #11 -: Ноември 24, 2018, 22:44:04 »

Пффф, ако не се сетя да вляза във форума да си погледна тикера, въобще няма да знам в коя седмица съм бременна, това май отговаря на въпроса ти  Big grin
Винаги съм бягала от това да съм само родител, много съм нещастна, ако не се развивам и доказвам професионално, затова и реално майчинства почти съм нямала, все гледам да върша по много неща. Далеч съм и от това постоянно да говоря за децата си, да ги снимам, показвам, изтъквам и въобще да демонстрирам някаква дива гордост от това, че съм майка. В момента ежедневието ми е през 2-3 часа да водя и взимам деца от градина, училище и тренировки, няма кой друг да ги гледа, нааай-много веднъж месечно една нощувка при майка ми и то ако имаме твърде много работа, но пак не се отъждествявам само като майка и не ми тежи, че са винаги с нас, защото са големи и самостоятелни, а и ни е супер приятно да сме си заедно. Време с мъжа ми насаме нямаме изобщо, но пък работим заедно и постоянно си крадем разни моментчета за кафе или нещо друго и е много мило и любовно.
Както казва Пупи, с времето ставаш много по-организиран и мобилизиран и може да вършиш и мислиш за хиляди неща и да не ти тежи. Най-тежко е с едно дете, и аз първия път имах такива моменти като при Ути, но с времето се научих да контролирам живота си и съм много по-пълноценна и доволна от себе си.
Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 17649

A believer


« Отговор #12 -: Ноември 24, 2018, 23:34:17 »

Лори, що да е най-тежко с едно?
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


juliet
Newbie
*
Публикации: 1762



WWW
« Отговор #13 -: Ноември 24, 2018, 23:37:34 »

Ут, щото всичко те плаши, нямаш опита и рутината и си в ступор. Второто ми е в пъти по-трудно като бебе от първото и въпреки това я гледам по-лесно.
Активен

D.Dimitrova
Newbie
*
Публикации: 3178


« Отговор #14 -: Ноември 25, 2018, 00:18:36 »

Да, на мен с две деца ми е много леко и спокойно. С едно, първите години беше сложно за всичко,оритуснителни и свито. От както са две се справям с малкото,защото имам опит и с голямото,защото не задълбавам само в него. Въпреки,че са двама, успявам да отделя време за себе си, дори да седна ей така да почивам. Казвам им да се разкарат и те изчезват да играят. Немислимо ми е било да кажа на единственото си едногодишно да ми се маха,защото не е центъра на вселената. .дори на площадка не влизам да се занимавам с тях,те се гледат. Слагам двамата по-лесно да спят. Показвам им ето другият спи и ти веднага заспивай . Преди беше борба невероятна да приспивам.
« Последна редакция: Ноември 25, 2018, 00:22:47 от D.Dimitrova » Активен

Лора
Newbie
*
Публикации: 12078



WWW
« Отговор #15 -: Ноември 25, 2018, 00:25:27 »

Да, прекалено много се мисли за всяко нещо, прекалено много се изживява, трудно ти е да свикнеш с промяната в живота ти, с ограничената свобода.. Гледам сега около малкия ми племенник каква истерия е - постоянно има някакво напрежение свързано с него, откъм родители, баби, дядовци, непрекъснато се обсъждат и най-малките неща сууупер подробно, взимането на някакви решения е адска мъка направо, ужасно натоварващо е. Недай си боже да кихне нещо, яслата стана някакъв велик проблем, то меню се следи, какво ли не, а наскоро им обявиха и скарлатина в групата и сигурно 5 пъти ми се обаждаха да обсъждаме тази трагедия. На мен сега покрай трите ми се налага ежедневно да взимам решения и цак-цак всичко се отмята на момента, без много мислене, циклене, емоциии, всичко се нарежда някак и ми е много по-спокойно и лесно. Малката вече трети ден вдига близо 40 градуса - давам си ѝ лекарствата, върша си и всичките други неща, не го мисля особено и не ми и хрумнало да се оплача на някого. С едно дете е много по-вероятно да се отпуснеш и да влизаш във филми и дупки, докато с повече деца го нямаш това време, свикваш да си по-стегнат, организиран и ефективен, което пък те кара да се чувстваш по-доволен от себе си и по-щастлив, съответно.
Активен

D.Dimitrova
Newbie
*
Публикации: 3178


« Отговор #16 -: Ноември 25, 2018, 09:32:03 »

Другото е,че поради липсата на време за драма ,станах рязко възпитаваща. Без да се замисля вливаме мъдрост и обяснения в главите им, и те слушат повече. Което рефлектира върху времето за мен т.е да излезем навън без простотии,да си гледам филм,докато са будни, да се лакирам ,докато нещо си правят или да си говорим без да ни търсят.
Активен

