star chick-chat.org star Женски работи star Моето бебе star Полезни техники за общуване с децата
Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Полезни техники за общуване с децата  (Прочетена 704 пъти)
bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15151



« -: Декември 02, 2017, 15:00:12 »

Така, наканих се да седна да попиша малко по темата.

Както бях споменала и в друга тема, имах проблем с Бояна, който се изразяваше в това да сме постоянно на нож - аз постоянно да я виждам като проклето, опърничево дете, на което дои да кажа "Измий си зъбите" - нещо, което за мен дори не подлежи на обсъждане, тя да започне да прави панаири. Съответно виждах пък тя как не ме отчита нито като авторитет, нито като любим човек. Разбира се това в някакви променливи периоди, но все пак голяма част от времето си прекарвахме в крясъци.

Аз определено усещах, че проблемът е в мен, че не мога да намеря правилния език да говоря с нея и то - всъщност знаех как иска тя, но исках и на мен да ми приляга, а не просто да й обяснявам колко е прекрасна, за да ме слуша.

Така стигнах до едни прекрасни психоложки, които с много малко теория и много упражнения някак ме поведоха в правилната посока, за да намеря как да общувам с детето и най-важното - да го разбирам чувам! какво иска да ми каже.

Понеже по-голямата част от съветите, получени там, открих в едно книжле - Вашият тийнейджър на д-р Кей Кузма, за по-лесно просто ще прегледам всяка една точка от там и ще кажа при мен практически кое как е сработило.

Извинявам се предварително за локумите Smile

1. Заменяне на негативното отношение с благодарност.

Как описвах децата си пред хората преди - спокойното и умното и красивото и проклетото. Съответно без да се усетя Дарко израстна с едно добро себеусещане и самочувствие, че е умен. А Бояна много се вживя в ролята на проклета. В книгата го описват като самоизпълняващото се пророчество - ако очакваш от едно дете винаги да инатливо, криво и грубо и му повтаряш това, то само влиза в тази роля. Ти очакваш това от него - то я изпълнява. Ако родителят отбелязва само лошото поведение и реагира само на него, детото започва да усеща, че това е единственият начин да получи внимание и вижда, че дори не си струва да пробва с добро, защото няма да бъде оценено.

За мен това беше може би най-силната точка, защото наистина несъзнателно в главата си я бях поставила точно в такъв образ, очаквах това поведение и едва ли не го предвизвиквах.

Съветът тук е да започнете да обръщате внимание основно на положителните неща. Започнах да я хваля много повече. Като хвалбата не трябва да е просто - колко си добра, а нещо конкретно. Например, за да се научи да помага с масата, без да е команда и да се сърди, започнах да я хваля, че много хубаво и старателно я слага.

2. Отделяне на време за разговор.

Ясно е, че става въпрос за големи деца, но това лесно се трансформира във всякакви ежедневни ситуации - като малкото идва да покаже някаква нелепа рисунка или е въодушевено от нещо супер незначително. Трябва да му обърнете внимание. Веднага в главата ми излязоха сума ти ситуации, в които докато готвя Бояна идва да ми каже/покаже нещо и аз бързайки да си приключа работата, кимвам с едно - да, супер е и когато се случи доста пъти подред, нормално, тя спира да се интересува от моето мнение. Дори и забързана вече, опитвам се да задам няколко въпроса, които поне да я държат в разговора и да види, че я слушам и ми е интересна - това, което ми казва и самата тя.

Другият подходящ момент е да дебнете децата в спокойно състояние и да си говорите за нещо - какво им се случва, какво искат да правят. Тогава няма да сте досадни майки, за разлика от момента, в който го взимате от градина/училище и дежурно питате - как мина.

