star chick-chat.org star Свободна зона star На лафче :-) star Кариерата и децата
Страници: 1 2 3 [Всички]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Кариерата и децата  (Прочетена 6931 пъти)
Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8777



« -: Април 28, 2016, 18:22:31 »

..нарочно не написах "кариерата ИЛИ децата",нали сме с нагласата, че можем всичко.
Да, ама аз около 30 годишна започнах да влизам в реалния свят и осъзнах, че не може чак СЪВСЕМ всичко на максимум. Та ми се въртят напоследък много въпроси в главата.

Колко точно години/ време е добре да се отделят в отглеждане на деца? За мен 2 винаги е било много, а сега срещам коментари от типа "горкото дете, как ще го пускаш на ясла, чакай до 3г". Имам две приятелки, които това и ще направят. Ами после ако имам второ дете? 6 години без работа и поне още една в боледувания и адаптация общо за 2те деца...то кога ще градим кариера, на 40 ли?

От друга страна ако мъжът взима достатъчно пари, оправдано ли е жената да седи вкъщи да гледа деца с години? Само заради пари ли се връщат жените на работа? И може ли една жена с деца да има същото развитие като мъж или жена без деца?
Аз нали се върнах на работа на половин ден на 1.7 години на детето и сега виждам накъде вървят нещата...Много неща са се променили, много възможности съм изпуснала и много ще изпускам. Не мога да приема нищо предизвикателно поне до есента, а и след това ако боледува не виждам как мога да бъда на отговорна позиция. От друга страна да цикля на едно място с години не е за мен, става ми скучно и се демотивирам. Освен това така годините се трупат и на 40 ще съм на нивото на някой на 25 примерно. Вашите размишления какви са? Кое ви се струва, че куца малко- че от работа нямате време за детето, или че от гледане на деца сте изостанали в кариерен план? А как би било идеално?
Активен



utopia
Newbie
*
Публикации: 16532


A believer


« Отговор #1 -: Април 28, 2016, 18:30:04 »

Според мен единственият вариант да си луда кариеристка и с деца, е някой друг да ти ги гледа - гледачки, а у, имам познати, дето да се върнали на 3-6 месеца, за да работят, но не е за мен това. С годините разбрах, че стресът на работа не ми понася много добре, ще видим как е стресът с дете Cheesygrin
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8777



« Отговор #2 -: Април 28, 2016, 18:43:08 »

И аз не съм луда кариеристка, тръгвам си масово към 17.30-18ч, но в работно време тормозя яко хората (това ми е част от работата, да бутам други хора грубо казано  Lol ) и правя,каквото мога, не обичам да цикля и скатавам (освен в определни периоди). Освен това ми е готино да обучавам хора, да пътувам, да правя промени и искам да взимам поне с 50% повече...А всичко това с дете е мноого трудно достижимо ми се струва, но ще видим.
Активен



juliet
Newbie
*
Публикации: 1660



WWW
« Отговор #3 -: Април 28, 2016, 19:42:16 »

Три години майчинство не е за мен (стига всичко да е наред с детето и да не се налага). Не съм бясна кариеристка, но си обичам служебния свят. В момента продължавам да отговарям на мейли и да преглеждам някой и друг документ като се налага и ми доставя удоволствие, че не съм на сто процента откъсната. Аз няма да се върна само заради пари на работа. Като цяло, планирам това да се случи някъде между първата и втората година, но не знам точно кога.
Дали жена с деца може да има същото развитие като мъж или жена без деца - трудно според мен, но пак може да постигне една доста прилична кариера.
Активен

Pupi
Newbie
*
Публикации: 13223


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #4 -: Април 28, 2016, 21:57:47 »

 След изтощителната бременност имах нужда от тия две години. Въпреки това, се върнах на 4 часа малката като стана на 1г. и 8м. Обаче като я пуснах на ясла почна жестокото боледуване, нямах възможност за гледачки и баби и предпочетох да изпусна едни 6 работни месеца и не съжалявам въобще. Оздравяваше си напълно, разреди боледуванията, кара ги леко и бързо и ходи с желание на ясла. За себе си разбрах, че времето с децата вкъщи не е пропиляно, кариера никога не съм желала, по-скоро  се виждам като спомагателно финансово лица, но не и основното Smile Щеше да ми е най-комфортно на 4 часа например, за да съм в хармония с моите виждания, но в тякой друг живот.
Сега с новата работа ще кривна леко, ама не мога да изпусна подобна възможност. Но пък смятам, че длъжността ми ще е доста съвместима с деца, домакинство и пустия ми душевен мир  Cheesygrin
Активен


bella
Newbie
*
Публикации: 666



« Отговор #5 -: Април 29, 2016, 10:48:19 »

И мен много ме занимава тази тема напоследък. И колкото повече я мисля, толкова повече стигам до няколко извода.
Всичко си е строго индивидуално. Имам позната, която се върна на работа след 6 месеца, не работи за себе си и финансово са доста добре. Друга пък стана домакиня, не че преди това се е счупвала от работа, де, просто и е каф да си домакинства и да си гледа децата, мъж и взима достатъчно, за да покрива семейните им нужди. Просто си е до тип човек и до обстоятелства. Ако детето е супер болнаво и не може да ходи на детска, няма баба да го гледа, а детегледачката иска колкото заплатата на майката..... Просто няма общовалидно решение. Аз бях една година в майчинство, една година ще работя на половин ден. И честно казано бях пред побъркване накрая. Имах крещяща нужда от разнообразие и просто си исках част от динамиката на стария живот. На дечко също започна да му доскучава в къщи. Колкото и да излизахме навън, да се срещахме с други майки, зимата просто си ограничава. Имахме нужда и малко да се отделим един от друг, а тук нямам баби или изобщо някой, който да ми помага с гледането му, освен мъж ми, де, ама и той все пак ходи на работа. Освен това, платеното майчинство при нас е само една година....
За кариерата: стермглава кариера и увеличение на заплатата в една и съща фирма трудно се получава, по мои наблюдения. А смяната на работодател си крие известни рискове. Друг е въпроса кой какво разбира под кариера и все пак какво е готов да жертва в името и. Защото знаем, че не може и онова докрая, и душата в рая.... Моя опит до сега показва, че няма незаменими хора и в индустрията днес си тук, утре идва нов шеф, не го кефиш и си вън! Жалко, но факт. И докато са ми малки децата, тоест следващите няколко години, няма да е много удачно да сменям работа. А и с течение на времето съм си изградила положение и контакти във фирмата, които ми дават разни свободи до известна степен и просто искам следващите няколко години да си профитирам от тях. Малко тъпо звучи така, ама съм честна! Защо децата и кариерата трябва по едно и също време да са на едно и също ниво в живота ни? В различните етапи от живота ни ту едното взима превес, ту другото.
Обаче според мен, жена с деца не може да има същото развитие като мъж или жена без деца. Онзи ден си говорих с моя приятелка, която става на 40 след 2 месеца, има супер кариера, ама е самотна като кукувица и се чуди какво да прави с живота си понеже си има приятел от скоро, който ще се мести в друг град заради работата си, а тя отчаяно иска дете и семейство. Еми, мерси съм....
Активен

Zwei Dinge sind unendlich, das Universum und die menschliche Dummheit, aber bei dem Universum bin ich mir noch nicht ganz sicher. Albert Einstein
Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8777



« Отговор #6 -: Април 29, 2016, 12:13:32 »

Ами аз пък искам да имам всичко  Cheesygrin Знам, че не може от всичко на макс, но още свиквам с мисълта...
Дразни ме например, че може някой да е по-напред от мен в което и да е отношение (например кариерно де, откъм семейство съм добре за годините си). И понеже от 4 години не са ми увеличавали заплатата (от които почти 2 майчинство и другото криза на фирмата) ми е леко криво, че други хора са ме изпреварили, например хора,които аз съм обучавала, са над мен сега.И не че имам крещяща нужда от повече пари, при нас мъжът от доста време е основен финансов стълб, ама ей така за престиж и вътрешно усещане (а и никога не са излишни, нали).
Но Бела е права за смяната на фирма, не е сега  моментът. По-добре би било да си поседя докато мине още едно майчинство, още повече с възможността за работа от вкъщи, която трудно мога да намеря, а и си обичам фирмата и ми е тъжно изобщо да мисля за напускане...А и при нас е като при бела, сериозен скок в същата фирма трудно може да се очаква. Явно трябва да приема, че ще поскучая още 2-3 години, но пък ще имам прилични доходи + свободно време и гъвкавкост да си гледам децата. Повечето хора и не искат друго, но аз след майчинството съм нахъсана да работя и да върша нещо смислено, просто в повече ми дойде вегетирането...Не че не ме изпълва с гордост да гледам как детето расте и знае неща, на които аз съм го учила, но е друг вид гордост- не е като да направиш успешна презентация (примерно). А работа на 4 часа още не знам дали е за мен, ясни са ми плюсовете, но пак напредвам като костенурка и  не мога да поема никакво предизвикателство така.
Активен



lioness
Newbie
*
Публикации: 8329



« Отговор #7 -: Април 29, 2016, 18:03:38 »

