star chick-chat.org star Женски работи star Любов, секс и контрацепция... (Модератор: Bambinastar Какво трябва да знаем за спермата?
Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Какво трябва да знаем за спермата?  (Прочетена 26899 пъти)
kpacu
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 2164



« -: Април 02, 2007, 19:31:58 »

Сперма
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сперматозоиди, погледнати под микроскоп

Сперма или семенна течност е вещество, която се отделя от пениса на мъжа при еякулация. Спермата е основният преносител на мъжките полови клетки - сперматозоидите, произвеждани от тестисите. Тя е смес от овлажняващи вещества, отделени от жлезите на Купър, простатен секрет, хормони и сперматозоиди.

Нормалната човешка сперма е средно гъста течност с бял, до жълтеникав или пък леко синеещ цвят, с много специфична миризма. В нея се виждат бели ивици (резки) и части, които са по-скоро безцветни. Във въздушна среда много бързо губи своята гъстота. Видът и количеството на спермата са индивидуални и зависят от честотата на семеизпразване. При по-честа дейност на половите органи тя е светло бяла и гъста. При продължително въздържание спермата става по-жълтеникава. Обикновено за нормални стойности се приемат от 2 до 10 мл или от около половин чаена лъжица до цяла супена лъжица.

Спермата съдържа: 60 % простатен секрет, само 2 до 5 % сперматозоиди, както и фруктоза (която служи за енергийно депо на семенните клетки), тестостерон, който обаче се разпада след семеизпразване, като така тялото на жената се предпазва от неговото негативно за нея влияние[източник?], цинк и други вещества помагащи на сперматозоидите за оплождане на яйцеклетката.

Сперма може да бъде отделена не само при оргазъм, но и при неволно семеизпразване, най-често през нощта или т. нар. нощна полюция, характерна за възрастта на пубертета.

Чрез спермата могат да се предават полово предаваните болести като СПИН, сифилис, гонорея, трипер и др. Рискът от това намялява само презервативът.

Оплодителните качества на спермата зависят от много фактори. Най-вече това е броят на сперматозоиди в грам семенна течност, които нормално трябва да бъдат над 10 милиона. За по-малки стойности ефект оказват стресът, влошената околна среда, носенето на тесни панталони, алкохолът, цигарите и наркотиците. За доказване на техният брой се прави медицинско изследване, наречено сперматоцитограма.

Сперматозоидите зреят за около 70 дни, което означава, че ако се предприемят мерки за подобряване качествата на оплождане, те няма да настъпят веднага. Трябва да се има предвид, че нормалната температура в „инкубатора“ за сперматозоиди – тестисите – е по-ниска от нормалната телесна температура с около 3-4 градуса. Ето защо тестисите са извън коремната кухина. Затова тесните панталони и гащи, всякакъв вид прегрявания като сауна, гореща вана, дълго стоене в седнало положение и др. са пагубни за оплодителната способност на мъжките полови клетки. Много по-вредни обаче са цигарите и алкохолът.



Образуването на сперматозоиди - сперматогенеза

Всеки тестис съдържа по няколко хиляди силно извити семенни каналчета. В тях се образуват сперматозоидите, а хормонът тестостерон се произвежда между тях от гроздовете клетки, наречени интерстициални клетки на Лейдиг.

До вътрешната страна на семеносните каналчета са разположени малки клетки, сперматотни. От пубертета нататък те започват да се делят и да произвеждат нови клетки, от които ще се получава спермата. Редом със сперматогоните се образуват и много по-големите клетки на Сертоли, които имат три съществени функции:

• Издигат здрава бариера между каналчетата и други тъкани — т.н. бариера кръв-тестиси.
• Секретират подхранващи течности в каналчетата.
• Действат като „люлки" за развиващите се сперматозоиди.

Бариера кръв-тестиси

Клетките на Сертоли са тясно свързани както помежду си, така и със сперматогоните, но и с мембраната на семеносните каналчета. Така те създават бариерата кръв-тестиси. Подобно на гумена изолация тази бариера не позволява на големи молекули да преминават напред-назад между вътрешността на семеносните торбички и околните тъкани, включително на кръвоносната система. През пубертета присъствието на хормон, стимулиращ образуването на фоликули, както и повишеното ниво на тестостерона са като реактивен заряд за действието на клетките на Сертоли. Тестостеронът е мастноразтворим и може лесно да проникне през мембраната от клетки на Сертоли. След това той се свързва с един андрогенен рецептор, който го отвежда в клетъчното ядро и там той „задейства" някои гени. Клетките на Сертоли започват да изпомпват соли и хранителни вещества в различни посоки през стените на каналчетата и секретират вътре в тях андрогеносвързващ протеин, който поема тестостерона и го поддържа във висока концентрация около образуващите се сперматозоиди.





