star chick-chat.org star Последни публикации
Страници: 1 2 [3] 4 5 ... 10
 21 
 -: Декември 11, 2018, 22:43:38 
Започната от Mina - Последна публикация от Catherine
Мацки, чудех се къде да си пусна въпроса, може би е по-подходящ за темата за боледуваниците или за моята си тема, но тук ще го пльосна. Та по същество - детето ми има криви крака.  Rolling Eyes И преди да ми се изсмеете, че се втелясвам за глупости, трябва да ви кажа - МНОГО са криви.  Sad Поради фамилната обремененост от моя страна откакто се е родил доста честичко е ходил на ортопед, за да следим дали всичко със ставите му е наред, и слава богу, за момента там няма проблеми. Да, обаче краката от коленете надолу сааа... ужас. Това не му пречи никак нито на тичането, нито на ходенето, като изтребител е, но явно поради тая кривина ходи все разкрачен и е като каубой. Не уточних, че са изкривени на О. В легнало положение и със събрани ходила има около три пръста разстояние между коленете.
Досега личната твърди, че не е проблем, началничката на детското отделение тук, която е много добър педиатър по принцип, същото казва, една лекарка ортопед от клиниката в Горна баня, при която му следим ставите, също не намира нищо тревожно на този етап.
Водихме го и при светилото Драганов, който твърди, че са се изкривили поради ранно изправяне/прохождане. Намекна, че е от "чужда помощ" и че "някой го е водил за ръка" преди костите да са готови. Аз като цяло също съм противник на воденето за ръка точно поради тази причина и доста внимавах уж в това отношение, макар че си признавам, че съм го правила понякога, и съм го изправяла, но на фона на масовото водене/влачене за ръчичка на 6-месечни смея да твърдя, че е бил воден и изправян доста малко и разумно. Проходилка не е виждал и на картинка. Нито е проходил рано - на година и 2 седмици беше. Повечето от тия водени и изправяни бебета нямат криви крака, защо точно моето  Unsure Много въпросителни останаха у мен, но във всеки случай той твърди, че това изкривяване е придобито и че природата ще го "оправи" без да се налага намеса. И наследствен елемент имало, ама моите крака са идеално прави, а на мъжа ми са криви, но на Х  Lol Ха сега, де. Като цяло всеобщото заключение е "да, криви са, нормално е, за момента не се налага намеса, трябва да се наблюдава".
Гледам, гледам по площадките, ами друго такова кривокрако дете не виждам. Нито по майчинските групи по фейсбук съм видяла някой с моя проблем. Нали знаете, като питаш нещо такова и всички викат "Нямам тоя проблем, не ми се е случвало никога подобно нещо, ама не се притеснявай, нищо му няма на детето", което е дооста успокояващо.  Rolling Eyes Предполагам, че освен да си го излея, ми се искаше да питам някой дали познава такъв случай и как са се развили нещата.  Unsure Едната лекарка подхвърли, че ако е много зле положението по-натам можело да се сложат шини, ама на тоя етап да не го мисля, ще го наблюдаваме.
Дълго време се съпротивлявах на идеята да търся информация в интернет, опитвах се да си казвам, че мнението на Драганов е меродавно и няма какво да го мисля, но ето че минаха вече 5 месеца и не виждам ни най-малко подобрение, а той каза, че за около година ще го израсте. Отделно имам постоянен натиск от семейството на мъжа ми, не точно натиск, по-скоро припяване, мрънкане и отчаяни вопли, не знам как да го нарека. Че нещо не е наред определено, че не може това да е така, че не се подобрява, че изглежда ужасно, че може би всички тези лекари бъркат и губим ценно време да оправим вероятно сериозен здравословен проблем. Прокрадват се идеи за рахит и какво ли не, което е абсурд. Говори се за апаратчета, шини, не дай си боже операции, което мен ме хвърля в ужас, защото аз съм била и обездвижвана в апарат месеци наред и оперирана и мисълта той да преживее същото ме хвърля в ужас и ми се реве. Гледат го с погребални физиономии все едно е инвалид и си повтарят "Много се притеснявам за това дете, не е добре това, той не се оправя" и т.н. Не знам вече какво да мисля...

 22 
 -: Декември 11, 2018, 21:52:41 
Започната от PPP - Последна публикация от Galina_Dim
А възможно ли е това да е нейния вариант да привлича вниманието - твоето, на госпожата...
Като цяло не ми се струва, че е просто каприз или израз на психология, не знам защо, но нещо ме спира да го припиша изцяло на психологическа основа.

