star chick-chat.org star Свободна зона star На лафче :-) star За работата или кое осмисля живота ви?
Страници: [1] 2 3 ... 111   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: За работата или кое осмисля живота ви?  (Прочетена 229032 пъти)
utopia
Newbie
*
Публикации: 16530


A believer


« -: Май 11, 2012, 18:26:32 »

Да разбуня и аз малко духовете, че тук стана леко скучновато вече Cheesygrin
Интересен разговор водихме днес с моите колеги, пошегуваха се с мен къде на шега, къде на сериозно, че гледам винаги да правя около 8 часа преди да си тръгна, в смисъл, че не стоя в офиса до късно (разбира се ако има нещо спешно и важно, оставам, но говоря за общия случай).  Изпитвам удовлетворение, когато приключа нещо или когато направя нещо добре, но не това ми е двигателят.

Целият разговор тръгна оттам, че ако им предложат заплащане за съботите (по 1.5 ли беше, не знам), абсолютно всички биха останали да работят всичките съботи в месеца. Не им пречело. Парите били важни. Не говорим за хора на ръба на мизерията, разбира се. За мен това не е нормално, за мен е важно да се прибера, да си почина, да се видя с мъжа, да гледам филм, дори просто нищо да не правя. За мен животът е извън работата, ето ездата, танците, да гледам сериалче, малките неща, които ме радват. А и кога ще ги харча тези пари ако работя толкова много, кога ще почивам? Имам колега, който буквално живее там, тръгва си в 23ч, идва уикендите, без никой да му плаща, без никой да го кара. Харесва му.

Преди време мислех, че съм много амбициозна, ооо, какви планове правех да шефствам, да се развивам, не знам сега работата ли ми е скучна, предполагам, че е невероятно да отиваш с кеф на работа, но все пак работата ли осмисля живота ни? В момента съм по-скоро на мнение, че работата ми е средство, за да мога да си позволя да правя нещата, които харесвам.

Какво мислите вие, кое осмисля живота ви? (моля майките да не казват "децата", защото това ми е ясно, аз питам преди тях Big grin)
« Последна редакция: Май 11, 2012, 18:28:28 от utopia » Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15629


« Отговор #1 -: Май 11, 2012, 18:43:33 »

Имам колега, който буквално живее там, тръгва си в 23ч, идва уикендите, без никой да му плаща, без никой да го кара. Харесва му.

И аз имах такъв колега. Редовно оставаше до късно в офиса, след края на работното време. Било му тихо и тогава можел да си свърши нещата Blink По-скоро си чатеше и си запълваше времето, че вкъщи не го чакаше...нищо добро, нека кажем Lol Така де, според мен такива хора просто нещо им куца личният живот. Защото преди време пак имах един такъв колега, същата работа - жена му беше ебаси змията и на него просто не му се прибираше Smile Пък излиза, че са много работни, нали. Доообре.

Смисълът на живота си го нацелила - децатааа Lol Шегувам се, макар че е вярно. Като ти прочетох темата и първо си помисилх, че ето на - дойде време и аз дето все мелех, че съм влюбена в работата си и тя ми е супер важна, да си посипя главата Lol В момента грам не ми се работи и не ми липсва работата. Ебаси метаморфозата. Изумих се от себе си.
Обаче истината е, че аз си обичам работата, харесва ми да върша нещо, то да се получава и да виждам резултат. Не е дори само до парите и до това, че е средство, което разбира се също е вярно и не е маловажно, но някак до едно удовлетворение, че правиш нещо, което те кара да се усмихнеш поне, ако не да се гордееш. И това ми е не по-малко важно от ролята на майка именно заради детето. Искам то да види този пример, искам да може да каже, че мама работи това и това, да се гордее с мен за нещата, които правя професионално.
Това е, имам нужда и от работа, и от личен живот, някакъв баланс между двете, не ми се залита в крайности да съм супер майката или най-добрата в професията си. Просто нормална работеща жена, която има дете е достатъчно Cheesygrin
Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 16530


A believer


« Отговор #2 -: Май 11, 2012, 18:55:38 »

