star chick-chat.org star Женски работи star Моето бебе star Второ дете- да или не?
Страници: 1 2 [Всички]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Второ дете- да или не?  (Прочетена 2065 пъти)
Korneliq
Newbie
*
Публикации: 9088



« -: Май 08, 2018, 15:29:48 »

Понеже Ути ме е закачила в друга тема за нов бейби бум, а има много въпроси и терзания в главата ми, ще ги систематизирам накратко и искам да чуя и вашето мнение. Защо се решихте за второ дете, кое не беше според очакванията ви, кое се оказа трудно, или ако искате да останете само с едно- защо. Много ми е важно да се включат хора с едно (а те са много малко вече).

По принцип не разбирам защо е общоприето всяко семейство да има 2 деца- някаква соц традиция ли? Две деца и двустайна панелка? Извинете ме, в бунтарски период съм.
Но ми писнаха постоянните подмятания и въпроси "КОГА?". Ние отговаряме винаги шеговито, но ако трябва да обобщя накратко: не е въпрос КОГА, а ДАЛИ. Това не е някакво задължение, което всеки трябва да изпълни. Целият натиск ми идва в повече, особено като наистина е вярно- ако не искаме космически голяма разлика и дърта майка, сега е моментът. Сега или никога, което ме стресира здраво  Cheesygrin

Ще кажете, че пак много го мисля, но Бога ми, това е супер отговорно решение. Първото дете промени всичко за нас. Не съм същият човек, връзката ни не е същата, някъде чух, че към 2рата година човек почвал да чувства себе си отново- да, но никога не е същото ти "аз". Промените са и позитивни, научих нови неща, имам нов човек, когото да обичам, но все пак е огромна промяна и не знам дали съм готова да го изживея втори път. Това не само ще ни върне 4-5 години  назад- то просто отново ще промени всичко, завинаги, и доколкото съм чувала е повече от двойно като усилия и всичко. Мъж ми също е много предпазлив по тази тема и знае колко много може да ме/ни счупи това и също се колебае.

От друга страна винаги съм казвала, че брат/сестра е огромен подарък за първото дете, а в дългосрочен план- и за нас. Освен това няма ли след години да съжаляваме, че сме останали с едно? Говорих с един познат и той каза, че сега (на 50г) съжалява, че чисто егоистично не са направили второ дете. Наясно съм, че ще има много позитиви, но просто не знам как ще ни се отрази и дали някога от мен ще излезе истинска майка, или ще съм някакъв изнервен кошмар. Чисто практически този път ще разчитаме предимно на себе си- на майка ми ще й е пети внук, а свеки е на години и не знае докога ще е свежа да помага.
Просто не може ли да се пръкват на 1 годинка, или дори на 3 тия деца  Lol с бебета хич не ми се занимава, след това съм със смесени чувства- написах вече.
« Последна редакция: Май 08, 2018, 15:33:47 от Korneliq » Активен



utopia
Newbie
*
Публикации: 17481


A believer


« Отговор #1 -: Май 08, 2018, 15:37:19 »

О, за мен е абсолютно задължително децата да са две. Първо в моята глава са просто две и точка. Ще играят, ще споделят, ще са заедно като почнем да се насираме и умрем, ще делят радостите и болките, и играчките, и всичко, няма да расте детето самотно и егоист ит.н. Второ - ами искам пак да изживея този невероятен коктейл от емоции, да съм бременна, да родя, да гушкам малко мишесто новородено, направо се пръсвам от любов при мисълта!

