star chick-chat.org star Женски работи star Моето бебе star Второ дете- да или не?
Страници: 1 [2]  Всички   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Второ дете- да или не?  (Прочетена 1379 пъти)
juliet
Newbie
*
Публикации: 1704



WWW
« Отговор #25 -: Май 09, 2018, 10:52:18 »

Честно казано, никога не сме обсъждали бройката. Митака беше дълго правен и чакан, а Софи се появи изненадващо, та бройката сама ни се получи. Не мисля, че бих останала с едно. Искам да си има другарче и с кого да си споделя живота, когато ние одъртеем или ни няма. Беше ми зверски трудно в началото, но никога не съм съжалявала и всъщност се радвам, че са с такава малка разлика. Също така считам, че свестните хора трябва да правят деца, че аман от социално слаби без образование и желание за работа в тая държава. Ние имаме шанс да се навием и на трето някога, но първо да се върна да поработя, че ми се работи, а и тез деца и стедства изискват.
Активен

bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15243



« Отговор #26 -: Май 09, 2018, 14:19:39 »

Аз съм с Лора. Такова удоволствие е да гледаш децата ти как се оформят като личности пред теб и как стават хора, не на каквото си ги научил, ами каквото попиват без теб. Не знам как да го обясня, ние винаги сме се държали като равни с тях и сега е все едно си имаме компания. На мен естествено все още ми тежи да повтарям, потретвам и имам постоянно огромни очаквания от тях да се държат като големи, не като деца. Но просто мисля, че с всяка година става все по-хубаво, когато можете да си общувате. Искрено съжалявам, че не си направихме трето с малката разлика последователно. Сега вече свикнах да ми е свободно и лежерно от денонощното ангажиране.

Но никога не съм разбирала позицията на "искам деца, но чакам по-голяма къща, собствен апартамент и т.н". Много по-важно е да си в правилната настройка и желание, защото така се отглеждат качествени хора. А не като имаш апартамента, но си вече уморен от живота и не ти се занимава с хлапета. Иначе предполагам, че сега с двете се чувствам в удобната позиция, в която се чувстват хората с едно дете и не искат да си развалят баланса. И се чувствам малко егоист, че не мога да си изляза от комфортната зона. Така че, мога да кажа, че разбирам и защо и хората с едно дете не искат да продължат напред.
Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 17285


A believer


« Отговор #27 -: Май 09, 2018, 16:02:17 »

Ами за по-голям апартамент в нашия случай примерно си е необходимост, с малък двустаен направо не си представям да се гледат две деца, малък ад би било за всичко. Но не е това проблемът на моя мъж, а че липсата на пътувания и свобода не може да я преживее. А аз искам да ме прегръщат два чифта малки ръчички Smile
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


angel_sin
Newbie
*
Публикации: 7068


« Отговор #28 -: Май 10, 2018, 11:08:26 »

аз смятам, че изпуснахме момента с инерцията и сега ще е много трудно да се случи второто дете... Винаги съм мислела, че искам голямо семейство, но честно казано ми е много прекрасно само с нея и не изпитвам никаква необходимост да раждам отново  Rolling Eyes Харесва ми това, че е голяма и самостоятелна, харесва ми да работя и да имам време за себе си .. И изобщо не си представям отново да мина през първите три години  Razz Имам много приятели с по две и три деца и гледайки ги никога не ми се е приисквало да съм на тяхно място - смятам това за показателно за момента  Lol
Пък и в крайна сметка по-важно е качеството на човека, който сме създали .. И няма да създадем още едно само заради общоприетото мнение, че е по-добре да не е само, ако не го чувстваме за необходимо. 
Активен
Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 16069


« Отговор #29 -: Май 10, 2018, 11:17:45 »

аз смятам, че изпуснахме момента с инерцията и сега ще е много трудно да се случи второто дете... Винаги съм мислела, че искам голямо семейство, но честно казано ми е много прекрасно само с нея и не изпитвам никаква необходимост да раждам отново  Rolling Eyes Харесва ми това, че е голяма и самостоятелна, харесва ми да работя и да имам време за себе си .. И изобщо не си представям отново да мина през първите три години  Razz Имам много приятели с по две и три деца и гледайки ги никога не ми се е приисквало да съм на тяхно място - смятам това за показателно за момента  Lol

