star chick-chat.org star Женски работи star Моето бебе star Мими ще става кака :P
Страници: 1 ... 11 12 [13] 14 15 ... 18   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Мими ще става кака :P  (Прочетена 43548 пъти)
D.Dimitrova
Newbie
*
Публикации: 2977


« Отговор #300 -: Септември 13, 2013, 10:09:12 »

Малко съм пристрастна към половете. Имам и леко горчив опит с племенника.  Lol
Е защо мислиш, че ти го пробутвам, ако беше меденка нямаше да я деля с други Cheesygrin Али, ти пък колко старееш? Аз така съм се подмладила, че ако ме пита някой съм на 21,ама малко по-дъртичка изглеждам.
Активен

Pupi
Newbie
*
Публикации: 13243


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #301 -: Септември 13, 2013, 10:10:33 »

Хахаха, Ди  Lol Ще минат години, децата ще започнат да четат тук, мисли му  Lol
Активен


Лора
Newbie
*
Публикации: 11958



WWW
« Отговор #302 -: Септември 13, 2013, 10:15:12 »

Да подхващам ли кръстоносния поход срещу разделението на половете  Cheesygrin Ама нищо, говорете ми за момичета, току виж съм се вдъхновила, защото все още нито една момичешка дрешка не ме е умилила, в магазините все се лепя на момчешките неща. Утре приятелката ми ще ми носи чувалите с дрешки от нейните госпожици и вече съм леко в паника Lol

Ди, направо ти завидях, аз с тази бременност много си усещам годинките, затова и хич не ми се мисли с трето какво ще е.
Активен

    
Pupi
Newbie
*
Публикации: 13243


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #303 -: Септември 13, 2013, 10:19:06 »

А няма смисъл, Лор. Аз няма и много опит с различните полове, но племенника ми е достатъчен  Lol То пишки, характер, инати, посягания, хапене, че и ритници в корема отнесох скоро. Не мерси  Lol
А относно дрешките, да ти покажа ли колко сини имам вече. Дори единия комплект, който взех, е със синьо клинче и блузка на сини цветчета. Просто вече и произовдителите се отпуснаха да правят нещо по-различно от цикламените, розАвите и лилавите момичешки дрехи.
Активен


Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15673


« Отговор #304 -: Септември 13, 2013, 10:37:49 »

Аз мисля, че спокойно мога да съм още 4-5 пъти бременна, ако бременността ми е като първата. Мен бременността ми е особено приятна, емоционална и готина. Обааааачеее висенето 1 година, или, о, ужас, повече!!!, вкъщи..това ме убива! Изглежда не съм си човек на дома и това е! Винаги съм го подозирала. Ми не ми се правят торти, не ми се гнезди и не ми се тича след бебешки сопол и ако по цял ден. Не че не мога да се справя, не че не се справих и не продължавам да го правя, но просто...не е моето. И мисля, че точно това е причината да съм силно разколебана за второ, а трето е напълно изключено! Казала съм на мишката, че ако вземе той майчинството - имаме сделка Cheesygrin Аз ще си ходя на работа и всички ще са щастливи.
Активен

D.Dimitrova
Newbie
*
Публикации: 2977


« Отговор #305 -: Септември 13, 2013, 11:25:23 »

Заради тежката бременност не искам да се занимавам с нова такава, защото трябва да гледам дете, къща, работа. Не мога да си позволя нито да лежа, нито да бездействам и да друсам с лекарства. Иначе за седенето вкъщи не ми пречи, стига да не съм сама и да не е зима. Сега е голям купон, на мен малко ми трябва на разхлопаната дъска и се запознах с много майки, за да има винаги с кой да съм навън. Откровено се забавлявам с детето и само като много ми се спи, а на него не, се изнервям. Но съм тотален недомакинстващ вид - готвя с неудоволствие главно буламачи, сладкиши не пека, защото нито ние, нито детето на този етап ще ги ядем . Обичам да съм навън,може и да не е на работа- на разходка, магазини,заведение, екскурзия. Детето не ми пречи да е навсякъде с мен, стига да не яде трева и тръни или като си изтрие соппола от новото ми яке и се сещам, че съм по майчинство.
Активен

bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15149



« Отговор #306 -: Септември 13, 2013, 11:27:41 »

Aз лично съм решила, че ако имаме ресурси, с удоволствие бих родила трето и не бих се върнала на работа, докато и последното не стане човек (на 5 примерно). Нещо много натагъдък ми стана живота, гледането на децата през пръстите , струва ми се, че не мога да им обърна внимание за много неща, за които сега им е времето.
Но вече си трябват пари, условия и всичко, за третото вече ще трябва рационално Smile
Активен

