star chick-chat.org star Женски работи star Моето бебе star Мими ще става кака :P
Страници: 1 ... 12 13 [14] 15 16 ... 18   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Мими ще става кака :P  (Прочетена 43680 пъти)
alivera
Newbie
*
Публикации: 3932


Streets of my life


« Отговор #325 -: Септември 13, 2013, 14:27:57 »

Това, с оправданието, че имаш дете и не можеш да бъдеш същата жена, каквато си била преди е пълна глупост. Можеш-просо изисква повече усилия и време, което е ценно, но не е невъзможно. И  с излизанията е така, стига обаче да имаш баби под ръка. Ама това, че ти свършвал живота - чак пък  толкова категорично. променя се-да, ама всичко си зависи от човека пак.
Активен

Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15692


« Отговор #326 -: Септември 13, 2013, 14:38:35 »

Ами, да, точно за това говоря, че не искам да зачеркна себе си и не мисля, че това ще бъде добре както за децата, така и за мен самата, ако го направя.

Биз, ще се съглася с теб, че работата на смени е нещо много хубаво за родители. Собственият ми мъж е, може да се каже, на смени или поне не е на работа от 9 до 18 ч. всеки ден, което всъщност ни спасява, защото все някак натъкмявме гледането на малката, воденето й по лекари и занимавките с нея, че да не е метната на 100% по цял ден по баби или гледачки и да има повече време с родител, което смятам, че е най-ценното. Ако и двамата работехме на традиционен график и с едното си дете нямаше да можем да се оправим и със сигурност щяме, ако не изцяло, то поне за много неща, да сме се „зачеркнали”. Аз затова още в началото на съвместното ни съжителство, като се опита той да ми направи някакво изречение за чистенето вкъщи, най-спокойно му обясних да не ме бърка с майка си, която е работила цял живот на смени и е имала възможността половината ден да посвети на дома и семейството си, като допълних, че също нямам против да се посветя на тези отговорности, дори изцяло, стига той да носи И моята заплата. Като признавам, че тук просто го въртях на шиш с тази реплика, защото аз определено не работя само заради парите, а защото имам необходимост, тоест не бих се отдала на гледане на деца дори да имах финансова възможност, не е за мен, все мисля за мига, когато тези деца ще пораснат, ще си хванат пътя, а аз ще съм просто една самотна жена на средна възраст, без ден трудов стаж или с минимален, и ще стоя вкъщи с пръст в уста, никому ненужна, докато децата учат, мъжът работи и всеки има свой живот. Освен мен. Не, благодаря.  Отлично ти влизам в положение и затова, че от седмици не можете да се засечете, не знам ще ти стане ли по-добре, ако ти кажа, че ние сме с едно дете, но също от една седмица не можем да се засечем вечер, тук пък вече говорим за лошата страна на това да е на плаващо работно време той, но то няма две хубави.

Пуп, аз пък имам голяма нужда от това да съм пълноценна и извън дома, от социален живот, ако щеш, не просто козметици и фитнес, въпреки че и на тях държа. Не съм мутреса, която виси по цял ден по салоните и кафетата, но като работеща и себеуважаваща се жена гледам да съм в добра физическа форма, с изрядна прическа и маникюр, неща, които малко или много, си искат време и пари. Обичам поне два-три пъти месечно да знам, че мога да си позволя кино, театър, вечеря с приятели. Пиша ги тези неща, за да подчертая, че не очаквам да не се спра от шопинги и дискотеки, но и не искам ежедневието ми да се свежда до работа-вкъщи-децата-прането-тенджерата. И то именно, защото съм видяла живота на майка ми, който беше точно това, поради безпаричие. Та до голяма степен, да, беше си невъзможно геройство, лишение. Това ни кали и ни направи личности, ще го призная, но ще допълня с абсолютна увереност, че не желая да подлагам в никакъв случай моето дете на това да е отгледано като фон, покрай всичко останало или в постоянно лишение. Моята майка никога не ми е повишила тон с реплика, че нямаме пари. Но почти цялото дество със сестра ми е минало в слушане на пререкания между нея и баща ми, че нямаме пари и как точно да свържем двата края. На следната сутрин нито на мен, нито на сестра ми, дори не ни е минавало през ум, на фона на тъмните й кръгове от недоспиване, за да мисли как с две риби да ни нахрани, подобно на Исус, ние да мрънкаме за нещо! От тук идва страхът ми дали мога да се справя с две деца, дали мога да покрия нуждите им, да им посветя достатъчно време и внимание, а и своите, както чисто физически, времето, така и финансово. И не мисля, че тези въпроси, които си задавам, са безпредметни или необосновани.
Иначе съм напълно съгласна, че идва един ден, в който детето става и си прави само закуска, дай Боже всеки му, излиза от детското столче и просто тръгва на фитнес с теб, нооо...има и много години до този ден. Така че – стъпка по стъпка.