Благодарение на секретирането на Сертолиевите клетки течността в каналчетата е вече съвсем различна по състав от тази навън. Тя е богата на тестостерон, калий и аминокиселини, аспартатова и глутаминова киселина, необходими за образуването на сперматозоидите. Бариерата кръв-тестиси е необходима за поддържането на тези вещества в различна концентрация в каналчетата. Удивително е на какво високо налягане противодействат клетките на Сертоли, изпомпвайки течности във вътрешността на каналчетата. Дори и нещо да препречи пътя на течността от тубулите към епидидима, притокът на секрет още продължава, така че каналчетата се издуват, докато се прекъсне кръвоснабдяването. Тогава може да се стигне до нарушаване на равновесието в налягането, свиване и дори изсъхване на тубуларните клетки. Най-важната функция на бариерата между кръвта и тестисите е, че тя пречи на частиците, образувани в процеса на развитие, да проникнат случайно в кръвообращението и да предизвикат образуването на антитела срещу сперматозоидите. Тя служи за щит на младите сперматозоидни клетки срещу атаките на инфекции, пренасяни по кръвен път, или на отровни молекули. Ако тази бариера се наруши, например при нараняване или вазектомия, и клетките на спермата и кръвта се свържат, имунната система възприема клетките на спермата като чужди. Тогава започва производството на антитела срещу тях, което естествено води до понижаване на оплодителната способност.

Сперматогенеза

Това е сложен процес на постоянно производство на родителски клетки (сперматогони), които образуват изходния материал — първичните сперматоцити. Те притежават пълен комплект от гени, идентични с гените на други клетки в организма. Първичните сперматоцити претърпяват специализирано деление (мейоза), при което се разполовяват, за да се получи цяло поколение от клетки с намалено наполовина количество на гени — сперматиди. Те се развиват, узряват и образуват зрели подвижни сперматозоиди.

Любопитното е, че когато сперматогоните се делят, получените клетки трябва да преминат през бариерата кръв-тестис в процеса на узряването си и движението си към отвора на сперматоносното каналче. Това става, без да се наруши целостта на бариерата. Околните клетки на Сертоли образуват нови, здрави връзки под движещите се сперматоцити и сперматиди, отваряйки им същевременно път нагоре.

Мейоза

Всяка нормална клетка на тялото съдържа комплект от гени, комбинирани върху 46 хромозоми, намиращи се в клетъчното ядро. Тези хромозоми са подредени в 23 двойки. Сложният процес, при който сперматоцитът с 46 хромозоми се разделя на сперматиди с по 23 хромозоми, е двустепенен и се нарича мейоза. През първата фаза хромозомите в ядрото на сперматоцита- се удвояват (стават 92) и след това се комбинират по двойки. При това съчетаването на блокове от гени във всяка двойка е произволно. Това е трикът на природата да размесва картите и да внася разнообразие в генетичния код на следващото поколение. След като си разменят генетичен материал, двойките хромозоми се разделят и сперматоцитите се делят наново. Всеки първичен сперматоцит дава живот на два вторични сперматоцита, които съдържат различна комбинация от гени в различен ред върху 23 двойки хромозоми.

Оттук нататък започва втората фаза на мейозата. Двойките хромозоми (23) във всяко ядро се разделят, ядрената мембрана се разпада и по една хромозома от всяка двойка мигрира към противоположния край на клетката. Сперматоцитите отново се делят, но този път всяка нова клетка взима само по една от всяка двойка хромозоми. В резултат, всяка нова клетка на сперматид съдържа половината количество (23) хромозоми, докато всички останали клетки на организма съдържат 46.




След мейозата всеки от първоначалните първични сперматоцити се е разделил вече на четири сперматида, всеки от които съдържа само половината от генетичния материал, заложен в първоначалния първичен сперматоцит. Но, което е по-важно, всеки сперматид съдържа неповторима комбинация от гени — произволно образувания половин комплект от гените на родителската клетка. Някои сперматиди могат да си приличат с други по набора от гени, на което се дължат фамилните прилики между братя и сестри, но шансовете за пълно съвпадение са практически нулеви.