3. Седем ключа към ефективно общуване:


- Не поправяйте детето, докато говори. Единствения сигнал, който давате е - изобщо не вниквам в това, каквото ми казваш.
- Не завършвайте историята или извода вместо детето. Дори и да е нещо грешно, дори и да няма смисъл да продължава. Все още го правя с Бояна без да искам, на средата на изречението й съм казала нещо и тя вече е побесняла и каквото и да имала да ми казва, не само, че спира, но и минава пак в агресивен режим Smile
- Не "хлопвайте вратата на разговора" - това е, когато детето се опита да обсъди нещо с вас  и вместо разумно и спокойно да изложите за/против, просто казвате нещо рязко като "това не може да стане", "защото така казвам и т.н." Много е вероятно, ако на децата не им се дава възможност да си кажат всичко, което имат, независимо дали е нелепо, грешно, или невъзможно, те просто ще спрат да говорят и да си правят труда да се обясняват. И никога! никога, знам, че звучи логично, но никога не се подигравайте на детето си, дори и да изглежда безобидно. Ние често го правим не в грозния смисъл, но като закачки и просто виждам колко ги засяга и как им действа понякога на себеоценката
- Бъдете отзивчив слушател - това е ясно за всички - давайте признаци, че слушате детето, без да го прекъсвате
- Насърчвайте децата да говорят. Сега тук се споменава за сядане семейно и обсъждане на разни теми от всички, но това не беше споменато на курса, а и на мен ми е малко пресилно. Но пък може да си организирате вечер за игри, на децата им е много любимо, защото хем е обръщане на внимание, хем е нещо, което цялото семейство прави, хем виждате техни реакции, може да ги ошлайфате, когато има нужда
- Насърчавайте децата да споделят чувствата си и също така ги отбелязвайте - много е важно, за да могат да имат съзнание кога са ядосани, кога са тъжни, весели, доволни. Тази модерна емоционална интелигнентост - или да можеш да разбираш чувствата на другия - идва от това да показваме на децата тези чувства. Да казваме - ядосана си, виждам; или тъжна и т.н. Без защо - просто отбележете факта, че го виждате. И всеки има право да е ядосан и тъжен, не бива да учим децата да крият или потискат това. Да обиждат, докато са ядосани - това, можем да забраним или вкараме в правило.

Бояна понеже е много гневна спрях да се боря с това - казвам й - добре, ядосана си, но не можеш да крещиш тук при нас - отиди си в стаята и като ти мине, ела. Или аз излизам, ако прави напук.

Казвам и аз кога съм ядосана, като се опитвам да не е с дуднете. Ако не са си оправили стаята, гледам да не крещя обичайното "колко пъти трябва да ви казвам и т.н." ами да им казвам, че съм ядосана, че са обещали нещо, а не го спазват. Така хем отчитам моя гняв, хем не го изливам върху тях в някакво безсмислено дуднене.

- Трудната част - да позволяваме на децата да споделят отрицателни емоции. Нещо, което мен лично ме вади от равновесие - да ми каже Ти си лоша майка и не те е грижа за мен. Извън ситуацията е ясно, че не го мисли и че просто е бясна и иска да ме обиди. Когато ми каза това наскоро някак успях пред нея да запазя самообладание и да й кажа - че това, че е ядосана го виждам, но вкъщи не се обиждаме и това не мога да го толерирам. И после се сринах, много. Достатъчно с някакви сили обикновено да се каже - Явно си много разстроена. И колкото и да ни се иска, да не ги наказваме за това. Макар, че последния път си я наказахме де, но аз и я хванах и й обясних колко много ме е обидило това и че колкото и да ме ядосва тя, никога не съм я обиждала и не искам и аз да получавам такова отношение. Доста сработи, много плака от съжаление и понеже й го казах, когато беше минала цялата ситуация, чак вечерта, и просто имаше невероятно силен ефект. На мен ми олекна, а тя, че ще го повтори някой ден е ясно, но поне разбра урока.

Ако забелязвате, тези съвети не са само за малки деца, когато се учим да общуваме и за тийнейджъри, това са някакви фундаменти по принцип да можем да общуваме с всички добре. Любимият ми цитат, че няма нужда да възпитавате децата си, а да възпитавате себе си, те ще станат като вас - важи с пълна сила. Опитвайте се за себе си да общувате по този начин и те ще попият точно това.

