star chick-chat.org star Женски работи star Моето бебе star Странна тема :) - страх от бременността
Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Странна тема :) - страх от бременността  (Прочетена 9481 пъти)
alivera
Newbie
*
Публикации: 3932


Streets of my life


« -: Декември 01, 2007, 16:24:54 »

оффф незнам дали темата е за тук.ако има проблем преместете я.
Ами незнам как да го кажа , но винаги съм имала един скрит страх от бременноста. Е сега той е по- малък. Даже бих казала- няма го. В смисъл че не ме е страх толкова от мисълта че мога да забременея. Може би защото имам до себе си човек ,който като погледна и ми се приисква да си имам едно малко същество което да прилича на него. Не е ли любов това. Cheesygrin
Както и да е. Моля ви кажете ми защо все пак ме е страх от самото забременяваНЕ. От това как дали ще понеса леко бременноста. И най- вече ме е страх от раждането. Дали ще боли много( знам че е банално) ,дали няма да има усложнения. Може да ви стори странно, че така се плаша, но преди 5 години лежах близо месец по болници( белодробен проблем) и много се нагледах и много се наболях. # операции и упойки и глупости и въобще настрадах се доста. Както и да е това е минало. И слава на Бога сега съм добре без последствия.
Знам ще кажете раждането е хубаво нещо. Да така е. Знам го. Но защо се страхувам все пак и от следродилния период и от нещата по- горе.
уффффф аз ли съм скапана и тъпа.
П.С. Въпреки че искам да заявя, че старшно искам да имам деца и с Божия помощ надявам се да стане един ден. И той да е по скоро. Lol
« Последна редакция: Декември 02, 2007, 20:38:44 от Mina_21 » Активен

Anna T.
Newbie
*
Публикации: 4392


Влюбена в живота


« Отговор #1 -: Декември 01, 2007, 16:32:07 »

Природата се е погрижила за всичко. по време на бременността тялото ти е така нахакано с хормони, че страхът ти спада  главоломно... В сми, като се замисля сега, трябваше да съм хиляда пъти по-изплашена, докато бях бременна. майка беше изпаднала в състояние близо до истерията, когато влязох в операционна зала. А аз бях спокойна. Знаех, че каквото и да се случи, трябва да родя новия живот и толкова.
Активен



alivera
Newbie
*
Публикации: 3932


Streets of my life


« Отговор #2 -: Декември 01, 2007, 16:34:30 »

Природата се е погрижила за всичко. по време на бременността тялото ти е така нахакано с хормони, че страхът ти спада  главоломно... В сми, като се замисля сега, трябваше да съм хиляда пъти по-изплашена, докато бях бременна. майка беше изпаднала в състояние близо до истерията, когато влязох в операционна зала. А аз бях спокойна. Знаех, че каквото и да се случи, трябва да родя новия живот и толкова.
Стига тези хормони да не се обърнат срещу мен. в смисъл да не се панирам още повече. Знам ли? Confused
Понякога се чудя защо съм такава. и не приемам нещата като другите. Blink
Активен

Anna T.
Newbie
*
Публикации: 4392


Влюбена в живота


« Отговор #3 -: Декември 01, 2007, 16:37:34 »

Виж, ако не го планираш в близката година, няма сми да го мислиш. Когато стане - тогава.  Wink
Активен



alivera
Newbie
*
Публикации: 3932


Streets of my life


« Отговор #4 -: Декември 01, 2007, 16:39:46 »

да така е. ама аз искам да съм си подготвена. или май за това няма как да си напълно подготвен. абе май много ги мисля нещата. Все пак Thanks. Smile
Активен

Anna T.
Newbie
*
Публикации: 4392


Влюбена в живота


« Отговор #5 -: Декември 01, 2007, 16:53:45 »

Няма защо Smile Моята теория е, че наистина няма как да си напълно подготвен/а... Но всеки приема по различен начин такъв тип промяна в живота си.
Активен



angel_sin
Newbie
*
Публикации: 7089


« Отговор #6 -: Декември 01, 2007, 23:38:19 »

