star chick-chat.org star Свободна зона star На лафче :-) star "17 мига от Пролетта" или 1001 мига, белязали живота ни
Страници: 1 2 [Всички]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: "17 мига от Пролетта" или 1001 мига, белязали живота ни  (Прочетена 9112 пъти)
utopia
Newbie
*
Публикации: 16532


A believer


« -: Юни 10, 2014, 14:04:05 »

Тъй като Катрин и Корни се възмущаваха напоследък, че няма нови теми във форума, а аз се вдъхнових от една страхотна тема в БГ мама (сигурно я знаете), да ви попитам и вас:

Кои са 17-те момента от живота ви, които няма да забравите? Кои 17 мига ще изредите на прима виста като събитията белязали живота ви, след които може би вече не сте били същите...

Аз нямам време сега, но ще мисля довечера. Вие сте Wink

Едит: ако на някой му се чете, това е оригиналната тема, от която краднах идеята - разкошна е:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=104824.0
« Последна редакция: Юни 10, 2014, 14:10:58 от utopia » Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Fata morgana
Newbie
*
Публикации: 2920


« Отговор #1 -: Юни 10, 2014, 14:23:02 »

Ама може ли да са лоши, кофти неща, мен те ме белязват по-силно и помня по-дълго, ама темата е за пролетта ? Rolling Eyes
И 17 са ми малко!!! Cheesygrin
Активен

Thoughts Become Things... Choose The Good Ones!
utopia
Newbie
*
Публикации: 16532


A believer


« Отговор #2 -: Юни 10, 2014, 14:27:17 »

Може да са всякакви, повече, по-малко, добри, лоши, всякакви спомени и мигове, които са ни много важни Smile
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Catherine
Newbie
*
Публикации: 7664


Heart follower


« Отговор #3 -: Юни 10, 2014, 14:39:58 »

Върху тази тема ще падне доста сериозно мислене. И аз ще се разписвам после.  Cheesygrin
Активен

Catherine
Newbie
*
Публикации: 7664


Heart follower


« Отговор #4 -: Юни 10, 2014, 17:01:21 »

Добре, започвам аз, че ми е паднало свободно време  Cheesygrin Ще обединявам някои точки, че иначе ще станат 37 мига  Lol И сигурно ще пропускам нещо, амааа...
1. Един спомен от ранното ми детство - тъкмо съм проходила, клатушкам се, а от двете ми страни мама и татко ме държат за ръчичките и прескачаме локви, а аз се смея с цяло гърло.
2. Погребението на баща ми, толкова бях малка, че гледах нагоре към ковчезите на баща ми и дядо ми, които бяха високо на маса или нещо такова, мама ме вдигнаа на ръце и го видях за последен път.
3. В болницата след операцията на тозобедрената ми става. Карах мама да ми разказва приказки, а тя, за да ги удължи, ми описваше в пълни подробности с какви рокли са облечени принцесите, какви обувки и корони имат, какви ястия има на масата...
4. Разходка в парка в един есенен ден в началното училище. Аз бях 23-тото дете, нямах си другарче и събирах цветни листа самичка. И ми беше много хубаво.
5. Летните ваканции на село с братовчедките ми. Баба ни мажеше топъл хляб с прясно избито домашно масло и го поръсваше със захар. Ние ги ядяхме на двора и хвърляхме трохи на кокошките и пиленцата.
6. Един от редките случаи, в които помня брат ми да си е играл с мен и братовчедките. Една лятна ваканция се промъкнахме на третия етаж от вилата (най-мистериозният и рядко използван) и играхме на криеница. После почна ужасна буря и ние останахме там, защото стълбището е външно. И пъхахме черги пред вратата, защото започна да влиза вода в стаята. Беше си приключение. И какво облекчение изпитахме, когато бурята свърши и изгря слънце.
7. Когато класната закачи първото ми стихотворение на стената на класната стая и го държа там с години.
8. Онзи летен лагер в пети клас на морето, който прекарах в игри с момчето, което харесвах.
9. Първият учебен ден в гимназията, когато закъснях и имаше само едно свободно място в класната стая. Трябваше да седя до някакво непознато момче, бях много смутена. Това момче се оказа най-хубавото нещо в живота ми на един по-късен етап.
10. Когато Евтим Евтимов каза, че съм едно от обещаващите имена в съвременната българска поезия.
11. Когато на летния лагер в Гърция влязох в една палатка да предам едно съобщение и вътре заварих едно момче от Румъния, което преобърна живота ми изцяло. Това беше от онези съдбовни моменти, които изглеждат на пръв поглед обикновени, но ти просто знаеш, че вече светът е различен.
12. Когато година по-късно стоях на дунавския бряг и гледах как корабчето от Румъния е приближава към брега и знаех, че той е в него.
13. Премиерата на първия ни спектакъл пред публика и сълзите в очите на хората, които ни аплодираха.
14. Моментът, в който седях на една пейка и видях от сградата да излиза моят любим, който не подозираше за чувствата ми. Този миг, в който знаех, че след минута ще получа всичко или нищо. И получих всичко.
15. Миговете, в които сме се мятали на влака/автобуса/колата и сме ходели да гледаме любим изпълнител или група на другия край на България или в чужбина само двамата.
16. Държавният изпит, на който всичките ми преподаватели единодушно ми казаха, че биха искали да има повече студенти като мен, че са сигурни, че имам светло бъдеще и трябва да продължа да се занимавам с езика, защото съм готова и не трябва да се съмнявам във възможностите си.
17. Когато преди няколко години се разплаках при мисълта, че с любимия може би няма да бъдем дълго време заедно, защото е страхувах, че той не е готов за толкова сериозна връзка, а той ми каза, ще иска да прекара остатъка от живота си с мен, че съм любовта на живота му. После плаках от щастие.
Активен

Lo
Newbie
*
Публикации: 286



« Отговор #5 -: Юни 10, 2014, 17:25:15 »

 Kiss прекрасна си! Няколко пъти ме побиха тръпки...
Активен
lioness
Newbie
*
Публикации: 8329



« Отговор #6 -: Юни 10, 2014, 17:43:53 »

Катрин, много трогателно, наистина!
Активен




Щастието явно е направено, за да бъде споделяно.
Maggie
Newbie
*
Публикации: 979


« Отговор #7 -: Юни 10, 2014, 17:45:35 »

Да! За книга си, ей Smile
Активен

Ти виждаш нещата и питаш "Защо?" Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам "Защо не?" Дж. Б. Шоу
utopia
Newbie
*
Публикации: 16532


A believer


« Отговор #8 -: Юни 10, 2014, 18:10:58 »

Ало, ще има санкции само за коментари - включвайте се с по 17 мига, аз малко по-късничко обещавам Smile
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


juliet
Newbie
*
Публикации: 1660



WWW
« Отговор #9 -: Юни 10, 2014, 19:35:29 »

