star chick-chat.org star Свободна зона star На лафче :-) star Живот извън бебетата!
Страници: 1 [2] 3 4 ... 10  Всички   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Живот извън бебетата!  (Прочетена 34842 пъти)
utopia
Newbie
*
Публикации: 16532


A believer


« Отговор #25 -: Май 11, 2014, 15:02:44 »

Ееее много готино така! Добре, че ви размърдах малко Smile))

Хриси, разкажи де, що пък да не разкажеш егати, теб специално много обичам да те чета. Иначе и аз да имаше с какво да се хваля, щях, ама при мен нищо ново - работя по два нови проекта в моята фирма и най-накрая се чувствам ценен кадър, то било много готино, надявам се и на повишение, ама още не се знае. Друго - нищо интересно, и на други неща се надявам, време ми е вече Cheesygrin
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Лора
Newbie
*
Публикации: 11958



WWW
« Отговор #26 -: Май 11, 2014, 15:47:23 »

Направо се разревах, докато четох поста на Бизар. Откачам от това, че съм сама и затворена в къщи. Хайде, сега ръката ми се пооправи и вече мога сама да извеждам бебето, но за семейни моменти и ходене някъде и дума не може да става. Мъжът ми се прибира към 8 вечерта, вечеряме, слагаме децата да спят и пак заминава. Абсолютно всеки ден, независимо от празници и уикенди. За последната половин година е спал точно 3 пъти в къщи - първата вечер като се нанесохме (тогава го накарах насила да остане, като го заплаших, че иначе ще отида да спя в стария апартамент), вечерта след изписването на бебето и като се върнахме от спешното като си счупих ръката. Това е. Онзи ден ме питаха какво съм правила през тия почивни дни, дето се събраха - отговорът беше: гледах ветроходите от терасата, слушах концерт на Сигнал от терасата, гледах регатата от терасата и за разнообразие слушах военния парад от другата тераса. И по цял ден съм или депресирана, или бясна, кроя планове за някакъв друг живот, вечер като се прибере мъжът ми, всичко ми минава, защото тези 3 часа са много хубави, и на другия ден пак така. Не смея и на него да му мрънкам, защото и той изнемогва - буквално му крещят инвеститори от две чужди държави, плюс ръководи един строеж (който, за щастие, е на нашата улица) и все ми казва "да не мислиш, че искам да е така". И аааааа, пълен ужас!

Ей, на, Ути, нали искаш споделяне  Razz
Активен

    
lioness
Newbie
*
Публикации: 8329



« Отговор #27 -: Май 11, 2014, 15:53:14 »

Биз, скоро ще се виждаме, новият офис е на центъра до ритуална зала. И Лора ще ми е под ръка, усещам го Cheesygrin
Трябва да напусна, защото преди месец първо си намерих една позиция по специалността, бях одобрена и доволна, макар и с малки резерви. Буквално на следващия ден бившата ми шефка ми предложи работа в централния и офис и макар че първоначално отказах, защото бях поела ангажимент вече, премислих нещата, удариха ми няколко шамара, писах списъци с плюсове и минуси и бързо се преориентирах  Cheesygrin
И сега трябва да напусна, свито ми е под лъжичката, най-късно средата на юни трябва да съм на новата позиция, т.е. до петък трябва да си пусна предизвестието, а на работа е много деликатно положението и все не намирам удобен момент. Дори едната ми колежка констатира, че се влача като увяхнала петуния и супер тъпо и смотолевих, че търся начин да напусна, и много съжалих, защото сега постоянно ме изнудва за информация, а аз исках първо на шефката да кажа.
Не съм напускала от 7 години! Не ми стиска, а вече ножът е опрял в кокъла. Представям си ако трябва да правя секс с чужд мъж какъв зор ще е  Razz


Лори, до месец се заемам лично с извеждането ти в обедните си почивки.  Give flowers
И освен това ходихме заедно на делфинариум!! Ти, дето умееш винаги да извличаш позитивното от всяка смотана ситация, как можа да забравиш Бимбо? Neutral
« Последна редакция: Май 11, 2014, 15:57:21 от lioness » Активен




Щастието явно е направено, за да бъде споделяно.
utopia
Newbie
*
Публикации: 16532


A believer


« Отговор #28 -: Май 11, 2014, 16:03:47 »