Pupi
Newbie
*
Публикации: 13243


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #307 -: Септември 13, 2013, 11:33:06 »

Поради тази причина казах, че може и да си остане неосъществена мечта. Освен ако нещо коренно не се промени в стандарта ни на живот и с лекота да можем да си позволим аз да не работя или поне за самочувствие да трупам 4 часа труд Smile. Много пъти сме го обсъждали вкъщи този въпрос, хубавото е че и Преслав е на моето мнение, някак сме се синхронизирали на тема пълна къща. Но да, ако трябва да работ с това темпо и да гледам 2 или 3 деца, не през пръсти, ами гладни и мръсни сигурно ще ходят. Не съм от най-перфектните домакини, не съм много по домакинските задължения от типа на измий прозорците, изчисти паяжините и избърши през ден пода, освен ако не разполагам с допълнително време, т.е. тежи ми да го правя всеки ден, но не и когато разполагам с това време. За това и не си харесвам работата, че ми отнемаше изключително много от безценното време за семейството ми и за разни такива по-домошарски ангажименти.
Активен


bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15149



« Отговор #308 -: Септември 13, 2013, 11:38:26 »

Аз също не съм от изрядните домакини, но децата си имат и други нужди - да кажем, че тези за общуване, духовно развитие и т.н. почтиии ги покривам според собствените си критерии, но здравословните остават малко назад. Разни контролни прегледи при ортопеди, упражнения на Дарко за крачетата, време му е да започне да спортува нещо, а не остава време да разгледам варианти, а кой и как ще го води акъла ми не го побира. Просто времето минава и заминава и неглижирам разни неща.
Представям си и как ще тръгнат на училище и също ще имат нужда от внимание. Мисля, че майка ми е голяма късметлийка, че е имала възможност да работи като учител и да е на половин ден, макар и да го чувства като ужасна жертва. Страхувам се, че ако аз не я направя и няма да дам най-доброто от себе си като родител.
Активен

Pupi
Newbie
*
Публикации: 13243


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #309 -: Септември 13, 2013, 11:47:08 »

Дори не ми се отваря тази тема. Ако не видим зор и ако не се налага да се връщам преди втората година на детето, ще ми се застъпят първолак, бебе на ясла и връщане на работа по едно и също време. Ума не ми го побира как ще се оправя това дете в училището, как аз ще й обръщам достатъчно внимание и дали няма да я ощетявам. Пък хич не искам някой друг да се занимава с нея, освен ако не е майка ми, но и тя е далеч от пенсионната възраст. Пък за бебето в яслата, боледуването и адаптацията не ми се мисли.
Обаче сега като успях да си отпочина малко от това натоварено работническо ежедневие, си давам семтка колко изнервена и крива съм била доста дълго време, направо проядена. Случвало се е до толкова да съм била уморена и с оптегнати нерви, че само с присъствието си детето ме е вадило от кожата ми. Знам, гадно звучи, както казах, давам сметка колко ме е ощетила тази работа, но не бих искала да съм подобна картина след няколко години, при това с две деца. Колкото по-малко остава от бременността ми, толкова повече въпроси се блъскат в главата ми.  Rolling Eyes
Активен


bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15149



« Отговор #310 -: Септември 13, 2013, 11:51:05 »

Разбирам те напълно аз. Лошото е, че вкъщи и двамата сме станали такива, факт е, че и те двамата са страшни дразнители понякога, но като се погледна отстрани и никак не ме кефи картинката.
Иначе сутрин, когато водя малката на ясла и все още е спокойно и направо искам цялата да я олигавя, държа я за ръчицата и попивам всичко нейно. Дори през деня на работа усещам, че ми липсват.
Активен

Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15673


« Отговор #311 -: Септември 13, 2013, 12:17:54 »

Другият ми страх за второ дете е свързан точно със споделеното от Биз. Аз с едно дете балансирам като въжеиграч в цирка, а дори още не сме стигнали фазата да трябва да се води по уроци, танци и спорт и прочие! Ами, ако са две Unsure Blink Едното го води на танци, другото (бебе) чака болно вкъщи да го водиш на лекар, отделно къщата си чака теб, на работа ходи...
Как ще се справя да покрия пълноценно нуждите на тези деца? Не само финансово, но й време да им отделям, да общуваме, да ги заведа на всички нужни прегледи, да ги запиша на всички спортове, които харесат...
Питам се, може би ще ви се стори егоистично, но си споделям напълно чистосърдечно в момента, в рамките на 24-часово денонощие, къде след всичко оставам и самата АЗ? Трябва ли да се зачеркна на 100% като личност, за да имам две деца? И тук говорим не само за липса на свободно време, но вече и за липса на пари. Аз не искам да загубя себе си и да стана някакъв робот, който обслужва децата си и тича на работа нон-стоп, някаква средоностатистическа домакиня, която няма миг да си погледне ноктите, да пие едно кафе с приятелки без бебе да й повръща на рамото, а по-голямото да се тръшка за нещо отстрани или да отиде на един театър. Не искам да звуча като някаква кляфка дето иска да си гледа собствения кеф само, едва ли не, не мисля, че съм такава, но не искам да изпадам и в другата крайност.
Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 16581


