star chick-chat.org star Свободна зона star На лафче :-) star Да се оплачем VII
Страници: 1 ... 514 515 [516]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Да се оплачем VII  (Прочетена 929798 пъти)
bella
Newbie
*
Публикации: 666



« Отговор #12875 -: Август 30, 2017, 11:32:42 »

Не знам от къде да започна, но имам нужда да говоря, а толкова много говорих и мислих през последните две седмици.... Ако не ви се натоварва излишно с ужасии, не четете по-надолу. Ако някой от модовете има възможност да сложи текста като скрит и всеки при желание да го чете, нека го направи така.

Този път забременях от първия път, радвахме се, бях спокойна и уверена, че всичко ще е наред, знаех какво ме очаква. Покрай детето и ангажиментите в работата нямах много време да се вглъбявам в бременността, а и нямах никакви оплаквания. Чакахме с нетърпение пренаталния скрийнинг, за да ни потвърдят, че всичко е наред, защо да не е наред, нямаше признаци да не е.
На 14. август бяхме в центъра по пренатална диагностика, в който ходихме и при предишната бременност. Бях запазила часа при същия лекар, имах му доверие, бях чела изключително позитивни мнения за него, а и предния път ни направи много професионално и компетентно впечатление. Прегледа започна добре, бебето беше сякаш в покой, но нищо обезпокоително. Главичка - добре, нухална гънка - супер, назална костица - супер, сърце - супер, гръбнак - супер. Въпреки всичко лекарят повтаряше, че положението на бебето не е оптимално, иска и трябва още измервания да направи, а бебето сякаш спи и не иска да мръдне. Помоли ме да отида до тоалетна, да се разходя и да се върна, иска да го види трансвагинално. Гледа го, после пак през корема. Не даде нито за един миг вид, че има нещо нередно, обясняваше ни, че иска от различни перспективи да види. Прегледа продължи над час. Влезнахме в кабиета да обсъдим резултатите. Обясни ни, че рисковете за хромозомни аномалии са нищожни, органите също са наред и не очаква негативно развитие. Единственото, което не му харесва са ръчичките. В първия момент дори не разбрах какво иска да каже. Започна да ни обяснява от далече: Плодният сак се образува още в много ранен стадий, състои се от външен слой - хорион и вътрешен - амнион. В изключително редки случаи, често няма обяснение защо (освен в случаите на облъчване с рентгенови лъчи или при диабет например) още при развитието си амнионовия слой се нарушава и се образуват нишки, които може да се увият около краче или ръчичка и това да доведе до ампутирането им още в утробта. Ако се увият около пъпната връв е ясно... Слушах, слушах и все още не разбирах какво иска да каже, или по-скоро не исках да разбирам, не исках да съм там. Изпотих се милиони пъти, исках да избягам....
Каза, че на дясната ръчичка многократно е видял такива нишки, които явно са закрепени към ръчичката, защото се движат с нея. Почти е сигурен, че ръчичката е увредена, но е много рано и не може да каже до каква степен е увреждането. Лявата ръчичка не може да я види, защото пъпната връв е пред нея, но предполага, че и там има амнионова нишка. Предлага ни да отидем за второ мнение при професора, който ръководи клиниката по пренатална диагностика в университетската болница в Тюбинген и да се видим с него пак след 3 седмици за контрола. Шокът беше толкова голям, че нямах сили да се разплача, исках просто да изчезна, завинаги. Прибрахме се в къщи. Започнах да търся информация за тези амнионови нишки и колкото повече четях и гледах снимки, толкова повече се отчайвах... Отидох на работа едва в петък, преди това нямах сили, не можех нито да спя, нито да се храня, добре че шефа ми излезе човек с голямо Ч. Успяхме междувременно да запазим час за 25. август в клиниката в Тюбинген, но не ме питайте как минаха дните между 14-ти и 25-ти.
Професорът в Тюбинген знаеше кои сме и за какво отиваме, беше млад и имаше много компетентно и професионално излъчване. 5 минути след като започна прегледа каза, че ръчичките все още не ги вижда, но вижда лявото краче. Стопира ефографа и тогава наистина, съвсем чистосърдечно, си пожелах да умра, веднага. Виждаше се съвсем ясно как подбедрицата на две места е завързана от тези нишки, все още има кръвоснабдяване, но крачето от там надолу вече е подуто, това в 14+5 г.с. Пъпната връв минава в непосредствена близост, не може да види отчетливо на ехографа, но предполага силно, че е завързана и тя с нишка към крачето. Малко след това успя да види ръчичките, каза че лявата е абслютно нормално развита, но дясната е увредена, вижда само зачатъци на пръстчета. Обясни, че за ръчичката нищо не може да се направи, но за крачето евентуално има шанс, според него минимален. Центъра по фетална хирургия се намирал в Гиесен, там единствено в цяла Германия един професор правел инвазивни операции на бебета в утробата. Проблемът при нас е, че е много рано, не е ясно до колко нишките са се срастнали с тъканта и дали изобщо могат да бъдат отстранени, изобщо не е гарантиран положителния изход, тъй като пъпната връв е в непосредствена близост не е ясно дали изобщо професорът ще се съгласи да оперира.... Въпреки всичко той му се обади по телефона и ни изпрати още в понеделник в Гиесен. Мъж ми го попита как стои въпросът с евентуално прекъсване на бременността. Каза че ако говорим само за ръчичката той не би изразил съгласие, ако говорим и за краче случая става доста сложен и тогава евентуално можем да говорим за прекъсване, но първо да отидем до Гиесен и след прегледа да се обадим задължително.