« Последна редакция: Декември 02, 2017, 15:30:27 от bizzare » Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 16591


A believer


« Отговор #1 -: Декември 02, 2017, 15:10:12 »

Ох, аз и на мъжа крещя като счупи чаша Lol Lol Lol

Много полезно, някои неща и аз ги забелязвам дори при Ади - самата аз се усетих, че ѝ обръщам повече внимание като ме ядоса, отколкото като прави нещо хубаво.

Мен лично най-много ме ядосва, когато трябва да се иде някъде, да се върви, да се купи нещо и да се върнем и тя почва да ме хапе по ръцете, да пищи и да се тръшка, а нямам нерви за всеки 2метра ходене да я убеждавам по 15мин.

Много ми хареса, ще си го запазя, браво, че успявате да следвате насоките Exclamation

Нещо май изтри с последната редакция Rolling Eyes
« Последна редакция: Декември 02, 2017, 15:12:28 от utopia » Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15151



« Отговор #2 -: Декември 02, 2017, 15:17:09 »

Нещо се бъгна и не мога да събера всичко в един пост:



4. Навлизане в основния проблем


Бързата дисциплина или когато атакуваме и реагираме на поведението и наказваме, без да се опитаме да видим какво стои зад това поведение. Също много важна точка за мен.

С Дарко ми помогна, когато почнахме да го хващаме, че лъже и виждах колко го разстойва това. В крайна сметка видяхме, че го прави от страх да не му се скараме. Започнахме да го насърчаваме да говори с нас повече и да му казваме, че каквото и да е станало, ще се оправи и колкото по-бързо ни каже, толкова по-бързо ще оправим проблемът. Даже си измислихме кодово изречение, че като се притеснява да не му се скараме - да си казва - Ще ви кажа нещо, ама не ми се карайте. Засега това работи много добре, за една година мога да кажа, че голям напредък има и се научи да споделя нещо като е сгафил, като ние пък се научихме да не реагираме веднага остро.

С Бояна също започнах на изблиците да се опитвам преди да запаля и аз, да помисля и разпитам какво се е случило и обикновено, ако не реагирам с каране, както тя очаква, а я питам нещо, обърнато към нея и какво се е случило и омеква и започва да разказва.

Същото може да се приложи, когато детето реагира крайно към нещо, кеото обичайно прави с удоволствие - ходене на детска, училище, някакво занимание. Преди да натиснем, да подълбаем какво се случва. И под дълбаем - важно - не да засипваме с въпроси. Ако се поставите в ситуацията на голям човек, който е разстроен за нещо - нормално преди някой да почне да ви критикува, че не сте прав, първо ще има нужда да чуете малко "o dear" подкрепящи думи. И когато се почувствате разбрани, същото важи и за децата, тогава едва може внимателно да се пусне някой съвет или предложение.

5. Как да превърнем предизвикателното непокорство в съгласие
- крайната цел! Cheesygrin

Така, да приемем, че заплахите, наказанията, натискът са някакви краткотрайни методи за възпитание и най-вече - показват безсилие. Трябва креативност!

- Да убеждаваме, вместо да наказваме и да налагаме. Ами няма какво да се лъжем - трудно е, изсиква време и мнооого мислене. Обаче, за да има ефект, трябва детето да бъде убедено в нещо, да му бъде поговорено, да му бъде даден избор. И да знае последиците от този избор.

Аз лично сякаш най-много драми имам с нея за обличане и са големи преговори, но се старая да държа назидателния тон на минимум, повече да помислим заедно кое може да е топло, но и хубаво. Накрая просто й казвам, че може да избере и така да се облече тънко, но ако й стане судено се прибираме и няма да има време за сладолед или нещо си там, каквото й е любимо. Понякога е проклета и си действа и мръзне, но често като я оставя обмисля добре и взима сама по-доброто решение.

