star chick-chat.org star Свободна зона star На лафче :-) star Новогодишни желания
Страници: 1 ... 11 12 [13] 14   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Новогодишни желания  (Прочетена 80957 пъти)
utopia
Newbie
*
Публикации: 17630


A believer


« Отговор #300 -: Януари 01, 2017, 12:48:40 »

Е 40 котки ли да си вземе?
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Ivena
Newbie
*
Публикации: 650



« Отговор #301 -: Януари 01, 2017, 17:23:36 »

За 30-тия ми рожден ден тази година ще си самоподаря първата!  Big grin
Активен
utopia
Newbie
*
Публикации: 17630


A believer


« Отговор #302 -: Януари 01, 2017, 17:28:46 »

То с една се почва Lol Kiss
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


juliet
Newbie
*
Публикации: 1761



WWW
« Отговор #303 -: Януари 01, 2017, 21:45:08 »

За много години на всички! Бъдете здрави и щастливи! За себе си за 2017 си пожелавам детето да е здраво и нова работа.
Активен

veselushka
Newbie
*
Публикации: 2747



« Отговор #304 -: Януари 02, 2017, 18:02:38 »

И аз да си направя кратка равносметка - 2016 беше доста динамична и в същото време ми мина сравнително бавно. Започнах с много голям хъс да уча и да се развивам, но този ентусиазъм секна сравнително бързо.  Cheesygrin Не чувствам да съм израснала професионално, но пък и не съжалявам, защото това ми донесе други уроци за работните отношения. Явно е трябвало нещата да се случат така, за да може да се освободи място за повече лични моменти, от които никак не мога да се оплача. На първо място човекът до мен е страхотен и ме дарява с много обич, грижи, свобода и уважение към нещата, които обичам да правя. Wub Годината се позапълни с цветни пътувания: трипче с кола из Европа, традиционни къмпинги на море и планина, моминско парти в Берлин, незабравими яхти в Гърция и едно щуро посрещане на НГ в Жеравна, затрупани от сняг. Годината също така донесе страхотни моменти на мои близки приятелки, които ме радваха наравно с тях - бебета и сватби.

За 2017-та си пожелавам:
- На първо време на надградя себе си - да не натрупвам негативни чувства, да мога да си казвам нещата спокойно, открито, градивно, ясно и навреме.
- Също така искам да си се развивам в моята сфера, като там все още нямам точен план. Знам с какво искам да се занимавам, какви отговорности искам да поемам и ще си драпам в тази посока, независимо дали на старото или ново място.
- Имам няколко идеи и за странично занимание, свързано с изненадите и подаръците, които така или иначе обичам да правя. И мисля да почна да действам по тези идеи.
- Иска ми се да отделям повече време и внимание на приятелите ми, защото наистина за мен те са богатство, хоби и като цяло много важна част от живота ми, а си мисля, че съм занемарила някои връзки.
- През последните 2 месеца успях да си поподредя ежедневието и да не ми е супер неусетно и забързано. Така че ще се старая да си продължи така със спорт, с книжки, с време за мен си, с пътувания.

И пожелавам на всички една радостна и запомняща се нова година! Kiss
« Последна редакция: Януари 02, 2017, 18:05:51 от veselushka » Активен

Винаги очаквай неочакваното!
syanna
Newbie
*
Публикации: 2355


Oтнесена от вятъра...


« Отговор #305 -: Януари 02, 2017, 23:58:47 »

Честита нова година и от мен!

Планове доста има, но не искам да ги пиша, каквото и както стане.

Искам всички да сме здрави и да има хармония в отношенията. Пожелавам си да се науча да броя до 10 преди да кажа нещо  Cheesygrin
Активен


utopia
Newbie
*
Публикации: 17630


A believer


« Отговор #306 -: Януари 03, 2017, 02:14:18 »

Брой ме и мен към това пожелание 😃
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


HappyHeart
Newbie
*
Публикации: 6353



« Отговор #307 -: Декември 31, 2017, 11:30:38 »

