star chick-chat.org star Женски работи star Моето бебе star Детските боледуваници
Страници: 1 ... 137 138 [139] 140 141   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Детските боледуваници  (Прочетена 280194 пъти)
utopia
Newbie
*
Публикации: 17385


A believer


« Отговор #3450 -: Юли 22, 2018, 20:16:51 »

Аз не казвам да те е срам, ма не ми е на дневен ред сега.
Какви съвети съм пренебрегнала пък сега??? Доколкото виждам само Бизар е написала нещо смислено по темата и е вникнала в проблема, за което ѝ благодаря.

Купих си пъзел Smile
« Последна редакция: Юли 22, 2018, 20:22:20 от utopia » Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Pupi
Newbie
*
Публикации: 13714


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #3451 -: Юли 22, 2018, 21:14:58 »

За мен просто си се пуснала по течението и с ореваване не си помагаш на теб самата.
Не знам за съветите на Бизар, но от съветите изобщо във форума можем и книга да издадем:

Цитат
Ми кьорава съм  Lol
Няма пълно щастие, Ути! Трябва вече да си осъзнала, че не става както на теб ти се иска. Тя също има мераци, които ти попарваш, та се бунтува и така...
Гушкай я, бъди нежна и мила, ако трябва веднага щом ти се затръшка. Ще почне да те чува, понякога и битките ви ще са доста по-страшни, въобще не е леко да общуваш с тодлър, по-голямо, пубер и въобще с деца  Lol
но сега с тръшкането просто трябва да й помогнеш да канализира тия бурни емоции.

Цитат
Прекалено големи очаквания имаш към дете на 2г и 4 м. Очакваш да ти обясни емоцията си ли? Та тя дори не в разбира, насъбира се и се проявява с изпускане.
За тръшкането ти казах лекове, пробваш един, втори, твои си интерпретации. Но ако се разстройва от напикаването, бих говорила, подкрепяла, че и гушнала. Яяно това й създава дискомфорт и я прави още по-емоционална. Следващия път просто действай преди да е влязла във фазата - разсей, говори, дори да не те чува, гушни я. Защо непременно успокояването на разстроено и тръшкащо се дете се смята за отстъпване. Понякога едно истинско успокояване върши много повече работа, отколкото игнориране или излизане от стаята.

Цитат
Ако не изтерясва от това, че е напикана, ще я оставя да се успокой и ще и обясня защо не съм дала нещото...
Ако истерясва, защото се е изпуснала, ще я гушна, успокоя, преобуя и ако пак поиска нещото ще й обясня защо не може

Цитат
Ти си възрастният, ти си опората. Не те изнудва като се напикава, много е силна емоцията й не знае как да я контролира. Няма да я разглезиш, но със сигурност не е добре да се опитваш да надвиеш две годишно, безсмислено е. Моето като се запъне ше,просто го пренасяха до мястото,където трябва да се озове.

Цитат
Трябва да измислиш метод, който да я успокоява. Пробвай различни неща - от зарязване и без публика, наказване (това е крайно), при Роси работеше да идва и да ме гушва силно (като уговорката беше, че щом е тъжна, ядосана или разстроена, да идва и да ме гушка силно), докато й мине, да я разсеяш с нещо любимо. Или просто седиш и чакаш...

Цитат
Имаш ненужно високи очаквания към малко дете. Тя е мъничка. Мозъкът не подава сигнали да се буди при пълен мехур,защото не е дорасъл. Не и правиш добро с натискането си.