Сперматиди

Сперматидите изобщо не приличат на сперматозоидите, които ще образуват през следващите седемдесетина дни. Те бързо се придвижват към най-близката клетка на Сертоли и заравят глава в нея като щрауси в пясъка.

Клетките на Сертоли съдържат високо концентрирани запаси от въглехидрати, гликоген, от които черпи енергия развиващата се сперма. Тези клетки отделят и няколко вида хормони, протеини, захари и други хранителни вещества, с които отглеждат своите храненици.

Сперматидите започват да развиват опашка, с която да се придвижват напред, удебелено тяло, изпълнено с митохондрия (за производство на енергия) и торбичка с ензими най-отпред (акрозома). Тези ензими са нужни за проникване в обвивката на яйцеклетката при оплождането. Когато опашката на сперматида се удължи, той тръгва към централния отвор на каналчето, плувайки във вихрите на околната течност, подобно на малко косъмче.




С узряването на сперматида той бива бавно изтласкван към повърхността на клетката на Сертоли. Щом опашките на Сперматидите се развият достатъчно, спермата се изхвърля в семеносното каналче, при все че все още не е напълно подвижна. Силата, с която клетките на Сертоли секретират течност в каналчетата, е толкова голяма, че се създава тяга. Тя повлича свободната сперма през каналчетата към епидидима. Тук част от течността се реабсорбира, така че концентрацията на сперма се повишава от 50 милиона на милилитър при влизането в епидидима на 5 милиарда на милилитър при излизането от него.

При преминаването си през епидидима спермата получава протеини през мембраната си, узрява напълно и рязко променя поведението си. На входа на епидидима спермата може само причудливо да потрепва и ако трябва на този етап да оплоди яйце, не би била в състояние да го направи. След като мине обаче през шестметровия епидидим, спермата е максимално подвижна и може не само да се прикрепи към яйцеклетката, но и да проникне през обвивката й. От епидидима спермата минава нагоре до края на семепровода, където бива складирана, докато завърши развитието си. Сперматозоидите са плътно притиснати един към друг и се изтласкват напред от контракциите на мускулите по стените на семепровода. Цикълът на производството на сперма от начало до край трае сто дни:

• 74 дни са необходими от делението на сперматогона до производството на полуподвижната сперма;
• 20 дни са необходими на спермата да премине шестметровия епидидим, докато добие подвижност;
• най-малко 6 дни е престоят й в семепровода преди еякулация.

Сперматозоиди

Сперматозоидите са едни от най-специализираните клетки на тялото. В един милилитър семенна течност има от 66 до 100 милиона сперматозоида, като при еякулация излизат средно 300 милиона. В единични случаи броят им може да стигне до 1 милиард.

Всеки сперматозоид е дълъг 0,05 мм и има глава, шийка и опашка.

Глава на сперматозоида

Тя има формата на заоблена капка. На връхчето й е разположена торбичка с ензими, наречена акрозома. Тези ензими са изключително важни за оплождането, защото помагат на спермата да разтвори обвивката на яйцеклетката и да проникне в нея.

Зад акрозомата е ядрото на клетката, съдържащо произволно комбиниран половин комплект мъжки генетичен материал (ДНК), събран в 23 хромозоми.

Всеки сперматозоид притежава специфичен код на генетична информация, който макар и подобен на генетичната информация в другите сперматозоиди от същия мъж, никога не може да се повтори с някой от тях.

Шийка на сперматозоида

Това е фиброзната зона — там, където средната част на опашката се съединява с главата. Шийката е гъвкава и позволява на главата да се върти наляво-надясно, за да плува.

Опашка на сперматозоида

Тя е съставена от 20 дълги влакна — две по средата, заобиколени от два концентрични кръга с по девет влакна. Опашката се дели на три части: средна, главна и крайна. Средната е най-широка, което се дължи на допълнителен спираловиден пласт от митохондрия, обвит около нея. Той е нещо като акумулатор на енергия за движението на сперматозоида. Главната част на опашката се състои от същите 20 влакна, подсилени с външни по-плътни влакна и щита на опашката. В крайната част плътните влакна и щитът изтъняват до тънка клетъчна мембрана в самия край на опашката. На това постепенно изтъняване на опашката се дължи камшикообразното движение, с което плуват сперматозоидите.




Какво трябва да знаем за спермата?

• Всеки сперматогон от вътрешната страна на семенните каналчета се дели толкова бързо, че един тестис може да произвежда за една секунда между 300 и 600 сперматозоида на 1 грам тестикурална тъкан.

