star chick-chat.org star Свободна зона star На лафче :-) star За негативните последици от раждането
Страници: 1 2 3 ... 6 [Всички]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: За негативните последици от раждането  (Прочетена 27172 пъти)
Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8773



« -: Септември 05, 2012, 12:44:24 »

Все пак правя тема, провокирана от Лора.
Накратко: напоследък чувам за много крайни случаи на здравословни проблеми след раждане- не говоря само за болки в шевовете първите дни/седмици, хемороиди и такива радости, ами години след това проблеми с вдигане на тежко/болен гръб и кръст; проблеми с гърдите; болки в стави, проблеми при секс и т.н., списъкът е безкраен. Да не говорим, че повечето двойки се изпокарват и настават едни кошмарни месеци.
Да не говорим при проблемно забременяване, тогава процедурите и ужасът са още по-болезнени и тежки. Като цяло все едно говорим за много сериозна болест, на която сами се подлагаме + приемаме, че никога няма да бъдем свободни, глупави и независими отново и не се знае как ще потръгне с половинката ни.
И въпросът- все пак си го причиняваме- защо? Има ли наистина толкова леки бременности и раждания, че почти нищо да не се променя (физически) след тях?
Никой ли не се е замислял за осиновяване например?

С това не искам да изглеждам лекомислена, много добре оценявам ползите на това да има детенце вкъщи, животът наистина се осмисля. И чудото да е в корема ти сигурно е несравнимо. Не бих се лигавила, ако знам, че става въпрос за 9 месеца стискане на зъби, ще се справя...но ако наистина си съспиваш здравето за цял живот?
Изобщо бяхте ли наясно какво ви чака преди да забременеете, как се решихте? Или за тези, които нямат дете- всички ли сте сигурни, че сте готови да се подложите на това?

Това са ми накратко терзанията, чакам да ми кажете коло съм малка, глупава и наивна и егоистична...
A ако някой реши да пише по темата- интересува ме най-лошото, което се е случило/си представят във връзка с раждането, хубавите неща всички ги знем (затова и не пиша в другия раздел, не искам да го развалям)
« Последна редакция: Септември 05, 2012, 12:48:58 от Korneliq » Активен



angel_sin
Newbie
*
Публикации: 7005


« Отговор #1 -: Септември 05, 2012, 13:26:10 »

честно, понякога се чудя дали не сънуваш розови зайчета  Rolling Eyes
Активен

bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15133



« Отговор #2 -: Септември 05, 2012, 13:27:56 »

Не ми се пишат хвалебствия в името на детето за сметка на теб, мисля, че не е трудно да се схване, че най-малкото това ти е генетично заложено - да се жертваш в името на поколението си.
Просто ми е супер странно как иначе си много лежерен човек - романитки по пътечки под звезди, повечето неудобства на разни мацки за теб са просто приятно преживяване, съобразяването с кучето ти е призвание и т.н. но видиш ли за деца вече ти свършва торбата с търпението и романтиката, там стриите са по-зле от издраното от котка и ухапване от куче, надрасканите стени по-грозни от изгризаните врати и т.н., схващаш ми мисълта. Също, както си защитавала романтиката след брака и заживяването заедно, защо си такова клише, че мислиш, че отношенията между двамата се променят след детето. Шансът е еднакъв, според мен, нещо да се овапца.

Не ти ли е по-лесно просто да си признаеш, че не харесваш деца или не искаш или каквото там, от колкото да си изсмукваш от пръстите някакви странни оправдания за пред себе си?

Единственото кифленско опасение, което някога съм имала за себе си, още преди да мисля за деца, е, че ще ми се развалят гърдите и Краси много ми се смя тогава. Толкова ли ми били ценни. Еми ценни ми бяха, не са същите като преди, но са също толкова мощно хубави. Просто минава известно време след раждането, докато се окопитиш и отново се почувстваш човек, а не майка.

Според мен си много спонтанен човек, който и да настъпи лайно, няма да се почувства зле, а животът с дете ще му е по-скоро интересно предизвикателство, просто кой знае защо сякаш се чувстваш гузна за това, че не искаш сега да променяш живота си и търсиш някакви странни отрицателни черти на това имаш дете.
Активен

aleto
Newbie
*
Публикации: 7113


Dick Sucker/DrugDealer/Alcohol Pro/Bug Killer/Pimp


WWW
« Отговор #3 -: Септември 05, 2012, 13:29:49 »

Ехе,Корни,така представено даже и аз не знам какво да кажа.

Но пък все по-често ми оставяш усещането,че всъщност нещо си като че ли повече притисната от някакви обществени норми и/или семейни представи и се натискаш да искаш бебе,но всъщност не ти е много нагоре в листата с приоритети.

Тия неща не бива да си като фактор,или поне аз така го усещам,то наистина,че жената като ражда е с единия крак в отвъдното,но ако наистина се стремиш затова с всяка частица на тялото си,дори и не би се замисляла.

Струва ми се,че почваш да се насилваш и все повече да виждаш негативни неща..

Как да те интересува най-лошото,което се е случило по време на раждане,че родилки и бебета умират,по-лошо от това има ли? Или,че ги окипазяват и се налага инвалидизиране ,бива ли затова да мислиш?

Лично мен физическата част на нещата никога не е представлявала проблемен фактор,дори и за секунда.
Активен
Лора
Newbie
*
Публикации: 11958



WWW
« Отговор #4 -: Септември 05, 2012, 13:36:49 »

Явно не искаш някаква емоционална тема, в която да ти се обяснява за чудото на живота и как никакви болежки не могат да се сравняват с щастието от това да имаш дете, ала бала... Затова чисто технически - мисля, че примерите, за които говориш, са по-скоро изключения. От толкова майки около мен не познавам нито една с подобни проблеми. Всъщност грешка, имам една позната, която получи някакви усложнения на костите/ставите на китката, заради дългото кърмене (не съм съвсем наясно какво беше точно), но се оправи. Има си профилактика по време на бременността и кърменето, за да се избегнат или намалят максимално евентуални проблеми с кости, зъби и т.н. Кръстът остава слабо място, факт. Наболява от време на време при пренатоварване, ама това си е и част от амортизирането с годините, нали. Мъжът ми не е раждал, пък как го болят коленете... Общо взето за себе си бих казала, че година след раждането и 2-3 години след тежките манипулации за забременяване, съм си съвсем чудесно физически и психически. Не се вълнувам особено от стрии, целулити и такива неща, а и нямам точно такива последици от раждането, освен няколко лунички по корема.

Другите неща: отношенията с половинката - честно казано, след толкова години връзка чак след като се роди малкият е имало случаи да си повишим тон. Нормално, особено първите месеци, когато не си много добре хормонално, а и това си зависи само от вас, ние се научихме да се справяме бързо. Хубавите моменти са много повече, връзката става много по-силна. Свободата и независимостта - ами да, липсват, криво ми е понякога, но това е просто още едно от нещата (всъщност най-важното), около които организираш живота си - както аз се съобразявам с излизанията и разходките на кучето и се чудя какво да го правя като пътуваме. Но тези неща няма смисъл да ти ги казвам, просто в един момент ти самата ще промениш нагласата си.
« Последна редакция: Септември 05, 2012, 13:40:13 от Лора » Активен

    
Anna T.
Newbie
*
Публикации: 4392


Влюбена в живота


« Отговор #5 -: Септември 05, 2012, 13:41:19 »

А откъде е апокалиптичното мислене, че аз само предположих в другата тема?

Иначе, аз от ранна тийн възраст съм с нагласата да имам рано дете. И никога не съм го възприемала като край на свободата и т.н. Дори не ми се видя чак толкоз много съобразяването в бебешка възраст в студентските години  Rolling Eyes Сега - още по-малко, защото няма какво толкова да си ограничавам  Cheesygrin

За физическите последствия - наистина си слушала крайности. Да, стриите са налице, фигурата често не остава "моминската", но... За себе си мисля, че и без бременност/и пак така щеше да се получи в по-малка или по-голяма степен.

Във всеки случай, смятам и аз, че са ти безпочвени опасенията, но щом ги имаш - по-добре е да не се затичваш към дете. Имам някой-друг пример край мен на непоискани дечурлиги, пък родени и е много тъжно как си го изкарват родителите...
Активен



aleto
Newbie
*
Публикации: 7113


Dick Sucker/DrugDealer/Alcohol Pro/Bug Killer/Pimp


WWW
« Отговор #6 -: Септември 05, 2012, 13:44:11 »

Аз пък имам въпрос по последното ти изречение Лор,защо мислиш,че ще си промени нагласата? И защо го има все това " ще " като цяло? Пак ли ще го отдадем на годините и на опита?

Нежелани,недогледани деца бол.

Не разбирам...
Активен
utopia
Newbie
*
Публикации: 16521


A believer


« Отговор #7 -: Септември 05, 2012, 13:49:51 »

Мен това винаги ме е дразнило, "като дойдеш на моето, ще видиш/ще се промениш", ми някои не се променят, според мен половината хора трябва да ги кастрират, за да нямат изобщо деца, защото са изроди и не знаят какво да правят с това дете, ама това е друга тема.

Ама Корни не я притеснява, че детето ще й наруши ритъма, защото се замисля за осиновяване, т.е. самото дете не е проблем, проблемът й е, че ще си съсипе тялото. Досега не съм чула някой да е осиновил дете, щото не му се ражда, ама хора разни. Имам една такава позната и съм я писала: луда.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Pupi
Newbie
*
Публикации: 13217


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #8 -: Септември 05, 2012, 13:58:48 »

Абе Ути от къде в тебе толкова много гняв  Rolling Eyes
По въпроса - колко да е изтъркано това с "като дойдеш на моето, ще видиш/ще се промениш" при положение, че е истина за доста сериозен процент от населението. Мисля все пак, че говорим за представителна извадка от този форум и съответно близки и познати. Аз за себе си не познавам 1 човек, който да каже, че бременността ще му съсипе тялото. Кифленско е, от всякъде! Пък и да, всичко се променя, в момента, в който усетиш живота в теб.
Да не се засегне Паяка, ама смятам, че преди да сподели, че е бременна, си беше едно наежено хлапе. Смятам обаче, че много се промени по време на бременността и тук говоря точно за характер и начин на мислене. Така че защо не всичко да се промени в Корни с един нероден Корнетко. А пък ако си си дебил, нищо не може да промени този факт, такъв ще си останеш за цял живот. Но пак не виждам, че имат тук такива сред нас.
Аз от Корни сякаш съм очаквала подобни мисли, тя е типичния човек, който подлага на размисъл всичко, анализира прекалено много и се допитва до възможно най-много хора.
Активен


Fata morgana
Newbie
*
Публикации: 2920


« Отговор #9 -: Септември 05, 2012, 14:03:56 »

Или за тези, които нямат дете- всички ли сте сигурни, че сте готови да се подложите на това?

Вече - абсолютно и категорично да, до скоро се чудех дали не го искам толкова много, само за да съм наравно с наборите и техните вълнения- не е затова, просто го искам, размазвам се с малките деца.
Но го има и ужасния страх. Дори и при нормалните раждания, когато всичко е минало гладко и аз седна да чета разказите или слушам подобни на живо ми трябва малко време, малко да се настроя, меко казано ми се струват ужасни, страшни и опасни и т.н. За тялото 5 пари не давам, аз съм много по-окепазена от повечето майки, които познавам - като естетика, здравословни проблеми, стави, зъби и прочее, но и на 18, когато не бях - пак исках същото, но по-късно, де. Smile
Струва ми се кошмарно да нямаш деца, избива ме на рев, когато се видя с една приятелка, при която има реален шанс никога да не се получи. Не ми се иска да осиновявам, искам да виждам моите черти, егоистично или нарцистично, все тая, но мисля, че не бих била пълноценна майка на чуждо дете, с което не съм сигурна дали ще имам достатъчна емоционална връзка. Smile

И познавам достатъчно близки хора, които искаха деца, радвам им се и ги глезят, но не възпитават и не ги правят хора, както аз разбирам думата, много е жално, особено като виждаш потенциала в децата, който ще го духне вятъра след някоя друга година.
Активен

Thoughts Become Things... Choose The Good Ones!
utopia
Newbie
*
Публикации: 16521


A believer


« Отговор #10 -: Септември 05, 2012, 14:04:18 »

Ами, не е гняв, просто около мен е пълно с безумно разглезени деца, от които после няма да станат стойностни хора, убедена съм.

Ма Корни не я притеснява детето!!! Прочетете пак. Не я притеснява това, че ще й промени отношението с мъжа, защото мисли за осиновяване. Притеснява я тялото й.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15133



« Отговор #11 -: Септември 05, 2012, 14:08:08 »

Не е вярно, и за двете си пита Smile Т.е. предполагам, че като го е изброила има защо, а и тя ще си каже.

Активен

Mina
Newbie
*
Публикации: 9369



« Отговор #12 -: Септември 05, 2012, 14:09:15 »

Аз пък си мисля, че на всички са им минавали такива мисли, само че Корни ги пляска тук във форума, а другите не искат и да си признаят, че са им минавали през главата. Smile

Корни, към теб специално. Няма как да знаеш, какво ще ти се случи- дали ще се нацепиш, целулитизираш, ще ти се развали ханша , гърдите,косата , зъбите, дали ще почнеш да вдигаш кръвно или пък ще те зашият накриво след епизиотомията (мен криво ме зашиха  Cheesygrin). 100 неща могат да ти се случат, но могат и да не се случат. Общо взето , решиш ли да имаш дете, горе долу се примиряваш с евентуалните последици за здравето/вида. Пък и честно казано малко са случаите , в които майката е получила някакви трайни здравословни увреждания вследствие, даже пренебрежимо малко са като процент. Общо взето повечето се тюхкат за външния си вид, но там пък не е като да няма начини за корекция, стига човек да има воля.
Вярно е, че няма как да знаеш как би протекла бременността при теб и какви белези ще ти остави, защото реално , една с една няма еднаква. Така че, не се настройвай излишно , че най-страшното може да се случи точно на теб. Smile


Относно отношенията с половинката при появата на дете,няма да коментирам , тъй като е строго индивидуално за всяка двойка. Smile
« Последна редакция: Септември 05, 2012, 14:11:06 от Mina » Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 16521


A believer


« Отговор #13 -: Септември 05, 2012, 14:10:05 »

Абе всички си ги мислят, ама...не чак толкова задълбочено, струва ми се.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


aleto
Newbie
*
Публикации: 7113


Dick Sucker/DrugDealer/Alcohol Pro/Bug Killer/Pimp


WWW
« Отговор #14 -: Септември 05, 2012, 14:10:18 »

Аз пък си мисля,че ние тук далеч не сме представителна извадка на човечеството,по-скоро сме едни илуминати,хаха.

Пупс,по същата тази логика,хората наистина се променят след раждане и бременност,но по моите собствени наблюдения за близките хора около мен ...ми в общи линии беше негативно . В момента се напъвам с все сила да се сетя за един положителен пример от приятелките ми,но такъв не ми хрумва. Дали преди не са били кретенки и сега се е отприщило,възможно е.
Активен
Mina
Newbie
*
Публикации: 9369



« Отговор #15 -: Септември 05, 2012, 14:11:58 »

Абе всички си ги мислят, ама...не чак толкова задълбочено, струва ми се.

