[Ivena]

Да, търсих, търсих, туй май е най-подходящото място да питам
Интересно ми как се прави графикът на една сватба, така че всичко да се оптимизира.
Сега прочетох в темата на Феята, че църковният брак е 40 минути след гражданския и се зачудих това време достатъчно ли е? Все пак много хора се "пренасят" от едно място на друг, пък било те и на близки разстояния.
На последната сватба, на която бях, след гражданския брак гостите отидоха към църквата, а младоженците останаха за продължителна фотосесия (ритуалът беше в нещо като парк), а горките гости си чакаха пред църквата на една прилична температура. Отделно, че след църквата гостите пак чакаха, този път в около и пред ресторанта. Въобще, организацията не беше най-силната страна. Но, от друга страна, ако няма друг ден за снимки, както при Феята, кога се правят фотосесиите на булката и младоженеца? И въобще какви успешни практики се прилагат, за да стигне времето за всичко, без близки и приятели да пристъпват от крак на крак, очаквайки младоженците.
И още нещо, понякога и за църквата  е важно да се спази предварително запазеният час, тъй като има и други сватби в същия ден, така че закъсненията са крайно нежелателни.
И друго се зачудих, обикновено на поканите - са посочени часът на гражданския брак, църковният и ресторантът, от това подразбира ли се, че всички са поканени и на трите места? Очевидно да - но изисква ли се някакво потвърждение кой ще дойде и кой не? Глупави са ми въпросите, но ми е интересно да чета за настоящи и минали сватбени вълнения Така че, ще се радвам, ако споделите.
За мен най-добре би било, ако всичко е в един хотелски комплекс, например - и подписване, и ресторант. Някак не си представям да се притеснявам, дали гостите се чувстват добре, дали има с какво да се придвижат, дали ще намерят мястото и т.н.

[angel_sin]

при нас беше така - всичко на едно място, църковен брак не сме правили ... и беше много удобно, но не сме и мислили друг вариант - просто от самото начало знаехме как искаме сватбата. Относно поканите - бяхме включили в текста и някаква част за потвърждение, за да знаем все пак колко души да очакваме ..

[kateto]

ами обикновено се гледа да не се оставя прекалено много време между ритуалите, за да не чакат гостите.. в нашият случай, ще има малко време, което е предвидено между гражданския ритуал и църквата, за да отидат хората..а след църковния ще има около час и малко, за фотосесия, като хората ще бъдат настанени в ресторанта, когато ние пристигнем там. По принцип се очаква потвърждение за ресторанта, за да се знае бройката - а когато са писани часовете на църква и ритуална зала, не се очаква потвърждение..всеки идва, където иска ...т.е някой може да дойде на всички ритуали, втори само на църква, трети директно на реторанта..

[Лора]

И ние точно с тази мисъл подходихме - че не искаме да си разкарваме гостите из целия град и да ни чакат, докато си правим снимки или пием кафе някъде, както е традицията. На доста сватби сме били - доста е изнервящо и което е по-важното - много накъсано. В смисъл, отиваш на ритуал, емоции, вълнения, после обаче се налага да убиеш едни 2 часа, през които изпукваш от жега/глад/скука/неудобни дрехи или обувки, след което пак ритуал и пак емоции, вълнения и така до безкрай, само дето накрая вече нямаш сили да се вълнуваш особено. А тия, които са тръгнали още с младоженеца, та през взимане на кумове, та на булка.... тежко им и горко. При нас вариантът - минимален брой роднини на "взиманията" по къщите, останалите гости отиват направо на ритуала, който е на една тераса в хотела, където е и ресторанта, като между двете мероприятия има някакъв лек коктейл. Фотосесиите се правят след като ме вземат - от къщи тръгва само нашата кола, а роднините остават да се черпят вкъщи, за да не отидат твърде рано на ритуала и да ни чакат.

Това, обаче, без църковен ритуал. За пълния пакет - при Лъвчето се беше получило готино, защото църковният беше в едно манастирче близо до хотела и след ритуала направо си отидохме пеш до там.

[kateto]

и ние се опитахме да го избегнем това размотаване.. и засега сценария е следния - 4 ритуална, 5 църква, като има време да се отиде от едното място до другото ( на който му се ходи може и пеш:) ) и след това в 6 сме писали ресторанта, като очаквано ще позакъснеем с 15-20 минути, за да могат всички да стигнат до там и да се настанят.

[Лора]

При мен е голям кеф, че живея точно на 50 метра от ритуална зала - на всички сватби се чувствам като у дома си 

[kateto]

ахахах сладко не ти ли надуват главата понякога с клаксоните:)
при нас сега от този месец, вече може да се сключва граждански брак в реставрираното казино, като на първия етаж има красива зала с роял.. и е голяма красота + че има и нов 'ритуал'..

