star chick-chat.org star Свободна зона star На лафче :-) star Кариерата и децата
Страници: [1] 2 3  Всички   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Кариерата и децата  (Прочетена 6889 пъти)
Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8774



« -: Април 28, 2016, 18:22:31 »

..нарочно не написах "кариерата ИЛИ децата",нали сме с нагласата, че можем всичко.
Да, ама аз около 30 годишна започнах да влизам в реалния свят и осъзнах, че не може чак СЪВСЕМ всичко на максимум. Та ми се въртят напоследък много въпроси в главата.

Колко точно години/ време е добре да се отделят в отглеждане на деца? За мен 2 винаги е било много, а сега срещам коментари от типа "горкото дете, как ще го пускаш на ясла, чакай до 3г". Имам две приятелки, които това и ще направят. Ами после ако имам второ дете? 6 години без работа и поне още една в боледувания и адаптация общо за 2те деца...то кога ще градим кариера, на 40 ли?

От друга страна ако мъжът взима достатъчно пари, оправдано ли е жената да седи вкъщи да гледа деца с години? Само заради пари ли се връщат жените на работа? И може ли една жена с деца да има същото развитие като мъж или жена без деца?
Аз нали се върнах на работа на половин ден на 1.7 години на детето и сега виждам накъде вървят нещата...Много неща са се променили, много възможности съм изпуснала и много ще изпускам. Не мога да приема нищо предизвикателно поне до есента, а и след това ако боледува не виждам как мога да бъда на отговорна позиция. От друга страна да цикля на едно място с години не е за мен, става ми скучно и се демотивирам. Освен това така годините се трупат и на 40 ще съм на нивото на някой на 25 примерно. Вашите размишления какви са? Кое ви се струва, че куца малко- че от работа нямате време за детето, или че от гледане на деца сте изостанали в кариерен план? А как би било идеално?
Активен



utopia
Newbie
*
Публикации: 16530


A believer


« Отговор #1 -: Април 28, 2016, 18:30:04 »

Според мен единственият вариант да си луда кариеристка и с деца, е някой друг да ти ги гледа - гледачки, а у, имам познати, дето да се върнали на 3-6 месеца, за да работят, но не е за мен това. С годините разбрах, че стресът на работа не ми понася много добре, ще видим как е стресът с дете Cheesygrin
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8774



« Отговор #2 -: Април 28, 2016, 18:43:08 »

И аз не съм луда кариеристка, тръгвам си масово към 17.30-18ч, но в работно време тормозя яко хората (това ми е част от работата, да бутам други хора грубо казано  Lol ) и правя,каквото мога, не обичам да цикля и скатавам (освен в определни периоди). Освен това ми е готино да обучавам хора, да пътувам, да правя промени и искам да взимам поне с 50% повече...А всичко това с дете е мноого трудно достижимо ми се струва, но ще видим.
Активен



juliet
Newbie
*
Публикации: 1659



WWW
« Отговор #3 -: Април 28, 2016, 19:42:16 »

Три години майчинство не е за мен (стига всичко да е наред с детето и да не се налага). Не съм бясна кариеристка, но си обичам служебния свят. В момента продължавам да отговарям на мейли и да преглеждам някой и друг документ като се налага и ми доставя удоволствие, че не съм на сто процента откъсната. Аз няма да се върна само заради пари на работа. Като цяло, планирам това да се случи някъде между първата и втората година, но не знам точно кога.
Дали жена с деца може да има същото развитие като мъж или жена без деца - трудно според мен, но пак може да постигне една доста прилична кариера.
Активен

Pupi
Newbie
*
Публикации: 13223


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #4 -: Април 28, 2016, 21:57:47 »

 След изтощителната бременност имах нужда от тия две години. Въпреки това, се върнах на 4 часа малката като стана на 1г. и 8м. Обаче като я пуснах на ясла почна жестокото боледуване, нямах възможност за гледачки и баби и предпочетох да изпусна едни 6 работни месеца и не съжалявам въобще. Оздравяваше си напълно, разреди боледуванията, кара ги леко и бързо и ходи с желание на ясла. За себе си разбрах, че времето с децата вкъщи не е пропиляно, кариера никога не съм желала, по-скоро  се виждам като спомагателно финансово лица, но не и основното Smile Щеше да ми е най-комфортно на 4 часа например, за да съм в хармония с моите виждания, но в тякой друг живот.
Сега с новата работа ще кривна леко, ама не мога да изпусна подобна възможност. Но пък смятам, че длъжността ми ще е доста съвместима с деца, домакинство и пустия ми душевен мир  Cheesygrin
Активен


bella
Newbie
*
Публикации: 666



« Отговор #5 -: Април 29, 2016, 10:48:19 »