Айде да побутна малко тази тема аз Smile

Като се обърна назад в годините , когато съм си мислела, че нещо ме е променило и съм порастнала- Не. Ето тази година ме промени. Не, защото така го усещам, а защото другите така ме усещат.
Беше много различна година, много каляваща характера ми. Запозна ме с особеностите в нашето съсловие. Не бях подозирала колко много хора живеят и се хранят само и единствено с лошотията си и интригите си.
Започнах работа. Преобърна ми се колегиалността на 180 градуса към някои "приятели" в работата. Станах за първи път смела и независима. Опълчих се на доминиращите ме и отказах да участвам в безумни заговори (не мога да изпадам в подробности, защото не искам да ме разпознаят). Платих цената, която ми донесе омразата на "приятелите" ми. Много висока цена! И съм супер горда от решението си. Наистина хората се виждат в ситуациите.
Много обичам семейството ми, което ме подкрепяше във всяко едно решение, което взех, дори и да виждат нещата по друг начин. Благословена съм да имам хора около мен, които успяха да ме изтърпят с всичката ми тревога, страх, а на моменти и омраза.
Надявам се новата година да ми донесе повече шансове за развитие, здраве за семейството ми и л'бовта ни да е все така силна и топлеща заешкото ми сърчице Smile А ако е сега времето- защо не и едно малко тумбаче.
Активен

Моето име е Любов.
utopia
Newbie
*
Публикации: 17630


A believer


« Отговор #308 -: Декември 31, 2017, 13:40:23 »

Прекрасно звучи, Хепи, все така да ти е! А за тумбачето - действайте Smile))
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Korneliq
Newbie
*
Публикации: 9262



« Отговор #309 -: Декември 31, 2017, 14:38:38 »

ЧНГ! Моята равносметка за 2015... Определено различна година. Имаше много сълзи и много смях. Много първи неща. Първо 'мама', първи стъпки. За първи път станах кума и като че ли пак се омъжвах, разкошно беше. Станах кръстница. Празнувахме и кръщенета, и рождени дни по три. Троен бебешки смях и троен хаос цареше. Море с три бебета. Научих доста уроци за себе си и за другите. Започнах да спортувам и участвах в семинар за развитие на личността. Създадох нови приятелства, счупих може би някои, но се научих да не се старая твърде много и да приемам нещата, каквито са. И най-вече наистина станах майка, усетих и пълното щастие, и пълния страх в тази сложна роля. Обичам вече двама мъже повече от всичко.
2016... Искам да разговарям с детето си. Да се харесвам отново и да се виждам реално, каквато съм. Да се интегрирам успешно в работата с новите хора и да се справям сндвете роли, без да изтрещя. Мъж ми да намери баланса пари-спокойствие и да е щастлив. Да пътуваме отново, вече имам три набелязани дестинации. И да, основно да сме здрави, никакви болести и температури повече, че не се издържа...

Ей, че яко...Почти всичко се  е сбъднало. Не че е свръх амбициозно де  Razz Виждам се доста по-обективно, нито се мразя, нито се боготворя. Пътувахме прилично като с дете, 7 държави, няколко пъти на море. Обожавам си детето и си говорим много вече, това се сбъдна, рано проговори, напук на приказите "те момчетата са по-бавни".Мъж ми е добре в работата, здравословно има какво да се желае при него, дано всичко е ок. В работата ми е супер- допаднах си с нови колеги, имам добър баланс натовареност-общуване, само трябва пиенето да намаля, че вече не нося както преди и е тежко на другата сутрин  Lol

Ути, важното е, че оцеля и вече се чувстваш почти човешки, нали  Wink

Ще помисля за цели и ще добавя, рано ми е някак.

Браво на Хепи, че съживи тази тема и хубаво го е написала Smile

Аз не мога да напиша всичко, което се случи тази година, просто ме преобърна няколко пъти, по няколко начина, но  не ми се изпада в подробности. Уникална година, научих толкова много в толкова аспекти, наистина се чувствам друг човек, съзнавам колко назад съм в толкова отношения и колко още имам да уча...Но първата стъпка е направена- аз знам, че нищо не знам  Cheesygrin

Появиха се няколко нови страсти, някои отшумяха, други останаха.

И понеже години наред бях безцелна и това ме събори, наскоро си направих 10 годишен план  Cheesygrin Осъзнах, че не може всичко да става веднага, затова си разделих целите на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни. Може нищо да не стане, но поне краткосрочните (в рамките на 1г) съм ги започнала и ще ги довърша, нататък ще се прецени.

Активен



syanna
Newbie
*
Публикации: 2355


Oтнесена от вятъра...