Оу, тук ще се пореве ми се струва  Smile Да видим моята равносметка какво казва:

1. Пролетна ваканция в Банкя. Аз, брат ми и татко всяка вечер ходим на гарата да чакаме майка да си дойде от работа, защото не можа да си вземе отпуска, но пък не искаше да изпуска ваканцията.
2. Ваканция на село. Събота сутрин стоя и гледам към края на улицата, защото знам, че нашите ще дойдат да ни видят. Както и всеки път, когато си тръгваме, баба и дядо седят и махат след колата докато им изчезнем от погледа.
3. Препускането с колелетата по нивите с групата ми най-близки приятели от детството.
4. Лятна ваканция на море с майка, татко и брат ми и най-близкото ни приятелско семейство с техните деца. Гледаме пълнолунието на плажа и всички просто седим на един дънер и зяпаме лунната пътека.
5. В момента, в който видях резултатите си от изпитите след подготвителен клас в езиковата гимназия и разбрах, че усилията ми са имали смисъл. От този момент си повярвах и се научих, че с усилия мога да постигна много.
6. Ранно тинейджърство - ученическа екскурзия в Гърция. Една целувка и най-лудите пеперуди в стомаха, които човек може да си представи. Обясненията на всички как не бива да залитам по екскурзионна тръпка и моето вътрешно убеждение, че много бъркат(права бях  Cheesygrin )
7. Въпросният от предишната точка се прибира от два месеца на морето с голям розов плюшен слон, голяма усмивка и обяснение в любов.
8. Първото ни море с него и как първото нещо, което направи, беше да ме заведе на любимото си място на върха на едни скали с изглед към морето и фара.
9. Как винаги първите дни хубаво време от годината татко веднага ни водеше в любимото си заведение да ни черпи пържени картофки.
10. Моментът, в който с майка ми и брат ми пристигнахме пред работата на баща ми, видях линейката и разбрах, че от тук нататък нищо няма да е същото.
11. Колегите ми, които бяха дошли на погребението на баща ми, за да са до мен и начина, по който всички се хвърлиха да ме прегърнат.
12. Срещата, на която трябваше да прекратя седем годишната си връзка, защото знаех, че повече просто няма смисъл и повече ще боли.
13. Месеците, в които мъжът ми мълчаливо ме подкрепяше при наличието на предните точки, в които така и нищо не поиска от мен, а просто чакаше.
14. Първата сутрин в апартамента, в който мъжът ми се изнесе с идеята за самостоятелност. Пием кафе на по едно столче на кухненския плот, защото маса нямаме, но някак нищо не ни липсва.
15. Едно предложение за брак на ръба на една скала, в което той така и не можа да си събере думите  Cheesygrin
16. Първия път в болницата, когато чух диагнозата "извънматочна бременност".
17. Седим с мъжа ми късно вечер на една пейка пред Колизеума в Рим, държим се за ръце с ухилени физиономии и със споделената идея, че всъщност живота е хубав и имаме още мнооооооого да взимаме от него.

ПС:Катрин, признавам, че беше много на косъм да ревна докато те четях. Много много красиво и трогателно.

« Последна редакция: Юни 10, 2014, 19:43:35 от juliet » Активен

ghoul
Newbie
*
Публикации: 2173


I forgot, but will not forgive never


« Отговор #10 -: Юни 10, 2014, 19:53:31 »

1. Споменът как майка ми ме подпира на себе си и ми облича престилката за детска градина, а аз спя права. Още мразя ранното ставане.
2. Всяко лято как го чакахме и си го прекарвахме в игри, крадене на сливи и череши и лятно кино.
3. Как с приятелката ми(вече и кръсница) излъгахме, че отиваме на лятно кино да гледаме някакъв екшън, пък всъщност гледахме "Емануела". Бяхме напо 13-14 години и като ни хванаха си отнесохме наказанието.
4. Пак с нея един плаж около 10 годишни, когато за малко да се удавим. Извадиха ни едни руснаци.
5. Деня, когато срещнах бащата на Калина. Смятах, че това е наистина истинско. Уви излъгах се.
6. Денят в който му казх, че съм бременна и отправеният към мен въпрос "Знаеш, че няма да го родиш, нали?"
7. Момента в който я видях за първи път. Това просто не мога да го опиша.
8. Времето от един 1 час, в ойто се взех в ръце и изхвърлих въпросният и от живота и от жилището си.
9. Първото ни ходене  на коледен фирмен банкет в София. Просто никога няма да забравя самото пътуване до там и обратно. Спирахме дето се вика на всяка керемидка или да пушим или да пишкаме. А на врщане объркахме пътя и за по напряко минахме през Пловдив.
10. Как аз и мъжо си предложихме взаимно да се вземем.
11. Ноща в която ми казаха, че бебе вече нямам. Всичко помня от тогава.
12. Сватбата ни, по точно бракосъчетанието. Е няма по голям смях.
13. Всеки един миг от сегашната ми бременност. Все сравнявам с първата и сега ми се изясни какво значи да те глезят.
14. Оооо щях да забравя. 3.10.2010 г. Когато се нанесохме в нашият си апартамент.
15. Още една дата 10.05. 2011. Майка ми получи масивен инсулт на този ден. Последиците са ужасни и всеки един ден се сблъсквам с тях.
16. Първият концерт на Калина. Признавам ревнах. Просто това мишле до пианото ме направи страшно горда, макар да  не е много добра.
17. Всяко една мини ваканция която си правим. Просто спонтанните решения взети сутрин на чаша кафе и малко след това сме тръгнали.
Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 16532


A believer


« Отговор #11 -: Юни 10, 2014, 20:24:33 »

1. Изненадващо през ноември завалява сняг и натрупва около половин метър. Неделя, транспортът не се движи, аз съм малко опаковано пашкулче в шейна и татко ме вози по улиците, за да ходим на гости у баба.

2. Металното ми зелено детско легло и мама, с която лепим лепенки от вафли кукуруру отгоре.

3. Петрич, лято, жега, хладните утрини и горещите следобеди, в които баба ми маже филия с масло и чубрица, а дядо ми носи кофа с ледена вода, за да си плацикаме краката на двора. Безметежни лета, кюфтета от кал и промишлени количества кроасани с шоколад, които баба складираше до един шкаф.

4. Баща ми ми пее песни на Тангра. Годините с режим на тока, когато мама, татко и аз играем с зарове на свещи.

5. Една липа пред блока, най-добрата ми приятелка, бране на джанки и писмата, които си пишехме и си пускахме в пощенските кутии. Летата, които прекарвахме в игра на стражари и апаши. Една зима, когато правихме снежни ангели на манастирски ливади, когато нямаше нито една сграда там.