Цитат
Даже не винаги мисля, че е инат. Понякога просто не знаят какво искат, как да се изразят, как да се справят с емоциите, които са им вътре в тях.
Давам пример с Боян. Реве, защото е гол и иска да му обуя гащите. Посягам, той бута гащите и не иска, хвърля ги. После ми ги бута в ръцете да му ги обувам. Аз тръгвам да обувам, той мята гащите настрани. Или. Иска да яде. Отива до стола, бута го в знак, че иска да се качи, даже вдига краче, посягам да го вдигам и да го слагам, огъва се и не ще да сяда. Свалям. Питам дали иска да ядем на пода (и това правим понякога), не иска, иска на стола. Пак същото се повтаря. По няколко пъти, с рев, хленчене, викове, блъскане от негова страна. Аз гледам да съм спокойна и да изчакам да му мине драмата. Обикновено повтаряме процедурите по 5-6 пъти преди да склони да седне и спокойно да се нахрани. Или там каквото трябва и иска да се направи.
НО! Винаги гледам да запазя спокойствие, да не викам, да вдигам/свалям, да го изчаквам да си излее емоциите и да се успокои. Ако аз започна да врещя и да се карам той просто не вдява, не иска, не чува. В такъв момент наистина не ме чува. Ама аз си меля спокойно, хайде сега да седнеш, да ядеш, ела, маме, да те взема. Ала бала. Но търпение. Това, Ути, го говорим за хиляден път. Знам, че смяташ, че имам железни нерви, но не е така. Просто осъзнах, че с викане и ядосване от моя страна става по-зле. А аз искам да си гледам рахата и да не ми е зле Lol За това - търпение!

Цитат
Ути, не знам да има универсална практика при среща с психолог. След като излях моите проблеми, ми предложи да променям по нещо в държанието си всеки ден. Например не да заповядвам, а да давам личен пример, да изслушвам и да предлагам варианти. Секунда, преди да превъртя и да ошамаря или да се разкрещя, да помисля за друг вариант, дори и с цел да разсея детето, когато е влязло в серия. Работихме и над самочувствието ми като родител, че се справям, че не съм изверг, как да канализирам и аз, че и децата яда и настроенията си. И най-вече да се насладя на това пусто майчинство, да съм блага. Ей такива на пръв поглед дребни неща, но след няколко срещи, ефект има. Дори и сега с тая психоложка от училище, виждам как на мен ми въздействат срещите, макар, че са за обсъждане на Мими и напредъка й.

Този път обаче ще си позволя да съм рязка. От месеци доста от форумните мами ти даваме съвети и идеи, а ти в голям % от случаите отговрашя с "да бе" и "как ли пък не". Сещам се за хленченето, за играта с агресивно дете, дори и сега. Опитай да помислиш над собственото си поведение, щото ти е бедна фантазията едно 4-5-6-7-8-9 и нагоре годишно дете може да се инати и как меренето на инати не върши грам работа.

Цитат
Ути, ще те върна на моята ситуация с Бояна, защото аз бях 1 към 1 така. Знам, че може нещо  и това, че не го прави направо ме подлудяваше.
Повярвай ми, няма смисъл да се бориш. Ако искаш ми вярвай, но това няма да й развали поведението и възпитанието. Аз съм сигурна, че тя е такава в 30% от случаите, когато колкото и да ти се струва отвратително - води се по нея. Щом казваш, че знаеш, че го прави, значи наистина може и в тези случаи я оставяй сама, хвали я и т.н.

Едва ли може по-добре да ти вляза в положението от това, защото знам какво е и ако помниш, разказвах с какви разбити нерви и отношения бяхме 2-3 години, много е това и сега ме е яд за пропуснатото време. Гледай голямата картинка - както каза Пупи и ще яде сама и ще си ака в гърнето. Щом не е така постоянно, дори не си го слагай за тревога. И повярвай ми - наистина е твой проблем, просто опитвай се да овладяваш контрол фрийка в теб. Не го казвам, за да е обидно, просто знам как вреди това от първо лице.

Има един момент, в който трябва просто, когато сте най-луднали, да се държите като хипарки. Това го казвам и за Фей - когато усещате, че положението е неудържимо, ами теглете майната на всичко - зарежете къщата, възпитанието, вземете си филмче заедно да гледате, мажете се с пуканки, направете нещо супер не-майчинско, което да ви е приятно. Ако щете с детето се мажете заедно. Един такъв ден да ви се отпусне душата и децата ще го усетят,пък и да са ужасни, направете така, че да не ви пука.

Пак ще повторя - контрол фиийка у вас в тези ситуации ви съсипва, не децата. И аз му се поддавам често, ама гледам да е с ясното съзнание, че сама си го правя.

Сещайте се по-често за голямата картинка и че това, че правят глупости и се инатят сега в този момент НЯМА да ги направи кофти човеци.