Ние сме избрали модела на мъж-финансов стълб и жена-спомагателно звено. Имах едно блазнещо предложение миналата година, но трябваше да се отдам в повече от 10 работни часа на ден, месеци наред, макар и да е голям старт, много нови неща за научаване, не напуснах комфортната си работа. Сигурно ви звучи безумно, аз известно време бях с усещането, че е много тъпо да изтървеш птичето от рамото. Но като се има предвид, че мъжът ми отсъства с месеци от страната, имаме едно дете и тогава планирахме и второ, не остава кой дори да води, прибира и гледа децата. Какво остава за възпитанието им, пълноценно общуване и странични дейности на самата мен.
Около мен има много примери на другата крайност - жените категорично не работят, не желаят да работят и накрая мрънкат, че нямали трудов стаж, че нямали платено майчиство и не знам кво. Ми как да имат? То стажът пред бтв не е трудов стаж. И това не бих могла да си го причиня - цял ден да дремя и да побутвам домакинството. И накрая пак са уморени  Lol
Любител съм на златната среда - спокойна работа, пълна къща, активно работещ мъж. В нашия случай отсъстването му винаги е драматично, но все се надявам да свикна Smile
Активен




Щастието явно е направено, за да бъде споделяно.
Galina_Dim
Newbie
*
Публикации: 7773


Работохолик-изтрещелник


« Отговор #8 -: Май 02, 2016, 08:20:05 »

Повечето хора ходят на работа, за да си получават заплатата и работят спрямо това - няма как да се нарече "кариера". Освен това кариера само в една фирма няма как да се случи, откровено казано. Така че въпросът с избор "или-или" просто не стои. Дилема "съвестен служител" или "съвестен родител" по-стои на дневен ред, но аз не познавам човек, който с чисто сърце да сложи шефа си пред детето, ако някой го прави, то е по-скоро по принуда, обикновено материална.
Ако не бях частник, нямаше да мога да си позволя 3 години майчинство, нищо, че ползвах и детегледачки, просто нямаше кой да ме изтърпи 3 години. И работата ми от вкъщи не я броя за "работа" реално, защото тоя тип неща ги върша от 18-годишна, те не ми носят нищо в професионален план, носят ми просто пари, които вече от един момент нататък стигат И за детегледачка, и за други неща.
Така че кариерното израстване не е толкова вързано с времето, прекарано на работа, а с редица личностни качества, които са рядкост, особено в съчетание, и не толкова хора ги имат. И на отношение и подход, което пък още по-малко хора имат. Отправното не е имане или нямане на деца, баби и детегледачки. Огромен процент трудоустроени хора могат да вземат по-голяма заплата от вас, но това не ги прави кариерно развити.
Активен

Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8777



« Отговор #9 -: Май 02, 2016, 18:42:23 »

Повечето хора ходят на работа, за да си получават заплатата и работят спрямо това - няма как да се нарече "кариера". Освен това кариера само в една фирма няма как да се случи, откровено казано. Така че въпросът с избор "или-или" просто не стои.

Това не го разбрах, имаш предвид, че само частниците правят кариера? Или че кариера значи смяна на фирмата? И с двете не съм съгласна, съвсем спокойно можеш в рамките на една фирма да се издигнеш от рецепционист до управител, образно казано, ако е малка/средна. Ако е голяма със стотици позиции изобщо да не говорим, много ясно, че може да има "кариера"- катерене нагоре по стълбата на отговорностите, заплатата и т.н.

Иначе съм съгласна, че е до човек и начин на мислене до голяма степен. Много хора без деца си обичат да се спотайват зад удобна работа без много отговорности и обратното. Но въпросът е нещо като при Лъвчето- какво правим, ако имаш възможности за израстване, но те са за сметка на по-малко време с детето...? Моето е още малко де, като тръгне на ясла/градина повече мога да си представя какво мога да жертвам и какво не, а и нали нещата се наместват с порастването на детето...Докато не се върнат на 0 с второто, де Smile)
Активен



Catherine
Newbie
*
Публикации: 7664


Heart follower


« Отговор #10 -: Май 02, 2016, 19:40:58 »

Аз си мълчах по темата, защото моят случай няма нищо общо с масовия или с твоя, Корни, но сега съм отегчена и ще се изкажа  Lol В гимназията учех в много конкурентен клас, всички бяха много амбициозни, бореха се за шестици, кой от кой с по-светло бъдеще - имаме атхитекти, юристи, програмисти в България и чужбина и какви ли не, всеки си напредва в кариерата така, както си я разбира. Някак и на мен ми беше "зададено" от средата да смятам, че това е правилното. В момента, в който обаче отидох в университета, установих, че мен ме влече съвсем друго нещо. Влече ме да съм изкарваща някакви сносни пари домакиня, която да се посвети на семейството и дома си и просто "от кумова срама" да работи нещо приятно и да има все пак и доход. Факт, отне ми супер много време и усилие да си го призная, защото да си признаеш такова нещо в днешно време е равносилно на това да си сложиш клоунски нос примерно, никой не те взема на сериозно вече  Razz Защото как така няма да искаш да градиш "кариера". Ами ей-на, не искам. Не просто, че не искам, нямам нито едно-единствено качество, което да ми помогне в тая насока. Обичам си работата, но не съм работохолик и когато работя извънредно, то не е толкова защото примирам от кеф да изстрелвам по една страница в минута експресен технически превод докато приятелите ми пият бира в петък вечер, а защото съм смотла и не мога да отказвам, освен ако си нямам наистина основателна причина.  Razz И това качество го броя като голям минус в граденето на кариера  Lol

Пак казвам, не ме разбирайте погрешно, обичам си работата и изобщо не възнамерявам да я сменям, интересна ми е, приятна ми е, но обичам да мога да се изключвам от нея. И с удоволствие бих се "изключила" за една годинка и бих се посветила на нещо друго. Избирала съм си я такава гъвкава и заради това, че всичко си зависи от мен и никого няма да затрудня особено ако изляза в майчинство, нито ще дължа отчет на някого за това. А и няма да ми бъде драма да се "върна" на работа с малко дете, защото пак вкъщи ще си бъда  Lol Страхувам се само да не си изгубя позициите на титуляр с моя език, които съм си завоювала през последните 4 години. Но пък мисля, че както веднъж съм ги извоювала, пак ще го направя, ако се наложи.

Та така, моят избор съм го направила отдавна - много преди да почна да работя дори или да имам семейство. Просто съм си такъв човек. Семейството ми е на първо място, смятам, че имам достатъчно други качества, които ми дават самочувствие, професионални и не само, но знам, че стигне ли се до вземането на избор работата или детето, без съмнение ще избера детето и досега каквото съм градила в професионално отношение, все е било малко или повече в тази насока, да не ми се налага да правя такива тежки избори и да имам драма какво да правя. Но аз съм си луда така или иначе, както казах - частен случай съм и въобще не очаквам някой да обърне внимание на изказванията ми по темата, защото те с нищо не допринасят за разрешаване на дилемата на Корни.  Razz Просто исках да споделя и моята ситуация.
Активен

Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8777



« Отговор #11 -: Май 02, 2016, 19:47:58 »

Напротив, на мен ми беше приятно да те изчета. И е много хубаво, че знаеш какво искаш. Аз не виждам нищо ужасно в твоята работа,напротив,едно време и аз бях на крачка да стана преводач, но моите езици са по-масови и не беше особено изгодно, а и аз си обичам социалиалните контакти и реших, че не е за мен.

Обаче напоследък не знам каква съм- кариерист или домошар? Хем ми харесва да работя от вкъщи и да си сготвя в някоя почивка, хем имам нужда да ходя в офиса...освен това определено ми харесва да излизам от зоната си на комфорта и да поемам предизвикателства, макар че ми е кеф и да седя цял ден с детето по парковете...Имала съм периоди с "циклене" и скатавене и аз и други с драпане нагоре на всеки няколко месеца, колкото може повече...Така че ти поне си знаеш каква си и какво искаш, а аз още не съм съвсем наясно  Razz По принцип по характер съм по-амбициозна от мъжа например, обожавам да изнеса някоя презентация, за която да се готвя дори по нощите (той мрази подобно нещо), ама така се стекоха нещата, че той е на светлинни годининапред от мен по всички показатели..така че наистина е сложен въпрос кой какво. 
Активен



Galina_Dim
Newbie
*
Публикации: 7773


Работохолик-изтрещелник


« Отговор #12 -: Май 02, 2016, 19:52:43 »

Частниците пък изобщо не правят кариера, те правят пари. Кариера правят, ако развият корпорация, което в България... Нали се сещаш Smile Другото какво е - почваш като управител (защото няма как да си частник и да си рецепционист) и какво ти е кариерното израстване - да стигнеш до там в най-добрия случай да не си управител, а да печелиш от дивиденти, без да работиш. Супер растеж в кариерен план, няма що... Връщам се да чета, само бързах да поясня, че частния бизнес не е = кариера, поне според моите разбирания.

Тъй, дочетох Smile Катрин, няма да загубиш позиции на титуляр дори в рамките на 2 години, ако от време на време приемаш поръчки, приоритетно - най-скъпо платените. После - баби, детегледачки и прочие, за да си влезеш пак в крак с нещата. Пресен пример от днес - в продължение на 2-3 седмици фокусът ми беше върху дъската за гладене, не върху компа. Днес разчистих над 200 мейла, в това число и заплашителни, на които съм се смяла с глас буквално, защото идват от най-ниско заплащащите клиенти, дългогодишни - точно защото и аз рядко отказвам, затова са дългогодишни, но като си сложа времето и приоритетите на кантара... Така подобаващо им отговорих, че ти е бедна фантазията. И до края на деня ги заместих, буквално, при това разцъквайки из форума и фейсбук, не е да съм си насинила пръстите от работа. Просто преди 8-10 години нито съм имала това СВ, нито тази заетост, която имам в момента, за тогава са били ОК като клиенти и заплащане, сега обаче са единствено стрес-фактор, нищо повече.