6. Денят, в който разбрах, че ще имам братче/ сестричка и после най-вече сълзите от щастие, които изплаках, когато разбрах, че се е родила сестра ми. Тичането за биберони в най-голямата жега на света и после пътят от Петрич до София в 15ч в колата без климатик, за да идем веднага в родилното. Гордостта, която изпитвах, бутайки количката и грижейки се за малкото пашкулче и баща ми, който не знаеше как да слага памперс, а аз му показвах Smile))

7. Сестра ми е на 2 години, изпускам я от поглед за един миг и нея я няма. Ужасът, бясното тичане да я намеря и сълзите, които изплаках от щастие, когато я намерих от другата страна на блока с друго детенце.

8. Гордостта, която изпитах след изпитите в 7ми клас (а после и в университета), когато взех всички изпити с отличен без да съм ходила на нито един урок. Бях се зарекла, че ще се справя и се чувствах господар на света, сякаш всичко оттук нататък е възможно. Гордостта в очите на баща ми, когато подавахме документи в немската гимназия.

9. Първата ми любов, едни зелени очи, майски вечери и люляци, един огромен букет с цветя и цяла нощ блусове на тъмно на диск на Браян Адамс, аз и той и биенето на сърцето ми - мислех, че не е възможно да бъда по-щастлива никога.

10. Театър и нощна разходка, когато той каза, че 2 години по-късно ще бъдем заедно на бала. Аз не вярвах, а той беше прав.

11. Първото ми море сама - 3 приятелки с 3 момчета, моята любов, кея в Равда и вълните, които се разбиват. Години срещи с компанията в "5 на мултиплекса"...Първият път - най-милото, нежно  и романтично преживяване на света, тогава си мислех, че любовта ми ще трае вечно.

12. Погребението на дядо. Когато видях баща си да плаче за първи път и това ме съсипа.

13. Когато той замина за Германия и знаех, че никога вече няма да бъдем заедно. Сълзите, които пролях и чувството, че светът ми свършва и ще умра. Писмото, което ми беше оставил да прочета след заминаването му.

14. Първата ми заплата, тичането между университета и работата, когато един ден осъзнах, че вече не съм дете и трябва да порасна.

15. Запознанството ми с настоящия ми мъж - разходката на лунна светлина и чувството, че винаги сме се познавали, първата ни среща и снегът, който затрупа колата, когато той спря встрани от пътя, за да гледаме София от високо...

16. Първата ни вечеря в новия апартамент, без да имаме друго освен под, кашони от печката вместо маса и бутилка вино. Сълзите, които изплаках по-късно, че се отделям от вкъщи и не се чувствам съвсем на място. Всички моменти, когато се прибираме от далечен път и съм щастлива, че живеем заедно и вече се прибираме на едно и също място.

17. Когато видях ужасната диагноза, която ми бяха написали и за пръв път се почувствах смъртна и уплашена. Когато мъжът ми каза най-милото нещо на света и никога не съм била по-сигурна в любовта му към мен от тогава.

Ще допълвам, 100% съм забравила нещо.

Момичета, страхотни сте!
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Catherine
Newbie
*
Публикации: 7664


Heart follower


« Отговор #12 -: Юни 10, 2014, 22:48:40 »

Ех, това се чете с чаша вино и пакет носни кърпички  Cheesygrin Радвам се, че съм ви трогнала... или поне, поласкана съм.  Cheesygrin
И аз се трогнах, Ути отново уцели в десетката с тема.  Cheesygrin Аз се сетих за един 18-ти миг, който ми е много важен, споделям го извън "класацията", малко по-обяснително, но няма как да го предам в 1-2 изречения Lol
Точно преди 1 година и 1 ден, майка ми имаше рожден ден, но беше на санаториум в Кюстендил. Чудих се как да я изненадам и реших да отида  да я видя за рождения ден. Метнах се на влака, ама съм проспала момента с прекачването, та вместо в Кюстендил се озовах в Благоевград. Запазих самообладание, намерих автобус за Кюстендил и само с 2-3 часа закъснение стигнах до целта. Когато се добрах, имах само час и половина до последния превоз обратно към Пк. С мама ходихме на пицария и мисля, че ѝ направих най-желания подарък, че не я оставих сама на празника, макар и да бях с нея за толкова кратко. Изглеждаше много щастлива. Прибрах се късно вечерта в тогавашния стар апартамент, набързо нахвърляхме с мъж ми един сак дрехи и най-необходимото и си тръгнахме завинаги оттам. И си отидохме най-после вкъщи, истинското вкъщи. Изкъпах се за първи път в чисто новата баня. Още нямахме телевизор и компютър, или пълно обзавеждане. Спахме на дивана в хола. И липите точно бяха цъфнали. Беше приказно. Wub
Активен

Лора
Newbie
*
Публикации: 11958



WWW
« Отговор #13 -: Юни 10, 2014, 23:35:22 »

Ех, много хубава тема. На мен не ми се полагат повече от 15 минути на компютъра дневно, така че едва ли ще успея скоро да се включа, но обещавам да се постарая.
Активен

    
ghoul
Newbie
*
Публикации: 2173


I forgot, but will not forgive never


« Отговор #14 -: Юни 11, 2014, 01:08:35 »

Определено ще се добавя и още, ама тези са едни от най - важните.
Активен

syanna
Newbie
*
Публикации: 2221


Oтнесена от вятъра...


« Отговор #15 -: Юни 11, 2014, 10:44:53 »

Много трогателни постове, наистина си трябва чаша вино, а не като мен със сутрешното кафе  Lol
Може после и аз да се включа.
Активен


utopia
Newbie
*
Публикации: 16532


A believer


« Отговор #16 -: Юни 11, 2014, 10:55:06 »

Ох, и аз забравих един, а хем исках да го напиша вчера - зима е, майка ми ми е измила косата и ме суши и реше пред огледалото, а аз винаги пея една и съща песничка (за което нито едната не може да се сети вече години...) Wub
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8777



« Отговор #17 -: Юни 11, 2014, 11:43:29 »

Изригвам и аз  Cheesygrin Интересното при тази тема е, че ако след време пак трябва да ги напишем, сигурно поне половината точки ще са различни...Това са просто първите, които ми хрумнаха. И не успях да се събера в 17, сори.