Лори, не знам как издържаш, това не е здравословно нито за теб, нито за мъжа ти, казвам го с най-добри чувства, защото знам какво е с работохолик, въпреки че моят е на светлинни години от твоя. Няма ли начин да намали проектите тоз твоя мъж, то това не е семейство егати, кога се виждате, кога говорите, кога правите секс, ти си като самотна майка, не знам просто. Има ли някакъв "срок", в който се очаква нещата да са така, някакъв краен момент, до който да стискаш зъби или просто работата си му е все така, защото ако е така по принцип, просто не знам...Ужас...аз не бих издържала. Гушкам те силно!!! И бтв как така не спи у вас, къде спи?! Confused

Лиони, абе какво стана, имам спомен, че мъж ти щеше да става моряк?
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


lioness
Newbie
*
Публикации: 8329



« Отговор #29 -: Май 11, 2014, 16:15:40 »

Ами какво да става - приравни трети курс този семестър, в момента кара производствена практика три месеца (за щастие се уреди тук в града), плановете са да не заминава преди 2015, като аз се надявам да устискаме дори до 2016, но той вече и заявление за моряшки паспорт си е пуснал, обиколи няколко фирми, набелязал си е стажантски програми, та не знам до кога ще го удържим тук.
Активен




Щастието явно е направено, за да бъде споделяно.
Лора
Newbie
*
Публикации: 11958



WWW
« Отговор #30 -: Май 11, 2014, 16:19:55 »

Не спи. Живее на кафета, цигари и редбул. Най-много да задреме на стола си.


Лъвче, аз вече по цял ден ще съм си навън, но щом ще си наблизо - супер, ще се виждаме тричките като доброто старо време  Big grin
Активен

    
bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15137



« Отговор #31 -: Май 11, 2014, 16:21:48 »

Лори Kiss Съжалявам, най-малкото съм искала така да прозвуча или да депресирам някой. Когато казах, че е до желание, винаги имам предвид общия случай. Просто имам много приятели с деца, които мрънкат, че всичкият им живот е вкъщи-работа-вкъщи и че нищо не правят, а не правят нищо по въпроса, просто мрънкат и то от онова мрънкане, което е тип "имам деца и затова животът ми е толкова скучен". Или както наскоро едната ми колежка нещо вметна за детето си и колко е трудно да праввиш еди какво си с дете, и аз й викам "да, разбирам". Тя с насмешка ми отговори - е, откъде ще знаеш, знаеш ли с дете колко се променя живота. И като й казах, че имам 2 и се облещи.
Или за друга колежка, която много забавно, когато излизаме екипа на бира и тя не идва, защото има дете. Чийзъс. Винаги оправдания колко е труден. Колко трябва да е трудно едно дете, че да не можеш да го оставиш на баща му за 2 часа вечер и да се разтовариш. Но хората просто не искат да си признаят, че не им се излиза, че са домошари или каквото и да е, не - те трябва да са наказани за това, че имат деца и да ги съжаляваш.

Но твоят случай, Лори, не е такъв, много добре го знаеш. И все пак всеки път като ви видя сте щастливи и хармонични, хващала съм ви по разходки през деня, макар и откраднат момент, пак е време, прекарано заедно в щастие и спокойствие. Още повече, че аз говоря сега така, защото ходя и на работа, съвсем различен ти е дори мирогледа и настройката, когато си сама по цял ден и ти е трудно, особено пък осакатена.

Иначе за домашните ви тегавини няма какъв съвет да ти дам, нито си струва да връща работа, нито си струва да си съсипва здравето, заради работа, разбирам защо не ти се мрънка пред него, но и че ти е супер тегаво и няма на кой да се оплачеш.

Оф, аз просто съм голяма късметлийка, че докато си отгледам децата и имаше винаги кой да ми обръща внимание и да ме разсейва и да си прекарва времето с мен, докато мъжът ми е на работа. А брат ти, докато е тук не се ли виждате често, не идва ли у вас, не за помощ, колкото за компания?
Активен

Лора
Newbie
*
Публикации: 11958



WWW
« Отговор #32 -: Май 11, 2014, 16:44:22 »

С брат ми често се виждаме, ходим по разходки, милият отново постоянно среща негови познати да му честитят бебето, и с Дани беше така  Lol Не, аз имам с кого да излизам, приятели много, пък и сега нови бебета има в компанията, та има и с кого да се разхождам в Морската. По-скоро сега беше супер тегаво, защото не можех да мръдна с тая ръка, но вече мина. А с мъжа верно си крада разни минутки. Добре поне, че офисът е в същия блок, та като излизам, пием по едно кафе или нещо такова, ходим да взимаме Дани от яслата...
Активен

    
foreveryours
Newbie
*
Публикации: 509



« Отговор #33 -: Май 11, 2014, 22:19:13 »