И мен много ме занимава тази тема напоследък. И колкото повече я мисля, толкова повече стигам до няколко извода.
Всичко си е строго индивидуално. Имам позната, която се върна на работа след 6 месеца, не работи за себе си и финансово са доста добре. Друга пък стана домакиня, не че преди това се е счупвала от работа, де, просто и е каф да си домакинства и да си гледа децата, мъж и взима достатъчно, за да покрива семейните им нужди. Просто си е до тип човек и до обстоятелства. Ако детето е супер болнаво и не може да ходи на детска, няма баба да го гледа, а детегледачката иска колкото заплатата на майката..... Просто няма общовалидно решение. Аз бях една година в майчинство, една година ще работя на половин ден. И честно казано бях пред побъркване накрая. Имах крещяща нужда от разнообразие и просто си исках част от динамиката на стария живот. На дечко също започна да му доскучава в къщи. Колкото и да излизахме навън, да се срещахме с други майки, зимата просто си ограничава. Имахме нужда и малко да се отделим един от друг, а тук нямам баби или изобщо някой, който да ми помага с гледането му, освен мъж ми, де, ама и той все пак ходи на работа. Освен това, платеното майчинство при нас е само една година....
За кариерата: стермглава кариера и увеличение на заплатата в една и съща фирма трудно се получава, по мои наблюдения. А смяната на работодател си крие известни рискове. Друг е въпроса кой какво разбира под кариера и все пак какво е готов да жертва в името и. Защото знаем, че не може и онова докрая, и душата в рая.... Моя опит до сега показва, че няма незаменими хора и в индустрията днес си тук, утре идва нов шеф, не го кефиш и си вън! Жалко, но факт. И докато са ми малки децата, тоест следващите няколко години, няма да е много удачно да сменям работа. А и с течение на времето съм си изградила положение и контакти във фирмата, които ми дават разни свободи до известна степен и просто искам следващите няколко години да си профитирам от тях. Малко тъпо звучи така, ама съм честна! Защо децата и кариерата трябва по едно и също време да са на едно и също ниво в живота ни? В различните етапи от живота ни ту едното взима превес, ту другото.
Обаче според мен, жена с деца не може да има същото развитие като мъж или жена без деца. Онзи ден си говорих с моя приятелка, която става на 40 след 2 месеца, има супер кариера, ама е самотна като кукувица и се чуди какво да прави с живота си понеже си има приятел от скоро, който ще се мести в друг град заради работата си, а тя отчаяно иска дете и семейство. Еми, мерси съм....
Активен

Zwei Dinge sind unendlich, das Universum und die menschliche Dummheit, aber bei dem Universum bin ich mir noch nicht ganz sicher. Albert Einstein
Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8774



« Отговор #6 -: Април 29, 2016, 12:13:32 »

Ами аз пък искам да имам всичко  Cheesygrin Знам, че не може от всичко на макс, но още свиквам с мисълта...
Дразни ме например, че може някой да е по-напред от мен в което и да е отношение (например кариерно де, откъм семейство съм добре за годините си). И понеже от 4 години не са ми увеличавали заплатата (от които почти 2 майчинство и другото криза на фирмата) ми е леко криво, че други хора са ме изпреварили, например хора,които аз съм обучавала, са над мен сега.И не че имам крещяща нужда от повече пари, при нас мъжът от доста време е основен финансов стълб, ама ей така за престиж и вътрешно усещане (а и никога не са излишни, нали).
Но Бела е права за смяната на фирма, не е сега  моментът. По-добре би било да си поседя докато мине още едно майчинство, още повече с възможността за работа от вкъщи, която трудно мога да намеря, а и си обичам фирмата и ми е тъжно изобщо да мисля за напускане...А и при нас е като при бела, сериозен скок в същата фирма трудно може да се очаква. Явно трябва да приема, че ще поскучая още 2-3 години, но пък ще имам прилични доходи + свободно време и гъвкавкост да си гледам децата. Повечето хора и не искат друго, но аз след майчинството съм нахъсана да работя и да върша нещо смислено, просто в повече ми дойде вегетирането...Не че не ме изпълва с гордост да гледам как детето расте и знае неща, на които аз съм го учила, но е друг вид гордост- не е като да направиш успешна презентация (примерно). А работа на 4 часа още не знам дали е за мен, ясни са ми плюсовете, но пак напредвам като костенурка и  не мога да поема никакво предизвикателство така.
Активен