A believer


« Отговор #312 -: Септември 13, 2013, 12:27:30 »

Фей, не виждам защо да си кляфка, все пак и майките са хора. Аз се ужасявам от жени, които могат да говорят само за повръщано и не са виждали бял ден от години. И аз не смятам да си зачеркна живота един ден, само щото имам бебе.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15149



« Отговор #313 -: Септември 13, 2013, 12:42:06 »

Фей, колкото и да се радвам, че започнах работа с нормално време, мога да ти кажа сега колко много оценявам и майчинството и дългите години работа на смени. Защото каквото и да е било, винаги съм имала поне малко време насаме, дали ще е да изчистя, да си поема глътка въздух, абе каквото и да е, имала съм време със себе си, дори и да не е било за мен (като глезене).
А сега се сещаш - нощем на разположение (все пак боледуват, искат вода и т.н.), сутрин ставане оправяне, водене на ясла, после работа, взимане, готвене, приспиване. И ако ти кажа, че от 2 седмици с Краси не можем пак да се засечем, защото все някой припада при децата. Понякога ми се иска просот да ги пратя на разходка сами, за да мога с кеф да си оправя вкъщи, но това ми отнема пък и от времето с тях. Но тези ми мрънкотения са по-скоро във връзка с работата и че съм заета много, отколкото с децата. Т.е. ако имаме възможност да не работя, по-скоро бих се отдала на гледане на децата, разходки, готвене ..абе това, което правих 4 години Smile Няма угодия при мен значи Cheesygrin
Активен

Pupi
Newbie
*
Публикации: 13243


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #314 -: Септември 13, 2013, 12:58:37 »

Признай си, че е на периоди.  Cheesygrin Като ти писне от децата, си искаш работата. После като ти дойде в повече от работата, искаш само децата Smile Аз поне така се чувствам. Дори си мисля, че дори и един ден да зацикля вкъщи, ще трябва или яко да чистя и да се въртя покрай децата, или ще откача от безгрижие. Другият вариант е да почна да правя сладкиши за целия блок  Lol

А относно главоблъсканицата на Фей, не си клявка, никой не би те обвинил в това. Обаче си е и до себеусещане. Аз примерно никога не съм била от типа жени, които искат някакво определено време за само себе си. Не ходя по козметици, фитнеси и т.н. намирам някакво време между другото, да се лакирам, да се епилирам или да си направя някаква маска. Абе как им викаха, мързеливи красавици  Lol Т.е. в комплект с детето не ми е тежало толкова, че остава всичкото това на заден план. Е в началото мрънках като стигах едва към 12-1 до банята да си измия зъбите примерно, но и това се преживяваше.
Много хубаво ми беше един месец плътно с малката, разходки, паркчета, колело, сладкарници, все едно си имах другарче. Дори сега като си останах сама вкъщи, ми е трудно да се организирам и само прилягвам и нищо не свършвам. Детето си е мобилизация  Lol
Активен


Лора
Newbie
*
Публикации: 11958



WWW
« Отговор #315 -: Септември 13, 2013, 13:00:20 »

И аз не смятам да си зачеркна живота един ден, само щото имам бебе.

Нали все пак осъзнавате, че бебетата не са вечно бебета и че да, затваряш си донякъде няколко години от живота, но в крайна сметка няма вечно да им бършеш дупетата на тия деца и да търчиш след тях. Така като говорите, сякаш не сме всички по две деца в семейството и е някакво невъзможно геройство това. Макар че сега наистина много повече се вманиачаваме в децата, та в духовното им развитите, та в не знам си какво, всички гонят някакви стандарти за перфектни родители и май само си усложняваме живота, вместо просто да се стегнем и да се справяме.
Активен

    
D.Dimitrova
Newbie
*
Публикации: 2977


« Отговор #316 -: Септември 13, 2013, 13:03:19 »

