star chick-chat.org star Женски работи star Моето бебе star Детското психично здраве
Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Детското психично здраве  (Прочетена 1658 пъти)
angel_sin
Newbie
*
Публикации: 7089


« -: Февруари 28, 2019, 13:42:30 »

Реших да отворя нова тема, макар че не очаквам някой тук да има опит с подобен проблем.
Споделяла съм и преди, че детето проима тикове преди повече от година, които се изразяваха с нещо като мънкане, сумтене, и аз не знам как точно да го нарека и от време на време прочистване на гърлото. Има периоди на засилване, особено когато е напрегната или се страхува и моменти, в които напълно отшумява - например летните месеци, когато явно почивката и се отрази добре. След консултация с психиатър ни препоръчаха да и даваме невробекс, обаче на третият ден от даването започна да прави неволни движения на мускулите на цялото тяло - нещо като потрепване. Само аз го забелязах, дори тя не го усещаше. Спрях невробекса и реших, че трябва да се консултирам с някой отново. Днес я заведох при професор - педиатър, който е с над 40 години трудов стаж и му имам доверие. Той и направи неврологичен преглед и беше категоричен, че детето е напълно здраво и няма никакви симптоми на неврологично заболяване. Според него е със синдром на Турет. Бях чела за това и преди, докато търсех информация според нейната симптоматика ... Изписа и сироп с бром по определена схема и според него симптомите ще изчезнат. Аз сега не знам дали съм по-спокойна като имам диагноза или още по-притеснена от неизвестността за развитие. От една страна не е физическо заболяване, от друга - може да има доста сериозни последствия за психиката, ако не се преодолее.
Още от бебе е нервна, емоционална, хиперактивна - свикнали сме с това. За това пък винаги е била интелектуално много по-развита от връстниците си, което може би също се дължи на високите обороти, с които живее. Трудно заспива (ако не е физически супер изморена), спи малко, постоянно се движи (дори когато е с телефона си обикаля из къщи и си танцува) ... Но от както ходи на училище и смени средата я виждам, че е станала още по-неспокойна, с ниско самочувствие, лесно ранима. Всеки ден има драма с някой - каквото и да и кажат, тя го изживява с пълна сила, плаче за всяко нещо. Според учителките и е много честолюбива и не може да се справи с лъжите на децата - а както знаете повечето деца си измислят разни истории и ходят да клюкарят и да накисват другите ... Тя просто не може да се справи с тези емоции. Ходи при училищната психоложка, с която и аз разговарях - жената ми каза, че е много развита, с богат речник и страхотен изказ и че не вижда големи проблеми в отношенията и с приятелките, но знаете, че едно се вижда - друго е вътре в човека. Според мен тя колкото е екстровертна, толкова се и притеснява от реакцията на околните и за нея има огромно значени как я възприемат другите. Говорим си много вкъщи за емоции и поведение, но явно не е достатъчно. Все си мислех, че всичко е от главата, но не чак толкова буквално - сега с тази диагноза излиза, че то си е генетично заложено в нея и просто в един момент се е отключило  Rolling Eyes От друга страна госпожите и не са забелязали нищо, което означава, че като там има доминанта тиковете спират и се отключват отново вкъщи когато и е спокойно.
Как според вас да подходя - да потърся друг психолог, да изчакам ?
Активен



D.Dimitrova
Newbie
*
Публикации: 3178


« Отговор #1 -: Февруари 28, 2019, 15:46:57 »

Тя самата как се чувства? Това е водещото. Счита ли,че нещо я тревожи, тиковете притесняват ли я?
Активен

angel_sin
Newbie
*
Публикации: 7089


« Отговор #2 -: Февруари 28, 2019, 16:08:40 »

Тя не ги усеща, не се чува... Т. Е. Не я притесняват, но изнервеността е факт
Активен



kateto
Newbie
*
Публикации: 4357


« Отговор #3 -: Февруари 28, 2019, 16:15:44 »

да си призная и аз като започнах да чета си помислих за Турет.. от това, което знам се изостря при стрес, нервност.. не знам обаче и какво да те посъветвам.. гуш
Активен



Korneliq
Newbie
*
Публикации: 9262



« Отговор #4 -: Март 01, 2019, 12:47:09 »

ох, в много от описаното за Аника припознах Боби...постоянното движение, трудното заспиване, емоциите, бързото развитие...Но е момче и като че ли няма чак такава чувствителност (макар че почна за всякакви тъпотии да казва- ще ми се смеят децата...че бил с тениска а не с потник отдолу например- и бързо и тайно се преоблякал...?!).

Като съвети/вупроси ми хрумват няколко неща:

- тя има ли си най-добра приятелка, или няколко такива? Мисля, че доверена групичка много би помогнала...Ако случайно няма, можеш ли да подпомогнеш процеса като организирате някое кино заедно или вечер с приспиване и т.н. с някое дете от класа, което харесвате? Или точно с приятелките са драмите казваш, а не с по-далечни деца?