Не, просто не казват какво мислят

И още нещо, понеже Корни засегна и ужасона покрай проблемното забременяване. Ми това си е желанието да имаш дете. Винаги ще се сещам за Лора и нейния титаничен кураж да издържи всичко ,което и се случи при процедурите, при това с позитивизъм. Smile
« Последна редакция: Септември 05, 2012, 14:16:50 от Mina » Активен

bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15133



« Отговор #16 -: Септември 05, 2012, 14:15:53 »

Е, сега, че от майчинството неизбежно се изпростява, няма какво да крием Cheesygrin Но според мен са само първите години, или това, което е повсеместно при всички. После си мисля, че, ако си нормален човек, си дал някаква основа за възпитание на децата, върнеш се на работа и съотношението собствени/детски проблеми са по към 60/40, вече ставаш пак нормален представител на обществото.

Иначе моите деца и двете са били твърде спонтанни, за да съм си мислела тия неща. Много повече ме тревожеше дали ще съм свестен родител и с ръка на сърцето си казвам, че не ми е и хрумвало, че нещо между мен и мъжът ми ще закуца или че няма да съм хубава. Т.е. приела си бях, че нямаше да съм във форма първите една-две години и после всичко ще си дойде на мястото.
Иначе съм споменавала, че сексът беше позакъсал след първото, но нямам логично обяснение, така се случи, пак като си мина време всичко се намести.
Активен

Fata morgana
Newbie
*
Публикации: 2920


« Отговор #17 -: Септември 05, 2012, 14:17:44 »

Бе мислят ги, колко от хората са толкова информирани като вас, аз не съм.
Приятелка роди тази година и не знаеше половината неща, които аз знам, пък го карам онзи раздел на диагонал, когато го чета изобщо. Като се пошегувах за вероятността от хемороиди и очите й станаха на понички. Rolling Eyes
Активен

Thoughts Become Things... Choose The Good Ones!
aleto
Newbie
*
Публикации: 7113


Dick Sucker/DrugDealer/Alcohol Pro/Bug Killer/Pimp


WWW
« Отговор #18 -: Септември 05, 2012, 14:20:12 »

Ми аз не говорех за изпростяване в смисъла,който вие влагате. Изобщо не говоря за примерно нескончаемите бебешки теми,те са бял кахър. Просто такива неща ми се развиха и развиват пред очите,че не зная дори и какво да кажа,посъветвам или каква точно реакция се очаква от мен.
Активен
Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15623


« Отговор #19 -: Септември 05, 2012, 14:26:11 »

Ути, просто защото наистина СЕ променяш СЛЕД това. Факт. Ето, по питането на Корни с осиновяването - аз преди да родя съм мислила да осиновя второ дете, след моето собствено. Вече не съм сигурна. Видях какво значи да имаш дете с плюсовете и минусите и вече не съм сигурна дали мога да нося отговорността за такова, което не е мое. То не че пак няма да е мое, ама...абе, сложно е, но искам да кажа, че тези мисли се породиха СЛЕД появата на моето. Преди това просто ми се виждаше много благородно да помогнеш на една душица, да й дадеш бъдеще, но нещата не са толкова романтични. И, ако сега трябва честно да отговоря на Корни - не, вече не мисля за осиновяване, защото тази отговорност ще е още по-голяма, отколкото да имам свое.

Корни, едно ще ти кажа - просто откак разбрах, че я има запетайчицата в мен всеки ден си повтарям, че всичко е наред и всичко ще е наред. И всичко беше наред, благодаря на Бог. Намерих си своя баланс, просто вярвах. И по мое мнение колкото повече се притеснява човек и залита в някакви страхове, толкова повече те се сбъдват. Същото ми каза и моята лекарка, а тя има наблюдения над стотици бременни, че тези, които най-много се шашкат и го мислят, най-сложно им се получават нещата. Клише, но просто трябва да си позитивен.
И да, има толкова леки и приятни бременности и раждания. Моите бяха такива отвсякъде. Нищо лошо не ми се е случило, така че не мога да ти помогна с пример за това.

Когато една жена забременява в общия случай се тревожи единствено за бебето. Аз никога, ама заклевам се, никога не съм се замисляла за себе си. Стрии, мрии, тегло - глупости! Отидох да родя в Шейново, защото Ади беше там и знаех, че дори нещо с мен да се обърка, детето ми ще е добре. Това винаги е било водещо за мен. От момента, в който мечтаех да имаме детенце. И не че съм някаква себеотрицателна такава, просто съм си тип човек, който много не му пука за него самия. Винаги съм поставяла други хора преди себе си, така че, детето си ли няма да поставя? Ето на земетресението се уплаши страшно заради детето. Ако не беше то съм сигурна, че нямаше изобщо да ми е толкова притеснено.

За промяната във връзката...Нито след сватбата, нито след детето сме се променили. Но това вече си е до хора, и до връзка, а не до дете. Детето не е виновно за промяна, ако тя настъпи. Това е като с изневярата, не тя е причина за раздяла, а нещо в конкретната двойка. Поне аз така мисля.

За промяната на дневния ред...Еми няма как. Променя се. Но пък имаш нещо толкова ново, хубаво и изпълващо за правене, че нямаш много време да ти липсва едно или друго от живота преди. А и като се замислиш - имаш само това, толкова кратко време, за да си изцяло посветен на детето си! После цял живот ще работиш, ходиш на планина, на кино, на кафе, на...каквото си решиш!
« Последна редакция: Септември 05, 2012, 14:29:37 от Fei4ka » Активен

Pupi
Newbie
*
Публикации: 13217


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #20 -: Септември 05, 2012, 14:30:04 »

Ами аз явно не съм от типа хора, които обмислят всичко по хиляда пъти. Примирила съм се с нацепения корем и гъз, с отпусната кожа, но всичко друго си ми е екстра. Не ми е такъв зор, че тялото ми вече не е като на 25 годишна. И ако нещо е закъсвало във времето във взаимоотношенията с половинката, то е било поради други причини, но не и детето. Терзания съм имала само за бременността, дали ще протече нормално, имала същите опасения като Бизар, дали ще съм добър родител, дали съм добър родител. Но с времето увереността и самочувствието, че се справям нараснаха.
А животът няма как да не се промени, има вече друго по приоритетно освен компаниите, работата, купоните и екскурзиите. И ако не можеш толкова да жертваш това, значи наистина не си готов за дете. И пак, това е само в първите години. За мен жертвата си струва, живота ми си влезе в съвсем друг коловоз и определено се доби смисъл.
Активен


utopia
Newbie
*
Публикации: 16521


A believer


« Отговор #21 -: Септември 05, 2012, 14:37:56 »

Аз съм далеч от мисълта, че като се роди дете, хората не се променят, Фей. Променят се, разбира се. Просто не всички се променят еднакво в стил: "ау, детето ми е смисъл на живота, прекрасно е, как съм живяла без него". Има жени, които не се чувстват ок с това да иамт дете и си намразват децата, защото им пречат да си живеят живота. Сега не знам дали тук има такива, но ме дразнят такива обобщавания.

Мен изключително много ме дразнят майки, за които животът след раждането спира и всичко почва да се върти около акото, памперсите, бебето...Също ме дразни някой като почне да ми обяснява как е напълно нормално твоят живот да спре едва ли не, да спреш да излизаш, да пътуваш итн. след като се роди дете. Изключително много се радвам на двойки, които не си променят начина на живот заради детето. Корни, според мен си зависи от вас Smile
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


lioness
Newbie
*
Публикации: 8329



« Отговор #22 -: Септември 05, 2012, 14:48:46 »

Корни, все едно слушам някоя от приятелките ми. Абе много са сладки бебетата, ама няма да остават пари и време за екскурзии, пък ще ми виснат гърдите, пък как ще отида само веднъж на дискотека цяло лято, ами мъжа ако не иска да помага, ами ако се разделим и остана сама с детето, ами ако пъпчасам, ами ми надере бялата лакирана маса и т.н. и т.н. Стотици пъти съм чувала подобни въпроси, понякога съвсем насериозно изречени, понякога в крайни умозаключения като: "Предпочитам да имам глисти, отколкото да родя естествено". Това последното е връх на идиотизма, нали (Биз, репликата е на Д.).
Тия неща не трябва чааак пък толкова да се мислят, премислят и претеглят. Ако има желание от двете страни се намира и начин. Аз не съм убедена, че бях готова, макар да беше планирано. И още не съм готова, все нещо ме слущава, притеснява, не знам как да реагирам, не съм в пълен синхрон със себе си. Дали съм по-щастлива - о, да. Не съжалявам нито за миг, дори за най-трудните, болни, безкрайни безсънни нощи и дни.
Моето наблюдение е, че колкото повече се отлага във времето подобна стъпка, и не говоря само за раждане, а за гнездене като цяло - съвместно съжителство, брак, и тогава евентуално бебе, толкова повече причини си намират хората да не го правят. Освен причините, изброени в съседната тема, че вече порастваме и имаме други критерии и приоритети при избор на половинка, вече хората сякаш след някаква възраст свикват със самотата си. По-точно не самотата, а независимостта, спонтанността, съобразяването само със себе си. Толкова много подобни примери имам около мен, че се плаша. От всичките ми приятели, 90% са обвързани, някои от години, и никой! не предприема някаква следваща стъпка. Никой не желае да създаде семейство, да заживее с другарчето. Уж се обичат, някои дори се сгодяват! но продължават с години да си живеят отделно и да са самостоятелни бойни единици. Аз съм старомодна, може би излишно романтична, но наистина не разбирам каква е тази тенденция. Дали са щастливи - привидно да, но до кога така?
Активен




Щастието явно е направено, за да бъде споделяно.
utopia
Newbie
*
Публикации: 16521


A believer


« Отговор #23 -: Септември 05, 2012, 15:06:22 »

Лиони, аз лично те разбирам на какво се възмущаваш, но понякога се чудя толкова ли пък сме тесногръди, че не можем да приемем, че не на всички мечтата им е да заживеят заедно, да се оженят и да имат деца. Някои хора не искат да имат деца и честно казано такива хора е по-добре да нямат, а не да имат, защото всички около тях цъкат с език как се цепили от стандарта.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Mina
Newbie
*
Публикации: 9369



« Отговор #24 -: Септември 05, 2012, 15:14:17 »

Някои хора не искат да имат деца и честно казано такива хора е по-добре да нямат, а не да имат, защото всички около тях цъкат с език как се цепили от стандарта.

Тука съм съг. Аз познавам такива хора, и честно казано са еднакво щастливи с други хора, които пък искат и имат деца. Като си имаш някакво виждане за нещата , не виждам защо трябва да е цепене от стандарта.
Активен

Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15623


« Отговор #25 -: Септември 05, 2012, 15:21:02 »

Ще се допълня: дразня се на промяната, която настъпи в мен след раждането и тя е, че не успях да запазя спокойствието, че всичко ще е наред, ами това "детето да е добре" се превърна в някаква хипоходрия и сега постоянно намирам в какво да й се вторачвам и да се притеснявам. Чак аз сама си се дразня Razz Надявам се с времето да отмине и да не прерасне в тревогата дали съм добър родител и възпитател... Rolling Eyes

Ути, да, разбира се, че има хора, за които продължава лакираната маса да е по-важна. Или фигурата им. Не ги разбирам, но и не ги обвинявам. На мен детето може да ми е най-важно в живота вече, но определено не е единственото нещо в живота ми и статуса "майка" не е едиственото, което ме определя и характеризира. Аз съм още хиляди неща, някак си детето дава дори по-дълбок и богат смисъл на всичко друго, което правя или смятам да правя. Не знам дали ще ме разбереш и го обяснявам ясно.
Ами аз не познавам много майки, които се въртят само около детето си, често казано. Може би само има една-две в БГ МАММА, които са с по три деца и неизбежно с друго вече май хич не се занимават и мислят...Даже майките, с които се разхождаме от квартала, много се кефя какви са отворени и готини. Обсъждаме децата, разбира се, но много говорим и за книги, списания, разменяме си, филми, изкуство, работата ни, бъдещето - как ще работим, какво ще правим. Едната плете и шие, ама не така домакинската, а като хоби, прави страхотни неща. Другата прави едни интересни проекти. Абее...дълга тема, ама изобщо ако и памперси не са ни фокус. И страшно се радвам, че попаднах на такива интелигентни и приятни мацки.

А пък по въпроса със спирането на живота...То си е както си го направиш. Мнозина ме гледат странно, че заведох детето на 40 дни в Тетевен и на село, а на 5 месеца ще ходим на море, но за мен няма нищо странно.
Активен

Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8773



« Отговор #26 -: Септември 05, 2012, 15:38:57 »

Преди да изчета останалите мнения само искам да кажа на Ут- специално казах, че ме интересува ЗДРАВОСЛОВНО промените в тялото, а не за красота. Аз и сега не съм перфектна и много се чудех едно време на една приятелка като заяви, че няма да кърми, за да не си развали гърдите  Shocked За мен това е идиотско. Разни дреболии по кожата и т.н. не са проблем, те са необходима жертва. Но здравето е нещо съвсем друго.
И да, и двете насоки ме интересуват- здравословна и отношения с мъж/промени в живота.

И смятам, че е много по-добре да си задам най-гадните въпроси предварително и ако наистина си отговоря на повечето и все пак желанието ми наддалее, детето да е много по-желано и осмислено, отколкото ако се юрна напред без изобщо да знам за какво става въпрос и после да изпадам в депресии, да не съм добра майка и т.н. В смисъл аз и за кучето се колебах близо година дали ще се справя, а го исках от 8 годишна, за мен е важно да си знам всички страни на въпроса, а не да взимам прибързани решения.

и последно- основният ми проблем е, че не познавам нито една бременна или с малко дете. Нито има кой да ме запали, нито има малко бебе да гушкам, нито кой да ми разкаже какво е на практика и какви неща е преживял. И от случайните коментари се наслушах на ужаси и така...
Но очаквах да не ме разберете и да изляза последната кифла, а всъщност ако знаете колко се "грижа" за тялото си, ще се отчаете. Обаче здравето си е много важно. И не говоря само за смърт по време на раждане, това не го мисля, Алето се увлече...
Активен



Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8773



« Отговор #27 -: Септември 05, 2012, 15:53:36 »

Сега изчетох всичко и има много интереси мнениея, не съжалявам, че пуснах темата- ще ме анатемосате тотално, но пък всеки споделя много лични и важни неща от собствения си живот и начин на мислене.

Мин, и аз мисля, че такива мисли имат повечето, ама само аз имам смелостта/глупостта да ги плесна във форума  Lol Ама според мен за всичко трябва да се говори, а не да се крие и да ме терзае тайно, няма теми табу.

Че отношенията си зависят само от нас, е така, аз по принцип си представям да си хойкаме с децата както досега с кучето- вече свикнахме да мъкнем много багажи и да намираме специален вид хотели, където е удобно за куче, сега ще ми се усложни задачата, ако трябва да става и за куче, и за деца, ама какво да се прави Smile Но ще има нервни моменти и караници, това е ясно, дано само да не са много. Досега за 7 години само 1-2 пъти мъжът ми ми е повишавал тон и всеки път го приемам много тежко (ревливо и свръзано с края на света  Lol ), ама сигурно ще претръпна  Lol А инак няма общо бракът с децата, едното не променя нищо практически, а другото променя всичко, така че не ми го давайте за пример.