Така че при не е въпросът ДАЛИ, а КОГА. В тоя ред на мисли, мисля, че вече е подходящо, защото след време ще ме мързи, няма да ми се занимава, а и точно ще съм станала човек и няма да искам да ставам пак рошла. За живота - ми аз и сега нямам личен живот, не пътувам, не живея, а съществувам, така че не вярвам да стане (много) по-зле. Пък и някак ще са малки заедно и после ще олекне изведнъж. така си мисля аз, де, мъжът не иска засега, което ми натежава леко, ама...
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Pupi
Newbie
*
Публикации: 13772


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #2 -: Май 08, 2018, 15:49:09 »

Те проблемите ще са на дневен ред и след като навършат една или три години Smile
Искахме другарче за Мими, искахме да не расте сама. И макар с брат ми никога да не сме били кой знае колко близки, винаги можем да разчитаме един на друг. Достатчно ми е сега да излезем някъде семейниа те да се забавляват и дивеят заедно, дано си останат близки и да си споделят не само като сестри, но и приятелки.
Имахме и тази възможност от към битови условия и финанси. А и беше толкова спокойно и лесно  бебе голямата,не съм била изтормозена или стресирана от първото майчинство, очаквах и с бебе номер две да е така. Каква грешка, добре, Роси не беше първородна, че сигурно щях да потъна в колебания за второ дете.
Не се чувствай длъжна да имаш две деца заради чужди очаквания и стереотипи. Това си е вашият живот, вашето семейство.
Активен


Korneliq
Newbie
*
Публикации: 9088



« Отговор #3 -: Май 08, 2018, 15:59:43 »

А и беше толкова спокойно и лесно  бебе голямата,не съм била изтормозена или стресирана от първото майчинство, очаквах и с бебе номер две да е така. Каква грешка, добре, Роси не беше първородна, че сигурно щях да потъна в колебания за второ дете.

Ахам, приятно ми е да се запознаем  Cheesygrin С първо дете грубо казано като Роси (не им знам спецификите, но неспящо и ревящо нон-стоп от ден 1, винаги пълно с енергия, не може да скучае и 5 мин- става разрушителен и подивял).
И всичките му съпътстващи кризи на личността и психиката...

Още повече като е първо, винаги се питаш "къде греша, защо само при мен е така"- нямаш база за сравнение.

И няма гаранция, че номер 2 ще е различен- само надежда  Cheesygrin
Активен



utopia
Newbie
*
Публикации: 17481


A believer


« Отговор #4 -: Май 08, 2018, 16:03:44 »

И моето беше много ревящо и МНОГО неспящо. Наистина като поспиш една година и забравяш Cheesygrin
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


kateto
Newbie
*
Публикации: 4320


« Отговор #5 -: Май 08, 2018, 16:25:34 »

Ути, ква една година Smile не беше ли преди месец-два като обясняваше, че още не спи ;)
Аз исках 2 с малка разлика.. така както е тръгнало го виждам до 2 години и трето да имаме, дай боже..
не слушай другите хора - ако не мислиш, че е за вас 2-ро недей.
Активен



D.Dimitrova
Newbie
*
Публикации: 3153


« Отговор #6 -: Май 08, 2018, 17:03:11 »

За да си има другарче, точно както казва Ути и сега , и когато съм с деменция и ги ядосвам. Защото бебчо носи радост на всички- малък,пухкав,игрив. Времето за всичко става по-малко- за теб, за децата поотделно, за половинката. Парите стават по-малко,пространството вкъщи също. Не можеш да си перфекционист за второто ,трябва да режеш от нещо,за да обръщаш внимание и на двете. Не ми харесва да видя снимка на семейство завело едното си дете в планина,парк,Дисниленд само. Аз съм сама и не ми е било хубаво. И двете ми деца са еднакви бебета. Няма по кротко, или по тихо. Аз просто имам опит да управлявам ситуацията. Кога е време,всеки си решава. За мен е, когато голямото е самостоятелно- яде, облича се, не лапа от земята и може да играе навън без да стоя до него.
« Последна редакция: Май 08, 2018, 17:05:47 от D.Dimitrova » Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 17481


A believer


« Отговор #7 -: Май 08, 2018, 17:13:23 »

Ути, ква една година Smile не беше ли преди месец-два като обясняваше, че още не спи ;)
Аз исках 2 с малка разлика.. така както е тръгнало го виждам до 2 години и трето да имаме, дай боже..
не слушай другите хора - ако не мислиш, че е за вас 2-ро недей.

