star chick-chat.org star Свободна зона star На лафче :-) star За негативните последици от раждането
Страници: [1] 2 3 ... 6  Всички   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: За негативните последици от раждането  (Прочетена 27180 пъти)
Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8775



« -: Септември 05, 2012, 12:44:24 »

Все пак правя тема, провокирана от Лора.
Накратко: напоследък чувам за много крайни случаи на здравословни проблеми след раждане- не говоря само за болки в шевовете първите дни/седмици, хемороиди и такива радости, ами години след това проблеми с вдигане на тежко/болен гръб и кръст; проблеми с гърдите; болки в стави, проблеми при секс и т.н., списъкът е безкраен. Да не говорим, че повечето двойки се изпокарват и настават едни кошмарни месеци.
Да не говорим при проблемно забременяване, тогава процедурите и ужасът са още по-болезнени и тежки. Като цяло все едно говорим за много сериозна болест, на която сами се подлагаме + приемаме, че никога няма да бъдем свободни, глупави и независими отново и не се знае как ще потръгне с половинката ни.
И въпросът- все пак си го причиняваме- защо? Има ли наистина толкова леки бременности и раждания, че почти нищо да не се променя (физически) след тях?
Никой ли не се е замислял за осиновяване например?

С това не искам да изглеждам лекомислена, много добре оценявам ползите на това да има детенце вкъщи, животът наистина се осмисля. И чудото да е в корема ти сигурно е несравнимо. Не бих се лигавила, ако знам, че става въпрос за 9 месеца стискане на зъби, ще се справя...но ако наистина си съспиваш здравето за цял живот?
Изобщо бяхте ли наясно какво ви чака преди да забременеете, как се решихте? Или за тези, които нямат дете- всички ли сте сигурни, че сте готови да се подложите на това?

Това са ми накратко терзанията, чакам да ми кажете коло съм малка, глупава и наивна и егоистична...
A ако някой реши да пише по темата- интересува ме най-лошото, което се е случило/си представят във връзка с раждането, хубавите неща всички ги знем (затова и не пиша в другия раздел, не искам да го развалям)
« Последна редакция: Септември 05, 2012, 12:48:58 от Korneliq » Активен



angel_sin
Newbie
*
Публикации: 7005


« Отговор #1 -: Септември 05, 2012, 13:26:10 »

честно, понякога се чудя дали не сънуваш розови зайчета  Rolling Eyes
Активен

bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15137



« Отговор #2 -: Септември 05, 2012, 13:27:56 »

Не ми се пишат хвалебствия в името на детето за сметка на теб, мисля, че не е трудно да се схване, че най-малкото това ти е генетично заложено - да се жертваш в името на поколението си.
Просто ми е супер странно как иначе си много лежерен човек - романитки по пътечки под звезди, повечето неудобства на разни мацки за теб са просто приятно преживяване, съобразяването с кучето ти е призвание и т.н. но видиш ли за деца вече ти свършва торбата с търпението и романтиката, там стриите са по-зле от издраното от котка и ухапване от куче, надрасканите стени по-грозни от изгризаните врати и т.н., схващаш ми мисълта. Също, както си защитавала романтиката след брака и заживяването заедно, защо си такова клише, че мислиш, че отношенията между двамата се променят след детето. Шансът е еднакъв, според мен, нещо да се овапца.

Не ти ли е по-лесно просто да си признаеш, че не харесваш деца или не искаш или каквото там, от колкото да си изсмукваш от пръстите някакви странни оправдания за пред себе си?

Единственото кифленско опасение, което някога съм имала за себе си, още преди да мисля за деца, е, че ще ми се развалят гърдите и Краси много ми се смя тогава. Толкова ли ми били ценни. Еми ценни ми бяха, не са същите като преди, но са също толкова мощно хубави. Просто минава известно време след раждането, докато се окопитиш и отново се почувстваш човек, а не майка.

Според мен си много спонтанен човек, който и да настъпи лайно, няма да се почувства зле, а животът с дете ще му е по-скоро интересно предизвикателство, просто кой знае защо сякаш се чувстваш гузна за това, че не искаш сега да променяш живота си и търсиш някакви странни отрицателни черти на това имаш дете.
Активен

aleto
Newbie
*
Публикации: 7113


Dick Sucker/DrugDealer/Alcohol Pro/Bug Killer/Pimp


WWW
« Отговор #3 -: Септември 05, 2012, 13:29:49 »

Ехе,Корни,така представено даже и аз не знам какво да кажа.

