star chick-chat.org star Женски работи star Моето бебе star Блага вест от Smiley - роди се Боян!
Страници: 1 ... 14 15 [16] 17   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Блага вест от Smiley - роди се Боян!  (Прочетена 25058 пъти)
Smiley
Newbie
*
Публикации: 6095


Усмивка


« Отговор #375 -: Септември 15, 2017, 13:35:49 »

Да напиша малко за чавето, че след време да си чета...
Вече е на 1г и 4м. И влезе в много сладък период. Изби 4-ти предкътник и вече е с 16 зъба. Покрай избиването го хвана хрема, още лекуваме инфекция в ляво ухо, отделно с баща му изкарахме стомашен вирус, от който прихвана и Боян... За щастие го изкара леко, но аз бях много шаш и паника, сънувах как стигаме до болници. Както и да е.
Инак е много сладък и послушен. Много изпълнителен, много разбиращ, гушлив и закачлив. Много се кефи на музика, танцува много, дори като му барабаня по нещо се кефи. Навън много не се застоява на площадката при другите деца. Иска да обикаляме на някъде, най-често по паркинга зад блока, интересни са му колите и умира от кеф да се качва в нашата, разпознава я. Та като цяло си се разхождаме хванати за ръка. На площадката понякога се пуска, но ако се стресне от някое дете пак си ме хваща и ме повежда на някъде. В затворени пространства си ходи без проблем. Уча го да се пази от колите, да се оглежда и засега разбира и изпълнява.
Още се кърмим, не зна докога ще откараме, но предимно така заспива, понякога и си търси през деня. Сега покрай вируса откарахме няколко дни почти само на кърма. Друго не искаше да яде.
И така, хваля си детето, като най-вероятно сега щото го похвалих, ще последва ужасен мрънкащ период Lol
Активен

Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15629


« Отговор #376 -: Септември 15, 2017, 21:46:10 »

Искам и аз 16 зъба...
Като обясняваш с какви боледуванки са ви придружени и си представям до пролетта, когато Тео ще бъде на година и половина и вероятно ще има 16тина зъба, какво ли има да ми пати главата Rolling Eyes Sad
Иначе браво на сладкия Боянчо! Само така да си е благ и спокоен!
Активен

Galina_Dim
Newbie
*
Публикации: 7773


Работохолик-изтрещелник


« Отговор #377 -: Септември 21, 2017, 22:04:05 »

Уаааа 16!! Даже и косатката ми няма толкова, 13 са май последно като броих, долни кучешки никнат. А Жортак има скъпоценните 9, той е над тия неща...
Активен

alexia
Newbie
*
Публикации: 2180



« Отговор #378 -: Октомври 10, 2017, 10:16:09 »

Смайли, имаш едно от най-красивите деца! Гошо си седи с два зъба само  Lol
Активен

Smiley
Newbie
*
Публикации: 6095


Усмивка


« Отговор #379 -: Ноември 12, 2017, 08:48:11 »

Боян на 1г и 6м. Както съм писала в предния пост колко е благ и разбиращ... сега пиша обратното. В последно време е ужасен ужасон киселков. Научи се да пищи пискливо и целият блок го чува. Пищи за всичко и без значение от настроението. Онзи ден пред кабинета на педиатърката пищя в коридора, пред регистратура, в кабинета. Отнесе "не викай!" от едно момиченце и реплика от една майка към нейното дете:"А, имало деца, които пищят по-силно от теб". Бърса пода отново в коридора, пред регистратура, в кабинета. Тръшковец голям! Ама се учи от деца на площадката. Има ли някаква драма той е там и наблюдава и копира поведение. Защо не копира как си играят не знам Lol Онзи ден буквално рева и мрънкоти цял ден. За да илюстрирам - седя и 30 минути си гледа пръстчетата на краката и мрънка. Мърда ги и мрънка. Психирах се, че нещо врастнал нокът, нещо ударено... не. Той просто си мрънкаше за пръстчетата. Та иска ми се да съм търпелива и да изчакам периодът да отмине, но на моменти си изпускам нервите и аз започвам да викам и съм страшно изнервена покрай това. Но така, де. Ще мине.
Както писах в другата тема, болен е, хремав Не знам тез зъби до 20-тия брой ли тръгнаха, какво става... На моменти, докато го храня например, ми хваща пръста, тика си го в устата и дъвче с най-задните венци. А не са подути, нищо не усещам да е тръгнало. Ще видим.
И така, направих отчет.
Активен

paiachka
Newbie
*
Публикации: 2676


The awesomest, most best lookingest, greatest!