« Отговор #310 -: Декември 31, 2017, 17:37:14 »

Аз стартирам без ясни цели 2018та. Минаващата 2017та ми показа как когато планираме всичко на сигурно съдбата ни се смее и се случва точно обратното. Няколко пъти сменихме кардинално посоката. Пожелавам си повече пътувания, спокойствие и здраве за всички.
Активен


Pupi
Newbie
*
Публикации: 13815


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #311 -: Януари 01, 2018, 10:27:05 »

За много години, скъпи мои!
 Странна беше моята година. Тръгна обещаващо и спокойно, а от март нататък се прецака тотално. Идеи много, планове много, но нищо не успяхме да реализираме, болести много, трудности много. Ударът беше през юни, когато бях грозно предадена, разочарована и неоценена. Отворих си очите по много въпроси, най-вече какви гнили и алчни хора има около мен. Някак непланирано и неочаквано дойде и предложението за чужбина. И толкова малко ни трябваше, за да вземем това решение. Просто всички събития от изминалите месеци ни улесниха.
За новата си пожелавам здраве, че все по лекари и изследвания бягахме, пожелавам ни търпение и разбира се късметът, който все чакаме. Искам начертаните планове да не се окажат поредното разочарование. Искам да намерим нашата си хармония, та дори и да ни е леко и розово. Не поставям големи цели за сега, самото преместване и последиците е достатъчно голямо събитие. Нека само да сме здрави и да ни е хубаво и децата да са щастливи. Другото ще го скалъпим заедно.
Активен


utopia
Newbie
*
Публикации: 17630


A believer


« Отговор #312 -: Януари 01, 2018, 14:50:33 »

За много години и от мен!

И моята година беше отново странна, хем много щастлива с детето, хем много тежка, безсъние, проблеми вкъщи, нерви, нула лично време за себе си. Отношенията ни вкъщи са много обтегнати, не можем да си обърнем никакво внимание.

Честно казано не съм и никак оптимистична за 2018та. Ще се връщам на работа, детето сигурно ще боледува, изобщо не си представям как ще я дам на ясла и няма да съм с нея по цял ден, не ми се седи вкъщи, не ми се и работи, и като цяло ми е едно сдухано...да сме здрави, пък дано все пак се случи и нещо хубаво.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


kateto
Newbie
*
Публикации: 4357


« Отговор #313 -: Януари 01, 2018, 17:35:43 »

Честита Нова Година! Кой каквото си е пожелал, да му се сбъдне!
Очертава се една пълна с ангажименти година, почти като тази, дето не я усетихме как мина.. само да сме живи и здрави, с другото ще се оправим!
Активен



Catherine
Newbie
*
Публикации: 7797


Heart follower


« Отговор #314 -: Януари 02, 2018, 20:13:20 »

Сега за 2017: здравето си е вече по дифолт, няма какво да го коментирам, това е най-най-важното, за всички роднини и близки хора. Да започнем ударно с още едно-две представления преди да почне да тежи шкембето и да си знаем, че работата е изцяло свършена  Cheesygrin Малко по-спокойно да ми е с работата (не, че се очистих от тежък труд тая година, но имаше инфарктни моменти и в това състояние бих си ги спестила, и без това ще ми се съберат 3-4 работни месеца за цялата година, по-лежерно да я карам  Cheesygrin). Промените във фирмата на мъжа ми да са за добро наистина. То по-зле от това, което беше напоследък, няма как да е, освен ако не фалира фирмата, ама да не се стига до там  Razz Очаквам още една племенница да се роди през февруари, с тази вече имам кръвна връзка и се разбирам с майка ѝ, тъй че е голямо вълнение без задръжки Cheesygrin Те с моето ще се родят с 5 месеца разлика, тъй че очаквам да са си близки втори братовчедчета.  Wub И събитието на годината си е през юли, отново. Юли ще се окаже съдбовен месец за мен, нищо чудно около годишнината да се роди мъникът. Искам остатъкът от бременността ми да е спокоен и хармоничен, без сътресения и страхове (доколкото е възможно) и през юли спокойна и уверена да посрещна детето си, живо и здраво. И аз като Ути да си пожелая да не изтрещявам първите месеци докато се нормализират нещата. Lol Да мога да кърмя. Да не се съмнявам в себе си като майка. Да дам на детето си всичко, от което ще има нужда на този етап, а именно - цялата си грижа и любов. Връзката ни с баща му да не пострада (много  Lol доколкото е възможно).

