star chick-chat.org star Женски работи star Моето бебе star Бебе лъвче Димитър ни изненада! :D
Страници: 1 ... 9 10 [11] 12   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Бебе лъвче Димитър ни изненада! :D  (Прочетена 15933 пъти)
Smiley
Newbie
*
Публикации: 6094


Усмивка


« Отговор #250 -: Октомври 11, 2017, 08:57:16 »

Аз спрях пролетта, не мисля да подновявам.
Активен

lioness
Newbie
*
Публикации: 8329



« Отговор #251 -: Ноември 15, 2017, 20:07:18 »

От една седмица не мога да се наканя да пиша в темата. На мама Златният стана на една годинка  Cheesygrin Беше невероятна емоция, на рождения му ден празнувахме вкъщи с домашна торта, мазахме се, снимахме се. На следващия ден беше голям празник, кръстихме го, беше много хубав ритуала, събрахме се после в един любим ресторант само за нас, и празнувахме до късно вечерта  Cheesygrin
Междувременно той проходи, от две седмици се пускаше за по две крачки между мен и баща си, но от вчера яко тъче из целия коридор и днес правих питка за раздаване. Прощъпулник ще направим след седмица - две, да се стабилизира малко. А и има вероятност да се изпращаме предсрочно и ще гледам баща му да присъства на повода.
Има 6 зъба, а сега надути са кътниците, не вторите резци долу. Яде всичко, сега със сезона ще му въведа цитруси.
Общо взето сега сме цветя и рози, много е лесно като сме всички у дома. Скоро обаче пак ще остана сама на пангара и сериозно обмислям какво мога да предприема за собственото си психично здраве. Искам да съм спокойна, балансирана, бяла и добра, но не съм. Пак ще стана истерична откачалка и ще си сбъркам децата.  Razz Скоро Диляна ме попита като и се карам така дали я мразя  Shocked А дори не бях се развикала сериозно, само изсъсках нещо между зъби и половин час по-късно дойде да ме пита на ухо дали не я мразя. Та, давайте акъли за нещо за нервите... в дългосрочен план.
« Последна редакция: Ноември 15, 2017, 20:09:04 от lioness » Активен




Щастието явно е направено, за да бъде споделяно.
bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15127



« Отговор #252 -: Ноември 16, 2017, 08:26:44 »

Включи още някой в организацията за нещо, някой приятел. Не знам какво ви е ежедневието, но наистина предлагам, ако може с нещо да помогнем. Ако искаш уикенд да вземем Диляна или нещо през седмицата. Напълно сериозна съм и това трябва да ти е крачка 1 - на кого какво още трябва да дам. Понякога има някакви дребни неща, които късат нервите като взимане от градина или липса на тотално свободно време от децата. Даже да дойдем да ги гледаме за 2 часа, докато излезеш, пак си струва. И сега не искам тука да седнеш да обясняваш кой как ти помагал от вашите, просто сядаш и мислиш над първото изречение.

Ще ти дам координати на женичките, при които ходих. Пак казввам, не искам да проповядвам как всяка майка има нужда от психолог, просто те много практически помагат за неща у дома по организацията и диалога с хлапетата.

Краси преди години като бяха малки хлапетата често ходеше по командировки за по седмица и да ти кажа тогава бях най-организирана и мобилизирана и децата дори повече слушаха и не се лигавеха толкова. Сега, явно не е това случаят при вас, но просто се опитвай да не приемаш нещата на война отрано. Дилянка е добро, разбрано дете, опитай се да я включваш като помощник повече, да й казваш кога с какво ти е трудно и какво очакваш от нея в такива моменти.

