star chick-chat.org star Свободна зона star На лафче :-) star Споделете!
Страници: 1 ... 808 809 [810] 811 812   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Споделете!  (Прочетена 1476489 пъти)
Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15793


« Отговор #20225 -: Декември 18, 2017, 19:11:45 »

Тя ще ги "захапе" ама защо ли ми се струва, че няма да се трогнат...
Ще си сърбат попарата те, но по-напред във времето Rolling Eyes
Не са хубави такива работи, но понякога човек е просто в ситуация и няма много какво да направи, ако ще да се скъса.
Активен

Pupi
Newbie
*
Публикации: 13348


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #20226 -: Декември 18, 2017, 19:42:34 »

О дори не бих очаквала отговор и реакция. Бих го направила за себе си, колкото да знам, че съм казала и захапала. Аз наистина не бих могла да премълча при такова отношение.
Активен


Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15793


« Отговор #20227 -: Декември 18, 2017, 19:54:56 »

Предполагам излишно е да казвам, че и аз Lol
Вярвам добре се познаваме и е ясно колко обичам да премълчавам Razz
Активен

kateto
Newbie
*
Публикации: 4180


« Отговор #20228 -: Декември 18, 2017, 19:57:00 »

Аз бих се дистанцирала.. играла съм го веднъж и за мен лично беше по-добрия сценарий, в който не седя да се притеснявам, че видиш ли насила ги искам нещата. Е, при нас имаше обратния ефект, от този, който мисля, че ще се получи при Вас, т.е да не Ви обърнат много внимание..
Активен



utopia
Newbie
*
Публикации: 16747


A believer


« Отговор #20229 -: Декември 18, 2017, 23:02:43 »

И аз мисля, че няма да се трогнат. Даже ще се обидят, че видиш ли аз какво си позволявам, и ще се обидят те. Ясни са ми...
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15176



« Отговор #20230 -: Декември 19, 2017, 08:17:10 »

Ути, знаеш, че сигурно няма човек тука да те разбира по-добре от мен. Само Краси знае що рев съм изревала за такова отношение, обаче за да мога да си запазя разсъдъка, ето до какви заключения и решения стигнах за себе си:
- Така и никога не вдигнах скандал истински за това как според мен това отношение не е нормално и освен всичко друго е крайно обидно, защото реших, че тръгна ли по този път, няма връщане назад. Същото важи за такава позиция "обидена съм". Когато съм го чувствала, просто съм се отдръпвала. Т.е. в твоята ситуация, щом ми е неприятно и съм нагнетена, по-скоро бих казала - тази година ще си празнуваме семейно вкъщи на Бъдни вечер и имаме планове за Коледа, така че няма да можем да минем. Нека те води чувството, а не идеята за наказание и отмъщение. Т.е. криво ти е - ок, не се виждай, но недей с подхода да им покажеш, че е напук.

- С времето нещата се оправят - нашите също взимаха децата само на тях като им е удобно само за няколко часа, но с годините имаше подобрение. И колкото и малко и незначително отношение е на това, което аз си представям и което всичките ми приятели с деца получават от родителите си, реших, че не искам да губя и това.

- Адски трудно ми беше, но просто отписах майка си като фактор на закрилник в живота ми, но само това ме държи да не се разстройвам (и пак се случва, де). Просто са ми последна инстанция да ги помоля за нещо. Имам приятели, а и това някак си помогна да се интегрираме с децата много добре, да ги мъкнем насам натам. Не знам при вас как е, но ние излизаме доста поотделно и това също ме крепи. Краси излиза няколко пъти седмично да спортува, пък аз вечер уикенда Smile И както и преди съм ти казвала - вкъщи има хора, много, често. Като се замисля майка ми може и да ми е направила услуга, защото заради ситуацията си подредихме по друг начин и пак социално живота. Знам, че при теб не е така, но според мен и от себе си трябва да правиш такива стъпки. Иначе, когато трябва да излизаме двамата за вечер, прибягваме до нея, няма как. Не винаги се получава, но просто, както казах - не я имам за фактор и пробваме различни неща. Да е жива и здрава баба ми, колкото и да е възрастна, става колкото да ги опази нахранени и живи вечер, ако се налага. И е толкова хубаво да чуеш "Кога ще ми оставиш децата". В твоят случай, щом сестра ти се навива, просто я глези адски и се грижи за нея Smile

- Колкото и малоумно да звучи - чисти си сърцето и не се товари. Много е трудно, на мен поне ми е много трудно и виждам как всеки ден това си го напомням в някаква степен, но и ми помага в толкова отношения пък - да си напомням колко е важно да показвам на децата, че ги обичам, да им помагам, да ми дава насока каква майка (и баба) искам аз да бъда.