уф, и аз умирам от страх като си помисля за това ... Знам, че е незряло и тъпо, но напоследък все по-често мисля за бебе и все по-страшно ми става ! Не толкова от бременността, колкото от раждането ... Не съм предполагала, че може да има нещо, от което толкова да се страхувам, а в същото време да се води за един от най-нормалните процеси. Може би Анн е права, че с бременността ще се примиря и с това, което следва, но в момента ужаса ми е толкова голям, че не бих забременяла .....  Rolling Eyes А само преди 1-2 години много исках бебе  Blink
Активен



aaa
Newbie
*
Публикации: 973



« Отговор #7 -: Декември 01, 2007, 23:43:16 »

аз по-скоро се страхувам дали ще мога да възпитам едно дете и да стане свестен чоевек от него отколкото от самото раждане и бременност. каквато съм припадаща на 2 капки кръв сигурно ще припадна на раждането  Lol ама нали има упойка за такива случаи и лекари, с помоща на които всичко би трябвало да си е наред  Smile
Активен

Веднъж Малечко-Палечко станал кръводарител. Каква глупава и нелепа смърт...!
TiNki
Newbie
*
Публикации: 2015



« Отговор #8 -: Декември 02, 2007, 12:05:53 »

Аз вече присъствах на 3 раждания секцио и 5 нормални  Rolling Eyes Преди и мен ме беше много страх от самото раждане,но след като горе-долу видях за какво става дума не ме е страх.Сега изпитвам страх от това дали бебето ми един ден когато съм бременна ще се роди живо и здраво  Unsure
Мога да споделя,че всяко раждане беше уникално-едното беше пример за това колко се мъчат раждащите,а едно друго пък-колко е лесно и бързо -за 5 минути напъни ставаш майка...
Активен

Перфектната Подготовка Предотвратява Провала на Представлението!
Pupi
Newbie
*
Публикации: 13815


Щастлива мама и щастлива съпруга!


« Отговор #9 -: Декември 02, 2007, 12:20:20 »

Разбира се, че има страх. Аз направо изтръпвам от тази мисъл. Въпреки, че страшно много искам бебче. Не знам кое повече, дали това, че бебока ще излезе от мен, дали ще протече нормално бременността или дали ще отгледам добре детето си....  Rolling Eyes
Активен


Vivi
Newbie
*
Публикации: 3565


Mikä ei tapa, se vahvistaa. Tartu hetkeen.


« Отговор #10 -: Декември 02, 2007, 17:54:28 »

уффффф аз ли съм скапана и тъпа.

Не си скапана и тъпа, спокойно  Big grin
И аз искам да имам дете след известно време, но и аз умирам от притеснение и страх за раждането.Самата бременност сякаш не ме притеснява толкова, но стане ли дума за раждане и направо настръхвам  Rolling Eyes
Активен

Mina
Newbie
*
Публикации: 9369



« Отговор #11 -: Декември 02, 2007, 20:46:24 »

Аливера, хубава тема си пуснала Smile
Нито си скапана , нито си тъпа Smile Нормално е да те е страх от бременността, раждането,бебето , всичко. Все пак това са промени ,които преобръщат живота ти и теб самата изцяло, но тази промяна никак не е за лошо , между другото  Cheesygrin
Това дали ще ти е лошо докато си бременна, дали ще те боли докато раждаш и тям подобните въпроси,които възникват в главата на едно момиче, когато се замисли по тези теми , има само един отговор- Божа работа! Нищо никога не може да се каже-това ще е така, това-иначе. Една с една бременностите не съвпадат, ражданията пък съвсем.
Пък и колкото и да ти е лошо докато си бременна, и колкото и да те боли ,докато раждаш, всичко ,което ще преживееш си заслужава до последната секунда , защото най-готиното нещо в тоя скапан и глупав живот, е малката мръвчица, която ще е твое творение, твой образ и подобие ,и на която ще посветиш всичките си грижи и любов Smile
Отплеснах се малко ,но в общи линии исках да кажа, че не е никак страшно Smile
Активен

Korneliq
Newbie
*
Публикации: 9262



« Отговор #12 -: Декември 02, 2007, 22:44:04 »

