star chick-chat.org star Женски работи star Моето бебе star За и против аборт по медицински причини
Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: За и против аборт по медицински причини  (Прочетена 19539 пъти)
aleks
Newbie
*
Публикации: 2162


« -: Май 12, 2007, 09:47:25 »

снощи бях на среща с момичетата от майчинския форум, който посещавам.
разговорите ни се въртяха около раждането, новите частни клиники в пловдив, оборудването в тях и т.н. едно от момичетата сподели, че вече и в частните клиники има апаратура, с която в ранна бременност могат да диагностицират заболявания на плода като синдром на даун или спина бифида. всички се съгласихме, че това е чудесно, защото още в съвсем ранна бременност можеш да разбереш, че плодът ти има вродени аномалии и да ГО ОБОРТИРАШ.
за всеобщо изумление едно от момичетата сподели, че дори и да разбере, че детето й ще се роди с нарушение в двигателния апарат, в мозъка или каквото и да е пак би го родила.

почна едно спорене за и против трябва ли да се дарява живот, обречен на страдание. и то не само за детето, а и за родителите. как да родиш, при положение, че знаеш, че детето ти няма да има нормално детство като всички деца дори.

да не дава господ да се изправям пред подобна дилема, но аз бих избрала прекъсване на бременността по медицински причини.

вие как мислите  Confused
Активен
mishel
Newbie
*
Публикации: 76



« Отговор #1 -: Май 12, 2007, 09:58:11 »

Здравей алекс :
 И аз мисля, че ако някога недай Боже, ми се случи това, бих го махнала. Смятам, че е по-добре така отколкото да се мъчи горкото детенце цял живот. И то какъв живот ли ще бъде Unsure Ако на някой му се стори мнението ми крайно или жестоко - не е такова. Имам приятелка от училище, на която майка и работи като директор в едно училище за деца с проблеми (повечето са умственоиззостанали) и на тях никак не им е леко. На бас, че всяка майка си е казала, че ще го гледа и ще се грижи за него независимо какво и е детенцето, но в последствие какво става? Ами един ден и свършват нервите, търпението и обичта към това детенце и тогава? Затова аз мисля, че колкото и да ми е мъчно (а то няма как да не е), бих го махнала Unsure

Надявам се на никоя от нас да не се случва да трябва да взима подобно решение. Предполагам е ужасно Unsure
Активен
ghoul
Newbie
*
Публикации: 2173


I forgot, but will not forgive never


« Отговор #2 -: Май 12, 2007, 10:01:04 »

Аз също бих избрала аборта. Била съм свидетел на какви нечовешки страдания бяха подложени и родители и дете в продължение на 9 години и не бих пожелала нито на себе си нито на друг да ги преживее.
Активен

Лора
Newbie
*
Публикации: 12078



WWW
« Отговор #3 -: Май 12, 2007, 10:31:04 »

Разбира се, че аборт! И то точно заради аргумента на алекс, че детето е обречено да бъде нещастно. А и не мога да се отърва от мисълта, че колкото и да твърдят, че това си е тяхното дете и че ще си го гледат и обичат, родителите в един момент дори несъзнателно ще започнат да го обвиняват, че едва ли не е съсипало живота му.  А това е прекалено тежък товар за едно дете...
Активен

lioness
Newbie
*
Публикации: 8616



« Отговор #4 -: Май 12, 2007, 10:33:18 »

Не съм сигурна какво бих направила. Дори и да има някакво заболяване- ами ако това е била единствената ми възможност да имам дете? И повече не забременея? Или пък това е било дъъълго чакано дете? Труден и болезнен въпрос. Не мога да отговоря едностранчиво. Все пак това би било моето дете, и колкото и труден да се очертава животът ми за напред, не съм сигурна, че бих го махнала.
Активен




Щастието явно е направено, за да бъде споделяно.
Лора
Newbie
*
Публикации: 12078



WWW
« Отговор #5 -: Май 12, 2007, 10:43:43 »

Мда...Това е другата гледна точка. И все пак ми се струва, че колкото и искано и чакано да е това дете, то няма да те направи истински щастлива и пълноценна майка. Та то може би никога няма да те нарече "мамо"!  :(
Активен

lioness
Newbie
*
Публикации: 8616



« Отговор #6 -: Май 12, 2007, 10:51:58 »

Лори, за щастие не сме от хората, на които им се е налагало да чакат безумно дълго. Познавам жена, която за нищо на света не би махнала евентуалното си дългоочаквано детенце.
Активен




Щастието явно е направено, за да бъде споделяно.
mishel
Newbie
*
Публикации: 76



« Отговор #7 -: Май 12, 2007, 11:01:52 »

Ами да, lioness, права си, но това така дългоочаквано дете - може да се разочароваш един ден от него, че не е било това,което си искала и чакала толкоз време Rolling Eyes А вече искаш не искаш ще трябва да го гледаш и предполагам ще е супер трудно за майката и за детето.
Активен
Dita
Newbie
*
Публикации: 3660


Sakura


« Отговор #8 -: Май 12, 2007, 11:04:04 »

Ще направя аборт, ако знам, че детенцето ми е обречено на страдания. По причините, които са описани по-нагоре.