Аааа, като навърши годинка магически започна да спи. И сега се буди чат-пат, мрънка, гушка се или сънува кошмар, или като излиза някой зъб реве по 2-3 нощи, не е да спим по 8ч напълно непробудно, ноооо нищо общо с преди, когато ревеше на всеки 15мин. Зъби.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


kateto
Newbie
*
Публикации: 4320


« Отговор #8 -: Май 08, 2018, 19:42:36 »

Ути, ква една година Smile не беше ли преди месец-два като обясняваше, че още не спи ;)
Аз исках 2 с малка разлика.. така както е тръгнало го виждам до 2 години и трето да имаме, дай боже..
не слушай другите хора - ако не мислиш, че е за вас 2-ро недей.

Аааа, като навърши годинка магически започна да спи. И сега се буди чат-пат, мрънка, гушка се или сънува кошмар, или като излиза някой зъб реве по 2-3 нощи, не е да спим по 8ч напълно непробудно, ноооо нищо общо с преди, когато ревеше на всеки 15мин. Зъби.

хаха колко бързо летяло времето.. точно все едно преди месец ги пишеше.. Smile ама то при мен от 3-ти януари имах чувството, че е април ..та..
Активен



Smiley
Newbie
*
Публикации: 6346


Усмивка


« Отговор #9 -: Май 08, 2018, 19:52:04 »

Към този момент съм "не" за второ дете. Даже онзи ден мъжът ми предлагаше "да си направим още едно". Отрязах го с категорично "не". Писали сме вече по темата. За мен няма аргумент "да не е само", тъй като не съм толкова близка с брат си, никога не ми е бил кой знае каква подкрепа. Имам приятели, които са ми много по-близки от него. Та е въпрос на .... късмет? Да си близък с родата си.
Боян е от кротките деца, та и това не е причината. Спящ, кротушко, сладурко.
Но за мен ако се чудиш... тази тема едва ли ще ти помогне. И не е решение, което трябва да се вземе в несигурност. За мен лично. Защото както казва една приятелка с три деца:"Много хора си мислят, че едно дете оправя отношенията в брака. Напротив - разваля ги". Но пък при тях всичко изглежда цветя и рози, а тя е постоянно усмихната и отзивчива и много дзен. Не знам как го прави Lol За мен и двамата партньори трябва да са сигурни какво и защо го искат.
Активен

Лора
Newbie
*
Публикации: 12021



WWW
« Отговор #10 -: Май 08, 2018, 20:05:30 »

За да се вземе такова решение, е много важно да се абстрахираш от тези първи 1-2-3 години и да погледнеш към по-общата картинка. Сега всички страшно много се фиксират върху този толкова кратък период, а аз вече нито помня кога са проходили децата ми, нито кога са им избили зъбите, нито колко рошава и недоспала съм била. Много беше трудно да гледам 2-годишен пубертет и бебе, чудех се защо съм си го причинила, и докато се обърна, вече са двама големи човеци, които си имат свой микросвят и си се гледат сами, и се възпитават един друг, и са си опора отсега. И лека полека се връща балансът в теб, във връзката ти, в работата.

И това не е агитация за второ, хич даже, макар че много ми се иска качествените хора да създават повече качествени хора, а просто напомняне, че един кратък момент от живота ти не може да е чак такъв фактор за взимане на такива по-глобални решения.
Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 17481


A believer


« Отговор #11 -: Май 08, 2018, 20:37:41 »

Лори, точно това и аз мисля. Сега ще е по-трудно, но пък после ще растат заедно. Ама мъжът ми е доста против, заради малкото жилище, на мен пък не ми се чака 2 години, докто купим ново и това доста ми тежи в момента Sad
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Korneliq
Newbie
*
Публикации: 9088



« Отговор #12 -: Май 08, 2018, 20:50:17 »