За мен такива са дълсогрочните неща за нервите в дългосрочен план. Ако искаш сподели кое те гърчи най-много от оставането сама, недоспиването ли е, търчането насам натам? Понякога просто повече висене на чужди хора вкъщи помага, хем за децата е интересно, хем за теб е разтоварващо. Кани приятели, черпи ги с торта и после им казвай - айде утре да заведеш Диляна на кино Smile

Активен

kateto
Newbie
*
Публикации: 4121


« Отговор #253 -: Ноември 16, 2017, 09:39:57 »

Голям е сладур!!! Искам да му мачкам бузите!
И аз доста се карам, съскам.. но те моите като почнат на пук да правят..:/ Помагат всички, даже сега сме ги емнали цяла седмица след градината имат по нещо.. просто аз явно започнах повече да си ценя мене си.
Иначе и аз съм по-организирана като съм сама.
Онзи ден си играха и Дея вика на Яна - ти ще си таткото и ще се караш ей така.. и почна да обяснява:/
Попиват всичко, че и лошото най-бързо го научават.
Ще се справиш!
Активен



Smiley
Newbie
*
Публикации: 6094


Усмивка


« Отговор #254 -: Ноември 16, 2017, 11:15:57 »

Ще ти дам координати на женичките, при които ходих. Пак казввам, не искам да проповядвам как всяка майка има нужда от психолог, просто те много практически помагат за неща у дома по организацията и диалога с хлапетата.

Разкажи, моля те, повече за тез женички, къде са, що са, курсове ли са, индивидуални консултации ли са, какво са.
Активен

lioness
Newbie
*
Публикации: 8329



« Отговор #255 -: Ноември 16, 2017, 14:44:54 »

Най-много ме гърчи отговорността, че всичко трябва сама да направя, а става въпрос основно за битовизми. Ето сутрин трябва да събудя, вдигна, измия и оправя малкия, за да заведем Диляна на училище. В същото време тя е адски бавна сутрин, колкото повече дудна, толкова повече се бави. Става в 7, има 40 минути да се облече и мине през банята. Никакви други задължения! И винаги в последните 5 минути се случва всичко, когато вече съм се качила на метлата. А след има-няма две седмици ще трябва през това време да съм отправила и себе си, и малкото. А той има нощи, в които се буди на всеки час, реве, става, играе си. И понякога в 6 едва заспива, а трябва да го вдигам в 7. И той отделно нагнетява обстановката.
За приятелите - едва сега повечето имат бебета, или тепърва заживяват с някой, сега имам една бременна. Но с едно бебе е лесно - спят с тях на обяд, вечер ги зарязват на бащите и излизат. С две ремаркета и без баща е една идея по-сложно, и често се чувствам самотна. Вечер ми липсва компанията на някой разумен, лятото е лесно - все намирахме с кой да излезем, да се разходим до късно, ама тая тъпа зима ми е много асоциален период. И хората като им откажа един-два-пет пъти и накрая спират да ми се обаждат и съвсем се сдухвам.
И ти си права, може би трябва да започна да викам хора у дома, особено след Митко почти не каним гости. Само като се сетя, че трябва да изчистя още веднъж допълнително и да вися в кухнята и ми се отщява. Но по-неглижирани гости сигурно ще става... Ми освен вас да взема да поканя  Cheesygrin


И допълвам по темата: на 1 г. Митко тежи 10.800 и е 76 см. Всичко му е ток, биха му пневмококовата ваксина. Крачи смешно квъщи, а баща му го е научил като го попита "мама как говори по телефона?", и Митко слага телефон на ухото и вика "А-о, ДА!" Cheesygrin
« Последна редакция: Ноември 16, 2017, 15:05:35 от lioness » Активен




Щастието явно е направено, за да бъде споделяно.
Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15617


« Отговор #256 -: Ноември 16, 2017, 16:07:58 »

Лъв, определете малък бюджет и вземи жена да ти помага някакви часове.
Говорихме го това още като се върна вашият баща и ти беше на предела и физически, и емоционално.
Не е човешко. Вземи жената. Приятелите не са хората, на които да разчиташ за такова нещо.
Ти ще прецениш кога и по колко да идва. Но мисля, че за 150-200 лева месечно може да си спечелиш много свободно време и доста по-добро психическо здраве за теб и децата.
Личното ми мнение е, че Митко сега има бейск нийдс и спокойно може да бъде поверяван. Обаче, ако съдя по Цвета, Ди е в много сложен период. Има огромна нужда от внимание в чисто личностен план, за своето себеутвърждаване и душевен мир.
Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 16510


A believer


« Отговор #257 -: Ноември 16, 2017, 16:15:15 »

И винаги в последните 5 минути се случва всичко, когато вече съм се качила на метлата.