1.   Когато ме оставиха сама в детската градина и всички говореха на непознат език , а майка ми ме наблюдаваше през прозорчето на вратата и се успокоявах да виждам лицето й там. Стоеше права с часове, за да мога като погледна, да я видя.
2.   Следобедите, когато играехме навън и баба ми се провикваше юнашки из целия квартал, за да ми каже, че кексът е готов и да взема за мен голямо парче и по едно малко за другите деца.
3.   Футболното 94та, когато карахме колелата си като луди и крещяхме с цяло гърло песента „България в Америка деветдесет и четвъърта…”
4.   Другата ми баба ме взима от училище и ми купува сладолед от пазара- можело във всички месеци без „р”- и сама трябваше да кажа кои са. После се преструвах, че спя и пишех по стената до леглото :Д
5.   Когато сестра ми донесе вкъщи малко черно мячещо котенце. Изобщо не знаехме какво да го правим и спа на балкона и се катери по мрежата и мяука цяла нощ. Оказа се най-големият звяр на света, но дори баща ми плака, когато котето не се събуди 14 години по-късно.
6.   Когато изкарах  най-високата оценка по немски във випуска и дори момчетата, които имаха изпита предварително, имаха по-малко от мен.
7.   Първата любов- висене в ай си кю до 3 всяка нощ. Първа целувка- много солена и потна и с много кожа. Чак третата ми хареса.
8.   Първата любовна мъка и последвалата депресия, отключила творчеството в мен- цяла тетрадка стихотворения. За които учителката по литература каза, че имам голям талант и рядко е виждала така леко да се получават римите при някого.
9.   Първата истинска връзка и откриването на секса; първото море без нашите
10.   Когато ме приеха първо желание и в двата университета, в които кандидатствах (СУ и УНСС) и трябваше сама да реша кое да избера
11.   Денят, в който се запознах с едно момче, с което първо дори не се погледнахме и си казахме само по едно вяло ‘здрасти’. Половин час по-късно си говорехме, все едно се познаваме от години и го замъкнах на среща с гаджето ми и приятелките ми, защото просто не исках да си тръгва. И той не си тръгна.
12.   Първата ни целувка и докосване няколко месеца по-късно и как след всяка среща се прибирах опиянена вкъщи. Не остана парк, в който да не са ми треперили краката от любов и желание.
13.   Годината, в която ни се случи почти всичко лошо възможно наведнъж.  Обаждането на мъжа ми с ужасната новина и тичането ми с такси до тях, за да бъда до него. Още лоши обаждания и усещане за безизходица.
14.   Краят на този период, белязан от заживяването ни заедно. Уж само две нощи щяхме да спим в новия апартамент и после пак всеки у тях си, но оттогава вече 5 години никой не е спал при родителите си, освен преди сватбата.
15.   Когато гушнах кучето си в колата и пътува замръзнал  в скута ми до вкъщи. Сега само главата му се събира в скута ми.
16.   Качването ни на един снежен връх в Алпите посред лято, след като бяхме на морето същия ден. Пях с цяло гърло „I had the time of my life”. Свидетели ми бяха само мъжът, колата и юнският сняг.
17.   В деня на защитата на дипломната ми работа във Франция лаптопът ми се развали. Седнахме на земята пред залата, за да прехвърлим материалите, защото имаше 5 минути. Наложи се да говоря на два чужди езика пред комисия, ползвайки 10 годишния лаптоп на мъжа ми, на който му липсват половината части. А да, и е на Линукс, от който нищо не разбирам.
18.   За награда два дена по-късно на най-красивото място чух най-красивите думи. Дори без тях това беше най-романтичната седмица в живота ми.
19.   Когато за първи път облякох бялата рокля
20.   Когато на сватбата ни поздравиха с танц, после се оказа, че и ние трябва да се включим и ни дръпнаха…И след като излязохме на дансинга отвсякъде заприиждаха и други двойки, всички ухилени и щастливи. Разменихме се няколко пъти и танцувах с трима мъже в рамките на четвърт песен :Д  Чувствах се като във филм.
21. Всеки път (и особено първия), в който ни пуснат да слушаме как бие сърцето на бебето ни.
Активен



Mina
Newbie
*
Публикации: 9369



« Отговор #18 -: Юни 11, 2014, 16:19:54 »

Темата е повече от трогателна , и много хубава като идея. Накара ме да се върна мнооого във времето,затова ще карам горе долу по хронология. Smile

1. Прекрасната учителка от детската градина , г-жа Георгиева, видях я да плаче.Отидох , прегърнах я и заплаках с нея. Така сме стояли прегърнати може би половин час. Така и не разбрах за какво е плакала, но никога няма да забравя думите, които ми каза: "Ти си най-нежното и чувствително дете, което съм виждала".
2. Дядо ме носи "на конче".Беше висок, силен и млад. Носеше ме по уличката покрай реката в "Бъкстон" и ми пееше безкрайната песничка "Кукличка на дяядо, кукличка на дяядо..."
3. На 3 г. се натрових с лекарства за кръвно. След двуседмичен престой в "Пирогов", ме изписаха. Аз вървя по един дълъг коридор, влача си сакчето по земята , то ми тежи,аз плача, но бързам към татко ,който е в другия край на коридора и също плаче.
4. Когато мама влезе в болница за 2 месеца. С татко се оправяхме двамата , както можем.Когато една вечер ми каза: "Мама утре си идва и повече няма да се разделяме", стоях будна до късно през нощта и слепях бисквити с шипково сладко, за да направя изненада за мама.
5. Много обичах да спя при баба и дядо. Спях винаги между тях, а дядо винаги преди да заспя ми разказваше своите модифицирани версии на приказки- бяха толкова интересни и страхотни.
6. Първият учебен ден! Сърцето ми щеше да изхвръкне от вълнение.
7. Най-добрата ми приятелка от детството , та и до днес- още в малките класове, събрахме пари, купихме си сребърно сърце на приятелствтото (много беше модерно тогава) и го разделихме.Всяка от нас още пази своята половина!
8. Със същата тази приятелка, копаехме дупка в стената, за да можем да се виждаме по всяко време- аз от моята страна, тя от нейната (една стена делеше апартаментите ни). В един момент дупките се разрастнаха прекомерно, бяхме разкрити , и в последствие се оказа, че съвсем не копаем на едни и същи места.
9. Първата ми голяма любов- на 15г. Едно дъълго и продължително море, голяма любов.После си писахме мейли около година и той изчезна. Не знае какво е изпуснал , тъпака.  Cheesygrin
10. Ваканциите при пра-баба ми на село. Най-страхотните мекици, пикниците с другите деца по баирите и горите. Прекрасни години!
11. Последния лагер на море в гимназията. Такова безгрижие лъхаше отвсякъде, бяхме страхотни неразделни приятели. 
10. Първата година в университета- всичко беше по план.Приеха ме на първо класиране, първо желание, със супер яки колеги и ужасно много купон.
12. Първата среща с МъжЪт. Толкова бях развълнувана, все едно знаех какво ме чака  Cheesygrin
13. Срещата с дъщеря ми. Най-прекрасния,светъл и щастлив ден в живота ми.
14. Миналото лято, на Иракли с детето посрещахме изгрева на плажа, седнали гушнати върху едно яке. Говорехме си като големи хора, за най-различни неща.Тогава може би беше един от най-осъзнатите моменти, в които ми стана ясно, че вече нямам просто дъщеря,а бойно другарче, близък приятел в нейно лице и всичко.
15. Смъртта на дядо преди 4 месеца. За първи път се сблъсках лице в лице със загубата на толкова близък човек, за първи път се сблъсках с всички тежки процедури покрай "уреждането" на нещата, покрай такава загуба. И още по-тежко- трябваше аз да избера кога,как и дали да кажа на баба , че като се прибере от болницата вкъщи ще бъде самичка. Още не мога да свикна, че го няма и се улавям как посягам да му купя шоколад, защото той много обичаше. И в следващия момент осъзнавам, че няма да мога да му го дам.
16. Концерта на дъщеря ми по пиано миналия месец. Едно малко човече, едва година след като се е докоснало до пианото, седна на стола, едва достигаща педалите и изсвири "Fur Elise". Всички станаха на крака и започнаха да викат "Бис", а аз в този момент щях да се пукна от гордост.
17. Искам специално да отбележа не просто миг, а цяла ера от живота ми- форумЪт. Определено беляза последните ми 8 години  Cheesygrin
Активен

syanna
Newbie
*
Публикации: 2221


Oтнесена от вятъра...