• Средната скорост на производство на сперматозоиди е 1500 в секунда за тестис.

• Сперматозоидите се образуват за 74 дни и за още 26 узряват и преминават през епидидима и семепровода.

• Спермата плува със скорост 3 мм в час.

800 удара на опашката на сперматозоида са необходими, за да измине той 1 см.

• Сперматозоидът трябва да измине 30-40 см път в „тръбопроводите" на мъжа и жената, докато стигне фалопиевата тръба.

• С помощта на вихрите спермата достига фалопиевата тръба за 30 до 60 минути след еякулация във влагалището.

• Спермата живее във влагалището най-много 6 часа, тъй като киселинната вагинална секреция я убива, веднъж стигнала до алкалната лигавица на шийката на матката, тя може да просъществува няколко дни.

• Средната продължителност на живота на сперматозоидите в женските полови органи е 3 до 4 дни, но живи сперматозоиди са намирани там и 7 дни след еякулацията, без да е известно дали са запазили оплодителната си способност.


Източник: Из книгата "Всичко за здравето на мъжа"
Автор: Д-р Сара Бруър



Спермограма, сперматозоиди, сперматогенеза

Моля прочетете тук референтните стойности за спермален анализ на СЗО >>

СПЕРМОГРАМАТА (сперма + гръц. gramma — запис;), представлява пълен анализ на семенната течност (сперма) (физически свойства, химически и клетъчен състав и др.), даващи възможност да се оценят способностите и за оплождане. Характеристиката на спермограмата включва следните показатели
(в скоби са дадени техните нормални стойности):

количество на еякулята (2 — 5 мл); цвят (млечно-бял); мирис (кестен); рН (7,2 — 7,4); време на втечняване (20 — 30 мин); лепкавост (0 — 5 мм); количество сперматозоиди в 1 мл (60 — 120 млн/мл); количество сперматозоиди в целия еякулят (120 — 600 млн.); подвижност — активноподвижни (60 — 70%), слабоподвижни (10 — 15%), неподвижни (20 — 25%); количество живи сперматозоиди (70 — 80%); патологически форми — общ процент (до 20%); клетки на сперматогенезата, общ процент (1 — 2%); левкоцити (до 10 в зрително поле); еритроцити (не); епители (2 — 3); кристали на Бехтер (единични); лецитинови зърна (много); слуз (не); спермаглутинация (не); микрофлора (не); специални проби: резистентност (120 мин и повече); метаболитна активност (60 мин и повече); уморителност (процент на подвижните форми след 1 час се намалява на 10%, след 5 часа — на 40%); скорост на движение на сперматозоидите (3 мм/мин). Следва да се отбележи, че не винаги отклонение от дадените характеристики в една или друга посока означава признак на заболяване. Само комплексна оценка на получените данни и връзката между тях може да позволи оценка на оплодителната способност на мъжа. При това спермограмата се използва не само за да се установи причина за безплодие, но и дава възможност да се оценят и други патологически отклонения в състоянието на здравия мъж.

При даване на материал за спермограма мъжът трябва да спази няколко изисквания. Необходимо е полово въздържание 4 — 5 дни, включително не трябва да има и полюции в този период. В тези дни е непрепоръчително да се употребява алкохол (дори бира), лекарствени продукти, сауна, взимане на вана (само душ). Най-добре е пробата да се отбере в лаборатория чрез мастурбация или прекъснат полов акт. Не е правилно да се използва от презерватив, поради съприкосновението от веществата, от които е изработен презерватива, сперматозоидите губят своята подвижност. Не трябва да се преохлажда материала, нито да се подлага на преки слънчеви лъчи. Много е важно, целия материал от еякулацията да попадне в лабораторния съд. Загуба на количество би оказало влияние на резултатите. При изпълнението на всички тези изисквания се намалява вероятността за грешка при анализа и достоверност на резултата. Това е особено важно при мъже с малко общо количество на сперматозоидите и нисък процент на подвижните сперматозоиди .