По принцип и аз като Фей съм си мислела първо да имам едно или две свои деца и тогава да осиновя едно. Иска ми се все пак да изживея всички трепети по бременността. Ама искам ние да си го поискаме, а не просто да "ни е дошло времето". Лошото е, че времето ни наистина е ограничено и остава само да се надявам, че до 1-2 години ще си променим нагласата, за да не се налага компромис с едно от двете.
Активен



utopia
Newbie
*
Публикации: 16521


A believer


« Отговор #28 -: Септември 05, 2012, 15:58:39 »

Е, Корни, възможно е да имаш здравословни проблеми точно толкова, колкото е възможно да имаш усложнения след пневмония, да те блъсне голфаджия на пешеходна пътека или да ти падне висулка на главата. Целият живот е свързан с някакви рискове.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15623


« Отговор #29 -: Септември 05, 2012, 15:59:06 »

Корни, нищо няма да ти стане на здравето. Пък и има хиляди неща, от които можем да започнем да страдаме и без бременност. Така че. Човек не може да предвиди всичко. Просто вярвай, че всичко ще е наред.
Активен

Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8773



« Отговор #30 -: Септември 05, 2012, 16:01:53 »

Е, Корни, възможно е да имаш здравословни проблеми точно толкова, колкото е възможно да имаш усложнения след пневмония, да те блъсне голфаджия на пешеходна пътека или да ти падне висулка на главата. Целият живот е свързан с някакви рискове.

е, глупости, ако една от 3-4 бременности протича с усложнения и последици слд това, не ми казвай,че всеки трети човек е блъскан от кола или му е падала висулка на главата. В единия случай рискът си е доста голям. По принцип аз си представям при мен всичко да е наред и да имам обичайния късмет, обаче слушах толкова истории, че май все ще има проблеми и ужаси, въпросът е колко големи.
Активен



Fata morgana
Newbie
*
Публикации: 2920


« Отговор #31 -: Септември 05, 2012, 16:06:46 »

Е да, но колкото и да се информираш, няма как да се застраховаш, или затваряш очи и смело го правиш, или търсиш сурогатна майка, ако искаш свое дете и това е.

ПС Не помня кога, но пак пусна подобна тема, кога хората са усетили готовност за минаване на режим бебе, но тези неща колкото и да ги питаш, отговорите са си б теб и мъжа ти. Но това и ти си го знаеш, просто обичаш да нищиш нещата. В общи линии съм като теб, но екшънът гледам да си стои в моята глава. Cheesygrin
« Последна редакция: Септември 05, 2012, 16:09:01 от Fata morgana » Активен

Thoughts Become Things... Choose The Good Ones!
Лора
Newbie
*
Публикации: 11958



WWW
« Отговор #32 -: Септември 05, 2012, 16:16:37 »

Говорих конкретно на/за Корнелия, никъде не съм обобщавала и определено не мисля, че тя е от изродите с нежелани деца, които трябва да се кастрират. Точно както на Паячето все се усмихвах и си мислех "ще видиш ти" и сега не мога да й се нарадвам каква е разнежена майка и няма нищо общо с хейтърските постове от едно време. Исках да кажа, че като цяло е малко излишно да се говори така хипотетично, защото човек намира неподозирани сили и способности в екстремни ситуации и сега мислиш, че може да е ужасно, а реално да си го изкараш мъжки, че и плюсове да намериш. И аз не съм предполагала, че чак толкова няма да ми пука колко ми е зле, но е факт - при първата бременност бях изправена пред перспективата да съм 9 месеца на легло, с нечовешки болки, а след отоците в белите дробове вече и за опасност за живота се говореше, а аз си мислех само за бебето и как съм готова на всичко. Просто като ти се случи нещо толкова емоционалнообвързващо, най-нормалното нещо е да си промениш гледната точка и нагласата.
И на мен взе да ми писва да ни обвинявате, че като сме родили си мислим, че владеем цялата вселенска мъдрост.
Активен

    
Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8773



« Отговор #33 -: Септември 05, 2012, 16:17:02 »


ПС Не помня кога, но пак пусна подобна тема, кога хората са усетили готовност за минаване на режим бебе, но тези неща колкото и да ги питаш, отговорите са си б теб и мъжа ти. Но това и ти си го знаеш, просто обичаш да нищиш нещата. В общи линии съм като теб, но екшънът гледам да си стои в моята глава. Cheesygrin

Е, да, ама аз съм претръпнала кой какво ще си помисли за мен и с рогата напред си казвам всичко (почти)  Cheesygrin
Странното е, че иначе хич не обичам да споделям, даже са ми се сърдили приятелките, че обичам да ги слушам и да давам съвети, но не и да споделям свои проблеми примерно. А съм убедена, че имате съвсем друга представа за мен като за човек, който говори нон стоп и то някакви шокиращи лични неьа  Lol Имах такава приятелка, която на учителкитш говореше за тежкия си цикъл, ама аз съм точно обратното, просто тук ми е много топло, виртуално и различно от реалността  Cheesygrin
Активен



paiachka
Newbie
*
Публикации: 2672


The awesomest, most best lookingest, greatest!


« Отговор #34 -: Септември 05, 2012, 16:19:51 »

Аз само да отговоря на Пупи - не се засягам, точно така си е! А мнението ми за децата беше ужасно.. Не искам да си спомням даже. От "достатъчно сме я пренаселили тази планета" през "не всеки пък трябва да ражда деца" до "малки паразити, пък аз съм егоист и няма да се справя" и какви ли не неща. Според мен чисти оправдания пред себе си.
Истината е, че обмислях аборт, защото беше непланирано, супер рано във връзката ми с мишо и т.н. Но не особено сериозно. А когато отидох на гинеколог и видях за първи път буболечката в мен нещо ми трепна и вече знаех, че ще съм мама. Знаех го до толкова, че бях готова да се разделя с баща й, защото той крайно не искаше и да си го гледам сама. Сега съм щастлива, че се разбрахме и ще имаме това дете заедно. Ние се опознахме много за тия 9 месеца (заедно сме от година), видяхме си и хубави и лоши страни, и промени в тялото и психиката ми и смятам, че можем да изградим нещо прекрасно заедно.
Но това е само споделяне, олеква някак да си кажеш.
Отрицателните последици за здравето - някак остава на заден план всичко.. Честно. Нали ви споделих, че се метнах по стълбите - глупав пример, ама за мен е най-съществения. Та, в този момент не ме интересуваше дали ще си счупя някое коляно, китка, носа или ще ми се сцепи челото - единствената ми мисъл беше "пази корема", буквално..
Активен





 
Децата не са даденост и е привилегия да ги имаш!
utopia
Newbie
*
Публикации: 16521


A believer


« Отговор #35 -: Септември 05, 2012, 16:23:15 »

Корни, ами тогава не ходи по улиците, не карай кола, не карай ски, не се къпи в морето, опасности дебнат отвсякъде. А и не знам тая статистика 1 от 3-4 откъде я измисли.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15623


« Отговор #36 -: Септември 05, 2012, 16:32:01 »

И на мен взе да ми писва да ни обвинявате, че като сме родили си мислим, че владеем цялата вселенска мъдрост.

Да, много е тъпо Rolling Eyes

А като каза за риска за живот...Значи и при такава заплаха степенуваш първо бебето. Сигурна бях. Макар да не ми се е случвало.
Активен

Fata morgana
Newbie
*
Публикации: 2920


« Отговор #37 -: Септември 05, 2012, 16:37:30 »

Моите лични и неофициални статистики показват, че повече млади хора умират (и страдат) от гаден рак, отколкото от бебета, и да си стоим само вкъщи все тая. Smile
Последните теми са предпразнично уникални.
Активен

Thoughts Become Things... Choose The Good Ones!
Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8773



« Отговор #38 -: Септември 05, 2012, 16:37:48 »

Корни, ами тогава не ходи по улиците, не карай кола, не карай ски, не се къпи в морето, опасности дебнат отвсякъде. А и не знам тая статистика 1 от 3-4 откъде я измисли.

Оф Ути, нищо общо няма. Аз поемам всякакви рискове под презумпция, че всичко ще е наред. Но почти всяка бременност води до негативни последици за здравето, въпросът е дали малки или големи- ето Фата спомена хемориди, Лора кръста и т.н., и т.н. Докато при твоите примери говорим за някакви слаби вероятности, тук говорим за сигурни проблеми, пак казвам въпросът е до каква степен, защото ако са най-дребните като стрии, целулит и няколко шева, се преживява.

И пак казвам, аз бих вярвала, че с мен всичко ще е наред, но предпочитам да знам възможните рискове, отколкото като приятелката на Фата да се облеща от ужас за едните хемороиди, защото не съм знаела/очаквала. Абе не мога да ви го обясня, по принцип съм винаги с хубави очаквания и точно това ми е проблемът- очаквам всичко да е идеално и при най-малката засечка се разочаровам и ядосвам много, тук искам да постъпя наобратно, на неприсъщото за мен "Очаквай най-лошото и остави доброто да те изненада".

Истината е, че просто още не обичам децата толкова много, че да си кажа, че всичко си заслужава в тяхно име. Ами не знам още дали си заслужава. В крайна сметка просто ще помоля мъж ми на случане принцип да започне да свършва в мен, без да знам, за да не го мисля толкова  Lol Защото съм убедена, че като забременея, ще се радвам и ще съм на друг акъл, имам  си майчински инстинкти, просто не са точно общоприетите.
Активен



Fata morgana
Newbie
*
Публикации: 2920


« Отговор #39 -: Септември 05, 2012, 16:40:26 »

В крайна сметка просто ще помоля мъж ми на случаен принцип да започне да свършва в мен, без да знам, за да не го мисля толкова  Lol
Lol Lol Lol

Ей това е! Cheesygrin
Активен

Thoughts Become Things... Choose The Good Ones!
lioness
Newbie
*
Публикации: 8329



« Отговор #40 -: Септември 05, 2012, 16:43:16 »

Пусни Галина да ви прегледа презервативите и до Коледа си готова  Lol
Активен




Щастието явно е направено, за да бъде споделяно.
utopia
Newbie
*
Публикации: 16521


A believer


« Отговор #41 -: Септември 05, 2012, 16:54:22 »

Корниела:
http://www.besthealthdegrees.com/health-risks/

 Lol Lol Lol
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Catherine
Newbie
*
Публикации: 7664


Heart follower


« Отговор #42 -: Септември 05, 2012, 16:59:41 »

Интересна тема, да видим дали ще мога да си формулирам правилно обърканите и противоречиви мисли.  Lol
По принцип нямам нищо против децата, да започнем оттам. Не ме дразнят, освен ако не са някакви крайно разглезени случаи. Трудно се умилявам от детенце, просто понеже е детенце, трябва да си заслужи умилението ми по някакъв начин, било и само да ми се усмихне. Някога се ужасявах от идеята за деца, има три неща, които промениха мнението ми по въпроса: 1. Форумът: като гледам мацките и девойчетата от едното време как узряват за идеята и се превръщат в прекрасни майки, как се радват на дечицата си, съпреживявам с тях радостите и просто мнението ми се промени много през годините. 2. Майка ми: тя "работи" с деца, де факто си е майка на пълен работен ден, но професионално (колкото и тъпо да звучи). Та нейните деца ме обожават, възхищават ми се, радват ми се... когато и помагам с тях, някак се привързвам и аз и съм се научила да обичам чуждите деца. Гледам ги такива хубави, умни, сладури и ми се свива сърцето като си помисля, че са изоставени от собствените си родители. И някак ми се изяснява цялото нещо в главата, като емоция, дори не мога да го опиша. И 3. Естествено, и мен не ме подминава биологичният часовник и явно ми е време да мисля по тези въпроси.  Razz
Това, което винаги ми е изниквало поради някаква причина като здравословен проблем при бременните, е, че им се унищожават зъбите. Много оплаквания съм слушала по въпроса и много ще се радвам да ме опровергаете, защото зъбите са ми болна тема Lol Както и да е, предполагам, че с профилактика може да се пооправят нещата. Други неща много-много не съм обмисляла.
Тук е моментът да вметна, че изцяло съм приела идеята, че ще раждам със секцио заради вродената ми двустранна луксация на тазобедрените стави. От малка съм подготвена психически, по контролни прегледи са ми го казвали лекарите, мама ми го обяснява от малка и общо-взето като мисля за раждане, това си представям. Може би по-добре, че няма да се двоумя и тормозя тепърва като ми опре ножът до кокала с плюсове и минуси. Най-забавното ще е ако ме "зарадват" в последния момент, че мога да си раждам естествено, но се съмнявам, положението ми е прекалено деликатно.  Razz
Ако изходим от настоящото ми положение и хипотетично предположим, че ще имам деца от сегашната си половинка, значи на 100% ще раждам при свекър ми. Той е просто най-добрият и като сложиш момента, че ще си изражда внучето, всякакви опасения дали ще бъде направено всичко възможно за мен и детето ми отиват в девета глуха. Така че съм абсолютно спокойна и по това направление, някак всичко ми е много претеглено в главата и нищо не ме тревожи. За опасно, сигурно е опасно, като го гледам той как трепери на всяка родилка и си прекъсва отпуски, и безсънни нощи кара, защото някоя родилка вдигнала температура 37.1... Просто като ми е всеки ден пред очите как е вечно притеснен, вечно звъни да се интересува от пациентките си, далеч съм от мисълта, че няма опасности, щом той като лекар, се притеснява толкова много. Но някак безрезервно вярвам в смелите хормони, за които легенди се носят, и знам, че ще ми дойде куражът и няма да се тревожа, когато се случи.
По въпроса с промените в тялото, тревожеше ме, когато бях на 18-19 и имах действително перфектно тяло и пилешки акъл. От днешната ми камбанария - килограми се качват, килограми се свалят, стрии и целулит са налице и без това, сланинките си ги имам, топя ги и си ги връщам в различни периоди, общо-взето видях, че не е толкова страшно да нямаш плосък корем. За гърдите някак имам вяра, че ще си ги харесвам и после, не знам защо съм толкова убедена.  Lol Сигурно понеже и без това са малки и нямам много какво да губя.  Lol
За връзката с половинката вече наистина ми се струва страшно индивидуално, не бих се наела да казвам нищо, понеже има и мъже, дето докато бременните им жени са на легло, ходят по чуждо, понеже се чувстват "незадоволени", ама силно се надявам във форума никой да не е попаднал на такъв мъж.  Razz Вярвам, че ще стана безпричинно зла, то и сега ПМС-то не ми прощава, но вярвам, че моят човек е достатъчно търпелив и няма да се стига до пререкания, колкото и да съм заядлива (поне изминалите 5 години ме навеждат на тази мисЛА). Дали засегнах всички аспекти на темата, не знам, ама в чест на Корни се изказвам пространно в темата и.  Cheesygrin Поздравления на геройски достигналите до края.  Lol
« Последна редакция: Септември 05, 2012, 17:04:02 от Catherine » Активен

bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15133



« Отговор #43 -: Септември 05, 2012, 17:07:04 »

Корни, и животоспасяващите операции, иронично, крият риск за здравето. И да не е животоспасяваща, както беше твоята, пак е някакъв избор към по-добър живот, който съответно си крие рисковете. Наистина не разбирам как можеш да принизяваш така нещата - идиотско ми се струва да не родиш, защото може да те заболи кръста или нещо друго неприятно. Първо са поправими неща, второ жени с ясното съзнание, че рискуват много повече - диоптър, някакъв реален риск за себе си, ако имат проблеми и т.н., без да се замислят се решават на дете и второ, което някой спомена - просто искаш ли дете, вече сам си на второ място и първо мислиш до дали ще е живо или здраво.
Освен това след 30 години неизбежно ще си имаш тия неща и не виждам как няма да ти е тъпо, че така и така си ги получил и здравето ти се е влошило, но само, за да го отложиш, не си създал някой по-умен човек от теб.
Активен

Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8773



« Отговор #44 -: Септември 05, 2012, 17:17:40 »

А, и аз имам здравословни проблеми, имам и диоптер, и неизяснени припадъци при висока температура, ама това са подробности, аз говоря генерално, че има още редица рискове. Не съм се замисляла, че всичко тъй или иначе ще се случи след години, това си е утешителна мисъл  Lol
По принцип съм доста калена и здрава и не съм хипохондрик, изобщо не го мисля здравето, докато не стане нещо (което е 2-3 пъти годишно). Но пък ненавиждам да ми има нещо и да не се чувствам пълноценна, пък било то и грип да е, просто за мен това е най-важното, да сме здрави, ама напълно. Затова мразя старостта и само като си помисля...ама да не влизам в други теми.