И не ми се рови повече...но си има още много черно на бяло.

И понеже от преди месеци ми се беше загнездил този твой цитат, а и те усещам, че все това те тегли
Цитат
Ама, Пупи, аз искам за мен нещо вълнуващо, не за детето, не искам целият ми живот да се върти около забавлението на детето в крайна сметка, не мога да разбера защо не разбираш. Говорим за различни неща. Аз ти обяснявам НА МЕН какво ми липсва, защото аз не съм предстанала да бъда личност и да имам желания и нужди след като родих.
ще ти кажа само, че до определена възраст си е отчайващо, няма време за теб, такова пълноценно, каквото на теб ти се иска; няма време за двама ви, пак такова пълноценно, каквото искаш' Просто приеми фактите и се нагоди според това, че имаш малко дете, нямаш баби на разположение, само двамата сте...
За всяко нещо си има време, просто не е дошло това така бленувано от теб сега време. И детето ти има крещяща нужда от теб, да си с всичкия си, не изтрещяла и неразбираща я. Колкото и да не ти се вярва, всяко твое изтрещяване и нервност, се отразява на детето ти.
Много ми се иска да ти помогна, но всичко е в товите ръце. Така че мобилизирай се, прояви брутално търпение на всяко тръшкане, инат, не-кане, напикаване, неспане, удряне, таткосване. Ти си възрастния, ти си с адекватните реакции!
Активен


D.Dimitrova
Newbie
*
Публикации: 3122


« Отговор #3452 -: Юли 22, 2018, 21:23:23 »

Ути, ходих на три детски психолога. Първата каза невероятни глупости , втората ме успокои,но беше зла, а третата ми кипна й четох петнайсет минути конско. Мисля,че има шанс и твоята визита да протече с такъв сценарий. Остави момичето на татко на врата и като го няма я игнорирайки, пускай и филм,давай и да маже нещо. Пусни и игнорирането, вярно сега се опитва да се заяви, но като няма пред кой. Им й се напикава, да се напикае. Мерни я пред телевизора с вафли, да види че няма кой цял ден да я занимава.
Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 17385


A believer


« Отговор #3453 -: Юли 22, 2018, 22:14:33 »

Ех, аз ако бях с адекватни реакции...Пупи, чета и опитвам всичко, което пишете, нищо, че явно не го пиша после подробно.

Иначе правя всичко това, да я гушкам, да я разсейвам, но тя напоследък е просто наистина невъзможна, в смисъл...нищо, което знам и пробвам, не помага. Разсейвам, забавлявам, успокоявам, показвам неща навън, правя се на маймуна едва ли не, не, тя сяда на земята и изпада в амок - искам тати гушка и КРАЙ. Поне вече почти не се напикава. Следобедът се опитвах да я приспя два часа, какви ли не магарии не правих, но не, тати гуш и това е. Направо се чувствам супер безпомощна и побеснявам. Знам, че ще мине, но в момента е супер тежко, а и на мен ми се насъбира много.

Ххаха, Ди, ами да ти кажа като ми кипне, пускам таблета иии да се оправя.

Сега видях, че между другото е избил и нов кътник, забелязвам вече втори път, когато при избиване на кътник се разболява по-тежко.

Изкъпах я, изсуших я, облякох пижамка и тя каза, че не ме обича и обича само баща си и ме изгони от стаята. *бесещо се човече*  Lol
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Maggie
Newbie
*
Публикации: 993


« Отговор #3454 -: Юли 22, 2018, 22:24:34 »

Ути, ти казваш, че си чувствителна, а тя каква да е - колко емоции са й се насъбрали и на нея (ясла, болна е, изпуска се), а пък ти е и дъщеря (наследствено чувствителна) Smile. Мисълта ми е, виж на нас колко ни е трудно да си контролираме емоциите и поведението като уж възрастни, а тя е малка и дори и да разбира когнитивно някакви неща, много неща, свързани със саморегулацията и контола на емоциите и поведението й, те първа ще ги учи. Сега наистина трябва да си до нея и да не го приемаш за лигавене и манипулация, а да откликвате на нуждата от внимание още преди тя да я е осъзнала и изразила - например, да си ляга още вечерта с вас и лека-полека това да стане гушкане за тримата, примерно. Да е спокойно и приятно за всички - няма нужда да е само тати или само мама. Ако те бута в началото, все пак си мсиля, че с мъжа ти можете да го направите забавно и като игра и да се загушкате тримата - никой няма дълго да бяга да го гушкат и обичат мам и тати.