Хубаво си го казала, Лор. И аз така мисля за голямата картина, наричам го още- дългосрочна инвестиция  Cheesygrin Но тези първи години ще ги има и не мога хич да не ги мисля, а и ако много задълбая, може и да не се върне напълно балансът след това...
Имам толкова паланове, започнах на нова позиция и ми е интересно, пиша дипломна работа за креативни училища, водя и часове в едно училище, и всичко едва сега започва. Знам, че светът не свършва, само се паузира. Но съм изпълнена със съмнения във себе си- не съм най-добрата майка, имам си плюсове, но и ужасни минуси...
Активен



kateto
Newbie
*
Публикации: 4320


« Отговор #13 -: Май 08, 2018, 20:52:32 »

Лор, Яна днес поучаваше едно детенце от тяхната група.. да спира преди улицата, да си слага качулката, че заваля.. а сега с Дея са голяма комбина Smile
Активен



utopia
Newbie
*
Публикации: 17481


A believer


« Отговор #14 -: Май 08, 2018, 21:04:09 »

Ами, Корни, ако не искате, не го правете, никой няма да ви държи сметка. Ще пропускаш бъзиците покрай ушите и това е. Освен това не си престаряла, може и да отложите още 2-3 години.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Korneliq
Newbie
*
Публикации: 9088



« Отговор #15 -: Май 08, 2018, 21:18:48 »

Ути, аз не питам, защото няма как да отбивам чужди коментари, а за да почерпя мнение от по-опитни хора и да си ситематизирам мислите, като ги напиша. Мисля, че повечето хора ме разбраха  Smile
Активен



utopia
Newbie
*
Публикации: 17481


A believer


« Отговор #16 -: Май 08, 2018, 21:42:18 »

Аз не разбирам точно какво питаш - ако и ти, и мъжът ти, не искате в момента второ, няма да го напрaвите, защото примерно Лора е искала две, нали Cheesygrin Нито пък ще се плеснеш по челото, че не си се сетила каква е вярната мотивация за второ Cheesygrin Не се чувствай виновна, че не искаш.

Аз не разбирам хората, които остават с едно дете, за мен семейството си е с две деца Wub
« Последна редакция: Май 08, 2018, 21:45:56 от utopia » Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


D.Dimitrova
Newbie
*
Публикации: 3153


« Отговор #17 -: Май 08, 2018, 21:43:24 »

Много е хубаво, но не бива да насилваш себе си. Ако усещаш,че ти е добре не бива само ,защото да са две или три. Често се плаша как ще се справям чисто организационно и физически, как ще отсъствам от работа, когато са болни един след друг, как ще успявам да ги взема от където съм ги оставила. Поне баткото ще ми прибира малкото от училище един ден след хиляди години.
Активен

lioness
Newbie
*
Публикации: 8547



« Отговор #18 -: Май 08, 2018, 22:35:47 »

Корни, аз бях толкова самотна като малка - без брат, сестра, братовчеди. Лятото всички съученици ги пращаха по села и бабини домове и нямаше кой да ми дойде на рождения ден. Нашите не са искали второ преди да си уредят проблема с жилището. А в онези времена на пирамиди и фалирали строежи отне много години. Бях на 13, когато майка ми ме попита искам ли брат или сестра, и бях категорична тогава, че не ща. Струваше ми се едва ли не срамна разликата, аз вече в пубертета бях, цикъл имах, нямаше как да мина на една вълна с новородено.
Малко по-късно реших, че ще имам три деца, че искам да ми е пълна къщата с детски смях, че искам да растат заедно и да са си опора. Трето няма да има, реалността ме върна на земята, няма да се справя и не вярвам и мъжът ми да понесе още бебешки драми  Lol
Не съм мечтала точно за тази комбинация, която ми се падна, но пък изненадващо добре общуват за сега един с друг и се надявам да имат тази дълбока връзка един ден, която аз никога няма да разбера.
Напоследък ми тежи, че Митко е малко пренебрегнат от бабите. Последното внуче, изтърсака. На майка ми откровено не и се занимава, не го изтърпява. Вчера го оставих с уговорки на обяд за три часа, при което той е спал два. Занесох му и обяд, да не я ангажирам. Просто три поредни дни ходим по еднодневни екскурзии, а той кашля по цяла нощ от секрети, не спи, крив е, спи по 40 минути в колата и го будим, та реших на третия ден да го оставя да се наспи на легло, пък и аз да седна на масата с приятели, а не да го вадя от рекички, да го изкопавам от пръстта и пр. Еми, още на третия час взе да ми пише кога ще се прибираме. Беше цялата запотена, пребледняла, имала да си пазари.... А като се сетя Диляна как нямаше търпение да дойде петък и да я отмъкне за нощувка да се гушкат, разхождат и всичко останало и ми става малко мъчно. Обича го, радва му се, но за кратко и в мое присъствие. Не знам защо така стана, аз ли нещо прекрачих границата?
А ти още племенници ли имаш, освен близначките, че на майка ти и се пада пето внуче нероден корнетко 2? Ако сестра ти се е решила на трето СЛЕД близнаци, мноого съм впечатлена.
Активен