Как още да водим децата:

- Отправяйте молбите си към детето, когато не е погълнато от занимание, защото дори и големите не обичат да бъдат прекъсвани така или както обсъждахме - прекъсваме, само, за да напомним, че имат еди си колко време да играят и после трябва да се случи еди какво си

- Да не заповядваме, а да помолим - Може ли да ми помогнете с масата; може ли да ми помогнете с прибирането и чистенето като приберете само вашите неща

- Когато е възможно, давайте избор - много неща за правене, нека да избере едно от тях, за да го направи с желание

- Винаги, когато е възможно, правете нещата заедно - прибиране, пране, чистене. Когато се върши заедно от всички без наставляване и мърморене им създава добри навици, без да се чувстват наказани. Аз обикновено пробвам с  - Хайде всички бързо да приберем, за да можем да излезем по-рано. Или ги питам с нещо да им помогна ли, нали ей така, да почувствам, че съм загрижена Smile

- Важи за малко по-големи деца (5-6-7) - когато вече е отчайващо положението, просто да си признаете - Ами не знам какво да правя този спор сега, предавам се, за теб всичко е не. Ти, ако беше на мое място какво би направил ( силно променлив успех засега)

- Окуражавайте! Ако детето е контра твърде често, просто няма достатъчно съпорт в това, че прави нещо добре.


Знам, че за някой с 2-3 годишно дете тези неща звучат твърде абстрактно. Истината е, че всичко това съм преактикувала с Дарко от съвсем малък, защото беше спокоен и беше лесно. Трудно е да го направиш с някой, когато те предизвиква. Както и преди съм казвала - отне ми доста време да стигна тук и съжалявам, че не съм започнала по-рано. Защото така си запазих психиката и напредъкът в отношенията с Бояна беше огромен. Разбира се, пак има дупки, пак някой път нямам търпението да минава по всичките пътеки на разумността. Но това е нормално и по-важното - никога не е късно.

Трудно е да се упражняват всички неща наведнъж, но ще видите, че ако си харесате едно и го репетирате постоянно, ще започне да дава резултат и по-важното - започва да ви става рутина на мозъка и коства все по-малко усилия.

Давам още един простичък пример и приключвам.

Какво правим, когато мъжът събори и счупи чаша и почне да кълне и да се вайка - Успокояваме го, най-вероятно, че нищо чак толкова не е станало, не е нужно да си разваляме спокойствието за една тъпа чаша и най-вероятно е да му предложим помощ с чистенето даже.

Какво правим, когато детето направи нещо такова - навикваме го страшно, ядосани сме, че пак трябва да се чисти, че не е внимателно и т.н. А като започнеш да го виждаш като възрастен - вдишваш дълбоко, казваш му, че нищо страшно не е станало, но трябва да си почисти, оправи и му показваш как.

Ей това е нещото, което трябва да води през цялото време отношението с децата Smile Да ги виждаме като възрастни.

Надявам се да съм била полезна все на някой, без да звуча назидателно.
« Последна редакция: Декември 02, 2017, 15:30:58 от bizzare » Активен

Liliq
Newbie
*
Публикации: 548



« Отговор #3 -: Декември 02, 2017, 18:07:37 »

Благодаря! Много е полезно.
Част от нещата аз ги забелязах преди време в отношенията на майка ми и Маги и ми светна. В момент, когато всички се оплаквахме колко се инати Маги и е трудно общуването с нея, с майка ми тя беше друго дете, спокойно, отзивчиво. Наблюдавах ги двете и наистина, част от нещата, които ти си написала, майка ми ги прилагаше с дъщеря ми. Опитвам се много и се старая и с времето наистина отбелязвам напредък.
« Последна редакция: Декември 02, 2017, 18:11:23 от Liliq » Активен

bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15151



« Отговор #4 -: Декември 02, 2017, 19:07:14 »

Ами тя истината е, че има разлика детето да ти е в къщата  и да практикваш тази положителност и търпение и друго от време на време да е при теб и винаги да си със свежи сили Smile Аз също забелязах, че Бояна с леля ми и с учителките в детските е ангел - послушна, разбрана. Другото е, че Краси е точно такъв родител и с нея е изключително послушна и разбрана (или поне повече с мен) и понякога беше много обезсърчаващо как му се получава на него и въпреки, че ми обясняваше причината, хич не ми идваше на мен да се държа така Smile

Има един по-сериозен момент, в който трябва доста да преглъщаш и подишаш дълбоко, докато спреш да реагираш първосигнално. Другото е леко да отпуснеш юздите за някакви неща, които не са от значение.