Просто почни да си организираш живота все едно ги няма, пък ако изпадне нещо, изпадне. Аз чак след ..8 години спрях да се блъскам болезнено в тази стена. И пак ме събори де, последно като бяхме в Лондон ги оставихмме за 2 вечери само, не успяха да заведат Дарко на училище навреме (и то при положение, че той може да отиде сам и ходи навреме всеки път), беше им свършила всички дрехи и вместо просто да пусне пералня и да ги изсуши, просто ми ги беше стоварила мръсните (никога не е с идеята да помисли как да ме облекчи, помогне, ние се връщаме от път и директно в джаза) и на всичкото отгоре, когато полетът ни закъсня адски и й казах, че може и да не успеем да станем сутринта и да се погрижи още една сутрин да ги изпрати, просто ми отказа. И Краси на всичкото отгоре ми се накара, че просто аз не съм си я предвидила, че е такава и да се организирам по-добре Cheesygrin И накрая като дръпна чертата ами да - такава е, не мога да разчитам, че ще се погрижи, както на мен ми се иска за нас и как да го поискам от нея, как да я накарам. Не става. Живея без идеята, че мога да разчитам на нея, но в същото време, понеже искам да съм добър човек, спокоен в душата си, винаги съм насреща, ако се наложи, но резервирано и без да се раздавам излишно.
Активен

Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15793


« Отговор #20231 -: Декември 19, 2017, 08:47:49 »

Тоест, Биз, това, което описваш горе-долу е моят вариант 2: Другият вариант е супер лицемерно да се правите, че нищо не е станало и всичко е точно, но да си знаете, че няма реални отношения между вас и като казвам вас включвам и Ади. Тя няма да може така да изгради пълноценна връзка с тях...Действате си с гледачка и при тях ходи когато...те я пожелаят

Интересно ми е, тъй като вашите деца са вече по-големи, каква е връзката им с твоите родители? Как ги приемат? Разбираш ме какво питам...
Активен

paiachka
Newbie
*
Публикации: 2698


The awesomest, most best lookingest, greatest!


« Отговор #20232 -: Декември 19, 2017, 08:50:43 »

A на мен ми стана интересно тия хора винаги ли са били така, като вие сте били малки това ли е било положението, студени ли са по принцип, или се е проявило чак сега?
Активен





 
Децата не са даденост и е привилегия да ги имаш!
bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15176



« Отговор #20233 -: Декември 19, 2017, 09:53:29 »

Фей, ами децата не го усещат. И рядко да ходят, се забавляват. Те правят някакви неща заедно все пак, занимават се, макар и рядко. Питат ме понякога не могат ли да отидат при тях, ама замазвам нещо. Официално проблем няма, дори често чувам през леля ми, че се оплаква, че я товаря много с децата. Но тя просто живее в друга вселена. Всички страдаме от отношението й, не съм само аз. Тя така се държи и със сестра си и с майка си. Проблемът е супер дълбок и нищо не помага. Тя си има свой свят с разбирания и ние с нашите очаквания към нея (наистина изключително минимални и съвсем човешки) я товарят и тя не се чувства ангажирана към никой. С баща ми нямам проблеми, но той може само да ги вземе от някъде и да ги заведе на кино. Толкова си може, но никога не ми отказва и го прави с желание.

Към паяка - като малки - била е добър родител откъм грижи (храна, възпитание и т.н.), но никога любяща, никога и интерес към душата ни, тревоги, радости. Към себе си преграда. Иначе много хубави неща съм научила от нея. Но откакто се изнесохме и вече не съм официално нейна грижа, всичко спря. Влезе и в критическата и стана просто ужасен човек с всички ни.

Аз съм щастлива, защото имам хора, на които да разчитам. Мъжът ми ..той баща и майка, просто никой никога не се е грижил по-любящо за мен от него. И все пак.. чувството да си безмайчин някак си е много страшно, дълбоко някъде, но все пак страшно. Както си личи адски ми тежи и знам, че трябва по-генерално да го разреша, но не се чувствам готова още.