Катрин, ти ме надви многократно по дължина, но изчетох всичко, то бързо и лесно се чете. От всичко най-ти завидях, че имаш толкова добър ЧОВЕК и лекар до себе си.
О, за кръшкащите мъже на бременни жени ми е голям ужас. Не че моят ще кръшка, честно казано не мисля, че би го направил. Но да знам, че вижда всичките ми минуси и вече не съм най-красивата за него (не смея да мисля, че още ще бъда), че приятелите му вече не ме броят за пълноценна "мацка" (слушах как един обсъждаше мацките на плажа и аз като посочих една и той каза :остави я, тази е раждала, виж целулита. аааа, избеснях, значи вече не влизаме в категории за заглеждане, ако  сме родили??? Еми аман от такова отношение), та това ще ми е кофти мисъл определено :(
Активен



utopia
Newbie
*
Публикации: 16521


A believer


« Отговор #45 -: Септември 05, 2012, 17:20:54 »

вече не съм най-красивата за него

Е стига де, сериозно ли мислиш, че си най-красивата за него??? Баси, само аз ли не живея в розов роман.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8773



« Отговор #46 -: Септември 05, 2012, 17:27:42 »

вече не съм най-красивата за него

Е стига де, сериозно ли мислиш, че си най-красивата за него??? Баси, само аз ли не живея в розов роман.

Ми той наистина е такъв за мен, тъй че защо да не му вярвам за обратното, особено като ми го казва поне по един път на ден (не винаги с такива думи, просто ме нарича "красавице" като обръщение примерно и е мноооого капризен да хареса друга мацка от улицата, даже аз харесвам много по-често от него и го убеждавам в качествата й Lol Само за една моя приятелка признава, че е красива, но аз съм много горда с нея и изобщо не ревнувам)
Но това е за момента, не мога да съм сигурна, че след години ще е още така,особено около ражданията :(
Активен



utopia
Newbie
*
Публикации: 16521


A believer


« Отговор #47 -: Септември 05, 2012, 17:36:13 »

Е нищо де, просто просто ще те нарича "краво", "овцо"...пак може да е миличко Lol Lol Lol
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Maggie
Newbie
*
Публикации: 979


« Отговор #48 -: Септември 05, 2012, 17:45:19 »

Корни, аз пък имам два живи примера, които са казвали, че след като са разбрали, че са бременни е спряло да ги боли там, каквото ги е боляло. А едната даже казва, че никога не се е чувствала по-здрава отколкото по време на бремеността.

Даже и аз веднъж два дни си мислех, че съм бременна, и тогава имах просветление - и физическо, и психическо, честно  Razz
Активен

Ти виждаш нещата и питаш "Защо?" Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам "Защо не?" Дж. Б. Шоу
Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8773



« Отговор #49 -: Септември 05, 2012, 17:48:14 »

Корни, аз пък имам два живи примера, които са казвали, че след като са разбрали, че са бременни е спряло да ги боли там, каквото ги е боляло. А едната даже казва, че никога не се е чувствала по-здрава отколкото по време на бремеността.

Даже и аз веднъж два дни си мислех, че съм бременна, и тогава имах просветление - и физическо, и психическо, честно  Razz

Брей, ето такива примери наистина ми действат много добре  Cheesygrin

Аз едно време бях точно с тази нагласа- представях си как изпитвам някаква невероятно щастие и спокойствие и ставам по-добър човек като забременея...уви, след форуми като този и останалите си промених представите  Lol Може би интернет трябва да се забрани  Cheesygrin
Активен



D.Dimitrova
Newbie
*
Публикации: 2977


« Отговор #50 -: Септември 05, 2012, 17:50:34 »

Аз пък си мисля, че въпросите дето ти се въртят в главата са си баш на място. Аз не обичам децата т. е не си падам да гнява чужди дечица, да се превземам и не ми е било от 10- годишна мечта да родя 2 деца на смугъл мъжки. НО имам 6 стимулации с лекарства, хиляди изследвания, два ин-витро опита, като първия ми бяха направили яйчниците по 10 сантиметра всеки с лекарствата ( като на Лора преживяванията, но в малко по-добър вариант) и кошмарна  бременност с опасност за мен и бебето, заради прееклампсия (питай гугъл). И всичко това, защото си искам моето дете, няма как точно да се обясни чувството в какъв ужас се живее, когато озъзнаваш, че има шанс да го няма това дете. И си задаваш тези въпроси дали и кога да спреш, кога е вредно, какво става с теб и пак си продължаваш, въпреки всичко. Ако утре започнеш да правиш бебе и два месеца не успееш и ти дойде, тука ще си първа писта от притеснения. От стимулацийте нямах кой знае какви последствия, освен временни странични ефекти на самите лекарства. Бременността ми разказа играта на тялото- болят ме костите, боли ме кръст, имам още отоци, за стрий да не говоря и това колко кила съм. Но виж положителните неща кърменето профилактира рака на гърдата и яйчниците и не то ,а самата бременност прецаква циците. Затова всеки ражда, когато се почувства готов, защото доста неща може да му се наложи да изтърпи. От друга страна има страхотни бременни- палави, припкащи без абсолютно никакви оплаквания, но никога не се знае от кои ще си.
Активен

Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8773



« Отговор #51 -: Септември 05, 2012, 17:58:09 »

Ди, много добре знам какъв е ужас е да искаш бебе, а да не можеш да го имаш; тук си много права за всичко.

Също и за това, че ако няколко месеца не се получи, веднага ще съм в другата крайност. (макар че два е много малко, надявам се да не се шашкам чак толкова).
« Последна редакция: Септември 05, 2012, 18:19:51 от Korneliq » Активен



Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8773



« Отговор #52 -: Септември 05, 2012, 18:00:29 »

вече не съм най-красивата за него

Е стига де, сериозно ли мислиш, че си най-красивата за него??? Баси, само аз ли не живея в розов роман.

Ут, на мен пък твоето отношение ми е странно...ти и мъж ти не се имате за хубави един друг? В смисъл да, някъде по света има и по-хубави, но не сте ли се избрали, защото се чувствате влюбени и красиви помежду си именно?

Била съм с човек, когото не смятам за особено хубав, и беше много  неприятно- не ми беше удобно да излизам с него с приятели, не ми беше спокойно никъде, все кусурите му виждах...Вярно, че бях малка и глупава, но все пак е много важно да си горд и уверен с човека до себе си, много по-лесно става всичко.
Активен



D.Dimitrova
Newbie
*
Публикации: 2977


« Отговор #53 -: Септември 05, 2012, 18:08:58 »

Много го мислиш това за децата, честно, някакси прекалено го премисляш. От гледна точка на пътуване даже с дете е по-лесно от кучето, пускат го навсякъде детето по хотелите. Нали детето е факт от любовта на двама души (тъй де, в повечето случай). ако мъжът ти каже, че сега иска дете веднага, какво ще направиш? Още ли ще се офлянкваш?
Активен

Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8773



« Отговор #54 -: Септември 05, 2012, 18:22:57 »

Много го мислиш това за децата, честно, някакси прекалено го премисляш. От гледна точка на пътуване даже с дете е по-лесно от кучето, пускат го навсякъде детето по хотелите. Нали детето е факт от любовта на двама души (тъй де, в повечето случай). ако мъжът ти каже, че сега иска дете веднага, какво ще направиш? Още ли ще се офлянкваш?

Ами аз го чакам рано или късно да каже, че то се е видяло, че аз едва ли ще реша  Lol Освен ако някакви хормони/биология не се намесят.
Но така съм го наплашила като му ги говоря тези неща, които и на вас, че едва ли скоро ще поиска  Razz Пък и напоследък пропуши много пак, а си знае, че е хубаво е да е чист поне 7 месеца преди опити, тъй че ми е ясно, че в момента не го мисли (освен ремонта на вилата, който го замисля, за да им е топло на някогашните непроектирани още отрочета  Lol Цялата рода се изпокара по случая за нещо, което на практика не беше необходимо, ама айде)
Активен



D.Dimitrova
Newbie
*
Публикации: 2977


« Отговор #55 -: Септември 05, 2012, 18:27:38 »

7 месеца преди да правите опити да е чист от цигари!!! Нечовешка програма! Ти наистина много мислиш. Видях въпрос за това дали мъжът ще те харесва бременна и дебела. Много ще те харесва, освен ако не е цървул. Нямаш идея какви любвеобилни котараци стават като си бременна или родила, все им е тая колко тежиш и с памучните гащи се примиряват. Ей, Корни носят се няколко месеца памучни бабешки гащи да знаеш! Който натяква на бременната си или скоро родила жена, че е грозна е абсолютен кретен. Ако родиш и мустак да си пуснеш известно време ще го изтърпи мъжът ти.
Активен

Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8773



« Отговор #56 -: Септември 05, 2012, 18:36:34 »

Ако родиш и мустак да си пуснеш известно време ще го изтърпи мъжът ти.

това ме застреля просто  Lol сега ми кажи, че освен бабешки гащи, мустаците са си нормална екстра на бременността  Lol

П.П. Спокойно, знам за гащите, за такива кратки няколко месеца не се притеснявам, виждал ме е много пъти в каква ли не светлина- цикли, операции, болести...Обаче ако тялото ми се промени дългосрочно и вече не му харесвам, тогава е друго. Но това ми е най-малкият проблем, де.
Активен



Fata morgana
Newbie
*
Публикации: 2920


« Отговор #57 -: Септември 05, 2012, 18:38:05 »

Ама мустак долу или горе. Razz

Даже през ума не ми е минавало, че докато жената носи/ражда мъжът ходи да търси други за е*ане, егати гнусното. Нормалните жени се женят за нормални мъже, които би трябвало да са почти толкова привързани към шкембето, колкото и майката. Честно, все си мисля, че познавам достатъчно тъпи, смотани, повърхностни, дребни душици и дори и при тях няма такова нещо, знам няколко истории, ама те са за такива нищожни същества, за които не ми се дума. А и егати мъжа, ако промените със забременяване/кърмене са му толкова отвратителни, къде се е набутал, какво си е мислил и за какво ти е, то бива лабилност, ама ... Не казвам, че хемороидите и прочее са манна небесна, но и оплешивяването и гриповете не са, това е животът.
Боли те фара, че пред приятелите ви няма да си мацка, голямо нещо, пък и по много линии е тотално невярно.
Активен

Thoughts Become Things... Choose The Good Ones!
utopia
Newbie
*
Публикации: 16521


A believer


« Отговор #58 -: Септември 05, 2012, 18:38:54 »

Ххахах, Корни, естествено, че си го харесвам, ама съм далеч от разни бонбонено-захаросани лиготии, че бил най-красивият за мен или че съм най-красивата за него. Ми не съм. И той не е. Има много по-красиви мъже и жени. Не мисля, че е с мен заради красота. Не се имам за красива. Нито пък някога ми го е казвал, но това е друга тема. Еле пък някой ако ми каже, че мъжът им не поглежда друга или друга подобна глупост. Ми реалният живот не е такъв.

Иначе и аз смятам, че са нормални нещата, дето ги мислиш, само не прекалявай.
« Последна редакция: Септември 05, 2012, 18:41:15 от utopia » Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8773



« Отговор #59 -: Септември 05, 2012, 18:45:57 »

. Не се имам за красива.

Нека форумното четкане започне СЕГА.
Нали знаеш колко комплименти отнасяш след всяка форумна среща, не си проси сега нови  Razz Само един бърз: със сигурност СИ красива.

Това няма общо със заглеждането- всички мъже се заглеждат, въпросът е като го прави и да си каже със задоволство "абе моето си е по-хубаво" накрая. И съм сигурна, че и твоят си казва така, просто доколкото знам не би ти го казал на теб на глас (което ми е странно, но май и баща ми е подобна дева и не бива да се чудя особено; за твое успокоение, напоследък с годините е започнал да се размеква  Lol )

Фата, и мен ме покърти историята на Кат за изневеряващият на бременната си жена, но ти наистина ли очакваш, че всички мъже години преди/след раждането са омагьосани от собствената си жена? Според мен са единици, повечето започват да копнеят за някой оазис на спокойствието и не дай Боже да им се увърти някое безгрижно 18 годишно момиче по това време...не знам колко биха устискали- вкъщи викове, ревове, драми, мърсотия, защо да не пийна едно питие да разпусна след работа...Всякакви ги има, за съжаление  Rolling Eyes Но е факт, че и мъжът става повече мъж около тези събития, който не успее и си остане момченце- жалка работа...
Активен



aleto
Newbie
*
Публикации: 7113


Dick Sucker/DrugDealer/Alcohol Pro/Bug Killer/Pimp


WWW
« Отговор #60 -: Септември 05, 2012, 18:46:27 »

Ми не е пък сигурно,аз като съм влюбена и обичаща,наистина,ама наистина не мога да погледна друг,дори и за флирт. Просто си нямате и на представа колко съм моногамна и отдадена,и не е да съм се мъчила и да съм се направила така,просто за мен други очи не съществува,освен неговите. И да,считам човекът за себе си най-красив,просто съм като с промит мозък.

Фат,аз за съжаление явно познавам нищожни душици,изненадваш ме просто, такава развала и погром царува навън в любовно отношение,че не е лесно да се опише.