Любимото ми време за равносметка  Cheesygrin
Изкарахме още едно представление, покрихме необходимия минимум, но беше както си трябва, с Дамян в коремчето.
Работата я спрях през април, така че изключая няколко изнервящи момента, които доведоха до това решение, стрес с нея не съм имала.
За момента новата фирма на половинката е супер, пращаха го два пъти в командировка в Англия, увеличиха му заплатата с доста, много бонуси има от тях, стабилни са, работата го удовлетворява и въобще, дано все така да е.
Бременността ми беше прекрасна и ако имам гаранция, че и другите ще са такива, още три пъти бих родила  Lol Е, имаше малко повръщане през януари и малко (много) стрес през юни заради сърдечната особеност на Дамян, но като цяло лека, спокойна и прекрасна бременност беше и се насладих на всеки миг от нея. Бих повторила всичко отново.
Детенце се роди здраво и перфектно, секциото беше много леко, възстановяването след това също, като за сериозна коремна операция. Не изтрещях  Cheesygrin Кърмя. Понякога се съмнявам в себе си като майка, ама това си беше нереалистично желание и без това, то аз съм госпожа Съмнение, та...  Rolling Eyes Връзката с баща му се промени, но не бих казала, че е пострадала, а и не се промени кой знае колко всъщност. Преоткрихме се по други показатели, понякога съм изнервена, ядосвам му се, но ми минава и си го обичам. Подготвена бях, че детето е изпитание за връзката, тъй че не дойде дотук нищо, с което да се изненадам неприятно. Стискам зъби в трудностите и търся винаги път към него, както и да се чувствам, каквото и да става, връзката ни е основата, върху която ще градим характера, възпитанието и ценностите на детето си, а когато то някой ден си хване пътя, ние трябва да си останем неразделни, без горчивина един към друг.
Та така, смятаме и тази година за успешна. За следващата... вече и аз не знам какво да си пожелая освен здраве за всички, които обичам, честно. Толкова малко ми трябва в момента, толкова ми е пълно сърцето, че не искам и да се хабя да си изсмуквам от пръстите някакви конкретни желания и цели. Да сме здрави, да сме задружни и хармонични в мъничкото и в разширеното ни семейство. Да не се отдалечават приятелите ми, защото това ми е малко драматично в момента, някои стоически издържат на майчинството ми, други сякаш нещо ги отняма... а са ми нужни някак. Да успея да съчетавам майчинството и работата някак без много да страда нито едното. Ще търся варианти, но засега яслата изобщо не е на дневен ред. Не знам наистина какво друго искам. Ще ходим лятото на фестивал в Барселона, отсега го мисля и ми е тревожно. Къса ми се сърцето, че трябва да оставям дребосъчко за няколко дни на майка ми. Но животът трябва да продължи и макар аз лично да нямам потребност това да стане "постарому", знам, че за нас като двойка е важно да правим неща и без детето. И така, всичко да мине добре и да си прекараме хубаво. И май... това е.  Smile
Активен

kateto
Newbie
*
Публикации: 4357


« Отговор #315 -: Януари 02, 2018, 21:38:42 »

Кат, на кой фестивал ще ходите? Ние преди малко  установихме, че до септември всеки месец имаме по нещо.. без да сме го мислили, бая заета ще е годината..
Активен



Catherine
Newbie
*
Публикации: 7797


Heart follower


« Отговор #316 -: Януари 02, 2018, 22:01:27 »

На Be Prog! My Friend ще ходим в края на юни.
Ние обикновено по такива ходим  Stuart Малко ме е яд,
че и догодина ще пропуснем Германия, но на този групите повече ни харесаха, пък и за разнообразие.  Smile https://m.facebook.com/events/1849433842034876
Активен

kateto
Newbie
*
Публикации: 4357


« Отговор #317 -: Януари 02, 2018, 22:42:40 »

Весело да си изкарате Smile И нищо да не ви развали плановете!
Активен



black_berry
Newbie
*
Публикации: 1458



« Отговор #318 -: Януари 03, 2018, 14:52:37 »

Кате, я кажи какво сте планували?
Активен
kateto
Newbie
*
Публикации: 4357


« Отговор #319 -: Януари 03, 2018, 20:48:12 »