П.С. трудно е да опиша правилно ситуацията, защото не се мразим все пак. Понякога успява да ме изненада, например за сватбата много помогна, без да съм я карала. Просто вече не смея нищо да искам и понякога се включва с желание за някакви неща. Но генерално е като външен човек за мен, от който, ако искам нещо, не трябва да прекалявам.
« Последна редакция: Декември 19, 2017, 10:00:46 от bizzare » Активен

Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15793


« Отговор #20234 -: Декември 19, 2017, 10:02:56 »

Ох. Животът е дълго нещо. Според мен и без да се карате с тях - тук визирам и Биз, и Ути - възмездието ще се погрижи. Винаги идва този момент. Някак си съм сигурна, че ще съжаляват.
Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 16747


A believer


« Отговор #20235 -: Декември 19, 2017, 10:29:37 »

Ох, Биз, направо ми трепна като четях за майка ти. Моята е много, ама много подобна. Дръпната, саможива, винаги се е грижила като съм била малка, разбира се, говорим си и сега по телефона, споделяме си, ама някак не усещам как да кажа искрена топлота и загриженост. Тя си има хронично заболяване от 20 години, пие и кофти лекарства и аз все я оправдавам, че това я е променило с годините, но истината е, че никога не е била баш сърдечен човек. Но сега с критическата стана съвсем дръпната. Баща ми покрай нея и той се е затворил в черупката си, преди изобщо не е бил егоист, или поне аз като дете не съм го усещала и сега все едно имам някакви непознати хора, а не моите родители.
И понеже никога, ама никога не съм очаквала подобно нещо, съм като внезапно осиротяла, образно казано. Чувствам се просто ужасно, а мъжът ми не ме разбира, защото за него от самото начало са си такива, той даже не ми вярва, че са били различни на младини, хахах. Винаги съм си представяла как се интересуват, как се обаждат, как предлагат да я гледат с искрено желание, как баща ми я води в парка с шейната да играят. Нищо подобно.

Иначе аз също не виждам смисъл от директна конфронтация, по-скоро аз вътре в сърцето си, се отдръпвам все повече, което е тъжно, но не виждам как като им кажа право куме в очи, ще проимат внезапно желание. То със скандали не става. Мъжът ми обаче твърди, че съм промит мозък, защото не мога да им се опълчвам (има нещо такова, признавам си, не знам защо) и планира някаква сцена той да си направи тайно от мен Lol с което аз не съм съгласна
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Catherine
Newbie
*
Публикации: 7706


Heart follower


« Отговор #20236 -: Декември 19, 2017, 12:24:58 »

Така като ви чета, такива са взаимоотношенията на майка ми и баба ми. Баба ми с нас не е студен човек, макар че не помня някога да се е занимавала с внуците си, като сме ходели на село е гледала да сме нахранени, облечени и толкова, винаги е домакинствала, а ние сме се занимавали сами с братовчедките ми. Та не е била и баш сърдечна, но с майка ми е просто ужасна. Майка ми пък е на 60 години и още не може да го преживее, ядосва ѝ се, плаче дори, страшно емоционална е и не мога да я накарам да престане да има някакви очаквания. Тя редовно се конфронтира с нея, редовно се карат жестоко, но и това до нищо не води. Защото на другия ден нещата пак са същите и майка ми пак си страда и се чувства оскърбена и отблъсната. Така че емоционалният подход в такива ситуации май наистина не върши работа, ами по- добре човек да приеме, че няма родители като родители, да спре да очаква и да им се впечатлява и да си пази емоциите. Не знам как се постига, защото при мен е по-скоро обратният пример, майка ми е прекалено емоционално привързана и понякога ми е трудно да поставям граници. Та и това не е много ок, но поне показва отношение. Да не искат да прекарват време със собствените си внуци ми звучи много странно. Трябва да се промени нещо и по всяка вероятност това трябва да е нагласата какво се очаква от тях. Те на стари години и насила няма да се променят, най-много като Ади стане по-самостоятелна сами да се усетят и да искат да прекарват време с нея, явно засега го приемат като досаден ангажимент и гледане на бебе, а не като пълноценно прекарано време с внучето си.
Активен

Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8863



« Отговор #20237 -: Декември 19, 2017, 12:53:24 »

Ся да бъдем честни..какво хубаво има в прекарването на време с бебе/едногодишно  Lol За малко да, ама за дълго...

