star chick-chat.org star Свободна зона star На лафче :-) star За загиването на форума
Страници: 1 2 [3]  Всички   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: За загиването на форума  (Прочетена 11699 пъти)
kateto
Newbie
*
Публикации: 4124


« Отговор #50 -: Декември 09, 2014, 23:39:20 »

Мина. не пиша, защото не ме отразяват - следователно не е нужно да пълня главите на хроата с моите простотии ..аз поне така изхождам..
Активен



JustAGirl^`
Newbie
*
Публикации: 3888


...dreamer...


« Отговор #51 -: Декември 10, 2014, 03:06:57 »

Аз също спрях да пиша поради няколко причини, първо защото и мен не ме отразяват, но то това е или защото съм станала по-малко активна, или съм станала антипатична на някой. Чета редовно, но рядко пиша вече. Пиша когато мога да помогна по някоя тема и когато някой преди мен вече не е дал същото мнение или решение на даден проблем, че да не се повтаряме. В другите случаи предпочитам да си замълча. Относно бебешката тема виждам, че каквото и да поискам като мнение или съвет винаги се включват едни и същи 1-2ма човека и ни вопъл, ни стон от другите. Ами то със същия успех мога да им поискам съвет на лично Smile
Относно фейсбук, това със затворените групи е много лесно и приложимо, просто повечето от вас не са свикнали да водят дискусии във фейсбук. Също толкова лесно и пригледно е, свиква се Smile А и там няма кой външен да ни прочете.
Сега вече сме на друг акъл, вече сме по-големи, не са ни същите терзанията, няма го младежкото безгрижие и лекота, всеки в вглъбен в своите задачи и монотонно ежедневие, забързан и улисан в работа, че дори и на някой да му се случи нещо и да пише във форума, то няма кой да го отрази.
Активен


veselushka
Newbie
*
Публикации: 2745



« Отговор #52 -: Декември 28, 2014, 19:02:13 »

Леле, тая тема съвсем щях да я изпусна. Свикнала съм да преглеждам само темите за хвалене, оплакване, споделяне и 2-3 други в топ 5-6. Преди нямаше ли пак подобна тема за умирането на форума? Почти съм сигурна, че сме го дискутирали това.

За мен форумчето е едно много много лично пространство, много скъпо. И не вярвам, че ще се затрие напълно. Не пиша много често, нямам време да го отварям всеки ден, но пък винаги споделям важните събития, моменти и кръстопъти от живота ми. Някак като седна пред лаптопа и отворя готината страничка на chick-chat, като отида на "публикувай отговор" и видя добре познатото пространство за писане, се чувствам на едно много свое място. Писането тук неведнъж ми е помагало да си дам равносметка сама за себе си. Помага ми да осмисля, структурирам, препрочета и разбера още повече какво ми се случва. Не винаги получавам реакция, но пък го правя главно защото аз самата имам нужда от това. И през ум не ми е минавало да спирам. А като отворя тема като "Годишните награди" и видя моя ник под някоя категория без дори да се надявам, тъй като смятам, че не пиша достатъчно, ми става много готино. Ама явно никой не пише достатъчно и дори 10-те ти поста през годината се забелязват.  Cheesygrin

За толкова години не съм създала близки приятелства от форума, въпреки че чувствам всеки един съфорумец много близък и най-вероятно знаем един за друг предостатъчно съкровени неща. Но пък това не ми пречи. Предпочитам тук да си остане едно неутрално местенце, където да знам, че мога да си споделя и излея всичко, без да мисля кого евентуално бих могла да разочаровам или съответно кой ще разочарова мен.

За мен причината да не сме толкова активни не е нито фейсбук, нито новите потребители. А порастването, с което естествено си идва внимателността какво споделяме, кой би го прочел и до какво би довело. Аз самата често се замислям, когато тръгвам да пиша нещо и си спестявам доста подробности. Особено като се има предвид, че преди използвах ника си за скайп, за мейл и други. Вече ги промених. Но се старая да не параноясвам, не мисля, че съм център на вселената. А и си казвам - какво пък толкова дори и някой да ме разпознае? Най-много просто да научи повече за мен. А и възприемам споделянето тук много над обстоятелствени детайли като кой, къде и как. За мен нещата във форума винаги са били на едно по-душевно ниво - мисли, чувства, радости, тежки моменти, как се справяме с тях и т.н.

Относно група във фб - може да се изкажа като ебаси романтичната душа с ебаси розовите очила, но не мисля, че би се получила същата атмосфера като тук. Лично за мен форумчето е мястото, което е малко или много по-настрани от ежедневието и всички налудничеви модерни мании. Тук е местенцето за мен, което си е специално за мен. Фесйбук ми е много забързан, там потокът от информация е жесток и изобщо не се виждам как ще седна и ще напиша някой емоционален пост докато ми излизат постоянно notification-и и чатове.
Активен

Винаги очаквай неочакваното!
Страници: 1 2 [3]  Всички   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.14 | SMF © 2006, Simple Machines LLC Valid XHTML 1.0! Valid CSS!