Щастието явно е направено, за да бъде споделяно.
Korneliq
Newbie
*
Публикации: 9088



« Отговор #19 -: Май 08, 2018, 22:45:00 »

Бъди впечатлена тогава  Razz след няколко месеца, де. Не искам да се хваля още.  И да, малко в повече ни идват децата в общ семеен план  Lol но и сме отделни семейства де.
Активен



utopia
Newbie
*
Публикации: 17481


A believer


« Отговор #20 -: Май 08, 2018, 22:49:40 »

Уау! Браво! А ти за второ се тормозиш, ще си вземеш детегледачка кат прегрее бабата. Lol
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Pupi
Newbie
*
Публикации: 13772


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #21 -: Май 08, 2018, 23:01:30 »

Значи ако не знаете как да си спестите и бърсането на дупе, давате 5€ на голямото  и си гледате кефа  Lol
Ех, ако ми даваха на мен по толкова за объркани задници, милиони щях да имам  Razz
Активен


kateto
Newbie
*
Публикации: 4320


« Отговор #22 -: Май 09, 2018, 00:33:18 »

в групата на Дея има близначки Smile вече със сестричка..
Лъвче.. не мисля, че си прекрачила границата..просто.. жената вече е свикнала с Диляна, дет се вика - ся наново бебе, зъби и т.н..предполагам това я е подтикнало на подобно поведение..
Активен



black_berry
Newbie
*
Публикации: 1436



« Отговор #23 -: Май 09, 2018, 09:47:43 »

Ние винаги сме искали много деца - уговорката е за 5 броя... Ама не знам дали след тия двамата ще има още - евентуално другото лято/есен може и да бременея...
Корни, трудно е, няма спор по въпроса... Точно виждаш как едното вече се очовечва, можеш да седнеш на пейка/заведение, а то да дивее с приятели на площадка... Другото иска пълното ти внимание, защото се тръшка, сърди, НЕ е за всичко... Но Маринчо му обяснява вече разни неща, как се мият ръцете, как се прави това/онова Smile Забавно е да ги гледаш отстрани, докато не се скарат и сбият Smile
Освен това ако баба е била склонна да гледа едното, вече като са две и на нея й е зор да се справя сама Smile А ако са три мисля, че няма да ги искат всички на куп... и това без да бройм, че живот и здраве и другите ще имат деца и внуците стават повече... Майка ми сама с двамата се оправя за 2-3 дни, не съм я тествала за повече... Свеки не ги иска ако е сама, само ако са двамата със свекър ми Smile
Активен


Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 16112


« Отговор #24 -: Май 09, 2018, 10:28:01 »

Ние винаги сме били категорични, че искаме повече от едно дете. Но не е имало планове за такива отбори по пет и тн Lol
Моето разбиране е близо до Лор и Ути - ще си скъсам гъза, ако трябва, но няма да си оставя първото дете само(тно). Въпреки че още съм в най-ужасния бебешки период на Тео - не съжалявам грам за решението си. Ако не бяхме в БГ може би ДОРИ бих се прежалила за трето, но...не и тук, не и сега.
Активен

juliet
Newbie
*
Публикации: 1729



WWW
« Отговор #25 -: Май 09, 2018, 10:52:18 »