За мен това показва връзка и отношение към родителите на това дете (децата ти), като вид помощ за тях. Връзката с внучето като отделна личност идва доста по-късно, след 2-3.

Явно всички майки имат този период с кризата след 50-60, и при нас го имаше и още усещам на моменти, но като че не е в такава крайност.Както четох някъде- кризата на 30те е една малка подготовка за тази истинската на средната възраст  Cheesygrin
Активен



utopia
Newbie
*
Публикации: 16747


A believer


« Отговор #20238 -: Декември 19, 2017, 12:57:08 »

Ами според мен е голям кеф, тя е толкова слънчево мъничко човече, ако ми я даваха веднъж седмично за 3ч щеше да ми е супер приятно да редя кубчета и да чета книжки с нея Cheesygrin

Мен ме обижда, че очевидно не им пука за мен, за нас, за нашите отношения, за моето психично здраве и щастие. Абе откакто се изнесох, както каза Бизар, все едно умрях за тях, там някаква далечна роднина съм и толкоз.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15176



« Отговор #20239 -: Декември 19, 2017, 14:43:22 »

Ами аз не го приемам, че все едно не им пука, ами че са си свършили работата и се оправям и няма какво да ми се месят. До тук съм окей, аз като цяло не съм човек, който да е зависим от това друг да се грижи за него. И изключително рядко моля за помощ и когато някой ми я откаже и то по такъв начин и много ме събаря. Защото всеки друг близък, ако помоля за услуга и действително не може да помогне, първо казва извинявай, после дай да измислим нещо друго, т.е. усеща се грижа. С нея просто е - не, не мога. Оф, сега точно ли. И така Smile
Като цяло всички сме й свикнали, приятелите ми си я знаят. Даже последния път като им казвах, че сама е предложила да останат да спят у тях и бяха - Какво ще иска ?! Cheesygrin И когато прави това е обикновено да отърве нещо друго по-голямо - например да каже на сестра си - не мога да ти помогна този уикенд, трябва да гледам децата Smile)
Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 16747


A believer


« Отговор #20240 -: Декември 19, 2017, 15:17:09 »

Ами аз не го приемам, че все едно не им пука, ами че са си свършили работата и се оправям и няма какво да ми се месят. До тук съм окей, аз като цяло не съм човек, който да е зависим от това друг да се грижи за него. И изключително рядко моля за помощ и когато някой ми я откаже и то по такъв начин и много ме събаря. Защото всеки друг близък, ако помоля за услуга и действително не може да помогне, първо казва извинявай, после дай да измислим нещо друго, т.е. усеща се грижа. С нея просто е - не, не мога. Оф, сега точно ли.

Все едно аз съм го писала! С тая разлика, че след раждането на детето по едно време бях много зле психически, не бяхме спали половин година, изкуквах сама у дома, тя плачеше много, не спеше дори денем, бе ужас някакъв, молих ги да идват веднъж седмично за час, за компания малко поне, все ми се отговаряше "оооо, да, задължително, ще измислим нещо", дойдоха 2 пъти и това беше. Това никога няма да го забравя, защото бях едва ли не на ръба, а на тях наистина не им трепна нищо. Даже сега като го пиша побеснявам. А съм убедена, че ако им го кажа това сега, ще се направят на супер учудени и че каааак, ние не сме казали, те не са знаели...на думи са първи помощници.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


syanna
Newbie
*
Публикации: 2241


Oтнесена от вятъра...


« Отговор #20241 -: Декември 19, 2017, 16:40:55 »

Ути, и аз не мисля, че сърдене и разваляне на празника ще промени нещо, ако така или иначе не искат - няма да започнат да искат като се разсърдиш. Приеми, че не можеш да оачкваш помощ от тяхна страна и така няма да имаш разочарования от отказите им. Хората са различни, това че много баби и дядовци помагат за внуците не значи, че всички трябва по дефолт да го правят.
Моите  родители се радват на децата, но никога не съм ги оставяла да спят при тях, голямата е на почти 3 и половина. Ние сме си родителите, ние се грижим. Веднъж на 3 месеца за 2-3 часа може да ме отменят, което изобщо не е много и никога не се е случвало за цяла нощ. Празниците са си с децата, те са част от тези празници, събираме се с други двойки с деца и така, не е драма.
Активен


Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15793


« Отговор #20242 -: Декември 19, 2017, 16:41:29 »

Ся да бъдем честни..какво хубаво има в прекарването на време с бебе/едногодишно  Lol За малко да, ама за дълго...
За мен това показва връзка и отношение към родителите на това дете (децата ти), като вид помощ за тях. Връзката с внучето като отделна личност идва доста по-късно, след 2-3.