Или пък татко й да я взима и да я носи още преди да почне да плаче - така няма да свързва плача с плача, за ме носят, а ще свързва "носят ме, защото ни е хубаво на всички и това е израз на обич, грижа и близост". Като се измори да я носи, може да я пусне под формата на игра, да й направите заедно двамата фър, да се гоните, но всичко да е свързано с положителни емоции. А не да е порочният кръг - мрънка (и за да спре) получава нещо хубаво. Ако получава това хубаво само ако мрънка, ще мрънка. Ако го получава рендъм, ще свикне, че получава вниманието, от което има нужда така или иначе, и ще мрънка по-малко, а и е по-вероятно да чуе причините, ако понякога не може да стане, или ще се научи постепенно да изчаква, ако не може да стане веднага. Тоест изпреварвай я, преди нещо да й залипсва, й го давайте и си имайте едно наум, че да тръгнеш на ясла и да си болен и това да си се случи за кратък период, е стрес. Това че не реве на яслата нон стоп, не значи, че не е стрес. Ако заспива сега при баща си (вместо да се мести с писък през нощта) за мен не е регрес, а е по-скоро отговор на нова ситуация. Няма да спи до пълнолетието си при вас. Скоро ще има нови впечатления и движещи сили извън семейството и сама ще се отдели.

Сложно нещо е семейната динамика - всеки търси своето място и ценност по отношение на връзката си с другите двама и мястото си в тяхната връзка. Досега сте имали една динамика и сега тя е коренно различна, плюс че не сте само тримата, има я и яслата. Но вие с мъжа ти като възрастни можете да обърнете нещата с много търпение. И да се съберете тримата около хубави преживявания - може би нови и за тримата. Трябва да си изработите напълно нови такива може би.
Активен

Ти виждаш нещата и питаш "Защо?" Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам "Защо не?" Дж. Б. Шоу
D.Dimitrova
Newbie
*
Публикации: 3122


« Отговор #3455 -: Юли 22, 2018, 23:26:43 »

Всеки да се напасва в света на другите , ще ги нося без да мрънкат,ама друг път. Разбирам я Ути, иска терориста да спре да се дере и налага. Не стига,че страшно много внимание получава,ами и още залъгалки. Тя е на две, какво носене изобщо. Двегодишните се носят само,ако са лежали на централен булевард в истерия. Не мисля,че яслата е драмата, просто двата периода съвпаднаха.
Активен

Maggie
Newbie
*
Публикации: 993


« Отговор #3456 -: Юли 23, 2018, 00:02:46 »

А защо да не е яслата драмата? Според мен, без да съм психолог, е напълно естествено като си бил по цял ден с майка си и изведнъж вече не си, да си несигурен във връзката ви (не завинаги), особено ако тя те води на ясла, и съответно да търсиш баща си, примерно, или който по-бързо ти откликва, като се размрънкаш, който не ти поставя условия, така да се каже (майката обикновено има и изисквания), а ти поставяш условия. Ади не е глупава и е видяла, че което не става с мрънкане, става с повече мрънкане, само дето вече не е мрънкане, а е истерия (следва още повече разклащане на доверието и на сигурността, съответно повече изнервяне у Ути, повече истерия и т.н.).

(Ако ми кажете, че вие не сте го правили в живота си на възрастни това с ескалирането на мрънкането, докато не ви отразят, няма ви повярвам. Аз като съм така, действително искам реално да ми се обърне позитивно (!) внимание, да бъда успокоена, което не му идва естествено на другия човек, и става мазало - но аз мога, да кажем, да си отида в другата стая и да се самоуспокоя до някаква степен, а двегодишно не може. Това, разбира се, не означава, че час по час го правя, за да става на моето, но има ситуации и ситуации, понякога реално и ние си истерясваме, защото нещо ни е дошло в повече и тогава игнорът не е това, което помага).