Но пък все по-често ми оставяш усещането,че всъщност нещо си като че ли повече притисната от някакви обществени норми и/или семейни представи и се натискаш да искаш бебе,но всъщност не ти е много нагоре в листата с приоритети.

Тия неща не бива да си като фактор,или поне аз така го усещам,то наистина,че жената като ражда е с единия крак в отвъдното,но ако наистина се стремиш затова с всяка частица на тялото си,дори и не би се замисляла.

Струва ми се,че почваш да се насилваш и все повече да виждаш негативни неща..

Как да те интересува най-лошото,което се е случило по време на раждане,че родилки и бебета умират,по-лошо от това има ли? Или,че ги окипазяват и се налага инвалидизиране ,бива ли затова да мислиш?

Лично мен физическата част на нещата никога не е представлявала проблемен фактор,дори и за секунда.
Активен
Лора
Newbie
*
Публикации: 11958



WWW
« Отговор #4 -: Септември 05, 2012, 13:36:49 »

Явно не искаш някаква емоционална тема, в която да ти се обяснява за чудото на живота и как никакви болежки не могат да се сравняват с щастието от това да имаш дете, ала бала... Затова чисто технически - мисля, че примерите, за които говориш, са по-скоро изключения. От толкова майки около мен не познавам нито една с подобни проблеми. Всъщност грешка, имам една позната, която получи някакви усложнения на костите/ставите на китката, заради дългото кърмене (не съм съвсем наясно какво беше точно), но се оправи. Има си профилактика по време на бременността и кърменето, за да се избегнат или намалят максимално евентуални проблеми с кости, зъби и т.н. Кръстът остава слабо място, факт. Наболява от време на време при пренатоварване, ама това си е и част от амортизирането с годините, нали. Мъжът ми не е раждал, пък как го болят коленете... Общо взето за себе си бих казала, че година след раждането и 2-3 години след тежките манипулации за забременяване, съм си съвсем чудесно физически и психически. Не се вълнувам особено от стрии, целулити и такива неща, а и нямам точно такива последици от раждането, освен няколко лунички по корема.

Другите неща: отношенията с половинката - честно казано, след толкова години връзка чак след като се роди малкият е имало случаи да си повишим тон. Нормално, особено първите месеци, когато не си много добре хормонално, а и това си зависи само от вас, ние се научихме да се справяме бързо. Хубавите моменти са много повече, връзката става много по-силна. Свободата и независимостта - ами да, липсват, криво ми е понякога, но това е просто още едно от нещата (всъщност най-важното), около които организираш живота си - както аз се съобразявам с излизанията и разходките на кучето и се чудя какво да го правя като пътуваме. Но тези неща няма смисъл да ти ги казвам, просто в един момент ти самата ще промениш нагласата си.
« Последна редакция: Септември 05, 2012, 13:40:13 от Лора » Активен

    
Anna T.
Newbie
*
Публикации: 4392


Влюбена в живота


« Отговор #5 -: Септември 05, 2012, 13:41:19 »

А откъде е апокалиптичното мислене, че аз само предположих в другата тема?

Иначе, аз от ранна тийн възраст съм с нагласата да имам рано дете. И никога не съм го възприемала като край на свободата и т.н. Дори не ми се видя чак толкоз много съобразяването в бебешка възраст в студентските години  Rolling Eyes Сега - още по-малко, защото няма какво толкова да си ограничавам  Cheesygrin

За физическите последствия - наистина си слушала крайности. Да, стриите са налице, фигурата често не остава "моминската", но... За себе си мисля, че и без бременност/и пак така щеше да се получи в по-малка или по-голяма степен.

Във всеки случай, смятам и аз, че са ти безпочвени опасенията, но щом ги имаш - по-добре е да не се затичваш към дете. Имам някой-друг пример край мен на непоискани дечурлиги, пък родени и е много тъжно как си го изкарват родителите...
Активен



aleto
Newbie
*
Публикации: 7113


Dick Sucker/DrugDealer/Alcohol Pro/Bug Killer/Pimp


WWW
« Отговор #6 -: Септември 05, 2012, 13:44:11 »

Аз пък имам въпрос по последното ти изречение Лор,защо мислиш,че ще си промени нагласата? И защо го има все това " ще " като цяло? Пак ли ще го отдадем на годините и на опита?

Нежелани,недогледани деца бол.

