star chick-chat.org star Женски работи star Козметика, мода и суета (Модератори: blonde, Bambinastar Анорексия, булимия
Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Анорексия, булимия  (Прочетена 3991 пъти)
lioness
Newbie
*
Публикации: 8326



« -: Ноември 08, 2012, 15:54:54 »

Познавате ли човек, който е имал някакво хранително разстройство и е успял да го преодолее? От скоро общувам с една невероятна жена, но дъщеря и е в много трудно положение. Гладува, порвъща, трепери, искала да стане от 51 на 49 кг. Обикалят лекари, здравословно няма никакви индикации, казват, че е на психологична основа. И тя се тръшка, че я изкарвали луда и продължава да се крие и повръща. От година вече много се променила, задушавала се вкъщи, била вманиачена в постигането на перфектен външен вид.
Отвсякъде звучи зле, но ми е много болно като слушам и гледам за какво става въпрос, кажете от собствен опит срещали ли сте се с подобна картинка и какъв е изходът.
Активен




Щастието явно е направено, за да бъде споделяно.
utopia
Newbie
*
Публикации: 16506


A believer


« Отговор #1 -: Ноември 08, 2012, 16:08:00 »

Една моя братовчедка беше болна от анорексия, едвам я спасиха...но не сме близки и не знам. В Англия живее. Но има надежда!
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


JustAGirl^`
Newbie
*
Публикации: 3888


...dreamer...


« Отговор #2 -: Ноември 08, 2012, 16:10:50 »

знам че всичко е на психична основа и ако на този човек не ми се помогне, той сама почти невъзможно е да се справи.
Активен


Pupi
Newbie
*
Публикации: 13207


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #3 -: Ноември 08, 2012, 16:40:24 »

Да посетиш психолог не значи, че е луда. Има страхотни професионалисти, които според мен биха могли да й помогнат. Но лекарите освен да констатират щетите от хранителното разстройство и назначат лечение, не виждам как биха помогнали на този психически проблем. Пак казвам, това не означава, че е луда.
Да потърси помощ в тази посока, докато не е станало прекалено късно. Особено щом казваш, че е от години.
Активен


Galina_Dim
Newbie
*
Публикации: 7773


Работохолик-изтрещелник


« Отговор #4 -: Ноември 09, 2012, 09:44:06 »

Задължително психолог, и то специализиран в такива проблеми. Иначе могат да я изтърват за едното нищо.
Активен

lioness
Newbie
*
Публикации: 8326



« Отговор #5 -: Ноември 09, 2012, 10:16:27 »

Парадоксът е, че майка и от години ходи на психолог и иска да я заведе, но дъщерята отказвала, тръшкала се, че не била луда ходи там и пр. Много ми е мъчно да гледам такава картинка. Тя изобщо не осъзнава към какво се е запътила, а докато не се осъзнае сама не знам как могат да я мотивират околните Sad
Активен




Щастието явно е направено, за да бъде споделяно.
JustAGirl^`
Newbie
*
Публикации: 3888


...dreamer...


« Отговор #6 -: Ноември 09, 2012, 10:26:20 »

Лъвче, а защо трябва да й се казва айде да ходим на психолог, или отиди на психолог....да се поговори с човека (психолога) да се уговори среща ако тряба на кафенце и да не й се казва че този човек е психолог....и да я хване майка й и да отидат на кафе с човека, ще си поговорят за каквото могат....дори майката може да ги остави и малко време насаме да си поговорят....просто да не й се казва че човека е психолог, щом тя отказва да ходи при такъв.
Активен


michelle
Newbie
*
Публикации: 3605



« Отговор #7 -: Ноември 09, 2012, 11:45:52 »

Нищо повече няма да кажа освен, че на всяка цена трябва да се потърси специализирана помощ ВЕДНАГА. Не знам дали обикновен психолог би помогнал. Скоро трябваше да се отвори у нас специализиран център за борба с анорексията в Токуда. Тази болест е ужасно коварна.. Дори след години лечение не се знае какъв ще бъде изходът.
Споделяла съм, че бях на път да прекрача границата.. Знам какво се случва в главата на такъв човек, знам какво говорех на всичките ми приятелки, докато ядях по лъжица грах дневно и те ме гледаха подозрително.. Гледала съм доста филми за това как протича лечението, в Германия има санаториуми, в които години наред момичетата се лекуват и буквално се борят със смъртта. Няма не искам и не съм луда, ако трябва да я върже.
Активен

C’est tout!
D.Dimitrova
Newbie
*
Публикации: 2977


« Отговор #8 -: Ноември 09, 2012, 12:23:22 »

Познавам психолог, който работи с хора с такава болест. Даже се събират няколко човека в с група за взаимопомощ и тогава идеята "луд съм , затова съм тук" по-леко се приема. Обаче е в София, ако имате варинат за тук веднага ще ви свържа.
Активен

Smiley
Newbie
*
Публикации: 6094


Усмивка


« Отговор #9 -: Ноември 17, 2012, 19:42:51 »

Лъвче, а защо трябва да й се казва айде да ходим на психолог, или отиди на психолог....да се поговори с човека (психолога) да се уговори среща ако тряба на кафенце и да не й се казва че този човек е психолог....и да я хване майка й и да отидат на кафе с човека, ще си поговорят за каквото могат....дори майката може да ги остави и малко време насаме да си поговорят....просто да не й се казва че човека е психолог, щом тя отказва да ходи при такъв.

