star chick-chat.org star Женски работи star Моето бебе star Ролята на таткото при важните решения?
Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Ролята на таткото при важните решения?  (Прочетена 817 пъти)
Maggie
Newbie
*
Публикации: 996


« -: Юли 21, 2018, 21:26:29 »

От много време искам да ви питам (като чета темата за боледуването) - вашите мъже как участват в сложните и важни решения за здравето на децата. Моят е ужасно неподкрепящ и за мен некомпетентен в това отношение - той не чете форуми да види какво е реално да си родител или жена, но за всичко има мнение, което, разбира се, почти никога не е мойто, и се почва едно допълнително нагнетяване на ситуацията и стрес за мен. Засега говоря за решения, които мен ме касаят или ако коментираме нещо за чуждо дете. Ако е наше дете, сигурно ще се разведем заради несходство в мненията. Иначе като цяло е доста добър и подкрепящ за други неща, но ако трябва да се вземе решение за интервенция или лекарство, много време и нерви ми къса. Не мога да си представя да имаме дете и да споря пак с него. И това, че в такива стресови моменти се запъва, още повече ме изнервя и наранява, защото тогава точно имам нужда от подкрепа, а не да ми развива теории.

Заедно ли решавате с вашите? Те четат ли, информират ли се за бебешка хигиена, захранване, профилактика, ваксиниране, лекуване, т.н. Можете ли да говорите с тях нормално или? Имате ли сходни разбирания? Имате ли им пълно доверие, че ако ги оставите сами с болно дете, ще се справят успешно? и т.н. и т.н.?
Активен

Ти виждаш нещата и питаш "Защо?" Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам "Защо не?" Дж. Б. Шоу
utopia
Newbie
*
Публикации: 17490


A believer


« Отговор #1 -: Юли 21, 2018, 21:41:02 »

Сигурно са единици мъжете, които четат наравно с жените, не си представям да има много, които да четат за кърмене и захранване в бгмама. Моят ми има пълно доверие, "слуша ме", в смисъл, че не спори като не знае, а се осланя на нещата, които аз съм прочела. Ако много закъсам, чете и той, де, но рядко. Аз чета, информирам се и му синтезирам най-важната информация, плюсове, минуси, важни факти, и после общо взето заедно на тази база взимаме важните решения.

За болно дете да не е идиот като му се каже какво да направи, да го направи.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Pupi
Newbie
*
Публикации: 13780


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #2 -: Юли 21, 2018, 21:48:24 »

Като цяло не ми се е месил в решенията за лечение, отглеждане, възпитание. Бих казала, че е по-скоро подкрепяща позицията му, от колкото той сам да се наложи с възпитателен метод или да оспори мое решение. Малко повече глези децата, спрямо моите разбирания, но периодично и с това надделявам и го вразумявам. Но пък от друга страна децата го имат за авторитет и ако сгафят здраво и се стигне и до неговото мъмрене, ефектът е още по-голям. Понякога чак ме вбесява как успява бързо да въдвори ред след мои неуспешни опити. Абе екип сме и това е важно в родителството, а и изобщо в семейния живот.
Когато се касае за семейни решения, предпочитам той да дава тон, аз подкрепям и си позволявам повече да дълбая и да разсъждавам, поне да смекча импулса му. Дори и решението да заминем беше след мое “разследване” и ровене на информации, но той беше двигателя на цялата идея.
Опитва се да ме укорява само за домакинстването ми понеже съм леко ленив и мързелив тип домакиня, радвам се на хитрите и иновативни решения, а той пък смята това за глезотии.
Информира се от това, което аз му кажа. Не чете, не се допитва до никого, изобщо и не обича да дискутира с други нашите си възпитателни методи. 100% доверие му имам, за толкова години винаги ме е слушал какво да прави с децата, ако остане сам с тях  Lol
« Последна редакция: Юли 21, 2018, 21:50:25 от Pupi » Активен


Smiley
Newbie
*
Публикации: 6347


Усмивка


« Отговор #3 -: Юли 21, 2018, 21:54:34 »