Все едно за мъжа ми говориш, ахах

Иначе подкрепям Феята, вземи си жена да ти помага, макар че и да откажеш, разбирам, аз лично не мога да се пречупя, изпитвам някаква вина и срам, че с мъж и само с едно бебе често изтрещявам и съм някаква мързелива лигла просто. За приятелите - не им е работа да ти гледат децата. Едно е нещо инцидентно да помогнат, друго е да разчиташ на постоянни включвания, просто не става.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15617


« Отговор #258 -: Ноември 16, 2017, 16:35:00 »

Ама нея няма от какво да я е срам - тя ще е там 6!!! ли, колко ли месеца, самотен родител!!! На 2 деца!!! Който иска да го пробва това за 10 дни и да дойда да си поговорим... Razz
Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 16510


A believer


« Отговор #259 -: Ноември 16, 2017, 16:49:50 »

Аз много добре го разбирам това, но разбирам и вътрешната борба на човек да признае, че не може да се справи сам и има нужда от помощ. Много е трудно това.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15617


« Отговор #260 -: Ноември 16, 2017, 16:52:25 »

Тя е признала отдавна. Трябва да предприеме действия.
Активен

lioness
Newbie
*
Публикации: 8329



« Отговор #261 -: Ноември 16, 2017, 16:56:15 »

Мен чистенето не ме натоварва, аз всеки ден чистя под - прахосмукачка и/или моп. Апартамента ни е доста малък, два пъти да се обърна и съм го изчистила. А и не мога да се пречупя чужд човек да ми пипа нещата/прането/дрехите. Два пъти седмично прах. Даже по етажерките на Диляна ме мързи и веднъж седмично. И официално си признавам, че намалих гладенето на макс. Вече само ризи. Даже майка ми още ме гледа на криво, но като и се тупнахме лятото за повече от 3-4 дни и тя спря да глади  Lol
На мен ми липсват разговори, компания на възрастен. Защото и с Диляна говоря нон стоп, даже тя говори повече, отколкото мога да понеса понякога, но си е друго да изпиеш едно вино в разумна компания. А компаньонка няма да си наемам  Cheesygrin
Фей, какви 6 месеца, 4 са! Нищо, че предния път седя 5 докато го свалят, а сега е почивал само 2. И уж всичко ще е за по-добре сега, но докато не стане не вярвам. Иначе плановете ни за другата компания с 6/8-седмичните договори се провалиха, защото изискват по-висока степен. Значи още два дълги контракта трябва да преглътна поне и после ще има надежда  Cheesygrin
Активен




Щастието явно е направено, за да бъде споделяно.
Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15617


« Отговор #262 -: Ноември 16, 2017, 17:03:30 »

Е, ся, ти като имаш жена за Митко, то все някоя вечер ще я викнеш и ще й оставиш и Ди и айде на вино, кино с тия приятелки с по едно дете Lol Или ще вземеш Ди, тя си е голяма. Не би ти пречила на виното с една книжка за оцветяване.
Аз ли да те уча Cheesygrin
Твоята драма е, че Митко е малък. Като стане на 5 г и той...всичко ще е 6. Така стоят нещата и за мен Cheesygrin
Активен

Pupi
Newbie
*
Публикации: 13212


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #263 -: Ноември 16, 2017, 17:34:20 »

Чак не знам какво да ти кажа. Рутината убива, в комплект с препускането и гласенето на схеми, диагнозата ти е в кърпа вързана.
Аз не бих чакала Митачето да стане на 5. Съвсем логично ми се вижда да си намериш отмяна, не толкова за дом задължения, а за децата. Уикендът вашите не могат ли да ги взимат? Няма ли кой да минава сутрин и да забърсва Ди на градина? Поне веднъж-два пъти седмично, колкото да ти отпада ангажимента да гласиш и малкия всеки ден, еле пък да го оставяш да се наспива.
Иначе от както децата ми са по ясли/градини и училище, сутрин съм като машина, не давам да се кривне от графика, иначе полудявам. С времето свикнаха и сутрин имам време дори и за плитки и прически  Razz Предстои ми обаче цял месец да сме си трите и единствено мисълта, че няма да съм на работа, ме успокоява. И определено смятам да си каня гости. Даже ги предпочитам тия с децата, че да имат и моите компания Smile
Активен


lioness
Newbie
*
Публикации: 8329



« Отговор #264 -: Ноември 16, 2017, 17:42:54 »