Възможно е разбира се и сводническата работа да наклонява везните,но си е факт,че вулгарността се удвоява през секунда и направо ме отравя понякога.
Активен
Catherine
Newbie
*
Публикации: 7664


Heart follower


« Отговор #61 -: Септември 05, 2012, 18:50:24 »

Корни, мисля, че твойто, мойто и на Утопия деца ще бъдат най-премисляните, претегляни, изчислявани по график и в таблички с плюсове и минуси деца в тоя форум. Lol Гледам хората колко спонтанно се множат, а ние сме все в дълбоки размисли  Razz

По въпроса със заглеждането (аз преди време твърдях, че мъжът ми не заглежда други и ме анатемосахте като наивница, честно казано не съм го хванала да гледа, даже по-скоро аз му навирам в очите някакви неща, а той "А, какво, не обърнах внимание", което може би просто е мил начин да не ме обиди, или наистина не забелязва - той си е отнесен...) нека гледа, накрая нали аз съм му в леглото  Razz За по-по-най не се имам, нито мисля, че може да се степенува, има привличане или няма привличане, ама красоти, това, онова, знам ли... Щом ме иска, щом си ме е избрал, това предполага, че съм най в някаква класация явно Lol Честно казано, мисля, че изборът му е добър и нямам никакво намерение да се мисля за застрашена или за по-малко най Lol
Активен

Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8773



« Отговор #62 -: Септември 05, 2012, 18:50:51 »

Ми не е пък сигурно,аз като съм влюбена и обичаща,наистина,ама наистина не мога да погледна друг,дори и за флирт. Просто си нямате и на представа колко съм моногамна и отдадена,и не е да съм се мъчила и да съм се направила така,просто за мен други очи не съществува,освен неговите. И да,считам човекът за себе си най-красив,просто съм като с промит мозък.


Лайк, точно така съм и аз. Даже спорихме с една приятелка, която ме убеждаваше, че не може да не забелязвам красивите мъже наоколо и че за нея има доста по-красиви от нейния, макар той да е най-добър за нея (а нейният е красавец по принцип, лесно може човек да си каже,че е най-хубавият, не е като да е реалист момичето просто). Ама всеки си възприема любовта по различен начин явно. Лично за мен е голям плюс да си убеден И в красотата/привлекателността на половинката, именно защото съм чувствала и обратното и не са приятни терзанията...
А най-важно е май двамата да се чувствате готина двойка- на нас ни се радват приятелите не защото сме безумно красиви (хахаха), а защото сме били къдрави, сладки и луди и двамата  Lol
Активен



utopia
Newbie
*
Публикации: 16521


A believer


« Отговор #63 -: Септември 05, 2012, 18:52:50 »

Добре, добре, Корни, като види някоя супер яка мадама, сигурно си казва: моята е най-хубава. Дрън дрън. Не си прося конплименти, те няма да ме накарат да се почувствам по-различно, просто съм реалист и не съм с розови очила.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8773



« Отговор #64 -: Септември 05, 2012, 18:56:41 »

Кат, много ме кефи какъв форумен образ изграждаш на мъжа си Smile Отнесен, прекрасен, свръх интелигентен и т.н., и т.н...Така трябва.

По принцип е много голяма разликата как си представям форумните мъже по това,което съм слушала за тях, и какви впечатления правят на живо. Така например за най-красивите за мен мъже не бях чула почти нищо особено за тях и си ги представях супер невзрачни, а те се оказаха УАУ...И обратно..трябва да направим една среща форумна + мъже  Lol

Жалко, че фейсбук разваля всички интересни образи, които имаме с реални (полу де) :( Но аз почти не цъкам и нямам такъв проблем  Lol
Активен



Catherine
Newbie
*
Публикации: 7664


Heart follower


« Отговор #65 -: Септември 05, 2012, 19:02:07 »

Хихи, Корни, на живо от моя мъж не може да се види много, особено на първа среща. Ще си седи, ще си упражнява върху масата някой по-сложен брейк на барабаните и ще отговаря едносрично на въпроси, ама ние сме си "търкулнало се гърнето и си намерило похлупака"  Lol А той, че е отнесен, отнесен е, може майка му да върви на улицата срещу него и да му маха с две ръце и пак да я подмине, факт. Lol Затова съм склонна да вярвам, че не се заглежда, той по принцип не се заглежда в нищо и всичко пропуска по улицата, така че ми се струва съвсем реалистично да не се заглежда и по жени - не защото се имам за върха на сладоледа или съм убедена, че той само мен вижда.  Lol
Активен

Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8773



« Отговор #66 -: Септември 05, 2012, 19:11:21 »

Добре, добре, Корни, като види някоя супер яка мадама, сигурно си казва: моята е най-хубава. Дрън дрън. Не си прося конплименти, те няма да ме накарат да се почувствам по-различно, просто съм реалист и не съм с розови очила.

ми то не е до реализъм, ето и Алето, която си е доста голям реалист, ти каза, че като е влюбена,не отразява другите мъже в онзи смисъл, който влагаш ти. Въпрос на начин на обичане по-скоро, може би някои са по-практични дори в това, други като мен полудяват...
Активен



paiachka
Newbie
*
Публикации: 2672


The awesomest, most best lookingest, greatest!


« Отговор #67 -: Септември 05, 2012, 19:48:20 »


По въпроса с чуждото - според мен един мъж/жена ако си е такъв по принцип няма оправия. Значи начинът на мислене им е такъв - моето си е моето, то е ясно, чуждото не се брои. Един вид, на тях дори не им прави впечатление като ги правят глупостите. А пък ако и си е покрил добре нещата и не се разбере после, направо за него е все едно не се е случвало. Типа мислене - щом ... духовно съм с тази жена, нали + физически естествено, останалите чисто физически отношения са си нещо странично и маловажно дори. Не зная дали се изразих да ме разберете, но един човек с такова мислене няма и да му направи впечтление, че изневерява (той дори няма да го приеме така, ами - моето тяло си е, ще си правя с него каквото си искам) независимо жена му бременна ли е, или не.. Просто имам такива примери в обкръжението и самият им начин на мислене ми е ясен.
Докато един мъж, смея да кажа като моя, се заглежда да, имаме очи - гледаме, и аз го правя. Дори обсъждаме красивите жени, които и аз оценявам, а като мине някой здравеняк и моя поглед мине през него веднага ме бъзиква - оня големия ли гледаш Cheesygrin Защото самият той се поддържа голям и с хубаво тяло и знае какво ми харесва. Обаче разликата е, че той както си пада по наточени мацки, с гримчето, прическата, хубавите дрешки, стегнатото задниче и както ме превъзнася какъв перфектен задник и цици съм имала като ме е срещнал. Така именно той е този, който ме успокоява точно в моментите, в които се чувствам като съдран кашалот, че е съвсем нормално от бременността да понапълнея. Казва ми - "ти си луда!" като му подхвърля, че вече не ме харесва, идва и ми маже корема с крем и ме щипе и гали по напълнелия задник когато мине покрай мен. И си личи колко си обича отпуснатата женичка.. Друг е въпроса, че поначало ме предупреди, че в първия момент след възстановяването ми, в който е възможно ще ме подпука да карам колело и да си налягам парцалите, за да съм секси мама и само ми сочи слабичките, спортни мамчета с колички и ми казва - ето ти ще си такава мама Lol
Активен





 
Децата не са даденост и е привилегия да ги имаш!
Лора
Newbie
*
Публикации: 11958



WWW
« Отговор #68 -: Септември 05, 2012, 20:08:34 »

Лор, интересно ми беше все пак да прочета ти какво щеше да ми напишеш преди да видиш как съ формулирала темата?

Щях да ти дам пример с моя позната, която много се беше вглъбила в тези физически последици от раждането и....някак пропусна момента, вече е на 40. Написах подробно историята, понеже е много любопитна от психологическа гледна точка, но някак ми стана неудобно и я изтрих, доста е лично. Не те сравнявам с нея в никакъв случай, то се и загуби смисъла от този пример, след като не го разказвам както трябва. Въобще, не знам защо написах този пост  Lol
Активен

    
Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8773



« Отговор #69 -: Септември 05, 2012, 20:16:47 »

ее, защо я изтри, верно, че е лично, но аз постоянно давам мои познати за пример, които никой тук не познава и самите те не знам адли биха се разпознали в разказите ми, не мисля, че е нещо лошо. Напиши си я пак съкратено, ако искаш. Не е честно, аз заради теб направих темата, а ти да ми спестиш историята  Cheesygrin

Леле паяк, при вас хич не е лесно, да забременееш само след 3 месеца докато сте още на пърхащия период и много бързо е трябвало да го минете, докато си повръщала сутрин сигурно  Lol Ама пък е забавно да разказвате на бебчо като порасне как бързо са станали работите  Cheesygrin
Активен



Лора
Newbie
*
Публикации: 11958



WWW
« Отговор #70 -: Септември 05, 2012, 21:05:26 »

Ми накратко - абсолютно същите страхове я караха да отлага и отлага... Казваше, че не иска да си го причинява. Много неща се случиха през последните години, неудобно ми е да ги разкажа, тъй като по някаква причина аз съм единствения човек, с когото говори за това, но в крайна сметка в момента е в паника, че е закъсняла и мисли за ин витро или просто някой мъж да й направи бебе и да си го гледа сама. Тъжно е, когато човек съжалява за това как е протекъл живота му и за грешните си избори.

А между другото, отстрани изглежда съвсем като човек, взел съзнателно това решение и напълно доволен от това. Изглежда много по-млада от връстниците си, по-безгрижна и в синхрон със себе си. Затова винаги съм скептична като ми казват "ама знаеш ли колко хора не искат да имат деца и си живеят щастливо". Имам и други познати, които изглеждат точно така, но са ми достатъчно близки, за да знам, че това е само маска.
Активен

    
aleto
Newbie
*
Публикации: 7113


Dick Sucker/DrugDealer/Alcohol Pro/Bug Killer/Pimp


WWW
« Отговор #71 -: Септември 05, 2012, 21:23:49 »

Аз пък обратното,все гледам скептично на млади хора с деца,прекалено много половин усмивки съм видяла и е много горчиво,чак ме хваща инфантилен страх вече,срамота е.. Една от най-близките ми приятелки е вече в оглушителна депресия 4-та година. Дори и не знам какво да и кажа,сериозно,парирана съм непрестанно с " то е нормално " и " ще съм видела" .
Ми сигурно не.

Мен от това повече ме би било страх,отколкото да считам за пропусната възможност.

И това е само един от примерите,които имам наоколо и имах "честта" да наблюдавам.

На мен това ми идва по-негативна и плашеща последица, отколкото която и да е стрия,спомената тук.
Активен
Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15623


« Отговор #72 -: Септември 05, 2012, 21:46:40 »

аз като съм влюбена и обичаща,наистина,ама наистина не мога да погледна друг,дори и за флирт. Просто си нямате и на представа колко съм моногамна и отдадена,и не е да съм се мъчила и да съм се направила така,просто за мен други очи не съществува,освен неговите. И да,считам човекът за себе си най-красив,просто съм като с промит мозък

Аз съм така от 152 години. Тоест откакто съм си с мишката. Да, има красиви мъже, много красиви, уникални, виждам ги, сигурно са и по-хубави от него, но за мен именно той си е най-хубав. Най-вече, защото вече съм привързана и обикнала нещо красиво вътре в него, а не на лицето му.

И Корни...Още нещо, което коренно се промени в мен след раждането - изобщо не ми пука дали мъжът ми ще ми изневери. А преди малеее...каква драма бях! Не го признавах, но бях. Сега и да го направи - изцяло ще е за негова сметка! Аз имам по-важни неща, за които да се хабя Smile Ако той реши да ги забрави, то аз никога няма да мога.
Дали съм най-хубавата за него? Хм...Надявам се, нямам нови стрии, по-слаба съм от преди бременността вече, целулит нов нямам, имам нужда от малко стягане, но като цяло съм си същата. Не съм първа убост и далеч не съм от най-хубавите. Ама такава ме е взел, та...
А пък дали приятелите ни си викат "мани я, тая роди" баш ме боли фарът, дето вика Фатката, но и такива хора бих предпочела изобщо да не са ми приятели (слава Богу мисля, че нямаме толкова плоскомозъчни в обкръжението си).
Активен

aleto
Newbie
*
Публикации: 7113


Dick Sucker/DrugDealer/Alcohol Pro/Bug Killer/Pimp


WWW
« Отговор #73 -: Септември 05, 2012, 21:53:40 »

Фей,наистина ли можеш да превзмогнеш изневяра лесно , много интересно ми стана сега.
Активен
Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15623


« Отговор #74 -: Септември 05, 2012, 22:00:54 »

Този път, Але, често - да! Защото и преди така виках, ама убеждавах себе си.
А сега аз си имам детето и ако той избере друг път ще ми е криво, разбира се, но ще го преживея. А преди не бях сигурна, честно да ти кажа. Имахме там едни истории и яко ми избиха балансите...Ревове, следене, побоища (аз го ударих, изподрах Unsure).
Интересното е, че мъжът ми, противно на очакванията ми, откакто се роди Цвети стана по-привързан към мен. И то привсе, че аз станах по-дръпната, усещам се, по-отдадена на друго (детето), по-малко сексуално настроена (малко съм като Биз, със спаднало либидо, ама някак си, защото не мога да изключа мислите за детето и да се отпусна, ама като ми се насъбере дълго безсексие и ми минава Cheesygrin).
Активен

D.Dimitrova
Newbie
*
Публикации: 2977


« Отговор #75 -: Септември 05, 2012, 23:01:09 »

Сетих се за една негативна последица- по-голям номер обувки. Край с всички обувки до сега. Явно при мен ще е за постоянно и ще купувам всички сезони нови,а си имах любими.
Аз пък последно време познавам няколко разделени двойки- мъже зарязали жените  си след дълги връзки, защото им писнало жените да шикалкавят и да отлагат размножаването.
Корни, ти като си най-убавата убавица за мъжа ти, как ще поделиш любовта, която той ще изпитва към детето с него. Искам да кажа, че има един момент, дето мъжкият много си обича малкото и майката малко пасти да яде. Тази любов как ще я делиш?
Иначе като вас най си харесвам наличния мъж и не ми дреме какви убавци има. То съм и патология, ужасно много не харесвам никакви мъже от много време, даже на моменти не понасям мъжете, може да е нещо от хормонките.
Активен

Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8773



« Отговор #76 -: Септември 05, 2012, 23:03:10 »

Точно това, което каза Фей ме притеснява- не мислиш ли, че щом вече си склонна да приемеш леко изневяра и разпадане на вашата връзка, то определено нещо в нея се е променило? Дразни ме как изведнъж само децата имат значение, а половинката, която досега е била светът ти, отива на мноого заден план, та чак не ни интересува дали ни е верен,или не  Shocked Определено не си представям нещата така. И за себе си мисля обратното- сега съм много ларж и ми е забавно, когато ми разказва как се закачат с него колежките, но ако съм родила детето му, бих издивяла, ако го видя да флиртува сигурно.
Активен



Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8773



« Отговор #77 -: Септември 05, 2012, 23:06:27 »

Корни, ти като си най-убавата убавица за мъжа ти, как ще поделиш любовта, която той ще изпитва към детето с него. Искам да кажа, че има един момент, дето мъжкият много си обича малкото и майката малко пасти да яде. Тази любов как ще я делиш?