Имам колеги, които не правят нищо в свободното си време (ако изобщо имат такова, защото много висят в офиса). Ядат, спят и работят. Е това живот ли е? Нали всеки си има някакви негови си неща, които го радват. Ей това не разбирам, целият ти живот да е само работа, вкъщи, работа, вкъщи, без грам разнообразие.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


aleto
Newbie
*
Публикации: 7113


Dick Sucker/DrugDealer/Alcohol Pro/Bug Killer/Pimp


WWW
« Отговор #3 -: Май 11, 2012, 19:03:52 »

Е,пък вие,има си хора,които обожават работата си,чак пък да нямали личен живот. С течение на обстоятелствата си намерих нещо,в което съм много добра и имам изключително много планове и идеи за развитие. Но за съжаление не е нещо,за което мога да говоря спокойно и отворено,така и ще е отсега нататък. Единици са хората,пред които мога да се похваля като се развие нещо добре.

Работата няма как да не те определя,в края на краищата прекарваш повече време там,отколкото у дома със семейството си. И само личен избор е дали ще съумееш да избереш нещо ,което те прави щастлива или просто само отбиваш номера.В твоя случай. За съжаление това е масовият случай,виждам и баща си,когато е говорил с плам за работата си и как сега буквално му се гади само при идеята,че отива в болницата. Много е тъжно и оковаващо някакси. Да виждаш професията си само като източник на неудоволствие,това за мен е някаква слабост честно казано.

Ако съдя по себе си,аз пък се наслаждавам на всичко,което съм правила до момента,буквално. Харесва ми да работя в различни сфери,да имам поглед върху различни неща и да овладявам и най-малките детайли до почти перфектност. Харесва ми да съм добра в това,което правя,харесва ми и че съм имала различни професии,което ме прави хаотична ,но аз по-скоро се определям като многостранно развита,хаха. Харесва ми и,че винаги съм адски тромава,правя глупави грешки и неуверена в началото,а след отрицателно време ставам по-добра от ветерани. Това е вече от жадния ми за суета характер,макар и рядко да си го признавам.

Ако се замисля как бих се определила,не мисля,че мога да се спра само на едно,две или три неща . Имам жажда за всичко,да опитам всичко,да направя всичко,да се сблъскам с всичко. Имам някакво неутолимо желание да съм във водовъртежа на живота,не мога да седя на едно място,страх ме е и каква ставам ако ми се наложи. Закостеняла,скучна,като една от другите. Не считам,че съм уникат или някакъв върл индивид,който няма сравнение,но ми харесва разнообразието в това,което правя,което съм преминала и към което се стремя.




Активен
utopia
Newbie
*
Публикации: 16530


A believer


« Отговор #4 -: Май 11, 2012, 19:09:31 »

И все пак колкото и да ти харесва работата, животът ти не се ограничава само с нея предполагам? Не висиш по 14 часа на работа и не ходиш почти всички уикенди да работиш вероятно.

Аз разбирам, вероятно е страхотно работата да те стимулира, да ти харесва, да те вдъхновява дори, обаче дори в този случай не смятам за нормално това да е единственото нещо, което правиш в живота си и денонощно да работиш.

Искам да кажа, че дори да ми харесваше много работата, пак щях да си тръгвам навреме (е, може би щях да оставям повечко, но със сигурност не с часове отгоре)
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


aleto
Newbie
*
Публикации: 7113


Dick Sucker/DrugDealer/Alcohol Pro/Bug Killer/Pimp


WWW
« Отговор #5 -: Май 11, 2012, 19:15:43 »

Ми не е задължително да седиш по 15 часа на работа,за да е доказателство,че ти харесва какво правиш. Но аз например съм имала сутрини,в които буквално съм бързала да стигна до офиса и съм предвкусвала с нетърпение някакви сложни задачки. Което съответно не ми е пречело и с кеф да си тръгна,предоволна,за да прекарам вечерта с прители или любовник.