Мъжът не чете особено, не се интересува, ако има нещо, пита мен и се води по моето мнение и решение. Питаше ме преди време "нашето що не яде кюфтета и то" покрай захранването. Беше ми пратил снимка и на негова позната как давала на детето боб. Да съм видела как другите деца вече ядяли манджи. Върнах му, че синът му тъкмо е ял леща и да не се притеснява... Като цяло сме единодушни, не спорим относно отглеждането. Той ми се доверява за храненето (също е на мнение да не му даваме излишно сладко и вкъщи не яде. Ако на яслата има в десертите захар - там само, подкрепя ме като някой роднина иска да дава на детето шоколад, а аз отказвам). Доверява ми се и покрай боледуванията. Например за гърлото му изписват на Боян много често само хомеопатия, а аз знам, че не му помага. С времето разбрах, че тантум верде много бързо го успокоява. А за мен е важно да стане бързо, защото той отказва и храна като е с червено гърло. И пръскам тантум вердето. Откакто започнах работа, той го води на лекар и ме пита защо не давам всичко предписано от лекарката. Обясних му и беше ок.
Имала съм моменти в началото на шаш и паника като се сблъскам с нов тип болест/състояние при Боян. И ми е било необходимо и неговото мнение. И съм търсила подкрепа и увереност от него.
Беше ми трудно в началото да му имам доверие с детето. Но това важеше за всеки, при когото оставям детето. А и в началото мъжът не се интересуваше много в детайли относно отглеждането. Той и не успяваше да се вреди. Боян беше страшно залепен за мен и като цяло приемаше само от мен да го обгрижвам и обслужвам. Сега вече е по-голям, адекватен, отворен за другите е и кеф и за баща му да го гледа. Имат си тяхна си връзка и отношения. Баща му го взима от ясла, мотат се по площадките, пазаруват, хранят се, ходят при баба му. Даже вече не е нужно да го предупреждавам да му вземе връхна дреха/водата/памперс и т.н. Лека-полека стана всичко това. Знам, че има татковци, които са много по-активни в отглеждането. При нас станаха постепенно нещата.
Иначе относно възпитание сме със сходни разбирания. Говорим и обсъждаме поведения, гледаме да сме на едно мнение пред детето и да знае, че каквото единия от нас му каже, това ще получи и от другия.
Активен

lioness
Newbie
*
Публикации: 8551



« Отговор #4 -: Юли 21, 2018, 22:30:25 »

За възпитание, глезене, рамки, отговорности - заедно решаваме и прилагаме. За бебешките неща, хранене, лекуване - категорично ми се доверява. Но пак - той е по-търплив от мен, по-малко им се кара, по-рядко беснее, доброто ченге е.
Смайли като каза, че баща му го води на лекар. Сещам се аз като започнах работа по-често мъжът ми ходеше при педиатърката. Давах му два списъка: "В момента давам: 1..,2..,3.." и другия списък: "за кашлица имам: 1..,2..,3.., за хрема имам:.....", и педи загражда каквото трябва да включа и задрасква каквото е излишно Cheesygrin
Активен




Щастието явно е направено, за да бъде споделяно.
Maggie
Newbie
*
Публикации: 996


« Отговор #5 -: Юли 21, 2018, 22:32:23 »

За болно дете да не е идиот като му се каже какво да направи, да го направи.

Ма, моля ти се, моят обикновено няма представа за времето - колко време е минало от еди кога си или колко време ще прави нещо си. Обикновено, ако той самият пие хапчета, го оставям да се оправя сам, не му напомням или нещо, но не бих казала, че съумява да си спазва часовете или да ми каже в колко часа ги е пил последно. Шматка и половина е. Напоследък е малко по-организиран, предполагам, че е въпрос и на мобилизация, но просто е отвеян като натюрел и се заплесва лесно.

За възпитанието нямам притеснения, на една вълна сме. Но за здраве, нещо превключва, не може да вижда голямата картина и много ме изнервя.

Леле, Лиони, това го виждам и аз в бъдещето като добра практика
Активен

Ти виждаш нещата и питаш "Защо?" Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам "Защо не?" Дж. Б. Шоу
lioness
Newbie
*
Публикации: 8551



« Отговор #6 -: Юли 21, 2018, 22:36:59 »

Така де, да не стават грешки. Мъжете (в частност моя) най-добре работят по предварително зададен план, пазарят по списък и изпълняват по указания.
Активен




Щастието явно е направено, за да бъде споделяно.
utopia
Newbie
*
Публикации: 17490


A believer


« Отговор #7 -: Юли 21, 2018, 22:37:06 »

Ххахаха, Лиони, баси якото Cheesygrin

Аз бих разписала листче по часове. Ако забрави нещо или да го даде в грешно време, а е важно, ще го убия, така че не би рискувал, мисля. Не се е налагало досега, де, та не знам.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


paiachka
Newbie
*
Публикации: 2731


The awesomest, most best lookingest, greatest!