Често среща родители с две деца,а понякога и с едно, които изпадат в пълна,дива и крайна истерия на молбата ; "Мамо,купи ми....". Понеже ги срещам в магазин за евтини детски играчки до 10 лева или хранителния магазин и съм сигурна, че не са поискали на майка си хиликоптер. Е така, изпаднали майки в крайна, дива истерия. Не става дума тука за това кой какви пари има и си гледа децата, не искам да говорим на тази тема. Но не може майка на две малки деца да крещи като обезумяла как нищо,ама нищо нямала да купи и да вика "нямам пари,нямам пари". Аз съм убедена, че тя няма пари и като я гледам и скоро и не се е ресала, но защо не си прави сметката преди да има две деца. Виждала съм баща да се кара на момчето си, защото е поискал кюфте в магазина и кво щяло да стане,ако не си бил изял кюфтето за 50 стотинки. Вчера едно момиченце в книжарницата искаше книжка,а баба му го нафули, че няма пари за книжка. Е за какво имат деца? Въобще не става дума за оня разговор как трябва да имаме по 2 бона, за да имаме деца. Но всекидневно да подлагаме децата на тормоз и крясъци, защото са поискали кюфте, играчка или вафла. По-добре да имаш колкото деца може да понесеп физически и финансово,а не щото всички имали две деца давай и ти и после яко крясъци. От друга страна познавам майки с три деца, които са песен и хармония.
Лора, много точно, вманиачаваме се по всичко свързано с децата,а  голяма част от нас са гледани между другото, като фон и покрай всичко останало. Ние с  мъжа ми сме гледани от бабите от 8 месечни, без родители.
« Последна редакция: Септември 13, 2013, 13:05:18 от D.Dimitrova » Активен

alivera
Newbie
*
Публикации: 3932


Streets of my life


« Отговор #317 -: Септември 13, 2013, 13:05:05 »

Чета ви и се чудя аз към коя група спадам. Определено не съм домошар човек. Не че не обичам да си стоя вкъщи, но липсата на социален живот (разбирайте не еднообразно ежедневие, каквото ми е сега) много ме депресира понякога. Аз си имам нужда да бъда полезна не само у дома, иска ми се и аз да бъда професионално ангажирана, което не ме прави работохолик. В никакъв случай не съм и такава. Но мислейки в тази насока и аз се чудя как ще се жонглира във всички направления - май мъжа ми остава най-неоправдан.  Smile Като се замисля наистина е трудно - сега какво, по цял ден вкъщи, гледам си детето, имам време да сготвя нещо, да поизчистя, ами после. Може би ще се чувствам най-добре, ако работя на някакъв ненормиран работен ден, смените не ми се нравят. Въпреки че, в този случай пък ще ме гложди мисълта, че не съм достатъчно добра, в това което правя... Абе сложа ситуация за мислене. Но го има и факта за достатъчното внимание към детето. И аз страдам от мисли свързани с възпитанието, как ще се случи това, как да не го лишаваме от обгрижване, да не пропускаме етапи от израстването му...  Гадно ми е сега, че баща му например, изпуска много неща, точно поради тази причина.
Активен

Pupi
Newbie
*
Публикации: 13243


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #318 -: Септември 13, 2013, 13:09:28 »

Аз пък не съм съгласна с поста ти. Защото така на практика отглеждаме деца консуматори. В това се опитвам да убедя и свекърите, които само купуват, това Джъмбо за нищо го нямат и всяка неделя след село се минава от там за поредния боклук за 3-5лв. За какво ми е, за какво му е на детето, днес ще му се порадва, утре ще го запокити в коша с играчките, ще поседи няколко месеца и ще го изхвърля. Какво ще оцени детето, че майка му не дава, а баба му само купува, че всяка прищявка се угажда. Чудесен пример дават, нямам думи. Предпочитам да оцени и да разбере, че не всичко може и трябва да се купи, за това взимаме стойностни и качествени играчки, при това държим да има повод, учим я да ги пази и да знае, че ако си я счупи, ще е само в нея вината. Не казвам, че не я глезим, но сме си създали някакви разумни граници и знам, че е правилния начин. Защото така както се тръшкаше преди година за поредната пластмаска, сега с едно изречение разбира защо не бих я купила  Smile И да, често влагам и смисъла на парите, но това от скоро. Преди година-две едва ли щеше да ме разбере.
Активен


D.Dimitrova
Newbie
*
Публикации: 2977


« Отговор #319 -: Септември 13, 2013, 13:36:00 »

