star chick-chat.org star Свободна зона star На лафче :-) star Кариерата и децата
Страници: 1 [2] 3  Всички   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Кариерата и децата  (Прочетена 6885 пъти)
motley
Newbie
*
Публикации: 124



« Отговор #25 -: Май 04, 2016, 00:17:21 »

в кариерата определено не е истината.
обаче подозирам, че и в децата не е истината; само дето е безкрайно социално неприемливо да се признае от някой, който се е "прецакал" Smile //и по-добре, разбира се!

в днешно време, като деца се правят на по 30, са сякаш последното нещо, което пробваш, за да осмислиш живота си. тъкмо са ти омръзнали "приключенията", хората си ги поопознал и са почнали да се повтарят, видял си що е то да работиш, видял си и че нищо особено и грандиозно няма да случи с теб, а от друга страна, си започнал да старееш. след като ти мине мерака и с децата, започваш да превърташ наново, стартирайки от сексуално-любовните трепети :Д или пък почваш да живееш чрез децата и да се обезличаваш като защитна реакция срещу безсмислието на живота.

една тъмна гледна точка, имам и други
Активен
bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15133



« Отговор #26 -: Май 04, 2016, 07:29:25 »

Много ми хареса последния пост. Наистина мисля, че доста хора вече правят деца като последното ниво, което неизбежно трябва да минеш.

Също така мисля, че има хора, които не са направени за деца, просто животът е такъв, че има достатъчно други разсейки, които могат да ти дадат друг смисъл. Както кариерата. За себе си знам. че съм за децата. определено не ме влече да си давам нервите за друг. Не, че не го правя, но се уча вече.

Не е и въпрос на половинка, просто има хора, създадени за друго.
Активен

Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15623


« Отговор #27 -: Май 04, 2016, 08:29:54 »

Къв подпис, бе човек Confused
Аз сега видях моя тикер ии Lol Хотдог или сандвич. Забавно. Ще разберем на 10ти.

И аз харесах поста на Мотли. Има пойнт. Обаче си мисля, че просто не бива нито децата, нито работата, нито каквото и да е да ти е "истината", просто защото всяко прекалено фиксиране в нещо не води до добър краен резултат...Баланс Smile Ето това е най-трудното нещо.
Защото все пак някъде сред всичката тая работа и деца ти трябва да бъдеш щастлив от тези неща, които имаш в живота си...И по възможност от повече от едно, защото обратното е вкопчване.
Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 16521


A believer


« Отговор #28 -: Май 04, 2016, 08:48:51 »

Ама, Фей, ти пак само детето описа. Никъде не твърдя, че не е ектремно и вълнуващо да имаш дете, просто не всички без деца измират от скука, това искам да кажа. Някои са с приключенски дух и преди детето и редовно изследват света и пробват нови неща и по никакъв нсчин не мога да нарека това скучно. На мен примерно ми е трудно да се откажа от някои неща...(не ми казвайте сега, че всичко може и с дете, понеже тва са глупости)
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Nakom
Newbie
*
Публикации: 2528



« Отговор #29 -: Май 04, 2016, 09:14:12 »

Айде, моля те - прежали се.Даде се вече.Стига окайва прекрасната си съдба допреди да те заплодят
Активен
Mina
Newbie
*
Публикации: 9369



« Отговор #30 -: Май 04, 2016, 09:15:22 »

Аз пък мисля, че може да се намери баланс между кариера и деца. Ето , Феята, аз смятам, че е намерила баланса. Постигнала е някакви добри нива в професионалното си развитие с много труд, същевременно детето и е обгрижено, възпитано и здраво. Не живее с гледачки и баби в 90% от времето си.

Това ,в случай, че не искаш да си супер-мега-якия шеф на интернационална корпорация. Тогава не е съвместимо.