Честно казано, никога не сме обсъждали бройката. Митака беше дълго правен и чакан, а Софи се появи изненадващо, та бройката сама ни се получи. Не мисля, че бих останала с едно. Искам да си има другарче и с кого да си споделя живота, когато ние одъртеем или ни няма. Беше ми зверски трудно в началото, но никога не съм съжалявала и всъщност се радвам, че са с такава малка разлика. Също така считам, че свестните хора трябва да правят деца, че аман от социално слаби без образование и желание за работа в тая държава. Ние имаме шанс да се навием и на трето някога, но първо да се върна да поработя, че ми се работи, а и тез деца и стедства изискват.
Активен

bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15252



« Отговор #26 -: Май 09, 2018, 14:19:39 »

Аз съм с Лора. Такова удоволствие е да гледаш децата ти как се оформят като личности пред теб и как стават хора, не на каквото си ги научил, ами каквото попиват без теб. Не знам как да го обясня, ние винаги сме се държали като равни с тях и сега е все едно си имаме компания. На мен естествено все още ми тежи да повтарям, потретвам и имам постоянно огромни очаквания от тях да се държат като големи, не като деца. Но просто мисля, че с всяка година става все по-хубаво, когато можете да си общувате. Искрено съжалявам, че не си направихме трето с малката разлика последователно. Сега вече свикнах да ми е свободно и лежерно от денонощното ангажиране.

Но никога не съм разбирала позицията на "искам деца, но чакам по-голяма къща, собствен апартамент и т.н". Много по-важно е да си в правилната настройка и желание, защото така се отглеждат качествени хора. А не като имаш апартамента, но си вече уморен от живота и не ти се занимава с хлапета. Иначе предполагам, че сега с двете се чувствам в удобната позиция, в която се чувстват хората с едно дете и не искат да си развалят баланса. И се чувствам малко егоист, че не мога да си изляза от комфортната зона. Така че, мога да кажа, че разбирам и защо и хората с едно дете не искат да продължат напред.
Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 17481


A believer


« Отговор #27 -: Май 09, 2018, 16:02:17 »

Ами за по-голям апартамент в нашия случай примерно си е необходимост, с малък двустаен направо не си представям да се гледат две деца, малък ад би било за всичко. Но не е това проблемът на моя мъж, а че липсата на пътувания и свобода не може да я преживее. А аз искам да ме прегръщат два чифта малки ръчички Smile
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


angel_sin
Newbie
*
Публикации: 7071


« Отговор #28 -: Май 10, 2018, 11:08:26 »

аз смятам, че изпуснахме момента с инерцията и сега ще е много трудно да се случи второто дете... Винаги съм мислела, че искам голямо семейство, но честно казано ми е много прекрасно само с нея и не изпитвам никаква необходимост да раждам отново  Rolling Eyes Харесва ми това, че е голяма и самостоятелна, харесва ми да работя и да имам време за себе си .. И изобщо не си представям отново да мина през първите три години  Razz Имам много приятели с по две и три деца и гледайки ги никога не ми се е приисквало да съм на тяхно място - смятам това за показателно за момента  Lol
Пък и в крайна сметка по-важно е качеството на човека, който сме създали .. И няма да създадем още едно само заради общоприетото мнение, че е по-добре да не е само, ако не го чувстваме за необходимо. 
Активен
Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 16112


« Отговор #29 -: Май 10, 2018, 11:17:45 »

аз смятам, че изпуснахме момента с инерцията и сега ще е много трудно да се случи второто дете... Винаги съм мислела, че искам голямо семейство, но честно казано ми е много прекрасно само с нея и не изпитвам никаква необходимост да раждам отново  Rolling Eyes Харесва ми това, че е голяма и самостоятелна, харесва ми да работя и да имам време за себе си .. И изобщо не си представям отново да мина през първите три години  Razz Имам много приятели с по две и три деца и гледайки ги никога не ми се е приисквало да съм на тяхно място - смятам това за показателно за момента  Lol