Не знаех на кой свят се намирам, дори не можех да мисля трезво. През изминалите дни някак си се бях настроила за ръчичката. Бях чела историите на родители на деца с подобни увреждания, беше ми ясно, че изобщо няма да ни лесно, че животът ни коренно ще се промени и че няма да е такъв какъвто съм си го представяла, но сама си давах кураж. След прегледа на 25-ти угасна и последната искрица надежда. Беше ми пределно ясно, че крачето е неспасяемо. Опитвах се да си представя животът ни с едно здраво дете и едно увредено и колкото по-детайлирано мислих за това, толкова по-ясно ми ставаше, че не искам да е така, че аз самата не мога да понеса този товар, че не съм сигурна дали бракът ни може да го понесе, че този товар ще трябва да го носи и Алекс.... А какво можех да направя? Да убия детето си, макар и само фетус, защото е увредено? Та ние го искахме, бяхме започнали да говорим за евентуални имена, дори на моменти май го усещах леко..... Не можех да спя, за това четох цяла събота и неделя: информация за тези вътреутробни операции, различни форуми, в които родители на увредени деца споделят ежедневието си, закона за прекратяване на бременност, легални, полу-легални и нелегални възможности и не знаех по кой път да хванем. Добре че сестрата на мъж ми е при нас последните седмици, дойде на гости и да погледа Алекс, а в моето абсолютно неадекватно състояние пое изцяло грижите за детето и домакинството. Мъж ми се разкъсваше между притесненията за нероденото ни дете, за мен и за Алекс...
Дойде 28. август, в 5 сутринта тръгнахме за Гиесен. В клиниката ни обясниха, че ще трябва да почакаме, защото по молба на професора от Тюбинген колегата му ни е вмъкнал в иначе препълнения си график и просто няма как. В 12:30 ни приеха в кабинета, лекарката която ни пое обясни, че първо тя ще ме прегледа, а после и професора. Започна прегледа, смени 3 пъти трансдюсерите, накрая изключи ехографа и каза, че не вижда сърдечна дейност. Изтръпнах, все едно ток премина през цялото ми тяло. Лекарката ми говореше нещо, но аз просто не я чувах, гледах само черния монитор пред себе си. Чух само, че мъж ми я пита дали е напълно сигурна, тя кимна потвърдително и каза, че за съжаление е сигурна и ще ни остави за малко сами. После ни обясни, че ще е най-добре да отидем в болницата в нашия град (Гиесен е на 300 км от къщи) и оттам ще ни обяснят как се процедира, но в тяхната болница предизвикват първо нещо като раждане и след това правят кюретаж. Не можех да повярвам на ушите си, след всичко това се налагаше и да "родя" увреденото си, мъртво дете???!!! Мъж ми вече открито плачеше, само му казах да млъкне и че ще го родя, щом се налага, само да приключи този ад.
По пътя към къщи имахме време да си поговорим, да се утешим и да приемем, че природата ни е иззела изключително тежко решение. В 5 следобед бяхме в нашата болница. Лекарката, с която говорихме беше много зле, имах чувството, че е някоя практикантка. Добре че не настоях да ме приемат веднага, а се прибрахме в къщи да се успокоим, хапнем и да поспя поне малко.
Вчера в 8 сутринта бяхме в болницата, пое ме една лекарка китайка, която изобщо не ми вдъхваше доверие, прегледа ме отново, не видя нищо по-различно от предишния ден, искала и шефа на клиниката да ме прегледа, все едно щеше да види нещо друго. После каза, че нямало нужда. Прати ме при анестезиолог за консултация, едва момичето от регистратурата ми каза, че ще ми сложат вагинално таблетка, която да размекне шийката и под пълна упойка ще извършат кюретажа. Беше ме страх, всичко беше супер хаотично, тази лекарка китайка, която трудно разбирахме не ми изглеждаше надеждна, кой ще извърши манипулацията, пълна упойка..... Анестезиоложката ме успокои, каза че колегата и в операционната е опитен, това им е работата, че операцията не е сложна и продължителна, подписах документите. Върнахме се в гинекологията. Вече леко истерична казах на регистратурата, че искам някой лекар, владеещ немски на разбираемо ниво да ми обясни по дяволите какво точно ще ми правят и кой точно ще го прави... Беше истина, ще ми сложат таблетката, след 2 часа един от главните лекари или шефа на гинекологията ще извърши манипулацията под пълна упойка. Така и стана, упойката не беше страшна, нито леките болки след това. Странно, че не почувствах облекчение, а празнота. В крайна сметка успяхме да говорим с шефа на гинекологията, той беше направил кюретажа, каза че не е успял да види нишките, но и че с просто око на толкова малък фетус е много трудно, не е видял и какъв пол е било. Почистил е добре всичко, такива неща се случват и са част от живота и никой не може да каже точно защо и как........
Активен