Но ако не знам, че детенцето ми може да има някакви здравословни проблеми и разбера след неговото раждане - никога не бих си позволила да се отрека от него, да не се грижа за него, да не го обичам.
Активен

Лора
Newbie
*
Публикации: 12078



WWW
« Отговор #9 -: Май 12, 2007, 11:05:50 »

Ох, много е деликатно... И на мен не ми  е дошло на главата и това е мнение, продиктувано от ума ми, а не  от емоции. И все пак си мисля, че бих предпочела да нямам деца, отколкото да имам нещастно дете... Ще страдам много повече във втория случай.
Активен

Dita
Newbie
*
Публикации: 3660


Sakura


« Отговор #10 -: Май 12, 2007, 11:14:08 »

Аз ще страдам много ако/като виждам как детенцето страда.
Не мога да понасям гледка как някой мой близък страда, дори от една настинка, а представям си каква болка ще е само мисълта, че в момента моето детенце страда, а аз не мога да му помогна с нищо.  :(
Не ме притесняват грижите, не ме притеснява, че ще е различно.
Притеснява ме как страда.  :(
Активен

mishel
Newbie
*
Публикации: 76



« Отговор #11 -: Май 12, 2007, 11:17:30 »

Цитат
Притеснява ме как страда.
.
Именно. Всичко останало е на заден план. Това би трябвало да е водещо при подобни решения :(
Активен
лошото_момиче
Newbie
*
Публикации: 3110


« Отговор #12 -: Май 12, 2007, 12:15:04 »

Ще направя аборт! Не мога да подлагам едно човешко същество да се чуства непълноценно и хората да се държат с него като с ненормално и да се обръщат след него. Ако родя болно дете, поради това, че не съм знаела за заболяването му, ще се грижа за него до края на живота си! Винаги съм била "за" абортите, та какво остава в този случай Smile
Активен
Jaklina
Newbie
*
Публикации: 146



« Отговор #13 -: Май 12, 2007, 12:43:25 »

Разбира се, че аборт. Дори и да е единственият ми шанс да имам мое дете (понеже винаги човек може да си осинови). Защото според мен жестокото в случая е, не, изборът да премахнеш плода, а избора да го родиш.
Докато е малко-добре, ще се грижа за него, ще се опитвам да го предпазвам от нападките на връстниците му, но, не мога да го държа в изолация цял живот. Какво се случва с това дете, когато порастне? Какъв живот ще е това, непрекъснато по болници, пиене на лекарства, операции. Каква е вероятността да си намери приятели, любим човек, да има семейство, деца? Ще може ли да се грижи за себе си, когато остарее? Да не говорим, че именно заради болестта си може и да почине още в детските или юношеските си години. Тогава болката и мъката е несъизмерима с болката от решението за медицински аборт.

Наистина е чудестно, че вече съществува апаратура, която може да диагностира тези заболявания и по този начин да се спасят няколко човешки съдби. Поне по мое мнение е така-медицинския аборт в този случай не отнема живот. Напротив- предотвратява разпадането на няколко такива.
Активен
aleks
Newbie
*
Публикации: 2162


« Отговор #14 -: Май 12, 2007, 13:12:37 »

дита, става дума за разбиране преди рождението.
иначе да се откажеш след е по-голям грях от всичките нарушени 10 божи заповеди.

незнам..... Unsure  да не дава господ никому такава дилема. като знам ние българите с какъв манталитет сме, каква ни е неуредена социалната и здравната система....ужас!
Активен
Dita
Newbie
*
Публикации: 3660


Sakura


« Отговор #15 -: Май 12, 2007, 13:21:28 »

Да, Алекс, аз разбрах, че става дума за преди раждане. Smile
Но за мен е интересно и другата ситуация - не знаеш, а разбираш след раждането.
Може пък някой да има различно мнение.
Ще стане интересно да разгърнем темата.  Smile
Активен

лошото_момиче
Newbie
*
Публикации: 3110


« Отговор #16 -: Май 12, 2007, 13:38:20 »