Просто зависи кой какво разбира под "кариера". Щото аз примерно разбирам бачкане до достигане до някакви нива, които хем те удовлетворяват професионално , хем ти носят някакъв паричен бенефит, който ти позволява да живееш що-годе добре и спокойно. С някакъв приемлив стандарт. Не е недостижимо, когато имаш деца. Даже според мен е хубаво ,когато детето ти вижда , че имаш успех и се гордее с теб. Наскоро четох интервю с една българска певица, която се връща сега към пеенето, след като 5 годишния и син казва: "Мама работи като готвачка". Еми не е ок детето да те възприема като обслужващия персонал.

Та , требе да се търси баланса кой както го усеща.  Smile
Активен

Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15623


« Отговор #31 -: Май 04, 2016, 09:37:24 »

Вие па с Галекса стига сте ме описвали като някаква супер успяла...
Аз нещо в последно време съм с ниско самочувствие за себе си ( Lol) по отношение на професионалното ми развитие......
Както и да е...Не ми се и говори. Права е Ути - предпочитам да си говоря и описвам детето Cheesygrin
Активен

Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8773



« Отговор #32 -: Май 04, 2016, 09:37:49 »

Горе-долу се разбра кой какво мисли, аз се отказвам да пиша по темата, като стане така грозно е най-разумно да се оттеглиш, вместо да се включиш в нападки и простотии...
« Последна редакция: Май 04, 2016, 09:43:44 от Korneliq » Активен



Mina
Newbie
*
Публикации: 9369



« Отговор #33 -: Май 04, 2016, 09:47:08 »

Що нападки, Корни?  Confused

Фей, аз понеже те познавам отдавна вече , и знам какво и с какво си постигнала, така че не ми се обяснявай точно на мен. Преди 10 години, когато муахме тлъста пица на НДК, помниш ли какво беше? Виж се сега какъв млад меринджей си.  Cheesygrin
« Последна редакция: Май 04, 2016, 09:49:09 от Mina » Активен

Catherine
Newbie
*
Публикации: 7664


Heart follower


« Отговор #34 -: Май 04, 2016, 09:51:18 »

Ама, Наки, в масовия случай именно мъжете се почесват и "им е рано" и "не са си поживели" за деца, жените сме в изчаквателната позиция. Не, че няма всякакви случаи...
Активен

Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15623


« Отговор #35 -: Май 04, 2016, 10:14:57 »

Абе...помня всичко Cheesygrin
Активен

Galina_Dim
Newbie
*
Публикации: 7773


Работохолик-изтрещелник


« Отговор #36 -: Май 04, 2016, 11:51:50 »

И аз не смятам, че е станало грозно, напротив, една от малкото напоследък смислени полемики се получава.
 
Пиле, напъваме те за пример, защото работиш в нормални граници, учиш междувременно, постигаш чудесен растеж откъм позиция и заплата и при все това не си се хлъзнала да спиш в офиса и да купуваш акции в Майкрософт, ами си правите второ дете Smile Тоест - достатъчно удовлетворена си от това, което получаваш на работа, за да не си склонна на лични жертви в името на това да получаваш повече. За мен това е майсторлък до голяма степен, защото характерът ми е друг, аз съм малко като Алф и искам всичко, ако може веднага Smile
Активен

Nakom
Newbie
*
Публикации: 2528



« Отговор #37 -: Май 04, 2016, 11:54:35 »

Ама, Наки, в масовия случай именно мъжете се почесват и "им е рано" и "не са си поживели" за деца, жените сме в изчаквателната позиция. Не, че няма всякакви случаи...

Кет, историята познава всякакви случаи.Аз затова не искам да говоря за мъже, щото там имам много да пиша.