Е глупости, любовта към детето ще я споделяме и тя няма нищо общо с връзката между нас. Нали двамата ще обсъждаме кое е най-добре за него, ще шушукаме като се отдалечи и т.н., не вярвам връзката му с детето да е по-силна от тази с мен. Напротив, той е убеден, че жените пренебрегват много рязко мъжете си при раждане и става съюз "аз и детето от една страна, той от другата". Много по-вероятно е това според мен.
Иначе за пример- много се радвам, че кучето обича мъжа ми повече от мен, изобщо не ревнувам, много ми е мило да ги гледам заедно и смятам, че той (мъж ми) си заслужава. Не ме изяждайте за примера, горе много пъти се споменаваха кучета  Razz
Активен



Fata morgana
Newbie
*
Публикации: 2920


« Отговор #78 -: Септември 05, 2012, 23:12:21 »

Вече преминахме на невероятни истории, приказки пишем. Айде сега всеки да каже кой обича повече, майка си и татко си, детето или мъжа си. Rolling Eyes

Лора, за тази жена на 40, а тя срещала ли е човек, с който да го поиска това или е била предимно сама. Много често си мисля, ако времето минава, пък човек не среща подходящия или пък не го искат, тогава какво, най-вече за бебетата, де, любовта поне няма срок на годност.

Фат,аз за съжаление явно познавам нищожни душици,изненадваш ме просто, такава развала и погром царува навън в любовно отношение,че не е лесно да се опише.
Възможно е, за любовта и семейството представите ми са много идилични, малко като бял лист хартия съм в това отношение. Rolling Eyes
Активен

Thoughts Become Things... Choose The Good Ones!
aleto
Newbie
*
Публикации: 7113


Dick Sucker/DrugDealer/Alcohol Pro/Bug Killer/Pimp


WWW
« Отговор #79 -: Септември 05, 2012, 23:18:23 »

Фата,много искам да те метна на горещия стол.

Ми какво,какво,аз бих осиновила,но виждам,че повечето тук го възприемат като чуждо дете. Аз имам осиновени във фамилията и не ми е нещо фрапантно.
Активен
D.Dimitrova
Newbie
*
Публикации: 2977


« Отговор #80 -: Септември 05, 2012, 23:18:48 »

И аз като Феята щом си имам малкото големите да правят каквото искат, ще се разправям с тях после, но няма да дойде края на света.
Ами ужасна е репликата, но наистина докато не го изживееш няма как да го разбереш. Както някой писа, нема друга мисъл освен детето на първо място. Например при земетресението като се събудих и първата и единствена мисъл в паниката беше, да не родя в седмия месец от страх, защото това е лошо за детето. Никакви други мисли как ще ме затрупа блока, как да се евакуирам, въобще не ми дремеше къде ми е мъжа, само исках да не изпадам в паника, за да не вредя на малкия човек. А любовта към детето има много общо с вашата връзка, защото то е твоята Вселена, на мъжа също и те там вече ще ви се срещат вселените.
Активен

Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8773



« Отговор #81 -: Септември 05, 2012, 23:28:56 »

Как може да не се замислиш къде ти е мъжът и дали е добре  Rolling Eyes Точно за това говоря, не искам да съм такава и да не ме интересуват хората, които са били до мен през целия ми живот (включвам семейството ми, бащиното) заради детето...и тази философия САМО то да е важно хич не ми харесва, надявам се да съм модерна майка, която да ходи с детето си по кръчми и пътешествия, а не да си свие вселената до цвета на акото му...ама е лесно да се говори предварително, де, сигурно всички казват така, пък после  Rolling Eyes

Фата, съвсем нормални са ти представите за семейство и така трябва да бъдат.
Активен



D.Dimitrova
Newbie
*
Публикации: 2977


« Отговор #82 -: Септември 05, 2012, 23:42:22 »

Ами дадох ти пример, това е абсолютно първосигнална реакция от моя страна. А иначе мъжът ми ми върна жеста, даже не стана да види какво става и се обърна на другата страна. Сега сигурно ще паднеш от почуда,ама се обичаме без да си досаждаме и да се обсебваме.
Активен

Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8773



« Отговор #83 -: Септември 05, 2012, 23:52:27 »

Е, специално земетресението не ми е критерий за любов, малко му преувеличиха значнието, все пак нямаше никакви поражения. Шаш, сърцебиене и след няколко минути всичко си беше по старому, и ние не сме си разменяли любовни клетви. Но има голяма разлика между примера на Паячка с падането и корема- всеки би мислил първо за корема си- и вашите с Феята за мъжете, ще се окаже мъж ми прав за тоталното пренебрегване и минаване на заден план, а аз упорито му твърдя, че не е вярно и си е до жена/майка.
Активен



Maggie
Newbie
*
Публикации: 979


« Отговор #84 -: Септември 06, 2012, 00:31:13 »

Корни, не се навивай предварително за нищо. Сега ще ти споделя моята глупост и ще видиш колко глупаво е отстрани като си измисляме истории и страдаме по тях. Аз пък бях решила това лято, че ще ревнувам мъжа си от евентуална дъщеря и то не за друго, ами защото, забележи, ще я глези. И ми беше едно такова напрегнато като си го представих. Едно, че сега аз се глезя и ме глезят в ролята на ми на най-важна, друго, че принципно не одобрявам глезенето на децата и, трето, защото ще съм безсилна да го променя - те ще си имат някаква връзка и аз няма да мога да й влияя освен да ги настроя и двамата срещу мен.

Е, сега кажи, не ти ли изглежда хахаво това. Само да не ти отворя нови хоризонти за притеснения Razz
Активен

Ти виждаш нещата и питаш "Защо?" Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам "Защо не?" Дж. Б. Шоу
Лора
Newbie
*
Публикации: 11958



WWW
« Отговор #85 -: Септември 06, 2012, 00:37:47 »

Ди, имаше приятел доста години, дори забременя случайно и направи аборт, когато беше във вихъра на страховете си (това преди 5-6 години). Не е страдала от липса на мъже определено, само дето вече не са така нещата - не е лесно, направо си е зверски трудно да намериш свестен мъж на тази възраст, особено ако си с огромни изисквания.

Корни, аз ще те успокоя малко и ще кажа, че съм точно обратното на Фей и Ди. Откакто се роди бебето, сякаш съм се хванала още по-здраво за мъжа ми, дори съм станала ревнива - нещо мноого нетипично за мен. Веднъж ми се стори, че се загледа по една мацка (той бил гледал сградата зад нея  Lol) и щях да скоча първо на нея, после на него. Даже ей сега като се замислих какво ще стане ако ми изневери, получих яко сърцебиене, честно. Може да звучи като някаква слабост, едва ли не, че съм се хванала като удавник за сламка, но аз не го усещам така. По-скоро съм станала като мама гризли и си пазя своето със зъби и нокти. То няма от какво де, ама аз си ръмжа превантивно  Cheesygrin

Така че не бих казала, че детето ми е станало новия център на вселената за сметка на мъжа ми. По-скоро съм като елипса - с два центъра  Big grin Да кажем, че единият е с малко по-силна гравитация.
Активен

    
bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15133



« Отговор #86 -: Септември 06, 2012, 01:45:01 »

Корни, в момента освен да съдиш другите за отношението им към децата,друго не правиш. Шансът да си точно такава майка, каквато искаш да си, е доста голям и това, че някой ти разказва неща, които не ти допадат, не означава, че заради това ТИ трябва да се откажеш.
Активен

PPP
Newbie
*
Публикации: 2681



« Отговор #87 -: Септември 06, 2012, 02:29:01 »

Ох, Корни, като цяло хубава тема, защото я изчетох цялата и видях много и различни гледни точки. Но след последното ти поредно мнение за "цвета на акото", ами защо си мислиш, че всички майки само това обсъждат и защо си мислиш, че всичко се променя? Аз примерно също не съм с планувана бременност, стана спонтанно, но стана и желана след това от всички страни! Че даже и от моята.. а аз също никога не съм била "детешкарка", никога не съм се прехласвала по бебешоци, само ако ми станат супер симпатични, ама и след това като започнеха да реват и да няма укротяване или пък са се глезели страшно много просто ми беше адски досадно и противно. Но колкото и клиширано да прозвучи и аз се промених, точно когато вече бях в средата на бременността, вече адски се вълнувах от мъничето вътре в мен, исках го, обичах го и тази връзка се засилва със всеки изминат ден!
Понякога мрънкам, че животът ми не е като предишния, ами няма как да е, след като съм приела да поема отговорността да стана родител, съм приела и тази промяна... но пък аз точно не съм човека, който реално може да се оплаче точно от някаква липса, а просто си мрънкам.. защото имам леля в Гърция, която често чете статусите ми във фб, където несъмнено съм по-редовна в писането, от колкото тук и все ми казва "браво, направо ме кефиш как все си шеткаш където ти е кеф, я на кафенце, я на дискотека, на море, на планина при това оставяш детето и си гледаш кефа".. ами да, точно това правя, когато ми е кеф си ходя без дете, по допустимите за него места, често го взимаме и с нас, но знаем, че с "дете на баня сапуна ще ти изяде"  Lol та се замисляме честичко и все пак майчиното ми чувство много често надделява и го взимаме, но пък не се лишавам и от почивки без халата...
За бременността, аз имам щастието да се похваля със супер спокойна бременност, даже за мой срам съм повръщала (малко- два пъти) по време на бременността и после се оказа, че не е заради нея, ами заради текилата  Rolling Eyes Стрии имам малко, ама не ми пречат хич даже. Имам се за секси млада мама и хич не ми пука, че има и по-яки от мен, както аз ги заглеждам така и мъжа ми ще ги заглежда, за мен е нормално. Не се имам за най-красивата за него на света, нито пък той за мен е, красив си е за мен, много даже, но аз съм по-различен тип човек и.... това няма да го довършвам, защото.. ще го довърша с друг ник, когато може да се регват нови  Cheesygrin
В края на бременността ми може би и да ме е било страх от самото раждане, но вече не помня честно казано, демек всичко минава. Слава Богу и то мина добре и бебо и аз бяхме добре, както си мислех, че ще е (позитивна нагласа винаги!) Зашиха си ме ок, възстанових се. Мина малко време докато отслабна, но ето че пак съм си на същите кг от преди бременността.
Относно връзката с мъжа ми това вече си е абсолютно отделен въпрос, промениха се много неща, повече към положително, но напоследък и отрицателно, но всичко си е от мойта глава, нИ знам кво ми става, но съм станала ревнива и това много ме дразни и пречи и......... уфф пречи и на двама ни! Трудни моменти има винаги, но просто трябва да намираме начин. Също и това, че вече и аз не съм същата, той не е същия от началото на нашата връзка... Нормално след някоя година да си проличат някои неща на по-късен етап при бързите връзки (Паяче  Kiss) Рядко се случват такива, може би и рядко са успешни докрай, но вярвам, че ще се справим, след като го обичам и той мен, нищо че съм ужасен характер, показал се къъъъъъъсно  Lol
Но детето ми е моята любов, много пъти му го повтарям, 100 пъти повече от колкото на мъжа ми, но това не ми пречи и него да си го обичам!
Общо взето разписах се и аз, надявам се да сте схванали мисълта ми, нищо че е малко нахвърляно, но от доста време насам само чета, чета, чета и така чак забравям какво е било в началото, какви са били въпросите и пак не мога нищо да напиша и затова и често не пиша  Lol
« Последна редакция: Септември 06, 2012, 02:39:20 от PPP » Активен
PPP
Newbie
*
Публикации: 2681



« Отговор #88 -: Септември 06, 2012, 03:32:08 »

забравих да кажа също, че много се дразня от масовата промяна на фб снимките с бебешки и трудно хващам коя, коя беше?!?! утф? тва да не е профила на бебето ти, че да слагаш негова снимка за профилна?! също тъпото бейби фб или там квото е... изключителен спам "новини от Еди кой си, който станал на еди колко си" или "който тежи еди колко си, на когото съм ФЕН"  Lol оффффф, много ми е тъпо.. за това веднъж съвсем импулсивно във фб си написах статус "Новини от баба ти, на която съм фен..." и май Паячка го хареса, или се лъжа  Rolling Eyes  Lol
Активен
paiachka
Newbie
*
Публикации: 2672


The awesomest, most best lookingest, greatest!


« Отговор #89 -: Септември 06, 2012, 08:35:31 »

Нищо чудно Lol
Да добавя по повод лошоя характер - ние и двамата с мишо си показахме зъбките вече на няколко пъти. Видяхме си някои магарии, аз демонстрирам и ревност понякога. Но като цяло бременността много ме облагородява. Истината е, че ме е страх в какво ще се превърна след като си заминат бременските хормони - като цяло съм по-лоша, едно истинско ПМС бедствие... Rolling Eyes
Активен





 
Децата не са даденост и е привилегия да ги имаш!
Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15623


« Отговор #90 -: Септември 06, 2012, 11:35:29 »

Никъде не съм казала, че мъжът ми не ме интересува, а че не ме интересува дали ще ми изневери. Коренно различни неща. Още по-малко съм казала, че ми е все тая дали връзката ни ще се разпадне, напротив - казах ясно, че не би ми било леко, ако се случи, но ще го преживея, защото някой трябва да се грижи за детето ми. При това някой емоционално стабилен по възможност. Но и една изневяра не винаги автоматично води до разпаднала се връзка. Най-малкото може да не разбереш за нея Lol
А пък това с поставянето на мъжа на втори план след раждането е такова клише...Това му кажи на мъжа си Корни. Супер детинско.
Да не говорим за степенуването кого обичам повече...
Активен

Xpucu
Administrator
Newbie
*
Публикации: 4012



« Отговор #91 -: Септември 06, 2012, 11:59:15 »

Корни, изписваш поредици постове и чуденки и се настройваш как детето ще промени приоритетите ти, отношението с половинката, реакциите ти. И се настройваш, и се вкарваш в клишета. И вместо да оставиш животът да ти се случва, ти седиш и въртиш измислена филмова летна, която я има общо с реалността, я няма никакво  Smile

Темата е готина де, интерсно ми беше споделеното.