Корни, в една фирма само няма как да стане, поне аз не знам такава фирма, която да позволява смислен растеж в позиции, които да доведат до висок ръководен пост на мястото, където изобщо си започнал да работиш някога.

За мен лично логиката на кариерата е смяна на работа през около 3 години за по-висока позиция, при заплата поне 50% по-висока от досега получаваната. Така може да се стигне до кариера в рамките на около 15 години примерно, което е прилично. Затова няма как да стане в една и съща фирма, там на позиция може и да растеш, но заплатата ти няма да прави такива скокове, даже напротив - в момента често се случва така, че новоназначените кадри искат и съответно получават повече пари от "старшите", на които не им стиска да си извият ръцете за съответните увеличения. Като цяло българите нито имаме култура на специализация и повишаване на квалификациите, нито пък знаем как да си извоюваме/поискаме увеличение на заплатите.
« Последна редакция: Май 02, 2016, 20:07:57 от Galina_Dim » Активен

Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8777



« Отговор #13 -: Май 02, 2016, 21:53:44 »

Корни, в една фирма само няма как да стане, поне аз не знам такава фирма, която да позволява смислен растеж в позиции, които да доведат до висок ръководен пост на мястото, където изобщо си започнал да работиш някога.

За мен лично логиката на кариерата е смяна на работа през около 3 години за по-висока позиция, при заплата поне 50% по-висока от досега получаваната. Така може да се стигне до кариера в рамките на около 15 години примерно, което е прилично. Затова няма как да стане в една и съща фирма, там на позиция може и да растеш, но заплатата ти няма да прави такива скокове, даже напротив - в момента често се случва така, че новоназначените кадри искат и съответно получават повече пари от "старшите", на които не им стиска да си извият ръцете за съответните увеличения. Като цяло българите нито имаме култура на специализация и повишаване на квалификациите, нито пък знаем как да си извоюваме/поискаме увеличение на заплатите.

Последното е много вярно, наистина новите понякога се договарят на по-добри условия, и наистина увеличение сериозно при нас например е мираж...Хората, които се скъсват от работа, взимат максимум 5% и то не всяка година, такава е фирмената политика и условия.
Но пак ще кажа, че има изключения- половинката е на тройна заплата от началната, в същата фирма, смени 3 позиции междувременно и има още накъде да расте (но не иска за момента). Определено е изградил кариера, основно в тази фирма, може да не му е първа, но в предишните е бил на много по-никакви позиции. В случая ако беше сменил фирмата на третата година, нямаше да може да направи същия скок според мен, както сред хора, които познават и ценят труда му.
3 години в някои случаи нищо не е, Гал, HR-ите да се изкажат тук, но според мен в големи фирми можеш към 5-6 години да изкараш, без да зацикляш (ако не искаш), и изобщо на смяна на фирми винаги под 3г не знам колко се гледа с добро око. То докато навлезеш и минеш обученията и започнеш реално да допринасяш за фирмата и то минала една година...
Активен



Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15631


« Отговор #14 -: Май 02, 2016, 23:35:58 »

Аз не работя само за пари, тоест - те са водещото, но имам нужда и от социалния елемент. Да ходя в офис, да виждам хора, да общувам, да уча нови неща, да се развивам, да допринасям за семейния бюджет.
В тази връзка една майка, с която като родихме заедно разхождахме бебетата - е, тя още разхожда нейното. Друго не прави. Стои вкъщи и гледа детето. 4 години. Още като бяха на по 6 месеца децата аз бях готова да се връщам, а тя каза, че изобщо не й се работи и ако може да си го позволи - не би се и връщала на работа. Е, явно могат да си го подволят, живи и здрави. Аз дори мъжът ми да изкарва и моята заплата - ще полудея вкъщи, ще си надяна примката, убедена съм.
Сигурна съм, че и с второто ще се върна бързо на работа, първо, заради парите и второ - няма да издържа вкъщи много, убедена съм. Дори вече правя планове...Знам, че е далеч, но обичам да имам визия в главата си.
Така че за мен работата не е само необходимост, но ми е и нужда, изпитвам потребност да работя.
Разбира се децата са преди всичко, но сме успели някак да направим баланс, помага много, че миш е с гъвкаво работно време и Цвета реално е с гледачката (която между другото освободих - сега като съм бременна мисля малко повече да отделя време на себе си и Цвета, така че ще се справим и без нея до появата на бебето) не повече от няколко часа дневно за не повече от 10 дни в месеца. Помага много и това, че е баща, който няма да абдикира от грижата за децата си - води я на балет изцяло само той, макар да е единият от двамата бащи там. Благодарна съм му за това, най-вече за примера, който Цвета има, че може и тати да те заведе на балет, че може и мама да работи... Smile
Не знам как ще се справяме с две деца, но все някак...Все пак и децата не винаги са малки, нещата стават и по-оптимистични напред Smile Трябва да се гледа в перспектива. По-малкто като е на 10, аз ще съм на 40 и пак ще имам тепърва 20+ работни години, така че не се плаша от това, че ще остана без работа или толкова ще изостана, докато си поотгледам децата. Ще има работа. Така съм си построила нещата до тук, че ще има и то, надявам се, не лоша Smile
« Последна редакция: Май 02, 2016, 23:39:34 от Fei4ka » Активен

Galina_Dim
Newbie
*
Публикации: 7773


Работохолик-изтрещелник


« Отговор #15 -: Май 02, 2016, 23:42:03 »

3 години в някои случаи нищо не е, Гал, HR-ите да се изкажат тук, но според мен в големи фирми можеш към 5-6 години да изкараш, без да зацикляш (ако не искаш), и изобщо на смяна на фирми винаги под 3г не знам колко се гледа с добро око. То докато навлезеш и минеш обученията и започнеш реално да допринасяш за фирмата и то минала една година...

Около 3 г. точно периодът, в който става ясно има ли път напред в дадена фирма определен кадър. Ако дотогава не е ясна работата, няма да се проясни тепърва. Smile Казвам ти го и като лично мнение, и като човек с точно толкоз години опит като HR.

Пиле, ти си ми един от малкото светли примери, които реално растат кариерно, при това без да ти страда семейството от това нещо.
Активен

Nakom
Newbie
*
Публикации: 2530



« Отговор #16 -: Май 03, 2016, 20:36:50 »

Затова, деца се раждат към 25, за да може като станеш на 30 и вече ти е дошъл акъла в главата, да правиш кариера с порастнали и очовечени деца, дето може да ги оставиш на някой да ги гледа без да умираш от страх.
Щото кой каквото да ми разправя, кариера се прави след 30.До 24-25 се учи, та и нагоре- повечето драпат една магистратура докъде 26-27 и после си ровят шансовете.
А късните раждания винаги са свързани с много излизане от ритъма на работа, или поне по-голямо натоварване за да задържиш ритъма на растеж.Тук повечето от вас са малко преди или в началото на 30те, изчакайте да видите как ще ви се промени кръгозора след 35.Тогава вече ти светва, малко като поостарееш.

Но тая тъпотия наречена кариера, просто никому не е нужна.Това е един с извинение за думите пълен чекиджилък- търкане на егото да моеш да си по напред в басейна спрямо останалия офисен планктон.Глупости на търкалета



Активен
Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15631


« Отговор #17 -: Май 03, 2016, 21:23:04 »

Да. Много точна приказна на Наки.
Особено последният абзац започва да ми светва и на мен в последно време...
Ама чакам наистина да минат и още години и съм сигурна, че съвсем различно ще гледам на нещата.
При мен малко има нужда да намалее пламъкът, че съм свикнала да горя до край за..глупости Smile
Активен

Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8777



« Отговор #18 -: Май 03, 2016, 22:07:27 »

Звучи идеално, ама много хора преди 25 не са намерили още половинката си, или пък семейният бюджет е на някакъв минимум, накратко- хич не е време за дете.
Да не говорим за другите аспекти, но да, чисто на теория, може би е добър вариант- учиш до 22, работиш 2-3 години за начален старт и платено майчинство, раждаш деца и работиш по мъничко до 30 и след това се развихряш.

Явно не ви харесва думата 'кариера', нямам предвид жена с костюм, която търчи с телефона си и крещи по цял ден нареждания като по филмите...А просто да се развиваш, да градиш, да се доказваш, да работиш с ума си- всичко това като минеш училищната скамейка къде можеш да си го намериш..? Айде не на фронта "моето дете е най-", това е най-лошия вид самодоказване, изживяване на живота чрез детето. В отношенията с околните и развитието на личността също може да се постигне много, но в сферата на работата са най-достъпните възможности като че ли.
Активен



Nakom
Newbie
*
Публикации: 2530



« Отговор #19 -: Май 03, 2016, 22:58:33 »

Корнишоне, хората масово са тъпи.И не осъзнават една болезнена, тъпа истина.Половинката ти е този, с който гледате в една посока и градите заедно.Не този дето минал на белия кон.

За мъжете не ми се коментира, ама жените масово седите и чакате да дойде оня самоходен оргазъм, който да ви екстазира до степен да се решите да заченете.И до 30-35 стискане на краката и мисли в стил "ма аз не знам дали съм готова".Ми не си, щото си тъпа основно.Не е болка, човек поумнява.Важно е навреме да му дойде.Че акъл и мензис не дойдат ли на време!!!.

А връзка се гради, и ако искаш - когато ти трябва конкретен човек - търсиш си го или си го викаш.Той те намира.Знам че на някой ще му звучи идиотски, ама си е баш така.Та като не знаеш какво търсиш, само симулираш че търсиш, просто вегетираш.