lioness
Newbie
*
Публикации: 8329



« Отговор #7 -: Април 29, 2016, 18:03:38 »

Ние сме избрали модела на мъж-финансов стълб и жена-спомагателно звено. Имах едно блазнещо предложение миналата година, но трябваше да се отдам в повече от 10 работни часа на ден, месеци наред, макар и да е голям старт, много нови неща за научаване, не напуснах комфортната си работа. Сигурно ви звучи безумно, аз известно време бях с усещането, че е много тъпо да изтървеш птичето от рамото. Но като се има предвид, че мъжът ми отсъства с месеци от страната, имаме едно дете и тогава планирахме и второ, не остава кой дори да води, прибира и гледа децата. Какво остава за възпитанието им, пълноценно общуване и странични дейности на самата мен.
Около мен има много примери на другата крайност - жените категорично не работят, не желаят да работят и накрая мрънкат, че нямали трудов стаж, че нямали платено майчиство и не знам кво. Ми как да имат? То стажът пред бтв не е трудов стаж. И това не бих могла да си го причиня - цял ден да дремя и да побутвам домакинството. И накрая пак са уморени  Lol
Любител съм на златната среда - спокойна работа, пълна къща, активно работещ мъж. В нашия случай отсъстването му винаги е драматично, но все се надявам да свикна Smile
Активен




Щастието явно е направено, за да бъде споделяно.
Galina_Dim
Newbie
*
Публикации: 7773


Работохолик-изтрещелник


« Отговор #8 -: Май 02, 2016, 08:20:05 »

Повечето хора ходят на работа, за да си получават заплатата и работят спрямо това - няма как да се нарече "кариера". Освен това кариера само в една фирма няма как да се случи, откровено казано. Така че въпросът с избор "или-или" просто не стои. Дилема "съвестен служител" или "съвестен родител" по-стои на дневен ред, но аз не познавам човек, който с чисто сърце да сложи шефа си пред детето, ако някой го прави, то е по-скоро по принуда, обикновено материална.
Ако не бях частник, нямаше да мога да си позволя 3 години майчинство, нищо, че ползвах и детегледачки, просто нямаше кой да ме изтърпи 3 години. И работата ми от вкъщи не я броя за "работа" реално, защото тоя тип неща ги върша от 18-годишна, те не ми носят нищо в професионален план, носят ми просто пари, които вече от един момент нататък стигат И за детегледачка, и за други неща.
Така че кариерното израстване не е толкова вързано с времето, прекарано на работа, а с редица личностни качества, които са рядкост, особено в съчетание, и не толкова хора ги имат. И на отношение и подход, което пък още по-малко хора имат. Отправното не е имане или нямане на деца, баби и детегледачки. Огромен процент трудоустроени хора могат да вземат по-голяма заплата от вас, но това не ги прави кариерно развити.
Активен

Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8774



« Отговор #9 -: Май 02, 2016, 18:42:23 »

Повечето хора ходят на работа, за да си получават заплатата и работят спрямо това - няма как да се нарече "кариера". Освен това кариера само в една фирма няма как да се случи, откровено казано. Така че въпросът с избор "или-или" просто не стои.

Това не го разбрах, имаш предвид, че само частниците правят кариера? Или че кариера значи смяна на фирмата? И с двете не съм съгласна, съвсем спокойно можеш в рамките на една фирма да се издигнеш от рецепционист до управител, образно казано, ако е малка/средна. Ако е голяма със стотици позиции изобщо да не говорим, много ясно, че може да има "кариера"- катерене нагоре по стълбата на отговорностите, заплатата и т.н.