Има разлика дали (пре)възпитаваш дете, което реално ти се лигави в магазина, защото иска нещо си или дийлваш с малко дете, което преживява някаква значима промяна, а скоро е било болно и явно й никнат и зъби. Това дете да не е от желязо - разбирам и аз Ути, но разбирам и малката.
Активен

Ти виждаш нещата и питаш "Защо?" Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам "Защо не?" Дж. Б. Шоу
utopia
Newbie
*
Публикации: 17385


A believer


« Отговор #3457 -: Юли 23, 2018, 00:25:19 »

Ти си нямаш идея колко ѝ се угажда в момента, буквално ходим на пръсти, правим се на маймуни, за да имаме 15мин без хленчене, тя просто не знае какво иска, но го иска на момента и реве, за да го получи. Просто няма полезен ход тия дни. Ни фър, ни мър, ни криеници, ни обяснения, ни гушкане, НИЩО, наистина НИЩО не помага. Просто в чудо сме се видяли. Ама ще мине, де, все някога.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Maggie
Newbie
*
Публикации: 993


« Отговор #3458 -: Юли 23, 2018, 01:31:22 »

Ути, щом вече не се напикава, значи напредък имате и то голям. За мен това не е връщане към старото положение, когато не го правеше, а напредък ОГРОМЕН от новата ситуация, в която се напишкваше често. Това можеше да стане наистина супер заучено поведение, но вие сте се справили, така че виждай тези огромни стъпки, които все пак постигате. А лично за теб ще е много по-леко, ако наистина не приемаш нещата лично, като лична обида (макар че е много натъжаващо наистина), а като нейните опити да се справи с трудни за нея ситуации, но все още не знае как това да е оптимално. Но моята презумпция е, че никой не предпочита да хленчи и да реве, защото това все пак е изморяващо и за хленчещия, така че тя сама лека-полека ще търси приятна и щастлива комуникация - ще избира да ви привлича вниманието по позитивен начин, но трябва да й мине гърлото, да й изникнат зъбчетата, да свикне с яслата и така... просто трябва да я подкрепите, но си давайте кредит и на вас за нещата, които успявате да постигнете.

Мисля си, например, ако я изкъпете заедно с баща и после си останете и двамата да я приспите, няма да бъде провокирана да иска единия и да гони другия, може да пробвате и така. И това може да ви е новата рутина за приспиване без драми, докато се поуспокоят нещата.
Активен

Ти виждаш нещата и питаш "Защо?" Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам "Защо не?" Дж. Б. Шоу
D.Dimitrova
Newbie
*
Публикации: 3122


« Отговор #3459 -: Юли 23, 2018, 09:33:58 »

Всъщност препоръките дори на психолозите са да оставим децата да изразяват чувствата си. Ако и се реве, да реве, ако хленчи ,да си хленчи. Да казваш нещо от сорта на : разбирам те, че ти е зле, но ще си легнеш без баща си веднага. Тези хора трябва да работят,да се къпят и да си почиват пет минути.
Активен

Maggie
Newbie
*
Публикации: 993


« Отговор #3460 -: Юли 23, 2018, 11:02:27 »

Да, разбира се, когато детето като цяло е спокойно, е важно да му помагаме да разбира емоциите си и да му предлагаме варианти за справяне и самоуспокоение. Но детето трябва да стъпи на нещо, трябва пак да се почувства достатъчно сигурно, да почувства опора, за да чуе. Също когато е спокойно е важно да го учим да  комуникира емоциите си по социално приемлив начин, но това пак означава да откликваме с внимание, с нежност.

Помислете кога се повишава вашата собствена тревожност и съответно намалява самоконтролът ви. Нормално е, ако се съберат няколко неща, които се разклатят в живота ни, да търсим старите или нови опори, ние дори нямаме такова ниво на самоконтрол, каквото очакваме от малките. Вие в периоди на големи промени чувате ли всичко, което ви кажат, спите ли спокойно, еднозначно ли се държите с хората, които са замесени? Аз лично не.