Аз му викам - игри на порастнали."Ходите" 10 години, и в един момент - решавате да имате дете.Ей така, защото е време.
Преди това сте се наживявали.Как се наживява.
Ставаш сутрин, тоалет/на, отиваш на работа, работиш, ядеш, пак работиш, отиваш ако имаш някакво занимание или се прибираш.Ако те праснат- праснат те, в петък кръчмичка с приятели, в събота - палите колата и отивате на "природа" (разбирай кебапчета край Панчарово в най-масовия смисъл).И така- 10 години.Наживяхте ли се?.Айде и една почивка веднъж годишно лятно и толкова- зимно.Е гаси якото

По-лош вариант - старо моминство или в още по-лошия вариант - редене на опашката пред инвитрото.Не го казвам аз, природата го казва - една жена има цикъл от 12 години някъде, и е в активна детеродна възраст до началото на 30те.След това са извращения.
Взимаш сега една кариеристка, и и даваш е баси кариерата, дубайски стил - от 300 футова яхта през частния самолет до мезонета в ню йорк, да решава съдбините на света.Срещу един малък детайл - матката и.Еми 99% от жените ще кажат - не, мерси.И ще са прави, защото това е смисъла на всичко.Това е победата над смърта, и всяка една тъпа пача която се чеше там където не я сърби и ми ги бръщолеви за кариера, изобщо да не ми се мярка пред очите.Примери имам колкото искаш, кой от кой по-брутални.
Оставам с обяснението, че в момента съм на работа, седя и магарувам докато хората се ебът и си гледат децата, и осъзнавам безсмислието на цялото занимание.
Активен
Nakom
Newbie
*
Публикации: 2530



« Отговор #20 -: Май 03, 2016, 23:00:54 »

Да добавя че се поразярих - ти ако имаш дори на грам идея, да се чувстваш полезна (щото това е основното нещо с което ни държат затлачени на говното наречено "работа")  вместо да се радваш на детето си и евентуално да правиш друго, не си истинска.
Активен
Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15631


« Отговор #21 -: Май 03, 2016, 23:12:58 »

Сега като го няма детето 2 мес лятото...една седмица кеееф...нали:
Преди това сте се наживявали.Как се наживява.
Ставаш сутрин, тоалет/на, отиваш на работа, работиш, ядеш, пак работиш, отиваш ако имаш някакво занимание или се прибираш.Ако те праснат- праснат те, в петък кръчмичка с приятели, в събота - палите колата и отивате на "природа" (разбирай кебапчета край Панчарово в най-масовия смисъл).И така- 10 години.Наживяхте ли се?.Айде и една почивка веднъж годишно лятно и толкова- зимно.Е гаси якото
След това стоим двамата на дивана, гледаме в точка и си викаме: абе ние кво да му нали майката правихме преди да имаме дете? Баси безсмислието.
Тук държа дебело да подчертая, че не агитирам за деца и приемам решението да си кариеристка с яхта, не може всички да са леля Мария с три деца и супер бели чаршафи...Просто - ние вече много се чудим даже защо се бавихме до 26 г да имаме дете...
Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 16532


A believer


« Отговор #22 -: Май 03, 2016, 23:15:40 »

Е, хайде сега, някои правят и по-вълнуващи и авантюристични неща от Панчарево...
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15631


« Отговор #23 -: Май 03, 2016, 23:34:56 »

Ути, заклевам се, че не мога да измисля по-екстремно и яко нещо, което съм правила, от това да имам дете Smile
Адреналин на 200, когато се задави на 10 месеца и просто бръкнах и изкарах храната от гърлото й; още, когато е 3 дни нон-стоп с над 40 градуса, а аз съм в Любляна; страхотен, когато вдига рязко глава докато съм над нея и за една идея не ми чупи носа; малко по-
особен, когато виждам, че липсва част от преден зъб поради устойчивия й бебешки навик да "яде" камъни; адреналин, когато в 59 секунда я хващам за косата (да, за косата) и за една секунда я спасявам от това да я блъсне кола аха до мен на улицата...защото се отскубна от ръката ми и реши да тича обратно...
Вълнение.
Когато сме в църквата и ме пита защо сме там. Казвам: Молим се на Бог. А тя: Искам играчки, бебето да е живо и много послушно.
Точка.
Активен

Nakom
Newbie
*
Публикации: 2530



« Отговор #24 -: Май 03, 2016, 23:50:41 »


Fei4ka
Точка.
true

Ше си сменя подписа ей сегинка.
Како
Активен
motley
Newbie
*
Публикации: 124



« Отговор #25 -: Май 04, 2016, 00:17:21 »

в кариерата определено не е истината.
обаче подозирам, че и в децата не е истината; само дето е безкрайно социално неприемливо да се признае от някой, който се е "прецакал" Smile //и по-добре, разбира се!

в днешно време, като деца се правят на по 30, са сякаш последното нещо, което пробваш, за да осмислиш живота си. тъкмо са ти омръзнали "приключенията", хората си ги поопознал и са почнали да се повтарят, видял си що е то да работиш, видял си и че нищо особено и грандиозно няма да случи с теб, а от друга страна, си започнал да старееш. след като ти мине мерака и с децата, започваш да превърташ наново, стартирайки от сексуално-любовните трепети :Д или пък почваш да живееш чрез децата и да се обезличаваш като защитна реакция срещу безсмислието на живота.

една тъмна гледна точка, имам и други
Активен
bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15137



« Отговор #26 -: Май 04, 2016, 07:29:25 »

Много ми хареса последния пост. Наистина мисля, че доста хора вече правят деца като последното ниво, което неизбежно трябва да минеш.

Също така мисля, че има хора, които не са направени за деца, просто животът е такъв, че има достатъчно други разсейки, които могат да ти дадат друг смисъл. Както кариерата. За себе си знам. че съм за децата. определено не ме влече да си давам нервите за друг. Не, че не го правя, но се уча вече.

Не е и въпрос на половинка, просто има хора, създадени за друго.
Активен

Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15631


« Отговор #27 -: Май 04, 2016, 08:29:54 »

Къв подпис, бе човек Confused
Аз сега видях моя тикер ии Lol Хотдог или сандвич. Забавно. Ще разберем на 10ти.

И аз харесах поста на Мотли. Има пойнт. Обаче си мисля, че просто не бива нито децата, нито работата, нито каквото и да е да ти е "истината", просто защото всяко прекалено фиксиране в нещо не води до добър краен резултат...Баланс Smile Ето това е най-трудното нещо.
Защото все пак някъде сред всичката тая работа и деца ти трябва да бъдеш щастлив от тези неща, които имаш в живота си...И по възможност от повече от едно, защото обратното е вкопчване.
Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 16532


A believer


« Отговор #28 -: Май 04, 2016, 08:48:51 »

Ама, Фей, ти пак само детето описа. Никъде не твърдя, че не е ектремно и вълнуващо да имаш дете, просто не всички без деца измират от скука, това искам да кажа. Някои са с приключенски дух и преди детето и редовно изследват света и пробват нови неща и по никакъв нсчин не мога да нарека това скучно. На мен примерно ми е трудно да се откажа от някои неща...(не ми казвайте сега, че всичко може и с дете, понеже тва са глупости)
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Nakom
Newbie
*
Публикации: 2530



« Отговор #29 -: Май 04, 2016, 09:14:12 »

Айде, моля те - прежали се.Даде се вече.Стига окайва прекрасната си съдба допреди да те заплодят
Активен
Mina
Newbie
*
Публикации: 9369



« Отговор #30 -: Май 04, 2016, 09:15:22 »

Аз пък мисля, че може да се намери баланс между кариера и деца. Ето , Феята, аз смятам, че е намерила баланса. Постигнала е някакви добри нива в професионалното си развитие с много труд, същевременно детето и е обгрижено, възпитано и здраво. Не живее с гледачки и баби в 90% от времето си.

Това ,в случай, че не искаш да си супер-мега-якия шеф на интернационална корпорация. Тогава не е съвместимо.

Просто зависи кой какво разбира под "кариера". Щото аз примерно разбирам бачкане до достигане до някакви нива, които хем те удовлетворяват професионално , хем ти носят някакъв паричен бенефит, който ти позволява да живееш що-годе добре и спокойно. С някакъв приемлив стандарт. Не е недостижимо, когато имаш деца. Даже според мен е хубаво ,когато детето ти вижда , че имаш успех и се гордее с теб. Наскоро четох интервю с една българска певица, която се връща сега към пеенето, след като 5 годишния и син казва: "Мама работи като готвачка". Еми не е ок детето да те възприема като обслужващия персонал.

Та , требе да се търси баланса кой както го усеща.  Smile
Активен

Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15631


« Отговор #31 -: Май 04, 2016, 09:37:24 »

Вие па с Галекса стига сте ме описвали като някаква супер успяла...
Аз нещо в последно време съм с ниско самочувствие за себе си ( Lol) по отношение на професионалното ми развитие......
Както и да е...Не ми се и говори. Права е Ути - предпочитам да си говоря и описвам детето Cheesygrin
Активен

Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8777



« Отговор #32 -: Май 04, 2016, 09:37:49 »

Горе-долу се разбра кой какво мисли, аз се отказвам да пиша по темата, като стане така грозно е най-разумно да се оттеглиш, вместо да се включиш в нападки и простотии...
« Последна редакция: Май 04, 2016, 09:43:44 от Korneliq » Активен



Mina
Newbie
*
Публикации: 9369



« Отговор #33 -: Май 04, 2016, 09:47:08 »

Що нападки, Корни?  Confused

Фей, аз понеже те познавам отдавна вече , и знам какво и с какво си постигнала, така че не ми се обяснявай точно на мен. Преди 10 години, когато муахме тлъста пица на НДК, помниш ли какво беше? Виж се сега какъв млад меринджей си.  Cheesygrin
« Последна редакция: Май 04, 2016, 09:49:09 от Mina » Активен

Catherine
Newbie
*
Публикации: 7664


Heart follower


« Отговор #34 -: Май 04, 2016, 09:51:18 »

Ама, Наки, в масовия случай именно мъжете се почесват и "им е рано" и "не са си поживели" за деца, жените сме в изчаквателната позиция. Не, че няма всякакви случаи...
Активен

Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15631


« Отговор #35 -: Май 04, 2016, 10:14:57 »

Абе...помня всичко Cheesygrin
Активен

Galina_Dim
Newbie
*
Публикации: 7773


Работохолик-изтрещелник


« Отговор #36 -: Май 04, 2016, 11:51:50 »

И аз не смятам, че е станало грозно, напротив, една от малкото напоследък смислени полемики се получава.
 