Иначе мен не ме притеснява бременност и раждане. Повече ме притеснява да не работя, защото съм свикнала да съм много заета. И още повече ме притеснява дали ще съумея да възпитам стойностен човек.
Активен

D.Dimitrova
Newbie
*
Публикации: 2977


« Отговор #92 -: Септември 06, 2012, 12:22:36 »

Хриси, ако имаш хубава бременност може да работиш 1 ден преди да родиш. После също може бързо да се върнеш на работа, стига да имаш помощ от баба или гледачка и да не държиш да го кърмиш до първи клас. Повечето майки си стоят вкъщи по-дълго, защото така искат, а не защото е безумно наложително и детето няма да оцелее без теб. Едно време не мога да разбера с какво са били заети майките ни, но ние с мъжа ми сме дадени на баби на невръстна възраст, явно не са страдали много. Сега е друг въпрос, че не бих си дала детето да го гледат бабите.
Колкото до това, че майка и бебе се съюзяват срещу таткото е детинско наистина. По-скоро семейството се сплотява в опити да направи малкото щастливо, сухо, нахранено и доволно.
Активен

Xpucu
Administrator
Newbie
*
Публикации: 4012



« Отговор #93 -: Септември 06, 2012, 12:37:44 »

Ди, да, това го знам. То реално това е лесната част, въпрос на организация. Виж вече какъв пример му даваш на това дете, на какво го учиш, в какъв човек израства, е далеч по-важната и интересна тема. Само че то докато не ми се случи, не знам как ще мога да кажа каквото и да било Smile
Активен

D.Dimitrova
Newbie
*
Публикации: 2977


« Отговор #94 -: Септември 06, 2012, 12:48:09 »

На работа преди няколко години една дама ръководител проект външна фирма идваше,ама буквално дни преди да роди, явно нямаше как да остави работата. И след по-малко от месец дойде на среща в офиса с бебето, даваше ни го да го погледаме един час, тя работи в срещите и си го взема. Явно ходеха заедно, защото го кърмеше, иначе може и без нея да стои у тях. Важното е и мама да е щастлива, докато гледа детето, не да си вика "баси в кво се забърках".
Активен

Galina_Dim
Newbie
*
Публикации: 7773


Работохолик-изтрещелник


« Отговор #95 -: Септември 08, 2012, 10:27:08 »

За мен раждането няма негативи, освен козметични такива. Няма такова нещо като "увреждане до живот от раждане", освен в много малко частни случаи, които наистина не си струва да ги мислиш. Просто с настройваш психически, че тялото ти девет месеца се подготвя да роди и после му трябват поне 9 месеца да се възстанови от раждането. Тазът, матката, шийката - всичко се прибира неусетно и самостоятелно, не е нужно да правиш каквото и да било. Ако си успяла да качваш по-предпазливо, и килограмите няма да са ти никакъв проблем. Да, кръстът се натоварва, но на повечето жени той така или иначе си им е слабо място. Гърдите си се променят, и при раждане, и при кърмене, но не се видоизменят, така да се каже. Косата си се оправя, нокти, едно-друго, всичко си идва на мястото най-много година след раждането. Хемороидите се махат оперативно. Ако ти е зор, и стриите махаш оперативно. И си тип-топ.
Вчера, след срещата с момичетата в Морската, Сашо беше супер горд, че се разхожда с три бебока и три мацки, ама свят да ти се завие. Каза, че сме развенчали всички митове как след раждането жените остават разплути и прочие. Има и такива, които остават, но те така или иначе ще се окитят, независимо дали са родили, или не. Просто си е до човек. Но пак казвам, няма такова нещо като "увреждане до живот", при условие, че всичко е минало нормално.
Активен

ghoul
Newbie
*
Публикации: 2173


I forgot, but will not forgive never


« Отговор #96 -: Септември 08, 2012, 19:48:24 »

Аз като родих свалих повече мъже от колкото преди това  Cheesygrin
Опасност от самото раждане няма. Поне на мен нищо ми нямаше. Реално погледнато по- големи рискове  крие самата бременност, отколкото раждането.
Активен

Nakom
Newbie
*
Публикации: 2528



« Отговор #97 -: Септември 08, 2012, 20:46:38 »

Въпрос към раждалите-вярно ли е за по-добрият секс след раждане?.И ако е да - с какво е по-добър?
Активен
Лора
Newbie
*
Публикации: 11958



WWW
« Отговор #98 -: Септември 08, 2012, 20:53:29 »

Чисто физически не усещам никаква разлика аз, по-скоро хормонално. Макар че ми се струва, че някак по-добре си усещам g-точката, ама може и да си въобразявам.
Активен

    
Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15623


« Отговор #99 -: Септември 08, 2012, 21:32:12 »

Nikakva promiana. Chisto fizologichno...V psihologichen aspek spomenah spadnalo libido...
Активен

Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8773



« Отговор #100 -: Септември 17, 2012, 14:44:30 »

Само да кажа, че се нагледах на такива сладки руси усмихнати бебета в Хърватия, че сериозно ме изкушиха  Razz

По принцип си имам слабост към усмихнати бебоци и красиви играчки и детски стаи...Та, нямам търпение вече да гушкам бебета, особено племенници (дай Боже скорооо), виж, като стане детето на около година-две и следващите години ме ужасяват, изобщо няма да знам какво да го правя  Lol Малките бебета са много сладки и не разбират много, лигавиш им се, гушкаш и друсаш, големите деца пък след 4-5 годинки си играя с тях и им говоря като на големи...Обаче с деца между 2 и 4 годишни нямам никакъв подход, даже малко ми е неловко как ме гледат втренчено и не знам как да се държа  Unsure Но съм сигурна, че с моето няма да е така де, сигурно във всяка възраст ще ми изглежда прекрасно, каквото и зверче да е  Razz

а, и да споделя, че бях вече като горд родител, какви ли не хора от всякакви държави се изредиха да мачкат кучето и да ми обясняват колко е красиво, лепо, cute и т.н.
Активен



Nakom
Newbie
*
Публикации: 2528



« Отговор #101 -: Септември 17, 2012, 17:41:15 »

Е, намерихме приложение на майчинския ти инстинкт, няма да се мъчиш в следродилна депресия.Само ще се сдобиеш с VIP карта на Pedigree pal
Активен
Mina
Newbie
*
Публикации: 9369



« Отговор #102 -: Септември 18, 2012, 13:39:25 »

Е, намерихме приложение на майчинския ти инстинкт, няма да се мъчиш в следродилна депресия.Само ще се сдобиеш с VIP карта на Pedigree pal

Пфффхахахаха... Lol Lol Lol Сори, не се сдържах Lol
Активен

Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8773



« Отговор #103 -: Ноември 20, 2014, 18:23:52 »

Попднах на тази тема и реших да се отчета след раждането.

Разбира се, много по-различно е всичко, отколкото си го представях, проблемите не са там, където си мислех. Да чукна на дърво май нямам здравословни проблеми, поне засега не съм усетила (но още не съм ходила на зъболекар). Бременността беше точно както се надявах, лека, приятна и бях пълна с енергия. Раждането беше много по-леко, отколкото някога съм мислила, готова съм да родя още три пъти (ама не и да гледам скоро пак бебе под 3 месеца).

Отношенията с половинката- променени са заради липса на време, има дни, в които не успяваме дори да си кажем как е минал денят ни. Той се прибира към 8, обикновено докато къпя детето, ако не съм приключила, го карам да ми подава разни неща. После той извежда кучето, аз кърмя, после се редуваме да приспиваме и то става 10 и нещо и сме скапани и нямаме сили дори да ядем и си лягаме. Има и по-леки дни де, в които бебо заспива в 9, а ние сме свежи до 11. Поне не се караме, и двамата сме правили гафове с детето (да го ударим някъде и тн, аз редовно му чуквам главата в шкафа над повивалника  Lol) и се притесняваме дали е добре, но не се обвиняваме.

За красотата- тук за съжаление не е перфектно, не съм от фрапантните случаи на + 20 кг, но определено съм в най-дебелия период от живота си досега. При това на изписването си изглеждах добре и бях с плосък корем (баща ми каза, че съм по-хубава отвсякога, няма да го забравя  Wub ), но след това качих още кг и сега имам "излишности" почти навсякъде (освен краката). Ох да, и стриите, до 8ми месец нито една, след това къде ли не...

иии най-лошото- ежедневието. Вярно, че започнаме да пътуваме с него от втората му седмица, но докато съм в София е съвсем друго. Липсват ми адски много неща, като се започне от спането и се стигне до кино, кръчми и дори просто ей така да се мотая и да си бъда насаме със себе си.
И най-вече психически да имаш ревливо бебе е ужасно, това не знам защо никой никъде не го е споменал.

Отчетох се, и аз не знам защо, ама ми беше интересно какво ме е терзаело преди 3 години и какво в крайна сметка се оказа...имам още много "да видя", де  Cheesygrin
Активен



syanna
Newbie
*
Публикации: 2221


Oтнесена от вятъра...


« Отговор #104 -: Ноември 20, 2014, 21:59:10 »

...но ако наистина си съспиваш здравето за цял живот?

Ох, Корни, това ме уби  Lol Нормален физиологичен процес, чак пък толкова негативи и съсипване на живота, наистина ли си го мислила??? (Без да се засягаш Wink )

Аз преди да забременея никога не съм чела бебешия раздел, просто не ме е интересувало,  не съм имала обкръжение от хора с бебета, и изобщо никаква информация. А винаги съм искала да имам бебе (когато намеря точния човек) и винаги съм била вътрешно убедена, че колкото и да е трудно просто няма как да не се справя. Сега виждам какви са ограниченията, повече са, от колкото си представях, но пък до тук за всяко нещо намираме решение. А малкото същество е толкова прекрасно като се усмихне, че не можеш да не го обичаш  Smile
Активен


syanna
Newbie
*
Публикации: 2221


Oтнесена от вятъра...


« Отговор #105 -: Ноември 20, 2014, 22:03:29 »

Искам да се оплача - пада ми много коса, не знам дали е следствие от раждането и бременността или от друго...
Активен


Pupi
Newbie
*
Публикации: 13217


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #106 -: Ноември 20, 2014, 22:13:54 »

бременност, раждане и кърмене, тройно критично  Lol Вземи мерки, аз спрях да си връзвам стегнато косата, къпех от време на време с бебешки, мажех някакви ампули, подстригах се драстично и тя живна!. Минава, даже сега беше по-леко, при това се пооправи още докато кърмех.
Моите последици след второто не са толкова фрапантни, единствено диастазата ме тревожеше, но проблемът беше основно в главата ми. Знам кое ме раздува, знам след кои храни и напитки изглеждам дебела. Та като ми се наложи излизане или събиране, спирам поне 2-3 по-рано с тях  Razz
Килата са ми екстра, доволна съм, дупето по-широко, циците се оправиха. Абе стрии и целулит има, ама голям праз. Явно просто съм във фаза да се харесвам и да ме харесва мм, като ако имаме време да се уважим по-качествено, съвсем ми помага на самочувствието.
А време за нас си рядко намираме, децата не са спрели да боледуват от средата на октомври, станала съм медицинска сестра, лягам гроги, не спя по цяла нощ, вечер само ядене-бани-приспиване ни е в главите. Уикендът наваксваме, поне бабите ни са много печени Smile
Активен


utopia
Newbie
*
Публикации: 16521


A believer


« Отговор #107 -: Ноември 20, 2014, 22:29:10 »

Сияна, нормално е да ти пада много коса, ще мине, няма да оплешивееш Cheesygrin...ужасно е обаче (аз имах същото нещо след спирането на ОК)
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


kateto
Newbie
*
Публикации: 4122


« Отговор #108 -: Ноември 21, 2014, 09:47:32 »

моята спря да пада толкова много, може би защото спрях да ходя вързана - нали вече не е лято ..
Активен



Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8773



« Отговор #109 -: Ноември 21, 2014, 10:14:40 »

Моята първите 2-3 месеца след раждането изобщо не падаше, а очаквах да е много зле, даже отнесох комплименти на немита близо седмица коса  Lol Обаче от няколко дни/седмици започна много падане, редовно има косми в ръцете на детето, като прекарам ръка остават също доста косми. Ама чух, че и при нераждали сега е така, може да е от сезона. Нищо не й правя засега.

Кате, как с бебе невръзана, то без коса ще останеш  Cheesygrin Моят намира начин да си хване кичури дори когато ми е наполовина вързана или пък ако е по-свободно вързана, на изцяло пусната едвам го откачам от нея  Lol

Сияна, сега и на мен ми е смешно, но имах голям късмет, пък има и наистина страшни истории.
Активен



syanna
Newbie
*
Публикации: 2221


Oтнесена от вятъра...


« Отговор #110 -: Ноември 21, 2014, 11:21:57 »

...подстригах се драстично и тя живна!
Само това не Cry Точно ми е по-дълга косата от обикновено и подстригвам връхчетата на всеки месец-два, искам да расте още... Правих си маска преди 2 седмици, ще правя пак, даже ако намеря време искам и на дерматолог да отида, защото и някакъв сърбеж май се появи, а нямам пърхут  Unsure
Активен


kateto
Newbie
*
Публикации: 4122


« Отговор #111 -: Ноември 21, 2014, 11:29:00 »

Корни, моята е предимно легнала засега ;) иначе да, хваща си косъмчета.. а ми е в момента до средата на гърба ;) последното сериозно подстригване беше, когато разбрах, че съм бременна с Дея - до ушите, от тогава само връхчета ;) и пак ми се струва къса..
Активен



Catherine
Newbie
*
Публикации: 7664


Heart follower


« Отговор #112 -: Ноември 21, 2014, 12:21:38 »

Ама това е просто коса  Cheesygrin Повечето ми познати момичета изпитват ужас да си подкъсят косата, все им се струва къса, все може и повече да порасне... Аз си отрязах тая година косата до над раменете, догодина ще съм  булка. Хората ми съчувстват как в такъв неподходящ момент съм я отрязала. Ма това е просто коса  Lol Все едно пък за да съм хубава булка, трябва непременно косата да ми е до кръста  Razz Аз отчасти я отрязах точно за да живне малко, и пак бих я отрязала, даже и повече. Фризьорката с такава мъка я отряза и все ме питаше "ама защо, ама как така, такова смело решение, ми тя после с години няма да може да стане толкова дълга..."  Confused
Иначе на мен всяко лято ми пада много, ама аз по котките се ориентирам  Lol Когато ни съвпадне косопадът, значи е естествен процес  Lol
Активен

kateto
Newbie
*
Публикации: 4122


« Отговор #113 -: Ноември 21, 2014, 14:08:38 »

хахах Кат, пак ме разсмя с котките!!  Kiss
иначе моята беше от средата на кръста и стана до ушите Smile ей сега бих отишла да я отрежа без да ми мигне окото ... ама с къса коса ми е много по-трудно да се поддържам - все ми пречи, застава на никъде, не ми харесва как изглеждам, че все стърчи.. не мога да я връзвам .. сега ми е супер лесно:) хем като изсъхне се накъдря супер, хем ако ми пречи мога да я вържа цялата, без да пада отникъде и да пречи Smile а аз като се погледна не виждам колко ми е дълга, нищо че е много дълга.. все ми се струва късичка, нали си е моята; )
Активен



Smiley
Newbie
*
Публикации: 6095


Усмивка


« Отговор #114 -: Ноември 21, 2014, 16:35:48 »

Относно косата... дълги години бях с къса коса, момчешки тип - демек доста късо. Преди няколко години реших да я пусна. Преминала през процеса на растеж, съм от хората, на които не им пука дали ще им отрежат един или два пръста при фризьора. Защото дори за два пръста са ме питали "Ама сигурна ли си?". Наистина е коса и си расте, няма какво толкова да се притесняваме.
Активен

Лора
Newbie
*
Публикации: 11958



WWW
« Отговор #115 -: Ноември 21, 2014, 17:03:32 »

Ох, Смайли, твоята коса е една от най-разкошните, които съм виждала. И супер много те харесвах с къса, но сега дългата всеки път като я видя искам да я пипам  Big grin

 От моята, след двете бременности, нищо не остана, някакво жалко подобие на коса е в сравнение с преди. А след второто раждане, както при Сияна, ми се появиха и ужасни сърбежи, супер ми е раздразнен скалпът. Лятото се пооправи и сега пак е така. Сияна, ако ходиш при дерматолог, сподели, че ползвах какво ли не и нищо не помогна.

(докато пиша сега, малката ми се е залепила за гърба и постоянно се подава през рамото ми и вика "ку-кууу"  Lol Така че майната ѝ на косата  Big grin)
Активен

    
Smiley
Newbie
*
Публикации: 6095


Усмивка


« Отговор #116 -: Ноември 23, 2014, 10:08:31 »

Ох, Смайли, твоята коса е една от най-разкошните, които съм виждала. И супер много те харесвах с къса, но сега дългата всеки път като я видя искам да я пипам  Big grin

Ами пипай, де Cheesygrin нямам нищо против.