Ами, почивка с децата за ски.. имаме един концерт на Металика, един рок фестивал в Австрия, мъжо има 2 обучения и един конгрес.. мисля, че само май месец няма нещо Smile
Искаме да отидем и само ние на ски, ама не знам дали ще остане време и средства.
Активен



Catherine
Newbie
*
Публикации: 7797


Heart follower


« Отговор #320 -: Януари 04, 2019, 16:44:07 »

За следващата... вече и аз не знам какво да си пожелая освен здраве за всички, които обичам, честно. Толкова малко ми трябва в момента, толкова ми е пълно сърцето, че не искам и да се хабя да си изсмуквам от пръстите някакви конкретни желания и цели. Да сме здрави, да сме задружни и хармонични в мъничкото и в разширеното ни семейство. Да не се отдалечават приятелите ми, защото това ми е малко драматично в момента, някои стоически издържат на майчинството ми, други сякаш нещо ги отняма... а са ми нужни някак. Да успея да съчетавам майчинството и работата някак без много да страда нито едното. Ще търся варианти, но засега яслата изобщо не е на дневен ред. Не знам наистина какво друго искам. Ще ходим лятото на фестивал в Барселона, отсега го мисля и ми е тревожно. Къса ми се сърцето, че трябва да оставям дребосъчко за няколко дни на майка ми. Но животът трябва да продължи и макар аз лично да нямам потребност това да стане "постарому", знам, че за нас като двойка е важно да правим неща и без детето. И така, всичко да мине добре и да си прекараме хубаво. И май... това е.  Smile
Ето ме пак тук. Може да се каже, че годината беше успешна наистина, както си я пожелах, нищо грандиозно, но много мънички неща, които ме направиха щастлива. Малко концерти, тук-там ресторанти и излизания без малкия. Всички бяхме/сме здрави, това ми е най-важното. Хармонични сме си в семейството, обичаме се и се подкрепяме. Започнах да работя, не всички агенции се върнаха към мен, но пък намерих други, получих на няколко пъти комплименти, чее удоволствие да се работи с мен, че едва са ме дочакали да се върна, и такива неща много ме радват. Майка ми съдейства с детето, за да мога да работя и много ми помага, че го гледа за по няколко часа, когато се наложи. Приятелите ми като цяло се запазиха в същата конфигурация като преди година. Не се подобриха нещата с другите, които все така си липсват, но такъв е животът, вече го превъзмогнах сякаш. Кумата ми имаше много тежка година и замина в чужбина да си устройва живота там, страшно ми липсва. Тя беше един от хората, които бяха до мен постоянно и всяка седмица поне по веднъж идваше вкъщи, което ми помогна да съхраня старото си аз поне донякъде и да си припомням постоянно, че не съм само мама. Пишем си, но никак не е същото, много ми липсва, но знам, че вече нямаше какво да прави тук.  Cry
И така, за 2019... имам две много конкретни желания тоя път! Освен, нали, задължителните, да сме здрави, да сме хармонични и щастливи. Желаният са:
1. Да изкарам книжка. Да, дойде тоя ден, в който аз, която се кълнях, че адът ще замръзне преди изобщо да обмисля тая идея, стигнах до заключението, че не е гот да си куфар и малкото ти дете да е куфар и да разчиташ някой да те развозва и да се молиш, и да се чудиш как да нагласиш схемите, за да стигнеш от точка А до точка Б. Край вече, писна ми и загърбвам страховете си. Дано успея, стискайте ми палци!
2. Да си купим ново жилище. Все едно беше вчера, когато ви занимавах с ремонти и глупости по вече старото ни жилище, и дойде моментът, в който решихме, че не ни устройва да сме тук и ще се местим. За момента имаме много силен кандидат за ново жилище, но все още чакаме да видим дали друго ще изпадне, даже на оглед не сме ходили, защото се строи все още комплексът. Напролет мислим да го свършим и това, към лятото-есента живот и здраве, мнооого се надявам да можем да купим нещо вече. За да може 2020 г. да е готово за нанасяне и тогава да поставим още едно ново начало, ама догодина по това време ще пиша по тия въпрос, надявам се.  Cheesygrin Всичко по реда си, знаете, Госпожа Мастърплан съм аз.  Lol
И май друго няма. Абе да сме здрави е най-важното. Егати, все едно на филм си гледам живота в тая тема, година по година  Lol
Активен