« Отговор #19 -: Юни 11, 2014, 16:44:01 »

Не знам колко ще ги докарам на брой, ще пиша каквото се сетя, пък може да добавя още после. А защо точно 17?

1. Първата година в гимназията -  когато нямах приятели и бях едва ли не аутсайдера на класа. И после когато все ни повтаряха как сами трябва да се справяме с всичко и никой няма да ни помага в живота.

2. Първата ми любов. И колко ненормално щастлива се чувствах когато излизах на срещите. Още си спомням как ходех с усмивка по улиците.

3. Втората ми любов - която ме научи на другата, гадната страна на монетата, на това, че има и лъжи и изневери. Че идеалните неща за които съм си мечтала не се знае дали съществуват. И колко много трябва да се бориш за щастието. Никога през живота си не съм била толкова раздвоена и толкова обичаща. Имам спомен от една автобусна спирка, една вечер в тъмнината, когато се гушкахме, а автобусите си минаваха и никой не си и помисляше да се качи и да си ходи.

4. Съмненията които моите родители винаги са имали към мен. За много неща думи от сорта на: "Ти няма да можеш", "А другите на са ли по-добри?", "Това ти ли го направи или ти помогнаха?", "Ти това не можеш да го направиш". Колко съм се старала да съм добра, а дори сега, когато от години живея далече от тях и всичко правя без ничия помощ, пак чувам същите неща...

5. Когато си взех последния изпит от първата специалност и заминавах да пиша дипломна работа във Франция по Еразмус.

6. Когато ме приеха да уча втората ми специалност (тази, която завършвам в момента). Сбъдната мечта - нещото, което винаги съм искала да правя (а не нещото, което родителите ми са смятали за добро).

7. Всичките кафета, които съм изпила с един от колегите ми от работата. И всичките разговори и усмивки. И всичките сълзи, когато  се е сърдил за нещо. Изобщо приятелството, което имам с този човек.

8. Когато сегашният ми мъж беше на гости в България и правеше опити да ме сваля. А аз нехайно не обръщах внимание и със смях му казвах, че няма шанс, че няма да стане номера да се забавлява с мен една седмица и после да си замине в неговата държава и да ме забрави. Още помня как настоятелно искаше шанс. И една вечер в един ресторант, когато говорехме за мечтите си, за живота, за всичко и сякаш стнахме много близки.

9. Когато няколко месеца по-късно си купх билет за Париж за след 2 дни, без да планирам и просто заминах. Изхарчих всичките си спестявания за нула време, но прекарах най-прекрасната и най-романтичната седмица. Не мислех за миналото, нито за бъдещето, просто се радвах на всяка минута, която имам с мъжа ми и си казвах, че не трябва да спирам да вярвам, че е възможно да сме заедно.

10. Когато той дойде да живее в България. Всичките неща които преоткривахме заедно.

11. Когато бях излъгала едното гадже, че съм при родителите ми, а се бях изкатерила някъде по върховете в Рила с друго гадже (сегашния ми мъж). И когато срещнах там, някъде насред планината този първия и казах: "Добър ден!"... А после осъзнах кой стои насреща. Тогава си казах, че повече няма да лъжа и ще направя своя избор. Сякаш камък падна от раменете ми.

12. Рожденният ден, на който получих годежен пръстен. Беше огромна изненада. После ходех с усмивка да ушите цял ден, а никой не знаеше защо.

Всичките останали точки предстоят и се надявам да са още по запомнящи се и по-хубави.

Активен


Лора
Newbie
*
Публикации: 11958



WWW
« Отговор #20 -: Юни 11, 2014, 18:00:09 »

Успях!  Big grin

1. На 2 и нещо съм, с тати стоим пред една стара сграда и махаме на мама, която ни гледа от един прозорец на втория етаж. Не я виждам добре, понеже има мрежа, но виждам, че се усмихва и че държи едно малко вързопче.
2. В предучилищна, изправена съм пред комисия, която ме изпитва, тъй като моята учителка ме е обявила за бавноразвиваща се. А аз просто не я харесвах и не ѝ говорех. Накрая казаха на майка ми ако иска да ме запише направо във втори клас, за да не ми е скучно в първи. Гузният поглед на учителката и якото усещане, че съм ѝ натрила носа.
3. Ранни тийнейджърски години, стояхме с момчетата пред блока, както всяка вечер. Едно от тях хвана ръката ми и не я пусна до края на вечерта. Тогава осъзнах, че всички се държат различно и че вече не бях едно от момчетата.
4. Първото ми екскурзионно по върховете на Пирин - влюбих се до живот.
5. Един от многото фестивали в гимназията, цялата зала кънти с маниакалното "Първа Езикова Гимназия!!!", снобария и фалш отвсякъде, за първи път си помислям, че мога да мразя.
6. След завършването с компанията правим купон по случай изпращането на приятелката ми в Щатите. Същите хора, същото място, същият купон както през последните няколко години, но изведнъж ми хрумна, че се събираме за последно. И бях права.
7. Когато брат ми плака заедно с мен при една любовна драма, защото не можел да ме гледа така.
8. София. Цяла година от живота ми, която предпочитам да не се беше случвала.
9. УАСГ. Пътувах с един преподавател в асансьора, предложи ми да си купя място в Архитектура. До 6-тия етаж бях взела решение да се върна да уча във Варна.
10. С момчето, с което цяла година се караме като куче и котка, обсъждаме по телефона легендата за един чертеж. Веднага след това получавам смс "А легендата за тебе, Пинко, каква е?" Най-жестокото сърцебиене в живота ми. Началото Smile
11. Когато си казах "е, какво пък.." и се съгласих на форумна среща. С Бизар Smile
12. Празнувахме 8-ми декември в един клуб. С една колежка, с която толкова време дори не си бяхме говорили, изведнъж се погледнахме изумено и си казахме, че сме от една порода. От тогава сме като семейство.
13. Погребението на дядо ми. Седях в работилницата му, стисках една отвертка, изведнъж чух бабите да надават един зловещ вой, явно катафалката беше дошла. Поех дълбоко въздух и излязох, взех си и отвертката, още си я пазя. От тогава не обичам да ходя на село.
14. Една нощ в болницата, когато до сутринта, съвсем буквално, броях секундите и се молех да издържа.
15. Тръгваме си от офиса, спираме се преди да се разделим, слънцето залязва зад него, мисля си колко е нереално-златно красив и му казвам "моля ти се, внимавай!". Няколко часа по-късно летя с таксито по моста, виждам потрошения мотор, оглеждам се за него, виждам, че всички хора гледат надолу през парапета. И вече знам.
16. Сънят, който ми каза, че трябва да си направя тест. Дани.
17. Вечерта преди операцията, когато ми стана лошо и веднага се досетих. Саня.
Активен