« Отговор #380 -: Ноември 12, 2017, 10:52:06 »

Поради ей такова поведение, което и Ади започна да проявява на тази възраст, ми се ще "Ужасните 2" да бяха "Ужасните от 1 и нещо до 4" Cheesygrin
Активен





 
Децата не са даденост и е привилегия да ги имаш!
Pupi
Newbie
*
Публикации: 13223


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #381 -: Ноември 12, 2017, 11:02:59 »

 Lol Щот след 4 пък нямат нЕкви шантави изблици.
Смайли, я си представи да те мъчат зъбки, гърло, уши и да не можеш да кажеш, и никой да не те разбира. Иначе в 90% от случаите причина няма - тръшкат си се да ни тестват предела на нервната система.
Последно Роси ми беше направила панаир щото от Емоджитата й се падна нещо, което имала вече. То не беше бърсане на пода, сополи,рев, с тая разлика, че вече е голяма и нарежда под носа си като бабичка. Сега ми е смешно, но тогава исках да се метна от терасата. Търпение, игнориране или успокояване според ситуацията и много говорене.
Научила съм ги моите много като се ядосат да дойдат и да ме гушнат силно (или въдрастния, който е с тях), някак канализираха бесовете си.
Активен


utopia
Newbie
*
Публикации: 16530


A believer


« Отговор #382 -: Ноември 12, 2017, 13:39:04 »

Ади е същата. Хленчи, тръшка се, "втечнява се" и ляга по пода, пищи, хапе, драска и бие шамари. Повечето неща ги видя от най-близката си приятелка, която е 7 месеца по-голяма...
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


paiachka
Newbie
*
Публикации: 2676


The awesomest, most best lookingest, greatest!


« Отговор #383 -: Ноември 12, 2017, 15:51:21 »

Бляяя, това с шамарите, ох мамо Lol На РД на Ади една приятелка беше със синчето, някъде на тая възраст. Нещо се лигавеше, майка му го гушна, а той започна да я бие. Тя супер спокойно продължи да го гушка и съвсем дискретно го изкара от общото помещение на стълбите. Повече крясъци нямаше Lol Lol Нямам идея как е укротила бяса, то е ясно, че с повече бой не става, но май като го изкара от шумотевицата се кротна. Честно казано не знам как бих постъпила, надали щях да набия на свой ред детето, обаче да го лиша от вниманието си за половин час и да покажа, че не му обръщам внимание (естествено следейки да не умре нали) при Ади сработваше. Накрая идваше супер гузна да ми се гушка в краката и да ми реве жално...
Активен





 
Децата не са даденост и е привилегия да ги имаш!
utopia
Newbie
*
Публикации: 16530


A believer


« Отговор #384 -: Ноември 12, 2017, 15:56:49 »

Е, тя не бие точно шамари, ама почва да удря напосоки примерно ако я хванеш за ръката и искаш да я заведеш някъде без тя да иска в тоя момент. И да пищи. Първо обяснявам защо бла бла трябва да идем там и как не е хубаво да се удря и после или я грабвам и нося, или я стискам за ръката и "я влача" в желаната посока. Като цяло бързо минава, ма аз още по-бързо паля и понякога я плясвам през ръката (което е тъпо, знам, ама...)
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15629


« Отговор #385 -: Ноември 13, 2017, 14:29:48 »

Ути, работи повече с обясненията, че идва ден, в който не можеш да я грабваш, а дори и да я влачиш и тогавааа...

