star chick-chat.org star Свободна зона star На лафче :-) star Да се оплачем VII
Страници: 1 [2] 3 4 ... 516   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Да се оплачем VII  (Прочетена 929286 пъти)
una hada
Newbie
*
Публикации: 5290



« Отговор #25 -: Юни 16, 2009, 12:47:48 »

Tочно така, има си учебници - да ги чете, ако нещо не й е ясно да ходи на консултации при преподавателя.
Активен

Sugar
Newbie
*
Публикации: 449



« Отговор #26 -: Юни 16, 2009, 12:52:03 »

Искам да се оплача, че моето слънце не ме иска вече и нямам смисъл в живота, плача по цял ден  Cry
Активен
bella
Newbie
*
Публикации: 665



« Отговор #27 -: Юни 16, 2009, 12:54:52 »

Ами тъпото е, че сме приятелки...и ни така, ни иначе. Unsure

Аз ти го написах, защото и аз бях в твоето положение в продължение на година и повече. Ходи на лекции, пиши, виси в библиотеката като загубен, резюмирай текстове и после - я ми дай това, я ми обясни онова, че ти всичко разбираш. Нищо против, ама аман от паразити.

А ти се замисли каква приятелка имаш щом си позволява такова отношение спрямо теб.
Активен

Zwei Dinge sind unendlich, das Universum und die menschliche Dummheit, aber bei dem Universum bin ich mir noch nicht ganz sicher. Albert Einstein
kika
Newbie
*
Публикации: 533



« Отговор #28 -: Юни 16, 2009, 13:19:29 »

Ами тъпото е, че сме приятелки...и ни така, ни иначе. Unsure

Аз ти го написах, защото и аз бях в твоето положение в продължение на година и повече. Ходи на лекции, пиши, виси в библиотеката като загубен, резюмирай текстове и после - я ми дай това, я ми обясни онова, че ти всичко разбираш. Нищо против, ама аман от паразити.

А ти се замисли каква приятелка имаш щом си позволява такова отношение спрямо теб.

Абсолютно съм съгласна и аз съм го изпитала това и никак не е приятно ти да се трудиш, а другите да си гледат кефа и да искат всичко от теб. Просто наиситна и кажи немога и това е сложи точката.
Активен
Sahne
Newbie
*
Публикации: 6741



« Отговор #29 -: Юни 16, 2009, 14:00:29 »

Леле, Сметано, ужасно е...
И аз бях така като ми почина кучето.
Твоята котка от старост ли?
не , то беше малко дори , на няколко месеца.Аз го намерих , т.е. то ме намери,дойде при мен и започана да се бута в краката ми ,така реших да си ги взема.
За 1 ден клюмна , спря да играе , заведох го на лекар,сложиха му системи,дадоха му хапчета .След два часа като се прибра умря.Иамше температуа 40 градуса :((
Имала съм много животни , които дори са умирали от старост .Винаги ми е било много тежко и мъчно,оабче сега беше различно с това котенце.Като , че бях започанала да го чувствам като част от мене,мое си същество за което САМО АЗ се грижа , което има нужда от мен ,много е странно. Cry
Говорих си с един приятел и му казах какво е станало , той само ми каза - от години насам не си взимам домашен люнимец точно поради тази причина - никога да не изпитвам отново точно тази болка.
Те са толкова невинни , добри същества.... не като хората ....
Активен

Don’t feed the forum trolls
Лора
Newbie
*
Публикации: 11958



WWW
« Отговор #30 -: Юни 16, 2009, 14:12:25 »

Ужасно съжалявам за котето... Това ми е огромен страх на мен, направо ми спира сърцето само при мисълта, че може да се случи нещо на кучето ми - след толкова години то ти става като детенце, не знам как се преживява такава загуба... Но ако стане нещо, мисля, че пак бих си взела кученце.
Активен

    
Sahne
Newbie
*
Публикации: 6741



« Отговор #31 -: Юни 16, 2009, 14:40:18 »

Лори аз не смея да си взема котка вече , страх ме е да не се случи същото .Миналата година така изчезна миналата ми котинка , сега .. това ... .Може би след време,някой ден ще си взема пак...
Активен

Don’t feed the forum trolls
Vivi
Newbie
*
Публикации: 3563


Mikä ei tapa, se vahvistaa. Tartu hetkeen.