- работите ли над чувството за хумор- дори още от тази възраст да се научи да я спасява при всякакви ситуаци...Много помага да убие чувствиелността. не знам как се развива това, но предполагам с много шеги, смешни истории, смях вкъщи, обръщане на много ситуации към смешната им страна в ежедневието.

- последно, как се появиха тези тикове? Имало ли е стресов период в градината, да я тормози някое дете или учител, или постепенно?

Не знам тик ли е, но Боби си вади езика при съсредоточаване (и баща му го прави понякога). Но при малкия е много силно изразено, редовно езикът е отгоре и ближе, зачервява се...чудя се в такива случаи прави ли се забележка, или е по-лошо да се фокусира внимание често?
Активен



angel_sin
Newbie
*
Публикации: 7089


« Отговор #5 -: Март 01, 2019, 13:33:39 »

Корни, тя е много общителна и има много приятели - които я харесват и обичат, това не става насила при децата. Именно с тях са проблемите, но въпреки това много се търсят и са все заедно. Често вземаме деца вкъщи, ходи на гости, поне два пъти в месеца ходи при някой с приспиване. Ходи на зелени училища, на екскурзии, кино, театри ... Изобщо - води доста по-социален живот от мен и баща и Smile
А чувството и за хумор е завидно - даже често по-малко познати са се изумявали как и хрумват разни реплики в ситуации. Много е забавна, като един ходещ театър е.
Тиковете се появиха на третият ден от стрептококова инфекция, която кара ноември 2017-та (година преди това пак беше карала скарлатина). Според професора няма общо с това, аз също не мога да кажа. В градината беше супер спокойна - любимка на госпожите и лелята, че и на директорката и сестрата - както казах е супер общителна и много лесно се вписва в компания. Наистина привидно няма причина да проявява несигурност, нестабилност, но е малка и няма как напълно да контролира емоциите си. Започнах да и давам брома, ще се обърна и към моят любим доктор хомеопат и ще работим ...
Активен



utopia
Newbie
*
Публикации: 17630


A believer


« Отговор #6 -: Март 01, 2019, 18:32:57 »

Корни, как чувството за хумор притъпява чувствителността? 😂
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Korneliq
Newbie
*
Публикации: 9262



« Отговор #7 -: Март 01, 2019, 18:47:18 »

Корни, как чувството за хумор притъпява чувствителността? 😂

Е как..като го развиеш по-добре, спираш да се връзваш на тъпотии и ги виждаш от смешната им страна.
При мен действа- преди бях много зле, можех да ревна, че някой ме е погледнал накриво...

покрай мъжа ми се научих да съм над нещата и им се присмивам. Включително и над себе си и всички дреболии.

Наблюдавам, че хората без чувство за хумор са по-сериозни, избухливи, раними, дръпнати...(това извън темата за Аника, разбира се).
Ти наистина ли не виждаш връзка?
Активен



utopia
Newbie
*
Публикации: 17630


A believer


« Отговор #8 -: Март 01, 2019, 21:21:07 »

Ми не, по-скоро намирам чувството за хумор за нещо като маска пред истинските емоции. Т.е прикрива чувствителността
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Korneliq
Newbie
*
Публикации: 9262



« Отговор #9 -: Март 02, 2019, 11:43:09 »

Ми не, по-скоро намирам чувството за хумор за нещо като маска пред истинските емоции. Т.е прикрива чувствителността

То е ясно, че е вид защитен механизъм, но първо- сред най-добрите, второ- с времето и тренировки лъжата става истина ;) тоест наистина се притъпява чувствителността. Нито аз,нито мъж ми сме особено чувствителни, а се ебаваме с всичко възможно, дори с погребенията...
Активен



angel_sin
Newbie
*
Публикации: 7089


« Отговор #10 -: Април 25, 2019, 20:42:12 »

по препоръка на съфорумка посетихме детски невролог. Според него е с тикова невроза. Припокрива се до голяма степен с първата диагноза, така че истината е някъде по средата според мен. Изписа и успокоително, но не смятам да го давам предвид това, че бромът не свърши никаква работа. Исках да съм сигурна, че не е нещо патологично и след като двама доктори с добро име и богат опит ми потвърдиха, че физически и няма нищо смятам да не се ровя повече. Вероятно ще се консултирам с хомеопата, при който ходим и ще спра да я наблюдавам толкова подробно, защото се оказва, че само ние вкъщи забелязваме нещо (особено аз). Има нужда явно да порасне, да се научи да овладява емоциите си и да приема разни поражения в живота по-спокойно.
Активен



Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.14 | SMF © 2006, Simple Machines LLC Valid XHTML 1.0! Valid CSS!