[utopia]

Корни, ти си луда бе, на сватба може да се избарам с роклА, ама иначе си ходя с дънки, пантофки и тениска. Изглеждам като шестокласник (съдейки по курвалъка днес в мола - бавноразвиващ се шестокласник).

Добре, че ходя веднъж месечно на педикюр и фризьор и всяка седмица на маникюр, та малко вдигнах левъл

[veselushka]

Фата, готина тема. А ти какво ще споделиш по въпросите, които постави?

Иначе или аз още съм далеч от 30-те, или не се плаша лесно. В началото на месеца направих 26. Покрай рождения си ден си дадох равносметка и установих, че колкото повече месеци и години минават, толкова повече харесвам как се развива животът ми и аз самата. 25-тата ми година беше най-емоционалната, най-интересната и най-пълноценната ми досега. Нямам търпение да видя какво ми предстои занапред. : )
Не съм си представяла нищо от това, което в момента ми се случва, когато бях на 20. Честно казано винаги съм си мислила, че ще имам много спокойна и дори леко скучновата работа, живеейки с някого, наблягайки на семейство и дом. След като на 20 се разделих с тогавашния ми приятел, всичко тръгна в напълно противоположна посока. Оттогава всичко е една въртележка, всичко се случва с пълна скорост - работа, учене, приятели, хобита, нови изживявания, трепети...

Нещата, които се гордея, че съм постигнала досега са: работата - радвам се, че намерих професия, която ми харесва, отдава и вдъхновява; самостоятелност и разнообразие - като се замисля за всички места, които съм посещавала, и всичко, което съм правила през последните 3-4 години, се усмихвам широко; приятелства - имам толкова шарени приятели и познати, че се чувствам ужасно богата от това. Някак през последните години наблягах много на това да се развивам, да ошлайфам някои свои черти, да се заобикаля с интересни хора и да изградя стабилни отношения с тях и със семейството си. Това бяха вътрешните ми желания и цели, така че се чувствам вери съксесфул в това отношение.

Това, което сега съм си поставила за цел, е да се наслаждавам за момент на всичко, което съм постигнала. И да надграждам. Да надградя в кариерен план - има конкретни неща, които искам да постигна. Да продължавам да бъда отворена към света и всичко, което той предлага - от лакомства през хобита до пътувания. И не знам цел ли е, желание ли е - искам да намеря човек, с когото да споделя всички тези неща.
При среща с добър стар приятел преди 3-4 месеца си говорихме надълго и нашироко за мен, след това за един младеж и защо не се получават нещата с него. Тогава моят приятел ми каза: "Установи себе си, коя си и приоритетите си и тогава мисли защо нещо с някой друг не се получава". Сега се чувствам по-себе си и по-наясно с това от всякога. И ако е бил прав, сега/скоро е времето да ми се сбъдне и това желание.

[Galina_Dim]

Със задачите до 30 чак и себе си изненадах, макар откак се помня да съм била наясно какво искам да правя с живота си в най-общи линии, какво искам да работя, какво семейство искам, такива генерални неща съм имала като "набелязани цели". Но може би покрай моите родители, които много ярко си спомням в техните 30 - 40 години, се бях настроила, че тази работа с що-годе закрепен бизнес и що-годе осигурено семейство се постига неизбежно след 35, най-рано. Та, радвам се, че до 30 съм ги отметнала тези неща, по един или друг начин, получиха се, къде на късмет, къде със зверска упоритост, не мога да кажа, че е било по мед и масло. По-скоро в следващата декада очаквам здраво работа по офиса и зор по правенето и отглеждането на останалата част от неродената ми челяд.
В личен план съм доволна от себе си, бях си наумила в един момент през по-ранните си 20, че фуриестата ми младост, кхъ-кхъ, ще приключи до 30. Частта с литрите бири, десетките цигари и безсънни купонджийски нощи някак вече отдавна не ми се връзва с начин на живот, но имах известни притеснения как ще ми се отрази тази промяна. И там се изненадах, лесно ми се получи и не мога да кажа, че съм правила нещо кой знае какво в тази посока, или пък че ми е коствало някакво усилие.
Та, егоистично погледнато, доволна съм от изминалите 10, смятам, че съм взела абсолютния максимум от всички предоставени възможности средно погледнато.
Липсват ми хора, които ми бяха близки приятели и сигурно рамо, но поради начина им на живот и възрастта, просто си отидоха от тоя свят. Мисля, че социалните си двайсет-и-нещо ги свързвам основно с един човек, който ми беше изключително близък, но така и не успя да кръсти сина ми.

