star chick-chat.org star Женски работи star Любов, секс и контрацепция... (Модератор: Bambinastar Механизъм на половия акт и зачеване
Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Механизъм на половия акт и зачеване  (Прочетена 9911 пъти)
kpacu
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 2199



« -: Април 11, 2007, 13:38:29 »

Еякулация

По време на половия акт триенето между главата на пениса и стените на вагината стимулира нервните окончания на гладкия мускул по вътрешната страна на мъжкия репродуктивен тракт. Когато тази стимулация достигне определен праг, тя преизвиква еякулация (този праг е различен при всеки мъж и зависи от наследственост, култура, от табута, волева нагласа и др.).

Еякулацията е нервен рефлекс, контролиран от гръбначния мозък. Тя се извършва на два етапа:

• Отделяне — при което семенната течност се придвижва по еякулаторните канали (преминаващи през простатната жлеза) и се излива в централния канал на пениса — уретрата.
• Същинска еякулация — при която семенната течност се изхвърля от уретрата с контракпия на тазовия мускул.

Контракцията на мускулите в епидидима и семепровода отпращат спермата нагоре към пениса. Семепроводът е широк колкото графит на молив, но централният му канал е само 0,25 до 0,33 мм в диаметър, колкото е дебел косъмът. Останалата част на семепровода се състои от мускул, който изпомпва спермата нагоре от тестисите по време на еякулация.

Сперматозоидите изминават дълъг и сложен път от тестисите, тъй като последните са слезли надолу от коремната кухина по време на зародишното развитие. Сперматозоидите преминават през двата семепровода над и зад пикочния мехур и влизат в еякулторния канал. Оттам отиват в уретрата, където попадат в секрета от семенните торбички и простатната жлеза. Мускулите в основата на пениса и ишиокавернозните мускули се свиват и също помагат за изтласкване на семенната течност през пениса. Същевременно вътрешната клапа, затваряща шийката на пикочния мехур, се задейства и спермата излиза през върха на пениса, вместо да се върне назад към пикочния мехур. Ретроградната еякулация (при която спермата се връща към пикочния мехур, така че при еякулация нищо не излиза през пениса) става след операция на простатната жлеза, при която една от клапите на пикочния мехур обикновено бива повредена.

Оргазъм

Първата степен на оргазма — възбудата, се получава под влиянието на различни стимули: психологически, физически контакт, визуални, обонятелни, които пораждат сексуалния интерес и предизвикват ерекция.

По време на полов акт от надбъбречните жлези се отделят повишени количества от хормона адреналин и сродния му норадреналин (невротрансмитер). Това ускорява ритъма на сърцето и повишава количеството кръв, изтласквана през него. Пулсът се ускорява и кръвното налягане се повишава. Дишането се учестява, лицето и гръдният кош почервеняват, отделя се повече пот. Гръдните зърна набъбват и кожата на скротума се стяга и се свива. Тестисите рефлекторно се отдръпват към основата на пениса и могат да увеличат обема си с 50% поради притока на кръв. Твърдостта на пениса в областта на короната на главата се увеличава за по-интензивно триене, а през върха му изтичат капки овлажняваща течност от жлезата на Каупър. Всички тези промени стават през фазата на платото на оргазма, чиято продължителност е от няколко секунди до няколко минути, дори до час, ако половият акт се удължава волево. Когато стимулацията не е достатъчно силна, до оргазъм не се стига и сексуалната възбуда спада. При достатъчно добра стимулация обективните физически реакции по време на фазата плато стават все по-интензивни и кулминират в оргазъм.

Фазата оргазъм се изразява във върхово удоволствие, което всеки усеща различно в зависимост от това дали е най-силно в мозъка, пениса, тестисите или навсякъде. При мъжете е съпроводено с няколко силни мускулни контракции (обикновено 3 до 8), последвани от редица по-слаби. Нервните импулси се разпространяват в ритмични вълнообразни контракции на мускулите в основата на таза и понякога на бедрата. Контракциите на мускулите по вътрешната страна на репродуктивния тракт изхвърлят спермата от тестисите нагоре през пениса. Оргазмът при мъжа най-често трае 3 до 10 секунди, рядко повече от 15.

По време на оргазма в мозъка се отделят няколко химически вещества: хормонът пролактин, фенилетиламин (съдържащ се в шоколада) и ендофин. Последните два имат наркотичен ефект, поради което половото въздържание може да доведе до състояние на неудовлетвореност и лека депресия.

При оргазма сърдечният, ритъм и кръвното налягане стигат връхни стойности и е възможно да се получи хипервентилация (алпинистка болест). Ректалният сфинктер може да се свие и вълните на наслада, минаващи през тялото, да се съпроводят с неволно изпускане на газове.