сперматозоиди, заснети при голямо увеличение


СПЕРМАТОЗОИД (сперма + зоо... + греч. eidos — вид;), Това е зрялата мъжка полова клетка. Открити са от студент-медик Й. Гам (1680), по-късно описани от А. Льовенхук. Сперматозоидите се образуват като резултат от спермогенезата и участват в оплождането. Зрелият нормален сперматозоид се състои от главичка, шийка, тяло и опашка. Общата дължина на сперматозоида е около 50 — 60 мкм (главичка 5 — 6 мкм, шийка и тяло 6 — 7 и опашка 40 — 50 мкм). В главичката се намира ядро, носещо наследствения материал на бащата. На предния и край се намира акросома, която осигурява проникването му през обвивката на женската яйцеклетка. В шийката и тялото са разположени митохондрии и спираловидни нишки, които са генератора на двигателната активност на сперматозоида.

Според критериите на СЗО идеалният, зрял сперматозоид има овална глава с правилен, симетричен контур (с размери 4,0 – 5,0 микрона дължина и 2,5 – 3,5 микрона ширина) с бледа предна част (акрозома, 40 – 70% от общата площ на главата) и по – тъмна задна част. Съотношението между дължина и ширина на главата трябва да е 1,5 до 1,75. Опашката на сперматозоида трябва да бъде захваната в симетрично разположена ямка в основата на главата. Основата на главата трябва да е широка и да не е с форма на стрела. Всеки сперматозоид трябва да има само една опашка (около 45 микрона дължина), която да не е навита като спирала, нащърбена или под ъгъл. Непосредствено зад главата първата част на опашката трябва да е малко по-широка (максимална ширина 1 микрон) и дълга около 7 – 8 микрона. “Нормалните” цитоплазмени капчици трябва да имат гладки контури (не назъбени), разположени са в основата на главата и са с размер по – малък от 1/ 3 от нормалната дължина на главата.

Подвижността е най-характерното свойство на сперматозоида и се осъществява с помощта на равномерни удари на опашката чрез завъртане около собствената им ос по посока на чаовниковата стрелка. Продължителността на съществуването на сперматозоида във влагалището достига до 2,5 часа, в шийката на матката 48 часа и повече. Сперматозоидът се движи до срещата с яйцеклетката със скорост 3 мм/мин. Известно е, че за определянето на пола роля играят двете хромозоми — Х и Y .Яйцеклетката може да се оплоди само от един сперматозоид. В спермограмата на здравия мъж наред с нормалните се срещат и патологични форми на сперматозоиди, но не повече 20 — 25%. При патология в семенната течност е възможно да се намали броя на сперматозоидите (олигозооспермия), да се намали броя на подвижните сперматозоиди (астенозооспермия). Понякога отсъстват зрели сперматозоиди, но се срещат клетки на спермогенезата ( азооспермия). Когато всички сперматозоиди са неподвижни ( акиноспермия, некроспермия) или липсват не само сперматозоиди, ни и клетки на спермогенезата (аспермия).

СПЕРМА (греч. sperma — семя; синоним — семенна течност, еякулят), това е смес от отделените по време на еякулацията продукти от мъжките полови органи: тестисите, простатната жлеза, семенните мехури, куперовите жлези, уретрата. Спермата на зрелия мъж представлява лепкава слузободобна нееднородна и непрозрачна течност с характерна миризма на суров кестен. В течение на 20 — 30 минути спермата се втечнява, става хомогенна, лепкава и има непрозрачнен беловато-сив цвят. Количеството и е индивидуално и варира от 1 — 2 до 10 мл и повече, средно 3 — 3,5 мл. На практика, голлемият обем на спермата не означава още висока оплодителна способност. Количеството зависи още от честотата на еякулациите. Оплодителнта и способност зависи не само от нейния обем , но и от количеството на сперматозоиди в 1 мл сперма, което нормално е 60 — 120 млн. При това подвижните сперматозоиди не трябва да са по-малко от 70% от общото количество. За долна граница се приема не по-малко от 20 млн сперматозоиди/мл. Освен зрелите сперматозоиди в спермата могат да се наблюдават и други клетки на спермогенезата, а също и други органични вещества, микроелементи, протеини, аминокиселини, ферменти, глюкоза, фруктоза, лимонена киселина и други вещества. Всички те са необходими за узряването и нормалната жизненост на сперматозоидите, обезпечаващи тяхната жизнепродължителност и подвижност, поддържащи тяхната оплодителна способност. Възможно е промяна на количеството, състава и цвета на спермата.