    
Catherine
Newbie
*
Публикации: 7664


Heart follower


« Отговор #21 -: Юни 11, 2014, 18:05:44 »

Ох, хорааа  Sad eyes А аз си мислех, че вече си знаем и кътните зъби и нямаме какво ново да си кажем...
Активен

juliet
Newbie
*
Публикации: 1660



WWW
« Отговор #22 -: Юни 11, 2014, 18:22:05 »

Много сте вълшебни всичките! Въпреки и споделените ужасно черни моменти, някак ми е много мило да ви чета, защото знам, че и тези моменти ни помагат да сме такива каквито сме  Kiss

Ще изляза от лиричния тон на темата, защото не мога да се въздържа  Cheesygrin На точка 11 на Сиана изпаднах в искрен смях. Мисля че печелиш медал за голям карък, егати и тъпата ситуацията просто. Надявам се да не е скорошна ситуация и наистина и ти да я гледаш вече от смешната страна  Smile
Активен

doubt
Newbie
*
Публикации: 939



« Отговор #23 -: Юни 11, 2014, 21:15:11 »

1.Ранните ми детски години - колко много обичах разходките с татко и да вървим с часове.
2.Първото ми зелено училище и колко много плака 1 от момиченцата в нашата стая; страхуваше се,защото ги нямаше родителите и,а аз се мъчех да я утешавам. До този момент много я харесвах, а тя ме разочарова,че е такава плачла,както казвах аз...
3. Летата,които прекарвах при леля ми - как откраднах диня от пазара,по внушение на братовчедка ми и как с другите деца от квартала,всички тичахме да се отървем..Е,откачихме се,не ни хванаха...
4.Разходка с най-добрата ми приятелка - докато вървяхме покрай канала,тя се хлъзна и се изтърколи надолу...Без да се замисля се хвърлих след нея и я хванах преди да падне от високия циментов ръб и да се размаже долу.
5.Моментът,в който свърши първото ми детско приятелство със същата тази приятелка.Бяхме на 12 години и ми отне години да го преживея...В момента,в който всичко се срина,някак си усетих и разбрах,че хората просто ще минават и заминават в живота ми,но приятелки няма да имам...Оказах се права...
6.Абитуриентската,на която не исках да ходя - оказа се единствения хубав ден,в който наистина бяхме повече от сбирщина тинейджъри - бяхме клас..Първи и последен такъв ден.
7.Деня,в който се явих пред 1 комисия,борейки се да осъществя 1 мечта и в който разбрах,че нещата не стават по този начин...Доказаха ми го!!Тогава се отказах от дипломата си.
8.Момента, в който интернета нахлу в живота ми под формата на безкрайни нощни чатове и срещи с интересни хора...С кумата ми се запознахме точно така; по късно и с мъжа ми в 1 форум,където беше админ.
9.12.12.2005год - планирах да изненадам бъдещия ми мъж по случай рождения му ден...Но се оказа,че и двамата се оказахме жестоко изненадани,но по друг начин...Всъщност двата дена- 12 и 13 ми се сливат в един кошмар,защото в реанимация след 1 седмица борба за живот и тежка чернодробна операция,баща ми,най-важната фигура в живота ми,си отиде завинаги...
10.16.01.2007г. - След много напразни надежди,безсънни нощи,притеснения,тревоги - видях двете чертички.
11. 13.09.2007г - сбъдна се първото ми дългоочаквано майчинство
12. Първият път,когато чух думата Аутизъм,което постави крайгълен камък в живота ми...Тогава разбрах колко сам може да е човек,защото хората не искат да слушат за проблеми,за съмнения,за житейски кръстопътища...
13. 16.05.2010 - разбрах,че ставам майка за втори път и не можех да повярвам,че е станало толкова лесно и случайно.
14. 15.08.2010г - запознах се с човек,който буквално преобърна представите ми за много неща и ми даде страшно много материал за размисъл...Радвам се,че имах шанса,макар и за кратко, да се пресекат пътищата ни по един уникален начин;невероятна симбиоза...
15 26.09.2010 - катастрофата,в която за малко да загинем всички,цялото семейство...В мига преди сблъсъка не мислех за себе си,а за детето до мен и за детето в мен...Аз бях живяла и видяла достатъчно...
16. 13.01.2011 - раждането на втората ми дъщеря.
17. Запзнанството ми с човек,който ми показа,че чудеса се случват,че са възможни и се постигат с много вяра,упорство и най-много от всичко любов...Радвам се,че Тя е част от живота ни и го промени не просто към по-добро, а му даде Хоризонти и Надежди...
Активен



Galina_Dim
Newbie
*
Публикации: 7773


Работохолик-изтрещелник


« Отговор #24 -: Юни 11, 2014, 22:19:06 »