Иначе съм съгласна, че е до човек и начин на мислене до голяма степен. Много хора без деца си обичат да се спотайват зад удобна работа без много отговорности и обратното. Но въпросът е нещо като при Лъвчето- какво правим, ако имаш възможности за израстване, но те са за сметка на по-малко време с детето...? Моето е още малко де, като тръгне на ясла/градина повече мога да си представя какво мога да жертвам и какво не, а и нали нещата се наместват с порастването на детето...Докато не се върнат на 0 с второто, де Smile)
Активен



Catherine
Newbie
*
Публикации: 7664


Heart follower


« Отговор #10 -: Май 02, 2016, 19:40:58 »

Аз си мълчах по темата, защото моят случай няма нищо общо с масовия или с твоя, Корни, но сега съм отегчена и ще се изкажа  Lol В гимназията учех в много конкурентен клас, всички бяха много амбициозни, бореха се за шестици, кой от кой с по-светло бъдеще - имаме атхитекти, юристи, програмисти в България и чужбина и какви ли не, всеки си напредва в кариерата така, както си я разбира. Някак и на мен ми беше "зададено" от средата да смятам, че това е правилното. В момента, в който обаче отидох в университета, установих, че мен ме влече съвсем друго нещо. Влече ме да съм изкарваща някакви сносни пари домакиня, която да се посвети на семейството и дома си и просто "от кумова срама" да работи нещо приятно и да има все пак и доход. Факт, отне ми супер много време и усилие да си го призная, защото да си признаеш такова нещо в днешно време е равносилно на това да си сложиш клоунски нос примерно, никой не те взема на сериозно вече  Razz Защото как така няма да искаш да градиш "кариера". Ами ей-на, не искам. Не просто, че не искам, нямам нито едно-единствено качество, което да ми помогне в тая насока. Обичам си работата, но не съм работохолик и когато работя извънредно, то не е толкова защото примирам от кеф да изстрелвам по една страница в минута експресен технически превод докато приятелите ми пият бира в петък вечер, а защото съм смотла и не мога да отказвам, освен ако си нямам наистина основателна причина.  Razz И това качество го броя като голям минус в граденето на кариера  Lol

Пак казвам, не ме разбирайте погрешно, обичам си работата и изобщо не възнамерявам да я сменям, интересна ми е, приятна ми е, но обичам да мога да се изключвам от нея. И с удоволствие бих се "изключила" за една годинка и бих се посветила на нещо друго. Избирала съм си я такава гъвкава и заради това, че всичко си зависи от мен и никого няма да затрудня особено ако изляза в майчинство, нито ще дължа отчет на някого за това. А и няма да ми бъде драма да се "върна" на работа с малко дете, защото пак вкъщи ще си бъда  Lol Страхувам се само да не си изгубя позициите на титуляр с моя език, които съм си завоювала през последните 4 години. Но пък мисля, че както веднъж съм ги извоювала, пак ще го направя, ако се наложи.

Та така, моят избор съм го направила отдавна - много преди да почна да работя дори или да имам семейство. Просто съм си такъв човек. Семейството ми е на първо място, смятам, че имам достатъчно други качества, които ми дават самочувствие, професионални и не само, но знам, че стигне ли се до вземането на избор работата или детето, без съмнение ще избера детето и досега каквото съм градила в професионално отношение, все е било малко или повече в тази насока, да не ми се налага да правя такива тежки избори и да имам драма какво да правя. Но аз съм си луда така или иначе, както казах - частен случай съм и въобще не очаквам някой да обърне внимание на изказванията ми по темата, защото те с нищо не допринасят за разрешаване на дилемата на Корни.  Razz Просто исках да споделя и моята ситуация.
Активен

Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8774



« Отговор #11 -: Май 02, 2016, 19:47:58 »

Напротив, на мен ми беше приятно да те изчета. И е много хубаво, че знаеш какво искаш. Аз не виждам нищо ужасно в твоята работа,напротив,едно време и аз бях на крачка да стана преводач, но моите езици са по-масови и не беше особено изгодно, а и аз си обичам социалиалните контакти и реших, че не е за мен.

