star chick-chat.org star Свободна зона star На лафче :-) star "17 мига от Пролетта" или 1001 мига, белязали живота ни
Страници: 1 [2]  Всички   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: "17 мига от Пролетта" или 1001 мига, белязали живота ни  (Прочетена 9114 пъти)
Galina_Dim
Newbie
*
Публикации: 7773


Работохолик-изтрещелник


« Отговор #25 -: Юни 11, 2014, 23:43:13 »

Хем е интровертна темата, хем е няккава супер ексхибиционистична, чиста психодрама в писмен вид. Още не мога да изляза от нея, още от обяд, откак бях с Катрин в ума си.

Освен това съм в шок от новината, че Утопия чете бг мама. По дяволите, аз не чета бг мама.
Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 16532


A believer


« Отговор #26 -: Юни 12, 2014, 08:42:10 »

Е какво толкова шокиращо има, не чета за бебешко ако все пак, там има всякакви теми, а и честно казано предвид застоя тук...какво да се прави.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


peace&violence
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 1873



« Отговор #27 -: Февруари 19, 2016, 18:21:57 »

Малко да разбутам една тема в която се каня да пиша от една година и осъзнавам, че мога да напиша два пъти по 17 само за последната година.   Smile


1.   Първият ми съзнателен спомен – на почивка с мама, тати и кака. Нашите ме държат за ръцете и ме дигат на всяко стъпало към плажа, аз забелязах едно гнездо на гълъби в една уличните лампи. Огромните вълни. Изгубих си ситото на плажа, тати претърси целия бряг, а се оказа, че съм го заровила под задника си.

2.    Отново на почивка, този път на Златни пясъци – ходим из центъра, навсякъде светлинки и изведнъж пред мен огромна група дечурлига и един огромен Алф иска да ме гушка. От тогава ме е страх от хора облечени в костюми на животни.

3.   На почивка в Несебър – на обед стоях с един батко на люлките, вечер се събирахме с половината станция в една стая с телевизор.

4.   Цялото семейство ме бъзикаше, че не мога да казвам „л“ и винаги искаха да кажа „лале“, аз казвах „ларе“ и всички ми се смееха. Дядо ми се скара, защо не съм се научила да говоря, пък аз да съм била на 4-5годинки. Голям рев му ударих.

5.   Всяко лято до 12годишна възраст, събирахме се огромна тълпа деца на село и играехме до нощите. С тогавашната ми приятелка си играехме с камъчета, нищо че имахме един кош пълен с играчки.

6.   На село сме, и сме се качили 4 деца на едно колело и се спускаме от стръмното, аз се возих на кормилото отпред. Празни са ни били главите.

7.   Когато сестра ми  влезна в пубертета и почна да се променя. Цикъл, момчета, напивания. Страшно се притеснявах за нея, а пък съм по-малката сестра.

8.   С москвича на дядо отиваме рано-рано на село. Спираме на някоя баничарница и той ни взима банички и боза. Задната седалка си беше като трамполин и ни подрусваше забавно.

9.   Пубертет. Разходка късния следобед с един батко. Показва ми гнездото на някакви патици и внезапно - първата ми целувка - неочаквана, неразбрана и вдървена. После се срещахме из горичките и се натискахме.

10.   Пубертетът удря яко. Отидох и си постригах косата късо. Доста хора ме мислеха за момче, аз пък се имах за голям ребел. Влюбих се в баткото дето ни оправяше компютъра. Оказа се, че и той ме харесва. Метъл, алтърнатив и първата цигара.

11.   Изпитите за прием в гимназия. Подсказвах на едно момче от моя клас на изпита по математика. Дискусията вкъщи какво ще уча, майка ми настоя за немски, пък аз исках руски и английски. Подгответо в гимназията, новите приятелки, които ще останат „най-добрите“ и много, много хормони.

12.     Още по-ужасен пубертет. Първата любов, после втората любов и две години много измъчена връзка. Първата ми работа като сервитьорка лятото. После една интернет любов превърната в реалност. Искаше да се женим, аз 18годишна на шега му казвам „добре“. Слава богу – не би. Заминаването ми за Германия. Седя си в една празна стая в общежитието и се чудя какво търся там.
Лекциите на немски, езиковата бариера, общежитието, другите чужденци, приемствеността на колегите, моите погромни изцепки на немски. Поредната измъчена връзка, този път на друг език.

14.   Едно безгрижно лято. Първото ми пътуване до Дания. Началото на една връзка от разстояние, която допринесе много за осъзнаването как НЕ трябва да изглежда една връзка.

15.   Преди три години, когато отидох на работа и видях „новия колега“, за когото колежките разправяха. И как две години се стараех да не му обръщам внимание, защото си имах приятел и си мислех, че  този е флиртаджия.

16.    Двете черти на сестра ми. Аз й разказвам всичко научено от форума. Когато се роди имах чувството, че са ми казали, че моето дете се е родило. Първият път когато ги видях на живо и двете и рев,рев,рев.

17.    Това лято, когато една среща с колегата от шега се превърна във втора среща. Втората среща, която се превърна в целувка. Целувка, която се превърна в пеперуди в стомаха. Пърхането се превърна в осъзнаването какво е да обичаш и да те обичат безкомпромисно.

... и оттук очаквам всичките хиляди вълшебни моменти от общото ни бъдеще.  Wub
Активен

Turning can'ts into cans and dreams into plans.