1. Безкрайните разходки с баща ми по бреговете на почти безводния Дунав, ученето на латинските наименования на местните животни, търсенето на съкровища. Как татко настояваше да мога да броя ята птици в полет и за награда ми даде да бръкна в гнездото на торбогнезд синигер (ремиз пендулинус, в интерес на истината). Как ме учеше да различавам лацертите (гущери) - виридис от моралис. Сега уча детето си на същите работи.
3. Случаен тъп концерт по обедно време, канал едно. За първи път видях флейта. След 6 месеца мама ме заведе на изпит за музикална паралелка и ме записа на уроци.
4. Как си събирах парите от закуските, за да купувам на мама червила. В последствие се оказаха зверски долнопробни, но тя така и не ми каза.
5. Брат ми ми донесе водни боички. Мама и татко бяха в потрес - не знаеха, и той си беше събирал пари тайно от закуски.
6. Режива на тока и как мама четеше разказите на Йовков на свещи.
7. Вълнистите ми папагали и как мама и брат ми си говореха на немски, за да скрият от мен, че единият е умрял и са го заменили с друг. Тогава разбрах, че разбирам немски, без да съм го учила.
8. Абитуриентската на брат ми, последният ни семеен празник.
9. Смъртта на баща ми, помня тоя ден в отвратителни подробности. Тогава пропуших.
10. Гимназията - бях много заета да докажа, че може да си чепат, проклет и успешен в същото време.
11. Първото ми гадже и как пеехме из парковете The Cranberries с най-добрата ми приятелка, от един уокмен с две слушалки.
12. Часовете игра на табла с брат ми, когато пиехме бира и слушахме Бьорк.
13. Първият път, когато стъпих в СУ, попълването на документите. Изпита, за който майка ми беше ужасена, когато минути преди да вляза в аулата, установи, че изобщо не съм чела Дебелянов, защото не го харесвам. Но аз знаех какво ще уча и ми беше все тая.
14. Тестът за бременност на Анна Т. и как пихме вино с баща й тогава.
15. Абсолютното вкаменяване, когато видях преподавателят ми по чешки да се дърви насреща ми и да се опипва, пъхнал ръка в джоба си, насред лекция, на две пети от лицето ми, опрян на ръба на масата. Разказах на брат ми в потрес и той заплаши, че ако ми направи проблем или поиска нещо, ще му удави "скапаната булонка, дето я разхожда зад БТА, в Перловска река, пред очите му".
16. Специализацията ми в Чехия - усещането, че съм живяла там и непоклатимата убеденост, че живея живота си правилно и в пълен унисон с това, което искам. После и запознанството ми с Яна Маркова. Като остарея искам да стана Яна Маркова.
17. Поканата от Здравко Чолаков да запиша докторантура и да му бъда асистентка и колко ми се вгорчи, когато той почина.
18. Отвратителната връзка преди да срещна Сашо, на която единственото й ценно нещо беше, че превърна една колежка от университета в моя полу-сестра. В последствие аз я допревърнах в кума.
19. Смъртта на дядо ми и как леля ми плачеше и говореше на баща ми (вече починал) "защо ми го взе, сега кой ще ми е опора".
20. Сашо - самата доброта, събрана в 80 килограма и метър и осемдесет. Израстването му от безгрижно, наранено момче до мъж, глава на семейство и баща за година и нещо.
21. Двете черти. Как Сашо ме е гушнал силно, в тоалетната на апартамента на свекър ми, и ми говори, че ще си имаме съкровище, как ще го гледаме, какви родителски политики ще имаме, как ще имаме още 2 деца поне, колко е мечтал този момент. После първия преглед, когато чухме и видяхме тоновете на запис, с коментара на Сашо "бие като на колибри".
22. Първата ми среща със сугестопедията и поразителното усещане, че Фата моргана я познавам от минал живот. Ролята, която тя изигра в живота ни тогава - безценно.
23. Язовирите в Плевен в очакване на Никола. В последствие - на язовирите с Никола на една година, на язовирите с Никола на две години. Поне веднъж годишно го водим там.
24. Как купихме апартамента, без да ни придреме за крайно отрицателната нагласа на всичките ни роднини.
25. Откачената ни сватба и как казах "Да" с Никола, качен на врата ми на конче. В последтствие коментарите на родата...
26. Когато се обадихме на майка ми да й кажем, че сме й купили кола. Дължах й я - тя продаде своята, за да ми плати кандидат-студентската кампания.
Активен

Galina_Dim
Newbie
*
Публикации: 7773


Работохолик-изтрещелник


« Отговор #25 -: Юни 11, 2014, 23:43:13 »

Хем е интровертна темата, хем е няккава супер ексхибиционистична, чиста психодрама в писмен вид. Още не мога да изляза от нея, още от обяд, откак бях с Катрин в ума си.

Освен това съм в шок от новината, че Утопия чете бг мама. По дяволите, аз не чета бг мама.
Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 16532


A believer


« Отговор #26 -: Юни 12, 2014, 08:42:10 »

Е какво толкова шокиращо има, не чета за бебешко ако все пак, там има всякакви теми, а и честно казано предвид застоя тук...какво да се прави.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


peace&violence
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 1873



« Отговор #27 -: Февруари 19, 2016, 18:21:57 »

Малко да разбутам една тема в която се каня да пиша от една година и осъзнавам, че мога да напиша два пъти по 17 само за последната година.   Smile


1.   Първият ми съзнателен спомен – на почивка с мама, тати и кака. Нашите ме държат за ръцете и ме дигат на всяко стъпало към плажа, аз забелязах едно гнездо на гълъби в една уличните лампи. Огромните вълни. Изгубих си ситото на плажа, тати претърси целия бряг, а се оказа, че съм го заровила под задника си.

2.    Отново на почивка, този път на Златни пясъци – ходим из центъра, навсякъде светлинки и изведнъж пред мен огромна група дечурлига и един огромен Алф иска да ме гушка. От тогава ме е страх от хора облечени в костюми на животни.

3.   На почивка в Несебър – на обед стоях с един батко на люлките, вечер се събирахме с половината станция в една стая с телевизор.

4.   Цялото семейство ме бъзикаше, че не мога да казвам „л“ и винаги искаха да кажа „лале“, аз казвах „ларе“ и всички ми се смееха. Дядо ми се скара, защо не съм се научила да говоря, пък аз да съм била на 4-5годинки. Голям рев му ударих.

5.   Всяко лято до 12годишна възраст, събирахме се огромна тълпа деца на село и играехме до нощите. С тогавашната ми приятелка си играехме с камъчета, нищо че имахме един кош пълен с играчки.

6.   На село сме, и сме се качили 4 деца на едно колело и се спускаме от стръмното, аз се возих на кормилото отпред. Празни са ни били главите.

7.   Когато сестра ми  влезна в пубертета и почна да се променя. Цикъл, момчета, напивания. Страшно се притеснявах за нея, а пък съм по-малката сестра.

8.   С москвича на дядо отиваме рано-рано на село. Спираме на някоя баничарница и той ни взима банички и боза. Задната седалка си беше като трамполин и ни подрусваше забавно.

9.   Пубертет. Разходка късния следобед с един батко. Показва ми гнездото на някакви патици и внезапно - първата ми целувка - неочаквана, неразбрана и вдървена. После се срещахме из горичките и се натискахме.

10.   Пубертетът удря яко. Отидох и си постригах косата късо. Доста хора ме мислеха за момче, аз пък се имах за голям ребел. Влюбих се в баткото дето ни оправяше компютъра. Оказа се, че и той ме харесва. Метъл, алтърнатив и първата цигара.

11.   Изпитите за прием в гимназия. Подсказвах на едно момче от моя клас на изпита по математика. Дискусията вкъщи какво ще уча, майка ми настоя за немски, пък аз исках руски и английски. Подгответо в гимназията, новите приятелки, които ще останат „най-добрите“ и много, много хормони.