Защо трябва да ме разбираш хипотетично,аз това не разбирам,няма и как да го проумея да седя някъде,където не ми е интересно,не ми е хубаво. Аз не мисля,че съм имала моменти,в които да кажа "ох,утре пак съм на работа" с негодувание,с единствените изключения,че трябва да ставам рано ( ама аз това го мразя повече и от тлъстинките по саламите) . Не знам защо би си го причинила,освен ако тази неприятна работа не е източник на най-големите доходи в света.
Активен
utopia
Newbie
*
Публикации: 16530


A believer


« Отговор #6 -: Май 11, 2012, 19:25:12 »

Ти пък как го написа, все едно всички хора в света си обожават работата и само аз не съм удовлетворена. Аз пък не познавам човек, който си обича работата, с ръка на сърцето го казвам, не и по този начин, по който описваш, абсурд.

Но ти сама го каза, не е нужно да седиш по 15 часа, така мисля и аз, хората трябва да имат и друг живот, на мен работата не ми харесва, това в случая няма никакво значение, и да ми харесваше пак щях да имам друг живот.

Опитваха се да ме убедят колко е прекрасно да висиш до късно в офиса и в съботите, да взимаш и пари и не могат да разберат, че за мен това не е някакъв кеф, че аз предпочитам да се прибера вкъщи, да си почина, абе да правя нещо друго. Контрата беше: ама какво ще правиш вкъщи? Е не е ли странно Cheesygrin

Сверявам си часовника дали всички са някакви луди работохолици Smile
Мъж ми се побърква от работа напоследък, не мога да го позная, вечно е нервен, стресиран, работи до късно, ето сега го тормозят да работи и уикендите, вярно, дават му пари, но аз се замислих, че бих предпочела да имам свободното си време, не ми дреме нито за пари, нито нищо. Все му съчувствам много.
« Последна редакция: Май 11, 2012, 19:29:09 от utopia » Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


aleto
Newbie
*
Публикации: 7113


Dick Sucker/DrugDealer/Alcohol Pro/Bug Killer/Pimp


WWW
« Отговор #7 -: Май 11, 2012, 19:32:43 »

Именно,че е масово,това вече го казах,що си чела по диагонал,мър?

Особено пък американците са така,много ме е дразнело,такива варианти и опции да имаш,такова разнообразие и да си затлачен в dead end job (много добър термин) и даже да не помислиш за друг вариант. Това за мен е направо престъпление честно,все едно имаме много животи,че да ги хабим и да правим нещо,което да не ни харесва.

Знам какво е да нямаш доходи,да си безработен,да си бездомен дори и пак съм се борила като хамава,за да ми е хубаво.

А това,че нямат какво да правят вкъщи си е до човек,някои хора и да им предложиш на тепсия приключения и забавления,няма да знаят как да ги оползотворят.
Активен
alexia
Newbie
*
Публикации: 2180



« Отговор #8 -: Май 11, 2012, 19:35:25 »

О не, особено аз. Нито мечтая за кариера, нито за шефска позиция, нито за титли. Искам да имам време вечер да се разходя, да изпия едно уиски, да се видя с приятели, да кисна във ваната, да си почета книжката, да се размажа на двора или на балкона и да гледам звездите, да напълня колата с приятели и да пътуваме без посока из пустите улици или да отидем да танцувам цяла нощ. Съботите и неделите искам да пътувам и да правя всичко любимо, да видя нашите, да си играя с племениците, да пия кафе с приятелите по 3 часа, да се търкалям по полянки и горички и т.н., и т.н. Демек, никаква работа не може да ми осмисли живота толкова, колкото времето с любими хора или със самата себе си, правейки всичко любимо. Бохем съм аз  Lol
Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 16530


A believer


« Отговор #9 -: Май 11, 2012, 19:35:58 »

Еми това се чудих де, ако мен работата не ме определя, не ме прави щастлива, то кое? А и за всички останали - кое те прави щастлива, кое те зарежда, кое ти е двигател? М?
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


aleto
Newbie
*
Публикации: 7113


Dick Sucker/DrugDealer/Alcohol Pro/Bug Killer/Pimp


WWW
« Отговор #10 -: Май 11, 2012, 19:54:04 »

Ми хубаво де,то всеки обича да има свободно време и да гледа филми с любимия,какво искаш да кажеш с това,кое те определя?