Обаче напоследък не знам каква съм- кариерист или домошар? Хем ми харесва да работя от вкъщи и да си сготвя в някоя почивка, хем имам нужда да ходя в офиса...освен това определено ми харесва да излизам от зоната си на комфорта и да поемам предизвикателства, макар че ми е кеф и да седя цял ден с детето по парковете...Имала съм периоди с "циклене" и скатавене и аз и други с драпане нагоре на всеки няколко месеца, колкото може повече...Така че ти поне си знаеш каква си и какво искаш, а аз още не съм съвсем наясно  Razz По принцип по характер съм по-амбициозна от мъжа например, обожавам да изнеса някоя презентация, за която да се готвя дори по нощите (той мрази подобно нещо), ама така се стекоха нещата, че той е на светлинни годининапред от мен по всички показатели..така че наистина е сложен въпрос кой какво. 
Активен



Galina_Dim
Newbie
*
Публикации: 7773


Работохолик-изтрещелник


« Отговор #12 -: Май 02, 2016, 19:52:43 »

Частниците пък изобщо не правят кариера, те правят пари. Кариера правят, ако развият корпорация, което в България... Нали се сещаш Smile Другото какво е - почваш като управител (защото няма как да си частник и да си рецепционист) и какво ти е кариерното израстване - да стигнеш до там в най-добрия случай да не си управител, а да печелиш от дивиденти, без да работиш. Супер растеж в кариерен план, няма що... Връщам се да чета, само бързах да поясня, че частния бизнес не е = кариера, поне според моите разбирания.

Тъй, дочетох Smile Катрин, няма да загубиш позиции на титуляр дори в рамките на 2 години, ако от време на време приемаш поръчки, приоритетно - най-скъпо платените. После - баби, детегледачки и прочие, за да си влезеш пак в крак с нещата. Пресен пример от днес - в продължение на 2-3 седмици фокусът ми беше върху дъската за гладене, не върху компа. Днес разчистих над 200 мейла, в това число и заплашителни, на които съм се смяла с глас буквално, защото идват от най-ниско заплащащите клиенти, дългогодишни - точно защото и аз рядко отказвам, затова са дългогодишни, но като си сложа времето и приоритетите на кантара... Така подобаващо им отговорих, че ти е бедна фантазията. И до края на деня ги заместих, буквално, при това разцъквайки из форума и фейсбук, не е да съм си насинила пръстите от работа. Просто преди 8-10 години нито съм имала това СВ, нито тази заетост, която имам в момента, за тогава са били ОК като клиенти и заплащане, сега обаче са единствено стрес-фактор, нищо повече.

Корни, в една фирма само няма как да стане, поне аз не знам такава фирма, която да позволява смислен растеж в позиции, които да доведат до висок ръководен пост на мястото, където изобщо си започнал да работиш някога.

За мен лично логиката на кариерата е смяна на работа през около 3 години за по-висока позиция, при заплата поне 50% по-висока от досега получаваната. Така може да се стигне до кариера в рамките на около 15 години примерно, което е прилично. Затова няма как да стане в една и съща фирма, там на позиция може и да растеш, но заплатата ти няма да прави такива скокове, даже напротив - в момента често се случва така, че новоназначените кадри искат и съответно получават повече пари от "старшите", на които не им стиска да си извият ръцете за съответните увеличения. Като цяло българите нито имаме култура на специализация и повишаване на квалификациите, нито пък знаем как да си извоюваме/поискаме увеличение на заплатите.
« Последна редакция: Май 02, 2016, 20:07:57 от Galina_Dim » Активен

Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8774



« Отговор #13 -: Май 02, 2016, 21:53:44 »

Корни, в една фирма само няма как да стане, поне аз не знам такава фирма, която да позволява смислен растеж в позиции, които да доведат до висок ръководен пост на мястото, където изобщо си започнал да работиш някога.

За мен лично логиката на кариерата е смяна на работа през около 3 години за по-висока позиция, при заплата поне 50% по-висока от досега получаваната. Така може да се стигне до кариера в рамките на около 15 години примерно, което е прилично. Затова няма как да стане в една и съща фирма, там на позиция може и да растеш, но заплатата ти няма да прави такива скокове, даже напротив - в момента често се случва така, че новоназначените кадри искат и съответно получават повече пари от "старшите", на които не им стиска да си извият ръцете за съответните увеличения. Като цяло българите нито имаме култура на специализация и повишаване на квалификациите, нито пък знаем как да си извоюваме/поискаме увеличение на заплатите.