не, въобще не става дума за това да се купува каквото види детето. Съвсем съгласна съм с теб за децата консуматори. Става дума за тотална майчина, бабина или бащина истерия. те не крещят, за да покажат смисъла на парите, а защото много са измъчени от мисълта за липсата им плюс изнервени от стоене у дома. Не мисля, че някой от тук пишещите  крещи в магазина и раздава шамари с възпитателна цел. Има си време, кога се вмъква идеята за смисъла на парите, но не така рязко и нагледно Cheesygrin. познато детенце има много хубав отговор за майка си, тя като му каже "нямам пари!" и 5-годишното и отвръща учудено : "Защо ходиш на работа, тогава" Lol
Активен

Pupi
Newbie
*
Публикации: 13243


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #320 -: Септември 13, 2013, 13:39:22 »

И аз направих грешаката да я питам веднъж "ти знаеш ли колко време сме работили за тази играчка" (не помня коя точно съм имала предвид) и тя ни заби с "един час"  Lol То детето няма представа от понятието време, но ми беше за урок да внимавам как я провокирам и как си задавам въпросите.
Абе изнервен е народа, всичко куца, всичко е криво и трудно. Не е правилно детето да е боксовата круша и на него да си изливаме тегобите, но понякога се случва несъзнателно. Това да ми е като оправдание, защото сигурно и аз съм го правила, ама не искам да си го призная  Rolling Eyes
Активен


D.Dimitrova
Newbie
*
Публикации: 2977


« Отговор #321 -: Септември 13, 2013, 13:46:05 »

До колкото е възможно се опитваме да не си го изкарваме на децата, понякога не се получава. В София проблем е голямото разстояние, в друг град би ми било много по-лесно всичко- и движение, и работа, вземане от ясла, повече време с детето. Това както Феи го описа с две деца, които да разхвърляш по уроци. Да не говорим, че и учениците изискват гледане след училище и като няма кой да помогне освен родителите е много сложно- гледачки, прибиране на децата, водене.
Активен

HappyHeart
Newbie
*
Публикации: 6340



« Отговор #322 -: Септември 13, 2013, 13:47:01 »

Днеска бях в едно ДКЦ на работа и седях и си чаках реда. Покрай мен мина мъж ВЛАЧЕЙКИ момче на около 5-6 години за ръката и съскайки с жестока злоба "знаеш ли какво ще ти се случи, сега, знаеш ли???? нямаш си и идея колко си наказан". И се запитах може ли да обичаш детето си и да се отнасяш с такава ненавист. Вярно, че понякога те изкарват от релси с хиляди простотии, ама детето се беше свило все едно да се защити от удар и гък не казваше, дори не плачеше...

Това изнервен родител ли е поради безпаричие, работа и куп други или е идиот?

Активен

Моето име е Любов.
utopia
Newbie
*
Публикации: 16581


A believer


« Отговор #323 -: Септември 13, 2013, 13:50:51 »

Лори, ти колко двойки познаваш (от предното поколение обаче), които като са им се родили децата и са продължили да съществуват И като самостоятелни единици - разходки, кафета, нищо скъпо, просто ей така време за себе си. Защото аз май николко. Едно време сякаш като се роди детето и край, животът на родителите спира, всичко е за него и толкоз. И сега познавам такива. Това имах предвид, а не че децата са вечно бебета и искат нон-стоп грижи.

По другата тема онзи ден във Фантастико една майка истерично крещеше на 6-годишното си дете как щяла да направи живота му ад (???), да го направи кривоглед и луд (???) и как не ставало нищо от него и не можело да се разчита на негои то горкото вървеше съсипано след нея. Ужасно е. Но пък и я разбирам донякъде, сигурно и аз ще имам моменти, в които ще изкрейзвам тотално.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


D.Dimitrova
Newbie
*
Публикации: 2977


« Отговор #324 -: Септември 13, 2013, 13:59:13 »

Ути, от миналото поколение познавам майка ми, която винаги е била свободна, работеща, добре облечена леля, която за момент не си е изоставила живота и не смята да го прави по никакъв начин. цял живот си е правила каквото иска т. е работа, почивка, винаги време за прическа и дрехи. Чак сега като види детето ми и ми го връща набързо, защото то това потисничество детско , няма как да продължи повече от 1 час. иначе винаги ме е гледала, не съм била лишена от внимание или нещо друго. Съвсем възможно е и се надявам и аз така да правя с моето дете и съществуване. Пък свеката е принцеса, с две деца и само нейния гъз винаги си е гледала.
Активен

Страници: 1 ... 11 12 [13] 14 15 ... 18   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.14 | SMF © 2006, Simple Machines LLC Valid XHTML 1.0! Valid CSS!