И изобщо не мога да те схвана,уж да се определяме,пък сега кое ме зарежда,аз тука искам фермани да пиша,ти ме омотваш. Lol

Активен
utopia
Newbie
*
Публикации: 16530


A believer


« Отговор #11 -: Май 11, 2012, 20:04:08 »

Уф, че си бе. Разсъждавам си просто. Развихряй си се спокойно Smile
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Tatty Teddy
Newbie
*
Публикации: 1344



« Отговор #12 -: Май 11, 2012, 20:25:00 »

Аз нямам работа, нямам и деца, за да мога да кажа автоматично - да, те осмислят живота ми. По принцип имам моменти, в които мога просто да седя и да правя нищо и пак да съм щастлива, но тези моменти не трябва да продължават твърде дълго. Винаги съм подхождала с желание към нещата, които правя (може би освен към ученето за изпити, което в момента ми е само в ежедневието  Razz Razz) ..Обикновено като започвам нещо ново и буквално съм обсебена от него  в добрия смисъл - будя се, заспивам с мисълта как да съм добра в това нещо..Сега очаквам и с работата да е така. Само се надявам да не стигна до момент, в който да се чувствам отегчена и да бъда изпълнена с нежелание.
Иначе мога да кажа, че смисъл в деня си виждам дори и заради разговорите вечер с приятеля ми, с майка ми..в това да видя кучето по скайп .. Не знам наистина все още съм много в началото на съзнателния си живот като възрастен (дори не знам дали съм стигнала ниво "възрастен"), та да кажа твърдо, че живея заради ......?! Оставям изречението с отворен край, който бих дописала на един следващ етап  Wink
Активен



Fata morgana
Newbie
*
Публикации: 2920


« Отговор #13 -: Май 11, 2012, 20:29:03 »

Това мисля:
... да имам поглед върху различни неща и да овладявам и най-малките детайли до почти перфектност. Харесва ми да съм добра в това,което правя .... Харесва ми и,че винаги съм адски тромава,правя глупави грешки и неуверена в началото,а след отрицателно време ставам по-добра от ветерани. Това е вече от жадния ми за суета характер ...
Обаче истината е, че аз си обичам работата, харесва ми да върша нещо, то да се получава и да виждам резултат. Не е дори само до парите и до това, че е средство, което разбира се също е вярно и не е маловажно, но някак до едно удовлетворение, че правиш нещо, което те кара да се усмихнеш поне, ако не да се гордееш.
цитирам, за да си ги гледам. Smile
Стоях (до късно, уикенди и т.н) на работа, когато имах приятели, любовник и много динамичен живот, сега стоя, защото вкъщи няма какво толкова да правя, понякога и защото ми е кеф.
Обичам да съм добра в това, което правя, но съм изтощена вече, вманиачавам се лесно, и дали ще продавам тениски или ще правя къщи, искам да съм добра, като стана майка, ще съм по-кошмарна от всички, на които сега се смея. Но съм зажадняла за спокойствие и финансова сигурност и като типична п***а почвам да си мисля, че сама няма да си ги осигуря и ми трябва мъж, за да поеме товара, даже и част от емоционалния, пък аз да си осмисля живота лежерно, с книжки, филми, разходки и виждания с приятели, е, и домакинските задължения, там всичко в пакета.
Активен

Thoughts Become Things... Choose The Good Ones!
Pupi
Newbie
*
Публикации: 13223


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #14 -: Май 11, 2012, 21:09:27 »