« Отговор #8 -: Юли 21, 2018, 22:40:52 »

Вие изобщо не сте контрол фрикове, не. Ц.
Активен





 
Децата не са даденост и е привилегия да ги имаш!
Maggie
Newbie
*
Публикации: 996


« Отговор #9 -: Юли 21, 2018, 22:55:27 »

Ами, Паяк, то зависи с кого дийлваш. Дет се вика, има и над мене. С някои колежки или мама, сестра ми, аз съм супер спокойна, защото знам, че те са се погрижили за нещо си и не ги питам. Но с мъжа ми, като знам, че е такъв...  ще пиша, ще повтарям инструкции, ще рисувам, ще го проверявам. То освен че е разсеян, някоя друга жена, ако му каже нещо друго, той като нищо ще направи, каквото е чул последно - примерно майка му или някоя друга по-авторитетна за него... (тъп пример, но прибрали сме бездомно коте - аз пътувам на другия ден - повтарям и потретвам как да го храни и да не дава мляко в никакъв случай, защото така и така, и като му звъня да го чуя - котето яде мляко, ми вика, ама гордо така, защото съседката го била убедила... ей това, да послуша някой друг и да загърби моите инструкции, направо ме праща не знам къде...)
Активен

Ти виждаш нещата и питаш "Защо?" Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам "Защо не?" Дж. Б. Шоу
Smiley
Newbie
*
Публикации: 6347


Усмивка


« Отговор #10 -: Юли 21, 2018, 23:03:38 »

Смайли като каза, че баща му го води на лекар. Сещам се аз като започнах работа по-често мъжът ми ходеше при педиатърката. Давах му два списъка: "В момента давам: 1..,2..,3.." и другия списък: "за кашлица имам: 1..,2..,3.., за хрема имам:.....", и педи загражда каквото трябва да включа и задрасква каквото е излишно Cheesygrin
И аз пиша някакви неща за състоянието му - кога какво съм дала, дали съм усетила хъркотене в носа, дали спи неспокойно и али бали. Напомням и да не изписва Изопринозин, защото Боян направи уртикария. А след едно от първите им посещения двамата сами го беше изписала, баща му му дал, че звънях да му сменяме лекарствата. Но вече знае и помни и той.
Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 17490


A believer


« Отговор #11 -: Юли 22, 2018, 00:03:53 »

Паяк, нещо мн интересно става в нас. Мъжът ми е на много ръководна позиция и ръководи десетки проекти и е сууупер отговорен и точен, обаче вкъщи някак подсъзнателно предава контрола на мен, не знам защо, нещо, което мен много ме дразни, така си почива психически ли, не знам, нооо вкъщи е разсеян, забравя, просто явно знае, че аз следя нещата и ще проверявам, и звъня. Та, не че го правя по желание или от някаква мания за контрол, просто го знам, че ще се разсее. Става дума за маловажни неща, де. Но мисля, че за важни неща като гледане на болно дете и даване на АБ примерно под точен час, ще се държи адекватно.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15252



« Отговор #12 -: Юли 22, 2018, 09:24:00 »

Много интересна тема, браво Smile)
Моят, предвид това, че пише тук, мисля е ясно, че много чете и се информира. В същото време ми има пълно доверие какво правя и ако имам колебания винаги ме подкрепя. Важни решения винаги взимаме заедно като най-често сме на едно мнение. Един единствен път аз само се почувствах изолирана, когато трябваше да взимаме решение какви шини да взимаме за Дарко, защото това е в неговата сфера на познания и моите мнения все едно не се чуваха. Но сега като се замисля, щом е било само за това, е твърде вероятно да е било и повече и в моята глава, защото обикновено аз всичко знам и мога и сакън и някой да не вземе контрола Big grin. В крайна сметка се разбрахме де.

Като цяло много наравно гледаме децата и понеже той е много по-мъдър и спокоен ходя като при психолог чат пат да анализира кое защо така се случва и какво можем да коригираме. В същото време, ако мисля, че той нещо някъде изпуска и може да прави по-добре, винаги се вслушва и дори и да ми даде малко контра, докато го обсъждаме, после в самото поведение винаги усещам промяна.