Активен

Ти виждаш нещата и питаш "Защо?" Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам "Защо не?" Дж. Б. Шоу
Korneliq
Newbie
*
Публикации: 9057



« Отговор #3461 -: Юли 23, 2018, 11:30:31 »

На мен мненията на Маги (особено първото) ми се виждат много на място. То е ясно, че не сме от желязо, че ще си изпускаме нервите и че искаме време за себе си, до болка ми е познато. Но поне от време на време да си припомняме "правилното" поведение, това с търпението, с чувствата на малкото зверче, което има нужда от увереност, че мама и тати ще са винаги до него и ще го обичат въпреки промените. И много говорене (след като мине пристъпът), при нас това страшно помогна, още преди 3 годинки можеше сам да си дефинира чувствата и казваше вече вербално "Много съм разочарован" или "ядосвам се", както и "мамо, не се ядосвай".  Защото до втръсване, след пристъп, е повтаряно- разбирам, че сега се ядоса, защото много искаше (еди какво си).... И аз се ядосвам така понякога, но после ми минава и всичко е наред."

Открила съм, че при истерия колкото и да е трудно да запзиш спокойствие, е по-печелившо. Пример- вчера (като се преуморени явно и на 4 се държат като на 2)- драма за круша, искаше да му откъснем, ние бързахме и умирахме от жега и подминахме. Започна бесен рев как иска круша, обясних, че дървото не е наше, че крушите са изгнили, че сега отиваме да обядваме и ще направя таратор (да го разсейвам). На изгнилите круши имаше контрааргумент "аз исках само да си я държааа" и бесен рев с подскачане. Стигнахме до нас, още рев, аз продължава да обяснявам как съжалявам, че се е ядосал, явно много е искал тази круша,как го разбирам, и аз много искам сладолед, но за съжаление в момента няма никъде... Вече 10 минути зверски рев продължава, аз гушкам и говоря спокойно, на един етап измихме ръцете, седнахме да ядем и се разсея. Ако се бях ядосала, както в 90% от случаите, щеше да ме гледа лошо и да търси баща си и после да се ядосам пак, че нямаме връзка и да влезем в омагьосан кръг...Та, търпение и обяснения, няма друг вариант. Понякога изглежда, че не помагат, но остават някъде в съзнанието на децата и след седмици, месеци и дори години, изплуват и помагат за по-голяма уравновесеност.

Активен



utopia
Newbie
*
Публикации: 17385


A believer


« Отговор #3462 -: Юли 23, 2018, 12:02:47 »

Мда, ако има 2-3 истерии на ден запазвам самообладание, но като хленчи нон-стоп трябва да си някакъв нечовек, за да издържиш. Още повече, че тя не знае дори какво точно иска. Днес баща ѝ е на работа и цял ден се правя на маймуна, за да не ѝ слушам протяжното мрънкане за него. На два часа е от шамари 😂
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Лора
Newbie
*
Публикации: 12015



WWW
« Отговор #3463 -: Юли 23, 2018, 15:54:44 »

Маги, чудесни съвети, трябва да си ги чета от време на време, ама напиши и за възрастните методи за успокояване  Big grin Честно, уж ги знам всички тия неща на теория, но на практика, след 7 години и две ревящи деца, само като чуя рев и ми идва да си пръсна мозъка. Самият звук, разбираш ли, като китайско мъчение е, всякакви методи и стратегии ми излизат от главата, разтрепервам се цялата, сърцето ми ще излезе през ушите и искам само да стрелям по хора. Ужасно е трудно да издържиш на тоя рев, премазва те психически. А с малко дете, както е при Ути, е все едно говориш на стена - нищо няма ефект, нищо от тези методи не му влизат в главата, то просто реве и от това му става по-зле и реве още по-силно. Не върви и винаги да го успокояваш и да го залъгваш с нещо, защото се научава, че от рева произлиза нещо хубаво и само така може да го получи.

Саня е на близо 5. По принцип е чудно детенце, сега е в адски период. Примерен диалог, който се повтаря всеки ден, кажи ми как човек да остане спокоен:
 Излизаме от градината, още на вратата текват сълзите.
- Искам да си купя нещо.
- Добре, отиваме да вземем Дани и ще напазаруваме след това.
Ревът се усилва.
- Ама искам да си купя нещооооо!
- Добре, натам отиваме, какво искаш да си купиш?
- Ама няма да отидеееем!
- Сани, вървим към магазина, както всеки ден след градина, за да си купим нещо за вечеря.
- Искам да си купя нещооооо!!!!!!