Къде беше ония спор, в който се карах за това, че мои приятели и познати не искат второ, ТОЧНО с тези доводи!!!
Еми - ето за това говорех.
И пак дебело да натъртя - НЕ СЪДЯ! Напълно ок съм с личното решение на Ангелчето или който и да е.
За мен това да имам две деца е наистина саможертва в посока всичко, което тя е изредила, че и още много. Но си струва. Всеки ден се събуждам и заспивам с тази мисъл. И друго си мисля - колко са ми различни децата и не защото са различен пол и какво богатство е това - виждаш темперамент, характери, дори външен вид. Две деца и двете твои...а отделни вселени. Прекрасно Wub
Активен

paiachka
Newbie
*
Публикации: 2720


The awesomest, most best lookingest, greatest!


« Отговор #30 -: Май 10, 2018, 11:18:54 »

Откакто имам дете, изобщо не е стояло на дневен ред дали да имам второ, а кога. Само дете съм, тегавичко ми беше, не искам същото за своето дете. Дето каза някой по-нагоре - ако ще като се разболея, клекна и умра да са си опора. Пък ако не са, тяхна си работа, да се оправят. Razz
Аз вече се чудя за трето даже Lol Толкова е хубаво да си имаш бебче, че дори недоспала го пиша това Cheesygrin
Активен





 
Децата не са даденост и е привилегия да ги имаш!
Catherine
Newbie
*
Публикации: 7735


Heart follower


« Отговор #31 -: Май 10, 2018, 19:26:17 »

С две ръце се подписвам под последното мнение на Феята. Нямам две деца, но много искам и също никога не съм се замисляла дали. Искам да създам и възпитам още една личност, да видя още една вселена, какво друго може да произведем Lol Даже на теория ако и второто е момче съм склонна и трето да родя. Ама само на теория, едва ли някога ще сме толкова ларж  Lol Ама искам И момиче пък  Big grin
 Ние имаме само една баба на разположение, и то не в първа младост(и прабаба всъщност, ама тя пък съвсем не е първа младост   Stuart), та с оглед на това да може адекватно да ни помага, трябва първото малко да се очовечи. Иначе ако не беше този фактор, както и секциото ми, бързо щях да се реша на второ. Сега реалистично около 4 години разлика целим. Искам пак да съм бременна, да изпитам всички тези емоции отново, да гушкам новородено мишле, всичко, всичко  Wub Обичам да съм майка, не ми тежи повече, отколкото мога да понеса, позитивите преобладават за мен определено. Колкото повече си минават годините, толкова повече осъзнавам и усещам, че най-важното е семейството и в дългосрочен план това искам. Ще се „жертвам”, за да имам два деца, за да се имат те един друг, за да е пълна къщата ни. А и трудните периоди ни се струват безкрайни, но като минат, се оказва, че изобщо не са болка за умиране и човек просто трябва да стисне за малко зъби, за месеци, година, две... Че то вече минаха три години от сватбата ни, а все едно беше вчера. Мисълта ми е, че времето си минава светкавично, децата ни ще са бебета за някакви мигове, големи деца ще са за по-дълго, а възрастни за още по-дълго. Не бих искала да се лиша от това да се радвам на пораснали, надявам се добре възпитани и прекрасни индивиди, защото за някоя и друга година трябва бърша наакани дупета, няма да си доспивам и ще ме побъркват   Razz Бих казала, че дори цената е нищожна, погледнато в перспектива.
Естествено, това е много лично решение и няма универсална истина. Ако за теб тези фактори не са валидни, ако не усещаш нещата по този начин, не дължиш обяснение на никого. Защото никой друг няма да поеме тежестта вместо теб. А то не е лесно, дори и аз го признавам, макар че като цяло сипя дъги и еднорози по въпроса  Cheesygrin
Активен

syanna
Newbie
*
Публикации: 2313


Oтнесена от вятъра...