Ами днес разпитах майките от класа, но за съжаление няма на нашата улица никой. Иначе щеше да е лесно да я пускам с някой сутринта. То е много близко разстояние, реално са три пресечки до училище, но няма как да я пусна сама на този етап.
За събота и неделя ще разчитам основно на нашите, да вземат Диляна, да ми помогне баща ми с пазаренето за седмицата, да оставя Митко, за да заведа Ди на танци двата дена, и то минали.
Баси, кво е яко да си пишем във форума, като едно време се чувствам  Cheesygrin Фейсбук не е моето място, групите са кокошарници, друго си е форумчето  Cheesygrin
Активен




Щастието явно е направено, за да бъде споделяно.
Pupi
Newbie
*
Публикации: 13212


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #265 -: Ноември 16, 2017, 17:47:14 »

А вашите далеч ли са ти? Да я водят те? А сутрин някой съсед не може ли да остава при Митко? Нали си имахте една жена, която гледаше Ди като малка? Тя догодина ученичка ли е? Ба-си как лети времето  Blink
И на мен ми липсва форума, особено като се разписах и в темата за цикъла, се почувствах като загубен тийн, който се чуди ще му дойде ли....акъла   Lol
Активен


lioness
Newbie
*
Публикации: 8329



« Отговор #266 -: Ноември 16, 2017, 18:03:10 »

Нашите живеят на другия край на града и работят от 7:30, изключено е да я водят. Свекърва ми не шофира и работи до блока си, тя за да дойде вкъщи трябва да отидем да я вземем с колата, та също отпада. Надеждата ми е в свекъра, евентуално след Нова година да се върне в Бг, и евентуално в някакви много студени дни да го будя сутрин да идва да я изпрати. Даже мисля ако стане като миналата година да е -11 градуса да и вземам фалшиви бележки от време на време и да скипвам училището  Lol
Първи клас ще е, Пупи, не е за вярване!
Обмислях със Смайли някакви варианти за бебеносеща раница, да го бухна и отнеса до там и обратно, та поне с колички да не се занимавам, но не съм вътрешно убедена, че проходил човек на година тепърва ще се съгласи да го завирам в раници, при положение, че дори не обича да се гушка. Пък са скъпички за пробване само. То по-евтино ще ми излезе 100 пъти да извикам такси за 2 лв, така че сигурно няма да взема раница. В движение ще го решавам това.
А жената, която гледаше Ди отдавна работи постоянна работа. Тя много тежко преживя раздялата с Ди и не искаше да се занимава с деца повече. Още и още поддържаме контакт, говорят си, пишат си във вайбър, тя праща подаръци, ние вадим снимки. Голям късмет имах с тази жена, не мога да отрека.
Пупи, в крайна сметка, дойде ли ти..акъла?  Lol
Активен




Щастието явно е направено, за да бъде споделяно.
utopia
Newbie
*
Публикации: 16510


A believer


« Отговор #267 -: Ноември 16, 2017, 18:04:54 »

А и не мога да се пречупя чужд човек да ми пипа нещата/прането/дрехите

Ето за това говоря! Ма ако знаеш само колко е гот! Веднъж да се престрашиш и ще ти хареса Smile

Макар че разбирам, че на теб тегобата ти е в друго. Като се чувстваш самотна някоя вечер и си нямаш компания, пиши на мен :-* И аз съм самотна, мъжът ми си цъка някакви игри на компютъра до мен, ама то все тая Lol
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


lioness
Newbie
*
Публикации: 8329



« Отговор #268 -: Ноември 16, 2017, 18:15:35 »

Поне ако влезе крадец ще те спаси  Lol Ще пиша, аз ставам особено актуална във форума и месинджъра като остана сама. И сега съм сама, че мъжът е на курс два пъти седмично и се прибира в 8, но поне ще има в кой да се нагуша  Cheesygrin
Активен




Щастието явно е направено, за да бъде споделяно.
bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15127



« Отговор #269 -: Ноември 16, 2017, 20:38:10 »

Значи, някой по-горе каза - рутината убива. Самотата също. Това да си сам и вместо да си прекарваш времето добре с някой, да се самонавиваш във филми.
Никога не съм била най-прекрасната домакиня, но почти 9 години с деца, не е минала седмица да не е дошъл някой вкъщи. И деца съм къпала и приспивала около тях, и съм хранила и карала, еми друго си е. Фактът да имаш с кой нормален човек да си кажеш 2 думи, само това маха половин психологически багаж. Лошото е, че сега от нищото трудно да викаш някой, ако не си свикнал, но за мен винаги това е било спасението.