Леле това с невиждането и на мен ми се струва много кофти  Unsure  Моят като е втора смяна и се прибира след 23ч. и ми става лошо.
Иначе определено иначе съм си домошар човек и изобщо не ме е срам да си призная. Много често просто предпочитам да съм си вкъщи, толкова ми е приятно и хубаво и мое... А и определено предпочитам компанията на мъжа ми, но имам напредък.. от известно време си поднових излизанията с приятели, или си правя женска сбирка в нас  Smile така че когато той е втора смяна изобщо не скучая. Преди не можех да си представя той да е на работа, а аз навън, понеже няма как да си пишем в скайп  Lol и излизах веднъж на 3-4 месеца, НО !! сега ми е много по- свободно на душата, излизам си без притеснения, че ще го изпусна  за 5 минути хахахах какъв напредък за 5 години  Lol
Активен





una hada
Newbie
*
Публикации: 5290



« Отговор #34 -: Май 11, 2014, 22:29:55 »

Направо се разревах, докато четох поста на Бизар. Откачам от това, че съм сама и затворена в къщи. Хайде, сега ръката ми се пооправи и вече мога сама да извеждам бебето, но за семейни моменти и ходене някъде и дума не може да става. Мъжът ми се прибира към 8 вечерта, вечеряме, слагаме децата да спят и пак заминава. Абсолютно всеки ден, независимо от празници и уикенди. За последната половин година е спал точно 3 пъти в къщи - първата вечер като се нанесохме (тогава го накарах насила да остане, като го заплаших, че иначе ще отида да спя в стария апартамент), вечерта след изписването на бебето и като се върнахме от спешното като си счупих ръката. Това е. Онзи ден ме питаха какво съм правила през тия почивни дни, дето се събраха - отговорът беше: гледах ветроходите от терасата, слушах концерт на Сигнал от терасата, гледах регатата от терасата и за разнообразие слушах военния парад от другата тераса. И по цял ден съм или депресирана, или бясна, кроя планове за някакъв друг живот, вечер като се прибере мъжът ми, всичко ми минава, защото тези 3 часа са много хубави, и на другия ден пак така. Не смея и на него да му мрънкам, защото и той изнемогва - буквално му крещят инвеститори от две чужди държави, плюс ръководи един строеж (който, за щастие, е на нашата улица) и все ми казва "да не мислиш, че искам да е така". И аааааа, пълен ужас!

Ей, на, Ути, нали искаш споделяне  Razz


Уф, Лори, как те разбирам...
При мен разликата е, че мъжът ми работи от нас, което не знам дали е по-добре, понеже трябва денонощно (докато той работи) да се пази тишина. Ако изпусна Мики в хола при него за малко и веднага чувам "ще се погрижиш ли все пак за детето, трябва да работя". И как точно да обясня на дете на тая възраст, че не може да влиза в хола, не може да вика и да тича из нас, защото тати работи.
Като капак, докато бях бременна, мъжът ми получи много тежка дископатична криза, в резултат на която не можеше да се движи няколко месеца, в буквалния смисъл и аз го гледах като бебе, т.е. гледах две бебета. Сега много ме е страх тази криза да не се повтори и да не се наложи операция и поради тая причина отново гледам две деца, с разликата, че сега може да се изкъпе и облече сам. НО вече започна да излиза.
А и на мен като на Лори ми липсва пътуването, срещите и прочие. Не че не излизам с приятелки, ама друго е да отидеш някъде с мъжа си.
Иначе, търся си занимания, различни от смяната на памперси, наскоро защитих едната си магистратура, сега, живот и здраве ще защитя втората, която всъщност е първа, но отлагам защитата от 2007 г.
И новата страст, която имам-шиенето Smile
Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 16532


A believer


« Отговор #35 -: Май 12, 2014, 08:48:01 »

Между другото и аз съм изпаднала в някаква дупка, като сте почнали да си кажа - животът ми е само работа, вкъщи, работа, вкъщи, като дори вкъщи не мога да си почина, имам вече сърцебиене, вдигам и кръвно от стреса в офиса (който предимно сама си причинявам), почти не мога да си взема отпуска (мъж ми също), сега си бях 10 дена вкъщи и пак не се чувствам отпочинала, не знам просто. Егати живота.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8777