Това е съвсем кратка част от половинчасовия разговор, който се повтаря всеки ден. Става въпрос за 5-годишно, много умно дете. Дори на тази възраст ми е трудно да я разсея и извадя от това състояние, а за двегодишно дори не искам да си спомням.
Активен

Pupi
Newbie
*
Публикации: 13714


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #3464 -: Юли 23, 2018, 16:38:29 »

Лора, а опитвала ли си да обръщаш стратегията. Да се уговорите преди градина какво иска да й купиш и да й го занесеш като я взимаш. Така няма ли да спестиш мрънкането по пътя до магазина, нещо като ваш си ритуал за преди-след градинско време.

Активен


juliet
Newbie
*
Публикации: 1717



WWW
« Отговор #3465 -: Юли 23, 2018, 16:42:03 »

Ути, и аз подкрепям мнението за детски психолог. Аз правих консултация за Митака като се роди Софи. Беше ми доста полезно.
Иначе по темата - вчера се прибрахме от море 4 от 4 сме болни. Страшна успеваемост отбелязахме  Unsure
Активен

Лора
Newbie
*
Публикации: 12015



WWW
« Отговор #3466 -: Юли 23, 2018, 16:59:56 »

Лора, а опитвала ли си да обръщаш стратегията. Да се уговорите преди градина какво иска да й купиш и да й го занесеш като я взимаш. Така няма ли да спестиш мрънкането по пътя до магазина, нещо като ваш си ритуал за преди-след градинско време.

Не, това  с купуването беше само пример и то в добър ден, когато все пак съм настроена да ѝ купя нещо, защото никак не съм от купуващия и угаждащия тип, ама никак. Забелязала съм, че ако реша да ги поглезя малко, след това са още по-непоносими и искащи. Вече са големи, трябва да могат да се контролират повече. Моята тактика е, че ако плаче и мрънка, няма да получи нищо, ако се държи лощо, си тръгваме, не утешавам и залъгвам, все едно нещо хубаво е направила като се е разревала и ще получи награда. Tough love съм аз, ама страшно мразя да ми се качват на главата  Big grin
Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 17385


A believer


« Отговор #3467 -: Юли 23, 2018, 17:12:13 »

Ебаси, как сме живели досега без детски психолози, не знам. А защо някой не напише просто някой съвет от психолог, който би бил полезен, не е ясно Cheesygrin
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Maggie
Newbie
*
Публикации: 993


« Отговор #3468 -: Юли 23, 2018, 17:25:13 »

Много пъти ми е попадало, че децата се държат ок, докато са на градина/училище, там са мобилизирани и успяват да се съберат, за да отговорят на очакванията. Но вкъщи се отпускат, очакват, че там могат да си помрънкат и ще ги приемат, каквито и да са (затова се случва родител да се изненада, че детето му се държи похвално в училище за разлика от вкъщи). Та, може просто като е в защитена среда при мама, да се отпуска. Ако целта й е просто да си купи нещо, ще се държи по друг начин - ще й грейнат очите, като й го обещаеш. Но според мен е възможно просто да изпуска парата. Можеш да й помогнеш по-осъзнато и овлядяно да го прави може би... да ти разкаже деня си, в други моменти, когато е спокойна, да си говорите за емоции, кое как ни кара да се чувстваме, за това как да ги изразим по подходящ начин, как бихме искали да ни успокоят другите, когато се чувстваме еди как си, също ти да й даваш пример като не просто мърмориш за някакви неща или се караш, а обясняваш как се чувстваш ти и как можете да заедно да решите някакъв проблем. (Това всичкото е една голяма хипотеза, разбира се). В същото време това напасване може да стане мнооого бавно. Аз се опитвам от година да обясня на моя мъж, че когато съм еди как си и правя еди какво си, е уместно да реагира еди как си, за да не ме кара да потъвам още повече... Мисля си, че не с всички хора ни се получава химията, с децата сигурно е същото, но там няма друг начин освен възрастният да отработи, не можеш просто да кажеш "тя ме натоварва, няма да й звъня повече".