Pupi
Newbie
*
Публикации: 13815


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #321 -: Януари 05, 2019, 12:01:22 »

Цитат
За новата си пожелавам здраве, че все по лекари и изследвания бягахме, пожелавам ни търпение и разбира се късметът, който все чакаме. Искам начертаните планове да не се окажат поредното разочарование. Искам да намерим нашата си хармония, та дори и да ни е леко и розово. Не поставям големи цели за сега, самото преместване и последиците е достатъчно голямо събитие. Нека само да сме здрави и да ни е хубаво и децата да са щастливи. Другото ще го скалъпим заедно.
Такава хубава беше 2018! Дори ми беше леко носталгично, че отминава! За всеки един месец мога да кажа само хубави преживявания, пътувания и впечатления! И сме здрави, и децата са щастливи,и животът ни някак стана значително по-организиран и спокоен.
За изминалата година разочарование поднесе единствено кумата. Минаха два месеца и още не съм го преглътнала.  Дори не си давам време да ми мине, оставям така висящ въпроса и не държа непременно да се помирявам с нея и със себе си.
И ако 2018 мина в леки и успешни стъпки, то 2019 ще е  годината за планирането на едро. Работа-кола-къща. Последното може и за 2020 да го оставим. Само си пожелавам да си намеря желаната работа, че съм раздвоена какво искам от към професионално поприще, а търсенето дори не съм го започнала! И да ми е удобно, и да ми е  близо, и да ми е на 4ч, никак не са ми малко критериите. За децата здраве, да са ми такива послушни, сплотени  и помагащи си. Всичко друго изтърпявам, просто искам да ги виждам щастливи с новия живот. Надявам се новата година да е успешна и за другарчето ми. Постигна много, доказа се, сега му остава само да крачи нагоре.

Кат, късмет ви желая за плановете! Нека се изпълнят до един  Kiss
Активен


HappyHeart
Newbie
*
Публикации: 6353



« Отговор #322 -: Януари 06, 2019, 19:30:22 »

Аз пък ще ви кажа, че тая тема я гледам от Коледа и не смея да пиша и се чудя как да започна и всичко ли да си излея.

Годината започна силно с много промени в ръководството в работата, което доведе до рязък завой спрямо горните ми писаници. Нещата потръгнаха страхотно научих много чисто практически. Имам страхотен учител, от който гледам да взема максимума. Е, разбира се имаше и разни служебни драми и тормоз, но в крайна сметка към края на годината всичко се нареди и някак стана спокойно и плавно. Остана само работата и някак миналогодишното напрежение и човешки отношения вече по никакъв начин не тежат.
 
Пак в първата половина на годината заминахме за дълго в Азия, на почивка, което беше голямо преживяване. Продължавам да твърдя, че далечните пътувания ни обогатяват много, разширяват ти кръгозора и опита, който трупаш после можеш да го приложиш и в твоя "европейски" живот изпълнен с претенции и глупости.

До тук всичко беше перфектно, аз все си мислях, че е дошло време на безоблачност и бегрижие. Да, ама не. Пратих мъжа ми на профилактичен преглед и се оказа, че има проблем, за който просто не ми се пише. Но аз минах през жесток кръговрат, страх, самосъжаление и какви ли не глупости. По-скоро той беше подкрепящата фигура, а не аз, от което много ме е срам.

След тази случка у мен постоянно имаше едно усещане, че ще се случи нещо много лошо и в съзнанието ми много прихопатски се появяваше изречение на английски, което гласеше, че съм била с мъжа ми 10 години....все едно се прощавам с него. Имах усещане за неизбежност, страх от нещо смъртоносно. Да уточня, че гореописания му пробкем не е смъртоносен, по-скоро изискваше адекватна помощ и избор на най-правилния път.