« Отговор #32 -: Май 22, 2018, 21:34:28 »

С първото дете успявах да съм майката, която искам да бъда.
С второто просто не остава време да мисля кое как да правя и как да реагирам, някак по-първосигнално действам. Отчитам го като минус и далеч не съм идеална. Мрънкането е по 2, исканията към мен са по 2, разхвърлянето е по 2, прането е по 2, финансите също (не материално, дрешки и храна има, но такстие за градина, билети за пътувания, нощувки в хотели, всичко е по 2) и много други неща.

Цитат
По принцип не разбирам защо е общоприето всяко семейство да има 2 деца- някаква соц традиция ли? Две деца и двустайна панелка? Извинете ме, в бунтарски период съм.
Но ми писнаха постоянните подмятания и въпроси "КОГА?". Ние отговаряме винаги шеговито, но ако трябва да обобщя накратко: не е въпрос КОГА, а ДАЛИ. Това не е някакво задължение, което всеки трябва да изпълни. Целият натиск ми идва в повече, особено като наистина е вярно- ако не искаме космически голяма разлика и дърта майка, сега е моментът.
Естествено, Корни, ако не е вашето желание няма да имате друго дете, какво те интересува чуждото мнение и подмятания. Не е късно и след година-две-три да си промениш мнението, няма да си толкова дърта майка. Не знам за какви стериотипи говориш, в комунизма не се ли утвърждаваше модел "мама татко и аз", рисунки на учебници и книжки на семейството с едно дете. Мен постоянно ме питат как се справям, коментари колко е трудно и подобни, имах коментари през втората бременност, че съм луда. Хора всякакви, каквото и да избереш коментари ще има, гарантирам ти. Но  решенията са много лични във всяко семейство и други не бива да влияят. Вие си знаете какво искате и на какъв етап сте.

Активен


Nakom
Newbie
*
Публикации: 2547



« Отговор #33 -: Май 23, 2018, 13:58:45 »

Аз растнах сам и ми беше много криво.Когато децата са повече ако родителите са читави разбира се (приемаме с малки уговорки че никой тук не е куку повече от необходимото), децата са щастливи защото имат среда от себеподобни, имат база на сравнение, научават се да споделят, да делят, да преодоляват себе си в личното си пространство - това са безценни уроци.
Аз ги нямах и едни 20 години си блъсках главата над елементарни неща, докато ми светне.
Активен
D.Dimitrova
Newbie
*
Публикации: 3094


« Отговор #34 -: Май 23, 2018, 14:45:44 »

Аз растнах сам и ми беше много криво.Когато децата са повече ако родителите са читави разбира се (приемаме с малки уговорки че никой тук не е куку повече от необходимото), децата са щастливи защото имат среда от себеподобни, имат база на сравнение, научават се да споделят, да делят, да преодоляват себе си в личното си пространство - това са безценни уроци.
Аз ги нямах и едни 20 години си блъсках главата над елементарни неща, докато ми светне.
Иииии вечно се налагаше да търся някой за игра или излизане. А те после се прибираха у дома и с братя и сестри пак е занимателно, а за мен скука.
Активен

bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15243



« Отговор #35 -: Май 23, 2018, 15:36:15 »

Аз растнах сам и ми беше много криво.Когато децата са повече ако родителите са читави разбира се (приемаме с малки уговорки че никой тук не е куку повече от необходимото), децата са щастливи защото имат среда от себеподобни, имат база на сравнение, научават се да споделят, да делят, да преодоляват себе си в личното си пространство - това са безценни уроци.
Аз ги нямах и едни 20 години си блъсках главата над елементарни неща, докато ми светне.


*сърца*
Активен

Smiley
Newbie
*
Публикации: 6317


Усмивка


« Отговор #36 -: Май 23, 2018, 18:45:23 »

Добре, че е Nakom да влезе да го каже както трябва
Активен

Страници: 1 [2]  Всички   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.14 | SMF © 2006, Simple Machines LLC Valid XHTML 1.0! Valid CSS!