В момента работата осмисля до голяма част живота ми. Намерих това, което ме кара да се чувствам ценена, полезна и на всичкото отгоре добивам самочуствие за шефставане. Съвсем честно, днес мислех да пускам подобна тема за размисъл, удовлетоврява ли ви работа, защо, какво, каква част от живота ви е. Защото от едно известно време се чувства в стихията си, от мен се иска да разпределям задачите, да решавам проблеми, да координирам връзката с контролните ни органи, да пиша важни писма за още по-важни особе. Абе голям кеф ми, направо летя. А в края на миналата година се бях отчаяла, че съм все прецакана, на топа на устата, критикувана и неоценена и "ям хурката", както се изразява шефа. Е, промениха се нещата, извъртя ни се екипа с нови хора и това определено даде положителен резултат. А имаше една колежка, която определено ме комплексираше. В момента, в който напусна, станах различна, направо се пукам от идеи, а и съм определено по-дейна. И въпреки това, с бившата колежка сме в чудни приятелски отношения и си пием кафето и биричката често. Странна работа  Cheesygrin
Та днес си спретнахме мини тийм билдинг. Решавахме тестове са самооценка и самоопределяне, какъв ни е екипа, кой кава роля има в екипа, шокирахме се от точните резултати. Накрая получихме и така чаканото "благодаря и извинявайте, ако някога съм ви разочаровалата" от шефката и всичко негативно ми мина.
Обожавам си работата, толкова много научих за сферата, за себе си, на есен чакам с нетърпение новата по-висока длъжност.  Cheesygrin
Активен


Mina
Newbie
*
Публикации: 9369



« Отговор #15 -: Май 11, 2012, 22:17:36 »

Обичам си работата, с ръка на сърцето го казвам (Ути  Cheesygrin). Не знам дали ме определя, но там се чувствам на мястото си. Работя почти всяка събота- не цял ден , но пак се брои. Не ми тежи. Имам разбрано шефство , готини колеги...това , което правя ми е интересно , забавно и много ме увлича. Приемам ходенето на работа, по-скоро като хоби , отколкото като някакъв кръст ,който требе да се носи (и все пак всички работим за пари...нали).
Активен

foreveryours
Newbie
*
Публикации: 509



« Отговор #16 -: Май 11, 2012, 22:43:34 »

Ути, аз още от личен опит не мога да кажа дали работата (която нямам  Cheesygrin ) ме удовлетворява, но мога да кажа, че работата на мъжа ми не удовлетворява нито мен, нито него.... но въпреки това прекарва по 14 часа (плюс пътя) горе- долу там..... и не защото някой го пита дали иска да стои  Cheesygrin нито пък може да реши сам  Rolling Eyes  То просто нямаме време за развлечения.....  Общо взето с нетърпение чакам денят, в който ще намери работата, която го удовлетворява (и аз покрай него), за да разберем какво обичаме да правим  Lol 

Иначе ако не говорим за работата, с която опит нямам... то живота ми е осмислен от мечти общо взето. Фокусирала съм се в бъдещето и всичко в настоящето ми минава ден-за-ден...... хей така.            Clap
Активен





aleto
Newbie
*
Публикации: 7113


Dick Sucker/DrugDealer/Alcohol Pro/Bug Killer/Pimp


WWW
« Отговор #17 -: Май 11, 2012, 22:49:14 »

Ама то живота се случва така,докато чакаш бе хора,в смисъл всеки го има тоя момент на застой,ама от временно неудовлетворение се превръща в перманентно нещастие.
Активен
Fata morgana
Newbie
*
Публикации: 2920


« Отговор #18 -: Май 11, 2012, 22:59:25 »

И идва злобата, в много хора я има, всеки път като правя нещо на работа и по-старите колеги почват да ме питат и да ми разказват, аааааа ама тоя взел пари от оня, пък бил шуробаджанак на трети, пък щял да излъже четвърти, много мразя злобата, завистта и всички черни емоции, особено когато са неконтролиран поток, а ме плаши как хората без да се усетят, от дълго трупано неудовлетворение, стават дребни душици, както и да свърша, не искам да е така. А още по-страшното е, че все по-често попадам на млади хора с това мислене, дори една част от приятелите ми взеха да окапват, поне от сърцето ми, де. Smile
Активен

Thoughts Become Things... Choose The Good Ones!
Nakom
Newbie
*
Публикации: 2528



« Отговор #19 -: Май 12, 2012, 00:58:28 »

Ако нямаш амбиции, или са ти натресени от обществото ни - смени си работата.Намери си предизвикателство.Ако не можеш - раждай.Така и така друго няма да правиш с кеф.