Цвета вече рядко се тръшка, имам отработена схема, която тя знае - избира си неща за Коледа или да РД, но нищо не купуваме в момента, но точно вчера се тръшна в книжарницата за някаква гривна на Луна (не фолк певицата Lol), пък тя 16 лева, ебах тая Луна...Та аз отказах. Още повече, че минута преди това поиска някакво Тролче, което купих, защото беше 4 лв, но то вече беше платено и маркирано, а тя се запъна да го върнем и да вземе гривната. Отказах. Казах й спокойно Хайда, да излезем вън да го обсъдим. Навън обяснявам, че не винаги може да имаме всичко, което поискаме на мига и че в момента и аз искам пухенка за 450 лева, но не съм си я купила и събирам пари. Това не помогна много, но същевременно тръгнахме към колата и тя се поовладя. Порева още малко, де, даже влизахме и в магазин за цветя и там продавачката й говори Аууу, какво голямо момочие, а реве така?! И лека-полека се тушира ситуацията. Но като беше малка съм я изоставяла пред балоните в парка. Буквално. Тя лежи пред тия балони, аз си вървя. Дори съм се скривала...Абе толкова ситуации и положения съм имала, че чет нямат. Знам колко досадно звучи да се каже търпение и спокойствие, ама най-вече е спокойствие, защото аз нервите си разбих с тая Цвета и кво - дреме ли му на някого Smile
Активен

Liliq
Newbie
*
Публикации: 540



« Отговор #386 -: Ноември 13, 2017, 14:48:45 »

Говорете ми за тръшканици. Теодор е нетърпим. Все чаках, че след 3 ще се кротне, ама няма братче.
Обяснявам много, игнорирам, прегръщам силно ииии така до след малко, когато отново нещо не му е наред. Трудно се живее така Cheesygrin.
Аз съм спокоен човек като цяло, трудно се изнервям, не крещя, обаче напоследък това дете ме побърква. А и понеже от месеци ги гледам почти сама, защото баща им работи всеки ден до към 9 вечерта, съвсем почнах да откачам.
Единствения ми съвет към по-малките деца е наистина да сте твърди и да не отстъпвате, на никаква цена. Щом веднъж е казано не, значи не. Теодор рева веднъж един час за шоколад, ама наистина един час и така хубаво се нарева, а аз почти не си прерязах вените, обаче сега знае, че шоколад вечер не може и не му е драма. Е драма са му хиляда други неща, ама...спечелила съм някои малки битки Lol
Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 16530


A believer


« Отговор #387 -: Ноември 13, 2017, 14:55:27 »

Ама, Фей, как да обяснявам? Примерно трябва да си тръгнем от площадката, за да идем да вземем детската кухня, хващам я за ръка, обяснявам 20 пъти, ама тя пищи и бяга в обратната посока, ляга на земята, хапе ми ръката, с която я държа. Как да ѝ обясня? Ако си тръгна, изобщо не ѝ пука, връща се на площадката и си прави, каквото си иска. Дръпвам я рязко, (рядко я нося, наистина, когато МНОООГО бързам, но това са броени пъти), "влача я" няколко метра, докато пищи и успявам обикновено да ѝ отвлека вниманието с нещо интересно, което ще се случи по пътя. Ама това е.

Аз съм мега нервак, крещя непрекъснато вече, това дете ме побърква, разбира идеално, но си прави, каквото иска.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15137



« Отговор #388 -: Ноември 13, 2017, 15:18:16 »

Можеш да пробваш да й казваш предварително плана - отиваме на площадката, после отиваме еди къде си.
Даже можеш да включиш и нещо за нея, за да си го търси сама - например - отиваме на площадката, после искаш ли да минем да ти вземем банан/сок/нещо, което прецениш, че е подходящо и после отиваме еди къде си .

Освен това генерално правило си е да ги предупреждаваш по-рано какво предстои и да не  е веднага. Моите сякаш свикнаха на това най-накрая (а имай предвид, че са и по-големи), но виждам, че никога не работи нещо, което трябва да се случи веднага.

Специално за площадката и кухнята може и да си го изградите като ритуал.

Казвам го като човек, който винаги всичко иска да му се случва на момента и без да се обясянвам и тръшканици много е имало и на мен ми отне много време аз самата да си настроя в главата, че трябва предварително да разясня плана на децата и да им напомням поне един път, докато стане време за действие.
Активен

Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8774



« Отговор #389 -: Ноември 13, 2017, 15:26:01 »

+ 1 за мнението на Биз.