След оргазма настъпва период на отпускане, докато пулсът, кръвното налягане и потокът кръв през гениталиите се нормализират. Фазата на отпускане трае няколко минути, ако е имало оргазъм. Ако обаче „платото" не завърши с оргазъм, отпускането може да продължи няколко часа. Тогава то е съпроводено с напрежение в таза, тежест в слабините и дискомфорт в тестисите. Пълният оргазъм е последван от състояние на абсолютно ..изключване", при което е невъзможно ла има нов оргазъм. Това вероятно се дължи на високите нива на адреналин, минаващ през тялото. Навярно се задействат и възпиращи центрове в мозъка. При младите мъже това състояние трае кратко, понякога само минути, но при повечето индивиди над средна възраст то продължава поне 20 минути, дори по-дълго. Заслужава да се отбележи, че смяната на сексуалната партньорка може да събуди достатъчно интерес и тази фаза силно да се съкрати.

При жените няма период на „изключване" и е вьзможен многократен оргазъм, като продължителността му можела стигне до цяла минута.

Ако дълго време мъжът не е имал еякулация, в семепроводите започва да се събира сперма, част от която се разпада и реабсорбира. а друга част се изтича през семепро-вода в уретрата и се изхвърля незабелязано с урината. В края на краищата природата се намесва и залежалата сперма се отделя.

Сперма

Спермата се състои от сперматозоиди и семенна течност и се изхвърля на етапи. Първите няколко капки еякулат идват от жлезата на Каупър и служат за овлажняване. Следващата „порция" е от простатна секреция, в която няма сперматозоиди; тя придава характерната миризма на спермата. После идва богатата на сперматозоиди секреция от двата епидидима. И едва в края на процеса се стига до отделяне на сперматозоиди с гъстата секреция от семенната торбичка.

Този ред не е задължителен и може да бъде променен от рефлекторни спазми на различни места в мъжкия репродуктивен тракт. Но това няма значение тъй като в женския тракт съставките на спермата бързо се смесват.

Обемът на еякулата е средно 2,75 - 3,4 милилитра след тридневно въздържание, но варира както при индивида, така и между различните хора. След продължителна липса на еякулация количеството може да стигне и 13 милилитра. Изследванията сочат, че от 13 до 33% от обема идват от секреция на простатната жлеза, 46 - 80% — от семенните торбички и около 10% — от епидидима. Съотношението между простатната и семенната секреция е постоянно при всеки индивид, независимо от честотата на сексуалните контакти.

Прясната сперма е гъста, млечна, мътна, белезникавожълта течност с лек перлен блясък. Понякога се забелязват ивички жълти пигменти от семенните торбички. Първоначално спермата наподобява желе, но почти веднага коагулира поради реакция между ензима протеиназа от простатната секреция и гъстия протеин в секрецията от семенните торбички. Така се получава гъст желатиноподобен продукт. Предполага се, че този механизъм е атавизъм от човешката еволюция. Поради промискуитета на много от низшите животни спермата имала способността да се сгъстява и да затваря шийката на матката, за да не може семето на друг мъжки индивид да оплоди женската.

При хората се задейства друг химически механизъм, в който простатни ензими започват да разграждат протеините в сгъстената сперма на техните аминокиселинни съставки и за 5 - 20 минути след еякулацията спермата отново се втечнява.

Повече от 32 различни химически вещества са изолирани от сермата. Сред тях са 24 аминокиселини, глюкоза. фруктоза, цитрусова киселина, витамините С В12 сяра, цинк, калий, магнезий, калций, мед и няколко хормона. След еякулацията мъжките хормони се разграждат от ензими, за да не бъде изложена жената на прекалено големи количества от тях.

Спермата е богата и на хормоноподобни вещества, известни като простагландини. Името им идва от това на простатната жлеза, където са открити за първи път, но вече се знае, че ги произвеждат и повечето от останалите тъкани на тялото. Всъщност семенните мехурчета са източникът на простагландините в спермата. Тяхната функция е да накарат шийката на матката да се отвори и набъбнела да мине спермата по-лесно през нея. Вероятно допринасят и за по-силен оргазъм при жената, за да може мускулните контракции да създадат вихри и сперматозоидите да бъдат засмукани в женския репродуктивен тракт.

Сперматозоидите и женският репродуктивен тракт

Сперматозоидите не живеят дълго в неблагоприятната киселинна среда на вагината — най-много шест часа. Затова се насочват към щадящата алкална среда в шийката на матката. Само 1 % от тях успяват да стигнат до там, а останалите 99% изтичат от вагината.

Цервикалната лигавица е особено гостоприемна към сперматозоидите в средата на женския менструален цикъл, по време на овулацията. Проникнали безпрепятствено, сперматозоидите се оказват в нещо като резервоар в тънката, блестяща и полутечна слузеста запушалка на шийката. През първите няколко дни след половия акт от шийката към фалопиевите тръби и слизащата по тях яйцеклетка се движи постоянен поток от сперматозоиди. През втората половина от менструалния цикъл и особено ако жената използва хормонални противозачатъчни средства, цервикалната лигавица не е благоприятна среда за сперматозоидите, защото става гъста, лепкава и по-оскъдна и те не могат нито лесно да се движат през нея, нито да образуват резервоарчета.

Капацитация на спермата

До момента на еякулацията повечето сперматозоиди са напълно подвижни. Установено е обаче, че в момента на еякулацията те са неспособни да оплодят яйце, поне не в първите няколко часа. За разлика от тях сперматозоидите, изолирани от матката или фалопиевите тръби, се заемат с оплождане веднага щом „надушат" яйцеклетката. А колкото по-дълго останат те в женския репродуктивен тракт, толкова по-лепкави стават и по-лесно се прилепват към обвивката на яйцеклетката.