Пиле, напъваме те за пример, защото работиш в нормални граници, учиш междувременно, постигаш чудесен растеж откъм позиция и заплата и при все това не си се хлъзнала да спиш в офиса и да купуваш акции в Майкрософт, ами си правите второ дете Smile Тоест - достатъчно удовлетворена си от това, което получаваш на работа, за да не си склонна на лични жертви в името на това да получаваш повече. За мен това е майсторлък до голяма степен, защото характерът ми е друг, аз съм малко като Алф и искам всичко, ако може веднага Smile
Активен

Nakom
Newbie
*
Публикации: 2530



« Отговор #37 -: Май 04, 2016, 11:54:35 »

Ама, Наки, в масовия случай именно мъжете се почесват и "им е рано" и "не са си поживели" за деца, жените сме в изчаквателната позиция. Не, че няма всякакви случаи...

Кет, историята познава всякакви случаи.Аз затова не искам да говоря за мъже, щото там имам много да пиша.

Фей - аре стига и ти си се окайвала.Дай Боже всекиму кариерно развитие като твоето.Няма как да няма спадове и върхове, но етикетите са си етикети и при теб са сериозни.
Нищо че си нашата фея и ние си те знаем Tongue   Smile)))))))
Активен
Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15631


« Отговор #38 -: Май 04, 2016, 16:32:13 »

Още от врвмето с мазните пици ...както стана ясно Lol Razz
Активен

HappyHeart
Newbie
*
Публикации: 6340



« Отговор #39 -: Май 04, 2016, 17:18:20 »

Накоме, препрочетох ти постовете няколко пъти със страхотно удоволствие! Идват ми в много подходящ момент в житейски план и сърдечно ти благодаря!
Активен

Моето име е Любов.
Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8777



« Отговор #40 -: Май 04, 2016, 17:28:10 »

Явно само на мен изразните средства на Наката ми идват в повече, като се заговори за стискане на крака, е*ане, "говното, наречено работа" и "тъпите жени, които раждат чак към 30". Разбрах Дъ Пойнт, де, даже ми беше интересно, ама да ме споменава в постове заедно с горните епитети не ми беше особено приятно, макар и не (всички) да са за мен. Ама нали се разбра, че съм задръстена милейди още от темата с уважаемите гърди  Lol

Но пък на детето му хареса аватара, само го сочи и вика "муу, муу"   Cheesygrin
Активен



Fata morgana
Newbie
*
Публикации: 2920


« Отговор #41 -: Май 04, 2016, 19:49:02 »

А връзка се гради, и ако искаш - когато ти трябва конкретен човек - търсиш си го или си го викаш.Той те намира.Знам че на някой ще му звучи идиотски, ама си е баш така.Та като не знаеш какво търсиш, само симулираш че търсиш, просто вегетираш.

Е, предполагам, че ще ме изравниш със земята, но как може да си толкова категоричен за това и защо не си го направил успешно, ако е толкова просто. Може и да си прав, но звучи много странно от страна на сам човек, ако правилно ти знам семейното положение.
Активен

Thoughts Become Things... Choose The Good Ones!
syanna
Newbie
*
Публикации: 2221


Oтнесена от вятъра...


« Отговор #42 -: Май 04, 2016, 21:40:27 »

По повод написаното от Наком - може както казваш на 25-26 да е идеалното време за деца и после време колкото искаш за кариера. Но когато не си намерил човека няма как да стане. Хубаво - търсиш, но не намираш. И какво? Викаш си някой за разплод, нали, да не изпуснеш идеалния момент? Не става така. Защото на детето са му нужни двама родители. И сам си написал - връзка се гради, понякога отнема време. Кой е идеалния момент не е доказано. Може и да има дами, които казват,че не му е времето и изчакват, но дали зад това не се крие друга причина, която просто не признават публично? Аз си извоювах позиции в работата, завърших междувременно още една специалност, всеки уикенд пътувах някъде до степен да ми е трудно да измисля ново място за следваща дестинация  (не говорим за скара на Панчерево  Lol, а за малко известни природни забележителности, планински преходи, манастири и каквото се сетиш от рода в България и не само) Всичкото това преди 30, с цел да запълня времето си с нещо по-смислено от съботни напивания (този период беше някъде по-рано в живота ми) докато търсех правилния човек и после чакайки той да стане готов за семейство. Направих неща за себе си и за развитеито си. Щастлива съм, че сега имам семейство, защото колкото и да са хубави всички неща, за които говоря, нямаше да съм истински щастлива, ако нямах човек до себе си и дете.

И да, децата спъват кариерата. Аз вече писах, за отворила се възможност, с която не знам какво ще стане, защото ме чакаха да започна това лято. Ами ако ме почакат една година още - добре. Ако не ще си търся нещо ново и това е, спрях да го мисля.
Пресдтавих си времето, което ще ми е нужно да навляза в работата отново (със сигурност съм забравила някои неща), после си представих една камара нови обучения и стресът покрай тях. Не, че няма да се справя, но ще заемат мислите ми, а след работа искам да не мисля за работа. Представих си и подготовка за някой важен одит в комбинация с болно дете например. Каквито и амбиции да имам, ясно е кой би бил приоритета. Единствения вариант в подобна ситуация, за който се сещам е доверен човек - гледачка, която е на разположение когато детето не може да отиде на градина например. Бабите не ги броя, при нас не влизат в сметките.

Някой го беше казал много хубаво - в различни периоди от живота различни неща са с по-голяма тежест, никой не е супермен, че да е идеален във всичко. Важното е да сме направили изборите, които не ни карат да съжаляваме после и да направим нещата, които за нас са важни (а не нещата, които са общоприети).
Активен


Nakom
Newbie
*
Публикации: 2530



« Отговор #43 -: Май 04, 2016, 22:31:11 »

Цитат
Е, предполагам, че ще ме изравниш със земята, но как може да си толкова категоричен за това и защо не си го направил успешно, ако е толкова просто. Може и да си прав, но звучи много странно от страна на сам човек, ако правилно ти знам семейното положение.

Знам че звучи шашаво, но проблема е в начина по който си обясняваме нещата.По който ги възприемаме.Не знам дали си спомняш, на 03.12.2015 каза каква ти е била реакцията когато с Мина те нареждахме в метрото.И как сега гледаш на нещата.Е те това е промяна, силна.При теб да речем - вътре в теб, на 90  градуса, при мен- вън, на около 380.Светът се завъртя около мен докато аз се въртях около себе си и вътре в себе си.Е така съм се променил и аз, просто много.Писах преди за една почивка, Утопия пак ми се смя.Бременна е , пожалих я.
За мен, да речем че съм проповедник а не светец.Тоест- че и аз вегетирам.

Хората които ме четат, може да забележат че като структура на изказване съм много зле подреден, обаче лъхам на чувства.И писанките ми и те, защото вече не пиша с мозъка си.Мозъка съм го оставил за НАП например, те заслужават тая мъка.

Та да споделя:

Отивам един ден на интервю за работа при една много ама много добре изглеждаща ейч-ар ка, частник.От тия жени които на 31 спират да остаряват и така някъде до към 44- някаква българска Карла Бруни.Дама с държанието, с носенето, с отношението, с всичко.Жена която не искаш да я ебеш а искаш да е около теб, да придава стойност на атмосферата.
Та жената ме покани, казахме си кой какво иска и предлага, и се разбрахме май да се разберем по бизнес.

От дума на дума тя започна да ми разказва за четирите си деца.Две които тръгнала да ражда когато "решила че вече е време" и третата бременност - полуинцеденто получила се по недомислено-недоразумение-абе-нещо-такова.
Като разбира че носи близнаци и шок.Ми ся, обичайните мисли, парите, можем ли, ами курорта, апартамента е малък.

При вече съществуващо момче и момиче, тя ражда близнаци.Момче и момиче

Сега, искам да отбележа с една кратка бележка- през живота си не съм виждал толкова вдъхновен човек, който така да разказва за децата си.За това как четирите са самодостатъчни, как големите обичат и се грижат за малките, как си играят заедно, колко е прекрасно да се прибира в къщи и да види цялото жилище да е пълно с играещи усмихнати и щастливи човечета които освен че се обичат едно друго, обичат и теб.Как това е целия и свят, и колко съжалява че не е направила всичко това много по-рано.Изводи, като например че децата са сладки и безпомощни не за да ги обичат родителите им, които и така и така ги обичат, а за да ги обичат другите от тяхното котило докато са слаби.Защото това е начина да си спечелят това което им липсва, а именно- обич
Че всички се нуждаем от тая смънна любов,и  тя е физическо измерение а не нещо дето го пеят по чалга песните.Че едно дете може да го храниш, поиш и гледаш, но не го ли обичаш в добрия случай пораства осакатено.Имаше един китайски император, който наредил няколкостотин ли бяха, хиляди ли бяха пеленачета и наредил да ги гледат при максимално добри условия, да имат всичко което поискат освен да майчина ласка.И всичките измрели.