Що се касае до купуването. Не че няма разни безсмислени пластмасови боклуци Цвета, но като цяло гледам да й купувам по-занимателни и образователни играчки. Радвам се, че вече сама показа интерес предимно към книжките, дървените пъзели и музикалните играчки. Така че лека-полека пластмасовите глупости ще си изпеят песента, но не мисля, че може и без тях и тотално да ги забраним. За бабите просто си е радост да им купят нещичко, а децата са си деца и се радват на всяка шарениика, постопенно растат, като Мимка и сами виждат, на кое да спрат интереса си.
Иначе Цвета навън, ако се тръшка или прави панаири рядко й говоря, камо ли да викам. Най-много да ме видите със спокоен тон да я мъкна (защото съответно не иска да върви и, нали се сещате...) към вкъщи. Не мисля, че семейните скандали се решават на улицата. Не че у нас ще си пребия детето, но и да искам нещо да го „възпитавам”, по-скоро там ще стане, отколкото да правим цирк с публика.

Простете, явно заместих Корни временно Cheesygrin
Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 16591


A believer


« Отговор #327 -: Септември 13, 2013, 16:25:22 »

Фей, чудесно казано, и аз, гледайки как майка ми цял живот не е мръднала сама от вкъщи (макар че отчасти това си ѝ е характер на нея, тя си е интроверт) и как цялото ѝ ежедневие е било деца, работа, чистене, тенджера...тръпки ме побиват. Даже имам чувството, че точно нейната мания по чистенето и вечно неоставането на време за нея, вместо да ме направят голяма чистофайница, се случи точно обратното - не ми дреме дали е мръсно, искам да имам време ей така ако искам да лежа и гледам в една точка.
Но според мен си е до човек, има хора, които имат нужда и намират време за себе си, явно има и хора, за които това не е важно Smile
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


D.Dimitrova
Newbie
*
Публикации: 2977


« Отговор #328 -: Септември 13, 2013, 16:31:47 »

Жените от различните поколения са различни, майка ми се съсипва от работа на две места, обаче като дойде и започва да пръхти с парцала, готви, мръхти колко е неподредено и вилнее с всички уреди за почистване. Не може да легне да погледа телевизия,ако има една чиния в мивката. Пере безумни неща на ръка, при пералня, не отваря компютър у дома, за да може да чисти. Баща ми ходи на една работа и дори когато е бил безработен една манджа не е сготвил да и помогне, една пералня не е пуснал или банята да измие. Е те това у нас няма да стане, мъжът ми помага и точка
Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 16591


A believer


« Отговор #329 -: Септември 13, 2013, 16:36:33 »

Баща ми много помага, ама майка ми е маниачка на темч чистота, вечно нещо чисти, прави, и после само: ох колко съм изморена и що не ми помагате. Това супер ме е дразнило, ми за чий трябва да се мие пода всеки ден примерно? И после като не ѝ помагаш да чисти всеки ден, тя чисти сама, вечно е уморена и няма почивка за нея. Ми аре няма нужда.

Както и да е, де, честно казано и двете крайности ме потрисат - родители, които все едно нямат дете и такива, които все едно нямат нищо друго.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Лора
Newbie
*
Публикации: 11959



WWW
« Отговор #330 -: Септември 13, 2013, 16:46:41 »

Въобще не е до поколения това, макар че в тяхното вярно го има това слугинско мислене и едва ли не им е гузно да направят нещо за себе си. Обаче като гледам нашите и приятелите им как все за хойкане мислят, а мъжете и чистят, и готвят, и какво ли не правят, много ми се размива това с поколенията. Има разлика, разбира се, ние, а тези след нас още повече, сме много по-мързеливи, егоистични, претенциозни, все си търим правата, все сме недоволни от нещо. Честно казано, един път не съм спомням родителите ми да са се оплакали, че им е трудно, темата за парите никога не се е обсъждала в къщи, въпреки че винаги сме били на минимума. Вярно, сега няма как да пуснеш 5-6-годишното си дете да взима по-малкото от ясла, както аз съм взимала брат ми, но пак не виждам да е чак толкова невъзможно да си организираш живота както ти харесва.