 23 
 -: Декември 11, 2018, 21:05:49 
Започната от Mina - Последна публикация от syanna
За носене на бебе глас от мен за Тула. Обикновена, стандарт, никакви забележки нямам, но става от 4-5 месечни, преди това е голяма. Моята е дадена, нямам представа кога ще си дойде при мен иначе бих пратила към теб. Имат и оразмеряем модел от скоро, но вече не следя групите и не знам какви са отзивите, по-скъпа е от стандартния модел, но като цяло се вдигнаха цените в сравнение с преди година-две.
Слинговете се водят най-подходящи за бебенца новородени, но аз така и не свикнах да се омотавам, а имах желание. Отнема време, ако нямаш опит - особено, ако искаш бързо да излезеш и друго дете мрънка за нещо и не иска да чака  Lol Не се получи при мен.

 24 
 -: Декември 11, 2018, 20:37:09 
Започната от paiachka - Последна публикация от syanna
В някакъв период бях само майка, все пак изкарах две поредни майчинства. Не вярвах, че за отрицателно време ще превключа на друга вълна, страхувах се как ще съвместявам всичко, но както вече е коментирано - нямаш друг избор - организираш се и правиш всичко. И аз не разчитам на баби, само ние с мъжа сме си, в много наложителни случаи и по изключение майка ми пътува да съдейства, но като цяло е рядкост. Писала съм и преди - излизанията ни не са по-малко - мъкнем децата навсякъде - на ресторант, на бира, концерт, пътувания всякакви. Миналата година беше по-статична, но тази пътувахме на доста места и наваксахме. 
Не е самоцел да не съм само майка - майка съм, но това не е в противоречие с моята личност и моите желания, въпреки че изисква много.
Така или иначе всичко се променя и утре не е като днес.

От както започнах работа съм на съвсем друга вълна. Мислите ми са в новите неща, които правя и как да съм по-добра всеки ден, защото много харесвам работата си. Понякога се питам дали децата не остават някъде на заден план, чудя се дали малкото време през което ги виждам вечер е пълноценно. Защото между приготвянето на вечеря и пускането на пералня не остава много до прикзката за лека нощ. Понакога играем нещо всички заедно, понякога ги оставяме да правят каквото искат. Понякохга зарязваме всичко и ядем навън през седмицата, ако видим някой приятел още по-добре.
Два от три уикенда средно не сме в града.
Излизанията без мъжа са веднъж на 2-3 месеца, но и нямам необходимост от повече.

И аз се чудя на Корни къде намери време за толкова излизания и второ висше (това са едни 4г минимум), по-реално ми е втора магистратура, но може и да има форми на обучение, които не познавам, всичко е възможно в наши дни  Smile Адмирации! Аз един онлайн курс влача трети месец, защото имам време само когато всички заспят след 22,30-23.00ч вечер... иначе окупират компютъра  Lol


И да - сипвам си по чаша (или две) вино всеки ден с вечерята, не знам брои ли се за алкохолизъм  Lol  не го свързвам с децата, и без тях сигурно щеше да същото.


Цитат
Или все още осъзнавате, че сте отделни човешки същества, на които след има няма 15тина до 18 години децата ще се изнесат или поне така и така няма да искат да общуват особено много с вас
Аз за това се старая да сме приятели с децата, да правим нещата заедно и да не изпадаме в ситуация да не искат да си говорят с мен след 15-20г - това никога не е безпричинно и е вид бунт срещу неправилно родителско поведение, а не нормалното продължение на живота. Не знам успявам ли и ще успея ли, но търся някакъв баланс.

С две деца има наистина предимството да играят заедно, да не се фиксираме в единственото дете, да учат едно от друго и всичко да минава по-спокойно и лежерно. Но като се върна назад - не мога да дам толкова, колкото давах , когато детето беше само едно. Физически не ми е възможно. Не винаги реагирам толкова спокойно, колкото го правех преди, въпреки, че се старая. И нещата са по-малко идеални от колкото ми се иска.