Фей - аре стига и ти си се окайвала.Дай Боже всекиму кариерно развитие като твоето.Няма как да няма спадове и върхове, но етикетите са си етикети и при теб са сериозни.
Нищо че си нашата фея и ние си те знаем Tongue   Smile)))))))
Активен
Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15623


« Отговор #38 -: Май 04, 2016, 16:32:13 »

Още от врвмето с мазните пици ...както стана ясно Lol Razz
Активен

HappyHeart
Newbie
*
Публикации: 6339



« Отговор #39 -: Май 04, 2016, 17:18:20 »

Накоме, препрочетох ти постовете няколко пъти със страхотно удоволствие! Идват ми в много подходящ момент в житейски план и сърдечно ти благодаря!
Активен

Моето име е Любов.
Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8773



« Отговор #40 -: Май 04, 2016, 17:28:10 »

Явно само на мен изразните средства на Наката ми идват в повече, като се заговори за стискане на крака, е*ане, "говното, наречено работа" и "тъпите жени, които раждат чак към 30". Разбрах Дъ Пойнт, де, даже ми беше интересно, ама да ме споменава в постове заедно с горните епитети не ми беше особено приятно, макар и не (всички) да са за мен. Ама нали се разбра, че съм задръстена милейди още от темата с уважаемите гърди  Lol

Но пък на детето му хареса аватара, само го сочи и вика "муу, муу"   Cheesygrin
Активен



Fata morgana
Newbie
*
Публикации: 2920


« Отговор #41 -: Май 04, 2016, 19:49:02 »

А връзка се гради, и ако искаш - когато ти трябва конкретен човек - търсиш си го или си го викаш.Той те намира.Знам че на някой ще му звучи идиотски, ама си е баш така.Та като не знаеш какво търсиш, само симулираш че търсиш, просто вегетираш.

Е, предполагам, че ще ме изравниш със земята, но как може да си толкова категоричен за това и защо не си го направил успешно, ако е толкова просто. Може и да си прав, но звучи много странно от страна на сам човек, ако правилно ти знам семейното положение.
Активен

Thoughts Become Things... Choose The Good Ones!
syanna
Newbie
*
Публикации: 2221


Oтнесена от вятъра...


« Отговор #42 -: Май 04, 2016, 21:40:27 »

По повод написаното от Наком - може както казваш на 25-26 да е идеалното време за деца и после време колкото искаш за кариера. Но когато не си намерил човека няма как да стане. Хубаво - търсиш, но не намираш. И какво? Викаш си някой за разплод, нали, да не изпуснеш идеалния момент? Не става така. Защото на детето са му нужни двама родители. И сам си написал - връзка се гради, понякога отнема време. Кой е идеалния момент не е доказано. Може и да има дами, които казват,че не му е времето и изчакват, но дали зад това не се крие друга причина, която просто не признават публично? Аз си извоювах позиции в работата, завърших междувременно още една специалност, всеки уикенд пътувах някъде до степен да ми е трудно да измисля ново място за следваща дестинация  (не говорим за скара на Панчерево  Lol, а за малко известни природни забележителности, планински преходи, манастири и каквото се сетиш от рода в България и не само) Всичкото това преди 30, с цел да запълня времето си с нещо по-смислено от съботни напивания (този период беше някъде по-рано в живота ми) докато търсех правилния човек и после чакайки той да стане готов за семейство. Направих неща за себе си и за развитеито си. Щастлива съм, че сега имам семейство, защото колкото и да са хубави всички неща, за които говоря, нямаше да съм истински щастлива, ако нямах човек до себе си и дете.

И да, децата спъват кариерата. Аз вече писах, за отворила се възможност, с която не знам какво ще стане, защото ме чакаха да започна това лято. Ами ако ме почакат една година още - добре. Ако не ще си търся нещо ново и това е, спрях да го мисля.
Пресдтавих си времето, което ще ми е нужно да навляза в работата отново (със сигурност съм забравила някои неща), после си представих една камара нови обучения и стресът покрай тях. Не, че няма да се справя, но ще заемат мислите ми, а след работа искам да не мисля за работа. Представих си и подготовка за някой важен одит в комбинация с болно дете например. Каквито и амбиции да имам, ясно е кой би бил приоритета. Единствения вариант в подобна ситуация, за който се сещам е доверен човек - гледачка, която е на разположение когато детето не може да отиде на градина например. Бабите не ги броя, при нас не влизат в сметките.