Не разбирам...
Активен
utopia
Newbie
*
Публикации: 16530


A believer


« Отговор #7 -: Септември 05, 2012, 13:49:51 »

Мен това винаги ме е дразнило, "като дойдеш на моето, ще видиш/ще се промениш", ми някои не се променят, според мен половината хора трябва да ги кастрират, за да нямат изобщо деца, защото са изроди и не знаят какво да правят с това дете, ама това е друга тема.

Ама Корни не я притеснява, че детето ще й наруши ритъма, защото се замисля за осиновяване, т.е. самото дете не е проблем, проблемът й е, че ще си съсипе тялото. Досега не съм чула някой да е осиновил дете, щото не му се ражда, ама хора разни. Имам една такава позната и съм я писала: луда.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Pupi
Newbie
*
Публикации: 13223


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #8 -: Септември 05, 2012, 13:58:48 »

Абе Ути от къде в тебе толкова много гняв  Rolling Eyes
По въпроса - колко да е изтъркано това с "като дойдеш на моето, ще видиш/ще се промениш" при положение, че е истина за доста сериозен процент от населението. Мисля все пак, че говорим за представителна извадка от този форум и съответно близки и познати. Аз за себе си не познавам 1 човек, който да каже, че бременността ще му съсипе тялото. Кифленско е, от всякъде! Пък и да, всичко се променя, в момента, в който усетиш живота в теб.
Да не се засегне Паяка, ама смятам, че преди да сподели, че е бременна, си беше едно наежено хлапе. Смятам обаче, че много се промени по време на бременността и тук говоря точно за характер и начин на мислене. Така че защо не всичко да се промени в Корни с един нероден Корнетко. А пък ако си си дебил, нищо не може да промени този факт, такъв ще си останеш за цял живот. Но пак не виждам, че имат тук такива сред нас.
Аз от Корни сякаш съм очаквала подобни мисли, тя е типичния човек, който подлага на размисъл всичко, анализира прекалено много и се допитва до възможно най-много хора.
Активен


Fata morgana
Newbie
*
Публикации: 2920


« Отговор #9 -: Септември 05, 2012, 14:03:56 »

Или за тези, които нямат дете- всички ли сте сигурни, че сте готови да се подложите на това?

Вече - абсолютно и категорично да, до скоро се чудех дали не го искам толкова много, само за да съм наравно с наборите и техните вълнения- не е затова, просто го искам, размазвам се с малките деца.
Но го има и ужасния страх. Дори и при нормалните раждания, когато всичко е минало гладко и аз седна да чета разказите или слушам подобни на живо ми трябва малко време, малко да се настроя, меко казано ми се струват ужасни, страшни и опасни и т.н. За тялото 5 пари не давам, аз съм много по-окепазена от повечето майки, които познавам - като естетика, здравословни проблеми, стави, зъби и прочее, но и на 18, когато не бях - пак исках същото, но по-късно, де. Smile
Струва ми се кошмарно да нямаш деца, избива ме на рев, когато се видя с една приятелка, при която има реален шанс никога да не се получи. Не ми се иска да осиновявам, искам да виждам моите черти, егоистично или нарцистично, все тая, но мисля, че не бих била пълноценна майка на чуждо дете, с което не съм сигурна дали ще имам достатъчна емоционална връзка. Smile

И познавам достатъчно близки хора, които искаха деца, радвам им се и ги глезят, но не възпитават и не ги правят хора, както аз разбирам думата, много е жално, особено като виждаш потенциала в децата, който ще го духне вятъра след някоя друга година.
Активен

Thoughts Become Things... Choose The Good Ones!
utopia
Newbie
*
Публикации: 16530


A believer


« Отговор #10 -: Септември 05, 2012, 14:04:18 »

Ами, не е гняв, просто около мен е пълно с безумно разглезени деца, от които после няма да станат стойностни хора, убедена съм.

Ма Корни не я притеснява детето!!! Прочетете пак. Не я притеснява това, че ще й промени отношението с мъжа, защото мисли за осиновяване. Притеснява я тялото й.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15137



« Отговор #11 -: Септември 05, 2012, 14:08:08 »

Не е вярно, и за двете си пита Smile Т.е. предполагам, че като го е изброила има защо, а и тя ще си каже.