« Отговор #32 -: Юни 16, 2009, 14:57:57 »

Смети, много, много съжалявам. Абсолютно те разбирам. Преди няколко години умря моето коте, което гледах 9 години. Плаках все едно умря човек, а не животно. И до ден днешен когато се сетя за него, ми се насълзяват очите. Все още не мога да го преодолея. Оттогава си казах, че домашно животинче повече няма да гледам. От егоизъм към себе си, не от нещо друго - просто защото тези неща ги преживявам ужасно тежко и искам да си го спестя.
Въпреки това, ми подариха едно малко зайче за един рожден ден - умря една седмица след това, отново го изживях тежко. Преди няколко дни пък умря златната ми рибка, която гледах 4 години .... отново се скъсах от рев.

Така че, наистина те разбирам и наистина много съжалявам. Приеми го от другата страна - там, където е в момента е по-щастливо.
Активен

marilena
Newbie
*
Публикации: 292



« Отговор #33 -: Юни 16, 2009, 16:34:21 »

Бих искала да коментирам двете сюжетни линии на Ютоупиа и на Заане, колкото и да нямат нищо общо помежду си.
За котето не си заслужава да се драматизира толкова. Просто си спомням като бях ученичка, че имах едни хамстери и единият умря и беше за мен голяма трагедия, рев и т.н.Като си помисля колко съм била глупава за някакви хамстери да рева неутешимо. И от тогава реших, че повече няма да се занимавам с домашни любимци.
За помощта, която човек дава от сърце, наградата е в пъти по-голяма от положените усилия. Мисля, че трябва да се радваме, че някой има нужда от нашата помощ и с радост да помагаме. Говоря от личен опит. Миналата година напълно безплатно правих една медицинска регистрация на една приятелка за Англия и превеждах куп документи пак безплатно. Правих го с радост без да искам отплата. Въпросната приятелка успя да отиде в Лондон и започна работа благодарение на моята помощ, чувствах се много щастлива за нея. Като бях в Лондон на екскурзия ми се отблагодари доста щедро, така  че това е материалния израз на благодарността, но тя има и духовен, морален израз, които е много по-важен.
Все пак ако искате помагайте, ако не искате не помагайте, но когато човек не го прави с желание, мисля че е по-добре да каже на човека, че няма възможност и желание за помощ и по-добре да помоли някой друг.
Активен
Лора
Newbie
*
Публикации: 11958



WWW
« Отговор #34 -: Юни 16, 2009, 16:45:10 »

Какво означава да си глупава, защото ревеш за някакви си животни? И аз не съм плакала особено като умираха тарантулите и гущерите ми, но котките и кучетата не са просто домашни любимци - те стават част от семейството, комуникират с теб, опознават те, научават се как да използват слабостите ти, манипулират те, изискват си вниманието, сърдят се ако нещо не им харесва - изобщо достигат едно доста пълноценно общуване и съвсем не е глупост да плачеш след като си отидат... И преди съм губила куче и никога няма да си помисля с пренебрежение колко глупава съм била, когато съм плакала за него...
Активен

    
utopia
Newbie
*
Публикации: 16521


A believer


« Отговор #35 -: Юни 16, 2009, 16:45:29 »

Марилена, напълно съм съгласна, обаче ако тази твоя приятелка те беше помолила за още 10 услуги след това,
нямаше така да мислиш. Има моменти, в които просто се възползват от теб и ти се качват на главата. Уви.

П.С. Сметано, на мен ми починаха 2 зайчета и ако знаеш колко рев изревах...Даже баща ми едвам ме нави да си взема трето Unsure Cry
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


angel_sin
Newbie
*
Публикации: 7005


« Отговор #36 -: Юни 16, 2009, 16:47:21 »

Говорих си с един приятел и му казах какво е станало , той само ми каза - от години насам не си взимам домашен люнимец точно поради тази причина - никога да не изпитвам отново точно тази болка.
Те са толкова невинни , добри същества.... не като хората ....

това е глупаво .. все едно да не се привързваш към хората, да не обичаш приятелите си, защото някога може да ги загубиш. Важно е, че си дала обич на това животинче, можеш да я дадеш и на друго и по-добре така, отколкото да не си обичал изобщо  Kiss съжалявам за котенцето.

Бих искала да коментирам двете сюжетни линии на Ютоупиа и на Заане, колкото и да нямат нищо общо помежду си.
За котето не си заслужава да се драматизира толкова. Просто си спомням като бях ученичка, че имах едни хамстери и единият умря и беше за мен голяма трагедия, рев и т.н.Като си помисля колко съм била глупава за някакви хамстери да рева неутешимо. И от тогава реших, че повече няма да се занимавам с домашни любимци.