Например, Ути, ако иска да се мота някъде, където сте отишли, просто отпусни 5 минути отгоре за това. Понякога да поддадеш леко в тяхна полза, спестява едни 30 минути разправии.

Но най-вече точката с позитивно/негативно да се спазва за известен период и има голямо облекчение.
« Последна редакция: Декември 02, 2017, 19:10:23 от bizzare » Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 16591


A believer


« Отговор #5 -: Декември 02, 2017, 22:27:35 »

Да, Биз, така е, но ето ти пример за две ситуации от днес.
1. Отиваме в магазин, питаме нещо и ще си ходим. Тя не иска. Давам ѝ да обиколи и разгледа целия магазин. Тя пак не иска. Обяснявам ѝ къде отиваме, какво ще правим, а у, тя пак не иска. Накрая се тръшва в средата на магазина с писъци и аз я извлачвам навън. Тя ме хапе по ръцете. Всичко свършва с истерия.
2. Бяхме в мола, тя не се вози в количката, тича, вилня, но в някакъв момент трябваше все пак да си ходим и да се качи в количката, обяснявах, залъгвах, не и не. И се повтаря ситуация номер 1 с истерията.

Много ме подлудява това. Примерно като тръгна да я храня и стане време да я сложа на столчето, първата ѝ реакция е да се бие за живота си, да пищи и да се бори. Също посягането като се ядоса ме побърква, обяснявам, обяснявам, крещя...и пак, и пак...

Но ще се опитвам де, много ми хареса това със себевъзпитанието, аз много лесно паля и побеснявам...трудно е да обясня да не посяга като самата аз понякога пляскам Sad
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15151



« Отговор #6 -: Декември 03, 2017, 09:39:45 »

Ами да ти кажа забравила съм вече какво е с толкова малки, помня, че и Бояна много се тръшкаше. То има момент, в който както и да се опиташ да се подготвиш и да го избегнеш, все се стига до това да я изнесеш на ръце, но идеята е по-скоро да не се отказваш въпреки това.

Другото е много ясно да й показваш, че хапането и биенето е определено Не! Всеки път при всяка наченка.

Много кофти възраст общо взето. Търсиш ли си да четеш разни неща, мен това много ме успокоява, защото първо виждам, че поведението е нормално и минава (най-важното - не съм кофти родител, че ми се случва) и често има нещо полезно, което и да ми свърши работа.

Изрових тука две, където казват, че просто да го приемеш и да не се бориш, хаха Smile)

https://babysling-bg.com/2015/09/11/%D1%82%D1%80%D1%8A%D1%88%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8/



http://roditel.bg/dete-trashka-trashkane-inat/
Активен

Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15692


« Отговор #7 -: Декември 03, 2017, 10:24:56 »

просто да го приемеш и да не се бориш, хаха Smile)

Абсолютно!

Цвета беше така от 2 до 4 г., Ути...Съжалявам, ако това няма да е отговорът, който ще ти хареса.
В този период аз бях същата като теб - изнервях се, извличах я и накрая винаги всичко приключваше с истерия. С мъжа ми се карахме, защото той ме обвиняваше, че прекалено нервно подхождам и така...

От дистанцията на времето виждам, че най-големият минус наистина са били моите нерви. Трябвало е просто да й пожелая "довиждане" и да си тръгна, ясно, че тя пак щеше да ме последва в истерия и да се случи същото, но поне аз нямаше чак така да съм си скъсала нерва...

Абе не е лесно. И отговор няма общо взето. Просто трябва да мине. Да приемеш и да не се бориш.