 25 
 -: Декември 11, 2018, 15:23:56 
Започната от PPP - Последна публикация от lioness
Гале, благодаря, че ме отрази Kiss
Истината е, че пак не е съвсем ок. Сега веднъж седмично средно се буди, лошо и е, говорим през нощта, гушкам я. Преди през деня не съобщаваше за проблем, сега започна и на класната да се оплаква. Петък от 4:30 ни вдигна, че и е лошо на стомаха. Класната после три пъти ми звъняла, ама чак в 14 ч чух и отидох да я взема. Вкъщи уж я болеше, ама яде, учи, излизахме... Нищо не и стана. Събота и неделя се разсипахме от излизане, гости, на състезание ходи, не се е оплакала. В неделя вечер пак и беше лошо, и понеделник ту класната ми звъня, ту сестрата ми звъня... Не я взех. И двете казваха, че не изглежда зле, играе, работи, яде, обаче няколко пъти казала, че и е лошо. Отказах да я взема, да не излезе пък, че при всяка колика я евакуирам от училище. А тя хем не иска да си ходи, хем се оплаква.
Не знам какво да я правя, вслушва се във всеки шум, всяко къркорене, и като ми цъфне в спалнята с Ееей такива големи тревожни очи и в чудо се виждам.
Искам да я заведа на психолог, но като знам що некадърен народ завърши психология в свободния, ме е страх на какъв ще се набутам. То сума ти дипломирани лекари и доценти се оказаха шарлатани, какво остава за психолози... Следя един кабинет, дето уж го похвалиха тука момичетата, но не съм узряла още. И не знам къде е проблема, три пъти ти чета предположенията и нито едно не разпознавам.
И през цялото време се чувствам виновна, каквото и решение да взема сякаш е погрешно.
Аз самата преди 10 г страдах много от стомах, два пъти лежах в болници, къде ли не ми бръкнаха, и накрая се оказа нервно разстройство. Ама бях голяма жена вече, друснах две години антидепресанти и си стъпах на краката. Ама това хлапе какво да го правя, косата ми се изправя като си помисля, че идва пубертета след някоя година и тогава вече какви ще ги къдря не знам.

 26 
 -: Декември 10, 2018, 10:53:42 
Започната от Korneliq - Последна публикация от Catherine
Ути, вашите избиха рибата с неадекватност, признала съм ги.  Rolling Eyes

 27 
 -: Декември 10, 2018, 10:50:29 
Започната от Korneliq - Последна публикация от utopia
Аз полудявах от самата изолация, молех ги да идват понякога само за компания, нищо да не правят, но не щяха. Сега вече като нямам нужда от помощ, са по-активни. Като цяло трябва да се усещат тия неща или най-малкото да не се правиш на луд като те молят. Само аз си знам каква крижа преживях. Но, това е положението, сега за второ ще си знам поне, няма да очаквам нищо.

 28 
 -: Декември 10, 2018, 10:01:16 
Започната от Korneliq - Последна публикация от Catherine
Нуждите се променят с кърмаче и с дете. Мойто като беше малко бебе, имах нужда някой да ми сготви, измие съдовете и т.н., а аз да си гледам детето. Сега разбирам помощта някой да го вземе или да се позанимава с него, за да мога аз да си сготвя, да си измия съдовете и да си изчистя спокойно  Lol

 29 
 -: Декември 10, 2018, 09:53:43 
Започната от Korneliq - Последна публикация от Korneliq
Е Ути, това е съвсем нормално, че помощта е повече в пораснала възраст, а не в бебешка.
Дори аз, която смея да кажа, че имам немалко помощ от баби, не съм го оставяла първата година за повече от 2 часа и то рядко. При това бабите идваха у нас, ако имам излизане (лекар и подобни), после се прибирах и си тръгваха. Нямаше го този лукс да го оставя у тях и да мога да имам спокойствие вкъщи, както сега например...

и аз бях полудяла с неспането, ама знаех, че няма какво да направят. Редувахме се с мъжа, ако се изцедя, ако не само аз и тва е. С кърмаче нямаш много опции, а и на мен ми беше гузно да мъча друг човек по цяла нощ. Една нощ викнахме детегледачка, беше пълен ужас, ставах повече пъти, никой не се чувстваше комфортно...

ааа обаче често носеха нещо готвено в бебешки период- ето това оценявам като помощ. искам пак, не харесвам моето готвене, обичам на свеки  Lol

 30 
 -: Декември 10, 2018, 00:57:41 
Започната от Korneliq - Последна публикация от utopia
Мда, и нашите чак сега се сетиха, че имат внуче и взеха да не се държат неадекватно, да я взимат за няколко часа уикенда и да не припадат от ужас сега като ги помолих да я гледат за една вечер, ама мерси, нали, аз основно имах нужда от помощ като беше бебе и не спяхме с месеци. Сега и баба знае като е говорещо и разбиращо човече. Ко да праиш. Пак е нещо

Страници: 1 2 [3] 4 5 ... 10
Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.14 | SMF © 2006, Simple Machines LLC Valid XHTML 1.0! Valid CSS!