И аз мия пода всеки ден, то пък кой знае какво, за 10-15 минути работа.
Активен

    
utopia
Newbie
*
Публикации: 16591


A believer


« Отговор #331 -: Септември 13, 2013, 16:57:52 »

Е, нали се сещаш, че това за пода беше само пример. А и времето, в което аз съм расла, не е имало парички за забавление и без това.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Galina_Dim
Newbie
*
Публикации: 7774


Работохолик-изтрещелник


« Отговор #332 -: Септември 15, 2013, 21:30:15 »

На мен също ми е терсене как по-точно става номерът да обичаш и обгрижваш повече от едно дете така, че всеки да си получава необходимото внимание и грижа (всеки - с майката и бащата, не просто диванетата). Но пък съм абсолютно убедена, че има как, просто не ми е дошло до главата. Никола в момента изпива цялото ми време и енергия, буквално поработвам между другото, колкото да не губя тренинг, два часа дневно, макс 3, нито имам време, нито сила за повече. И да, финансово се отразява, още повече, че аз и третата година, неплатена, майчински ще ползвам (не за друго, ами защото иначе ще натоваря още повече бюджета, тъй като осигуровките си ги внасям лично).

Но от друга страна - осезаемата разлика в растежа на интелектуално ниво ми вади очите всеки момент, всяка минута е нова, няма нищо общо с бебето, което беше допреди месец. Непрекъснато са нови думи, нови игри, нови измислици, идва, търси контакт, готвим заедно, чистим заедно (за качество не говорим, само за забавление и приучаване към форма на труд), а понякога си взема котката и си отива в стаята, при което буквално ме избутва, ако се засиля след него. И като знам, че след тази една година, безспорно интересна и натоварена, тръгва в коловоза детска, училище и пр., още повече се надъхвам да му я посветя изцяло, доколкото ми е възможно. Защото по-натам, първо, той ще си има друга среда, после, аз самата ще бъда ангажирана със следващата буболечка, живот и здраве. 
Активен

deni_4ka88
Newbie
*
Публикации: 456



« Отговор #333 -: Септември 16, 2013, 10:19:56 »

И да, финансово се отразява, още повече, че аз и третата година, неплатена, майчински ще ползвам (не за друго, ами защото иначе ще натоваря още повече бюджета, тъй като осигуровките си ги внасям лично).


Малко извън темата,но как става това за третата година майчинство?Аз "работя" във фирмата на моя мъж и съответно осигуровките идват от нашия бюджет,та се чудех какви гимнастики да направим за да избегнем внасянето им поне още известно време.Идеята ми беше да отида на борсата за 8 месеца,после пак да ме назначи.На 3 август ми изтече 2-годишното майчинство,от тогава съм в полагаемата ми се отпуска.Ако си в час би ли могла да ми кажеш мога ли да се възползвам от тази 3-та година в този случай?
Активен


Anna T.
Newbie
*
Публикации: 4392


Влюбена в живота


« Отговор #334 -: Септември 16, 2013, 15:38:26 »

Е, аз не разбирам какъв е келепирът от третата година. То си е право да си пуснеш 1-годишен неплатен отпуск, който работодателят не може да ти откаже. Той ти плаща здравните и социалните осигуровки, ама вие и двете, като от джоба си ги внасяте...  Confused
Активен



Galina_Dim
Newbie
*
Публикации: 7774


Работохолик-изтрещелник


« Отговор #335 -: Септември 16, 2013, 21:04:33 »

В най-елементарен вид - вариант 1. не я ползвам тая година - ерго, плащам си полагаемото, което при моят минимум е 120-130 някъде. Вариант 2. - нищо не вземам и нищо не плащам, водя се трета година неплатени майчински, каквото и да значи това.
Поне така ми го обясниха. Така или иначе, ще се консултирам пак, предстои ми. Ако не работи тая схема, ще си вдигна осигуровките Smile
Активен

deni_4ka88
Newbie
*
Публикации: 456



« Отговор #336 -: Септември 16, 2013, 21:11:00 »

А кой плаща осигуровките?Съжалявам,че задавам такива тъпи въпроси,но никъде на мога да открия инфо,касаеща точно такива случаи като нашите.
Активен


Anna T.
Newbie
*
Публикации: 4392


Влюбена в живота


« Отговор #337 -: Септември 17, 2013, 08:34:20 »

Работодателят плаща осигуровките.
Активен



Pupi
Newbie
*
Публикации: 13256


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #338 -: Септември 17, 2013, 20:11:56 »