Това е тотално невярно Smile

Едно дете, бебе, усеща и привиква още от 1-месечна възраст, какво остава за дете на 1 годинка?!

Връзки се градят от ден 1 както с мама и тати, така и с останалия свят...Разлика няма.

Аз затова питах Биз децата как приемат тези си баба и дядо, с които по-рядко се виждат.

Не исках да се намесвам в темата с личен пример, за да не сипвам още сол в рани, но Тео е при свекърите от 20 дни, хора. Не за 2 часа и не от 2 дни, а от 20. За това време не е плакъл нито един път, чувства се отлично, ужасно спокоен е, играе, изобщо не натоварва и самите тях, защото е добричък и лесен за гледане. На тях им е приятно и свикнаха и изобщо не искат да го дават. На мен ми е вече безкрайно мъчно, но знам как ще прозвучи това в ушите на Ути и затова се въздържах да пиша. Аз го дадох не защото ми тежи да си гледам детето и не съм си осигурила вариант да се справя САМА, а защото исках в най-грипното време да е в изолация и на чист въздух. И съм доволна. Детето е здраво и щастливо. Да, на мен ми е мъчно, но ми е доста по-мъчно, ако е нон-стоп болен тук...

Истината е, че той по-плаче при моите родители дето уж са тук в София и го виждат по-често, ама май-май ще излезе, че не е баш така...
 
Активен

utopia
Newbie
*
Публикации: 16747


A believer


« Отговор #20243 -: Декември 19, 2017, 17:14:38 »

Е, Сияна, извинявай, какво значи това ние сме родителите, ние си ги гледаме. Това, че искам веднъж на 2 години някой да я гледа за една нощ е вече глезотия ли, какво? Еми не съм съгласна, нищо няма да им стане да не мислят само за себе си, а понякога и за нас...за мен...

Фей, разбирам те, и мен нашите са ме оставяли по 3 месеца при баба "на село" летата, аз си изкарвах страхотно, но сега ако ги питаш никой не им е помагал с децата. Аз нямам такъв вариант за Ади така или иначе, та няма какво да го мисля.
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Korneliq
Newbie
*
Публикации: 8863



« Отговор #20244 -: Декември 19, 2017, 17:50:34 »

Фей, и аз бих го гледала твоето дете, дето не плаче нито един път за 20 дни  Cheesygrin
Съгласна съм, че връзка се гради от рано (особено с таткото го обяснявам на всички приятели мъже, защото редовно казват, че нямало какво да правят с детето преди 3-4 годишна възраст). Но просто не е толкова приятно и не е същата връзка с едно плачещо по цял ден бебе и с едно говорещо усмихнато дете.

Бо беше голямо предизвикателство и затова мисля, че само заради нас го гледаха. Свеки след престой с него имаше нужда от уиски  Lol Майка ми, която обожава деца и играе дори с чужди, един път ми го върна в ръцете и каза, че не може да се справи с него пред истерия. Еми...нормално да не искам от тях повече от една разходка с количката. Отклоняваме се от темата на Ути, разбира се,но всеки си изплаква болките  Cheesygrin Нейното е по-голямо и разбрано вече.

Сияна, за събирането с деца- понякога е трудно. Аз имам само едни приятели с деца, с които ми е приятно и уютно. Отказвам да се събирам с далечни познати, само защото имали деца. А повечето ми приятели още нямат. Та става странно да замъкнеш дете при хора, които не знаят какво да правят с него и само им чупи вещите и създава хаос...Гледам да не го причиняваме много често, макар че по празници се случва, НГ и рождени дни.
Активен



syanna
Newbie
*
Публикации: 2241


Oтнесена от вятъра...


« Отговор #20245 -: Декември 19, 2017, 17:59:47 »

Ути на мен никой не ми е взимал детето за рожден ден или за нова година с преспиване, въпреки че родителите ми обожават децата. Не страдам от факта, до нагласа е, субективно е, конфигурации всякакви.
Активен


utopia
Newbie
*
Публикации: 16747


A believer


« Отговор #20246 -: Декември 19, 2017, 18:02:05 »

А дали ще ти откажат ако помолиш, това е въпросът?
Активен

“Being happy doesn't mean that everything is perfect. It means that you've decided to look beyond the imperfections.”