Къде беше ония спор, в който се карах за това, че мои приятели и познати не искат второ, ТОЧНО с тези доводи!!!
Еми - ето за това говорех.
И пак дебело да натъртя - НЕ СЪДЯ! Напълно ок съм с личното решение на Ангелчето или който и да е.
За мен това да имам две деца е наистина саможертва в посока всичко, което тя е изредила, че и още много. Но си струва. Всеки ден се събуждам и заспивам с тази мисъл. И друго си мисля - колко са ми различни децата и не защото са различен пол и какво богатство е това - виждаш темперамент, характери, дори външен вид. Две деца и двете твои...а отделни вселени. Прекрасно Wub
Активен

paiachka
Newbie
*
Публикации: 2730


The awesomest, most best lookingest, greatest!


« Отговор #30 -: Май 10, 2018, 11:18:54 »

Откакто имам дете, изобщо не е стояло на дневен ред дали да имам второ, а кога. Само дете съм, тегавичко ми беше, не искам същото за своето дете. Дето каза някой по-нагоре - ако ще като се разболея, клекна и умра да са си опора. Пък ако не са, тяхна си работа, да се оправят. Razz
Аз вече се чудя за трето даже Lol Толкова е хубаво да си имаш бебче, че дори недоспала го пиша това Cheesygrin
Активен





 
Децата не са даденост и е привилегия да ги имаш!
Catherine
Newbie
*
Публикации: 7757


Heart follower


« Отговор #31 -: Май 10, 2018, 19:26:17 »

С две ръце се подписвам под последното мнение на Феята. Нямам две деца, но много искам и също никога не съм се замисляла дали. Искам да създам и възпитам още една личност, да видя още една вселена, какво друго може да произведем Lol Даже на теория ако и второто е момче съм склонна и трето да родя. Ама само на теория, едва ли някога ще сме толкова ларж  Lol Ама искам И момиче пък  Big grin
 Ние имаме само една баба на разположение, и то не в първа младост(и прабаба всъщност, ама тя пък съвсем не е първа младост   Stuart), та с оглед на това да може адекватно да ни помага, трябва първото малко да се очовечи. Иначе ако не беше този фактор, както и секциото ми, бързо щях да се реша на второ. Сега реалистично около 4 години разлика целим. Искам пак да съм бременна, да изпитам всички тези емоции отново, да гушкам новородено мишле, всичко, всичко  Wub Обичам да съм майка, не ми тежи повече, отколкото мога да понеса, позитивите преобладават за мен определено. Колкото повече си минават годините, толкова повече осъзнавам и усещам, че най-важното е семейството и в дългосрочен план това искам. Ще се „жертвам”, за да имам два деца, за да се имат те един друг, за да е пълна къщата ни. А и трудните периоди ни се струват безкрайни, но като минат, се оказва, че изобщо не са болка за умиране и човек просто трябва да стисне за малко зъби, за месеци, година, две... Че то вече минаха три години от сватбата ни, а все едно беше вчера. Мисълта ми е, че времето си минава светкавично, децата ни ще са бебета за някакви мигове, големи деца ще са за по-дълго, а възрастни за още по-дълго. Не бих искала да се лиша от това да се радвам на пораснали, надявам се добре възпитани и прекрасни индивиди, защото за някоя и друга година трябва бърша наакани дупета, няма да си доспивам и ще ме побъркват   Razz Бих казала, че дори цената е нищожна, погледнато в перспектива.
Естествено, това е много лично решение и няма универсална истина. Ако за теб тези фактори не са валидни, ако не усещаш нещата по този начин, не дължиш обяснение на никого. Защото никой друг няма да поеме тежестта вместо теб. А то не е лесно, дори и аз го признавам, макар че като цяло сипя дъги и еднорози по въпроса  Cheesygrin
Активен

syanna
Newbie
*
Публикации: 2339


Oтнесена от вятъра...