« Отговор #36 -: Май 12, 2014, 09:45:51 »

Ех, че готина тема става, да живее Ути  Cheesygrin

Много ми хареса постът на Бизар, и аз така си представям живота по някое време, в общи линии се надявам да мога (почти) всичко да правя с дете/деца, а не само да мрънкам как не може.
Лъв, много забавно това как ще спиш с чужд мъж, ако се наложи, и аз съм си го мислила  Lol И за работата много добре те разбирам, аз още нямам 3 години тук, но някак изобщо не се виждам да напусна скоро и като нищо ще чукна 7 и после съвсем няма да мога да напусна  Cheesygrin

Лор, много ми е криво, ама не знам какво да кажа...И моят мъж е имал такива периоди и беше пълен ад, добре, че минаха по-бързо, а и винаги сме имали уикендите поне. Твоето не искам изобщо да си го представям :( Дано се намери начин, не знам, аз на твое място бих изръмжала много по-рано и бих го тормозила с любимото ми "има ли желание, има и начин" (да намали, откаже, смени темпото), но ти си знаеш.

Ути, теб те пропуснах, ама наистина сама си причиняваш стреса. Ползвайте по-пълноценно уикендите, пътувайте повече, намери пак ентусиазъм в ездата- има безброй начини да си намериш хармония, реално в момента нямате сериозни проблеми, така че стягай се  Razz

Форевър, ти колко интензивно търси работа? Не мога да повярвам, че за усмихната интелигентна студентка последни курсове има само неплатено...Само да вметна, че за мен "сериозно" да търсиш е да прегледаш поне 50тина обяви на ден и да пуснеш поне на 5 (на ДЕН). За София де. Така че може би трябва да засилиш темпото, ще ти се отрази добре например една админситративна работа в интересна компания- като те знам как ще се ентусиазираш  Stuart

Аз тръгнах за себе си да пиша, ама ми стана мило да прочета по нещо за всеки от вас...след малко ще се включа с пост за своя живот в последните месеци. Може да си направим традиция с подобна тема на всеки 2-3 месеца  Cheesygrin
« Последна редакция: Май 12, 2014, 09:58:47 от Korneliq » Активен



kateto
Newbie
*
Публикации: 4124


« Отговор #37 -: Май 12, 2014, 11:25:09 »

като сме тръгнали на тема работа да се оплача и аз - всички ме питаха как сме се навили на второ, като първото е още малко - еми как, бабите помагат.. аз ако ви кажа, че още на 13ти сутринта след като се роди Дея работих от болницата на компа..и не съм спирала, офиса ни е под апартамента и се качвах под час, когато се е налагало да я кърмя.. а сега от както съм бременна пак това дете толкова рядко е при нас, че не иска да ходи никъде като ни види.. татко й работи по нови проекти от февруари, аз застъпвам по цял ден в офиса, даже ни се е случвало да я оставяме събота и неделя при бабите, че да ходим да вършим нещо.. хем се радвам, че има работа, хем ми е ужасно тегаво.. детето да е оправено, кучето да е нахранено, в нас да е подредено, да има сготвено и мъжо да е отпочинал.. луда работа, ама като има кой да помага се върши.. мъжо сега е сърдит, че детето си спяло в кошарата, а не при него... толкова ми липсва време да сме си всички, че не е истина.. да минава това лято и да си починем :( ей вчера мъжо се прибра в 7 и 30, хапна и умря.. аз пооправих, сложих малката да спи, свърших още работа и умрях.. а дребосъчка реши да ни събуди в 6:30 ...сега пак е при баба си, че мама требе да работи.
честно вчера за първи път се замислих как ще го правим всичко, ако и другата година преди летния сезон е такъв ужас........
оплак!
Лор, възхищавам ти се, честно и в същото време ми е много мъчно, че и при вас е лудница и мъжа ти е прекалено зает :(
Лъвче, напускай смело - все пак трябва да мислиш за себе си, не за другите!
Активен



Лора
Newbie
*
Публикации: 11958



WWW
« Отговор #38 -: Май 12, 2014, 12:05:20 »

Корни, не става с ръмжене, наистина няма друг вариант за момента, освен да изостави всичко и да се прецака яко. 24 часа в денонощието не му стигат, дори изостава на няколко фронта.
Снощи пак си поговорихме за това. От време на време имам нужда да чувам и неговата гледна точка - че много добре осъзнава какво е положението, че също се чувства ужасно и не му се иска да живее така нечовешки. Та сега ми е малко по-леко, а и се благодаря на всички богове, че успяхме да намерим хубава квартира толкова близо до офиса, защото ако бяхме някъде далеч, тогава вече щеше да е страшно.