Като напълно осъзнавам каква рядкост е това и предвид колко трудно е да гледаш деца, евала на тези, които носят цялата отговорност на себе си. В такава ситуация и аз бих давала списъци по точки и да проверявам. В случая като са много болни ги гледам аз, а ако са на оздравяване, отиват при баба ми и на нея давам списък какво се прави.
Активен

D.Dimitrova
Newbie
*
Публикации: 3157


« Отговор #13 -: Юли 22, 2018, 14:55:44 »

Имам му доверие за всичко, той е организиран и оправен. Не се информира за захранване, къпане, но слуша радиопредавания за психология,отношения,възпитание и постоянно носи наученото. Води децата сам на лекар и смело се заема с лекуването по рецепта. Пазарува без спистк,защото готви много по-добре. Не си спорим, допълваме кой какво е решил да извърши с децата.
Активен

Korneliq
Newbie
*
Публикации: 9096



« Отговор #14 -: Юли 23, 2018, 12:22:25 »

На тема здраве- мъжът е с почти 0 участие, освен, че ни вози при спешни случаи (обичайно ме избива да ходим на лекар късно вечер Smile) ). Аз решавам кое лекарство да дам, проучвам ги и т.н. Сам на лекар не е водил, чак му прочетох от форума, да си знае, че има по-ангажирани татковци  Razz
Но аз така съм ок, не искам да обсъждаме всеки сопол на семеен съвет  Lol

Но иначе не мога да се оплача, от раждането помага наравно (когато е вкъщи), няма "женски задачи" (имам такива приятели). Често го гледа сам вечер, ако излизам. Вози го на ДГ често. Както съм писала, той е в момента предпочитаният родител от двамата и има защо. И той започна да се изнервя, но прагът му е много над моя. Измисля забавни неща и му обяснява търпеливо всичко (то това и аз го правя).

Сериозни решения...досега освен за избор на ДГ, не се сещам друго. Там решихме заедно, и двамата харесахме нашата градина най-много. Тази година гледахме една до нас, мъжът каза, че твърдо е против и иска да си останем в нашата и така и стана за момента поне.

На тема градини, училища, здраве, както каза някой му синтезирам информацията накратко и повечето пъти сме на едно мнение.
На тема възпитание ни е трудно, знаем уж правилното, но ни се е паднало сложно дете, лъв, лидер и не знам си какво още с характер...та не знам дали правим каквото трябва, но гледаме поне да сме на едно мнение пред детето/ да няма противоречиви послания тип- тати разрешава, мама не.

Активен



Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 16113


« Отговор #15 -: Юли 23, 2018, 14:10:28 »

Възпитанието и ученето на неща (ако щете да си връзват обувките и да карат колело) са споделени. Почти на 100% сме единни в мнение и подход.
Имахме разминаване по отношение на това Тео да не си играел по никакви причини с кукла, а Цвета с колички/камиончета. Чак стигна разговора в посока дали ще се отрече от децата си, ако са гей, някакво безумие. Ама мен ужасно ме дразни да се месиш чак до такава степен в изборите на една отделна личност, пък била тя и детето ти! Иначе за ключовите неща – да бъдат добри, отговорни, да се движат (дори не казвам специално спортуват), да са подредени и да помагат в домакинството – на едно мнение сме и наливаме в една мелница.

Разбира се, че лечение, захранване, махане на памперса и минаване на гърне, режим на спане и като цяло на живот са основно моя отговорност. Ако става дума за нещо голямо, например ще слагам допълнителна ваксина – обсъждаме и решаваме заедно. Макар че едно време той не беше много ок за ротата на Цвета, но накрая аз просто казах – действам и я сложихме.

Аз категорично вярвам, че ролята на бащата е да бъде спокоен и да успокоява и всички останали, в това отношение моят е цар.
Той винаги е по-спокоен с децата, но и повече им забранява, поне на Цвета, аз съм някак си така мека Мария и все гледам да имат, да им купя, което признавам, че не е най-възпитателното, ама…

Активен

syanna
Newbie
*
Публикации: 2340


Oтнесена от вятъра...


« Отговор #16 -: Юли 26, 2018, 15:22:25 »

Сериозните решения ги взимаме заедно, понякога е трудно, не заради разногласия, просто и ние се колебаем кое е по-добре.

Абсолютно доверие му имам да оставя децата - здрави, болни - все тая. Случвало се е поради небрежност да се разболеят заради мен, както и заради него, голяма работа, оздравяват после. Например вчера пътувахме и аз исках да ям сладолед, да пуснем климатик в колата, въпреки че и двете бяха хремави. Хапнахме дружно всички сладолед, защото не може само аз - днес едната е здрава, другата няма глас - моя е грешката, не е приятно, но ще мине, като всичко. Иначе аз водя по прегледи, аз решавам какво лекарство да дам, аз решавам за храната, той се доверява, ако го инструктирам за нещо важно - лекарства или друго - спазва, но като цяло няма нужда да инструктирам.
Активен


Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.14 | SMF © 2006, Simple Machines LLC Valid XHTML 1.0! Valid CSS!