И аз така процедирах за площадки- казвам, че след 5минути тръгваме и ще купим хляб примерно, като минат пак отивам и напомням, той обикновено с желание тръгва, ако ще купуваме нещо  Lol АКо откаже и се тръшне, натикване в количката/влачене, че и моето не реагираше доскоро на "чао", даже редовно се разхождаше сам из парка, ако го изпусна за малко от поглед и е с колелото  Cheesygrin

Сега имаме проблем с филмчетата. Не чак проблем, но е дразнещо като му пусна нещо и дойде време за ядене/спане, започват се преговорите- след 5 минути го спираме, виж къде е стрелката на часовника, ама повечето пъти без рев не се разминаваме. Голям телеманиак ще е явно, както не седи на едно място, за любим филм може и час да не мръдне, гладен, жаден, мокър, нищо не усеща. Пък уж не съм в крайност- нито забранявам тотално, нито твърде рано и по много съм разрешавала...
Активен



utopia
Newbie
*
Публикации: 16530


A believer


« Отговор #390 -: Ноември 13, 2017, 16:00:08 »

Хм, ще пробвам с казването по-рано, ама ние с часове сме на площадката, колко често трябва да напомням? Това за сок/бисквити би работило, но не искам да свързва "работата" с някаква награда. Може би е прекалено малка за моята концепция да свиква, че има и гадни неща за правене ахах
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15137



« Отговор #391 -: Ноември 13, 2017, 16:58:20 »

E, просто, ако трябва да тръгнете в 12 ч. 15 минути по-рано кажи - трябва да тръгваме скоро, но имаш още 5 минути да си довършиш. След още 5 - "Готова ли си, остават 2" Cheesygrin И така евентуално ще тръгнете навреме Cheesygrin

И на мен идеята с храната не ми харесва, но по-скоро да остане с идеята, че тръгвате, защото за нея има нещо по-интересно, а не, че трябва да изпълнява твоя план Smile

Ама не е лесно де, 1 от 5 пъти ще работи в началото. Просто трябва да си подготвена с арсенал от неща преди да стане напечено.

Вкъщи, с 6 годишно ситуацията е аналогична, но става въпрос за обличане сутрин и приготвяне преди детска. Колкото и да не ми се иска да я сравнявам с 2 годишни, но избягвам сръдните и пищене, само, ако поднеса нещата като "знаеш, че сутрин е време за приготвяне и обличане, не за гледане на филмчета, нали?" и ахаа да се нагнети и довръшвам "ама ще ти дам 5 минутки още и после действаме?" и работи почти безотказно.

Но винаги зависи от моето душевно равновесие разбира се, но важното е винаги да я има лампичката да напомня тактиките.
Активен

paiachka
Newbie
*
Публикации: 2676


The awesomest, most best lookingest, greatest!


« Отговор #392 -: Ноември 13, 2017, 17:27:12 »

А си мислех, че всички знаят тактиката за казване от по-рано Blink Lol Някак, като правило ми се е набило в главата и работи отлично с твърдоглавата ми дъщеря. Беше едно от първите неща за възпитание, които четох някога. От съвсем малка каквото и да предстои - къпане/лягане/ядене/тръгване - винаги съм казвала от по-рано. Толкова ми е естествено, че не се и замислям и не се сещам да го дам като съвет, защото приемам, че всички родители го правят Lol Но да, работи отлично и досега. А тя е адският инат и ако пропусна настава ад Razz
Активен





 
Децата не са даденост и е привилегия да ги имаш!
utopia
Newbie
*
Публикации: 16530


A believer


« Отговор #393 -: Ноември 13, 2017, 18:00:37 »

Ще пробвам, макар че не вярвам да има ефект. Засега ѝ казвам, че продавачката ще ѝ сложи лепенки с цени на ръцете, на което тя много се кефи и тръгва с кеф, ама не е това идеята принципно. Дразня се да обещавам неща и така да я карам да върши неприятни неща. Не може ли да схване, че някои неща са гадни, но са необходими Cheesygrin

А иначе мен лично много ме побърква, че изобщо не ме слуша като ѝ говоря. Пример от преди малко - сгъвам дрехи. Подредени купчинки, които ѝ обяснявам да не пипа, защото бла бла са вече сгънати, дала съм ѝ и на нея да участва и да сгъва уж, за да се чувства въвлечена в дейността и в момента, в който се обърна сгънатата купчина е направена на топка. Еми, побърквам се.