Активен

Ти виждаш нещата и питаш "Защо?" Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам "Защо не?" Дж. Б. Шоу
juliet
Newbie
*
Публикации: 1717



WWW
« Отговор #3469 -: Юли 23, 2018, 17:37:19 »

Защото, Ути, аз правих консултация с детски психиатър, учил сто 10 години до специалност, разпитал ме подробно за поведението на МОЕТО дете преди и след проблема. И да споделя, с какво това ще ти помогне? Маги написа един куп хубави съвети. Знам, че сега ще кажеш, че всичко си пробвала ама все пак, прочети пак, може пък нещо да ти хване окото.
Активен

Лора
Newbie
*
Публикации: 12015



WWW
« Отговор #3470 -: Юли 23, 2018, 17:44:04 »

Маги, така е за градината, да, за защитената среда, отпускането, всичко. Тия тактики вече са ни до болка познати, но както и с Ути сме си говорили, хайде някой да каже как АЗ да се приведа в нормално, спокойно психическо състояние, за да мога да ги приложа тези методи, без в същото време да искам да ги удуша. Опитай се да си представиш някой да застане до ухото ти и да започне да пищи пронизително няколко часа. Представи си това да се случва всеки ден в продължение на няколко години. Този звук може да те докара до нервна криза за минути, но ти трябва да се овладееш, да помислиш трезво за причините, за решението, да подходиш спокойно и правилно в ситуацията - докато някой ти пищи в ухото! Big grin Няма, затваряш го в стаята му и си наливаш вино  Cheesygrin
Активен

Maggie
Newbie
*
Публикации: 993


« Отговор #3471 -: Юли 23, 2018, 18:31:14 »

Да си говорите и споделяте с Ути по таз тема също е стратегия срещу изтрещяване. То в различните моменти човек иска да реши различни части от един проблем.



Активен

Ти виждаш нещата и питаш "Защо?" Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам "Защо не?" Дж. Б. Шоу
D.Dimitrova
Newbie
*
Публикации: 3122


« Отговор #3472 -: Юли 23, 2018, 18:55:49 »

Между другото към края на ужасните две идва момента,когато детето почва да удря родителите си. Знам,знам че е невъзможно да ви се случи, само го споменавам,колко хубаво предстои
Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 17385


A believer


« Отговор #3473 -: Юли 23, 2018, 19:11:26 »

А, тя ме удря отсега. Нали не ме обича и не ме иска и ме удря, за да ме изгони. Кат взема едно дръво... Cheesygrin
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Korneliq
Newbie
*
Публикации: 9057



« Отговор #3474 -: Юли 23, 2018, 19:54:29 »

Аз се опитвам поне това да не допускам- случвало се е да тръгне да посяга/да ме плесне и веднага реагирам много силно- обидена, тъжна, излизам от стаята и му казвам НИКОГА да не прави повече така. Тъй като рядко реагирам чак толкова остро, явно се впечатлява и не е имало други включвания.

Да си помрънкам на вас тук, май ме започна цистит. Тъпа съм, защото пуснах микробиология преди близо 3 седмици , но след два неуспешни опита да се свържа  с лекаря, се отказах.  И чак в петък успях, каза, че има е.коли и препоръча Ципрофлокасцин, аз не го почнах веднага и вчера ме заболя кръста, а днес пишкам често и ми е неприятно едно такова. Почнах ципрото, но там преди години имам друг грях, че изпих само 2 хапчета и сега може да съм резистентна..Но пък точно ципро излязло на антибиограмата и знам, че много помага. Отделно глобулки и в периода без дете никъв секс и алкохол няма да видя  Cheesygrin Не че се впечатлявам, свикнах все нещо да излиза уж като се наканя на нещо приятно. Дано само да мине и да не съм увредила нещо по-сериозно бъбречно с тази нелекувана гад...

Сори за спама, но май отдавна не е тема за детски болести това, а аз от месеци боледувам повече от детето и си се вписвам тук  Lol
Активен



Страници: 1 ... 137 138 [139] 140 141   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.14 | SMF © 2006, Simple Machines LLC Valid XHTML 1.0! Valid CSS!