Korneliq
Newbie
*
Публикации: 9274



« Отговор #17 -: Ноември 25, 2018, 10:12:24 »

Ааа, този вид лежерно- небрежно отглеждане и с едно се постига, въпрос на човек/ майка. Оставяша съм го от бейе да се оправя сам, да лази и се маже в мръсното, за ръце не е воден преди прохождане, на лекар спрях да го водя към третата годинка, ако не е нещо супер ново и различно. Но направо ме навихте на повече деца Cheesygrin макар че сестра ми например е много сладка с третото, следи всеки миг от развитието на бебето, никаква небрежност няма, все едно е съвсем ново преживяване..
Активен



utopia
Newbie
*
Публикации: 17649

A believer


« Отговор #18 -: Ноември 25, 2018, 10:17:59 »

Ъ, никак не ме навива аргумента, че толкова мн нямаш време да мислиш вече за себе си, че ти е все тая. И за децата нямаш.

Иначе и аз съм от лежерно гледащите освен сега с болестите и яслата, тва мн ме бута. Освен ако под лежерно се има предвид да не им се обръща внимание, с тва не съм съгласна.
« Последна редакция: Ноември 25, 2018, 10:26:15 от utopia » Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Korneliq
Newbie
*
Публикации: 9274



« Отговор #19 -: Ноември 25, 2018, 10:36:42 »

Внимание да, но не 100%. Тоест да се насърчават сами да играят, не да им се буташ за всичко. Аз чета книжки, рисуваме заедно, понякога играем на магазин или игра. Но останалите поне 50% от времето у вкъщи се занимава сам с колите или кучетата.
Активен



D.Dimitrova
Newbie
*
Публикации: 3178


« Отговор #20 -: Ноември 25, 2018, 10:39:05 »

Как да нямаш време за себе си, имаш си достатъчно. Много повече от колкото с едно, защото се организираш и те също се занимават и не те търсят лепкаво. Корни, така е, може да отпуснеш края и с едно, но рядко виждам вече. Пипалата на свръхконтрола са обвили хлапетата. Корни, сестра ти след близначките бебе ли има? Да й е честито. Голямото ми дете винаги се е занимавал сам, игри,книжки,филми. Малкото се опитва да обсебва възрастните, но не е попаднал в подходяща къща
« Последна редакция: Ноември 25, 2018, 10:40:54 от D.Dimitrova » Активен

Лора
Newbie
*
Публикации: 12078



WWW
« Отговор #21 -: Ноември 25, 2018, 13:10:08 »

Точно и аз исках да кажа, че се организираш по-добре и си прекарваш много по-пълноценно времето и за себе си, и за децата. Време нямаш да влизаш в дупки и депресии и да се тормозиш да мислиш за разни проблеми, просто защото ти се налага да ги решаваш бързо и ефективно.
Активен

juliet
Newbie
*
Публикации: 1762



WWW
« Отговор #22 -: Ноември 25, 2018, 13:20:00 »

Ути, сложно е за обяснение. Давам ти пример. Моята София е като Ади. Едно към едно. Бурна, не спяща, залепена за мен и по цяла нощ ме джвака. Ако ми беше първо и аз щях да имам желанието да се гръмна. Сега не ми пука. Обслужвам колкото мога, оставям я и да си реве. Знам, че е период и ще мине. Също така имам и голямо дете, за което да мисля и не мога да и се впечатлявам на всички капризи. И да, организираш се, защото просто нямаш друг избор.
Активен

kateto
Newbie
*
Публикации: 4357


« Отговор #23 -: Ноември 25, 2018, 20:57:26 »

Ути, сложно е за обяснение. Давам ти пример. Моята София е като Ади. Едно към едно. Бурна, не спяща, залепена за мен и по цяла нощ ме джвака. Ако ми беше първо и аз щях да имам желанието да се гръмна. Сега не ми пука. Обслужвам колкото мога, оставям я и да си реве. Знам, че е период и ще мине. Също така имам и голямо дете, за което да мисля и не мога да и се впечатлявам на всички капризи. И да, организираш се, защото просто нямаш друг избор.
x2
Активен



utopia
Newbie
*
Публикации: 17649

A believer


« Отговор #24 -: Ноември 25, 2018, 22:22:13 »

Ми и аз и преди знаех, че е период, ма пак исках да се гръмна Cheesygrin
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Страници: [1] 2  Всички   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.14 | SMF © 2006, Simple Machines LLC Valid XHTML 1.0! Valid CSS!