12.     Още по-ужасен пубертет. Първата любов, после втората любов и две години много измъчена връзка. Първата ми работа като сервитьорка лятото. После една интернет любов превърната в реалност. Искаше да се женим, аз 18годишна на шега му казвам „добре“. Слава богу – не би. Заминаването ми за Германия. Седя си в една празна стая в общежитието и се чудя какво търся там.
Лекциите на немски, езиковата бариера, общежитието, другите чужденци, приемствеността на колегите, моите погромни изцепки на немски. Поредната измъчена връзка, този път на друг език.

14.   Едно безгрижно лято. Първото ми пътуване до Дания. Началото на една връзка от разстояние, която допринесе много за осъзнаването как НЕ трябва да изглежда една връзка.

15.   Преди три години, когато отидох на работа и видях „новия колега“, за когото колежките разправяха. И как две години се стараех да не му обръщам внимание, защото си имах приятел и си мислех, че  този е флиртаджия.

16.    Двете черти на сестра ми. Аз й разказвам всичко научено от форума. Когато се роди имах чувството, че са ми казали, че моето дете се е родило. Първият път когато ги видях на живо и двете и рев,рев,рев.

17.    Това лято, когато една среща с колегата от шега се превърна във втора среща. Втората среща, която се превърна в целувка. Целувка, която се превърна в пеперуди в стомаха. Пърхането се превърна в осъзнаването какво е да обичаш и да те обичат безкомпромисно.

... и оттук очаквам всичките хиляди вълшебни моменти от общото ни бъдеще.  Wub
Активен

Turning can'ts into cans and dreams into plans.

Catherine
Newbie
*
Публикации: 7664


Heart follower


« Отговор #28 -: Февруари 19, 2016, 19:49:35 »

Ох, Пийс  Wub Прекрасно е да стоиш на прага на нещо толкова голямо и красиво и да предвкусваш всички чудеса, които ти предстоят занапред... Развълнуваха ме твоите спомени, а и без това днес ми е рвливо и сантиментално (ПМС  Razz).
Активен

Fata morgana
Newbie
*
Публикации: 2920


« Отговор #29 -: Февруари 19, 2016, 22:02:29 »

Много красива тема  Wub, от толкова отдавна не съм писала, че съм забравила как се правеше. Smile Но сега ми се пише.

Нямам много ясни детски спомени, но помня нашите съсипани, треперещи ми за всяко нещо, болницата и превръзките, моят страх, че ме отвеждат далеч от тях. Още имам голям белег - добър тумор било.

Тати ме глези и ми чете любимата "Малък Иван, разум голям", много дълга приказка, четеше ми я с невероятна скорост.

Живеехме с едно семейство на квартира, на 3-4 съм, едно русо, добро момиченце, все= наказана за нещо, а аз не проумявах за какво, все я чаках да излезе от тяхната стая. Сега е с червена коса и с мъжа й са ми второто семейство.

Първи клас, не мога да чета, да пиша, не познавам часовника, абсолютно съм сигурна, че съм идиот, но бързо се оправиха нещата.

Братовчед ми, най-любимият, само с мен се държи добре, води ме навсякъде, изгражда ми самочувствие, подиграва ми се като се лигавя или важнича, учи ме да рисувам, да казвам какво мисля, да съм добра и да не ми пука. По цели нощи ми обяснява разни неща за всичко с истинските думи. Той ми е болката в живота, не живее както бих му пожелала.

На 8 съм, мама е бременна, големи скандали вкъщи, баща ми е бесен, за пръв път се разочаровам от него. По-късно разбирам, че е била почти на 40 тогава и не е било сигурно, че ще преживее раждането, много ми олекна.

Когато се роди сестра ми, дадоха ми да й избера име, много бях щастлива, после се усетих, че името ми е било втълпено от години, ама все пак. Razz Cheesygrin Баща ми се размазва от радост, почерпката за гостите е по мой избор, имаше само шоколади и безалкохолни. Razz После винаги и навсякъде с мен, моето дете. Smile

Първата детска любов, май от 4 клас до 7, много джанки, китари, метъл, малко странни полуцелувки, много държане на ръце. Съсед е, сега е страхотен, а аз още си гълтам граматиката като го видя, някои неща са вечни. Cheesygrin

Втори срок, 7 клас, до момента отличничка, твърде много книги, двойки по всеки предмет за около 2 седмици, даже не се опитвах да разбера какво ме питат, баща ми "Образованието не е за всеки и е привилегия за тези, които могат да го ценят. Избирай." Завърших с пълно 6.

Техникума, отново старото, някакви елитни деца от семейства в бранша, не знам как ги намериха, аз пак си нямам идея за какво иде реч. И тогава се справих, всъщност най-добре на изпитите за унито, ако не трябва да сме скромни.

Университета, влюбих се в София (и до днес ме държи), свободата, за пръв път практически нямах задължения. 3 години любови, книги, филми, бира, клубове, танци и много карти, чертане по нощите и кафета по пижами в общежитието. 8 човека, двама си ги водих от техникума, винаги заедно и абсолютно безсмъртни. От години не се виждаме с повечето.

Смъртта на вуйчо, втори баща за мен, вече бях погребала много близки хора, но не толкова, станаха 10 години и още го чувам, виждам, смея се с него. Smile

Връщането вкъщи за 3 години, които ми се сливат, сбъдването на много професионални мечти и осъзнаването, че не ги помня и не ме изпълват. Мисля, че през тези 3 години ме държа само форумът, тогава прописах.

Да гледам как баба умира, часове наред, как с мама я къпахме и обличахме за погребението, да звъня по погребалните агенции, бях напълно изтръпнала.

Идването отново в София, страх и радост, сякаш се родих за втори път.

Ставането на 30, пълното осъзнаване, че не винаги се получава както го искаш, абсолютното и непоколебимо решение, че може и да си остана стара мома, но няма да киселея.

Една несподелена любов, една споделена, от която ми присядаше. Олекна ми като приключиха и двете.

Апартамента, новата работа след 5г. в старата. Моята си промяна, спирането на живота пред компютъра, ако не работя. Много нови хора в живота ми, научих се да вярвам бързо на хората, като си тръгнат се опитвам да ги забравя още по-бързо. Чувствам се много по-добра и доста по-щастлива.
« Последна редакция: Февруари 19, 2016, 22:10:31 от Fata morgana » Активен

Thoughts Become Things... Choose The Good Ones!
syanna
Newbie
*
Публикации: 2221


Oтнесена от вятъра...


« Отговор #30 -: Февруари 21, 2016, 21:48:14 »

Моята си промяна, спирането на живота пред компютъра, ако не работя. Много нови хора в живота ми, научих се да вярвам бързо на хората, като си тръгнат се опитвам да ги забравя още по-бързо. Чувствам се много по-добра и доста по-щастлива.
Това последното много ми хареса  Smile
Активен


Страници: 1 2 [Всички]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.14 | SMF © 2006, Simple Machines LLC Valid XHTML 1.0! Valid CSS!