Смайли, сори за офф-а
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


D.Dimitrova
Newbie
*
Публикации: 2977


« Отговор #394 -: Ноември 13, 2017, 18:02:27 »

Сега от предната вечер даже детето иска план и помни. Нали като спинкам ще гкедам филмче, ще ходя на детска градина. Или си прави поръчка за понички. Но при едногодишно влаченето и закопчаването в количка или колело, дава най добър резултат.
Активен

Pupi
Newbie
*
Публикации: 13223


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #395 -: Ноември 13, 2017, 18:47:45 »

Ути, това, че не сработва сега, не значи, че трябва тя да е водещата и ти да се отказваш. Какво означава неприятни работи? Щом е необходимо да се свърши, ще се свърши. Обясняваш като латерта, няма "писна ми", "не минава при нея". В едно съм се убедила за тия години детско възпитание - постоянството е в основата. Веднъж пречупиш ли се, лесно ти се качват на главата и отнема доста време да се откроиш като доминиращ. Защо в градината няма лошо поведение и зверчетата са като в армия?
За плана и програмата също съм 100% съгласна. Всички вкъщи са свикнали с това и сами си "търсят" организацията.
Активен


utopia
Newbie
*
Публикации: 16530


A believer


« Отговор #396 -: Ноември 13, 2017, 20:03:30 »

Какво имаш предвид под да се пречупя? За кое? Щото аз си върша нещата без значение дали ми пищи и виси на ръката или не Cheesygrin Обяснявам, обяснявам и накрая влача към целта Cheesygrin
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Pupi
Newbie
*
Публикации: 13223


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #397 -: Ноември 13, 2017, 22:05:46 »

Тъй се прави  Lol
Ами например да ти реве преди ядене, че иска джънк и ти да дадеш, само и само да има мир.
Активен


utopia
Newbie
*
Публикации: 16530


A believer


« Отговор #398 -: Ноември 13, 2017, 22:35:47 »

Ааа, ох, това понякога го правя. Т.е. не точно това, ами примерно като сме в мола все още ползваме количката иначе е невъзможно да се свърши нещо и тя стои мирно само ако яде солети. Същото и в Кауфланд като пазаруваме. Та за някои неща съм се примирила, че така се улеснявам Cheesygrin

Но те разбрах де Smile
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15137



« Отговор #399 -: Ноември 14, 2017, 11:23:26 »

Ути, понеже минах от там, ще ти кажа как беше при мен, пък ти си прецени.
Същия случай и то най-вече, защото Дарко е такова дете, което наистина разбира, дори и от малък, когато нещо не трябва - значи не трябва.
С Бояна не е така и това, което разбах, че е много нереално от толкова малко дете да очакваш да се случват така нещата. Много дълго време се борих с Краси и аз при възпитанието, защото и за мен беше недопостумо да я подпкупвам за неща, които са й задължение един вид и които трябва да се правят. Това, което се получи е, че години наред (2-3) мога да кажа, че почти нямаше връзка в общуването. По навик абсолютно всяко нещо, което кажа, се приемаше в негатив, в резултат аз само при  мисълта, че трябва да я накарам нещо полудявам и просто влязохме в порочен кръг, в който си крещим постоянно.

Разбирайки, че причината е в моят телевизор, почнах да правя това, което трябваше да правя още като беше на 2-3 - да й вкарвам тактики, да й давам предисвестия, да я разсейвам, ако видя, че се ядосва, да се държа благо, с любов и най-простичко казано - да е щастлива. Когато е щастлива, е спокойна и тогава е много по-кооперативна.

Ути, да ти кажа отне ми доста време да го осъзная и много време да се пречупя в себе си точно това, което ти казваш.
Просто някои деца изискват различен подход и евентуално ще я пречупиш от рано, което не знам дали е добре.

Аз някак си погледнах нещата малко в перспектива и вместо да има майка, олицетворение на "независимо какво искаш, ще ме слушаш", реших да съм по-манипулативна и пак да става на моето, но и тя да е доволна и вече не го приемам като такова поражение, все едно се правя на маймуна, заради нея.
Активен

Страници: 1 ... 14 15 [16] 17   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.14 | SMF © 2006, Simple Machines LLC Valid XHTML 1.0! Valid CSS!