(докато пиша сега, малката ми се е залепила за гърба и постоянно се подава през рамото ми и вика "ку-кууу"  Lol Така че майната ѝ на косата  Big grin)

 Wub

Ох... бях чела темата преди време, когато все още не се замислях за деца. Сега отново я прехвърлих. Да има неща, които ме притесняват, но сякаш не ми вляят на желанието, не ме карат да се съмнявам. Малко останахме тук, които сме без деца, ама се чудя дали на някой друг му влияят разговори за негативните последици от раждането  Rolling Eyes
Активен

HappyHeart
Newbie
*
Публикации: 6339



« Отговор #117 -: Ноември 23, 2014, 10:57:43 »

Мен ме притесняват, да.
Защото всички момичета тук родиха без особени усложнения, но съм виждала големи бруталии. Не ме спират стрии, отпусната кожа или косопад, въпреки че ще ми е кофти да се променя така. Страх ме от евентуални усложнения при самото раждане.
Активен

Моето име е Любов.
utopia
Newbie
*
Публикации: 16521


A believer


« Отговор #118 -: Ноември 23, 2014, 11:02:04 »

Ех, че хубаво, мислите ли за дечица вече момичета? Много се изкефих на тия постове в тая забравена тема, как растем  с годините Smile
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


kateto
Newbie
*
Публикации: 4122


« Отговор #119 -: Ноември 23, 2014, 12:36:50 »

Ох Хепи, то винаги има лоши неща ... ама ако само за това мислим :(
Активен



HappyHeart
Newbie
*
Публикации: 6339



« Отговор #120 -: Ноември 23, 2014, 13:05:11 »

Кате, така е. Обаче аз съм много увредена в тази насока. Преди няколко месеца като оперирахме дядо ми(махнаха му простатата след като 15 години го убеждавахме и накрая се закучи, не можеше да се изпикае и бяха жестоки страдания) си мислех, че аз самата ще умра докато премислях какво може да стане и да се усложни по време на самата операция и после. Това не е нормално! Хората са казали, че понякога като не знаеш си по-щастлив.
После го изписаха с хемоглобин 80, бяха правили ревизия уж не по-спешност. Ама с тоя хемоглобин е показан за кръвопреливане и ми беше ясно, че е изкървял, почнах да се питам какво са объркали и дали операцията е наистина завършена. Изписаха ми го на втория ден и се тревожех какво ще го правя, ако ми изкърви пак....абе луда работа. Въобще не се доверявам някак. Сега като се върна назад и като знам за какво обслужване, отношение и професионализам ставаше въпрос ми иде да си забия 5 шамара, ама на!!! Идиот съм си.

За раждането- искам да е нормално, не секцио, но в същия момент съм видяла доста критични ситуации и това ме плаши много. Плашат ме нещата от здравна гледна точка, не от козметична.

Ути, ми аз си мисля и съм готова, но искам брак първо. Разбрах, че за мен няма да има "удобен момент", понеже когато и да е ще ми бъде голяма спирачка кариерно. Човекът отсреща не е готов обаче.
« Последна редакция: Ноември 23, 2014, 13:07:08 от HappyHeart » Активен

Моето име е Любов.
Pupi
Newbie
*
Публикации: 13217


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #121 -: Ноември 23, 2014, 13:19:20 »

Няма как да знаеш как точно ще протекат нещата, но съм се убедила, че негативните мисли единствено и само пречат. За себе си съм решила, че доверието в лекаря до мен има най-голямо значение, за да протекат успешно нещата. Две пъти секцио съм минала, готова съм да се подложа на трето. Опасност има, ти сигурно още по-добре от мен го знаеш, но не позволявам това да ми влияе. Притеснявам се, то ще е нечовешко ако си като дебил, но гледам дозата страх да е в разумни граници Smile
Смайли, много ме усмихна  Wub
Активен


HappyHeart
Newbie
*
Публикации: 6339



« Отговор #122 -: Ноември 23, 2014, 14:45:13 »

Напълно си права! Просто аз съм патологичен случай Smile
Активен

Моето име е Любов.
Catherine
Newbie
*
Публикации: 7664


Heart follower


« Отговор #123 -: Ноември 23, 2014, 14:56:51 »

Мен ме притеснява всичко, ама абсолютно всичко, хаха, и здравословно, и козметично, и усложнения, и "как ще се оправяме", и "моментът не е подходящ", та чак до "какво мога да му дам аз на това дете, как да го възпитавам, като аз самата съм пълно куку"  Lol Аз последна ще родя, ще видите вие  Cheesygrin
Активен

Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8773



« Отговор #124 -: Ноември 23, 2014, 18:19:31 »

хихи радвам се, че раздвижих поне една темичка в умрелия форум  Razz Защото вече имам чувството, че на никой не му пука вече за нищо и никого, ако някой напише, че умира, всички ще подминат поста или дори няма да го видят...Пък по друг начин усещах хората преди, ама както и да е, стига оф топик.


Аз се притеснявах точно от това, което пише Хепи- и без да съм медицинско лице бях чувала за тежки случаи. За стрии и кг изобщо не мислех, ама се оказа, че все пак са си неприятни.

И все пак сигурно ще се повторя, че за мен най-опасни за емоционалните последици. Просто не всеки може (лесно) да издържи на тази огромна промяна и емоционално натоварване. До вчера си работил, говорил няколко езика, обучавал хора, посещавал курсове, излизал всеки ден с различни групи приятели и тн, и изведнъж- по цял ден бършеш дупета и сополи и слушаш ревове. И толкоз. Сега ще кажете, че пак има социален живот с бебе, ама всичко става много по-трудно и край на спонтанността- ама ял ли е, кога ли ще огладнее, наспал ли се е, здрав ли е и т.н. Трябва си здрава психика, много хора биха се сринали, аз съм по средата някъде, очаквах да съм по-добре, ама какво да се прави. Пак не съм от най-тежките случаи и се справям,макар и не особено добре...Уж бях подготвена, ама явно не достатъчно, та сега като ви наплаша така и ще се окаже, че ще ви се стори песен след ужасната нагласа  Lol
Активен



Smiley
Newbie
*
Публикации: 6095


Усмивка


« Отговор #125 -: Ноември 23, 2014, 19:42:21 »

На мен мъжът ми каза директно: "Оставям го в твоите ръце решението, що се отнася до мен, смятам, че никога няма да бъда готов и никой момент няма да е подходящ. Така че, когато кажеш... ама само да не е сега веднага" Lol

И мен ме притесняват някои здравословни неща, но другата седмица ще записвам час при друг лекар за второ мнение. В клиниката, в която ходя чакат другия месец подходяща апаратура за изследвания. А на мен не ми се чака за потвърждение на нещо, което ей така между другото беше вметнато... И така де. Може и да не е толкова сериозно, но беше достатъчно да ме психира и да изляза разтроена от прегледа. И искам да знам дали да се чувствам като идиот, че се тревожа Lol Поне цитонамазката е добра.
Активен

JustAGirl^`
Newbie
*
Публикации: 3888


...dreamer...


« Отговор #126 -: Ноември 24, 2014, 04:13:55 »

относно косата, това което знам от моя фризьор е, че няма оправия. Като почне косопада след бременност около 3-4 месец и после докато не спре няма с какво да му се помогне. Разбира се жените се втурват да правят хиляда процедури, маски и т.н., но истината е, че всичко е на хормонална основа и в даден момент косопада просто спира. Аз бях със зверски косопад, е отдавна забравих че е съществувал Smile Но когато бях с косопада си отрязах косата, беше стигнала почти до кръста и я отрязах до ушите на каре защото така и така пада, поне да не ми се точат едни дълги косми навсякъде...Е, сега косата ми отново е доста по-дълга, под раменете Smile
Активен


syanna
Newbie
*
Публикации: 2221


Oтнесена от вятъра...


« Отговор #127 -: Януари 30, 2015, 22:56:52 »

Само споделям за косопада и всичко от което се оплаквах - нещата се оправиха от само себе си, може би около 5 месеца след раждането   Cheesygrin Не съм си рязала косата, освен връхчетата сравнително редовно, не съм ходила на дерматолог, така и не остана време. Не е толкова страшно положението колкото си мислех  Lol
Активен


Galina_Dim
Newbie
*
Публикации: 7773


Работохолик-изтрещелник


« Отговор #128 -: Февруари 12, 2015, 09:24:13 »

На мен си ми остана един лесен за излизане пърхут, оправям се с Keune, нищо друго не ми помага. Днес си чакам доставката даже.
Активен

Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8773



« Отговор #129 -: Февруари 12, 2015, 11:13:59 »

А да кажем за положителните последици от раждането- има ли такива? например липсата на цикъл- да чукна на дърво, вече 6 месеца без да броя бременността. Сънувах, че ми идва, дано не е пророчески. Мъж ми бе много учуден, че съм навита да кърмя дори само за да не ми идва цикълът, дори да нямаше ползи за бебето (примерно да беше наравно с АМ). За мъжете явно не е кой знае какво, но аз мразя, особено лятото. На вас кога ви дойде след раждане?

Активен



Pupi
Newbie
*
Публикации: 13217


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #130 -: Февруари 12, 2015, 13:50:21 »

И след двете раждания си кърмех активно в началото и ми дойде на 40я ден. Веднага след лохиите си ме подкара редовно и регулярно всеки месец Smile
Активен


Лора
Newbie
*
Публикации: 11958



WWW
« Отговор #131 -: Февруари 12, 2015, 13:55:28 »

И двата пъти 2-3 седмици след последното кърмене.
Активен

    
Pupi
Newbie
*
Публикации: 13217


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #132 -: Февруари 12, 2015, 13:56:34 »

Късметлийки  Lol
Активен


Liliq
Newbie
*
Публикации: 540



« Отговор #133 -: Февруари 12, 2015, 14:09:56 »

И аз още нямам и ми е екстра Smile. Но имам ужасен косопад, който ме изнервя и стрии по корема. Изобщо корема ми е много болна тема. Правя някакви упражнения, ама да видим.
Активен

Pupi
Newbie
*
Публикации: 13217


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #134 -: Февруари 12, 2015, 14:14:14 »

Препоръчвам за стриите това http://olx.bg/100-deystvasch-krem-protiv-otpusnata-kozha-premahvane-na-strii-garantsiya-za-uspeh-i57647814 Знам, че е безумно да препоръчвам нещо такова, особено от продавалник, но при мен върши работа. Кожата ми се изглади и има доста по-изпънат вид. А стриите вече са леко лилави. Но аз съм с много поражения. Ако след първото раждане бяха хоризонтални, малкото останала кожа след второто раждане се нацепи вертикално  Rolling Eyes Сега е по-добре, щом и Преслав го забеляза  Smile
Активен


Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8773



« Отговор #135 -: Февруари 12, 2015, 14:18:55 »

И аз още нямам и ми е екстра Smile. Но имам ужасен косопад, който ме изнервя и стрии по корема. Изобщо корема ми е много болна тема. Правя някакви упражнения, ама да видим.

Лили, скоро ще спре. Моят продължи някъде от трети до пети месец, не знам и аз кога спря, но наскоро забелязах, че вече не намирам толкова от моите косми по дивана, колкото преди.
Активен



syanna
Newbie
*
Публикации: 2221


Oтнесена от вятъра...


« Отговор #136 -: Февруари 12, 2015, 14:48:34 »

И аз нямам цикъл още, вече си го искам  Big grin
Активен


Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8773



« Отговор #137 -: Февруари 12, 2015, 15:41:31 »

И аз нямам цикъл още, вече си го искам  Big grin

ти си луда, защо го искаш  Lol Да не искате второ бебе с малка разлика?
Активен



syanna
Newbie
*
Публикации: 2221


Oтнесена от вятъра...


« Отговор #138 -: Февруари 12, 2015, 17:21:28 »

Абсолютно луда  Lol
Активен


Catherine
Newbie
*
Публикации: 7664


Heart follower


« Отговор #139 -: Февруари 12, 2015, 17:26:28 »

И аз се зачудих за какво ти е, освен ако не искаш второ вече  Lol
Активен

black_berry
Newbie
*
Публикации: 1378



« Отговор #140 -: Февруари 12, 2015, 17:32:20 »

Тя ако иска вече второ, не е нужно да й идва преди това Smile Ама и аз ти се чудя, Сиана, за какво ти е...
Активен


Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8773



« Отговор #141 -: Февруари 12, 2015, 17:37:08 »

Тя ако иска вече второ, не е нужно да й идва преди това Smile Ама и аз ти се чудя, Сиана, за какво ти е...

Ъ, как така? Нали трябва редовен цикъл с овулация, за да стане бебето? Пък овулация без менструация да уцелиш е много минимален шансът (освен при секс всеки ден, месеци  наред да речем)
Активен



black_berry
Newbie
*
Публикации: 1378



« Отговор #142 -: Февруари 12, 2015, 17:51:32 »

Е то си има овулация, нали затова липсата на цикъл не е, че няма да се забременее Smile Шансът сигурно е по-малък отколкото при редовен цикъл, ама аз не мисля, че след бременност няколко месеца цикълът е много редовен Smile
Активен


Лора
Newbie
*
Публикации: 11958



WWW
« Отговор #143 -: Февруари 12, 2015, 18:26:02 »

В какъв смисъл има овулация? Има овулация само преди да ти дойде, преди това нямаш. Затова и за мен тези дълги безцикълни периоди бяха много терапевтични за горките ми яйчници, че си починаха добре.
Активен

    
HappyHeart
Newbie
*
Публикации: 6339



« Отговор #144 -: Февруари 12, 2015, 18:47:51 »

Ще има овулация преди да й дойде. Така се правят породени мишленца Smile
Активен

Моето име е Любов.
Pupi
Newbie
*
Публикации: 13217


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #145 -: Февруари 12, 2015, 19:14:10 »

Бери, овулация няма, но не знаеш в кой момент ще проимаш и в кой момент ще ти дойде цикъла. За това трябва да се пазите в периода без цикъл, защото не знаеш в кой момент какво се случва  Smile
Активен


Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8773



« Отговор #146 -: Февруари 12, 2015, 21:40:07 »

Ще има овулация преди да й дойде. Така се правят породени мишленца Smile
Да, но само една "скрита" овулация може да има- първата, след това си идва М. Така че все пак си трябва М за забременяване, иначе трябва да си огромен карък (или късметлия). Това го казвам по повод Бери де, ясно ми е, че Хепи е доста осведомена Smile)
Активен



HappyHeart
Newbie
*
Публикации: 6339



« Отговор #147 -: Февруари 12, 2015, 22:01:25 »

Корни, то една овулация е достатъчна, за да забременееш. Особено при положение, че е абсолютно неочаквана и не се пазиш, обикновено Smile
Активен

Моето име е Любов.
black_berry
Newbie
*
Публикации: 1378



« Отговор #148 -: Февруари 12, 2015, 22:21:13 »

Аз не съм казала, че са всеки месец Smile Ама си е възможно Smile
Активен


Страници: 1 2 3 ... 6 [Всички]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.14 | SMF © 2006, Simple Machines LLC Valid XHTML 1.0! Valid CSS!