СПЕРМАТОГЕНЕЗАТА (сперма + греч. genesis — произход, развитие),е процеса на развитие на мъжките полови клетки, който завършва с формиране на сперматозоиди. Протича във вътрешността на извитите семенни канали, съставляващи повече от 90% от обема на тестиса на зрелия мъж. На вътрешната стена на каналите са разположени 2 типа клетки — сперматогонии (най-ранните, първите клетки на сперматогенезата, от които в резултат на последователни клетъчни деления през ред стадии постепенно се образуват зрелите сперматозоиди) и хранителни клетки Сертоли. Сперматогенезата започва едновременно с функциите на тестисите под влиянието на половите хормони през периода на пубертета и продължава непрекъснато (при повечето от мъжете до края на живота им), има отчетлив ритъм и равномерна интензивност. Времето необходимо за превръщането на сперматогония в сперматозоид, отнема при човека около 74 — 75 денонощия. При тези сперматогонии, които се намират в тестисите още преди настъпването на периода на половото съзряване, биват два типа: А и В, или тъмни и светли; част от тях се запазват като запасни, а други започват да растат и да се делят. Сперматогонии, които съдържат удвоен набор хромозоми, се делят чрез митоза, довеждат до възникване на последващи клетки — сперматоцити 1-ви порядък. По-нататък в резултат от две последователни деления (мейотични деления) се образуват сперматоците от 2-ри порядък, а след това сперматиди (клетки на сперматогенезата, непосредствено предшестващи сперматозоида). При тези деления се получава два пъти намаление (редукция) броя на хромозомите. Сперматидите не се делят, а навлизат в заключителния период на сперматогенезата (периода на формиране на сперматозоидит) и след продължителна фаза на диференциация се превръщат в сперматозоиди. Това се получава чрез постепенно разтегляне на клетките, изменения, удължение на формата им, в резултат на което клетъчното ядро на сперматида образува главичката на сперматозоида, а обвивката и цитоплазмата — шийката и опашката. В последната фаза на развитие на главичката на сперматозоидите се придвижват към клетките на Сертоли, получавайки от тях храна до пълно съзряване. След това сперматозоидите, вече узрели, попадат в пролуката на каналите на тестисите и по-нататък в придатъка, където се натрупват и извеждат от организма по време на еякулацията.

Предвид концентрацията, общия брой, подвижността, морфологията различаваме:

нормоспермия – нормална концентрация , подвижност и морфология на сперматозоидите
аспермия - пълна липса на сперматозоиди и клетки на сперматогенеза
азооспермия - отсъствие на живи сперматозоиди , но наличие на клетки на сперматогенеза
некроспермия, акиноспермия - наличие само на неподвижни сперматозоиди
астенозооспермия - намален брой на подвижните сперматозоиди
олигоспермия - намалено количество сперматозоиди

НОРМОСПЕРМИЯ: Според критериите на СЗО= Световната здравна организация (WHO Laboratory manual of human semen and sperm-cervical mucus interaction 1992, Cambridge university UK говорим за нормоспермия, когато е налице:

1. обем на еякулата - 2. мл и повече
2. концентрация на сперматозоидите - над 20 000 000 бр./мл
3. общ брой сперматозоиди - над 40 000 000 бр.
4. подвижност (мотилитет) - над 50% прогресивно подвижни или над 25% бързо линеарно подвижни за поне 60 мин.
5. морфология - над 30% с нормална морфология
6. левкоцити - до 1 000 000

Въведен е критерият КФЦ - концентрация на функционални сперматозоиди т.е сперматозоиди с нормална морфология и добра прогресивна подвижност. На базата на този критерий се различава:

- КФЦ > 13 000 000/мл. - нормална фертилност
- КФЦ = 13 000 000 - 3 000 000 /мл. - лека (1 степен) субфертилност
- КФЦ = 3 000 000 - 1 300 000 /мл. - средна (2 степен) субфертилност
- КФЦ = 1 300 000 - 300 000 /мл. - тежка (3степен) субфертилност
- КФЦ < 300 000 /мл. - на практика стерилни
- КФЦ = 0/мл - на практика азооспермия


АСПЕРМИЯ (а... + сперма), липса в еякулата на сперматозоиди и клетки на сперматогенезата. При това по време на половия акт (коитуса) се запазва отделяне на течност, състояща се от секрета на простатната жлеза, семенните мехури, и усещане за оргазъм, което отличава аспермията от асперматизма. Обаче количеството течност, отделено при еякулацията е незначително, а усещането за оргазъм слабо изразено. Причини за аспермия са отсътвие или недоразвити семеизнасящи канали или или тяхното запушване в резултат на възпалителен процес или травма на половите органи (обтурационна аспермия), а също и неспособност на тестисите да произведат сперматозоиди (тестикулярна аспермия). Тестикулярната аспермия представлява признак на секреторно бесплодие. Аспермия, причинена от запушване на семенните канали, е причина за екскреторно безплодие и изисква пластическа операция.