И така...дойде есента, аз улисана в работа, амбиция и денонощно висене в работата забелязах, че най- близкото до душата ми същество....този, който ме познава само като влезна в стаята и ми казва решение на проблем, без аз да съм му споделила, че имам такъв....най-милото ми....се оказа болен, скъпият ми дядо. Не ми се изпада в подобности, изпитах челен сблъсък със здравната ни система, не че не я познавам. Започна се едно обикаляне, имаше много пропуски, много надежда от моя страна. Не вярвах на диагнозата, която му поставиха, защото един от пропуските беше, че нямахме хистология, защото всички го отписаха, понеже е стар. Качих се на влакчето на ужасите, може би и аз допуснах грешки. В крайна сметка се оказа, че любимото ми момче според всички е болно от рак. Четох статистики, които ми казаха, че средната преживяемост при него е 2 месеца. Започнах да се обвинявам, че не съм отишла при точни лекар, че не му давам шанс за химиотерапия, че съм се улисала с работата и е можело по-рано да се усетя....и така докато много близък човек не ми каза, че дядо е много благодарен как месеци наред съм го водила по лекари и че единствено има нужда от моято любов и внимание. В ужаса си от неизбежното бях се съсредоточила само в търсене на спасения и бях пропиляла два месеца от времето, което ни остава заедно в обикаляне на болници. След което поговорих с колежка, която много искрено ми разказа как е загубила баща си внезапно докато е била бременна и е имала същата силна връзка като моята с дядо...разказа ми неща, които аз съм усещала с него. И аз сякаш намерих покой. През годините съм си мислела как искам да ме види да звърша университета, да ме заведе до олтара...следващото, което си пожелах е да стане прадядо....е едва ли ще стане прадядо, но когато намерих някакъв покой си пожелах да разчупи питката на Бъдни вечер и да може да ми честити рождения ден. Исках да знам, че някои неща ни се случват за последно. И сега докато пиша тези редове сълзите се търкалят по лицето ми и не виждам монитора.

Хора, така и не му казах, че е болен. Излъгах го, че е болен от лечимо заболяване. А той се влошава, има нужда от човек постоянно до него, мъчи се, но ето вчера ми каза, че се подобрява...излиза му се навън, живее му се...крои планове за разходки напролет....а аз мълча и се усмихвам. Но съм до него. И много го обичам. Не спира да ми дава уроци, не спира да е до мен и да ме съветва.

Иска ми са да си пожелая още нещо да преживеем заедно....искам да му дам детето си да го прегърне, но не мисля, че този път съдбата ще ми подари толкова ценно нещо.

В тези месеци мъжът ми беше неотлъчно до мен. Дори сега има дни, в които той го гледа. Видях кои са истинските хора, които ме спасиха от саморазрушение и въпреки че плача, съм шастлива, че ги имам. Благодарна съм безкрайно и на дядо, че не спира да ме учи и обича. Всичко, което харесвам у мен е негово дело.

Та за тази година ще си позволя да бъда смела, въпреки че не вярвам много. Пожелавам си да сме здрави, да се обичаме, да се страхувам по-малко от това, което предстои да се случва с дядо и да посрещам мъките му смело, за да усеща опора у мен. Много искам да си направим детенце и ако Господ е решил най-добрият човек, който познавам да успее да го целуне по челцето, както целува мен от бебе.


Много се чудех дали да го напиша, всъщност бях кратка, въпреки че не иглежда така. Просто знам, че ще има ден, в който ще искам да прочета тези редове.
« Последна редакция: Януари 06, 2019, 19:32:17 от HappyHeart » Активен

Моето име е Любов.
utopia
Newbie
*
Публикации: 17630


A believer


« Отговор #323 -: Януари 06, 2019, 23:36:05 »

Прегръщам те! Желая ти от цялото си сърце да имате скоро детенце и дядо ти да го вземе в прегръдките си!
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


lioness
Newbie
*
Публикации: 8616



« Отговор #324 -: Януари 07, 2019, 10:18:26 »

Хепи, трудни моменти сте имали, и вероятно най-трудните предстоят. Пожевалам ти да изживеете във възможно най-голям мир и хармония оставащото време, да натрупате незабравими спомени. Говори с него, чуй го. Моята любима баба, която ме е отгледала, и вече повече от пет години не е сред нас, още ми липсва и бих дала много за един последен разговор. Толкова неща не знам и бих искала да запомня от нея, но за съжаление последните години не беше много в час и макар да знаех, че идва краят, беше невъзможно да говорим по-задълбочено.
Активен




Щастието явно е направено, за да бъде споделяно.
Страници: 1 ... 11 12 [13] 14   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.14 | SMF © 2006, Simple Machines LLC Valid XHTML 1.0! Valid CSS!