Днес бях на отворени врати в АГ-то. Ми то много хубаво бе  Lol Толкова ново, чисто, ще кажеш, че с новата сграда върви и новия персонал, всички едни приветливи, любезни, мили, обясняват. А всъщност са същите хора от старата сграда, от която всеки се плашеше и всеки се жалваше срещу персонала. 2ч. и половина беше цялото мероприятие, прибрах се доволно уморена, да не кажа направо пред разпад.
Обаче сега ми се разясниха толкова много въпроси, значително по-спокойна се чувствам, когато всичко изглежда една идея по-познато. Влюбих се в операционната сестра, която ни развеждаше и се моля тайничко да ми се падне. Много готина и забавна.
Иии сигурно всички сте чули за четиризнаците, които се родиха съвсем скоро. Видяяях ги  Wub , вярно в кувьози бяха, но са толкова милички и мънички, душички прекрасни, колкото двете ми шепи. Дано наддават бързо и скоро да си се гушкат вкъщи с мама и тати. Боже, никога не бях виждала на живо толкова малки бебета!
Обаче черешката беше, като нахълтахме в операционна зала с цел да я видим какво представлява, в която правеха секцио  Lol Нищо не видяхме от самата операция, но самия шок, че жената там лежи и чака след минути да срещне бебето си, беше огромен. След това пък в предродилна зала пожелахме късмет и на едно напъващо майче. Тя пък как ли ни е напсувала, всички се изредихме да надникнем....да видим залата разбира се  Lol
Накрая и с консултант на ЛЛЛ се запознахме, и тя отпра една дълга лекция, много полезна.
Толкова приятно беше всичко, че всички единодушно бяхме на мнение, че нямаме търпение да си гушкаме човечетата и не ни се чака повече Cheesygrin
Активен


Maggie
Newbie
*
Публикации: 979


« Отговор #339 -: Септември 17, 2013, 21:24:02 »

Пупиии, това е чудесно чудесна новина. Много се радвам за хубавите емоции и за хубавото АГ. И аз имах мерак да го видя, но явно отв врати са само за бъдещи майки Smile Нищо, ще го видя и аз някой ден Smile

Пожелавам ви само най-прекрасни изживявания там, и на четиримата Smile

Активен

Ти виждаш нещата и питаш "Защо?" Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам "Защо не?" Дж. Б. Шоу
Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8795



« Отговор #340 -: Септември 17, 2013, 22:15:17 »

Изпуснала съм първата по-дългичка дискусия не знам откога. Мерси на Фей, че ме е заместила  Lol

Направо ме е срам да пиша, защото и едно дете нямам, а вие тук се чудите между 2 и 3. Но пък ви разбирам отлично. Това да си жена е супер тежко понякога, не стига, че вършим 100 пъти повече неща, че раждаме, имаме цикъл, хормони и тн, ами и сме по-емоционални и все хлипаме за нещо (образно казано). Аман. Но пък се радваме на повече неща и май живеем по-пълноценно...както и да е.

Аз последните седмици преди ваканцията бях луднала- не ми се изброява какво имах да правя, но буквално и 10 свободни минути нямах вкъщи, дето вика Ути да седна да гледам в една точка. Съответно бях и изнервена, не можех да спя, всичко ме дразнеше. Сега съм за известно време сама, без мъж, без семейство, без работа, без кучета, почти без познати и приятели около мен и без домакински задачи. Ами наистина за един ден е голям кеф- наваксах с интернет, с приятели по скайп, погрижих се за себе си (само основното де, повече не, никога не би ми липсвало времето при фризъор или козметик, като мъчение ми е малко  Razz ). И ей така нищо да не правя било много приятно.

НО. Тук идва голямото НО. Още и ден не е минал и вече ми е скучно. Искам да излезем с мъжа, с приятели, да отида на работа да си прочета пощата и да полафя с колегите...Та според мен жените имаме нужда от съвсем малък отдих за презареждане и сме си по-щастливи като сме заети. Но си трябва баланс, трябва да ги има тези 1-2 дни в месеца спокойствие, че без тях ставаме непоносими, а ако са повече също не е вариант...

Тва са ми мислите засега, напоследък нямам форумна муза, но дано има повече интересни теми, че хем ми се пише, хем нищо не ме подтиква да драсна и 2 реда, не знам дали ви е познато.
Активен



bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15152



« Отговор #341 -: Септември 17, 2013, 22:28:42 »

Да, и аз съм забелязала, че като съм натоварена съм много изпушила, имам нужда от сън, спокойствие, почивка. И после много малко ми трябва, за да си върна баланса, дори забравям колко трудно ми е било.
Активен

Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8795



« Отговор #342 -: Септември 17, 2013, 22:39:59 »

И само да кажа, че наклепахме темата на сестричката на Мими...