Активен

Mina
Newbie
*
Публикации: 9369



« Отговор #12 -: Септември 05, 2012, 14:09:15 »

Аз пък си мисля, че на всички са им минавали такива мисли, само че Корни ги пляска тук във форума, а другите не искат и да си признаят, че са им минавали през главата. Smile

Корни, към теб специално. Няма как да знаеш, какво ще ти се случи- дали ще се нацепиш, целулитизираш, ще ти се развали ханша , гърдите,косата , зъбите, дали ще почнеш да вдигаш кръвно или пък ще те зашият накриво след епизиотомията (мен криво ме зашиха  Cheesygrin). 100 неща могат да ти се случат, но могат и да не се случат. Общо взето , решиш ли да имаш дете, горе долу се примиряваш с евентуалните последици за здравето/вида. Пък и честно казано малко са случаите , в които майката е получила някакви трайни здравословни увреждания вследствие, даже пренебрежимо малко са като процент. Общо взето повечето се тюхкат за външния си вид, но там пък не е като да няма начини за корекция, стига човек да има воля.
Вярно е, че няма как да знаеш как би протекла бременността при теб и какви белези ще ти остави, защото реално , една с една няма еднаква. Така че, не се настройвай излишно , че най-страшното може да се случи точно на теб. Smile


Относно отношенията с половинката при появата на дете,няма да коментирам , тъй като е строго индивидуално за всяка двойка. Smile
« Последна редакция: Септември 05, 2012, 14:11:06 от Mina » Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 16530


A believer


« Отговор #13 -: Септември 05, 2012, 14:10:05 »

Абе всички си ги мислят, ама...не чак толкова задълбочено, струва ми се.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


aleto
Newbie
*
Публикации: 7113


Dick Sucker/DrugDealer/Alcohol Pro/Bug Killer/Pimp


WWW
« Отговор #14 -: Септември 05, 2012, 14:10:18 »

Аз пък си мисля,че ние тук далеч не сме представителна извадка на човечеството,по-скоро сме едни илуминати,хаха.

Пупс,по същата тази логика,хората наистина се променят след раждане и бременност,но по моите собствени наблюдения за близките хора около мен ...ми в общи линии беше негативно . В момента се напъвам с все сила да се сетя за един положителен пример от приятелките ми,но такъв не ми хрумва. Дали преди не са били кретенки и сега се е отприщило,възможно е.
Активен
Mina
Newbie
*
Публикации: 9369



« Отговор #15 -: Септември 05, 2012, 14:11:58 »

Абе всички си ги мислят, ама...не чак толкова задълбочено, струва ми се.

Не, просто не казват какво мислят

И още нещо, понеже Корни засегна и ужасона покрай проблемното забременяване. Ми това си е желанието да имаш дете. Винаги ще се сещам за Лора и нейния титаничен кураж да издържи всичко ,което и се случи при процедурите, при това с позитивизъм. Smile
« Последна редакция: Септември 05, 2012, 14:16:50 от Mina » Активен

bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15137



« Отговор #16 -: Септември 05, 2012, 14:15:53 »

Е, сега, че от майчинството неизбежно се изпростява, няма какво да крием Cheesygrin Но според мен са само първите години, или това, което е повсеместно при всички. После си мисля, че, ако си нормален човек, си дал някаква основа за възпитание на децата, върнеш се на работа и съотношението собствени/детски проблеми са по към 60/40, вече ставаш пак нормален представител на обществото.

Иначе моите деца и двете са били твърде спонтанни, за да съм си мислела тия неща. Много повече ме тревожеше дали ще съм свестен родител и с ръка на сърцето си казвам, че не ми е и хрумвало, че нещо между мен и мъжът ми ще закуца или че няма да съм хубава. Т.е. приела си бях, че нямаше да съм във форма първите една-две години и после всичко ще си дойде на мястото.
Иначе съм споменавала, че сексът беше позакъсал след първото, но нямам логично обяснение, така се случи, пак като си мина време всичко се намести.
Активен

Fata morgana
Newbie
*
Публикации: 2920


« Отговор #17 -: Септември 05, 2012, 14:17:44 »

Бе мислят ги, колко от хората са толкова информирани като вас, аз не съм.
Приятелка роди тази година и не знаеше половината неща, които аз знам, пък го карам онзи раздел на диагонал, когато го чета изобщо. Като се пошегувах за вероятността от хемороиди и очите й станаха на понички. Rolling Eyes
Активен

Thoughts Become Things... Choose The Good Ones!
aleto
Newbie
*
Публикации: 7113


Dick Sucker/DrugDealer/Alcohol Pro/Bug Killer/Pimp


WWW
« Отговор #18 -: Септември 05, 2012, 14:20:12 »