АЗООСПЕРМИЯ (а... + зоо... + сперма), липса на сперматозоиди в еякулата, но наличие на предшестващите ги форми — клетки на сперматогенезата наред с продуктите на секреция на простатната жлеза и семенни мехурчета. Следва да се разграничава от аспермията. При азооспермията се подтиска сперматогенезата (деление или съзряването на сперматозоидите) на различни стадии. Към това могат да се отнесат нарушения, токсически въздействия ( алкохол, вредни химически вещества, някои лекарствени препарати и др.), различни заболявания на организма. До азооспермия могат да доведат и различни видове нарушения на проходимостта на семенните канали в резултат на възпалителни заболявани на половите органи. Азооспермия — една от причините на безплодие при мъжете, която е нужно да се изследва и лекува от лекар.

АКИНОСПЕРМИЯ (а... + гръц. kineo — привеждане в движение + сперма; синоним — акинезия), пълна неподвижност на живите сперматозоиди в спермата и неспособността им да оплождат. Причините на това явление не са изучени достатъчно. Предполага се, че биха могли да бъдат заболявания на половите жлези ( възпаление, хормонална недостатъчност и др.; в лабораторни условияи — рязко преохлаждане на спермата при хранене, излагане на преки слънчеви лъчи, попадение на химически вещества в пробата, попаднали през презерватив и др. За установяване на акиноспермия е необходимо 2 — 3-кратно щателно изследване на еякулата.

НЕКРОСПЕРМИЯ (некр... + сперма), наличие на нежизнеспособни сперматозоиди в еякулята. Некроспермията бива обратима (лъжлива), когато е възможно оживление на сперматозоидите, и необратима (истинска). Последната се среща много рядко, причините са неисяснени и не се поддава на лечение. Различват се също частична некроспермия, при която живите сперматозоиди са по-малко от 20%. Некроспермията заради неподвижността на сперматозоидите често се бърка с акиноспермия. Некроспермията понякога се обяснява с въздействието на багрилото на сперматозоида или случайно попадание на химически вещества в пробата при нейното изследване. За да се избегнат артефактите, трябва да се отбере повторна проба. В случаите на истинска некроспермия следва да се препоръча изкуствено оплождане с материал от донор или осиновяване. Лъжливата или частична некроспермия, причини за която биха могли да бъдат астеноспермия, акинезия и други фактор, се поддава на медикаментозно лечение.

АСТЕНОЗООСПЕРМИЯ (гръц. astheneia — бессилие, слабост + зоо... + сперма; синоним — астеноспермия), намаление на количеството на подвижните форми, а също и скоростта на движение на сперматозоидите в еякулата. Количеството на слабоподвижните или неподвижни форми при това превишава 30%. Причините за астенозооспермията не са изяснени окончателно, но се предполага ролята на изменение на химическия състав на плазмата в спермата, снижения състав на въглеводороди или други енергетически вещества, също и намаление или изчезване на отрицателния електрически заряд на сперматозоидите, различни микроорганизми, особено микоплазмена инфекция. Причините могат да бъдат и различни нарушения на сперматогенезата, в резултат на което се образува не само по-малко колочество сперматозоиди (олигозооспермия), но и патологически форми, неспособни на пълноценно движение. Астенозооспермията може да доведе до стерилитет у мъжа, във връзка с което е необходима консултация с уролог, преглед и лечение.