Някой го беше казал много хубаво - в различни периоди от живота различни неща са с по-голяма тежест, никой не е супермен, че да е идеален във всичко. Важното е да сме направили изборите, които не ни карат да съжаляваме после и да направим нещата, които за нас са важни (а не нещата, които са общоприети).
Активен


Nakom
Newbie
*
Публикации: 2528



« Отговор #43 -: Май 04, 2016, 22:31:11 »

Цитат
Е, предполагам, че ще ме изравниш със земята, но как може да си толкова категоричен за това и защо не си го направил успешно, ако е толкова просто. Може и да си прав, но звучи много странно от страна на сам човек, ако правилно ти знам семейното положение.

Знам че звучи шашаво, но проблема е в начина по който си обясняваме нещата.По който ги възприемаме.Не знам дали си спомняш, на 03.12.2015 каза каква ти е била реакцията когато с Мина те нареждахме в метрото.И как сега гледаш на нещата.Е те това е промяна, силна.При теб да речем - вътре в теб, на 90  градуса, при мен- вън, на около 380.Светът се завъртя около мен докато аз се въртях около себе си и вътре в себе си.Е така съм се променил и аз, просто много.Писах преди за една почивка, Утопия пак ми се смя.Бременна е , пожалих я.
За мен, да речем че съм проповедник а не светец.Тоест- че и аз вегетирам.

Хората които ме четат, може да забележат че като структура на изказване съм много зле подреден, обаче лъхам на чувства.И писанките ми и те, защото вече не пиша с мозъка си.Мозъка съм го оставил за НАП например, те заслужават тая мъка.

Та да споделя:

Отивам един ден на интервю за работа при една много ама много добре изглеждаща ейч-ар ка, частник.От тия жени които на 31 спират да остаряват и така някъде до към 44- някаква българска Карла Бруни.Дама с държанието, с носенето, с отношението, с всичко.Жена която не искаш да я ебеш а искаш да е около теб, да придава стойност на атмосферата.
Та жената ме покани, казахме си кой какво иска и предлага, и се разбрахме май да се разберем по бизнес.

От дума на дума тя започна да ми разказва за четирите си деца.Две които тръгнала да ражда когато "решила че вече е време" и третата бременност - полуинцеденто получила се по недомислено-недоразумение-абе-нещо-такова.
Като разбира че носи близнаци и шок.Ми ся, обичайните мисли, парите, можем ли, ами курорта, апартамента е малък.

При вече съществуващо момче и момиче, тя ражда близнаци.Момче и момиче

Сега, искам да отбележа с една кратка бележка- през живота си не съм виждал толкова вдъхновен човек, който така да разказва за децата си.За това как четирите са самодостатъчни, как големите обичат и се грижат за малките, как си играят заедно, колко е прекрасно да се прибира в къщи и да види цялото жилище да е пълно с играещи усмихнати и щастливи човечета които освен че се обичат едно друго, обичат и теб.Как това е целия и свят, и колко съжалява че не е направила всичко това много по-рано.Изводи, като например че децата са сладки и безпомощни не за да ги обичат родителите им, които и така и така ги обичат, а за да ги обичат другите от тяхното котило докато са слаби.Защото това е начина да си спечелят това което им липсва, а именно- обич
Че всички се нуждаем от тая смънна любов,и  тя е физическо измерение а не нещо дето го пеят по чалга песните.Че едно дете може да го храниш, поиш и гледаш, но не го ли обичаш в добрия случай пораства осакатено.Имаше един китайски император, който наредил няколкостотин ли бяха, хиляди ли бяха пеленачета и наредил да ги гледат при максимално добри условия, да имат всичко което поискат освен да майчина ласка.И всичките измрели.

Седя си аз, тая жена ме залива с нейната радост, и аз я усещам като нещо физическо, което тя ми отдава.Това някой да ми вземе интереса с такива теми не беше се случвало.Е случи се.След това ходих по улиците като халосан с мокър парцал, осъзнавайки че съм силно благословен изобщо да го осъзнавам това нещо.Имам и други такива, двама приятели имам, семейство.Имат 3 деца.Обичам да ходя у тях за да ме заобикалят чаветата им, уникални са.И големите го знаят, радват ми се.Да им видиш стаята, голяма, и трите спят почти на едно, винаги са заедно, имат нужда да се чувстват взаимно.Винаги разхвърляни шарени играчки, всичко е изрисувано, няма порядък никакъв.Красиво и цветно като пролетна поляна.