Последното е много вярно, наистина новите понякога се договарят на по-добри условия, и наистина увеличение сериозно при нас например е мираж...Хората, които се скъсват от работа, взимат максимум 5% и то не всяка година, такава е фирмената политика и условия.
Но пак ще кажа, че има изключения- половинката е на тройна заплата от началната, в същата фирма, смени 3 позиции междувременно и има още накъде да расте (но не иска за момента). Определено е изградил кариера, основно в тази фирма, може да не му е първа, но в предишните е бил на много по-никакви позиции. В случая ако беше сменил фирмата на третата година, нямаше да може да направи същия скок според мен, както сред хора, които познават и ценят труда му.
3 години в някои случаи нищо не е, Гал, HR-ите да се изкажат тук, но според мен в големи фирми можеш към 5-6 години да изкараш, без да зацикляш (ако не искаш), и изобщо на смяна на фирми винаги под 3г не знам колко се гледа с добро око. То докато навлезеш и минеш обученията и започнеш реално да допринасяш за фирмата и то минала една година...
Активен



Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15629


« Отговор #14 -: Май 02, 2016, 23:35:58 »

Аз не работя само за пари, тоест - те са водещото, но имам нужда и от социалния елемент. Да ходя в офис, да виждам хора, да общувам, да уча нови неща, да се развивам, да допринасям за семейния бюджет.
В тази връзка една майка, с която като родихме заедно разхождахме бебетата - е, тя още разхожда нейното. Друго не прави. Стои вкъщи и гледа детето. 4 години. Още като бяха на по 6 месеца децата аз бях готова да се връщам, а тя каза, че изобщо не й се работи и ако може да си го позволи - не би се и връщала на работа. Е, явно могат да си го подволят, живи и здрави. Аз дори мъжът ми да изкарва и моята заплата - ще полудея вкъщи, ще си надяна примката, убедена съм.
Сигурна съм, че и с второто ще се върна бързо на работа, първо, заради парите и второ - няма да издържа вкъщи много, убедена съм. Дори вече правя планове...Знам, че е далеч, но обичам да имам визия в главата си.
Така че за мен работата не е само необходимост, но ми е и нужда, изпитвам потребност да работя.
Разбира се децата са преди всичко, но сме успели някак да направим баланс, помага много, че миш е с гъвкаво работно време и Цвета реално е с гледачката (която между другото освободих - сега като съм бременна мисля малко повече да отделя време на себе си и Цвета, така че ще се справим и без нея до появата на бебето) не повече от няколко часа дневно за не повече от 10 дни в месеца. Помага много и това, че е баща, който няма да абдикира от грижата за децата си - води я на балет изцяло само той, макар да е единият от двамата бащи там. Благодарна съм му за това, най-вече за примера, който Цвета има, че може и тати да те заведе на балет, че може и мама да работи... Smile
Не знам как ще се справяме с две деца, но все някак...Все пак и децата не винаги са малки, нещата стават и по-оптимистични напред Smile Трябва да се гледа в перспектива. По-малкто като е на 10, аз ще съм на 40 и пак ще имам тепърва 20+ работни години, така че не се плаша от това, че ще остана без работа или толкова ще изостана, докато си поотгледам децата. Ще има работа. Така съм си построила нещата до тук, че ще има и то, надявам се, не лоша Smile
« Последна редакция: Май 02, 2016, 23:39:34 от Fei4ka » Активен

Galina_Dim
Newbie
*
Публикации: 7773


Работохолик-изтрещелник


« Отговор #15 -: Май 02, 2016, 23:42:03 »

3 години в някои случаи нищо не е, Гал, HR-ите да се изкажат тук, но според мен в големи фирми можеш към 5-6 години да изкараш, без да зацикляш (ако не искаш), и изобщо на смяна на фирми винаги под 3г не знам колко се гледа с добро око. То докато навлезеш и минеш обученията и започнеш реално да допринасяш за фирмата и то минала една година...

