star chick-chat.org star Свободна зона star На лафче :-) star Самоопределяте ли се вече само като родители?
Страници: 1 [2]  Всички   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Самоопределяте ли се вече само като родители?  (Прочетена 1144 пъти)
syanna
Newbie
*
Публикации: 2342


Oтнесена от вятъра...


« Отговор #25 -: Декември 11, 2018, 20:37:09 »

В някакъв период бях само майка, все пак изкарах две поредни майчинства. Не вярвах, че за отрицателно време ще превключа на друга вълна, страхувах се как ще съвместявам всичко, но както вече е коментирано - нямаш друг избор - организираш се и правиш всичко. И аз не разчитам на баби, само ние с мъжа сме си, в много наложителни случаи и по изключение майка ми пътува да съдейства, но като цяло е рядкост. Писала съм и преди - излизанията ни не са по-малко - мъкнем децата навсякъде - на ресторант, на бира, концерт, пътувания всякакви. Миналата година беше по-статична, но тази пътувахме на доста места и наваксахме. 
Не е самоцел да не съм само майка - майка съм, но това не е в противоречие с моята личност и моите желания, въпреки че изисква много.
Така или иначе всичко се променя и утре не е като днес.

От както започнах работа съм на съвсем друга вълна. Мислите ми са в новите неща, които правя и как да съм по-добра всеки ден, защото много харесвам работата си. Понякога се питам дали децата не остават някъде на заден план, чудя се дали малкото време през което ги виждам вечер е пълноценно. Защото между приготвянето на вечеря и пускането на пералня не остава много до прикзката за лека нощ. Понакога играем нещо всички заедно, понякога ги оставяме да правят каквото искат. Понякохга зарязваме всичко и ядем навън през седмицата, ако видим някой приятел още по-добре.
Два от три уикенда средно не сме в града.
Излизанията без мъжа са веднъж на 2-3 месеца, но и нямам необходимост от повече.

И аз се чудя на Корни къде намери време за толкова излизания и второ висше (това са едни 4г минимум), по-реално ми е втора магистратура, но може и да има форми на обучение, които не познавам, всичко е възможно в наши дни  Smile Адмирации! Аз един онлайн курс влача трети месец, защото имам време само когато всички заспят след 22,30-23.00ч вечер... иначе окупират компютъра  Lol


И да - сипвам си по чаша (или две) вино всеки ден с вечерята, не знам брои ли се за алкохолизъм  Lol  не го свързвам с децата, и без тях сигурно щеше да същото.


Цитат
Или все още осъзнавате, че сте отделни човешки същества, на които след има няма 15тина до 18 години децата ще се изнесат или поне така и така няма да искат да общуват особено много с вас
Аз за това се старая да сме приятели с децата, да правим нещата заедно и да не изпадаме в ситуация да не искат да си говорят с мен след 15-20г - това никога не е безпричинно и е вид бунт срещу неправилно родителско поведение, а не нормалното продължение на живота. Не знам успявам ли и ще успея ли, но търся някакъв баланс.

С две деца има наистина предимството да играят заедно, да не се фиксираме в единственото дете, да учат едно от друго и всичко да минава по-спокойно и лежерно. Но като се върна назад - не мога да дам толкова, колкото давах , когато детето беше само едно. Физически не ми е възможно. Не винаги реагирам толкова спокойно, колкото го правех преди, въпреки, че се старая. И нещата са по-малко идеални от колкото ми се иска.
« Последна редакция: Декември 11, 2018, 20:50:28 от syanna » Активен


Korneliq
Newbie
*
Публикации: 9127



« Отговор #26 -: Декември 12, 2018, 13:28:47 »

Сияна, магистратура е, не знам как съм го написала. Абсурд тепърва бакалвър на тия години...

Аз пък на вас ви се чудя на силите и ентусиазма да излизате и пътувате толкова с децата. Моето ли е лудо, или ние сме сбъркани, но ресторант с него зимата е пълен кошмар. Той говори високо, ама много високо, въпреки Х забележки, после ако приятел някой му обърне внимание, започва игра с него с лигаване- сиреч тормоз- с катерене, викане, гъделичкане...В крайна сметка всички се изморяваме от постянни забележки и напрегнатост какво ще събори този път. Не можем да си говорим нормално. Ядем набързо и гледаме да си ходим.  И не е кеф за никой. Мразя зимите...

Активен



utopia
Newbie
*
Публикации: 17533


A believer


« Отговор #27 -: Декември 12, 2018, 13:29:25 »

Аз и на двете ви се чудя
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Страници: 1 [2]  Всички   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.14 | SMF © 2006, Simple Machines LLC Valid XHTML 1.0! Valid CSS!