Седя си аз, тая жена ме залива с нейната радост, и аз я усещам като нещо физическо, което тя ми отдава.Това някой да ми вземе интереса с такива теми не беше се случвало.Е случи се.След това ходих по улиците като халосан с мокър парцал, осъзнавайки че съм силно благословен изобщо да го осъзнавам това нещо.Имам и други такива, двама приятели имам, семейство.Имат 3 деца.Обичам да ходя у тях за да ме заобикалят чаветата им, уникални са.И големите го знаят, радват ми се.Да им видиш стаята, голяма, и трите спят почти на едно, винаги са заедно, имат нужда да се чувстват взаимно.Винаги разхвърляни шарени играчки, всичко е изрисувано, няма порядък никакъв.Красиво и цветно като пролетна поляна.

кАжи сега, къде ще ходим да караме ски, да се гмуркаме или да ядем пици.Баси децата скапани, аз си мисля, тъй като аз съм такъв човек, че аз съм такъв човек, абе ти не знаеш какъв човек съм.Ти знаеш ли какъв човек съм, нееее, не знаеш какъв човек съм аз.

Егоизма, е най-лошото нещо което може да се случи на един човек.Гледам разните майки, родили просто защото "така трябвало" а съжалявали, защото "можели още да си поживеят".Кой им даде яйчници на тия изобщо, и защо някой ги забременява.Няма смисъл.Те ще бутат количката отегчено и ще бутат на децата си някаква играчка да не ги занимава докато говорят по телефона с приятелка не за малко, а през цялото време.Хора неспособни да се зарадват на чудото което са сътворили, мечтаещи да се накипрят и да отидат на дискотека където да се натанцуват и после да ги измандръсат яко.
Децата им от люлката ще прихванат синдрома на необичаното дете, и ще си го търсят цял живот в нов телефон или кола или парцалки, нещо дребно което да ги прави щастливи.Порочен кръг.

« Последна редакция: Май 04, 2016, 22:35:18 от Nakom » Активен
Nakom
Newbie
*
Публикации: 2530



« Отговор #44 -: Май 04, 2016, 22:32:32 »

По повод написаното от Наком

Взимаш ли 3500 лева чиста заплата?.Ако не взимаш - изчезни.Никаква кариера не си направила.
Активен
Smiley
Newbie
*
Публикации: 6095


Усмивка


« Отговор #45 -: Май 04, 2016, 22:40:12 »

Това с момента кой кога избира или се осъзнава, че иска дете е много индивидуален. Обсъждано е преди кой как и кога разбира, че е готов да има дете.
При нас с мъжа беше ясно много рано накъде искаме да вървим и какво искаме да постигнем заедно, да, че искаме деца, но решихме, че искаме да е след като някои неща ни се случат първо. И не говоря за натрупани км в пътувания или нещо подобно. Искахме да видим дали ще се изтърпим да живеем първо двамата само, пък после да си преценим дали можем да отгледаме дете. И сега ще навърша 27 и ще родя (даже е голям шансът чавето да тръгне около рождения ми ден Cheesygrin). По графика на Наком леко закъснявам, ама не много :Р
А дали мисля за "кариерата" си. Да. Много го мисля, честно казано и леко се притеснявам. Напуснах международна компания и се махнах от София. Дойдох си във Варна и започнах работа в семейната фирма на мъжа. Звучи като голяма крачка назад. Реално във фирмата нямам възможност за изкачване по "стълбицата на кариерното развитие". Но за сметка на това, работата ми адски ми харесва. Изкарах точно 3 години преди излизането в болнични покрай бременността. След майчинството винаги имам запазено място. И най-вероятно ще се върна и ще си работя същото докато детето не стане достатъчно самостоятелно и няма да му треперя при всяко разболяване. И ще е удобство, защото нали... семейната фирма... ще мога да излизам в болнични и отпуски без никакъв проблем, за да гледам детето. И все пак след това искам да опитам някъде другаде. Не се виждам цял живот в семейната фирма. Мъжът още му е малко гузно, че съм отказала позиция в международната компания и съм се върнала заради него. Аз пък хич не съжалявам, няколко пъти съм го споменавала.
И въпреки всичко се чудя какво ще правя след майчинството... хем ще разчитам на сигурността на фирмата, но хем ще искам и нещо ново. Но със сигурност ще искам да работя и да правя нещо с живота си различно от децата. Не смятам за здравословно една майка години наред да  си седи в къщи с оправданието "аз гледам децата". След даден момент това дете няма да има нужда от мен толкова. А и както спомена Мина, хубаво е детето да вижда, че постигаш нещо, което е различно от това да му направиш перфектния крем карамел. Имам пример около себе си на жена, която вече повече от 5 години седи вкъщи и "гледа децата". Какво искаш да правиш с живота си? Никаква идея, можело трето да си направят... ей така. Щото нали да й се осмили ежедневието, от което вече нейните деца лека-полека излизат и стават по-самостоятелни и нямат нужда от нейното обгрижване 24/7. Та, както казах, за мен това също не е здравословно нито за майката, нито за децата, нито за мъжа в семейството. Ама нали... приоритети.
Активен

syanna
Newbie
*
Публикации: 2221


Oтнесена от вятъра...


« Отговор #46 -: Май 04, 2016, 23:02:47 »

В момента работата не ми е приоритет, аз дори не работя, а взимам майчински.
Какво е кариера и в пари ли се измерва и каква е стойността на тези пари е друг въпрос.
Ако искам понякога да съм на работа, то е заради контактите и социализацията, обичам да работя в екип. И развитието в някаква насока, а не да стоя на едно място, правейки едно и също с години. От моята гледна точка развитието е кариера. Хиляди пъти предпочитам творческа работа пред ръководна. Колкото до парите - те са относително понятие.
« Последна редакция: Май 04, 2016, 23:05:41 от syanna » Активен


Nakom
Newbie
*
Публикации: 2530



« Отговор #47 -: Май 04, 2016, 23:13:13 »

Кариера е когато печелиш пари и позиции,и или усвояваш властови или управленчески опит.
Творчество или развитие е когато се занимаваш с изкуство или някаква про-боно дейност.
Така че, когато употребяваш думата "кариера" се подразбират пари или власт.Не нарисуването на най-красивата картина която човечеството познава.Затва има и термин "кариерист".Те я Лора с нейните торти е всичко друго но не и кариерист.
Активен
Catherine
Newbie
*
Публикации: 7664


Heart follower


« Отговор #48 -: Май 04, 2016, 23:49:21 »

На мен ми харесва накъде се развива тази тема  Razz Също малко изпод вежди гледам на изказването на Наком за раждането по-рано, понеже до миналата година аз хич не се чувствах готова и изпадах в паника при мисълта (вие знаете колко анти ми беше  Lol), хем си признавам, че при мен беше постоянно повтарящото се шубе от промяната, което цял живот ме съпътства. Исках някакви неща да ми се случат, не точно "наживяване", но едни консервативни глупости, на които си държах, примерно да поживеем заедно отделно от родители, да се справяме сами, да се оженим.. тривиалности  Cheesygrin Сега вече вълната ми е тотално различна, ама трябват двама за това решение все пак. Аз "женски чар и хитрост" за такъв важен ход отказвам да прилагам (не, че не мога  Razz). Но както и да е, исках да кажа, че се радвам, че поизчаквам, защото съмненията ми стават все по-малобройни, както и страховете. Друго си е да имаш време да помислиш хубаво и да си сигурен в решението си, а не да го вземеш прибързано и "защото така трябва". Знам, че гроздето е кисело.  Razz И все пак извличам всеки позитив от сервираната ситуация, такава съм си била винаги. Абе работата ми е баш на последно място в живота в момента  Lol
Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 16532


A believer


« Отговор #49 -: Май 05, 2016, 00:08:14 »

Накоме, така написано звучи наистина като най-невероятното нещо на света да имаш деца. Има хора, на които наистина им е достатъчно, осмисля ги и ги окрилява и не им трябва нищо друго. Все пак малко са този тип хора...а и едно е да идеш на гости за два часа, друго тия деца да са ти непрекъснат ангажимент, не е чак толкова розово. С което не искам да те оборвам за нещо, просто си разсъждавам.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


juliet
Newbie
*
Публикации: 1660



WWW
« Отговор #50 -: Май 05, 2016, 00:08:55 »

От позицията на родила няколко месеца преди 30 - да, съжалявам, че не ми се получи на 25. Считам, че щеше да ми е по-лесно и в чисто физиологично отношение (тук говоря по-скоро за самата бременност и раждане) и в професионално отношение, защото в момента със сигурност трябва да сменям работата след майчинството, защото съм яко зациклила, а не е толкова лесно. Аз не съм жена домакиня, която ще издържи цял живот да стои вкъщи и да гледа децата и къщата. Не искам да се вкопчвам в детето си, защото то един ден ще порастне и ще иска своята самостоятелност и тогава или трябва да изпадна в депресия или да му скъсам нервите от обсебване или пък и двете. Да, детето е смисълът, продължението и бъдещето като цяло и считам, че най-доброто, което мога да дам на това бъдеще е много любов, но без да го обсебвам и пример на самостоятелен, развиващ се човек, който има своите лични хобита, удоволствия и кариерно развитие, ако щете, което го радва по един или друг начин. А и да не се лъжем - хляба е с пари. Доброто образование (което за момента ми е фикс идея) - също, така че без бачкане няма да стане.
Активен

Nakom
Newbie
*
Публикации: 2530



« Отговор #51 -: Май 05, 2016, 08:13:23 »

Накоме, така написано звучи наистина като най-невероятното нещо на света да имаш деца. Има хора, на които наистина им е достатъчно, осмисля ги и ги окрилява и не им трябва нищо друго. Все пак малко са този тип хора...а и едно е да идеш на гости за два часа, друго тия деца да са ти непрекъснат ангажимент, не е чак толкова розово. С което не искам да те оборвам за нещо, просто си разсъждавам.