Та, пожелавам на Пупс много лек последен месец и най-лекото раждане. И стига го мисли тоя мъж, голям е, идеално си се справя, друг е въпросът колко е криво да си сама сега, ама поне него не го мисли!

Много се вълнувам за вас двете с Лор, може да не пиша, ама ви мисля и чакам с вас великия момент.

Сори ако си си казвала, но да питам как ще кръстите втората принцеса?
Активен



Pupi
Newbie
*
Публикации: 13256


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #343 -: Септември 18, 2013, 08:33:44 »

Ще разберете като родя, Корни  Lol Макар, че щерката уби цялата интрига и на всеки отговаря, когато я попитат. Само ще кажа, че детенце има огромна заслуга за името и помогна в избора.  Smile
Маги, това ли ти беше притеснението. Нас ни питаха за кога са ни термините с Бисито, но защото си ни личеше доста пък и подранихме и почакахме. Като дойдоха и другите мами, никой не ги е питал в кой месец са. А имаше едно девойче, на което не й личеше. Трябваше да дойдеш, много забавно беше.  Cheesygrin
Активен


Лора
Newbie
*
Публикации: 11959



WWW
« Отговор #344 -: Септември 18, 2013, 09:27:57 »

Ейй, как ме е яд, че не я питах като се видяхме!  Cheesygrin
Активен

    
Pupi
Newbie
*
Публикации: 13256


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #345 -: Септември 18, 2013, 09:32:07 »

 Lol Да беше  Lol
И без това не остана много. До първата вероятна дата са 3 седмици  Chair
Активен


bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15152



« Отговор #346 -: Септември 18, 2013, 10:32:25 »

И ние учехме Дарко да казва как ще се казва сестра му, много беше мило Smile Абе много е хубаво с две деца, да знаете. Тука от няколко месеца си играят самички двамата, измислят си игри, забавляват се, търсят се. Бояна като ми прави мурафети по пътя и я зарежа да се тръшка, Дарко отива да я спасява и да я води. Измислят някакви сладки глупости заедно, ходят заедно до тоалетна - Дарко на чинията, тя на гърнето и стоят по 20 минути и си говорят и се заливат от смях, мият си ръцете пак по 20 минути и само се чува див кикот всеки път Smile Доста е шумно, но пък толкова мило.
Активен

Pupi
Newbie
*
Публикации: 13256


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #347 -: Септември 18, 2013, 10:40:36 »

Аз активно я включвам във всякакви подготовки за бебето. Пазарувахме заедно, показах и всички нейни дрешки, които остават за бебка, помогна ми със сгъването им, нищо че не сме ги прали още. Говорим си, че бебето ще плаче, да свиква с това, за кърменето, за захранването, че не трябва да се дава какво да е на бебето да яде. И мине-не мине време сама си ги разказва после нещата, че и на татко си обяснява. А ако я видите как говори вечер на корема, повече внимание му обръща от ПРеслав дори, уникална картинка е. Все се каня да й направя клип, че да й го пускам като порастне. Но й говори, че кака е при нея, че е време да спи, да спре да рита и да остави мама да си почива и всяка вечер настоява да го разголя, че да каже на бебето лека нощ  Cheesygrin
Само с пипането на корема не можем да се разберем, все привиква другарчетата си и ми се залепят. Говорих й, че не е хубаво, пък да не говорим, че никак не ми е приятно, защото се бутат и са доста резки в движенията си децата.
Ох, много мило го описа Биз, нямам търпение вече  Wub
Активен


Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15692


« Отговор #348 -: Септември 18, 2013, 10:43:32 »

Почти ме навихте. Ама почти Cheesygrin

Пупи, историята с говоренето на корема Sad eyes Искам клип!
Активен

JustAGirl^`
Newbie
*
Публикации: 3888


...dreamer...


« Отговор #349 -: Септември 18, 2013, 11:20:29 »

И двете картинки са толкова мили, ако можехме само да ги видим Smile Биз направи им някой клип някога да им се порадваме на лудориите, а Пупи това е толкова мило дето говори на коремчето, задължително трябва да се документира Smile
Активен


Страници: 1 ... 12 13 [14] 15 16 ... 18   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.14 | SMF © 2006, Simple Machines LLC Valid XHTML 1.0! Valid CSS!