[Лора]

А да, събота и неделя е лудница, но на мен много ми харесва, на всичките им се радвам Пък и нали си разхождаме кучето на катедралата - и там сватби, въобщееее  Готино е, уикендите ни са едни такива празнични.

[kateto]

  много сватби, а какво прави дребосъка,моля - бързо в твоята тема да разкажеш

[Fei4ka]

Сега прочетох в темата на Феята, че църковният брак е 40 минути след гражданския и се зачудих това време достатъчно ли е? Все пак много хора се "пренасят" от едно място на друг, пък било те и на близки разстояния.

Ивена, всичко е доста индивидуално, за да се даде някаква универсална рецепта и график. За нашата сватба е достатъчно това време, защото гражданското е на 2 минути ултра бавен ход пеша от църквата. На същото разстояние е и хотелът, айде на 5 минути го сложи него. Освен това в ритуална зала са поканени само роднините и онези приятели, които имат желание да присъстват, така че не става и дума за чак толкова много народ, който трябва да се пренесе от точка А до точка Б. А и в гражданското, и в църквата сме на бързите ритуали, за да не се изморяват гостите преди големия екшън

Повечето двойки си правят фотосесията между гражданския и църковния или най-често между църковния и ресторанта. Според мен това е ок, ако си предвидил комфортно изчакване за гостите. На една зимна сватба докато чакахме младоженците имахме предвиден коктейл в лобито на хотела, в който бяхме. Това изчакване изобщо не беше неприятно, а даже създаде много готина атмосфера, която после се пренесе и на купона в ресторанта. Но, да, ако трябва да висиш на крак един час в студ или пек, за да чакаш младоженците да се снимат, не е най-приятното. И все пак - това е сватба, няма да легнеш да се тръшнеш на хората на най-важния ден, защото ти е излязъл мазол, примерно Малко толеранс трябва и от страна на гостите.
Аз обаче мисля, че да се прави такава междинна фотосесия е ок само, ако говорим за няколко кадъра с роднини, гости и кумове. Иначе тая работа твърде припряна ми се вижда. Ние също ще си направим такива снимки след църквата, защото то няма кога друг път да ги съберем всички тези хора за снимка, но само за нас, младоженците, ще разчитаме по-скоро на допълнителната фотосесия, която си е в друг ден и никой няма да ни "гони" под час.

Що се отнася до часовете, които слагаш в поканите - отново зависи как искаш да си организираш нещата. Ние, както вече казах, сме сложили часа за гражданското само в поканите за роднини и най-близки. Приятелският кръг са поканени директно за църковния ритуал. Един път, за да не си изморяват хората по жегата и втори, защото обикновено гражданският брак е по-скучен и отегчителен, вълнуващ е най-вече за родителите и роднините. Разбира се, който ме е питал от приятелите ни и е проявил желание да дойде и на гражданския съм го поканила и съм му казала къде и в колко да дойде.
Аз първоначално исках дори гражданският да е в друг ден, но щеше да усложни нещата с гостите от провинцията, а сред тях са важни хора, като родителите на миш.

На поканите не сме писали, че изискваме потвърждение, защото според мен българинът не е дорасъл за такъв тип етикет. Колко души ще звъннат, за да потвърдят на покана, която го предвижда? Избрахме по-личния вариант и всяка от страните си прозвъни гостите, когато събитието наближи.

В крайна сметка - ако не искаш да се притесняваш за гостите си, най-добрият вариант е или всичко де е в един комплекс, както казваш, или да си подредиш нещата (гражданско, църква, ресторант) в много близък периметър, както е в нашия случай. Аз го направих това един път, защото намирам именно тази част на София за най-красива в града и второ - за удобство на гостите, част, от които са от провинцията и ще е още по-неприятно да ги въртим напред-назад из град, който им е непознат.

[bizzare]

А вие ще се снимате няколко дена след сватбата, отново облечени и гримирани и с прически ли?

[Лора]

Да, това като нашата неосъществена фотосесия след сватбата - готино е, защото вече не ти пука за нищо и можеш да се търкаляш по полянките, да влизаш в морето и всякакви такива щуротии. Само дето нашата идея не се доразви дотолкова, че да се замисля, че пак трябват прически и грим - ако трябва пак да се плаща всичко... Отделно, че си бях поразпрала роклята на самата свабта...

[bizzare]

Да, и аз това се замислих как ще докараш същия вид. Пък може за по-интересно и да се докара умишлено различен, знам ли.