Това в никакъв случай не бива да се прави. По този начин.

Желанието за срещата с психолога трябва да дойде от момичето. Колкото и трудно и невъзможно да звучи това. На мен ми се наложи да търся помощ за едно момиче от потока ми и разговарях с приятел психолог точно по темата. Ако желанието не дойде от нея, то евентуално насилствено лечение и разговори няма да доведат до нищо. Всеки един случай е много индивидуален и трябва да се подхожда с внимание. С хора в това състояние дори една погрешна дума или постъпка може да има лоши последствия. И наистина трябва да се търси лекар, който има опит с такива случаи.
Активен

michelle
Newbie
*
Публикации: 3605



« Отговор #10 -: Ноември 17, 2012, 21:35:33 »

Какво става с момичето? Unsure
Активен

C’est tout!
Smiley
Newbie
*
Публикации: 6094


Усмивка


« Отговор #11 -: Ноември 18, 2012, 07:50:10 »

Честно ли? Не знам. Бяхме цяла банда колеги, които се опитвахме да направим нещо. Тя припадаше постоянно на лекции. Една от професорките също се нае. Близките й приятелки търсеха контакт с родителите й, но явно в семейната среда беше един от проблемите. Майката не искаше и да чуе, че има някакъв проблем и твърдеше, че си въобразяваме. Тя така си била. Не знам кое му беше нормално на състоянието й. Говорили сме й за среща с психолог на момичето, но без успех. В крайна сметка се радвам, че поне завършихме, защото според близките й приятелки - трябва да имам по всичко 6 и да завърша с отличен - е било както като някаква фиксация, така и като основната причина за целия стрес, който е трупала. В момента, според фейсбука й, прекарва много време със сестра си, постват щастливи снимки и щастливи статуси. Надявам се наистина да е по-щастлива.
Понякога се обвинявам, че се отказахме прекалено лесно... И не съм сигурна дали са истински тези щастливи статуси и снимки.
Активен

angel_sin
Newbie
*
Публикации: 7005


« Отговор #12 -: Януари 06, 2013, 14:59:36 »

сега виждам тази тема .. аз имах две съученички, близначки, с анорексия в 9-ти клас. Те са много спортни момичета, не знам какво ги беше прихванало, но се поддържаха една друга и знам, че изкараха много тежка една година. Нямам представа дали са търсили помощ родителите им, но след като им спря цикъла май взеха мерки ... Никога няма да забравя как си разделяха една смокиня за обяд  Unsure В момента са здрави и все така спортни, едната има и детенце .. но останаха завинаги силно кльощави  Rolling Eyes
За мен, като един завиден лакомник, е много трудно да си представя какво ги е накарало да се откажат от храната .. но съм убедена, че трябва да се търси помощ навреме, проблема е много много сериозен  Unsure
Активен

D.Dimitrova
Newbie
*
Публикации: 2977


« Отговор #13 -: Януари 06, 2013, 17:46:17 »

Също имам позната с анорексия още от училище. От пълно момиченце се постара да стане ходещ скелет и това я съсипа не само физически. Подчини живота си на това да бъде слаба и последните години в гимназията вместо да учи и да си наляга парцалите се лекуваше от бъбречни кризи, некакви други кризи и време за кандидастване не остана. Постоянно пиеше очистителни. Когато я видях след години тя все още беше кльощава и впечатление ми направиха ръцете й, бяха с петна като на бабаичка. Не зная как се казва това с петната по ръцете на старите хора на нея и беше рано да го има и то така изразено.
Активен

lioness
Newbie
*
Публикации: 8326



« Отговор #14 -: Април 04, 2013, 11:25:25 »

Малко ще побутна темата, може някога на някого да е от полза.
Девойката с проблема имаше кратки моменти на просветление, когато пожелаваше да се оправи, хранеше се, дори няколко дни не повръщаше, но всяка следваща криза все по-зле и се отразяваше. Водиха я на психиатър, той я препрати при специалист - психолог, който предимно се занимава с анорексички и булимички, но на второто посещение при него момичето излязло с гръм и трясък и отказва да ходи повече. После пак на психиатър, изписал и антидепресанти, уж щеше да ги пие, но едва ли не насила и ги бутат в устата. Последно вчера вече я заведоха и на ендокринолог, който да и изпише схема на захранване, но първо ще се наложи да я приемат в болница на системи да я подсилят, понеже вече и през нощта се събужда от позиви и съвсем е отслабнала.
Много ми е мъчно като гледам как се съсипват близките и и не знам как да помогна и как да успокоя майка и. :( А и девойката всеки ден различна песен пее, уж иска да се оправи, но не иска да яде каквото я съветват, продължава да пие разхлабителни и просто върви срещу себе си.
В София имало някаква специализирана клиника, но предполагам е частна, а те нямат възможност да стигнат до там. Нещо чували ли сте за нея?
Активен




Щастието явно е направено, за да бъде споделяно.
HappyHeart
Newbie
*
Публикации: 6339



« Отговор #15 -: Април 15, 2013, 13:23:07 »

Ако някой има интерес...научих за благотворителен концерт свързан с темата.
https://www.facebook.com/ZdravDuhVZdravoTialo
Активен

Моето име е Любов.
Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.14 | SMF © 2006, Simple Machines LLC Valid XHTML 1.0! Valid CSS!