И мен ме мъчи същият въпрос Smile И аз като Ангелчето преди време мислех, че искам вече бебе и ако забременея, ще се радвам, дори да е станало случайно. Само че напоследък може би покрай многото теми в раздела и информацията се поуплаших и стигнах до извода, че хич не съм готова и ми е много рано за дете. Хем искам да родя рано-преди 25- хем мисля, че до 3 години едва ли ще съм успяла да
приема тази мисъл с щастие и без страх. Сега по-скоро си мисля да се оженя и след това да си поживеем примерно година като се пазим още (преди си представях, че още първата брачна нощ махам презервативите, той свършва в мен и- каквото стане. Само че сега ми се иска да е по-планирано. И да имаме време да поживеем сами, да се устроим на новото място и тогава децата).
Другото което си мисля чисто егоистично е как ще се промени животът ми след бебето. Не ме е страх от бременността и раждането чак толкова, колкото от това, че случи ли се, няма връщане назад, отговорността е твоя завинаги. Няма вече романтични решения тип "хайде утре заминаваме еди къде си за 2 дена", защото трябва да мисля кой ще гледа детето, дали моментът е удобен и т.н. Сиреч връзката ни ще стане много по-улегнала, по-тривиална...Знам, че ще ни свързва нещо, което е по-важно от всичко. Но някак все още ми е жал да кажа край на младежките лудории и вдетиняването и правенето на глупости...

Междудругото всичко е въпрос на време- след няколко годинки мисля, че вече тия неща ще са ми на мноого заден план и ще си мисля само колко е хубаво да имам деца. Така смята и приятелят ми- и той още не иска, но знае, че след време това ще е важно за него и ще ги обича повече от всичко.
Активен



Bambina
Newbie
*
Публикации: 12993



« Отговор #13 -: Декември 02, 2007, 22:53:18 »

Самата бременност ми се вижда много прекрасно нещо, но виж раждането.. и аз съм на същото дередже със страха. Сигурно се преодолява като ти опре до главата, но. Всичко се свежда до егоизма малко или много.
Активен
Mina
Newbie
*
Публикации: 9369



« Отговор #14 -: Декември 02, 2007, 23:18:26 »

Корни, това са суууууууупер глупости, извинявай!
То ако връзката ставаше тривиална и досадна , само защото не можеш да си духнеш под опашката и да хванеш нанякъде, без да се съобразявашс нищо, то хората по света нямаше да си раждат дечица никога, ебаси.Верно не си готова.
Активен

bizzare
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 15258



« Отговор #15 -: Декември 03, 2007, 09:50:12 »

Първата ми асоциация за бременност е, че ще е някакво чудно преживяване. И мен това, което ме плаши е живота след бременността Smile Е, като се зачитам в разни бременски форуми и теми и като гледам колко много неща трябва да знаеш и колко много неща могат да се случат и мен ме хваща ужасът, но все пак си мисля, че когато тръгваш да правиш бебе не е с идеята на колко консултации трябва да ходиш, дали ще ти се гади, дали ще имаш проблеми, сигурна съм, че всяка жена първо обезумява от щастие и всичко останало просто си идва на мястото, календарно и подредено като отговорности. Аз лично непрекъснато си повтарям, че щом всякакви тъпи патки успяват да забременеят и да родят здраво бебе, то аз ще се справя в пъти по-добре. Щом и майка ми, на моята възраст го е направила, при положение, че нито е имало толкова информация, техника и начини на наблюдение, а и при положение, че не съм сама, а сме двама...не може да е толкова зле Cheesygrin.
А страх от раждане някак си не го свързвам с "готова съм и искам дете". Според мен, ако толкова много искаш нещо, то и еуфорията ти е голяма и дори няма да се замислиш за "лошите" неща, нещо като влюбването, когато всички трудности изглеждат смешни, само, защото си бъкан с щастливи хормони.
Активен

alivera
Newbie
*
Публикации: 3932


Streets of my life


« Отговор #16 -: Декември 03, 2007, 13:41:33 »

оххх не че нещо ама малко ме успокоихте. Мислех си, че съм само аз-страхливата. Честно казано незнам дали другата година пак ще искам със същата сила да съм бременна и да имам дете, но сега желанието ми е голямо. Пък и честно казано има моменти в които с моя приятел не се пазим. Истината е че не сме сключвали брак, а това е важно за мен. Иначе живеем заедно и нещтата са "опечени". Хм... Май не ми се иска това чувство да си имам бебе да ме напуска. Ама ме е страх от раждането ,беее. ужасно е. Страх ме е вече от болки от инджекции от системи..ама май няма да мисля за тия неща, за да не се депресирам. Честно казано се чувствам готова и желанието за едно малко същество надделява над всичко друго и .... бих изтърпяла всичко за него. Big grin
Активен

angel_sin
Newbie
*
Публикации: 7089


« Отговор #17 -: Декември 03, 2007, 13:53:08 »

Истината е че не сме сключвали брак, а това е важно за мен. Иначе живеем заедно и нещтата са "опечени".