[Fei4ka]

О, не, изобщо не мисля да съм със същите грим и прическа. По-скоро нещо по-леко и ефирно ще си измисля сама. Иначе - да, с роклята и костюма ще бъдем, но ще се добавят детайли, както и екстериор, за да се получи темата. Ето тук може да видите резултата от подобни сесии, при това не само сватбени: http://www.pefostudio.com/.

[Catherine]

Лори, и ние сме така, живеем на улицата на ритуалния дом. Всяка събота и неделя клаксони. Мъж ми вече е свикнал като отидаме до магазина и минава "процесията", аз да подксачам като в детската градина и да викам "Булка, булка!!!" и да зяпам нагло по колите. Милия, сигурно много го излагам.  Ама аз реагирам така и на кученца, котенца, гълъбчета, охлювчета и т.н. 
Като чета колко сложно е всичко, направо се притеснявам  Ако някога ми се случи, тогава ще го мисля. Не си представям бабите и лелите в една компания с дивите металисти  Сложничко би било...

[Fata morgana]

Аз не съм примирала за брак преди, но сега много ми се иска, станала съм много сантиментална и искам всички хора, които обичам, да са на едно място и да ми се усмихват, и да ме обричат на щастие. А самата сватба си я представям като голям сеир и панаир, била съм на много семпли и изискани сватби, но явно не го нося в себе си. Искам тъпани, ръченици пред кумци, да ми бутнат вратата на дома, да пълнят с пари обувката. Имам много смели планове, само ми трябва по-просташки ориентиран мъж, като мен. Но пък не искам да хвърлям букети и жартиери, нито пък да се цапам с торта. Това ми беше лиричното отклонение.
А за организацията, миналото лято бахме на юлска сватба, много забавно и мило беше, но ужасно организиция, църквата, откритата церемония и ресторанта бяха на 50м едно от друго и въпреки това, след църквата чакахме на една полянка младоженците да се наснимат-повече от час, на обяд, в най-голямата жега, вместо да ни настанят в ресторанта и после да се снимат на воля. Даже и по-младите оклюмахме след това висене, а пък няколко баби направо ми изкараха акъла, имах чувството, че ще се строполят след малко. То вярно, че като си на сватба, трябва да се съобразяваш и да не притесняваш за щяло и нещяло младоженците, но пък и те трябва да се погрижат за комфорта на гостите.
А на мен ми е много странно това с приемането на фамилията на мъжа, мислех си, че е отживелица, а се оказа, че всичките ми приятелки и познати или вече взеха името на мъжа си, след сватбата, или са на път. Не мога да го възприема, но пък не се бъркам, всеки, както го чувства, не ми е работа. Сега се сетих, защото като почнат шегите с новата фамилия и повтарянето на госпожа еди-коя си и аз млъквам, те ме забелязват и после почват едни проповеди кое е редно и кое-не, вие какво мислите, ще вземете ли/взехте ли фамилията на мъжа ?

[Лора]

Миии аз на документите за граждански брак писах, че си запазвам моята, ама те ни бяха еднакви 

Аз бих взела фамилията на мъжа - като ще сме семейство, да сме семейство (не че точно името е кой знае какъв фактор де). Не ми се е налагалло да мисля много по въпроса, че при нас лесно се получи, но наскоро и Бизар спомена, че е малко кофти мъжа ти и децата ти да са с една фамилия, а ти с друга, така че от тази гледна точка предпочитам да сме с една.

[bizzare]

Ееее ти направо ме заби с това, че си учудена, че жените още приемали името на мъжа си. Еми в моите представи то затова си е сватбата, да станете една фамилия. Аз сватба едва ли ще дочакам, а и едва ли и ще имам нерви да организирам в пълен размер, но си умирам да се оженя за мъжа ми само заради пустата му фамилия. И то не заради формалността и удобството,  и не, че пък без нея не бихме били истинско семейство. Ама нали се сещаш, че сега вкъщи са 3-ма Паскалеви срещу една Ковачева и тия двете деца точно все едно аз съм ги раждала Та винаги ми е странно жената като се опъва за фамилията на мъжа си, айде в твоя случай ти искаш сватба, заради самия обред, ама помисли и занапред, като се родят децата...не знам, консервативна съм в това отношение и не ме кефи да си записвам детето някъде и аз да съм с една фамилия, а то с друга.

Пък за темата за организацията ..и ние така преди 2 години бяхме навръх рекордните температури лятото, баш в Пловдив, където бяха измерени, с 4 месечно бебе, на сватба. Никога през живота си не съм изпитвала такава жега. Вече смътно си спомням организацията, ама помня, че първо ходихме на църква в стария град, където половин час се катерехме по камънаците по обед/следобед. Добре, че в църквата беше адски хладно, но не знам как не ми спря сърцето от тия разлики с 20 градуса вън-вътре. После обратно по камънаците и бяхме в едно хотелче, където имаше изнесен ритуал на поляната и пак така яко чакане му ударихме.