Pupi
Newbie
*
Публикации: 13348


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #20247 -: Декември 19, 2017, 18:05:50 »

Аз пък имам сериозни драми сега с малката, след като бяха месец на отглеждане при баба си. Не иска да мръдне от мен и всяко второ изречение е "мамо, пак ли ще ме оставиш". Което си е шокиращо за един родител.
Иначе не са ни длъжни, ясно е това. Но самото отношение е обидно. Самият факт, че не допринасят за душевния комфорт на собственото си дете още повече. Дори не само заради НГ, а след цялата обрисувана картина от Ути. То е ясно, че преврат няма да направи, че ще е неуспешен. С лошо, с добро, ще е все тая. Пак казвам, за себе си е важно да стори и каже нещо, колкото да е в мир със себе си.
Активен


bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15176



« Отговор #20248 -: Декември 20, 2017, 07:02:03 »

Пупи, аз съм принципно съгласна с последното ти изречение, но в случай, че знаеш, че някой ще се жегне от това. В случая е излишно просто, защото много лесно ще се обърне срещу нея да се чувства отрепка, защото знам какви са реакциите. Обсобено, хахах, дето вика Ути - като кажат - е как не се оправяш бе, ние как сме се оправяли (това пък е репликата за чистенето вкъщи от свекърва ми).

Истината е, че никога не се знае ние как ще изкукаме и явно хората се променят неузнаваемо в много зряла възраст.

А за малката мисля, че е нормално при положение, че ви е нямало един месец (на моите никога не им е така мъчно, ама чувам, че на чуждите им се случва Cheesygrin ). Tака че като всичко ще е просто период.
Активен

Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 15793


« Отговор #20249 -: Декември 20, 2017, 08:30:00 »

Корни, мисля, че правиш генерално заключение само на база личния ви опит, тоест както и сама каза - тъй като Бо е бил предизвикателство в по-бебешка възраст смяташ, че всички бебетата са така, обаче ще ти дам светлина Cheesygrin Децата са различни.
Тео наистина е супер разкошен и лесно гледащ се...Стига Цвета да не е наоколо да го ръчка, дразни, да се опитва всячески да го нарани или убие, то той си играе, занимава се, дърдори на бебешки, смее се, ходи си напред-назад, ако пипа или прави нещо нередно и му кажеш "Не!" веднага спира и ние сме до един мега изумени, защото, разбира се, с Цвета никога не ни се е случвало...И общо взето всички умират за Тео. Всеки иска да го гледа, защото емоциите са по-скоро приятни. Яде си, пие си и си спи. Никакви драми. Като го изведеш навън също - мята едни любовни погледи, хората му се лепят, радват и на теб още по-драго ти става. Така че общо взето ВСИЧКИ ОБИЧАТ ТЕО Lol

Последният пост на Биз все едно аз съм го писала. Определено много пъти съм си мислила ние пък как ли ще изтрещим на старини...Времето минава и човек дори не се усеща как се променя.
За това, че реакцията на малката е нормална също щях да пиша на Пупи. Цвета, когато за първи път остана два месеца лятото на годинка и половина при баба си и дядо си, хем ходехме да я виждаме всяка събота и неделя, и явно се беше почувствала изоставена от нас и беше приела баба си за родител, за институция, беше се вкопчила в нея и ние като отивахме не ни признаваше и плачеше за баба си. Сега очаквам нещо подобно и с Тео. Идните години се смени цирка. Почна пък да реве за нас, да не иска да остава, което, разибра се, забравяше на първите 30 мин. Сега вече е на 6 кажи-речи и пак прави панаири. Сама си решава и заявява: „На мен като си тръгнете ще ми е мъчно и ще плача“. И наистина сяда и реве супер нарочно, когато потеглим.
Важното е да не се впечатляваш. Да си ти бъде ясно, че всичко са периоди и родителят си ти. Детето ти няма да те забрави или да те обича по-малко, освен, ако не го оставиш друг да го отглежда с години. Защото имам пред очи и такива примери. Тогава, факт, не може да се надяваш на много – пълноценна връзка или авторитет като родител.
Активен

Страници: 1 ... 808 809 [810] 811 812   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.14 | SMF © 2006, Simple Machines LLC Valid XHTML 1.0! Valid CSS!