и аз съм от тия консерви  Lol Lol Lol
Активен



alivera
Newbie
*
Публикации: 3932


Streets of my life


« Отговор #18 -: Декември 03, 2007, 14:16:58 »

Истината е че не сме сключвали брак, а това е важно за мен. Иначе живеем заедно и нещтата са "опечени".

и аз съм от тия консерви  Lol Lol Lol
е, аз съм му казала и той знае. и се надявам един ден( слънчев) да има дори и да е малка сватбица. Lol
Активен

aleto
Newbie
*
Публикации: 7122


Dick Sucker/DrugDealer/Alcohol Pro/Bug Killer/Pimp


WWW
« Отговор #19 -: Януари 04, 2008, 19:48:44 »

Корни, това са суууууууупер глупости, извинявай!
То ако връзката ставаше тривиална и досадна , само защото не можеш да си духнеш под опашката и да хванеш нанякъде, без да се съобразявашс нищо, то хората по света нямаше да си раждат дечица никога, ебаси.Верно не си готова.

Хм.Аз знам,че не съм готова,но съм единак.Аз мъж не знам как ще си отгледам,а за бебе...и наистина ми е голям проблем това.Аз не се заседявам никъде,не се коловозирам и прочие нормални решения.Надали скоро ще отмине този вариант с неприязънта ми към улегналото.Може би не тривиална Мин,но света вече не се върти около теб.
Активен
Mina
Newbie
*
Публикации: 9369



« Отговор #20 -: Януари 04, 2008, 20:29:23 »

Еми не се.И ако човек го знае преди да роди, то 100% после ще му е по-лесно да осъзнае, че живота му е променен изцяло!
Активен

syanna
Newbie
*
Публикации: 2355


Oтнесена от вятъра...


« Отговор #21 -: Април 19, 2008, 16:05:05 »

Aз да си призная рядко се зачитам в информация касаеща бременността и раждането... И така като съм си невежа по отношение не трудностите никак не ме притеснява  Lol С нагласата съм че когато дойде момента ще съм безкрайно щастлива (е тогава ще имам време,а и повод да почета повечко инфо) и каквото и да е раждането - то просто ще е един момент, изпитание, след което ще има едно малко същество, което ще е част от мен, от бъдещето ми, за което ще дам всичко от себе си да стане личност. Всичко ми се вижда безкрайно нормално - притеснението, болката, радостта, отговорността...
Активен


des_inkata
Newbie
*
Публикации: 644



« Отговор #22 -: Юли 05, 2008, 17:13:36 »

Както видях,доста от вас споделят,че имат страх от бременността.
Не се учудвайте,но и аз съм така.По-скоро се страхувам как ще го отгледам това детенце и как ще го възпитам,направо тръки ме побиват ,дали ще бъда добра майка.А и от това,че не зная след определено време дали ще съм със същия човек с който съм сега.И дай боже,защото си го обожавам много и зная,че много ще ми помага.Но леля ми каза "Хората се променят с времето,с това че им се раждат деца и прочее".За това се страхувам.През колко трудности ,ще премина.По-принцип съм силен човек,но не зная до кога ще мога да издържа.
Но мисля,че все още психически не съм готова да поема една такава голяма отговорност,защото не зная нищо за бъдещия си живот-имам впредвит,нищо не ми е сигурно.Предполагам,че ако си живея с приятеля и имаме хубави доходи може би тогава,ще съм с такава нагласа за дете.
Благодаря за отделеното внимание.
Активен

В гърдите ми има сърце,
което не може да се контролира.
В сънят си,виждам твоето лице,
което в мен се взира.
и  ме кара да не забравя,
че това не е края,
а началото на един нов живот във рая,
за който аз отдавна мечтая.
Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.14 | SMF © 2006, Simple Machines LLC Valid XHTML 1.0! Valid CSS!