Уто, така е , права си.
Никъде обаче не съм казал "не бачкай".Ако забелязваш, примера 1 е с човек който има собствен бизнес, и то добър.Пример 2 е с два инженера, и двамата печелят добре.Така че това не са взаимоизлючващи се понятия, даже напротив.Имам и обратния пример, на семейство което живее в 50 квадрата двустаен в Меден Рудник, има две деца и иска да осинови трето.Но и тези хора попадат в долната категория, която е :
Всичките хора които познавам и които се радват на децата си по-гореописания начин, имат и кариера.Просто всичките са търсили смисъла на живота си другаде, преди да го открият в децата си.
Явно е до човек, до осъзнаване и слагане на цели и следването им.От тази гледна точка, обяснения като "ох сега нямам време за дете, кариерата ми е по-важна" не ми звучат адекватно.
Впрочем всеки който намира същността си като офисен планктон (щото повечето тука сме точно това) вместо като родител, нека да е щастлив.След като това му дава чувство за полезност по-голямо от това на създател на живот, кой може да му го оспори.
Активен
Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15631


« Отговор #52 -: Май 05, 2016, 08:38:40 »

Добро утро.
Включва се оклепаната с баница вече-майка-на-едно бременна Lol Razz

За мен нито това:

който намира същността си като офисен планктон (щото повечето тука сме точно това) вместо като родител, нека да е щастлив.

нито вече описаният вариант на моята позната, която 4 години е майка и нищо друго, ама буквално, тя дори не е някаква кой знае каква домакиня...Мъжът й пазарува, заедно чистят през почивните дни, тя само да сготви най-многото нещо, през цялото останало време - ДЕТЕТО...
са приемлив за мен вариант, но не ги съдя отдавна. Дет вика Наком - щастливи да са. Отделен е въпросът, че не ми изглеждат такива, макар да го твърдят...

Активен

syanna
Newbie
*
Публикации: 2221


Oтнесена от вятъра...


« Отговор #53 -: Май 05, 2016, 10:51:18 »

Кариера е когато печелиш пари и позиции,и или усвояваш властови или управленчески опит.
Творчество или развитие е когато се занимаваш с изкуство или някаква про-боно дейност.
Така че, когато употребяваш думата "кариера" се подразбират пари или власт.Не нарисуването на най-красивата картина която човечеството познава.Затва има и термин "кариерист".Те я Лора с нейните торти е всичко друго но не и кариерист.
Сигурно трябваше да напиша "креативна" вместо "творческа", звучи по-така, за да не го приемеш буквално с рисуване на катрини  Wink

Направих си труда да отворя онлайн речник и определението там е следното:
кариѐра
мн. кариери, ж.
1. Място, където се вадят камъни.
2. (Само ед.) Напредване в професията, издигане в служебната йерархия.


Не видях конкретни числа и суми (за това казвам, че парите са относително понятие), но ти можеш да предложиш корекции при следващо издание  на речника (минимум 3500, иначе не!!!) Wink
Ще се повторя, но за мен напредването в професията е когато самият ти си по добър в това, което правиш, а издигането в йерархията е вид развитие. В идеалния случай е когато имаш качества и се качваш по стълбичката. Нали, ако имаш пари, власт и позиции, защото случайно си попаднал там или някой те е бутнал да си там, мерси, не искам такава кариера. 
И ако имам желание за кариера/развитие/нова позиция/нова работа е не за пари или власт, а за  удовлетворението, че не тъпча на едно място, че има и друго освен децата и семейството. Вече няколко човека го написаха - прекрасно е да имаш деца, но не да живееш чрез тях и да осмисляш живота си чрез тах, те са си отделни личности.

По повод написаното от Наком

Взимаш ли 3500 лева чиста заплата?.Ако не взимаш - изчезни.Никаква кариера не си направила.
не знам дали си направи труда да прчетеш какво съм написала по-надолу от изречението, което си цитирал - то е, че не съм съгласна с:
Цитат
когато ти трябва конкретен човек - търсиш си го или си го викаш.Той те намира.

Сигурно трябваше да дискутираме темата преди 5 години, тогава щях да те питам подробно да ми обясниш как точно си го викам човека. Ако имаш готова рецепта - напиши книга, може пък да помогнеш на някого, или да стане бестселър Wink

Шегата настрана, много са ти хубави постовете, съгласна съм с 90% от написаното, но не можех да не реагирам на такова обобщение кое кога се прави. Може да има идеални възрасти да направим нещо, но не на всички животът върви по калъп, а и не всеки го иска. Да, подмятали са ми: "време ти е" като бях на 26, но не помага, по-скоро дразни. По-добре да изчакам 5г. и да имам нещо като идиличното семейство, за което говориш, нищо че съм закъсняла според общоприетите  виждания, пред това да го направя само защото така се очаква и му е времето. А причини безброй моможе да има (не само "да се наживея").
« Последна редакция: Май 05, 2016, 10:56:30 от syanna » Активен


Mina
Newbie
*
Публикации: 9369



« Отговор #54 -: Май 05, 2016, 11:30:49 »

Такава хубава и смислена дискусия не е имало от време оно!  Cheesygrin

Нако, шапки долу, man! Баси яката позиция. ( в тоя ред на мисли, айде?)

Това с момента кой кога избира или се осъзнава, че иска дете е много индивидуален. Обсъждано е преди кой как и кога разбира, че е готов да  Имам пример около себе си на жена, която вече повече от 5 години седи вкъщи и "гледа децата". Какво искаш да правиш с живота си? Никаква идея, можело трето да си направят... ей така. Щото нали да й се осмили ежедневието, от което вече нейните деца лека-полека излизат и стават по-самостоятелни и нямат нужда от нейното обгрижване 24/7.

Това и аз не го разбирам, но ... хора всякакви.
« Последна редакция: Май 05, 2016, 11:32:26 от Mina » Активен

Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15631


« Отговор #55 -: Май 05, 2016, 12:07:58 »

сега ще навърша 27 и ще родя (даже е голям шансът чавето да тръгне около рождения ми ден Cheesygrin). По графика на Наком леко закъснявам, ама не много :Р

От позицията на опита - не закъсняваш изобщо.
Екстра си Cheesygrin
Второто на 30-32 и на 42 си с големи и разбрани деца, живот и работа бол пред теб/нас! many smileys

Че даже имаш още маааалко време, ако се смислиш за трето...или просто се получи Cheesygrin Cheesygrin Cheesygrin
« Последна редакция: Май 05, 2016, 12:18:08 от Fei4ka » Активен

Vivi
Newbie
*
Публикации: 3563


Mikä ei tapa, se vahvistaa. Tartu hetkeen.


« Отговор #56 -: Май 05, 2016, 12:14:37 »

Няма такова нещо - на 20 живееш, на 25 се размножаваш, на 30 градиш кариера. Животът не е стриктен план, а ако е, то не е живот, а скучно живуркане.

Детето ми е преди "кариерата". Но двете се съвместяват прилично добре.
Активен

Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15631


« Отговор #57 -: Май 05, 2016, 12:20:44 »

Виви, права си и става ясно и от казаното до тук. Но в създаването на дете е добре е да си наясно, че освен твоето решение има и едно нещо, което се казва природа и то е водещото. Така че е хубаво на 25, ако не друго, поне да си помислиш и да го осъзнаеш това. Разбира се, като нямаш подходящия партньор няма да тичаш да се осемениш, защото си на 25, но...мисля се разбра какво искам да кажа. Просто е хубаво да се има предвид как да си построиш приоритетите, спрямо обективните реалности Wink Че кариера и живяне може да има и на 60, но деца...трудно.
Активен

Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8777



« Отговор #58 -: Май 05, 2016, 12:59:06 »

Кариера е когато печелиш пари и позиции,и или усвояваш властови или управленчески опит.
Творчество или развитие е когато се занимаваш с изкуство или някаква про-боно дейност.
Така че, когато употребяваш думата "кариера" се подразбират пари или власт.Не нарисуването на най-красивата картина която човечеството познава.Затва има и термин "кариерист".Те я Лора с нейните торти е всичко друго но не и кариерист.

Аз пък мисля, че Лора спокойно може да направи кариера с тортите. Не знам защо виждате в думата нещо ужасно пошло и сухо, то е просто нормалното развитие на един средно интелигентен и активен човек в сфера, в която го бива. Седенето и тъпченето на едно място (например една позиция 10 години, защото е позната и удобна) или домакинстването не са кариера. Но от лични торти към това да работиш за бутикова сладкарница и след време да отвориш своя- това си е  кариера отвсякъде (сори, Лор, за твоя сектор, не знам защо Наком го хареса за пример).

С постовете на Сияна съм много съгласна.

За щастието да имаш дете- не вярвам да са много тези майки, които не обичат децата си. Но има разлика между такива, които се чувстват длъжни да оповестят на целия свят, че знаят истината, като проповядват пред всеки колко е прекрасно и слагат през 5 минути статус във фейса "колко много обичам детето си. Сподели, ако и ти." И другите, за които обичта към детето е нещо лично както любовта към мъжа и не смятат за нужно да се обяснява и убеждава никой.
Аз съм от втория тип, даже като започна да говоря ентусиазирано за детето пред по-далечни хора се усещам по някое време и слагам спирачка, защото рядко човекът отсреща наистина се интересува и иска да чуе детайлите. Спокойно мога да говоря за сина си само със семейството ми, с хора, които наистина го обичат.