това пък беше толкова тъпо, че не знам защо коментирам ... все едно можеш да сравняваш твоите чувства с тези на някой друг  Rolling Eyes
Активен

bella
Newbie
*
Публикации: 665



« Отговор #37 -: Юни 16, 2009, 16:49:55 »

Разбира се, че е великодушно и благородно да се помага на хора, изпаднали в беда или имащи нужда от помощ. За това спор няма. До колкото разбрах аз обаче, в ситуацията на Утопия, става въпрос не за това, че тя не иска да помага или иска благодарност до гроб, а за това, че отсрещният човек, едва ли не, разбира нейната помощ като задължителна, без значение дали Утопия има време и възможност и не проявява дори добро отношение като и иска помощта. А дори леко нагло обяснява, че Утопия може да даде помощта си, едва когато приятелката и има време и желание, а не когато Утопия има такова. И до колкото аз разбрах, точно това е нещото, което най много дразни и възмущава Утопия - лошото отношение.

А Марилена, това, което си написала за тъгата и приемането на смъртта на домашните любимци е ...  Shocked Абе няма да го коментирам изобщо.
« Последна редакция: Юни 16, 2009, 17:00:33 от bella » Активен

Zwei Dinge sind unendlich, das Universum und die menschliche Dummheit, aber bei dem Universum bin ich mir noch nicht ganz sicher. Albert Einstein
Bambina
Newbie
*
Публикации: 12993



« Отговор #38 -: Юни 16, 2009, 18:21:17 »

Аз за животни съм ревала неутешимо и денонощно като малка. Като порастнах си мислих, че вече няма да го правя- ама на. Като умряха предното поколение ротвайлери ходих подсмърчаща няколко дни, да не говорим, че дори сега като се сетя ми се насълзяват очите. Не, че нещо, но животните могат да са ми по-мили и от много хора.
Активен
bella
Newbie
*
Публикации: 665



« Отговор #39 -: Юни 16, 2009, 18:56:46 »

Смети, съжалявам много за котето ти, ще мине време, ще го преживееш  Kiss

Като цяло Лора го е казала много добре, но все пак:
Когато вземеш едно животинче - бебе - напълно беззащитно и се грижиш за него, и го отгледаш, започваш в някакъв момент да го възприемаш като член от семейството. Говоря разбира се за куче или коте, към тях се привързваш и ги обикваш. При риби, гущери, хамстери, етц. е по-раzлично.

Когато живеех с родителите ми сме имали две кучета. И двете ги бяхме отгледали от бебета. Първото го блъсна кола пред очите ми, бях 6-ти клас и вината беше моя, защото го бях пуснала без каишка. Хайванчето умря, а аз месеци наред имах срашни угризения на съвестта, защото не само че бях виновна ами и родителите ми и сестричката ми го изживяха ... Сега пак ми стана зле, въпреки че са минали повече от 10 години от тогава. Второто също умря, преди две години, от какво наще не са разбрали ...
Майка ми само каза, че не иска повече животинка, защото много се привързват и изживяват страшно трудно загубата и.
Та, който не е изгледал куче или коте, той може да каже, че няма какво толкова да се драматизира ...
Активен

Zwei Dinge sind unendlich, das Universum und die menschliche Dummheit, aber bei dem Universum bin ich mir noch nicht ganz sicher. Albert Einstein
ghoul
Newbie
*
Публикации: 2173


I forgot, but will not forgive never


« Отговор #40 -: Юни 16, 2009, 20:16:59 »

Сметанке съжелявам, знам колко е гадно. За 32 години съм преживяла смърта на 4 кучета. Само като се сетя и настръхвам. Но винаги когато мине известно време пак си вземам куче. Просто имаш на кого отново да дадеш любов и за кого да се грижиш.
Активен

paiachka
Newbie
*
Публикации: 2672


The awesomest, most best lookingest, greatest!


« Отговор #41 -: Юни 16, 2009, 21:12:11 »

Милички Sad eyes Дядо вчера почина, а днес правихме опело и.. При все че не съм вярваща много се развълнувах. Толкова ми е мъчно Sad eyes ..

п.п.
Трябваше да го напиша, съжалявам, не искам да ви натоварвам..
Активен





 
Децата не са даденост и е привилегия да ги имаш!
Galina_Dim
Newbie
*
Публикации: 7773


Работохолик-изтрещелник


« Отговор #42 -: Юни 16, 2009, 21:41:55 »

Паяче, прегръщам те. Винаги можеш да си приказваш с него и, вярваща или не, да си знаеш, че те чува и се грижи за теб.
Активен

Sahne
Newbie
*
Публикации: 6741



« Отговор #43 -: Юни 16, 2009, 21:44:55 »

Благодаря за съчувствието на всички . Kiss
Толкова странно звучи като обясняваш за такъв вид болка от загубата на животинче.И наистина установявам , че може да ме разберат само хора , които са изпитали това,които приемат животинката като член на семейството или дори като детенце,особено ако то е се отглежда от бебе.Ей , наистина се учудих дори колко хора ме разбраха , защото наистина бях много зле , очите още са ми подути даже.
Марилена ... другите са ти го казали .