Около 3 г. точно периодът, в който става ясно има ли път напред в дадена фирма определен кадър. Ако дотогава не е ясна работата, няма да се проясни тепърва. Smile Казвам ти го и като лично мнение, и като човек с точно толкоз години опит като HR.

Пиле, ти си ми един от малкото светли примери, които реално растат кариерно, при това без да ти страда семейството от това нещо.
Активен

Nakom
Newbie
*
Публикации: 2528



« Отговор #16 -: Май 03, 2016, 20:36:50 »

Затова, деца се раждат към 25, за да може като станеш на 30 и вече ти е дошъл акъла в главата, да правиш кариера с порастнали и очовечени деца, дето може да ги оставиш на някой да ги гледа без да умираш от страх.
Щото кой каквото да ми разправя, кариера се прави след 30.До 24-25 се учи, та и нагоре- повечето драпат една магистратура докъде 26-27 и после си ровят шансовете.
А късните раждания винаги са свързани с много излизане от ритъма на работа, или поне по-голямо натоварване за да задържиш ритъма на растеж.Тук повечето от вас са малко преди или в началото на 30те, изчакайте да видите как ще ви се промени кръгозора след 35.Тогава вече ти светва, малко като поостарееш.

Но тая тъпотия наречена кариера, просто никому не е нужна.Това е един с извинение за думите пълен чекиджилък- търкане на егото да моеш да си по напред в басейна спрямо останалия офисен планктон.Глупости на търкалета



Активен
Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15629


« Отговор #17 -: Май 03, 2016, 21:23:04 »

Да. Много точна приказна на Наки.
Особено последният абзац започва да ми светва и на мен в последно време...
Ама чакам наистина да минат и още години и съм сигурна, че съвсем различно ще гледам на нещата.
При мен малко има нужда да намалее пламъкът, че съм свикнала да горя до край за..глупости Smile
Активен

Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8774



« Отговор #18 -: Май 03, 2016, 22:07:27 »

Звучи идеално, ама много хора преди 25 не са намерили още половинката си, или пък семейният бюджет е на някакъв минимум, накратко- хич не е време за дете.
Да не говорим за другите аспекти, но да, чисто на теория, може би е добър вариант- учиш до 22, работиш 2-3 години за начален старт и платено майчинство, раждаш деца и работиш по мъничко до 30 и след това се развихряш.

Явно не ви харесва думата 'кариера', нямам предвид жена с костюм, която търчи с телефона си и крещи по цял ден нареждания като по филмите...А просто да се развиваш, да градиш, да се доказваш, да работиш с ума си- всичко това като минеш училищната скамейка къде можеш да си го намериш..? Айде не на фронта "моето дете е най-", това е най-лошия вид самодоказване, изживяване на живота чрез детето. В отношенията с околните и развитието на личността също може да се постигне много, но в сферата на работата са най-достъпните възможности като че ли.
Активен



Nakom
Newbie
*
Публикации: 2528



« Отговор #19 -: Май 03, 2016, 22:58:33 »

Корнишоне, хората масово са тъпи.И не осъзнават една болезнена, тъпа истина.Половинката ти е този, с който гледате в една посока и градите заедно.Не този дето минал на белия кон.

За мъжете не ми се коментира, ама жените масово седите и чакате да дойде оня самоходен оргазъм, който да ви екстазира до степен да се решите да заченете.И до 30-35 стискане на краката и мисли в стил "ма аз не знам дали съм готова".Ми не си, щото си тъпа основно.Не е болка, човек поумнява.Важно е навреме да му дойде.Че акъл и мензис не дойдат ли на време!!!.

А връзка се гради, и ако искаш - когато ти трябва конкретен човек - търсиш си го или си го викаш.Той те намира.Знам че на някой ще му звучи идиотски, ама си е баш така.Та като не знаеш какво търсиш, само симулираш че търсиш, просто вегетираш.