Работата ако ти е удоволствие - драпаш и се биеш, защото не бачкаш - ти действаш.За жените не знам, по мъжки - място за реализация.А съдейки по опита ми, това е личностно усещане, не полово.Ако искаш да се развиваш - търсиш си битка и се сражаваш.Легнеш  ли - нямаш врагове, и няма как да вървиш напред.Тоест - живееш си в твоя континиум време/място.Залиняваш и затъпяваш.

Много са ми жалки като кажат "ама нали работим за пари, за какво друго" и те погледнат едно тъпичко,търсейки съгласие.Е не е за пари.Аз поне не работя за пари.Работил съм, не ме кефеше.Сега вадя два пъти повече от колкото като работих за пари, и не работя за пари.Много съм добър в това което правя, имам битка, имам вдъхновение.Ставам сутрин, пия кафе, пускам си музика да се надъхам и налитам като нинджа в хонконгски филм.

Активен
bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15137



« Отговор #20 -: Май 12, 2012, 02:31:45 »

Ути, и аз мисля, че трябвада си смениш работата. Знам, че темата не е за това. Но, ако сега не работиш нещо, с което по мъничко да се гордееш, по мъничко да ти носи кеф, по мъничко да ти се иска да си доработиш или да свършиш нещо от работата в почивката, не се надявай, че когато си притисната от обстоятелствата и наистина, ама наистина работиш за пари, ще е по-лесно.
Иначе, аз също не обичам да оставам след работа. Най-вече, защото си правя планове, имам живот извън работата, който ме чака. Ако се налага, оставам, но не и просто ей така. Имала съм такива колеги, които не можеш да ги изгониш от работа и те просто нямаха при какво по-интересно да се приберат. Не бяха точно натегачи, но им харесваше да са забелязвани и оценявани. Аз лично винаги съм се стремяла да съм ценен кадър, но в работното си време. И независимо какво съм работила, винаги съм намирала удоволствие в това. Честно казано не мога да си спомня за момент, в който да ми е било досадно да ходя на работа, само към края на хотела не ми се занимаваше, но там бяхме затънали в проблеми и не беше самата работа виновна. Винаги съм приемала отиването на работа като разнообразие от стоенетоо вкъщи и стоенето вкъщи като почивка от работата. Така, че те разбирам защо искаш като удари звънеца, да си тръгнеш веднага, но не разбирам защо трябва да ти е такова бреме.
Активен

alivera
Newbie
*
Публикации: 3932


Streets of my life


« Отговор #21 -: Май 12, 2012, 09:43:36 »

Харесвам си работата. Работя с хора, което за мен е най-трудно. Работим с техните емоции, проблеми, чувства, но си струва. Струва си да видим накрая усмивките по лицата на децата, колкото и банално и травиално да звучи.
Харесва ми това, че макар и в някаква много минимална степен, помагам на хората да бъдат малко по удовлетворени от себе си, да бъдат полезни, а защо не и щастливи. Харесва ми това, че съм част от процеса, при който едно дете намира своята светлинка, своя дом, при все гнусотиите, които са му се случвали и е преживяло.
Та, харесвам си работата, доставя ми удоволствие и честно казано съм била в позиция, при която съм ставал сутрин и с такава тегоба и мъка съм тръгвала за офиса. И това е ужасно. Работата освен, че е средство за прехрана, трябва и да ти носи най-малкото удовлетворение - че си полезен, че си "нещо", че имаш умения, качества, че си способен и можещ.
Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 16530


A believer


« Отговор #22 -: Май 12, 2012, 11:58:55 »

Стига сте се занимавали с мен конкретно де, като реша, ще си сменя работата, то не е като да имам невероятен избор в момента и без това.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Mina
Newbie
*
Публикации: 9369



« Отговор #23 -: Май 12, 2012, 12:02:00 »

Е какво няма да се занимаваме- сееш неудовлетворение , душа :(
Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 16530


A believer


« Отговор #24 -: Май 12, 2012, 12:25:39 »

Е, хайде сега, едно по едно ще оправям нещата в живота си Smile Мисля, че имам напредък Smile
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Страници: [1] 2 3 ... 111   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.14 | SMF © 2006, Simple Machines LLC Valid XHTML 1.0! Valid CSS!