"детето е пред кариерата" е ненужно да се каже, не вярвам при някой да е обратното. Въпросът поначало беше може ли нито едно от двете да не пострада, а не да се налага да избираме. Няма лошо, че темата отиде към смисъла на живота, но това е съвсем отделен въпрос.

Ако все пак ще говорим за смисъла, ок, децата, ами ако те решат да нямат деца, след 100 години какъв ще е бил смисълът? Или ако не излязат добри хора въпреки усилията ни? Философски погледнато нищо няма смисъл, ако не си Ван Гог или Моцарт.
Активен



Nakom
Newbie
*
Публикации: 2530



« Отговор #59 -: Май 05, 2016, 13:05:44 »

syanna какво ще ти обяснявам.Ти си имаш твои обяснения за живота, живей си по тях.
Активен
utopia
Newbie
*
Публикации: 16532


A believer


« Отговор #60 -: Май 05, 2016, 17:09:40 »

Ох, стана ми смешно вече, бездетният дърт Наком съветва вече раждали жени за смисъла на живота и децата и кога е трябвало да родят и всички се надпреварват като квачки да го поздравяват колко е премъдър и велик. Lol Lol Lol Stuart

Извън шегата - аз пък не мисля, че в съвременното общество е страхотно да раждаш на 25. Аз поне бях доста по-тъпо парче от сега, а около мен не е пълно с премъдри 25-годишни също. Всеки си преценява, когато му дойде времето, няма една истина.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Nakom
Newbie
*
Публикации: 2530



« Отговор #61 -: Май 05, 2016, 18:15:08 »

Добре че ти вдигнаха заплатата Smile

Замисляй се, че другите може да виждат нещо дето ти не го виждаш.Което в твоя случай е рецидив.
« Последна редакция: Май 05, 2016, 18:21:48 от Nakom » Активен
alexia
Newbie
*
Публикации: 2180



« Отговор #62 -: Май 05, 2016, 18:20:05 »

То от премъдрост са пълни кабинетите за ин витро. Честно, има подходяща възраст и тя е детеродната възраст. След това са извращения.
Аз не се включвам по темата за кариерата, защото изобщо не ме вълнува работата. Трябват ми пари за нормален стандарт на живот и толкова. Никакви позиции, фирми, йерархии и т.н. не могат да са ми по-важни от семейството и свободата на духа. Научавам и се развивам достатъчно и без да работя нещо с особено развитие.
Много ми е готино обаче като ви чета, аз повечето ви и познавам и наистина би трябвало да се гордеете с успехите си. Като човек, който живее в провинцията, където хората, повярвайте, са много по-различни ( и предвид финансовата ситуация), мога много да говоря за деца и работа, но не ми се иска. Засега ще ви чета.
Активен

Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15631


« Отговор #63 -: Май 05, 2016, 18:23:10 »

Ути, много крайно го прие...Той си каза просто мнението, поне аз не съм го приела като съвет кога да родя..
А и ти Наком не го мисли - виж мъжете и до 70+ могат да имат деца. Макар че имам пример пред очи, че и те не е добре да се мотат...
И ти не знам каква мъдрост баш чакаш, за да родиш, ама в общия случай именно децата са голяма част от помъдряването ти и преди 50 човек обичайно не е някакъв кой знае какъв мъдър, ама не мисля да чакам да си правя децата тогава Smile
Активен

Nakom
Newbie
*
Публикации: 2530



« Отговор #64 -: Май 05, 2016, 18:28:45 »

Чака тя, не може да се прежали.Зер такава красота, като си раздере задника и направи стрии, свърши със сексапила и гмуркането.Дилемата на всяка чалга певица.
Модерно било чувам да се ражда в седми месец, така не ти се разширявал ханша Smile.
Активен
utopia
Newbie
*
Публикации: 16532


A believer


« Отговор #65 -: Май 05, 2016, 18:30:41 »

Ути, много крайно го прие...Той си каза просто мнението, поне аз не съм го приела като съвет кога да родя..

Не, просто ми стана смешно как той е едва ли не единствения непрежалил се в дискусията, обаче акъл дава на поразия. По мое мнение между 25 и 30 е оптимално - знаеш вече горе-долу какво те влече, направил си някаква кариера, колкото да се издържаш САМ и да живееш нормален живот ако се наложи, дошъл ти е някакъв акъл...

Иначе аз още не се чувствам готова ако ме питаш Rolling Eyes

Накоме, някои не сме свикнали да сме грознички Razz Lol
« Последна редакция: Май 05, 2016, 18:33:55 от utopia » Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15631


« Отговор #66 -: Май 05, 2016, 18:36:30 »

Тя по-скоро приключенията не може да прежали, а не задника Lol
Ама ще й мине и това бързо.

Ути, говори си като мъж, ти какво очакваш? Да брои яйцеклетки. Дреме му на...нали на него Smile
Поне хубаво се е сетил и осъзнал някои неща, макар да няма деца, ама това е от годините - дали са му опит.

Никога не си готов. Аз сега да не мислиш, че съм готова? Smile
Активен

Nakom
Newbie
*
Публикации: 2530



« Отговор #67 -: Май 05, 2016, 18:37:33 »

Уто, акъл дава който има.Ти е ясно защо не даваш.Грозна може да си ти, моята работа не е да съм красив а да съм мъж.
И между моето и твоето одъртяване- пропаст.Предпочитам си моето.Твоето скоро ще започнеш да го чувстваш.
Активен
utopia
Newbie
*
Публикации: 16532


A believer


« Отговор #68 -: Май 05, 2016, 18:46:33 »

Тя по-скоро приключенията не може да прежали, а не задника Lol

А, и двете, и двете. Ама се съмнявам да има жена, която да не си ги е мислила тия неща, та едва ли съм някакво изключение. Иначе и аз предполагам, че никога не си готов Cheesygrin

Накоме, айде първо последвай собствения си съвет, пък после раздавай премъдрост, особено пък на минали през това жени (не визирам себе си).  Wink Аз поне нямам претенциите, че съм голям капацитет.

Корни, на тия, дето пискат през 5 мин колко е велико да имаш дете, най-малко им вярвам. Фен съм на реализма Smile
« Последна редакция: Май 05, 2016, 19:05:43 от utopia » Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15631


« Отговор #69 -: Май 05, 2016, 19:46:27 »

Е, няма такава, права си, но сега втория път хич не го мисля толкова.
Знам, че се живее с две стрии повечв и едно кино по-малко. И знам, че ми стана не по-малко приятно да играя Не се сърди човече с детето, отколкото други неща преди, които ми бяха любими.
Никой не възхвалява майчинството, Ут, всички се хилим и на историите от Майко мила, но е вярно и че никоя не е преритала чак толкова за онова, предишното си аз.
Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 16532


A believer


« Отговор #70 -: Май 05, 2016, 21:05:53 »

И аз на това се надявам Cheesygrin
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Ivena
Newbie
*
Публикации: 650



« Отговор #71 -: Май 05, 2016, 21:49:53 »

Да обобщим: ако родиш първото си дете след 30, 32 примерно, е извращение, ако родиш третото си дете след 30 и големите вече помагат и се търсят - е идилия.
Ако си сам, без подходящ партньор, на 30 - не го търсиш достатъчно и вегетираш, ако си с него, но нямате деца, сте просто "тъпи".
Интересно, ако забременея от човек, когото познавам от един месец, но в когото съм много влюбена, и съм на 28, дали няма да успея все пак да попадна в някоя обществено угодна група. Или ако не мога, и все пак се наредя на опашка пред инвитро клиника, дали като ме видите да чакам, бихте предположили, че може и никога да не съм била в репродуктивна възраст и да имам проблеми от 17-годишна.. Толкова обобщаващи квалификации не съм и предполагала, че ще прочета за нещо толкова индивидуално и лично. Ни кариера имам, ни деца, а миналата събота се качвах сама на Витоша и си купих кебапчета. О, нещастен мой живот Smile)
Активен
Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15631


« Отговор #72 -: Май 05, 2016, 21:59:34 »

Е, да, извадени от контекста и тенденциозно подредени в този ред, така звучат нещата Smile
Спокойно, Ивена, яж си кебапчета. И на 30+ да си родиш първото дете нищо няма да ти стане. И да си осиновиш също е опция. Животът е в нюансите.
Активен

motley
Newbie
*
Публикации: 124



« Отговор #73 -: Май 05, 2016, 22:13:40 »

натискът да имаш дете, независимо кой си, щом физически си способен (е.г. натискът, който Наком упражнява), зависи и от това, къде живееш. в Бг часовниците тиктакат по-силно и от по-рано отколкото в други държави (сравнявам най-вече с Дания). посоката е към релаксиране на такива норми - трябва ли и кога трябва да имаш деца, окей ли е да си цял живот сингъл, да си гей етц - за добро или лошо. бих казала, добро за човека и лошо за (западното) обществото Smile
Активен
Nakom
Newbie
*
Публикации: 2530



« Отговор #74 -: Май 05, 2016, 23:04:31 »

Да обобщим:

И ти ли Бруте? Smile
« Последна редакция: Май 05, 2016, 23:09:50 от Nakom » Активен
Страници: 1 2 3 [Всички]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.14 | SMF © 2006, Simple Machines LLC Valid XHTML 1.0! Valid CSS!