И не знам какво означава приятелите не са да ти гледат децата. Не помня да съм писала ежедневна заетост от 4 часа. Но, ако аз мога постоянно да ги приютявам, храня и пия, предполагам, че е нормално да ги моля и за обратната грижа, когато се налага. Освен това, Ути, колкото и невероятно да ти се струва, има хора, на които им е забавно с деца и намират за сладко да помогнат точно с такова нещо. Чак се втрещих.

Теди, да не се обидиш, но ти си доста боен човек, учудвам се, че точно такива неща те събарят, според мен откровно просто ти липсва разтоварващо психиката занимание и нещо, което ама наистина да те разсейва. Мисля, че най-тягостното е, че не можеш да се откъснеш пък и сега друго си е и компанията на мъж ти.

Аз, ако бях в твоята позиция, щях да си впрегна всички сили сутрин с организирането на хлапетата и другите битовизми и ако има някой да ми помага, то ще е 2 часа привечер да мръдна някъде и да забравя всичко.

Ама и ти на училище си я пуснала на всичкото отгоре, луда си Smile)
Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 16510


A believer


« Отговор #270 -: Ноември 16, 2017, 20:50:28 »

Но, ако аз мога постоянно да ги приютявам, храня и пия, предполагам, че е нормално да ги моля и за обратната грижа, когато се налага. Освен това, Ути, колкото и невероятно да ти се струва, има хора, на които им е забавно с деца и намират за сладко да помогнат точно с такова нещо. Чак се втрещих.

Ми и аз се втрещих. Аз ако каня гости не ги каня, за да изисквам от тях ежедневна помощ с децата. Аз така разбирам нещата. Едно е да помогнеш 1, 2, 5 пъти, съвсем друго е да очакваш непрекъсната помощ с децата. Досадно е. Аз бих се дистанцирала от такъв приятел.
Ма, евалла, че имаш от другия тип.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15127



« Отговор #271 -: Ноември 16, 2017, 21:31:07 »

Ама имаш невероятното свойство всеки път някой като каже "чаша вода" и ти да връщаш с "океани". Как да отговоря сега на това, като вече казах, че не говроя за ежедневна помощ, под график.
Да не говорим, че в случая ставаше въпрос за майка, която явно е изтормозена и явно има нужда от каквото и да е рамо и ако това не те кара да й се притичваш на помощ, не знам какво точно ти е определението за приятели. Всичко в главата ти с грижа за някой все едно е свързана с егати досадното обвързване.

П.С. все едно ...не е в това въпроса, на теб дали ти е досадно или не, важното е човек като има нужда, да има около него хора, които приемат по различен начин нещата
« Последна редакция: Ноември 16, 2017, 21:34:37 от bizzare » Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 16510


A believer


« Отговор #272 -: Ноември 16, 2017, 21:45:30 »

Еми аз като честа помощ го разбрах. Не знам какво да ти кажа, и аз съм имала моменти с желание да се самоубия, ма не е като някой да се е изтрепал да ми помага, за съжаление. Хората работят и си имат свои грижи и деца. Както и да е, оффтопик малко.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8773



« Отговор #273 -: Ноември 16, 2017, 22:12:11 »

Ей, верно като едно време си пишем  Cheesygrin
Аз не го разбирам това с гузната съвест да делегираш задачи и да си услесниш живота. Много съм добра в това да мисля за себе си Lol Всичко, което може да те улесни, трябва да се пробва- жена за чистене или гледане на дете; даване на баби или други близки хора; нови технологии; глезотии за теб самата и т.н.