Кате, лудница и при вас, никак не ви е лесно..  Unsure
Активен

    
kateto
Newbie
*
Публикации: 4124


« Отговор #39 -: Май 12, 2014, 12:14:45 »

Лори при повечето хора е така :/ стискаме зъби и продължаваме...
аз те разбирам, защото и моя мъж е на поне 50 различни фронта, макар, че поне вечер се прибира да спи в нас..
Активен



Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8777



« Отговор #40 -: Май 12, 2014, 12:34:15 »

Сега да си кажа и аз за моя живот извън бебета  Cheesygrin

Малко в по-положителен стил ще бъде моето, не, че моето ежедневие е супер весело и разнообразно, напротив. Но напоследък много се радвам на малките неща и се чувствам добре, независимо дали дерзая на 10 фронта или домакинствам вкъщи.

В работата при мен нищо ново  и интересно, освен, че скоро трябва да имам заместник и да предавам. И че май се уредих на едно двудневно обучение, дано да стане, много ми е интересна тематиката, а и само мрънках, че от повече от година не съм ходила на нищо за проф.развитие.

Може да звучи незначително, ама съм много ентусиазирана от това, че имам вече натрупани над 10 книги, които чакат прочитане. И повечето не са трилъри, а по-стойностни, например една за античните цивилизации. От другия месец се надявам да имам време и да чета много.

Имам и идея да се явя на един много труден изпит по немски (С2), но не знам дали ще успея, трябва да видя как са датите и колко време ще имам за подготовка.

И отделно много се радвам на пролетта и хубавото време. Изкарахме много релаксиращи почивни дни в началото на месеца, малко планина и малко море (уви без къпане),  много кучета и много приятели и игри (зарибили сме се по настолни игри и се събираме редовно вече, много е яко и май може да ми остане социален живот и след бебето  Cheesygrin ). Вчера пък за пореден път преоткрихме София- цял ден бяхме по паркове и из центъра, хванахме 3 събития- взехме си книжки срещу пластмаса, брошури от "Зелени дни" в Борисовата и слушахме малко концерт пред Ал. Невски. А, и посетихме гробницата под "Св София", заслужава си, абе готино е да си турист в София  Cheesygrin

Активен



foreveryours
Newbie
*
Публикации: 509



« Отговор #41 -: Май 12, 2014, 14:05:35 »

Днеска ми мина срещата, всички бяха уникално мили, много приятни хора. Има най- много 10 човека в офиса, заведоха ме при директора (много готина руса мадама) всички едни младички и добронамерени. Направо се изумих, че бяха си направили труда да ми разглеждат cv-то толкова подробно и без да го държат пред тях ме питаха някви неща  Blink за пръв път ми се случва на интервю да знаят коя съм  Lol и малко се насметох и притесних, всякакви въпроси ми изкочиха от главата и те ми викат "Спокойно, ние още от CV-то сме си те харесали, сега просто да се видим"  Cheesygrin аз така като се държи някой мило и ставам неадекватна. Та от началото на другия месец започвам. Голям ентусиазъм имам, вече не мога да си представя да седя без работа. Дано да излезе нещо добро от това  Smile

Корни, аз малко капризно подхождам затова.. Искам да си ми е по специалността, не искам да забивам с години по магазините и сега като има възможност да задържа започването на каквато и да е работа..  А за повечето администрации искат завършено образование  Rolling Eyes
Активен





una hada
Newbie
*
Публикации: 5290



« Отговор #42 -: Май 12, 2014, 14:27:21 »

Хайде и аз нещо положително, което обмислям от известно време и днес вече реших.
Предложиха ми да правя докторантура и днес реших да приема
Активен

Mina
Newbie
*
Публикации: 9369



« Отговор #43 -: Май 12, 2014, 14:35:18 »

Ей , много се радвам на тая тема от няколко дни. Не, че пиша, де , но ми е кеф да видя, някой да говори за живота си извън децата.  Cheesygrin
И какви промени са настъпили, много хубави- особено Фата много ме изненада.
Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 16532