кАжи сега, къде ще ходим да караме ски, да се гмуркаме или да ядем пици.Баси децата скапани, аз си мисля, тъй като аз съм такъв човек, че аз съм такъв човек, абе ти не знаеш какъв човек съм.Ти знаеш ли какъв човек съм, нееее, не знаеш какъв човек съм аз.

Егоизма, е най-лошото нещо което може да се случи на един човек.Гледам разните майки, родили просто защото "така трябвало" а съжалявали, защото "можели още да си поживеят".Кой им даде яйчници на тия изобщо, и защо някой ги забременява.Няма смисъл.Те ще бутат количката отегчено и ще бутат на децата си някаква играчка да не ги занимава докато говорят по телефона с приятелка не за малко, а през цялото време.Хора неспособни да се зарадват на чудото което са сътворили, мечтаещи да се накипрят и да отидат на дискотека където да се натанцуват и после да ги измандръсат яко.
Децата им от люлката ще прихванат синдрома на необичаното дете, и ще си го търсят цял живот в нов телефон или кола или парцалки, нещо дребно което да ги прави щастливи.Порочен кръг.

« Последна редакция: Май 04, 2016, 22:35:18 от Nakom » Активен
Nakom
Newbie
*
Публикации: 2528



« Отговор #44 -: Май 04, 2016, 22:32:32 »

По повод написаното от Наком

Взимаш ли 3500 лева чиста заплата?.Ако не взимаш - изчезни.Никаква кариера не си направила.
Активен
Smiley
Newbie
*
Публикации: 6095


Усмивка


« Отговор #45 -: Май 04, 2016, 22:40:12 »

Това с момента кой кога избира или се осъзнава, че иска дете е много индивидуален. Обсъждано е преди кой как и кога разбира, че е готов да има дете.
При нас с мъжа беше ясно много рано накъде искаме да вървим и какво искаме да постигнем заедно, да, че искаме деца, но решихме, че искаме да е след като някои неща ни се случат първо. И не говоря за натрупани км в пътувания или нещо подобно. Искахме да видим дали ще се изтърпим да живеем първо двамата само, пък после да си преценим дали можем да отгледаме дете. И сега ще навърша 27 и ще родя (даже е голям шансът чавето да тръгне около рождения ми ден Cheesygrin). По графика на Наком леко закъснявам, ама не много :Р
А дали мисля за "кариерата" си. Да. Много го мисля, честно казано и леко се притеснявам. Напуснах международна компания и се махнах от София. Дойдох си във Варна и започнах работа в семейната фирма на мъжа. Звучи като голяма крачка назад. Реално във фирмата нямам възможност за изкачване по "стълбицата на кариерното развитие". Но за сметка на това, работата ми адски ми харесва. Изкарах точно 3 години преди излизането в болнични покрай бременността. След майчинството винаги имам запазено място. И най-вероятно ще се върна и ще си работя същото докато детето не стане достатъчно самостоятелно и няма да му треперя при всяко разболяване. И ще е удобство, защото нали... семейната фирма... ще мога да излизам в болнични и отпуски без никакъв проблем, за да гледам детето. И все пак след това искам да опитам някъде другаде. Не се виждам цял живот в семейната фирма. Мъжът още му е малко гузно, че съм отказала позиция в международната компания и съм се върнала заради него. Аз пък хич не съжалявам, няколко пъти съм го споменавала.
И въпреки всичко се чудя какво ще правя след майчинството... хем ще разчитам на сигурността на фирмата, но хем ще искам и нещо ново. Но със сигурност ще искам да работя и да правя нещо с живота си различно от децата. Не смятам за здравословно една майка години наред да  си седи в къщи с оправданието "аз гледам децата". След даден момент това дете няма да има нужда от мен толкова. А и както спомена Мина, хубаво е детето да вижда, че постигаш нещо, което е различно от това да му направиш перфектния крем карамел. Имам пример около себе си на жена, която вече повече от 5 години седи вкъщи и "гледа децата". Какво искаш да правиш с живота си? Никаква идея, можело трето да си направят... ей така. Щото нали да й се осмили ежедневието, от което вече нейните деца лека-полека излизат и стават по-самостоятелни и нямат нужда от нейното обгрижване 24/7. Та, както казах, за мен това също не е здравословно нито за майката, нито за децата, нито за мъжа в семейството. Ама нали... приоритети.
Активен