Бизар, благодаря много за труда.
« Последна редакция: Декември 03, 2017, 10:30:10 от Fei4ka » Активен

black_berry
Newbie
*
Публикации: 1382



« Отговор #8 -: Декември 03, 2017, 14:16:02 »

Бизар, благодаря :*
Активен


utopia
Newbie
*
Публикации: 16591


A believer


« Отговор #9 -: Декември 03, 2017, 15:52:56 »

Фей, тва моето е магаре, като се правя, че си тръгвам, си продължава магарията с кеф ахах

Биз, да, като се отчая, прочитам нещо и се успокоявам ахах
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8794



« Отговор #10 -: Декември 04, 2017, 13:59:21 »

Биз, и аз много благодаря за труда, супер полезно и логично звучи всичко.

Открих, че някои неща ги правя по инстинкт, без да съм чела, че така трябва и това малко ми вдигна самочувствието като майка, което не винаги е толкова високо  Rolling Eyes

Ще ги чета периодично с възрастта, че периодите ще се сменят.

Ути, за посягането правила ли си спокойна тъжна физиономия и да кажеш "леле, как ме заболя", все едно ще се разплачеш, и да се скриеш например в шепи? Ама трябва да си спокойна и овладяна като го играеш.
Активен



utopia
Newbie
*
Публикации: 16591


A believer


« Отговор #11 -: Декември 04, 2017, 14:29:35 »

Да. Разстройва се, пита ме дали плача, ама после пак същото. Само да не стане на нейното нещо и се почва
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


syanna
Newbie
*
Публикации: 2231


Oтнесена от вятъра...


« Отговор #12 -: Декември 06, 2017, 15:02:24 »

Много полезно, макар, че прочетох по диагонал, ще препрочета отново.
Пример от ежедневието - аз бутам нещо и чупя - Инчето идва и казва 'Няма нищо, мамо'. Много мило ми става. Просто защото аз винаги казвам това, когато тя счупи нещо.
За удрянето - ако се случи да ме удари - казвам, че не е хубаво да го прави, че ме е заболяло, че ако нея някой я удари ще а заболи, че трябва да се извини. В последствие ме гушка и се извинява. Аз също съм се извинявала след изблик на емоции към детето, обяснявайки, как ме е ядосала много с деиствията си.

Малката пък имаше период, в който хапеше. Премина, за щастие, защото с мъжа единодушно решихме да не толерираме. При всяко хапане се казваше, че така не се прави и давахме алтернатива на действеито - да погли или да направи целувка, като деменстрирахме или го правехме с нейната ръчичка. Така фокусът се измества към ученето и практикуването на новото действие. Постепенно спря и забрави да хапе. Ути, пробвай това когато удря Ади.
Активен


utopia
Newbie
*
Публикации: 16591


A believer


« Отговор #13 -: Декември 06, 2017, 17:59:01 »

Аз това правя - обяснявам, че е лошо, че мама ще я заболи и ще плаче, че на нея не ѝ е приятно като я удрят, че ние вкъщи не се бием, а се галим и целуваме, но при нея е първосигнално - примерно иска като четем книжката да я държа аз и ако аз откажа веднага ме удря с книгата или с ръка. И това е за всяко нещо.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Galina_Dim
Newbie
*
Публикации: 7774


Работохолик-изтрещелник


« Отговор #14 -: Декември 07, 2017, 03:55:58 »

Супер полезен материал, мерси, Бизет.
Активен

bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15151



« Отговор #15 -: Декември 07, 2017, 15:04:41 »

При всяко хапане се казваше, че така не се прави и давахме алтернатива на действеито - да погли или да направи целувка, като деменстрирахме или го правехме с нейната ръчичка. Така фокусът се измества към ученето и практикуването на новото действие. Постепенно спря и забрави да хапе. Ути, пробвай това когато удря Ади.

Това с даването на алтернатива и аз го научих от лекциите, много полезно наистина. Един вид да даваме възможност на децата все пак да освободят емоцията по някакъв друг начин и да се канализира правилно.

Бях го забравила, благодаря Smile
Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 16591


A believer


« Отговор #16 -: Декември 07, 2017, 16:41:12 »

Е тя като иска да ме фрасне, няма да иска да ме гали, да е е будала 😂😂😂
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.14 | SMF © 2006, Simple Machines LLC Valid XHTML 1.0! Valid CSS!