[angel_sin]

аз с удоволствие взех неговата фамилия - освен сантименталната страна ме кефи и това, че е по-интересна от моята ... а и иначе как щяхме да си напишем "сем. еди кои си" на вратата  в това отношение съм голяма консерва явно, но не разбирам как няма да приема фамилията на мъжа, за който умирам 

[Fata morgana]

Просто си сверявам часовника с вас.
Фамилия ще взема, ако ми харесва много и върви с името ми добре, но не си умирам от желание. Наистина останах учудена и разочарована, че жените го смятат за супер естествено. Вкъщи сме с три фамилии и никога не ни е пречело, не мога да приема за практика, че се събират два индивида, които са различни, но равностойни и винаги единият трябва да се прекръсти като другия, идва ми като дамгосване, направо си ме дразни яко и не виждам логиката. Ясно ми е, че съм обременена от моето семейство и факта, че моите родители са си правели каквото си искат, при съчиняването на фамилии и имена, но пък можеше да ме дразни, а на мен ми харесва. Никога не ми е било проблем, че със сестра ми носим една фамилия, майка ми друга, баща ми-трета.

Ама нали се сещаш, че сега вкъщи са 3-ма Паскалеви срещу една Ковачева и тия двете деца точно все едно аз съм ги раждала

Ами Бизар, аз принципно знам, че си ги раждала и снимки съм гледала , но това изречение наистина не го разбрах, какво искаш да кажеш ?

[alexia]

Фамилията си я намирам за много по-интересна от неговата, но заженя ли се ще се разделя с името си. То не знам дали е консервативност или не, но и аз смятам, че сватбата е затова, да станем семейство официално и вече да сме с едно име. Аз не разбирам например какво става, когато тати е една, мама друга, а детето вземе за фамилия името на дядото например. Ние всички вече четвърто поколение си я носим фамилията, а моята половинка са едни оплетени, не можеш да им хванеш края.

[paiachka]

И аз малко като Фата мисля. И сигурно и аз съм обременена от родителските тела, защото мама си е запазила фамилията, НО с едно тиренце е добавила тази на тате Та, един ден, ако срещна заветния момък и ако става номера бих приела фамилията му с това условие, хаха, и ако ми хареса естествено.
То аз съм си малко чешит де, едно време си мечтаех да се казвам Анна-Мария презиме фамилия - фамилия на мъжа.. И последната да затвори вратата. Не знам, мнооого обичам дълги, объркващи имена и грам не се ядосвам като трябва да обяснявам - с две Н-та да, не не Вълчева или Велева 

[Fata morgana]

Табелка с имената на всички на нея, също и на сватби като те канят и на повечето маси пише сем. Петкови или други, познаваш си твоята маса по най-изписаната табелка.
Абе всъщност, това е тъпа тема, който както го усеща. Ще чакам да видя, може ако се влюбя много, да си променя позицията и това да ми се струва не жертва, а естествен ход - супер нормална постъпка, но ме съмнява де.

Е, Алексия, ами нищо не става, всички си съществуват нормално, виж ако са някакъв тежък клон бизнесмени или са с кралско потекло, може да е важно, но при нормалните хора, нищо значимо не се променя, ако всички сте са различни фамилии, даже хората обикновено не питат защо сте така, защото си представят как сте две деца от друг баща или нещо много по-драматично, та избягват въпроса.

[bizzare]

Ами Бизар, аз принципно знам, че си ги раждала и снимки съм гледала , но това изречение наистина не го разбрах, какво искаш да кажеш ?

Еми точно, че аз съм ги раждала и намирам за особено несправедливо, че носят и двете имена на баща си, а нито едно мое. Поне да мина към техния отбор Иначе нямам особено мнение за това дали мъжът трябва да носи на жената или обратното, не съм обременена с някакви еманципирани нагласи, просто съм за идеята да сме фамилия. Иначе просто не виждам смисъл да се женя така или иначе. Е, вярно, сантименталния спомен да съм булка, но не бих вдигнала сватба и да си запазя името, твърде ми е противоречиво.

Иначе съвсем ти вярвам, че нямате никакви проблеми като сте с различни имена, просто аз изпитвам лек бодеж от това.

[Fata morgana]

О, не, аз не искам мъжът да ми вземе фамилията, предполагам, че ще го обичам и уважавам, не искам да му режа топките и да жонглирам с тях.
За децата и аз съм мислила, иска ми се да им пробутам нещо, за да ги приобща именно малко към мен и моята евентуална отделна фамилия, но още нямам план за действие.