Аз му викам - игри на порастнали."Ходите" 10 години, и в един момент - решавате да имате дете.Ей така, защото е време.
Преди това сте се наживявали.Как се наживява.
Ставаш сутрин, тоалет/на, отиваш на работа, работиш, ядеш, пак работиш, отиваш ако имаш някакво занимание или се прибираш.Ако те праснат- праснат те, в петък кръчмичка с приятели, в събота - палите колата и отивате на "природа" (разбирай кебапчета край Панчарово в най-масовия смисъл).И така- 10 години.Наживяхте ли се?.Айде и една почивка веднъж годишно лятно и толкова- зимно.Е гаси якото

По-лош вариант - старо моминство или в още по-лошия вариант - редене на опашката пред инвитрото.Не го казвам аз, природата го казва - една жена има цикъл от 12 години някъде, и е в активна детеродна възраст до началото на 30те.След това са извращения.
Взимаш сега една кариеристка, и и даваш е баси кариерата, дубайски стил - от 300 футова яхта през частния самолет до мезонета в ню йорк, да решава съдбините на света.Срещу един малък детайл - матката и.Еми 99% от жените ще кажат - не, мерси.И ще са прави, защото това е смисъла на всичко.Това е победата над смърта, и всяка една тъпа пача която се чеше там където не я сърби и ми ги бръщолеви за кариера, изобщо да не ми се мярка пред очите.Примери имам колкото искаш, кой от кой по-брутални.
Оставам с обяснението, че в момента съм на работа, седя и магарувам докато хората се ебът и си гледат децата, и осъзнавам безсмислието на цялото занимание.
Активен
Nakom
Newbie
*
Публикации: 2528



« Отговор #20 -: Май 03, 2016, 23:00:54 »

Да добавя че се поразярих - ти ако имаш дори на грам идея, да се чувстваш полезна (щото това е основното нещо с което ни държат затлачени на говното наречено "работа")  вместо да се радваш на детето си и евентуално да правиш друго, не си истинска.
Активен
Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15629


« Отговор #21 -: Май 03, 2016, 23:12:58 »

Сега като го няма детето 2 мес лятото...една седмица кеееф...нали:
Преди това сте се наживявали.Как се наживява.
Ставаш сутрин, тоалет/на, отиваш на работа, работиш, ядеш, пак работиш, отиваш ако имаш някакво занимание или се прибираш.Ако те праснат- праснат те, в петък кръчмичка с приятели, в събота - палите колата и отивате на "природа" (разбирай кебапчета край Панчарово в най-масовия смисъл).И така- 10 години.Наживяхте ли се?.Айде и една почивка веднъж годишно лятно и толкова- зимно.Е гаси якото
След това стоим двамата на дивана, гледаме в точка и си викаме: абе ние кво да му нали майката правихме преди да имаме дете? Баси безсмислието.
Тук държа дебело да подчертая, че не агитирам за деца и приемам решението да си кариеристка с яхта, не може всички да са леля Мария с три деца и супер бели чаршафи...Просто - ние вече много се чудим даже защо се бавихме до 26 г да имаме дете...
Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 16530


A believer


« Отговор #22 -: Май 03, 2016, 23:15:40 »

Е, хайде сега, някои правят и по-вълнуващи и авантюристични неща от Панчарево...
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15629


« Отговор #23 -: Май 03, 2016, 23:34:56 »

Ути, заклевам се, че не мога да измисля по-екстремно и яко нещо, което съм правила, от това да имам дете Smile
Адреналин на 200, когато се задави на 10 месеца и просто бръкнах и изкарах храната от гърлото й; още, когато е 3 дни нон-стоп с над 40 градуса, а аз съм в Любляна; страхотен, когато вдига рязко глава докато съм над нея и за една идея не ми чупи носа; малко по-
особен, когато виждам, че липсва част от преден зъб поради устойчивия й бебешки навик да "яде" камъни; адреналин, когато в 59 секунда я хващам за косата (да, за косата) и за една секунда я спасявам от това да я блъсне кола аха до мен на улицата...защото се отскубна от ръката ми и реши да тича обратно...
Вълнение.
Когато сме в църквата и ме пита защо сме там. Казвам: Молим се на Бог. А тя: Искам играчки, бебето да е живо и много послушно.
Точка.
Активен

Nakom
Newbie
*
Публикации: 2528



« Отговор #24 -: Май 03, 2016, 23:50:41 »


Fei4ka
Точка.
true

Ше си сменя подписа ей сегинка.
Како
Активен
Страници: [1] 2 3  Всички   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.14 | SMF © 2006, Simple Machines LLC Valid XHTML 1.0! Valid CSS!