Zwei Dinge sind unendlich, das Universum und die menschliche Dummheit, aber bei dem Universum bin ich mir noch nicht ganz sicher. Albert Einstein
kateto
Newbie
*
Публикации: 4124


« Отговор #12876 -: Август 30, 2017, 12:12:24 »

..четох, четох, плаках.. не знам какво да кажа.. не мога да се опитам даже да си представя през какво сте минали.. не мисля, че някой е очаквал от теб през този период да продължиш да се държиш нормално.. трябвало да е вземете ужасно трудно решение, и ако трябва да съм честна, не мисля, че ако съм изправена пред вашия избор бих решила да продължа бременността.. не обричаш само детето в този случай, обричаш себе си, братче/сестриче, съпруг, баби и дядовци.. много би било трудно за всички :/
Може и да ти казваме, че е било по-добре да се случи това, но това не значи, че не трябва да тъжиш..дай си време да си го изживееш, не бързай да се връщаш към нормалното си аз дори и мислейки си, че трябва да се показваш силна за другите. Гуш много
Активен



utopia
Newbie
*
Публикации: 16532


A believer


« Отговор #12877 -: Август 30, 2017, 12:52:21 »

Ох...ужасяващо. И аз имам чувството, че природата просто е облекчила трудното решение, което е трябвало да вземете. Гушкам те. Просто нямам думи Sad
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Catherine
Newbie
*
Публикации: 7664


Heart follower


« Отговор #12878 -: Август 30, 2017, 13:01:26 »

Аз не знам какво да кажа... тежко, много тежко  Cry Какъв беше тоя малшанс, който ти се е паднал... прегръщай си здравото детенце и мъжа, не мога да си представя дори какво ти е, но се уповавай на хубавото, което имаш в живота си и с времето ще намериш сили. Поне природата се е смилила и ти е отнела това трудно решение, което дори не мога да си представя как се взима... Ние сме тук, когато ти е тежко и имаш нужда от подкрепа или просто да споделиш. Прегръщам те!
Активен

juliet
Newbie
*
Публикации: 1660



WWW
« Отговор #12879 -: Август 30, 2017, 14:04:37 »

Преживели сте истински кошмар! Природата си знае работата обаче. Много съжалявам, че е трябвало да минете през всичко това, но все пак вярвам, че това е било по-малко болезненото развитие на нещата. Дръжте се завдно, обичайте се и ще го преодолеете в един момент. И говори! Говори много и колкото имаш нужда, за да изкараш всичко, което си натрупала в себе си!
Активен

black_berry
Newbie
*
Публикации: 1378



« Отговор #12880 -: Август 30, 2017, 14:42:59 »

Дръж се и вярвай, че е за добро...
Активен


Ivena
Newbie
*
Публикации: 650



« Отговор #12881 -: Август 30, 2017, 23:13:38 »

Съжалявам за всичко, през което се е наложило да преминете.
Искрено ви желая всички лоши неща да са зад гърба ви, на теб да се възстановиш от всичко това и много вътрешна сила да се освободиш от болката.
Активен
alexia
Newbie
*
Публикации: 2180



« Отговор #12882 -: Август 30, 2017, 23:39:28 »

Съжалявам много! Каквото и да напиша, няма да е достатъчно. Имаш право да потъгуваш, но се събери възможно най-бързо заради любимите хора и най-вече заради теб самата, за да може отново да изпиташ щастието да бъдеш мама. Банално, но не сте единствени в тази болка. Старай се да не се питаш защо точно на вас. Сили и твърдост, мила Бела, пожелавам ти ги!
Активен

Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15630


« Отговор #12883 -: Септември 04, 2017, 14:37:26 »

Прегръщам те силно. Като човек, изживял нещо...подобно.
Активен

bella
Newbie
*
Публикации: 666



« Отговор #12884 -: Септември 04, 2017, 16:15:44 »

Благодаря ви много за подкрепата, момичета!  Kiss
Опитвам се да се успокоявам с това, че природата взе в ръцете си нещата и не се наложи ние да взимаме решение. Спирам вече да се питам и защо, защо на нас. От всичко, което изчетох в интернет, май конкретно обяснение никой няма да може да ми даде. Просто ужасно стечение на обстоятелствата, малшанс...
Утре съм на контролен преглед при гинеколога ми, ще разпитам и него, би трябвало да е получил вече и хистологията.
Активен

Zwei Dinge sind unendlich, das Universum und die menschliche Dummheit, aber bei dem Universum bin ich mir noch nicht ganz sicher. Albert Einstein
Страници: 1 ... 514 515 [516]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.14 | SMF © 2006, Simple Machines LLC Valid XHTML 1.0! Valid CSS!