Този процес на придобиване на оплодителна способност се нарича капацитация и вероятно се стимулира от женската секреция. Същият ефект може да се постигне и в лабораторни условия с изолирани секрети от лигавицата — метод, увеличаващ шансовете за успех на изкуственото осеменяване. За допълнително увеличаване на оплодителната способност на сперматозоидите по време на капацитацията протеинът и цинкът в обвивката им отпадат.

Оплождане

Усети ли близостта на яйцето, сперматозоидът се активизира. Това е съпроводено с три биологически събития. Торбичката с ензими в главата на сперматозоида се издува и се отваря, за да пусне навън ензимите, които трябва да разрушат обвивката на яйцето, та сперматозоидът да пробие дупка в него. Същевременно опашката на сперматозоида престава да се движи ритмично вълнообразно, а. с енергични камшични удари го изтласква напред. Така той прониква по-бързо през обвивката на яйцето.

Третото събитие са промените, които стават с мембраната около главата на сперматозоида, за да се прилепи тя към мембраната на яйцето и да се слее с нея, след като външната обвивка е вече преодоляна. Съединяването на мембраните на сперматозоида и яйцето е от изключително значение, за да може ядрото на сперматозоида да премине от главата му в яйцето и да се извърши оплождането.

Целият процес на активиране на сперматозоида трябва да стане близо до яйцето, тъй като той значително съкращава живота на сперматозоида. Вече има основания да се смята, че яйцето отделя химически вещества, с които, от една страна, привлича сперматозоида към себе си, а от друга му дава енергия, за да се активира. Досегашната представа за сценария на срещата между яйцеклетката и сперматозоида, според която само той е активният фактор, изглежда, не може да се приеме за надеждна от биологическа гледна точка.

Щом главата на един сперматозоид успее да проникне в яйцеклетката през мембраната й преминава миниатюрен по сила електрически заряд, който предизвиква верижна реакция. Мембраната на яйцеклетката мигновено се втвърдява, така че друг сперматозоид не може нито да се залепи за нея, нито да си пробие път през нея.

Цялото време, необходимо на сперматозоида да се залепи за външната обвивка на яйцеклетката, да проникне през нея и да задейства механизма на втвърдяването на вътрешната й мембрана, е между 10 и 20 минути. Щом сперматозоидът успее да оплоди яйцеклетката, опашката му пада и остава извън обвивката на яйцеклетката. Ядрото на сперматозоида се изтича в яйцеклетката и се слива с нейното ядро. Започва дългият процес на оформяне и развитие на нов човек. За начало на бременността обаче може да се говори едва след като оплодената яйцеклетка успешно е имплантирана във вътрешността на матката и започне изграждането на плацентата.

Доколко сперматозоидът определя пола на зародиша

Когато броят на хромозомите във всеки първичен сперматоцит се раздели на две по време на мейозата, за да получи сперматидът 23 от 46 хромозоми, една от хромозомните двойки, които се делят, не се състои от две еднакви половинки. Тя е известна като двойка на пола и е съставена от една едра Х-(женска) хромозома и една по-дребна Y-(мъжка) хромозома. След деленето половината сперматозоиди на мъжа ще имат У-хромозома, а другата половина ще имат Х-хромозома.

При жените двойката на пола е равностойна и се състои от две Х-хромозоми. Така че след мейозата при жената всички яйцеклетки имат по една Х-хромозома.

У-хромозомата съдържа цялата генетична информация, необходима за развитието на мъжките полови белези. Ако отсъства У-хромозомата, полученият зародиш ще притежава ХХ-хромозомна двойка и ще носи женските полови белези. Ако яйцеклетката е оплодена от сперматозоид, съдържащ У-хромозома, зародишът ще притежава ХУ-хромозомна двойка и ще възприеме мъжките полови белези.

Така че полът на новия човешки индивид зависи винаги от сперматозоида, а не от яйцеклетката. Тъй като сперматозоидът, носител на по-едрата Х-хромозома е по-тежък и се движи по-бавно от носителя на по-леката У-хромозома, има малка разлика в шансовете на двата да оплодят яйцеклетката, на което се дължи и фактът, че на около 105 момчета се раждат 100 момичета. Въз основа на тези разлики в теглото и скоростта на движение на сперматозоидите са изработени научни методи за намаляване на риска от заложени в половия генетичен код малформации и заболявания на зародиша. Те се използват само при изкуственото осеменяване, тъй като все още е спорен въпросът доколко е етично да се предопределя полът по естетически съображения или за балансиране на състава на семейството.



Източник: Из книгата "Всичко за здравето на мъжа"
Автор: Д-р Сара Бруър
Активен
alin
Newbie
*
Публикации: 6623



« Отговор #1 -: Април 11, 2007, 14:16:56 »

Браво Краси. Полезно Exclamation
Активен
Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.14 | SMF © 2006, Simple Machines LLC Valid XHTML 1.0! Valid CSS!