По проблема на Утопия :
Цитат
Тя изобщо не иска да учи това, живее на майната си, гледа кози, боядисва си новата къща, а аз, защото уча доста сериозно,
това какво общо има , че живее на мйната си или че гледа кози или че боядисва къщата си ?!
Ти сякаш злобееш ,поне така изглежда.Ако толкова те дразни какво се занимаваш въобще да й помагаш , ми кажии й го.Яд те е че ти учиш и се бъхтиш , а тя не ли ? Ми то си е за твое добро , не виждам какъв е проблема.
Някой беше споменал по-надолу , че то е въпрос на желание дали ще й помогнеш.Мен лично би ме направило щастлива да погна на някой , не искам благодарности ,достатъчно ми е да знам , че го оценяват , не е задължително да ми казват -благодаря , важно е да видя в очите им , че нещото с което съм помогнала е дало положителн резултат.
Лично аз не те разбирам .Но не е и задължително.
Активен

Don’t feed the forum trolls
utopia
Newbie
*
Публикации: 16521


A believer


« Отговор #44 -: Юни 16, 2009, 21:55:19 »

Сметано, исках да кажа, че тя има други приоритети в живота си, няма желание да учи, обаче има желание да има високи оценки и се възползва от моя труд. Не ми е конкуренция, освен това ми е приятелка и това не е било никога проблем - винаги съм й помагала, но понякога ми е неприятно, че аз върша цялата работа, а тя само се възползва.
И не само не го оценява, ами се държи така сякаш съм й длъжна- това ме дразни.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Sahne
Newbie
*
Публикации: 6741



« Отговор #45 -: Юни 16, 2009, 21:59:18 »

Въобще не го приемай така , бъди над тия неща , ти си правиш твоите неща , така както трябва и както искаш .
Другото си е нейна работа.Ако някой път не ти се занимава , просто й го кажи.Изчисти си отношенията с нея щом ти е приятелка Smile
Активен

Don’t feed the forum trolls
belladonna™
Newbie
*
Публикации: 3160



« Отговор #46 -: Юни 16, 2009, 22:09:44 »

Говорих си с един приятел и му казах какво е станало , той само ми каза - от години насам не си взимам домашен люнимец точно поради тази причина - никога да не изпитвам отново точно тази болка.
Те са толкова невинни , добри същества.... не като хората ....

това е глупаво .. все едно да не се привързваш към хората, да не обичаш приятелите си, защото някога може да ги загубиш. Важно е, че си дала обич на това животинче, можеш да я дадеш и на друго и по-добре така, отколкото да не си обичал изобщо  Kiss съжалявам за котенцето.
Абсолютно съгласна съм. Иначе те разбирам Сметано, адски боли. Никога и няма да ти мине напълно, но ако решиш някой ден да спасиш друго животинче, малка част от празнината ще се запълни  Smile Не се чувствай виновна, направила си каквото можеш.
Активен

ghoul
Newbie
*
Публикации: 2173


I forgot, but will not forgive never


« Отговор #47 -: Юни 16, 2009, 22:11:20 »

Паяче съболезнования  Cry
Ути всяко приятелство е нещо красиво и страхотно, но когато единият използва другият вече не може да се говори за такова. Аз лично не бих приела такова паразитно съществуване на свой гръб.
Марилена твоето мнение просто не подлежи на коментар. По принцип знам, че съм глупава, нищо че съм брюнетка, ама честно предпочитам така от колкото лишена от невероятната любов и топлина която ми дават и двете ми кучета.
Активен

angel_sin
Newbie
*
Публикации: 7005


« Отговор #48 -: Юни 16, 2009, 22:19:42 »

Милички Sad eyes Дядо вчера почина, а днес правихме опело и.. При все че не съм вярваща много се развълнувах. Толкова ми е мъчно Sad eyes ..

п.п.
Трябваше да го напиша, съжалявам, не искам да ви натоварвам..


съболезнования  Kiss бабата на моя колежка почина днес и цял ден ми е криво, макар да не съм я познавала .... За съжаление всички знаем какво е и как боли, не минава .. просто свикваш да живееш с това, защото няма друг начин.
Активен

alexia
Newbie
*
Публикации: 2180



« Отговор #49 -: Юни 16, 2009, 22:23:23 »

Паяче, съболезнования. Подкрепям казаното от Angel sin, че не минава, а човек свиква да живее с тази болка. Кураж!
Активен

Страници: 1 [2] 3 4 ... 516   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.14 | SMF © 2006, Simple Machines LLC Valid XHTML 1.0! Valid CSS!