И аз имам своите моменти с крещенето, особено зле съм почнала да бъда в ПМС- дни наред избухвам от най-дребното нещо или за всичко ми се реве. И аз се чудя как да се подобря, уж работя над себе си, над емоционалната интелигентност, опитвам се да си обяснявам поведението и емоциите си Овреме, но пак се изпускам. Ето днес- понеже Бо рева, че иска да гледа детско след като беше гледал над час и часът за лягане беше минал с 30 минути, и не мога да го успокоя или убедя по различни начини.. и накрая загубих нерви и така се ядосах и виках, че той се уплаши и започна да се задъхва и да говори накъсано. Винаги ме плаши като прави така и се стягам да се успокоя, щото и аз си мисля, че ще го увредя...И ми е болно и криво после и дълго си говорим кой бил ядосан, кой тъжен, ама сега как сме спокойни и няма повече и т.н.
Та сега имам да мисля над поведението си (в ъгъла  Lol)

За приятелите- и за мен е странно да се очаква постоянна помощ, а за инцидентна просто това не е решение. Иначе съм оставяла за кратко и основната помощ е била да ме изведат някъде, когато мъжът е с детето,което явно няма как в случая :(
Активен



Smiley
Newbie
*
Публикации: 6094


Усмивка


« Отговор #274 -: Ноември 16, 2017, 22:45:40 »

Лъвче, аз пак да си кажа за бебеносенето - на мен ми е било и все още ми е много полезно. Може да го носиш не само сутрин докато я водиш Ди до училище, а и в други моменти, в които трябва да ходите някъде. Аз често излизам да пазарувам, до аптека, до пазара, до банка, до бебе борсите - все с раницата. Така имам свободни две ръце и не ми се налага да мъкна и количка по стълбите (без асансьор сме и нямам къде да я оставям долу).
За жена за почистване - мога да ти дам координати на една жена, която идва вкъщи. Чисти доста добре и сравнително бързо. За жена за гледане - една позната наскоро спомена, че е имала жена да гледа детето й (на възрастта на Боян), но вече просто нямала нужда, но препоръчвала. Та мога да я питам и нея за контакт, ако искаш.

А за крещенето, сега и Корни като спомена ПМС, онзи ден се усетих, че ми дойде и рязко ми се оправиха нервите. Преди това и аз крещях и се изнервях страшно много. А принципно съм спокоен човек и му търпя на Боян драмите доста време. Тааа... и на мен ми беше много гузно, гледам да се старая да не избухвам, но миналата седмица ми беше много трудно.
Особено ми е натоварващо ако не е спал цял ден или е спал малко и съм нямала възможност да изключа за 10 мин. Ей така да седна да поцъкам фейса/форума/сериал/книга. И наистина 10-15 мин са ми достатъчни през деня. Но го има момента и с нуждата от социални контакти. Ние започнахме вкъщи да каним хора, защото навън ни е невъзможно да се видим. Все някой търчи след Боян и остава изолиран. Вкъщи поне се чуваме, мога да оставя детето да се шляе напред-назад. И винаги поръчваме. Никога не готвя ако някой ще идва. И всички са и доволни. Та не го приемам като някакъв ангажимент от моя страна.
А относно гледането от приятели - ами ако детето е ок с въпросния възрастен, според мен няма лошо, дори и инцидентно да е, да я заведат на кино, да я вземат от училище (един приятел го прави за детето на други приятели), да я заведат на танци/тренировка. Просто трябва точния приятел/-ка.

edit
P.S. За носенето. Ако искаш ще се уговорим, ще дойда до вас ако трябва (без Боянин, че не ми е здрав), ще ти покажа раницата, ще пробваме Митачи дали ще седи, ще ти я оставя за седмица-две да се поносите. Има и "библиотека" във Варна, от която може да наемеш раница да тестваш. Принципно си е инвестиция сериозна, признавам. Тъпото е, че Митачи е в такава възраст, че е възможно бързо да я израсте. Боян в момента е към 86см, което е вече на границата да се минава към по-голям, toddler, размер. Та се чудя още дали ще купувам раница или просто ще зарежем бебеносенето. Но пак казвам, за мен раницата е неотменен помощник.
« Последна редакция: Ноември 16, 2017, 22:57:48 от Smiley » Активен

Страници: 1 ... 9 10 [11] 12   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.14 | SMF © 2006, Simple Machines LLC Valid XHTML 1.0! Valid CSS!