Catherine
Newbie
*
Публикации: 7664


Heart follower


« Отговор #28 -: Февруари 19, 2016, 19:49:35 »

Ох, Пийс  Wub Прекрасно е да стоиш на прага на нещо толкова голямо и красиво и да предвкусваш всички чудеса, които ти предстоят занапред... Развълнуваха ме твоите спомени, а и без това днес ми е рвливо и сантиментално (ПМС  Razz).
Активен

Fata morgana
Newbie
*
Публикации: 2920


« Отговор #29 -: Февруари 19, 2016, 22:02:29 »

Много красива тема  Wub, от толкова отдавна не съм писала, че съм забравила как се правеше. Smile Но сега ми се пише.

Нямам много ясни детски спомени, но помня нашите съсипани, треперещи ми за всяко нещо, болницата и превръзките, моят страх, че ме отвеждат далеч от тях. Още имам голям белег - добър тумор било.

Тати ме глези и ми чете любимата "Малък Иван, разум голям", много дълга приказка, четеше ми я с невероятна скорост.

Живеехме с едно семейство на квартира, на 3-4 съм, едно русо, добро момиченце, все= наказана за нещо, а аз не проумявах за какво, все я чаках да излезе от тяхната стая. Сега е с червена коса и с мъжа й са ми второто семейство.

Първи клас, не мога да чета, да пиша, не познавам часовника, абсолютно съм сигурна, че съм идиот, но бързо се оправиха нещата.

Братовчед ми, най-любимият, само с мен се държи добре, води ме навсякъде, изгражда ми самочувствие, подиграва ми се като се лигавя или важнича, учи ме да рисувам, да казвам какво мисля, да съм добра и да не ми пука. По цели нощи ми обяснява разни неща за всичко с истинските думи. Той ми е болката в живота, не живее както бих му пожелала.

На 8 съм, мама е бременна, големи скандали вкъщи, баща ми е бесен, за пръв път се разочаровам от него. По-късно разбирам, че е била почти на 40 тогава и не е било сигурно, че ще преживее раждането, много ми олекна.

Когато се роди сестра ми, дадоха ми да й избера име, много бях щастлива, после се усетих, че името ми е било втълпено от години, ама все пак. Razz Cheesygrin Баща ми се размазва от радост, почерпката за гостите е по мой избор, имаше само шоколади и безалкохолни. Razz После винаги и навсякъде с мен, моето дете. Smile

Първата детска любов, май от 4 клас до 7, много джанки, китари, метъл, малко странни полуцелувки, много държане на ръце. Съсед е, сега е страхотен, а аз още си гълтам граматиката като го видя, някои неща са вечни. Cheesygrin

Втори срок, 7 клас, до момента отличничка, твърде много книги, двойки по всеки предмет за около 2 седмици, даже не се опитвах да разбера какво ме питат, баща ми "Образованието не е за всеки и е привилегия за тези, които могат да го ценят. Избирай." Завърших с пълно 6.

Техникума, отново старото, някакви елитни деца от семейства в бранша, не знам как ги намериха, аз пак си нямам идея за какво иде реч. И тогава се справих, всъщност най-добре на изпитите за унито, ако не трябва да сме скромни.

Университета, влюбих се в София (и до днес ме държи), свободата, за пръв път практически нямах задължения. 3 години любови, книги, филми, бира, клубове, танци и много карти, чертане по нощите и кафета по пижами в общежитието. 8 човека, двама си ги водих от техникума, винаги заедно и абсолютно безсмъртни. От години не се виждаме с повечето.

Смъртта на вуйчо, втори баща за мен, вече бях погребала много близки хора, но не толкова, станаха 10 години и още го чувам, виждам, смея се с него. Smile

Връщането вкъщи за 3 години, които ми се сливат, сбъдването на много професионални мечти и осъзнаването, че не ги помня и не ме изпълват. Мисля, че през тези 3 години ме държа само форумът, тогава прописах.

Да гледам как баба умира, часове наред, как с мама я къпахме и обличахме за погребението, да звъня по погребалните агенции, бях напълно изтръпнала.

Идването отново в София, страх и радост, сякаш се родих за втори път.

Ставането на 30, пълното осъзнаване, че не винаги се получава както го искаш, абсолютното и непоколебимо решение, че може и да си остана стара мома, но няма да киселея.

Една несподелена любов, една споделена, от която ми присядаше. Олекна ми като приключиха и двете.

Апартамента, новата работа след 5г. в старата. Моята си промяна, спирането на живота пред компютъра, ако не работя. Много нови хора в живота ми, научих се да вярвам бързо на хората, като си тръгнат се опитвам да ги забравя още по-бързо. Чувствам се много по-добра и доста по-щастлива.
« Последна редакция: Февруари 19, 2016, 22:10:31 от Fata morgana » Активен

Thoughts Become Things... Choose The Good Ones!
syanna
Newbie
*
Публикации: 2221


Oтнесена от вятъра...


« Отговор #30 -: Февруари 21, 2016, 21:48:14 »

Моята си промяна, спирането на живота пред компютъра, ако не работя. Много нови хора в живота ми, научих се да вярвам бързо на хората, като си тръгнат се опитвам да ги забравя още по-бързо. Чувствам се много по-добра и доста по-щастлива.
Това последното много ми хареса  Smile
Активен


Страници: 1 [2]  Всички   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.14 | SMF © 2006, Simple Machines LLC Valid XHTML 1.0! Valid CSS!