[HappyHeart]

Аз имам още няколко годинки до 30, но като се обърна назад и се стряскам на колко съм станала и колко малка се чувствам. И в същото врме на фона на жените на моите години нищо не съм свършила- нито съм завършила, нито имаме деца. Но хубавите неща стават бавно

Понякога се плаша, че ще остарея физически, виждам си бръчки тук-там и си казвам "Кога минаха тези години и това четене ме съсипа!", но после се успокоявам, усмихвам се и се сещам как се гоним с половинката около леглото докато не реша да мина през леглото и да се пребия.

Аз по-скоро имам планове, които искам да осъществя до 30. Преди 6 години си казах, че искам да запазя изкуството си чисто и неопетнено. Видях в годините как някои колеги забравиха мечтите си и си избират специалност, която носи повече пари. Но не ги съдя, защото в крайна сметка всеки прави своя избор, а и това не значи, че няма да са добри в това, което правят и че няма да помагат. Днес още мечтая да творя изкуство, защото избрах професия, която е изкуство и ме прави богата всеки път, когато видя с какво желание се поема първата глъдка въздух и как се стичат сълзите на една жена, чийто свят се преобръща за минути. Харесва ми да виждам тази жена на следващия ден, тотално различна и влюбена по един уникален начин.

Имам трудни моменти, има тежки събития в работата, която избрах, но няма как. Искам да успея да се реализирам по най-добрия за мен начин. Искам да взема най-доброто решение, защото съм поставена в много трудна ситуация и в момента нямам никакво бъдеще. Надява се някак нещата да се подредят, защото нищичко не зависи от мен в тази насока. Много искам да бачкам здраво, да стана много добра в областта и да съм удовлетворена от това, което правя, да ставам сутрин и с кеф да отивам на работа! Искам да бъда по-силна от времето и умората и винаги да пазя изкуството си чисто!

И в същия момент на фона на амбицията ми да се развивам в професионален план никак не се вмества идеята за семесйтво и едно малко мишленце. Но вярвам че и това ще бъде част от времето преди заветните 30 Защото какво е да си добър професионалист, ако нямаш най-скъпото- семейство?

Всъщност нямам търпение да стана на 30 и да съм постигнала всичко това!

[HappyHeart]

Тая глъТка ми  прави несериозен целия пост. Сори!

[Fata morgana]

Нищо несериозно не виждам аз.

Много ме радвате.

Веселуш, пак бих правила същите неща, по същия начин, ако тепърва трябва да почвам от начало, природата ми е такава. Винаги съм си следвала вътрешните усещания, а те не подлежат на диктовки и поучения, не и моите. Не бих сменила професията, нито пък бих се раздавала по-малко на приятели, с които вече не се виждам, бих правила същите компромиси и имала същите приоритети. Постигнах неща, които не виждах за себе си поне до 40, не направих други, които мислих, че ще съм свършила до 20 и няколко. Гледах чужди списъци и се чудя защо не съм направила определени неща и отговорът е, че не съм искала достатъчно, не са ме вълнували истински. Малко е объркано, но не ми се изпада в детайли. Доволна съм от десетилетката, но не съм във възторг, ако не беше такава, каквато е, нямаше да знам колко искам следващата да е много различна, готова съм да си подредя живота си по друг начин и благодарение на всичко не/постигнато до 30 ми е ясно как трябва да стане, ако имам малко късмет може и на 40 да съм извор на щастие и оптимизъм.