Ако преди раждането не съм рабрала, че детето ми има толкова сериозен здравословен проблеми аз НИКОГА  не бих го зарязала. Гледала съм документални филми за болни и изоставени деца, винаги съм била потресена от начина на живот, който им  осигуряват. Те здаравите и изосотавени деца са подложени на вечен стрес и унижения, пък какво остава за болните. За мен не е грях аборта, грях е когато си оставиш собственото си дете. Аз няма да мога да се преборя със собствената ми гузна съвест и това ще ме умори. За мен е абсурд. Детето ми в момента живее половината дни от месеца при баща си и аз страдам ужасно, ако го изоставя съвсем то трябва да се самоубия, защото това не би било никакъв живот.
Активен
TOI
Newbie
*
Публикации: 4152



« Отговор #17 -: Май 12, 2007, 15:15:57 »

Абе я да я смените тая тема. Хич не е хубава Mad
Активен

las cuentas
Blow
Newbie
*
Публикации: 4302



« Отговор #18 -: Май 12, 2007, 17:37:02 »

О,иска ли питане изобщо?! Бих направила аборт,разбира се! След като имаме начин да разберем,ако детето ни е увредено,защо да не се възползваме от това преимущество,а да вървим срещу него? Аз смятам,че по този начин всички майка са с една крачка по-напред от нещастието,а това е изключително хубаво нещо!

Не мисля,че което и да е същество трябва да живее с недъг. Не мисля,че родителите трябва да страдат с него и евентуално и другите им деца. Това е трагедия,никой не го заслужава. Тежко е,трудно е,това е доживотна присъда,не е живот,не е шанс,нито за детето,нито за хората около него.

И все пак си мисля,че след като тези заболявания съществуват,въпреки възможностите,които има,за да бъдат предотвратени,то е защото хората трябва да направят всичко възможно,за да ги избегнат-най-вече желана бременност,грижи за здравето,всичко,което се обединява в думите "здравно възпитание".

Познавам хора,чието дете страда от аутизъм. Вярно,че това не може да се диагностицира по време на бременността,но е факт,че се мъчат безумно. И не говоря само за емоционалната част,но и за средствата,които са нужни за отглеждането. Не всеки може да си го позволи. И децата се оставят в домове,където прекарват целият си живот,подгизнали в собствените си екскременти. В каквато и програма за интеграция да се включат,положението им няма да стане по-розово. Обект на подигравки и гаври,мизерно съществуване и унижение. Обществото знае за тях,но не ги забелязва.

И дори в частния случай,който описа Лъвичката,не бих се замислила,ако ми препоръчат медицински аборт. Може да прозвучи грозно,не не бих предпочела да отглеждам детето си под формата на домашен любимец.

В другият случай-ако родя дете с увреждания,каквото и да бъдат те,няма да го дам за нищо на света!
Активен

YOUR PLEASURE IS MY BUSINESS!
Bambina
Newbie
*
Публикации: 12993



« Отговор #19 -: Май 12, 2007, 18:57:42 »

Разбира се, бих предпочела медицинския аборт. Дано не ми се налага никога да го взимам това решение. Не бих обрекла никого на страдания, при положение, че има начин да ги спестя и зависи от мен. За мен да родиш увредено бебче е ужасно егоистично от страна на майката, ако тя е знаела за тези увреждания. То е садистично, без значение колко го е чакала, искала и т.н.
Активен
TiNki
Newbie
*
Публикации: 2015



« Отговор #20 -: Май 12, 2007, 19:38:28 »

За медицинския аборт съм,ако детето ми има аномалии.Не бих искала да гледам как рожбата ми страда,а покрай него аз и баща му и всички близки.Не искам да знам,че дните му са преброени.Това би ме убивало и мен.Предпочитам да страдам веднъж,докато абортирам отколкото после постоянно докато то расте и се мъчи.
Надявам се повече бъдещи майки да се подлагат на такива прегледи  Rolling Eyes
Активен

Перфектната Подготовка Предотвратява Провала на Представлението!
doubt
Newbie
*
Публикации: 939



« Отговор #21 -: Май 14, 2007, 11:20:43 »

Зависи какво е увреждането - ако би довело до страдание за детето сигурно бих предприела стъпката!!!Но не бих го направила ако е само оправдание да си запазя спокойствието и комфорта - примерно слепота, глухота и т.н!!!Освено това докато детето е в утробата не може да се прецени на 100% колко сериозно е 1 увреждане - ами ако всъщност е някаква съвсем лека преодолима форма, а го убием човечето???Много често чета форума за децата с увреждания и хронични заболявания на бг-мамма...Има родители на които се възхищавам за търпението, силата и куража!!Като се замисля всъщност проблемът не е в различните деца, а в нашата неспособност да ги приемем такива каквито са...
мисля, че ето тази тема 1 хубав повод за размисъл :
http://missionbg.org/bg/Rosen_Sevda.html
Относно спина бифида - ето тук: http://www.300bebeta.info/index.php
Активен



Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.14 | SMF © 2006, Simple Machines LLC Valid XHTML 1.0! Valid CSS!