ОЛИГОЗООСПЕРМИЯ (олиг... + зоо... + сперма), намалено количество на сперматозоидите в еякулата. Не трябва да се бърка с олигоспермията. Нормално е, когато в 1 мл се съдържат 60 — 150 млн. сперматозоиди (тогава говорим за нормоспермия). Различават сеняколко степени олигозооспермия: I — в 1 мл еякулят се съдържат 60 — 40 млн. сперматозоида; II — 40 — 20 млн.; III — 20 — 5 млн.; IV — по-малко 5 млн. В момента долната граница по норма е преразгледана и по данни на световната здравна организация е 20 млн. сперматозоида в 1 мл еякулат. Счита се, че за настъпване на беременност това количество сперматозоиди може да бъде достатъчно при условия на нормално количество в 2 — 5 мл еякулат и висока оплодителна способност . Необходимо е, в матката към яйцеклетката да попадне определено количество сперматозоиди, така наречения "фертилен пул", който създава условия за проникване в яйцеклетката на един сперматозоид, който я опложда. Ако бременност при доказано здрава жена не настъпва, то олигозооспермията, независимо от степента, трябва да се разглежда като патологическо състояние. Причини за олигозооспермия се смятат хормоналната недостатъчност, водеща до нарушения в сперматогенезата, гладуване, авитаминоза, злоупотреба с алкохол и тютюнопушене, хроническо отравяне с олово, живак и техните производни, въглероден двуокис, действието на рентгеново и радиоактивно излъчване, хронически възпалителни процеси (хламидиоза, микоплазмоза и др.). Към олигозооспермията могат да се отнесат и физическите и психическите пренатоварвания, стресът, конфликти, чести еякулации . За здравия човек са свойствени колебания на тези показателли, но не трябва да превишават 10 — 15% . Решението на въпроса, представлява ли олигозооспермията причина за стерилитет или не следва да се отнесе към компетенцията налекаря.

ТЕРАТОЗООСПЕРМИЯ - по-малко от 30% сперматозоиди с нормална морфология

ПИОСПЕРМИЯ – гной в еякулата

ХИПОСПЕРМИЯ - количеството на еякулата е по-малко от 2 мл

ХИПЕРСПЕРМИЯ - количеството на еякулата е по-голямо от 6 мл

АСПЕРМАТИЗЪМ - липсва еякулат

ХИПЕРЗООСПЕРМИЯ - повишен брой на сперматозоидите в еякулата



Методи за "оползотворяване" на семенната течност в зависимост от концентрацията:

Влагалищна инсеминация с ‘cervical cap’ (напр. SPTC > 10 х 10^6/ml);
Интрацервикална инсеминация (напр. SPTC > 7.5 х 10^6/ml);
Интраутеринна инсеминация (напр. SPTC > 5.0 х 10^6/ml);
IVF–ET (100,000 – 150,000 sp. за всеки овоцит / 1 ml);
IVF–ET (микроинсемианция в капки под парафин или пейети);
ICSI (единични живи, незадължително подвижни сперматозоиди).
Очаквани резултати (ограничения и целесъобразност)
Влагалищна инсеминация (5 - 20% / овулационен цикъл);
Интрацервикална инсеминация (5 - 10% / овулационен цикъл);
Интраутеринна инсеминация (в диапазона: 5 - 15 % / овул. цикъл);
IVF–ET (в диапазона: 15 - 30 % текущи бременности / ЕТ);
ICSI (в диапазона: 15 - 30 % текущи бременности / ЕТ);
Активен
Sladi4ka
Newbie
*
Публикации: 829



« Отговор #1 -: Април 02, 2007, 19:53:37 »

Ехеееее!Браво браво .Много подробно и много добре разбираемо.Супер. Wink
Активен

ileana
Newbie
*
Публикации: 205



« Отговор #2 -: Април 02, 2007, 22:27:08 »

много подходяща и систематизирана инфо,който има нежда веднага може да с еориентира от написаното Stuart
Активен

Човек е жив, докато има мечти.
macka```
Newbie
*
Публикации: 1123



« Отговор #3 -: Април 02, 2007, 23:01:49 »

Идеално Cheesygrin  Бравос
Активен
Fei4ka
Newbie
*
Публикации: 13711



« Отговор #4 -: Април 03, 2007, 08:56:55 »

Bravo-bravo Красуне  Kiss
Активен

alin
Newbie
*
Публикации: 6623



« Отговор #5 -: Април 03, 2007, 12:34:12 »

Краси, браво Smile ще е полезен материала
Активен
kpacu
Global Moderator
Newbie
*
Публикации: 2164



« Отговор #6 -: Април 03, 2007, 14:01:17 »

Благодаря.
Активен
Bambina
Moderator
Newbie
*
Публикации: 12993



« Отговор #7 -: Април 08, 2007, 12:44:10 »

Браво, супер подробно и интересно написано  Stuart
Активен
SwEeT
Newbie
*
Публикации: 419



« Отговор #8 -: Септември 22, 2007, 10:43:34 »

Браво !!!    Bravo-bravo
Активен

!!! Истината боли,но това не означава,че лъжата лекува !!!!
Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.14 | SMF © 2006, Simple Machines LLC Valid XHTML 1.0! Valid CSS!