« Отговор #32 -: Май 22, 2018, 21:34:28 »

С първото дете успявах да съм майката, която искам да бъда.
С второто просто не остава време да мисля кое как да правя и как да реагирам, някак по-първосигнално действам. Отчитам го като минус и далеч не съм идеална. Мрънкането е по 2, исканията към мен са по 2, разхвърлянето е по 2, прането е по 2, финансите също (не материално, дрешки и храна има, но такстие за градина, билети за пътувания, нощувки в хотели, всичко е по 2) и много други неща.

Цитат
По принцип не разбирам защо е общоприето всяко семейство да има 2 деца- някаква соц традиция ли? Две деца и двустайна панелка? Извинете ме, в бунтарски период съм.
Но ми писнаха постоянните подмятания и въпроси "КОГА?". Ние отговаряме винаги шеговито, но ако трябва да обобщя накратко: не е въпрос КОГА, а ДАЛИ. Това не е някакво задължение, което всеки трябва да изпълни. Целият натиск ми идва в повече, особено като наистина е вярно- ако не искаме космически голяма разлика и дърта майка, сега е моментът.
Естествено, Корни, ако не е вашето желание няма да имате друго дете, какво те интересува чуждото мнение и подмятания. Не е късно и след година-две-три да си промениш мнението, няма да си толкова дърта майка. Не знам за какви стериотипи говориш, в комунизма не се ли утвърждаваше модел "мама татко и аз", рисунки на учебници и книжки на семейството с едно дете. Мен постоянно ме питат как се справям, коментари колко е трудно и подобни, имах коментари през втората бременност, че съм луда. Хора всякакви, каквото и да избереш коментари ще има, гарантирам ти. Но  решенията са много лични във всяко семейство и други не бива да влияят. Вие си знаете какво искате и на какъв етап сте.

Активен


Nakom
Newbie
*
Публикации: 2547



« Отговор #33 -: Май 23, 2018, 13:58:45 »

Аз растнах сам и ми беше много криво.Когато децата са повече ако родителите са читави разбира се (приемаме с малки уговорки че никой тук не е куку повече от необходимото), децата са щастливи защото имат среда от себеподобни, имат база на сравнение, научават се да споделят, да делят, да преодоляват себе си в личното си пространство - това са безценни уроци.
Аз ги нямах и едни 20 години си блъсках главата над елементарни неща, докато ми светне.
Активен
D.Dimitrova
Newbie
*
Публикации: 3153


« Отговор #34 -: Май 23, 2018, 14:45:44 »

Аз растнах сам и ми беше много криво.Когато децата са повече ако родителите са читави разбира се (приемаме с малки уговорки че никой тук не е куку повече от необходимото), децата са щастливи защото имат среда от себеподобни, имат база на сравнение, научават се да споделят, да делят, да преодоляват себе си в личното си пространство - това са безценни уроци.
Аз ги нямах и едни 20 години си блъсках главата над елементарни неща, докато ми светне.
Иииии вечно се налагаше да търся някой за игра или излизане. А те после се прибираха у дома и с братя и сестри пак е занимателно, а за мен скука.
Активен

bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15252



« Отговор #35 -: Май 23, 2018, 15:36:15 »

Аз растнах сам и ми беше много криво.Когато децата са повече ако родителите са читави разбира се (приемаме с малки уговорки че никой тук не е куку повече от необходимото), децата са щастливи защото имат среда от себеподобни, имат база на сравнение, научават се да споделят, да делят, да преодоляват себе си в личното си пространство - това са безценни уроци.
Аз ги нямах и едни 20 години си блъсках главата над елементарни неща, докато ми светне.


*сърца*
Активен

Smiley
Newbie
*
Публикации: 6346


Усмивка


« Отговор #36 -: Май 23, 2018, 18:45:23 »

Добре, че е Nakom да влезе да го каже както трябва
Активен

Страници: 1 2 [Всички]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.14 | SMF © 2006, Simple Machines LLC Valid XHTML 1.0! Valid CSS!