Ми аз не говорех за изпростяване в смисъла,който вие влагате. Изобщо не говоря за примерно нескончаемите бебешки теми,те са бял кахър. Просто такива неща ми се развиха и развиват пред очите,че не зная дори и какво да кажа,посъветвам или каква точно реакция се очаква от мен.
Активен
Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15629


« Отговор #19 -: Септември 05, 2012, 14:26:11 »

Ути, просто защото наистина СЕ променяш СЛЕД това. Факт. Ето, по питането на Корни с осиновяването - аз преди да родя съм мислила да осиновя второ дете, след моето собствено. Вече не съм сигурна. Видях какво значи да имаш дете с плюсовете и минусите и вече не съм сигурна дали мога да нося отговорността за такова, което не е мое. То не че пак няма да е мое, ама...абе, сложно е, но искам да кажа, че тези мисли се породиха СЛЕД появата на моето. Преди това просто ми се виждаше много благородно да помогнеш на една душица, да й дадеш бъдеще, но нещата не са толкова романтични. И, ако сега трябва честно да отговоря на Корни - не, вече не мисля за осиновяване, защото тази отговорност ще е още по-голяма, отколкото да имам свое.

Корни, едно ще ти кажа - просто откак разбрах, че я има запетайчицата в мен всеки ден си повтарям, че всичко е наред и всичко ще е наред. И всичко беше наред, благодаря на Бог. Намерих си своя баланс, просто вярвах. И по мое мнение колкото повече се притеснява човек и залита в някакви страхове, толкова повече те се сбъдват. Същото ми каза и моята лекарка, а тя има наблюдения над стотици бременни, че тези, които най-много се шашкат и го мислят, най-сложно им се получават нещата. Клише, но просто трябва да си позитивен.
И да, има толкова леки и приятни бременности и раждания. Моите бяха такива отвсякъде. Нищо лошо не ми се е случило, така че не мога да ти помогна с пример за това.

Когато една жена забременява в общия случай се тревожи единствено за бебето. Аз никога, ама заклевам се, никога не съм се замисляла за себе си. Стрии, мрии, тегло - глупости! Отидох да родя в Шейново, защото Ади беше там и знаех, че дори нещо с мен да се обърка, детето ми ще е добре. Това винаги е било водещо за мен. От момента, в който мечтаех да имаме детенце. И не че съм някаква себеотрицателна такава, просто съм си тип човек, който много не му пука за него самия. Винаги съм поставяла други хора преди себе си, така че, детето си ли няма да поставя? Ето на земетресението се уплаши страшно заради детето. Ако не беше то съм сигурна, че нямаше изобщо да ми е толкова притеснено.

За промяната във връзката...Нито след сватбата, нито след детето сме се променили. Но това вече си е до хора, и до връзка, а не до дете. Детето не е виновно за промяна, ако тя настъпи. Това е като с изневярата, не тя е причина за раздяла, а нещо в конкретната двойка. Поне аз така мисля.

За промяната на дневния ред...Еми няма как. Променя се. Но пък имаш нещо толкова ново, хубаво и изпълващо за правене, че нямаш много време да ти липсва едно или друго от живота преди. А и като се замислиш - имаш само това, толкова кратко време, за да си изцяло посветен на детето си! После цял живот ще работиш, ходиш на планина, на кино, на кафе, на...каквото си решиш!
« Последна редакция: Септември 05, 2012, 14:29:37 от Fei4ka » Активен

Pupi
Newbie
*
Публикации: 13223


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #20 -: Септември 05, 2012, 14:30:04 »

Ами аз явно не съм от типа хора, които обмислят всичко по хиляда пъти. Примирила съм се с нацепения корем и гъз, с отпусната кожа, но всичко друго си ми е екстра. Не ми е такъв зор, че тялото ми вече не е като на 25 годишна. И ако нещо е закъсвало във времето във взаимоотношенията с половинката, то е било поради други причини, но не и детето. Терзания съм имала само за бременността, дали ще протече нормално, имала същите опасения като Бизар, дали ще съм добър родител, дали съм добър родител. Но с времето увереността и самочувствието, че се справям нараснаха.
А животът няма как да не се промени, има вече друго по приоритетно освен компаниите, работата, купоните и екскурзиите. И ако не можеш толкова да жертваш това, значи наистина не си готов за дете. И пак, това е само в първите години. За мен жертвата си струва, живота ми си влезе в съвсем друг коловоз и определено се доби смисъл.
Активен


utopia
Newbie
*
Публикации: 16530


A believer


« Отговор #21 -: Септември 05, 2012, 14:37:56 »

Аз съм далеч от мисълта, че като се роди дете, хората не се променят, Фей. Променят се, разбира се. Просто не всички се променят еднакво в стил: "ау, детето ми е смисъл на живота, прекрасно е, как съм живяла без него". Има жени, които не се чувстват ок с това да иамт дете и си намразват децата, защото им пречат да си живеят живота. Сега не знам дали тук има такива, но ме дразнят такива обобщавания.