syanna
Newbie
*
Публикации: 2221


Oтнесена от вятъра...


« Отговор #46 -: Май 04, 2016, 23:02:47 »

В момента работата не ми е приоритет, аз дори не работя, а взимам майчински.
Какво е кариера и в пари ли се измерва и каква е стойността на тези пари е друг въпрос.
Ако искам понякога да съм на работа, то е заради контактите и социализацията, обичам да работя в екип. И развитието в някаква насока, а не да стоя на едно място, правейки едно и също с години. От моята гледна точка развитието е кариера. Хиляди пъти предпочитам творческа работа пред ръководна. Колкото до парите - те са относително понятие.
« Последна редакция: Май 04, 2016, 23:05:41 от syanna » Активен


Nakom
Newbie
*
Публикации: 2528



« Отговор #47 -: Май 04, 2016, 23:13:13 »

Кариера е когато печелиш пари и позиции,и или усвояваш властови или управленчески опит.
Творчество или развитие е когато се занимаваш с изкуство или някаква про-боно дейност.
Така че, когато употребяваш думата "кариера" се подразбират пари или власт.Не нарисуването на най-красивата картина която човечеството познава.Затва има и термин "кариерист".Те я Лора с нейните торти е всичко друго но не и кариерист.
Активен
Catherine
Newbie
*
Публикации: 7664


Heart follower


« Отговор #48 -: Май 04, 2016, 23:49:21 »

На мен ми харесва накъде се развива тази тема  Razz Също малко изпод вежди гледам на изказването на Наком за раждането по-рано, понеже до миналата година аз хич не се чувствах готова и изпадах в паника при мисълта (вие знаете колко анти ми беше  Lol), хем си признавам, че при мен беше постоянно повтарящото се шубе от промяната, което цял живот ме съпътства. Исках някакви неща да ми се случат, не точно "наживяване", но едни консервативни глупости, на които си държах, примерно да поживеем заедно отделно от родители, да се справяме сами, да се оженим.. тривиалности  Cheesygrin Сега вече вълната ми е тотално различна, ама трябват двама за това решение все пак. Аз "женски чар и хитрост" за такъв важен ход отказвам да прилагам (не, че не мога  Razz). Но както и да е, исках да кажа, че се радвам, че поизчаквам, защото съмненията ми стават все по-малобройни, както и страховете. Друго си е да имаш време да помислиш хубаво и да си сигурен в решението си, а не да го вземеш прибързано и "защото така трябва". Знам, че гроздето е кисело.  Razz И все пак извличам всеки позитив от сервираната ситуация, такава съм си била винаги. Абе работата ми е баш на последно място в живота в момента  Lol
Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 16521


A believer


« Отговор #49 -: Май 05, 2016, 00:08:14 »

Накоме, така написано звучи наистина като най-невероятното нещо на света да имаш деца. Има хора, на които наистина им е достатъчно, осмисля ги и ги окрилява и не им трябва нищо друго. Все пак малко са този тип хора...а и едно е да идеш на гости за два часа, друго тия деца да са ти непрекъснат ангажимент, не е чак толкова розово. С което не искам да те оборвам за нещо, просто си разсъждавам.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Страници: 1 [2] 3  Всички   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.14 | SMF © 2006, Simple Machines LLC Valid XHTML 1.0! Valid CSS!