A believer


« Отговор #44 -: Май 12, 2014, 15:11:32 »

Аз много съм се отчаяла с това, че животът е работа, работа, работа, ма като гледам и при вас е така, че даже сте се и примирили. Няма да се примиряяяя :-DDD
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


una hada
Newbie
*
Публикации: 5290



« Отговор #45 -: Май 12, 2014, 15:21:52 »

О, Ути, не можеш да се примириш. Аз не съм се примирила. По някога откачам, ама като се осъзная и се взимам в ръце. Ето, в резултат на твоята тема, се реших за докторантурата.
То, всъщност, до едно време е приятно, работа, вкъщи и пак същото, ама като писне или се осъзнаеш и започваш да се бунтуваш...
Активен

Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8777



« Отговор #46 -: Май 12, 2014, 15:37:46 »

Аз много съм се отчаяла с това, че животът е работа, работа, работа, ма като гледам и при вас е така, че даже сте се и примирили. Няма да се примиряяяя :-DDD

е къде го видя това, при мен от 30 реда пост имаше 3 за работа.  При Биз също.Хубаво е да си я върши човек с ентусиазъм, но в рамките на нормалното, без да се мисли и остава прекалено извънредно. Че да има време за "истинския" живот...

не знам, ние с мъжа ми сме повредени нещо,в моето семейство всички са работохолици, а за нас истинското е да сме някъде сред природата, дървета, книжки, кучета, бирички и любов...Работата никога не е била на преден план някак си.
Активен



juliet
Newbie
*
Публикации: 1660



WWW
« Отговор #47 -: Май 12, 2014, 16:03:44 »

Ути, като намериш отговора или по-скоро формулата как живота не е само работа и от време на време вкъщи, сподели, че и аз съм заинтересована да изляза от тази фаза  Cheesygrin
Иначе като сме тръгнали да споделяме, айде и аз да си кажа. Освен работа, работа, работа нали както вече се разбрахме, че май е масово, взеха, че ми повишиха и заплатата та поне малко да се чувствам по-добре.
Отделно юни месец сме една седмица в Гърция и го чакам с огромно нетърпение, че да се презаредя малко.
Юли месец ми е изпита за взимане на сертификат за юридическия английски дето го учих половин година, така че и за там трябва да си налягам парцалите да чета, че да не се изложа на финалната права.
И тъй като животът не може да е само извън бебетата, за след морето съм планирала да ида да си направя една цветна снимка на останалия ми тръбопровод, че съм тотално луда и всеки път като ми закъснее с по ден вместо да мисля с надежда как може да съм забременяла най-после и че ще ми се случи нещо хубаво, аз си мисля как пак съм с извънматочна бременност и пак ще ме кълцат. В случая е малко спорно дали съм за гинеколог или за психолог, но ще почна от по-лесното  Cheesygrin
Та така, рапорт даден, рапорт приет, много ми е приятно да ви чета какви нови неща ви се случват. Фата, пожелавам ти много късмет в каквато нова работа започнеш. А, Лори, на теб ти пожелавам проектите на мъжа ти да станат по-малко, но по-доходоносни, за да може малко да вземете въздух като семейство, че направо това вашето си е на ръба на възможностите вече и не е честно пък.
Активен

Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8777



« Отговор #48 -: Май 12, 2014, 16:28:50 »

Жул, с разрешение на Ути да се включа по бебешката ти част- стискам всички палци да минат добре изследванията. Предполагам си ходила на консултации в "Надежда" ?
Да знаеш, че те мисля редовно и с голяма радост ще чакам определена темичка..но не смея да ти кажа нищо, че не си споделяла много и си е деликатна тема. Абе накратко, успех и да се похвалиш  Clover
Активен



kpacu
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 2183



« Отговор #49 -: Май 12, 2014, 16:32:28 »

Черпя ви с една снимка от 13-етаж, за да ви покажа, че нещата все пак не са толкова лоши, имам си прекрасно синьо небе Smile
http://prikachi.com/images/687/7317687w.jpg
Ех... Като съм се родил преди 39 години точно, съм живял в тези старите блокчета под прозореца ти.
Всъщност може и да греша, кой квартал е това?
« Последна редакция: Май 12, 2014, 16:38:27 от kpacu » Активен
Страници: 1 [2] 3 4 ... 10  Всички   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.14 | SMF © 2006, Simple Machines LLC Valid XHTML 1.0! Valid CSS!