Мен изключително много ме дразнят майки, за които животът след раждането спира и всичко почва да се върти около акото, памперсите, бебето...Също ме дразни някой като почне да ми обяснява как е напълно нормално твоят живот да спре едва ли не, да спреш да излизаш, да пътуваш итн. след като се роди дете. Изключително много се радвам на двойки, които не си променят начина на живот заради детето. Корни, според мен си зависи от вас Smile
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


lioness
Newbie
*
Публикации: 8329



« Отговор #22 -: Септември 05, 2012, 14:48:46 »

Корни, все едно слушам някоя от приятелките ми. Абе много са сладки бебетата, ама няма да остават пари и време за екскурзии, пък ще ми виснат гърдите, пък как ще отида само веднъж на дискотека цяло лято, ами мъжа ако не иска да помага, ами ако се разделим и остана сама с детето, ами ако пъпчасам, ами ми надере бялата лакирана маса и т.н. и т.н. Стотици пъти съм чувала подобни въпроси, понякога съвсем насериозно изречени, понякога в крайни умозаключения като: "Предпочитам да имам глисти, отколкото да родя естествено". Това последното е връх на идиотизма, нали (Биз, репликата е на Д.).
Тия неща не трябва чааак пък толкова да се мислят, премислят и претеглят. Ако има желание от двете страни се намира и начин. Аз не съм убедена, че бях готова, макар да беше планирано. И още не съм готова, все нещо ме слущава, притеснява, не знам как да реагирам, не съм в пълен синхрон със себе си. Дали съм по-щастлива - о, да. Не съжалявам нито за миг, дори за най-трудните, болни, безкрайни безсънни нощи и дни.
Моето наблюдение е, че колкото повече се отлага във времето подобна стъпка, и не говоря само за раждане, а за гнездене като цяло - съвместно съжителство, брак, и тогава евентуално бебе, толкова повече причини си намират хората да не го правят. Освен причините, изброени в съседната тема, че вече порастваме и имаме други критерии и приоритети при избор на половинка, вече хората сякаш след някаква възраст свикват със самотата си. По-точно не самотата, а независимостта, спонтанността, съобразяването само със себе си. Толкова много подобни примери имам около мен, че се плаша. От всичките ми приятели, 90% са обвързани, някои от години, и никой! не предприема някаква следваща стъпка. Никой не желае да създаде семейство, да заживее с другарчето. Уж се обичат, някои дори се сгодяват! но продължават с години да си живеят отделно и да са самостоятелни бойни единици. Аз съм старомодна, може би излишно романтична, но наистина не разбирам каква е тази тенденция. Дали са щастливи - привидно да, но до кога така?
Активен




Щастието явно е направено, за да бъде споделяно.
utopia
Newbie
*
Публикации: 16530


A believer


« Отговор #23 -: Септември 05, 2012, 15:06:22 »

Лиони, аз лично те разбирам на какво се възмущаваш, но понякога се чудя толкова ли пък сме тесногръди, че не можем да приемем, че не на всички мечтата им е да заживеят заедно, да се оженят и да имат деца. Някои хора не искат да имат деца и честно казано такива хора е по-добре да нямат, а не да имат, защото всички около тях цъкат с език как се цепили от стандарта.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Mina
Newbie
*
Публикации: 9369



« Отговор #24 -: Септември 05, 2012, 15:14:17 »

Някои хора не искат да имат деца и честно казано такива хора е по-добре да нямат, а не да имат, защото всички около тях цъкат с език как се цепили от стандарта.

Тука съм съг. Аз познавам такива хора, и честно казано са еднакво щастливи с други хора, които пък искат и имат деца. Като си имаш някакво виждане за нещата , не виждам защо трябва да е цепене от стандарта.
Активен

Страници: [1] 2 3 ... 6  Всички   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.14 | SMF © 2006, Simple Machines LLC Valid XHTML 1.0! Valid CSS!